Стефан Цвайг
Мария Антоанета (42) (Портрет на един посредствен характер)

Процесът

В тигана вече е сложено достатъчно масло, тъй държавният обвинител може да пристъпи към действие. На 12 септември Мария Антоанета е призована в голямата заседателна зала на пръв разпит. Срещу нея са седнали Фукие-Тенвил, неговият помощник Ерман и неколцина писари; до нея не седи никой освен стражаря, който я охранява.

Ала през многобройните седмици на самота Мария Антоанета е събрала силите си. Опасността я е научила да съсредоточава мислите си, да се изразява добре и още по-добре да мълчи: всеки неин отговор е удивително неопровержим и същевременно предпазлив и умен. Спокойствието й не я напуска нито за миг; дори най-безумните или лукави въпроси не я карат да загуби самообладание. Сега, в последната минута, Мария Антоанета е проумяла отговорността, свързана с името й; тя знае, че тук, в тази полутъмна стая за разпити, трябва да се превърне в истинска кралица, каквато не е могла да бъде в тържествените зали на Версай. Сега, на косъм от смъртта, Мария Антоанета със собствени сили започва да се бори за онова величие, което дотогава, е притежавала само външно. На формалния въпрос за името й тя отвръща високо и ясно: „Мария Антоанета Австрийска и Лотарингска, тридесет и осем годишна вдовица на френския крал.“ Фукие-Тенвил се страхува да не наруши формата на законната съдебна процедура във всичките й подробности, затова строго се придържа към формалностите на разпита и продължава да задава въпроси, сякаш не знае къде е пребивавала в момента на нейното арестуване. Без всякаква насмешка Мария Антоанета поправя своя обвинител, че никога не е била арестувана, а са я взели от Националното събрание, за да я прехвърлят в Тампл. Следва същинският разпит; обвиняват я, че преди революцията е поддържала политически връзки с „краля на Бохемия и Унгария“, че „по най-ужасен начин е прахосвала държавните средства на Франция, печелени с потта на народа, за своите развлечения и интриги в съгласие с безчестни министри“ и че е „пращала на императора милиони, за да послужат срещу народа, който я храни“. От началото на революцията е заговорничела срещу Франция, водела е преговори с чужди агенти, накарала е съпруга си, краля, да обяви ветото. Мария Антоанета отхвърля всички обвинения.

След като е опазена външната форма на съдопроизводството, Фукие-Тенвил може да пристъпи към действие и да състави обвинителния акт. Престъпленията на Мария Антоанета се изброяват отново. Обвиняват я, че е участвувала в „оргиите“ на гвардейския корпус, предизвикала е гражданската война, допуснала е клането на патриотите, издала е военните планове в чужбина. Обвинението на Ебер е предадено в по-забулен вид — били й присъщи „всички пороци, дори противоестествените, подиграла се е със своя сан на майка и с природните закони“. Затова пък се появява ново изненадващо обвинение — притворството й стигнало дотам, че печатала и разпространявала творения, които я представяли в неизгодна светлина, с цел да убеди външните сили колко много са злоупотребили французите с нея. В резултат на тези обвинения Мария Антоанета преминава от положението на надзиравана в положението на обвиняема.

Горният документ е връчен на 13 октомври на защитника Шово Лагард, преди още да е засъхнало мастилото по него, а той от своя страна незабавно отива при Мария Антоанета в затвора. Обвиняемата и нейният застъпник прочитат заедно обвинителния акт. Но само адвокатът е изненадан и потресен от неприязнения тон. Мария Антоанета, която след разпита си не е очаквала нищо по-добро, запазва пълно спокойствие. Ала съвестният юрист продължава да се вайка. Не, не било възможно да преработи само за една-единствена нощ тази бъркотия от обвинения и документи, можел да я защити сполучливо, ако действително вникнел в книжния хаос. Ето защо настоява кралицата да поиска тридневна отсрочка, за да може той грижливо да подготви защитната си реч въз основа на прочетения материал и проверените доказателства.

— В такъв случай към кого трябва да се обърна? — пита Мария Антоанета.

— Към Конвента.

— Не, не… никога.

— Но — настоява Шово Лагард — вие не бива да пренебрегвате правата си вследствие на ненужна горделивост. Длъжна сте да запазите живота си не само заради самата вас, а и заради децата си.

Кралицата отстъпва пред предубеждението, че децата й също ще бъдат засегнати, и се обръща към председателя на Националното събрание: „Гражданино председател, гражданите Тронсон и Шово, които Революционният съд отреди за мои защитници, ми обърнаха внимание, че едва днес са встъпили в длъжност. Утре ще се гледа делото ми, ето защо не им е възможно да се запознаят обстойно и дори да прочетат за такъв кратък срок документите по процеса. Заради децата си съм длъжна да не се отказвам от нито едно средство за пълното оправдание на майка им. Защитникът ми моли за тридневна отсрочка. Надявам се, че Конвентът ще уважи молбата му.“

Конвентът не отговаря. Смъртта на кралицата отдавна е решена, защо само да удължават съдебните формалности? Всяко колебание би било равнозначно на жестокост. На другата сутрин в осем часа процесът започва и всички предварително знаят какъв ще бъде неговият изход.