Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Μύθοι και θρύλοι, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод отгръцки
- Тома Ст. Томов, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 21гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2013)
Издание:
Александра Делта-Пападопулу
Старогръцки митове и легенди
Първо издание
Преведе от гръцки: проф. Тома Ст. Томов
Редактор: Милко Цонев
Редактор на издателството: Огняна Иванова
Художник: Теодора Стойчева
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Петър Балавесов
Коректор: Маргарита Чобанова
Код 11/9537525232/6285-83
Националност гръцка.
Издателски номер 554
Дадена за набор на 20.II.1983 г.
Подписана за печат на 15.VIII.1983 г.
Излязла от печат на 20.IX.1983 г.
Формат 16/70/100
Печатни коли 7
Издателски коли 8,42
Усл. изд. коли 6,48
Цена 0,52
Държавно издателство „Отечество“, София, 1983
Държавна печатница „Балкан“
История
- —Добавяне
Марсий
Един ден Атина седяла до една рекичка във Фригия. Гледала как водите текат до нозете й. И слушала как вятърът шепне в тръстиката. Толкова хубава й се сторила тази песен, че поискала да й подражава.
Отрязала две тръстики, продупчила ги, направила от тях свирка и почнала да свири най-напред песента на вятъра, а след това всички останали мелодии, които изпълвали природата.
Тя била тъй очарована от своето свирене, че не забелязала как цялата гора стихнала, за да я слуша, нито разбрала, че скрит в храстите до нея стоял един овчар, също унесен в нейната музика.
Внезапно обаче видяла собственото си отражение във водата и се уплашила от издутите си бузи.
— Ах, колко ме загрозява! — рекла тя и захвърлила гневно тръстиките във водата.
Скочил овчарят от скривалището си, хванал ги малко по-надолу и оттогава тръгнал да обикаля всеки ден из планините, като свирел на Атинината свирка. И омагьосвал не само самодивите от гората, но и птиците, и дори дърветата, които се навеждали, за да го спират, като минава.
Той виждал всичко това и толкова се възгордял със своето изкуство, че един ден се похвалил:
— Какво ще ни говорят за лирата и песента на Аполон! Кой може да ги сравни с моята свирка?
Уплашили се самодивите, които го чули, и му запушили устата с големите си ръце.
— Мълчи! — пошепнали му те. — Как можеш да се мериш с Аполон, с бога?
Но той се изсмял и викнал още по-силно:
— Аполоне, водач на музите, аз, Марсий, те предизвиквам! Ела да ме чуеш и ако ме победиш в свирнята, можеш да сториш с мене каквото искаш.
И изведнъж пред него се явил блестящият Аполон с лира в ръка.
Като листа, гонени от вятъра, се разпръснали горските нимфи и се скрили в своите дървета. Те треперели обаче за своя музикант и боязливо надничали от листака, за да видят какво ще стане.
— Дойдох, понеже ме повика — казал Аполон. — Но ако искаш, вземи думите си назад и все още ще можеш да се спасиш.
Марсий му подхвърлил подигравателно:
— Боиш се от поражението и бягаш от състезанието ли?
Лицето на бога потъмняло.
— Добре — казал той, — нека музите отсъдят. Но ако те победя, ще постъпя с тебе както искам.
Гласът му бил като далечен гръм, който плаши пътниците. Но Марсий не разбрал.
— Одери ме жив, ако искаш — казал той равнодушно.
След малко се събрали деветте музи, увенчани с цветя, и състезанието започнало.
Пръв свирил Марсий. И толкова хубава била песента му, че самодивите забравили страха си и пак се скупчили около него. Музите също били очаровани. Слушали го, без да мръднат, с очи, вперени в него.
Марсий почувствал това и завършил песента си с един тържествен изблик, сякаш победата била вече негова.
Без да се смути, Аполон започнал да свири на лирата си и струните оживели под пръстите му, и трептели с мелодията, която се разливала по цялата притихнала природа.
След малко той започнал да пее и гласът му бил толкова сладък, че вятърът стихнал, дърветата спрели да шумолят, рекичката прекъснала течението си, цялата природа затаила дъх, за да се наслади на тази божествена хармония.
И когато Аполон завършил, настъпило голямо мълчание. Въздъхнал лесът, като че се събуждал от сън и пак малко по малко започвал животът.
Тогава всичките музи присъдили единодушно венеца на победата на бога.
Но Аполон искал да накаже Марсий и го одрал, а кожата му закачил в една пещера.
И толкова много оплаквали горските нимфи своя музикант, че сълзите им станали рекичка, която тече и днес във Фригия и която носи името на Марсий.