Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μύθοι και θρύλοι, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 21гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead(2013)

Издание:

Александра Делта-Пападопулу

Старогръцки митове и легенди

 

Първо издание

 

Преведе от гръцки: проф. Тома Ст. Томов

Редактор: Милко Цонев

Редактор на издателството: Огняна Иванова

Художник: Теодора Стойчева

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Маргарита Чобанова

 

Код 11/9537525232/6285-83

 

Националност гръцка.

Издателски номер 554

Дадена за набор на 20.II.1983 г.

Подписана за печат на 15.VIII.1983 г.

Излязла от печат на 20.IX.1983 г.

Формат 16/70/100

Печатни коли 7

Издателски коли 8,42

Усл. изд. коли 6,48

Цена 0,52

 

Държавно издателство „Отечество“, София, 1983

Държавна печатница „Балкан“

История

  1. —Добавяне

Марсий

Един ден Атина седяла до една рекичка във Фригия. Гледала как водите текат до нозете й. И слушала как вятърът шепне в тръстиката. Толкова хубава й се сторила тази песен, че поискала да й подражава.

Отрязала две тръстики, продупчила ги, направила от тях свирка и почнала да свири най-напред песента на вятъра, а след това всички останали мелодии, които изпълвали природата.

Тя била тъй очарована от своето свирене, че не забелязала как цялата гора стихнала, за да я слуша, нито разбрала, че скрит в храстите до нея стоял един овчар, също унесен в нейната музика.

Внезапно обаче видяла собственото си отражение във водата и се уплашила от издутите си бузи.

— Ах, колко ме загрозява! — рекла тя и захвърлила гневно тръстиките във водата.

Скочил овчарят от скривалището си, хванал ги малко по-надолу и оттогава тръгнал да обикаля всеки ден из планините, като свирел на Атинината свирка. И омагьосвал не само самодивите от гората, но и птиците, и дори дърветата, които се навеждали, за да го спират, като минава.

Той виждал всичко това и толкова се възгордял със своето изкуство, че един ден се похвалил:

— Какво ще ни говорят за лирата и песента на Аполон! Кой може да ги сравни с моята свирка?

Уплашили се самодивите, които го чули, и му запушили устата с големите си ръце.

— Мълчи! — пошепнали му те. — Как можеш да се мериш с Аполон, с бога?

Но той се изсмял и викнал още по-силно:

— Аполоне, водач на музите, аз, Марсий, те предизвиквам! Ела да ме чуеш и ако ме победиш в свирнята, можеш да сториш с мене каквото искаш.

И изведнъж пред него се явил блестящият Аполон с лира в ръка.

Като листа, гонени от вятъра, се разпръснали горските нимфи и се скрили в своите дървета. Те треперели обаче за своя музикант и боязливо надничали от листака, за да видят какво ще стане.

— Дойдох, понеже ме повика — казал Аполон. — Но ако искаш, вземи думите си назад и все още ще можеш да се спасиш.

Марсий му подхвърлил подигравателно:

— Боиш се от поражението и бягаш от състезанието ли?

Лицето на бога потъмняло.

— Добре — казал той, — нека музите отсъдят. Но ако те победя, ще постъпя с тебе както искам.

Гласът му бил като далечен гръм, който плаши пътниците. Но Марсий не разбрал.

— Одери ме жив, ако искаш — казал той равнодушно.

След малко се събрали деветте музи, увенчани с цветя, и състезанието започнало.

Пръв свирил Марсий. И толкова хубава била песента му, че самодивите забравили страха си и пак се скупчили около него. Музите също били очаровани. Слушали го, без да мръднат, с очи, вперени в него.

Марсий почувствал това и завършил песента си с един тържествен изблик, сякаш победата била вече негова.

Без да се смути, Аполон започнал да свири на лирата си и струните оживели под пръстите му, и трептели с мелодията, която се разливала по цялата притихнала природа.

След малко той започнал да пее и гласът му бил толкова сладък, че вятърът стихнал, дърветата спрели да шумолят, рекичката прекъснала течението си, цялата природа затаила дъх, за да се наслади на тази божествена хармония.

И когато Аполон завършил, настъпило голямо мълчание. Въздъхнал лесът, като че се събуждал от сън и пак малко по малко започвал животът.

Тогава всичките музи присъдили единодушно венеца на победата на бога.

Но Аполон искал да накаже Марсий и го одрал, а кожата му закачил в една пещера.

И толкова много оплаквали горските нимфи своя музикант, че сълзите им станали рекичка, която тече и днес във Фригия и която носи името на Марсий.