Александра Делта-Пападопулу
Старогръцки митове и легенди (4)

Прометей

Прометей бил най-силният и най-умният от всички човеци. Превъзхождал своите другари с високия си ръст и със силата си и ги покровителствувал като баща.

Както показва името му^[1], преди да направи нещо, той добре го обмислял и решенията му били винаги пълни с мъдрост и знание. Той научил хората да работят; той ги научил на изкуство и наука и всякак се старал да ги направи независими от Олимп и неговите богове, които презирал. Той посвещавал целия си ум и сила на това, и Зевс почнал наистина да се страхува от него.

Първият път, когато се сблъскали тези двама велики водачи, единият на боговете, другият на човеците, било след победата на Зевс срещу титаните.

Разположил се на трона в Олимп, Зевс уреждал всички работи на земята и на небето и когато стигнал до жертвоприношенията, които човеците трябвало да му правят, той си определил толкова голям пай, че Прометей се възмутил и решил да избави хората от този толкова тежък данък.

Заколил той един вол, взел вътрешностите, месото и тлъстината, и ги увил в кожата. После покрил с лъскава бяла тлъстина кокалите и предложил на Зевс да каже кое от двете хората да му пренасят в жертва.

Зевс се излъгал и избрал кокалите. И оттогава в жертвоприношенията те били делът на боговете.

Като разбрал това, Зевс потъмнял от яд и изпратил на хората Пандора с прочутото сандъче, и светът се изпълнил с беди.

Това обаче не могло да напакости на Прометей, който не приел Пандора и станал толкова смел, че свободно се качвал и слизал от Олимп и плашел боговете със силния си глас. А пък Зевс си отмъщавал, като наказвал човеците. Така един ден вдигнал страшна буря и удавил цялата земя. Прометей се покачил на Олимп и изобщо не пострадал. А когато водите се отдръпнали, земята пак се изпълнила с хора, които той направил от пръст и вода.

После се явил при Зевс и смело поискал от него голямата тайна на боговете.

— Дай ми огъня — казал той. — Хората се нуждаят от него.

Но Зевс свъсил вежди разгневен и злобно отговорил:

— Не ти го давам!

А хората умирали от студа и от трудния живот.

Тогава Прометей решил: влязъл скрито в Олимп, взел малко огън и го свалил на земята.

Зевс видял от висините червени пламъчета, разпръснати по земята, замирисало му на дим и учуден попитал:

— Какво става?

Чул го Прометей и се изправил, за да го види Зевс. Изпълнен с радост, гордо и тържествено прозвучал неговият глас:

— Твоят огън е, както виждаш, навсякъде; твоят огън, който взех от тебе, понеже ти ми го отказа. Вие, боговете, които ден и нощ пирувате там горе, го криехте. Човеците ще станат по-силни от вас, понеже се трудят и работят.

Побеснял, Зевс запратил мълнията върху му, но тя не го докоснала и Прометей презрително се изсмял.

Тогаз Зевс повикал двамата си слуги — Власт и Сила — и заповядал заедно с Хефест да хванат неговия враг и да го приковат о една непристъпна скала в Скития. Прометей се съпротивлявал с всичката си сила и смелост. Накрая обаче те го омаломощили и с железни обръчи и дебели вериги Хефест го завързал о скалата. И докато правел това, сълзи се търкаляли по набръчканите бузи на бога, понеже се възхищавал от Прометей и го обичал.

Оттогава всяка нощ идвал един орел лешояд, разкъсвал гърдите на окования и му изяждал черния дроб, който всеки ден се възстановявал.

Осъден на това мъченичество, Прометей останал години и векове сам-самин, прикован о скалата и всяка нощ чувал пляскането на крилете на хищника и го гледал в кръвясалите очи, докато той кълвял дроба му.

Но Прометей не се покорявал и яростно разтърсвал веригите, за да ги разкъса.

Хищната птица побягвала с крясък, изплашена от дрънкането на веригите и Прометей отново замирал с покрусено сърце.

Така го заварил един ден Херакъл, другият силен човек, който обаче се плашел от боговете на Олимп и скланял глава пред Съдбата.

С позволението на Зевс той пронизал орела лешояд със стрелата си и разкъсал веригите. Бавно се привдигнал Прометей и двамата полубогове се гледали дълго време.

Херакъл гледал този гигант, все така непреклонен и непокорен, с все така пламтящ огън в дълбоките очи.

Прометей виждал един силен човек с волско чело и страхотни ръце, но свикнал на покорство.

Обърнал се Прометей и мълчаливо влязъл в подземното царство. По-иначе си представял той своите човеци — по-свободни и по-велики.