Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Μύθοι και θρύλοι, 1964 (Пълни авторски права)
- Превод отгръцки
- Тома Ст. Томов, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 21гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2013)
Издание:
Александра Делта-Пападопулу
Старогръцки митове и легенди
Първо издание
Преведе от гръцки: проф. Тома Ст. Томов
Редактор: Милко Цонев
Редактор на издателството: Огняна Иванова
Художник: Теодора Стойчева
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Петър Балавесов
Коректор: Маргарита Чобанова
Код 11/9537525232/6285-83
Националност гръцка.
Издателски номер 554
Дадена за набор на 20.II.1983 г.
Подписана за печат на 15.VIII.1983 г.
Излязла от печат на 20.IX.1983 г.
Формат 16/70/100
Печатни коли 7
Издателски коли 8,42
Усл. изд. коли 6,48
Цена 0,52
Държавно издателство „Отечество“, София, 1983
Държавна печатница „Балкан“
История
- —Добавяне
Зевсовият подарък
В началото, когато бил създаден светът, той много се различавал от днешния. Болестите, гладът, студът и немотията били непознати, нямало зима нито за растенията, нито за животните и хората, които били вечно млади и щастливи. И толкова силни, толкова умни и красиви станали хората, че Зевс почнал да се безпокои за своя трон и решил да срази веднъж завинаги тяхната мощ.
Повикал Зевс сина си Хефест и му казал:
— Вземи мед и ми направи една девойка, но толкова красива, че да няма равна на себе си.
И Хефест се затворил в работилницата си в дъното на една планина на остров Лемнос. Дълго време той не се показвал навън, работел неуморно, като ковал медта, преценявайки я с очите на майстор, и я загрявал на огъня. Но изработеното не го задоволявало и той отново го развалял и пак неуморно наново започвал, защото искал творбата му да бъде съвършена.
Най-после един ден боговете спрели да чуват ударите му, а накрая и самият Хефест излязъл от планината, почернял и изморен. В ръцете си внимателно държал една медна фигура, увита в златовезана тъкан. Той я изправил гордо пред Зевс и я отвил. Показала се млада девойка, почти дете, и като я погледнал, Зевс неволно се усмихнал.
Хефест наистина се оказал майстор.
Но красотата й не задоволила Зевс. Той повикал всичките богове и им заповядал всеки да дари девойката с по една дарба. Атина й дала разум, Афродита хубост, Хера благородство, Артемида сила и подвижност. И така поред всички богове я дарили с нещо. Когато свършили, Зевс я хванал за ръката и й дал най-големия подарък — живота — и я нарекъл Пандора[1]. После я изпратил с Хермес на земята.
Богът я завел при Прометей, най-силния от всички човеци, техен защитник и покровител. Но той без дори да я погледне, отказал. Тогава Хермес я взел и влязъл в колибата на Епиметей, брата на Прометей.
— Зевс, бащата на боговете и на хората — казал той, — ти изпраща тази девойка, защото много обича теб и всички хора.
Епиметей погледнал Пандора и очите му се заслепили. Той нито за миг не се поколебал да я приеме. Но веднага в колибата потъмняло, някакво тяло изпълнило вратата и се чул силен глас, който казал:
— Зевс не обича човеците. Той не изпраща дара си за добро и горко на оня, който го приеме!
Обърнал се Хермес ядосано. Кой се осмелил да каже такива думи? Но очите му срещнали гордия и недостъпен Прометей. Уплашил се Хермес и само навел глава, без да проговори.
Епиметей погледнал пак Пандора. Тя му се сторила тъй невинна, толкова млада и хубава! Разбрала тя колебанието му, усмихнала се и протегнала ръка. Усмивката й била само сладост и любов и Епиметей забравил и брата си, и заплахите. Притеглил я към себе си и радостно извикал:
— Ти ще останеш тук. Ти си моята съдба!
Хермес се обърнал пак да види Прометей, но нямало вече никой на вратата. Въздъхнал облекчено и показал едно голямо дървено сандъче, украсено с резба.
— Изпраща ти го Зевс — казал той на Епиметей. — Това е дар за тебе. Но Зевс заповяда да не го отваряте, докато сам не разреши.
И като изпълнил това последно поръчение, Хермес отлетял доволен назад към Олимп.
Епиметей и Пандора заживели щастливо и сговорно.
Понякога Епиметей си спомнял братовите думи и поглеждал с безпокойство жена си, питайки се какво ли ще е злото, което пророкувал Прометей.
Но Пандора оставала все тъй очарователна, красива и засмяна, и успокоен, Епиметей забравял заплахите на брат си.
Един ден, когато Пандора останала сама в къщи, погледът й паднал случайно на дървеното сандъче.
— Какво ли ще е това? — помислила си тя и погледнала с любопитство.
После коленичила до него и се загледала в чудните му резби.
— Какво ли пък крие то? — прошепнала.
Замислена погалила с ръка капака. Да можеше да види какво има вътре…
Докоснала ключалката. Тя била отключена и слабо закрепена. Колко лесно би се отворила…
— Но защо не трябва да го отваряме? — си помислила тя. — Ако хвърлех само един поглед, един-едничък поглед…
Пръстите й заиграли по ключалката и несъзнателно я отворили. „А ако хвърля един поглед крадешком, кой ще разбере?“
Вдигнала капака и внезапно навън изскочило нещо страшно, подобно на черен облак, който я обгърнал цялата. Нещастия, болести, скърби и злини изпълнили стаята, изхвръкнали през прозореца и се пръснали по цялата вселена.
Пандора надала вик и пуснала капака. Но било вече късно, злото било станало. Подаръкът на Зевс изпълнил предназначението си. Цветята почнали да вехнат, хората да стареят и да умират, слънцето се скрило, студен вятър задухал.
Обхваната от ужас, Пандора закрила лицето си с ръце. Всичките беди, които се пръснали по земята, внезапно натежали върху й, печал изпълнила сърцето й.
В отчаянието й един лек шум я стреснал. Като че някой чукал вътре в сандъчето и й викал: „Отвори!“
Бавно повдигнала пак капака и видяла един мъничък светъл дух. Той й се усмихнал и усмивката му вляла утеха в сърцето й.
Дали поради грешка, или от състрадание, Зевс бил затворил в сандъчето заедно с всичките злини и Надеждата. И когато светът се изпълнел с нещастия, оставала на хората тя, за да лекува мъките им със своята усмивка и наново да дава сила и на най-отчаяния.