Александра Делта-Пападопулу
Старогръцки митове и легенди (1)

Олимп

Вие навярно сте чували за Олимп. Това е голяма и величествена планина в Гърция и заснеженият й връх се издига гордо над всички околни планини. Древните хора си представяли, че там, над облаците, се намира невидимото жилище на техните богове.

Те казвали, че това е най-прекрасното място, където няма зима, където дърветата и цветята растат под светлината на слънцето и никога не увяхват, където пъстри пеперуди летят по цветята и птичките чуруликат на воля ден и нощ.

Там живеели техните безсмъртни и вечно млади богове.

От дълги години обаче покоят на Олимп бил непознат. Боговете се скарали помежду си за трона и воювали векове наред кой да погуби другия и да вземе властта в ръцете си.

Отначало най-силни били Уран^[1] и Гея^[2]. Но като пораснал, синът им Кронос^[3] се възбунтувал срещу тях, победил ги и станал цар на боговете. Така за кратко време светът се успокоил.

Но това щастие не било трайно.

За да осигури своето бъдеще, Кронос пожелал майка му да пророкува и да каже какво го очаква.

Гея му дала жесток отговор:

— Каквото причини на нас, това ще сполети и тебе. Твоето собствено дете ще те погуби.

Уплашил се Кронос и оттогава станал недоверчив и зъл. Всеки път, когато му се раждало дете, искал да го убие. Но децата му били безсмъртни и за да се отърве от тях, намерил само един начин — да ги гълта. Така глътнал поред Хестия, Деметра, Хера, Плутон и Посейдон.

Когато обаче се родил Зевс, майка му го съжалила. Увила един камък, дала го на Кронос да го глътне, а Зевс скрила в една пещера на остров Крит, в планината Дикта.

Там го пазели куретите — въоръжени великани, и когато пеленачето плачело, те удряли с мечовете си по щитовете, за да заглушат гласа му, та да не го чуе Кронос. Нимфите го отгледали и дълго време се грижели за него, докато порасне и закрепне. Като възмъжал, Зевс се възкачил на Олимп и прогонил баща си.

Кронос обаче не се помирил тъй лесно с положението си. Зевс наистина му взел трона, принудил го да върне отново на бял свят братята и сестрите му, а камъкът, който паднал в Делфи, останал на почит дълго време. Но Кронос бил още силен и със своите братя титаните и великаните нападнал Олимп. Те хвърлили планината Пелион върху планината Оса и по този начин искали да достигнат Олимп. Зевс за малко щял да бъде победен. Но трима негови великани — циклопите, изковали мълнията и с нея той успял да разбие враговете си и да ги затвори в Тартара, където ги пазели сторъките.

И така, победител станал Зевс.

На всичките си братя и сестри той дал по едно царство. На Посейдон дал морето, на Хадес подземното царство и душите, на Деметра хлебородната земя с дърветата и цветята, а на Хестия дома и семейството, което живее събрано под неговия покрив. За себе си задържал небето, взел за жена Хера и станал цар на боговете и на хората.

Оттогава на Олимп зацарувало относително спокойствие. Относително, защото и боговете имали всекидневни мъчнотии и ядове, като всички нас.

Един ден Хера родила дете, лишено от чар, хилаво и грозно. Толкова й докривяло, че гневно го блъснала и пеленачето паднало от Олимп. То падало цял ден, докато стигнало морето и потънало в дълбоката вода. Там го поела Тетида, дъщерята на морския мъдрец Нерей и го отгледала тайно в дълбините на океана. По-късно синът на Хера се завърнал в Олимп и другите богове го приели като равен на тях по достойнство, защото макар че бил грозен и куц, имал изключителната дарба да обработва медта, златото и среброто и в своята работилница изработвал най-редки и изящни украшения, оръжия, статуи и сечива.

Грозен на вид, но с весел нрав, той създавал добро настроение на боговете и затова често го канели да поднася по време на яденето нектара — виното на безсмъртните, и да ги развлича със своите шеги. Това бил Хефест, ненадминатият майстор, богът на огъня.

Всички други богове били прекрасни, дори Хадес с черните си коси и гъстите си вежди, които покривали наполовина злите му очи, дори Арес, богът на войната, син на Зевс и Хера, който винаги се карал с другите богове.

Най-прелестната и най-очарователната от всички била Афродита. Макар да изглеждала млада и нежна като дете, тя била родена много преди другите богове.

Това станало, когато Кронос се скарал с Уран и в гнева си грабнал един сърп и ударил баща си по ръката. Уран надал страшен вик и размахал ръката си от болка; малко кръв паднала в морето и обагрила пяната му. Веднага водите се разделили и от сините дълбини излязла една съвсем бяла девойка, красива като светлината на деня, розова като обагрената пяна, синеока като безбрежното море. Това била Афродита, богинята на любовта и красотата.

Друга богиня, която обикнала много хората, била Атина, богинята на мъдростта. Тя била показала на жените да предат и да тъкат, тя подарила на мъжете ралото и ги научила да обработват земята, тя подпомагала и обичала всеки занаят, както и всичко красиво в света. Баща й Зевс особено се гордеел с нея, толкова била тя разсъдлива и разумна. Та нали от собствената му глава била излязла блестящата Атина? Това станало преди Зевс да вземе Хера за своя жена. Тогава той имал много жени. Между тях и Метис, чието име значи мъдрост, познание. Но един оракул му казал, че детето му от тази жена ще стане по-голямо и от него и той се уплашил да не би да го стигне участта на Уран и на Кронос. И по примера на баща си глътнал своята жена и оттогава станал мъдър.

Но след време главата започнала нетърпимо да го боли. Многото мъдрост му натежала. Той стиснал главата си с ръце, за да намали болката, но тя все повече се разраствала и засилвала и излязъл вън от себе си, той най-после извикал:

— Хефесте, удари ме с чука си! Разтвори ми главата!

Хефест се смутил.

— Аз? Да ударя тебе? Какво говориш, татко Зевс?

Но Зевс ревял:

— Направи го, ако ме обичаш, ако милееш за живота си, за свободата си, стори го или ще те изгоня от Олимп, ще те хвърля в Тартара, ще те…

Какво да стори Хефест? И той извикал:

— Нека всички богове ми бъдат свидетели! По негова заповед го правя.

И като вдигнал чука си, стоварил го върху главата на Зевс. Загърмяла цялата вселена и отвътре изхвръкнала блестящата Атина в броня, с шлем на главата, с щит и с всеулучващото си копие в ръка. Тя станала любимката на Зевс.

Друго негово дете бил Хермес, чиято майка била Мая, дъщерята на Атлант. Хермес бил вестителят на боговете и имал крила на сандалите си, за да разнася по-бързо заръките им. Закрилял търговията, в ръката си държал жезъл с две увити около него змии, който и до днес е знакът на търговията. Наричали го и „душопридружител“, понеже вземал душите на хората, когато умрат, и ги водел в подземното царство. Затова древните изобразяват на своите надгробни плочи главата на Хермес или малък образ, който да го символизира.

Зевсови чада от простосмъртна майка били прочутите близнаци Аполон и Артемида, които ревнивата Хера преследвала много заради тяхната майка, очарователната Латона. На Аполон Зевс дал слънцето, а на Артемида — месечината и докато брат й водел бляскавата си колесница и позлатявал с лъчите си цялата земя, Артемида бродела по любимите си планини, гонела зверовете и играела с дружките си. Привечер тя се качвала на сребърната си колесница и докато Аполон ходел на лов или свирел на лирата си, тя минавала мълчалива по безкрайното небе.

Друга богиня на нощта, която често смесвали с Артемида, била Хеката, триликата. Наричали я така, защото Зевс й бил дал сила да властвува над небето, над земята и над морето; представяли я винаги в три образа.

Имало и много други богове. Деветте музи, дъщери на Зевс и на Мнемозина^[4], покровителки на науката и изкуствата, които били верни другарки на Аполон. Трите грации, които пръскали около себе си красота и радост. Трите орисници, дъщери на Темида, богинята на справедливостта, които държали живота на хората в ръцете си. Наядите, русалки в реките, дриадите по дърветата, океанидите в морето, ореадите в планините и толкова много други, които оживявали и разкрасявали цялата природа.

Най-главните богове обаче били дванадесетте на Олимп: Зевс, Хера, Деметра, Хестия, Плутон, Посейдон, Хермес, Аполон, Артемида, Атина, Хефест и Афродита.

На Олимп живеели и полубогове. Чада на земята, но от божествено потекло, те водели почтен живот, като воювали срещу злото, помагали на слабите, винаги били готови да жертват живота си за правдата. Когато умирали, боговете ги приемали при себе си, а хората ги почитали като богове.

Понякога боговете слизали между хората и им помагали. Много често обаче не ги спохождали за добро.

Така се случило, както ще видим, и с Пандора.