Тома Ст. Томов
Предговор

Книгата „СТАРОГРЪЦКИ МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ“ от АЛЕКСАНДРА ДЕЛТА-ПАПАДОПУЛУ е претърпяла в Гърция над четири издания. Авторката е подбрала деветнадесет измежду най-интересните и занимателни епизоди и две легенди от гръцката митология, които преразказва в условен хронологичен ред.

Любознателните читатели ще се запознаят тук с един старинен свят, с неговите богове, които гърците си представяли подобни на самите тях, с познатите човешки радости и скърби: любов, завист, омраза, жажда за отмъщение. Това е така нареченият антропоморфичен свят на гръцките богове, т.е. на богове, прилични по своята вътрешна и външна природа на хората, само че безсмъртни.

Авторката започва своя разказ с Олимп и неговите богове. И още отначало се завързват борба и драматични конфликти между боговете и човеците с ковчежето на Зевс, което той подарил на Пандора и откъдето се разпространили по цялата земя нещастия, болести и скърби. Следват по-нататък ПОТОПЪТ и ПРОМЕТЕЙ, защитникът на хората, който им занесъл небесния огън. Тук са обяснени и периодичната смяна на годишните времена (в разказа за ПЕРСЕФОНА), историята на ЛАВРОВОТО ДЪРВО, на цветето ЗЮМБЮЛ, тъжната история на ОРФЕЙ и ЕВРИДИКА, смелият поход на ЯЗОН и АРГОНАВТИТЕ за овладяване на Златното руно.

Но наред с баснословния и познавателен разказ на някои от митовете, младият читател намира в книгата и уроци по етика и морал. Той чете и разбира каква сила има любовта на Орфей към Евридика, че да трогне дори и дивите зверове и бога на Ада; схваща състраданията на Асклепий към болестите и нещастията на хората, но и омразата и завистта на богинята Атина към девойката Арахна, затова че тя я превъзхожда в тъкаческото изкуство; учудва се и съжалява за прекомерната гордост и неотстъпчивост у майка и син, у племенник и вуйчовци, която причинява смъртта на едните и на другите; той се възхищава от любовта на Медея, но се и отвращава от жестоката омраза и ненавист, в която се е превърнала същата тази любов, подтикнала я към най-жестоки убийства. Всички тези морални преценки и грозни деяния младият читател ще намери в разказите и ще реагира съответно.

Трябва да насоча вниманието на читателя и към начина, по който са предадени гръцките имена. Те имат една и съща форма в стария и новия език, но произношението им е различно. Ние счетохме за уместно да усвоим тази форма, която с течение на времето е успяла да се наложи у нас. Така ние пишем Зевс (вместо Диас), Прометей (вместо Промитеас), Дафна (вместо Дафни), Хиацинт (вместо Якинтос), Арахна (вместо Арахни), Ниоба (вместо Ниови) и т.н. Книгата ще послужи и за един кратък и интересен увод към гръцката митология.

Преводачът ще се счита доволен от своя труд, ако онези, в чиито ръце попадне тази книга, изпитат същото удоволствие, което той е имал при нейното превеждане.