Роже Мартен дю Гар
Семейство Тибо (81)

VII

Жак застана до Ванхееде, който със сключени ръце и полузатворени клепачи се бе облегнал до прашните полици, където Моние трупаше стари позиви.

— Аз пък — казваше Траутенбах, германски евреин с червеникаворуси къдрави коси, който обикновено живееше в Берлин, но често идваше в Женева — не вярвам, че някога можете да свършите добра работа с легални средства. Това са боязливи начини на действие, подходящи за интелектуалци.

Той се обръщаше към Менестрел, като дебнеше по лицето му одобрителен знак. Но Пилота, седнал до Алфреда посред групата, се люлееше на стола си, загледан неподвижно някъде пред себе си.

— Трябва да направим разграничение — намеси се Ришардле, висок момък с черни коси, подстригани алаброс.

Преди три години тази космополитна група се бе образувала около него; и до пристигането на Менестрел той беше душата й. Впрочем той по свой почин се бе отдръпнал пред превъзходството на Пилота и оттогава умно и предано играеше ролята на негов помощник.

— Колкото страни, толкова и отговори… В някои демократични страни като Франция и Англия може да се приеме, че революционното движение напредва с легални средства… Временно! — Когато говореше, той винаги издаваше напред брада — остра, волева брада. Бръснатото му лице, бялото му чело, обкръжено от черни коси, бе също приятно на пръв поглед; но в черните му като катран зеници нямаше никаква благост, тънките му устни завършваха с остра като разрез черта и гласът му звучеше неприятно сухо.

— Трудното — обади се Шарковски — е да знаеш в кой момент трябва да минеш от легално действие към насилствено, към въстание.

Скада вдигна нос.

— Когато парата натиска много силно, капакът сам отхвръква от самовара!

Избухна смях, жесток смях; Ванхееде наричаше това „смеха на човекоядците“.

— Браво на азиатеца! — извика Кийьоф.

— Докато капиталистическата икономика разполага с властта — забеляза Боасони, като облиза с език розовите си устни, — народните искания за демократични свободи не подпомагат напредъка на истинската револю…

— Разбира се! — подхвърли Менестрел, без дори да погледне стария професор.

Последва мълчание.

Боасони поиска да вземе думата:

— Историята показва… Вижте какво стана за…

Сега Ришардле го прекъсна:

— Е, да, историята! Но дава ли ни право историята да смятаме, че може да се предвиди, че може предварително да се определи кога ще избухне една революция? Не! Един прекрасен ден самоварът избухва… Динамизмът на народните сили не се поддава на прогноза.

— Това още не е доказано! — обади се Менестрел с тон, който не търпеше възражение.

Той замълча, но на всички, които го познаваха, беше ясно, че се готви да заговори.

На събранията той развиваше мълчаливо мисълта си и дълго време не се намесваше в разискванията. Задоволяваше се от време на време да прекъсва говорещите с едно загадъчно: „Това още не е доказано“ или с уклончиво обезоръжаващо: „Разбира се“. Изречени от когото и да било другиго, тези фрази биха произвели комичен ефект, но остротата на погледа, твърдостта на гласа, напрегнатата воля, напрегнатият ум, които се чувствуваха у него, не предразполагаха към усмивки и принуждаваха дори и онези, които неговите резки маниери отблъсваха, да го слушат внимателно.

— Не трябва да смесваме нещата… — уточни той внезапно. — Да предвидиш! Може ли да се предвиди една революция? Какво значи това?

Всички слушаха. Той изпъна напред болния си крак и се окашля. После вдигна ръка с пръсти, наподобяващи ноктите на граблива птица; той често я държеше полузатворена, сякаш стискаше някаква невидима топка; сега докосна с ръка брадата си и я отпусна на гърдите си.

— Не трябва да смесваме революция и въстание. Не трябва да смесваме революция и революционна ситуация… Всяка революционна ситуация не поражда непременно революция. Дори когато поражда въстания. Пример: 1905 година в Русия — най-напред революционна ситуация, след това въстание, но без революция. — Той се замисли за няколко секунди. — Ришардле каза: „Прогноза“. Какво значи това? Мъчно е да предвидиш с точност момента, когато дадена ситуация ще се превърне в революционна. Въпреки това въздействието на пролетариата върху една предреволюционна ситуация може да благоприятствува, може да ускори създаването на революционно положение. Но това, което дава тласъка, е почти винаги някакво събитие, стоящо извън нея, събитие неочаквано, повече или по-малко непредвидено, т.е. чиято дата не може да бъде определена предварително.

Той бе опрял лакът върху облегалото на стола на Алфреда и бе облегнал глава на ръката си. За известно време очите му, подобни на очи на ясновидец в момент на прозрение, се втренчиха напрегнато в някаква далечна точка.

— Трябва да се разглеждат нещата такива, каквито са. В действителността. В практиката. — Той имаше особен начин да произнася думата „практика“ с рязък тон, като удар на цимбали. — Пример: Русия… Винаги трябва да се връщаме към примерите, към фактите! Само това може да ни научи на нещо. Тук нямаме работа с математиката. Революцията е като медицината: има теория, но има и практика. Има дори още нещо: изкуство… Но да не се спираме на това… — Преди да продължи, той се усмихна бегло на Алфреда, сякаш смяташе, че само тя може да оцени отклонението му. — В 1904 година преди манджурската война в Русия съществуваше предреволюционна ситуация. Предреволюционна ситуация, която можеше, която трябваше да доведе до революционна ситуация. Но как? Възможно ли бе да се предвиди как? Не. Голям брой циреи можеха да се спукат. Имаше поземления въпрос. Имаше еврейския въпрос. Имаше историите с Финландия, с Полша. Имаше руско-японския антагонизъм в Далечния изток. Невъзможно беше да се предвиди кой ще бъде неочакваният елемент, който ще превърне предреволюционната ситуация в революционна. И изведнъж неочакваното стана. Една клика от авантюристи и спекуланти успя да добие доста силно влияние върху царя, за да хвърли Русия във война с Япония без знанието и против политиката на министъра на външните работи. Кой можеше да предвиди това?

— Можеше да се предвиди, че руско-японското съперничество в Манчжурия неминуемо ще предизвика конфликт — забеляза тихо Зелавски.

— Но кой можеше да каже, че този конфликт ще избухне в 1905 година? И че ще избухне не заради Манчжурия, а заради Корея? Ето пример за това какво представлява новият елемент, който превръща предреволюционната ситуация в революционна ситуация… На Русия бяха нужни тази война и тези поражения… Едва тогава видяхме как положението стана революционно и се развиваше, докато достигна до въстание… Въстание, но не революция! Не пролетарска революция! Защо? Защото прерастването на една революционна ситуация във въстание е едно нещо, а прерастването на въстанието в революция е друго нещо… Нали, момиченце? — добави той полугласно.

Докато говореше, той на няколко пъти бързо наведе глава, за да погледне лицето на младата жена. След това замълча изведнъж, без да вдигне очи към никого. Като че ли не толкова разсъждаваше върху току-що казаното от него, а по-скоро разглеждаше абсолютната стойност на теоретичната система, в която обичаше да се движи, без никога обаче да изпуща от очи отношението между теорията и действителността, между революционния идеал и дадено фактическо положение. Очите му бяха непрекъснато втренчени нанякъде. В подобни моменти изглеждаше така, сякаш цялата му жизненост бе наистина събрана в тъмния пламък на погледа му; и този поглед, почти нечовешки, създаваше представата за скрит огън, който безспирно гори отвътре, изгаря душата и се подхранва от нея.

Дядо Боасони, когото революционните теории интересуваха повече от самата революция, наруши мълчанието:

— Да! Така! Съгласен! Мъчно е да се предвиди прерастването на предреволюционната ситуация в революционна ситуация… Но чакайте… когато революционното положение е вече създадено, не става ли възможно да се предвиди революцията?

— Да се предвиди! — отсече Менестрел раздразнено. — Да се предвиди… Важното не е толкова да се предвиди… Важното е да се подготви, да се ускори преминаването от революционна ситуация към революция! Тогава всичко зависи от субективните фактори: от способността на водачите и на революционната класа да минат към революционно действие. И на нас всички, които сме част от авангарда, се пада да доведем тази способност до максимум, и то с всички средства. Когато тази способност е достатъчна, тогава може да се ускори преминаването към революция. Тогава могат да се ръководят събитията. Тогава вече, да, както казвате, човек може да предвижда!

Менестрел бе изрекъл последните фрази на един дъх, снишавайки глас и толкова бързо, че мнозина от тези чужденци не можаха да ги схванат. Той замълча, наклони леко глава, усмихна се бегло и затвори очи.

Жак, който стоеше прав, забеляза свободен стол до прозореца и отиде да седне на него. Той винаги участвуваше най-добре в колективния живот, когато можеше без да скъса допир с другарите си, да избяга от непосредствената близост с тях и да намери себе си, като стои малко по-настрана; в такива моменти се чувствуваше не само солидарен, но и братски привързан към тях. Наместил се удобно на стола си, със скръстени ръце, опрял глава на стената, той разглеждаше групата, която, освободена за минута от напрежението, вече наново обръщаше очи към Менестрел. Позите бяха различни, но всички изразяваха най-съсредоточено внимание… Колко силно обичаше той всички тези хора, всецяло отдадени на революционния идеал, вечно преследвани, чийто борчески живот познаваше така добре! Идеологически не бе съгласен с неколцина измежду тях, страдаше от тяхното неразбиране, от техните грубости, но ги обичаше всички, защото всички те бяха „чисти“. Чувствуваше се горд, че и те го обичат, защото и те го обичаха въпреки разликите в убежденията, и те чувствуваха добре, че той също е „чист“… Внезапно вълнение замъгли погледа му. Той престана да ги вижда, да ги различава един от друг; за миг тази група от поставени извън закона хора, дошли от четирите краища на Европа, се превърна пред очите му в образа на измъченото човечество, което, осъзнало робството си, разбунтувано, събираше всичките си сили, за да построи един нов свят.

Гласът на Пилота се издигна в тишината:

— Да се върнем на руския пример, на големия опит. Трябва постоянно да се връщаме към него… Можеше ли да се предвиди в 1904 година, че предреволюционното положение ще стане революционно на следната година, след пораженията в Далечния изток? Не!… В 1905 година, когато това революционно положение бе създадено от обстоятелствата, можеше ли да се знае дали революцията, пролетарската революция, ще избухне? Не! И още по-малко можеше да се знае дали тя може да успее… Обективните фактори бяха чудесни, типични! Но субективните фактори бяха недостатъчни… Припомнете си фактите. Прекрасни обективни условия! Военни поражения, политическа криза. Икономическа криза — криза в снабдяването, оскъдица… и тъй нататък… Температурата се покачва бързо: общи стачки, селски бунтове, бунтове във войската, „Потемкин“, декемврийски въстания в Москва… Защо обаче революцията не успя да избухне от тази революционна ситуация? Поради недостатъчност на субективните фактори, Боасони! Защото нищо не бе подготвено! Нямаше истинска революционна воля! Нямаше ясни директиви в ума на водачите! Нямаше разбирателство между тях! Нямаше йерархия, нямаше дисциплина! Нямаше достатъчно връзка между водачите и масите и главно нямаше съюз между работническите маси и селските маси — липсваше солидна революционна подготовка между селяните!

— И все пак мужиците… — осмели се да почне Зелавски.

— Мужиците? Те наистина направиха малко смутове в селата, нападнаха феодалните имения, изгориха тук-таме господарските замъци. Съгласен! Но кой прие да тръгне срещу работниците? Мужиците! От какво бяха съставени полковете, които избиваха зверски по московските улици с куршуми революционния пролетариат? От мужици! Мужиците и само мужиците!… Отсъствие на субективни фактори — повтори той троснато. — Когато знаем какво стана през декември 1905, когато човек мисли за изгубеното време в теоретични спорове между социалдемократите, когато констатираме, че водачите не се бяха дори споразумели относно преследваните цели, нито бяха съгласни да действуват по общ тактически план — и то до такава степен, че стачките в Петербург бяха глупашки прекратени точно в момента, когато въстанието започваше в Москва, — че стачката на нощите и железниците завърши през декември точно в момента, когато спирането на съобщенията щеше да парализира правителството и да му попречи да хвърли към Москва полковете, които направо смазаха въстанието, тогава човек добре разбира защо в Русия от 1905 година революцията… — Той се поколеба за миг, наведе глава към Алфреда и бързо прошепна: … революцията беше предварително о-съ-де-на!

Ришардле, който седеше, опрял лакти на коленете, наведен напред и въртейки пръсти, вдигна изненадано очи:

— Предварително осъдена ли?

— Разбира се! — отвърна Менестрел.

Последва мълчание.

— Но тогава — осмели се да се обади Жак от мястото си, — вместо да докараш работите до такъв край, не е ли по-добре…

Менестрел гледаше Алфреда. Той се усмихна, без да обърне очи към Жак. Скада, Боасони, Траутенбах, Зелавски и Прецел явно се съгласяваха с Жак, който продължи:

— Понеже царят бе дал конституция, нямаше ли да бъде по-добре…

— … да се постигне временно разбирателство с буржоазните партии… — доуточни Боасони.

— … да се използува моментът, за да се организира методично руската социалдемокрация — добави Прецел.

— Не, аз не мисля така — възрази кротко Зелавски. — Русия не е Германия. Мисля, че Ленин имаше право.

— Съвсем не! — извика Жак. — Аз мисля, че прав беше Плеханов! След октомврийската конституция не трябваше „да се грабне оръжието“… Трябваше да се спре движението! Да се закрепи придобитото!

— Те обезсърчиха масите — рече Скада. — Убиваха без полза.

— Това е вярно — поде Жак пламенно. — Така щяха да се избягнат много страдания… Толкова кръв, пролята безполезно!…

— Това тепърва ще се види — рече Менестрел сурово.

Той не се усмихваше вече.

Всички замълчаха и напрегнаха слух.

— Предварително осъдена революция? — поде той след кратка пауза. — Да! И то още от октомври… Но безполезно пролята кръв? Разбира се, че не е така!… — Той се беше изправил, макар че почти никога не ставаше, когато започнеше да говори. Отиде до прозореца, погледна разсеяно навън и бързо се върна при Алфреда: — Декемврийското въстание не можеше да завърши със завземането на властта. Съгласен! Но можеше ли това да бъде причина, за да не се действува така, като че ли завземането беше възможно? Разбира се, не! Най-напред, защото мощта на революционните сили се проверява само с опит, когато се извършва революция. Плеханов греши. Трябваше „да се грабне оръжието“ след октомври. Трябваше да се пролива кръв! Хиляда деветстотин и пета година е само един етап. Необходим етап, исторически необходим. След Парижката комуна това беше вторият опит, и то в по-голям мащаб, да се превърне една империалистическа война в социална революция. Кръвта, която се проля, не бе пролята напразно! До 1905 година руският народ — народът и дори пролетариатът — вярваше на царя. Кръстеха се, когато произнасяха името му. Но откакто царят заповяда да стрелят срещу народа, пролетариатът и дори много от мужиците започнаха да разбират, че не могат да очакват нищо нито от царя, нито от управляващите класи. В една тъй изостанала страна, тъй пропита от мистични настроения бе необходимо да се пролее кръв, за да се развие класовото съзнание… И това не е всичко. Също така от друга гледна точка, от техническа гледна точка, от гледна точка на революционната техника опитът имаше извънредно голямо значение. Водачите можаха да натрупат огромен опит! Може би утре ще си дадем сметка за това!

Той продължаваше да стои прав, със светнали очи, като подчертаваше всяка фраза с жестове. Китките му имаха женска гъвкавост, а в движенията му, в начина, по който извиваше пръсти, имаше нещо, напомнящо Изтока, танцьорките от Камбоджа, индуските змиеукротители.

Менестрел погали рамото на Алфреда и седна отново.

— Може би утре ще си дадем сметка за това — повтори той. — Както Русия в 1905 година, Европа днес е очевидно в предреволюционна ситуация. Противоречията на капиталистическия свят разяждат Европа. Благоденствието е само привидно… Но кога и как ще се появи новият фактор? Какъв ще бъде той? Икономическа криза? Политическа криза? Война? Революция в някоя страна? Кога и как ще се създаде революционна ситуация?… Много хитър би бил онзи, който би могъл да го предвиди!… Впрочем това няма значение. Новият фактор ще се появи. И това, което има значение, е да бъдем готови за този ден. В Русия през 1905 година пролетариатът не беше готов. И затова всичко пропадна. Готов ли е европейският пролетариат? Готови ли са неговите водачи? Не! Съществува ли достатъчно солидарност между фракциите на Интернационала? Не! Достатъчно силен ли е съюзът между водачите на пролетариата, за да бъде той ефикасен? Не! Нима си мислят, че тържеството на революцията ще бъде някога възможно без пълно концентриране на революционните сили на всички страни?… Действително образуваха международно бюро. Но какво представлява то? Едва ли нещо повече от един информационен орган. Дори не и зачатък на единен пролетарски център, без който няма да бъде възможно никакво задружно и решително действие!… Интернационалът? Само проява на духовното единство на пролетариата. И това не е малко. Но неговата истинска организация не е още създадена. Предстои отсега нататък да бъде създадена! В какво се изразява неговата дейност? В конгреси!… Не казвам нищо лошо за конгресите — и аз ще бъда във Виена на 23 август… Но всъщност нищо не може да се очаква от конгресите!… Пример: Базел 1912 година. Грандиозна манифестация срещу Балканската война — защо не! Но да видим резултатите. Гласуваха с ентусиазъм прекрасни резолюции. Прекрасна бе особено сръчността, с която избягнаха проблемата и дори израза „обща стачка“ в резолюциите си! Спомнете си разискванията. Въобще разглеждан ли е някога основно проблемът за стачката като практически проблем, който се представя по различен начин при разни случаи и в разни страни? Какво трябва да бъде положителното становище на пролетариата в тази или онази страна в случай на такава и такава воина?… Войната? Едно понятие. Пролетариатът? Друго понятие. Върху тези две понятия нашите водачи правят ораторски вариации подобно на пастора, който от амвона говори за доброто и за злото. Ето къде сме! Интернационалът е останал на плоскостта на неделните набожни чувства! Теорията не е още започнала да прониква в съзнанието на масите, не е успяла да обедини силите и революционния им подем.

Менестрел помълча малко.

— Всичко трябва да бъде извършено отсега нататък! — прошепна той замислено. — Всичко. Подготовката на пролетариата предполага огромно съгласувано усилие, което едва е набелязано досега. Ще говоря за това във Виена. Всичко трябва да бъде извършено отсега нататък — повтори той съвсем тихо. — Нали, момиченце?

Той се усмихна за миг; после погледът му мина по заобиколилите го в кръг слушатели и челото му се набръчка.

— Пример: как може Интернационалът да няма още своя месечен, дори седмичен вестник? Да няма един „европейски бюлетин“, издаван на всички езици и общ за всички работнически организации във всички страни? Ще говоря за това на конгреса… Това е най-добрият начин, чрез който водачите ще могат да дадат едновременно един и същи отговор, на милионите пролетарии, които във всички страни си задават почти едни и същи въпроси. Това е най-доброто средство, което ще позволи на всички трудещи се, активисти или не, да се осведомяват точно върху политическото и стопанско положение на света. Както са сложени сега нещата, това ще бъде един от най-добрите начини да се развие още повече международният рефлекс у работника. И металургът в Мотала, и докерът в Ливърпул трябва да чувствуват еднакво стачката, която е избухнала в Хамбург или в Сан Франциско, или в Тифлис, да я чувствуват еднакво като събитие, което лично ги засяга! Фактът, че всеки работник, всеки селянин, когато се върне от работа в събота вечер, ще намери на масата си, ще вземе в ръка този бюлетин и ще знае, че в същия час в целия свят всички пролетарии държат в ръка този вестник; фактът, че той ще може да прочете в него новини, статистики, указания кои въпроси са на дневен ред и ще знае, че в същия час в целия свят тези статии се четат от всички онези, които като него са осъзнали правата на масите — този факт вече сам по себе си ще представлява не-о-це-ни-ма възпитателна сила! Без да смятаме, че върху правителствата въздействието ще бъде…

Последните фрази се изнизаха с такава бързина, че слушателите едва можаха да ги схванат. Той се спря рязко, когато забеляза Жанот, сказчика, който влизаше в стаята, придружен от няколко приятели.

Всички редовни посетители на клуба разбраха, че тази вечер Пилота няма да каже повече нито дума.