Роже Мартен дю Гар
Семейство Тибо (86)

XII

Наведена над перилата, Алфреда почака, докато гласовете заглъхнат. Тогава се върна в апартамента и се опита да подреди малко стаята. Но нещо така й тежеше на сърцето, че тя избяга в кухнята, облакъти се на прозореца и остана неподвижна, широко разтворила очи в тъмнината.

— Мечтаеш ли, момиченце?

Ръката на Менестрел, гореща и грапава, галеше рамото й. Тя потръпна. И с детски глас внезапно запита на един дъх:

— Наистина ли мислиш, че ще избухне война?

Той се засмя. Тя почувствува как надеждите й рухват.

— Но ние…

— Ние ли? Ние не сме готови.

— Не сме готови ли? — Алфреда не го разбра, защото тази вечер мислеше само за борбата срещу войната. — Наистина ли смяташ, че няма начин да се попречи?

— Не, разбира се! — отсече той. Мисълта, че сегашният пролетариат може да възпре силите на войната, му се струваше абсурдна.

В тъмнината тя отгатна усмивката му и искрата в очите му. Отново тръпка премина по тялото й. Те стояха мълчаливо няколко секунди един срещу друг.

— Но Пат може би е прав — рече Алфреда. — Ако ние не успеем да направим нищо, възможно е Англия…

— Всичко, което може да направи вашата Англия, е да забави часа. Ако въобще е в състояние да направи нещо.

Дали Пилота не съзираше у нея тази вечер някаква необичайна съпротива? Той заговори още по-остро:

— Впрочем въпросът не е там. Важното не е да се попречи на войната.

Тя вдигна глава:

— Тогава защо не им го каза?

— Защото в момента това не засяга никого, момиченце! И защото днес на практика трябва да се действува, като че ли е така!

Тя мълчеше. Чувствуваше се обидена тази вечер, обидена повече от когато и да било друг път, обидена дълбоко в душата си; бунтуваше се срещу него, без сама да знае защо. Тя си спомни деня, още в началото на тяхната връзка, когато той бе заявил бързо, като разтърсваше рамене: „Любов ли? За нас това няма никакво значение!“

„Всъщност какво ли има значение за него? — запита се тя. — Нищо! Нищо освен революцията! — И за първи път си помисли: — Революцията е неговата идея-фикс… Затова две пари не дава за нищо друго!… Нито за мен! Нито за моя живот като жена!… За него нищо няма значение! Няма значение и това, което е самият той: нещо по-различно от другите хора… — И за първи път тя си каза: — Нещо по-различно от другите хора — вместо нещо повече и по-висше от другите хора.“

Менестрел продължи със саркастичен тон:

— Война на войната, момиченце! Остави ги, нека вървят! Манифестации, бунтове, стачки — да правят каквото искат! Хайде, напред с музика! Напред с тръби! Нека съборят стените на Йерихон, ако могат!

Той рязко се отдръпна от нея, завъртя се на токовете си и изрече през зъби:

— Но не техните тръби ще съборят стените, момиченце, а нашите бомби!

И докато Пилота, накуцвайки, се връщаше в стаята, тя долови тихия му смях, който винаги смразяваше сърцето й.

Тя остана дълго облакътена на прозореца неподвижна, впила поглед в тъмнината.

Покрай опустелия кей Арва се плискаше тихо в скалите. Последните светлини гаснеха една след друга по къщите на брега.

Алфреда не се помръдваше. За какво мислеше? „За нищо“ — би отговорила тя. Две сълзи, които се бяха събрали в края на очите й, се задържаха между клепките й.