По никакъв начин не бях в състояние да поискам от този човек, който притежаваше такива съкровища на мъдростта, да спре, преди да е свършил разказа си. Отначало думите му ми звучаха фантастично. Но колкото повече го слушах, колкото повече поглъщах вечната философия, която му беше разкрита, толкова по-дълбоко вярвах в онова, което ми казваше. Това не бяха повърхностните, користни псевдоразмишления на някой дребен шарлатан. В Джулиан нямаше никакъв фалш. Беше ясно, че не говори празни приказки и посланието му звучеше правдиво. Вярвах му.

— Моля те продължавай, Джулиан. Имам предостатъчно време. Децата са на гости при баба си и дядо си, а Джени ще спи още няколко часа.

Джулиан усети, че съм искрен и продължи със символичната притча, която Йоги Раман му беше предал, за да илюстрира философията си за изграждане на по-богат и по-лъчезарен живот.

— Вече ти казах, че градината символизира плодородната градина на ума, градина, пълна с прекрасни съкровища и безброй богатства. Казах ти и за фара — той символизира силата на целите и колко важно е да откриеш призванието си. Ще ти припомня, че по-нататък в притчата вратата на фара бавно се отваря и отвътре излиза триметров, четиристотин и петдесет килограмов японски борец по сумо.

— Прилича ми на посредствен филм за Годзила.

— Като дете обичах тези филми.

— И аз. Но нека не те отклонявам от разказа ти — отвърнах аз.

— Борецът по сумо символизира много важен елемент в системата за промяна на живота на мъдреците от Шивана. Йоги Раман ми разказа, че преди много векове Великите учители от древния Изток създали и усъвършенствали една философия, наречена кайдзен. Тази японска дума означава постоянно, безкрайно усъвършенстване и е отличителният знак на всеки човек, който води издигащо се нагоре, напълно будно съществуване.

— И как кайдзен обогатява живота на мъдреците? — попитах аз.

— Както вече ти казах, Джон, успехът във външния свят започва от успеха във вътрешния. Ако действително искаш да подобриш външния си свят, независимо дали това означава да подобриш здравето, личните отношения или финансите си, трябва първо да подобриш вътрешния си свят. Най-ефективният начин да постигнеш това е като практикуваш непрекъснато самоусъвършенстване. Себевладеенето е ДНК-то на изкуството да управляваш живота си.

— Дано не ми се разсърдиш, Джулиан, но всички тези приказки за „вътрешния свят“ ми звучат много езотерично. Не забравяй, че аз съм средно преуспяващ адвокат, който живее в приятна къща извън града, с миниван, паркиран пред нея, и моторна сенокосачка в гаража. Разбираш ли, всичко, което ми каза дотук, звуча логично. Всъщност голяма част от това, което сподели с мен, не противоречи на здравия разум, макар да знам, че въпросният здрав разум се среща много рядко в наши дни. Трябва да ти кажа обаче, че малко се затруднявам от идеи като кайдзен и усъвършенстване на вътрешния свят. За какво точно говорим тук?

Джулиан не закъсня с отговора си.

— В нашето общество много често възприемаме невежеството като слабост. Но онези, които не крият, че им липсва познание и търсят учители, намират пътя към просветлението преди всички други. Въпросите ти са искрени и показват, че си отворен за нови идеи. Днес промяната е най-могъщата сила в нашето общество. Повечето хора се страхуват от нея, но мъдрите я приветстват. В дзен-традицията се говори за съзнанието на начинаещия: онези, които отварят съзнанието си за нови идеи — онези, чиито чаши са винаги празни — винаги вървят нагоре към по-високи нива на постижение и реализация. Никога не се колебай да задаваш дори най-елементарните въпроси. Въпросите са най-сигурният начин да получиш познание.

— Благодаря ти. Но този кайдзен все още ми е неясен.

— Под усъвършенстване на вътрешния свят имам предвид просто самоусъвършенстване и разширяване на съзнанието и за теб няма нищо по-полезно от тези неща. Може би си казваш, че си прекалено зает и нямаш време за работа върху себе си. Това би било много голяма грешка. Всъщност, когато отделиш време, за да изградиш силен характер, изпълнен с дисциплина, енергия, сила и оптимизъм, ще можеш да имаш всичко и да правиш всичко във външния си свят. Когато култивираш дълбоко чувство на вяра в способностите и непобедимия си дух, нищо не може да те спре да постигнеш успех във всичките си стремежи и да бъдеш възнаграден в живота си. Ако отделиш време за овладяване на ума, грижа за тялото и подхранване на душата, ще бъдеш в състояние да създадеш повече богатство и жизненост в живота си. Точно така е казал преди много години Епиктет: „Никой не е свободен, ако не е господар на себе си“.

— Значи кайдзен е всъщност много практична идея?

— Да, много. Само си помисли, Джон. Как би могъл някой да управлява цяла корпорация, ако не може да управлява самия себе си? Как би могъл да се грижиш за семейството си, ако не си се научил да се грижиш за себе си? Как изобщо би могъл да правиш добро, ако самият ти не се чувстваш добре? Разбираш ли какво искам да ти кажа?

Кимнах в знак на пълно съгласие. За пръв път се замислих сериозно за това колко е важно да се самоусъвършенствам. Винаги бях смятал, че всички онези, които виждам в метрото да четат книги със заглавия като „Силата на позитивното мислене“ и „Мега-Живот!“, са затормозени хора, отчаяно търсещи някакво лекарство, за да намерят отново пътя си. Сега осъзнах, че хората, които отделят време, за да работят върху себе си, са най-силните и че единствено чрез самоусъвършенстване човек би могъл изобщо да храни някаква надежда да подобри съдбата на другите. После започнах да размишлявам за всички неща, които бих могъл да подобря. Допълнителната енергия и доброто здраве, които сигурно биха ми донесли упражненията, наистина щяха да са ми от полза. Ако можех да променя неприятния си характер и навика да прекъсвам другите, вероятно щях да постигна фантастично подобрение в отношенията си с жена ми и децата ми. Ако можех да се отърва от навика да се тревожа, бих намерил онова вътрешно спокойствие и дълбоко щастие, които търсех. Колкото повече се замислях, толкова повече възможности за подобрение виждах.

Прехвърлях в главата си всички позитивни неща, които биха навлезли в живота ми чрез изграждането на добри навици и ме обхвана вълнение. Но после осъзнах, че Джулиан говори за нещо много повече от значението на ежедневните упражнения, здравословното хранене и балансирания начин на живот. Онова, което беше научил в Хималаите, имаше много по-дълбок смисъл. Той говореше за това колко е важно да изградиш силен характер, да развиеш психическа издръжливост и да живееш с кураж. Каза ми, че тези три качества водят не само до добродетелен живот, но и до живот, изпълнен с постижения, удовлетворение и вътрешно спокойствие. Смелостта е качество, което всеки би могъл да изгради, при това качество, което в крайна сметка носи огромни дивиденти.

— Какво общо има смелостта с умението да бъдеш лидер на самия себе си и с личното развитие? — изразих недоумението си на глас.

— Смелостта ти позволява да следваш собствения си жизнен път. Смелостта ти позволява да правиш каквото искаш, защото знаеш, че то е правилно. Смелостта ти дава самоконтрол, за да упорстваш там, където другите се провалят. В крайна сметка степента на смелост в живота ти определя каква степен на реализация ще постигнеш. Чрез нея наистина можеш да осъществиш всички прекрасни чудеса на епичното произведение, което е твоят живот. А хората, които станат господари на самите себе си, разполагат с предостатъчно смелост.

— Добре. Започвам да разбирам силата на самоусъвършенстването. Откъде да започна?

Джулиан се върна към разговора си с Йоги Раман през онази, по думите му, забележително звездна и невероятно красива нощ високо в планината.

— Отначало и на мен ми беше трудно да възприема идеята за самоусъвършенстване. В края на краищата бях закоравял харвардски адвокат, съдебен каубой, който няма време за окултни теории, натрапвани — както си мислех — от зле подстригани проповедници, които те спират на улицата. Грешах. Именно това тесногръдие ми пречеше в живота през всички тези години. Колкото повече слушах Йоги Раман и колкото повече размишлявах за болката и страданието в предишния ми свят, толкова повече приемах философията на кайдзен, постоянното и безкрайно обогатяване на ума, тялото и душата в новия си живот — каза убедено Джулиан.

— Защо напоследък непрекъснато все чувам да се говори за „ума, тялото и душата“? Струва ми се, че не може да пуснеш телевизора, без някой да почне да говори за тях.

— Това са трите съставки, които те правят човек. Да усъвършенстваш ума си, без да изградиш физическите си способности, би било съвсем празна победа. А да издигнеш ума и тялото си до най-високото им ниво, без да подхранваш ума и душата си, ще ти донесе единствено чувство на празнота и неудовлетвореност. Но ако насочиш цялата си енергия към освобождаването на пълния потенциал и на трите човешки съставки в тебе, ще вкусиш божествения възторг на просветления живот.

— Направо ме побъркваш, приятелю.

— Що се отнася до въпроса ти откъде да почнеш, обещавам след малко да те науча на няколко стари, но мощни техники. Първо обаче, трябва да ти дам един нагледен пример. Заеми положение за лицеви опори.

„Помощ, Джулиан се е превърнал във фелдфебел!“ — помислих си аз, но се подчиних, воден от любопитство и желание чашата ми да остава празна.

— Сега направи толкова лицеви опори, колкото можеш. Не спирай, преди да си напълно сигурен, че не си в състояние да направиш нито една повече.

Никак не ми беше лесно, тъй като най-изтощителното упражнение, на което бях подлагал моите сто и седем килограма, беше да заведа децата в най-близкия „Макдоналдс“ или да се помотая на игрището за голф с колегите си! Първите петнайсет лицеви опори бяха истинска агония. Горещината на лятната нощ допринасяше за страданията ми. Облях се в пот. Но бях твърдо решен да не показвам признаци на слабост, затова продължих, докато останах без сили и гордостта ми се стопи. Предадох се на двайсет и третата лицева опора.

— Не мога повече, Джулиан. Ще умра. Какво искаш да ми покажеш?

— Сигурен ли си, че не можеш повече?

— Сигурен съм. Хайде стига толкова! Единственият урок, който ще получа от това, е как да си докарам инфаркт.

— Направи още десет. После може да си починеш — заповяда Джулиан.

— Майтапиш ли се?

Все пак продължих. Една. Две. Пет. Осем. И най-после десет. Отпуснах се на пода напълно изтощен.

— Минах през съвсем същото преживяване с Йоги Раман онази нощ, когато ми разказа любимата си притча — каза Джулиан. — Според него болката е велик учител.

— Какво би могъл да научи човек от подобно преживяване? — попитах, останал без дъх.

— Йоги Раман, както и всички мъдреци от Шивана, вярваха, че хората израстват най-много, когато навлязат в зоната на неизвестното.

— Чудесно. Само че какво общо има това с лицевите опори?

— Ти направи двайсет и три и ми каза, че не можеш повече. Каза, че това е абсолютният ти предел. И все пак, когато те предизвиках, успя да направиш още десет. В теб имаше скрита сила и когато я потърси, тя се появи. Йоги Раман ми обясни една фундаментална истина, когато бях негов ученик: „Единствените граници в живота ти са тези, които си поставяш сам“. Когато се осмелиш да излезеш от кръга на собственото си удобство и да изследваш неизвестното, започваш да освобождаваш истинския си човешки потенциал. Това е първата стъпка към себевладеенето и овладяването на всички други неща в живота ти. Когато се стремиш да надхвърлиш собствените си ограничения, точно както направи ти в тази малка демонстрация, отключваш умствени и физически резерви, които не си подозирал, че притежаваш.

„Страхотно!“ — помислих си аз. Дойде ми на ум нещо, което неотдавна бях прочел в някаква книга — средният човек използва съвсем малка част от възможностите си. Какво ли бихме могли да постигнем, ако почнем да използваме пълните си възможности?

Джулиан усети, че постига желания ефект.

— Практикуваш изкуството на кайдзен, като всеки ден надхвърляш собствените си граници. Работи с всички сили, за да усъвършенстваш ума и тялото. Подхранвай духа. Прави нещата, от които се страхуваш. Започни да живееш, като освободиш цялата си енергия и не ограничаваш ентусиазма си. Гледай как слънцето изгрява. Танцувай под дъжда. Стани такъв, какъвто си мечтал да станеш. Направи нещата, които винаги си искал да направиш, но не си направил, защото си успял да измамиш самия себе си, че си прекалено млад, прекалено стар, прекалено богат или прекалено беден. Бъди готов да живееш стремително и докрай. Според една източна мъдрост щастието се усмихва на подготвения ум. Според мен целият живот се усмихва на подготвения ум.

Джулиан продължи разпалената си реч:

— Открий кои неща те дърпат назад. Дали те е страх да говориш или имаш неприятности в личните си отношения? Дали ти липсва позитивна нагласа, или ти е нужна повече енергия? Напиши всичките си слабости на един лист. Удовлетворените хора са много по-склонни към размисъл от останалите. Отдели време да помислиш какво ти пречи да постигнеш живота, който наистина искаш и дълбоко в себе си знаеш, че можеш да имаш. След като веднъж определиш какви са слабостите ти, следващата стъпка е да се изправиш с лице към тях и да атакуваш страховете си.

Ако се страхуваш да говориш пред хора, поеми ангажимент да изнесеш двайсет речи. Ако се страхуваш да започнеш нов бизнес или да излезеш от неудовлетворителна връзка, мобилизирай вътрешните си сили докрай и го направи. Така може би за пръв път от много години ще изпиташ вкуса на истинската свобода. Страхът не е нищо друго, освен умствено чудовище, създадено от самия теб, негативен поток на съзнанието.

— Страхът не е нищо друго, освен негативен поток на съзнанието, така ли? Това ми харесва. Според теб всичките ми страхове са само въображаеми дяволчета, които през годините са се прокраднали в съзнанието ми?

— Точно така, Джон. Всеки път, когато те са ти попречили да предприемеш нещо, ти си добавял гориво към огъня им. Но ако победиш страховете си, ще победиш и в живота си.

— Нужен ми е пример.

— Веднага. Да вземем говоренето пред публика. Ето нещо, от което повечето хора се страхуват до смърт. Когато бях адвокат, познавах колеги, които се страхуваха да влязат в съда. Те бяха готови на всичко, включително на извънсъдебно споразумение по дела, които иначе биха спечелили, само и само да не влязат в съдебната зала и да не се подложат на толкова мъчително изживяване.

— И аз познавам такива хора.

— Според теб наистина ли са родени с този страх?

— Едва ли.

— Погледни някое бебе. То не се чувства ограничено. Съзнанието му е пейзаж, изпъстрен с перспективи и възможности. Ако бъде правилно отгледано, то ще постигне велики неща. Ако бъде изпълнено с негативност, в най-добрия случай ще стане посредствен човек. Искам да кажа следното: никое преживяване, независимо дали се налага да говориш публично, да поискаш увеличение на заплатата от шефа си, да плуваш в езеро под слънчевите лъчи или да се разхождаш по плажа в лунна нощ, не е само по себе си приятно или неприятно. Такова го прави начинът ти на мислене.

— Интересно.

— Може да научиш бебето да приема и най-прекрасния слънчев ден като потискащ. Може да научиш детето да вижда в малкото кученце свиреп звяр. Може да научиш възрастния да възприема наркотика като приятно средство за освобождаване. Всичко е въпрос на кондициониране, нали така?

— Естествено.

— Същото важи и за страха. Страхът е условен рефлекс: навик, който изцежда живота и, ако не внимаваш, лесно може да погълне енергията, креативността и духа ти. Усетиш ли, че страхът надига грозната си глава, моментално го смачкай. Най-добрият начин е да вършиш точно това, от което се страхуваш. Разбери анатомията на страха. Той е твое собствено творение. И като всяко друго творение можеш да го разрушиш също толкова лесно, колкото си го създал. Методично търси и унищожавай всеки страх, който тайно се е промъкнал в крепостта на ума ти. Само това ще ти даде огромна увереност, щастие и вътрешно спокойствие.

— Възможно ли е напълно да се освободиш от страховете си? — попитах.

— Много хубав въпрос. Отговорът е категорично и несъмнено „Да!“ Всички мъдреци от Шивана бяха абсолютно безстрашни. Това личеше в начина, по който ходеха, личеше в начина, по който говореха, личеше, когато ги погледнеш право в очите и ще ти кажа още нещо, Джон…

— Какво? — попитах, омагьосан от думите му.

— И аз съм безстрашен. Познавам себе си и вече знам, че непоколебимата сила и безкрайният потенциал са моето естествено състояние. Пречеха ми само дългите години на небрежност към себе си и неуравновесеното мислене. Ще ти кажа и друго. Когато изличиш страха от съзнанието си, започваш да изглеждаш по-млад и здравето ти се подобрява.

— Аха, небезизвестната връзка между ума и тялото — казах аз, като се надявах да прикрия невежеството си.

— Да. На мъдреците от Изтока тя е известна от пет хиляди години. Едва ли може да се нарече „Нова епоха“ — отвърна той и жизнерадостното му лице разцъфна в широка усмивка. — Мъдреците споделиха с мен и друг мощен принцип, за който често си мисля. Според мен той ще е безценен и за теб, когато тръгнеш по този път, станеш свой собствен лидер и постигнеш себевладеене. Той често ме е мотивирал, когато ми се е искало да не си давам много труд. Тази философия може да се изрази съвсем сбито: разликата между хората, постигнали висока реализация и онези, които не познават вдъхновения живот, е, че първите — дори да не им е приятно — вършат нещата, които по-малко развитите хора не обичат да вършат. Действително просветлените хора, онези, които всеки ден изживяват дълбоко щастие, са готови да отложат непосредственото удоволствие за сметка на дългосрочната цел. Ето защо те се справят смело със слабостите и страховете си, дори потапянето в зоната на неизвестното да носи със себе си известни неприятности. Те са твърдо решени да живеят, следвайки мъдростта на кайдзен и да усъвършенстват всеки аспект от себе си неуморно и непрестанно. С течение на времето нещата, които преди са им били трудни, стават лесни. Страховете, които преди са им пречили да постигнат цялото щастие, здраве и благополучие, което заслужават, се разпиляват като къщички от карти, отнесени от ураган.

— С други думи, трябва да променя себе си, преди да променя живота си?

— Да. Напомня ми една история, която разказваше моят любим професор в Харвард. Една вечер след дълъг работен ден бащата седнал да чете вестник. Детето, което искало да играе, не му давало спокойствие.

Накрая бащата се ядосал, откъснал от вестника една снимка на земното кълбо и я накъсал на стотици парченца. „Хайде, синко, сглоби пак картинката от тези парченца“ — казал той, като се надявал, че така ще намери работа на детето за достатъчно дълго време и ще си дочете спокойно вестника. За негово учудване детето се върнало само след минута с идеално сглобената снимка на земното кълбо. Слисаният баща го попитал как е успяло да извърши този подвиг, а то се усмихнало и казало: „Татко, от другата страна на земното кълбо имаше снимка на един човек и след като сглобих човека, светът си дойде на мястото“.

— Каква хубава история.

— Най-мъдрите хора, които познавам — от мъдреците от Шивана до професорите ми в Харвард — като че ли до един знаеха ключовата формула на щастието.

— Моля те, продължавай — подканих го малко нетърпеливо аз.

— Тя се състои точно в онова, което вече споменах: щастието идва чрез непрекъснатото осъществяване на някаква достойна цел. Когато вършиш онова, което наистина обичаш, непременно ще намериш дълбоко удовлетворение.

— Ако щастието идва при всеки, който просто върши любимото си нещо, защо толкова много хора са нещастни?

— Логичен въпрос, Джон. Да правиш каквото обичаш, независимо дали това означава да се откажеш от сегашната си работа, за да станеш актьор, или да отделяш по-малко време за несъществените неща, за да имаш време за други, които са по-важни, е нужна много смелост. Налага се да излезеш от зоната на личното удобство, а всяка промяна отначало е малко неудобна. Тя крие и известни рискове. Но като оставим тези неща настрана, това е най-сигурният начин да живееш щастливо.

— И как по-точно човек изгражда смелостта си?

— По същия начин, както в историята, която ти разказах: щом веднъж сглобиш себе си, твоят свят отива на мястото си. Щом овладееш ума, тялото и характера си, щастието и изобилието по някакъв магически начин влизат в живота ти. Но трябва да отделяш известно време всеки ден за работа върху себе си, дори да е само десет-петнайсет минути.

— А какво символизира триметровият четиристотин и петдесет килограмов японски борец по сумо от притчата на Йоги Раман?

— Нашият едър приятел ще ти напомня непрестанно за силата на кайдзен, което на японски означава постоянно развитие и разширяване на съзнанието.

Само за няколко часа Джулиан разкри пред мен най-могъщата — и най-изумителната — информация, която бях чувал през живота си. Научих за магията на собствения си ум и заровеното в него съкровище от потенциални възможности. Научих изключително практични техники за успокояване на ума и фокусиране на силата му върху постигането на желанията и мечтите. Научих колко е важно да имам определена мисия в живота, както и да си поставям ясни цели във всеки аспект на моя личен, професионален и духовен свят. А ето, че сега ми показа и вечния принцип на себевладеенето: кайдзен.

— Как мога да практикувам изкуството на кайдзен?

— Ще ти дам десет древни, но високоефективни ритуали, които ще те отведат далече по пътя на себевладеенето. Ако ги прилагаш ежедневно и с вяра в ползата от тях, ще забележиш учудващи резултати само след месец. Ако продължаваш да ги прилагаш и те станат част от нормалния ти живот, за да се превърнат постепенно в навици, непременно ще постигнеш състояние на съвършено здраве, безгранична енергия, неотслабващо щастие и вътрешно спокойствие. В крайна сметка ще постигнеш божествената си съдба — защото това е твое рождено право.

Йоги Раман ми подари десетте ритуала с дълбоко убеждение в тяхната, както се изрази, „изключителност“, и сигурно ще се съгласиш, че аз съм живо доказателство за силата им. Просто те моля да чуеш какво имам да кажа и сам да прецениш резултатите.

— Резултати, които ще променят живота ми само за трийсет дни? — попитах недоверчиво.

— Да. Quid pro quo, или цената, която трябва да платиш, е да отделяш поне един час дневно в продължение на трийсет дни, за да практикуваш стратегиите, които ще ти дам. Това е всичко — да инвестираш в себе си. И моля те, не ми казвай, че нямаш време.

— Наистина нямам — отвърнах искрено аз. — Практиката ми процъфтява. Не мога да отделя десет минути за себе си, какво остава за цял час, Джулиан.

— Вече ти казах: да твърдиш, че нямаш време да работиш върху себе си, независимо дали това означава да усъвършенстваш ума си или да подхранваш духа си, е все едно да кажеш, че нямаш време да спреш за бензин, защото си много зает да караш. В крайна сметка ще си получиш заслуженото.

— Наистина ли?

— Наистина.

— Как така?

— Нека ти го обясня по друг начин. Ти много приличаш на технически съвършена спортна кола, която струва милиони долари; добре регулирана, свръхмодерна машина.

— О, благодаря ти, Джулиан.

— Умът ти е най-голямото чудо във Вселената, а тялото ти е способно на изумителни подвизи.

— Приемам го.

— Като знаеш стойността на тази технически съвършена спортна машина, струваща милиони долари, разумно ли е да я караш с пълна газ всяка минута ден след ден, без да направиш почивка, за да може двигателят да изстине?

— Не, разбира се.

— Е, защо тогава да не отделяш малко време всеки ден, за да направиш почивка или да си отдъхнеш? Защо да не отделиш необходимото време, за да охладиш един такъв свръхсъвършен двигател като ума си? Разбираш ли какво искам да кажа? Няма нищо по-важно от това да отделиш необходимото време, за да обновиш самия себе си. И колкото и да е иронично, ако в напрегнатия си график намериш време за самоусъвършенстване и лично обогатяване, ефективността ти драматично ще се подобри, когато пак се върнеш към него.

— Един час дневно в продължение на трийсет дни, това ли е всичко?

— Това е магическата формула, която търсех през цялото време. Когато бях на върха на славата си, сигурно бих платил няколко милиона долара, за да я науча. Нямах представа, че тя е безплатна, както е безплатно всяко безценно познание. Но наред с това трябва да бъдеш дисциплиниран и ежедневно да прилагаш стратегиите, от които се състои формулата, с дълбоко убеждение в стойността им. Те не са средство да позакърпиш набързо нещата. Заемеш ли се веднъж с тях, трябва да си готов да ги следваш дълго време.

— Какво имаш предвид?

— Ако прекарваш един час на ден, за да се погрижиш за себе си, със сигурност ще постигнеш драматични резултати след трийсет дни — стига да правиш нещата така, както трябва. За изграждането на един нов навик е нужен около месец. След този период стратегиите и техниките, които ще научиш, се превръщат във втора природа. Ключът е, че трябва да продължаваш да ги практикуваш всеки ден, ако искаш да запазиш резултатите.

— Звучи ми логично — съгласих се аз. Джулиан несъмнено беше открил извора на личната жизненост и вътрешно спокойствие в собствения си живот. Всъщност трансформацията му от болен стар адвокат в лъчезарен енергичен философ беше истинско чудо. В този момент реших да посветя един час на ден, за да изпълнявам техниките и правилата, които ми предстоеше да чуя. Реших да се опитам да поработя върху себе си, преди да се мъча да променям другите, какъвто навик имах. Може би и аз щях да претърпя „Мантълоподобна трансформация“. Струваше си да опитам.

През тази нощ научих нещо, което Джулиан наричаше „десетте ритуала за лъчезарен живот“. Някои от тях изискваха известно съсредоточаване от моя страна. Други можеха да се изпълняват без усилие. Всички звучаха интригуващо и многообещаващо за изключителните неща, които ме очакваха.

— Мъдреците наричат първата стратегия „Ритуал на Уединението“. Той не изисква нищо друго, освен да включиш в ежедневния си график задължителен период на спокойствие.

— И какво по-точно представлява този период на спокойствие?

— Това е някакъв период от време — от петнайсет до петдесет минути — през който изследваш лечебната сила на мълчанието и постепенно разбираш кой точно си ти — обясни Джулиан.

— Нещо като задължителна почивка за прегрелия ми двигател? — попитах аз с лека усмивка.

— Съвсем точно определение. Бил ли си някога на дълъг път със семейството си?

— Разбира се. Всяко лято пътуваме с кола до къщата на родителите на Джени.

— Хубаво. Спирате ли за почивка по пътя?

— Да. За да хапнем или, ако ми се приспи, дремвам за малко, след като в продължение на шест часа съм слушал как децата се карат на задната седалка.

— Добре. Разглеждай Ритуала на Уединението като един вид спиране по пътя за почивка на душата. Целта му е самообновяване, а това се постига, като прекараш известно време сам и се обгърнеш с красивото наметало на мълчанието.

— Какво толкова особено има в мълчанието?

— Уединението и спокойствието те свързват с твоя източник на креативна енергия и освобождават безграничната интелигентност на вселената. Разбираш ли, Джон, умът е като езеро. В нашия хаотичен свят умовете на повечето хора никога не намират спокойствие. Ние вечно сме обзети от някакви вътрешни вълнения. Но ако просто спреш за малко и прекараш спокойно известно време всеки ден, езерото на ума става гладко като стъкло. Това вътрешно спокойствие носи със себе си истински богатства, включително дълбоко чувство за благополучие, вътрешен мир и безгранична енергия. Дори ще спиш по-добре и ще си възвърнеш чувството за равновесие в ежедневната си работа.

— Нужно ли е да отида на някакво специално място за този период на спокойствие?

— На теория би могъл да го правиш навсякъде, като се почне от спалнята и се стигне до офиса. Важното е да намериш място, което е наистина спокойно и красиво.

— Защо трябва непременно да е красиво?

— Красивите образи носят спокойствие на измъчената душа — отбеляза Джулиан с дълбока въздишка. — Букет рози и дори най-обикновен минзухар действат изключително полезно върху сетивата и те изпълват с безкрайно спокойствие. В идеалния случай би трябвало да вкусваш такава красота на място, което да ти служи като Убежище за Аза.

— Това пък какво е?

— Общо взето, някакво място, което да стане твое скривалище за умствено и духовно развитие. Може да е неизползвана стая в къщата ти или спокойно кътче в малък апартамент. Важното е да определиш конкретно място за ритуала на самообновление, място, което спокойно очаква пристигането ти.

— Това описание звучи много приятно. Струва ми се, че ако имам някое тихо кътче, където да си почина след работа, всичко ще е съвсем различно. Бих могъл да се поотпусна и да се освободя от напрежението. То сигурно би ме превърнало в много по-приятен човек за околните.

— Така стигаме до друго важно нещо. Ритуалът на Уединението действа най-добре, ако го практикуваш по едно и също време всеки ден.

— Защо?

— Защото тогава се интегрира в ежедневието ти като ритуал. Като го практикуваш по едно и също време всеки ден, ежедневната доза мълчание скоро се превръща в навик, който никога няма да изоставиш. А позитивните житейски навици неизбежно те водят към съдбата ти.

— Има ли още нещо?

— Да. Използвай всяка възможност да общуваш с природата. Не пропускай нито ден. Бързата разходка през гората или дори няколко минути за прекопаване на лехата с домати в задния двор ще възстановят връзката ти с извора на спокойствие, който сега е скрит някъде в теб. Общуването с природата ти позволява да се настроиш към безкрайната мъдрост на висшия аз. Такова самопознание ще те отведе в неизследваните измерения на вътрешната ти сила. Никога не забравяй това — възторжено завърши тирадата си Джулиан.

— А на теб добре ли ти подейства този ритуал, Джулиан?

— Абсолютно. Ставах със слънцето и веднага се отправях към тайното си убежище. Там наблюдавах Сърцето на Розата толкова дълго, колкото ми беше нужно. Понякога прекарвах цели часове в спокойно съзерцание. Друг път ми бяха достатъчни само десет минути. Резултатът е горе-долу един и същ: дълбоко усещане за вътрешна хармония и прилив на физическа енергия. И с това стигаме до втория ритуал. Ритуалът на физичността.

— Звучи интересно. Какво представлява?

— Свързан е със силата на грижите за тялото.

— Какво?

— Много просто. Ритуалът на физичността е основан на принципа, според който както се грижиш за тялото, така се грижиш и за ума. Както подготвяш тялото си, така подготвяш и ума си. Както тренираш тялото си, така тренираш и ума си. Отделяй известно време всеки ден, за да подхранваш храма на тялото си с енергични упражнения. Раздвижи кръвта си и разкърши тялото си. Знаеш ли, че в една седмица има сто шейсет и осем часа?

— Не. Никога не съм се замислял.

— Но е така. Поне пет от тези 168 часа трябва да се инвестират в някакъв вид физическа дейност. Мъдреците от Шивана практикуваха древната дисциплина йога, за да разбудят физическия си потенциал и да водят силно, динамично съществуване. Да наблюдаваш как тези хора в прекрасна физическа форма, успели да се преборят с остаряването, стоят изправени на главата си насред своето селце, беше изключителна гледка.

— Пробвал ли си йога, Джулиан? Джени започна да практикува йога миналото лято и твърди, че е удължила живота си с пет години.

— Нека първо ти кажа нещо друго, Джон. Няма една-единствена стратегия, която магически да преобрази живота ти. Трайната и дълбока промяна идва с непрекъснатото използване на различните методи, които споделих с тебе. Но йога е изключително полезен начин да отключиш запасите си от жизненост. Всяка сутрин изпълнявам упражнения по йога и те са едно от най-полезните неща, които правя за себе си. Йога не само подмладява тялото ми, но и фокусира ума ми. Тя дори ми възвърна креативността. Йога е прекрасна дисциплина.

— Какво друго правеха мъдреците, за да се грижат за тялото си?

— Йоги Раман и неговите братя и сестри бяха убедени, че енергичното ходене сред природата, както по високите планински пътеки, така и сред гъстите гори в низините, прави чудеса за премахването на умората и възстановяването на тялото в естественото му състояние на лъчезарно здраве. Когато времето беше прекалено лошо за разходки, те изпълняваха упражненията си в колибите. Бяха готови да пропуснат обеда или вечерята, но никога не пропускаха ежедневните си упражнения.

— Какво криеха в колибите? Сигурно машини за фитнес „Нордик Трак“? — пошегувах се аз.

— Не съвсем. Понякога практикуваха пози от йога. Друг път ги виждах как правят една-две серии лицеви опори само с една ръка. Според мен за тях не беше особено важно какви точно ще са упражненията. Важното беше да движат тялото си и да поемат в дробовете си чистия въздух на изумителната природа, сред която живееха.

— Какво общо има дишането на чист въздух с тези неща?

— Ще отговоря на въпроса ти с една от любимите сентенции на Йоги Раман: „Да дишаш правилно, означава да живееш правилно“.

— Толкова важно ли е дишането? — попитах учудено.

— Още в началото на престоя ми в Шивана мъдреците ме научиха, че най-бързият начин да удвоя и дори да утроя количеството енергия, което притежавам, е като усвоя изкуството на ефективното дишане.

— Но нали ние всички знаем как да дишаме, дори новородените?

— Това не е точно така, Джон. Знаем как да дишаме, за да оцеляваме, но никога не сме се научили да дишаме, за да процъфтяваме. Повечето хора дишат прекалено плитко и поради това не приемат достатъчно кислород, за да поддържат работата на тялото си на оптимално ниво.

— Изглежда правилното дишане е цяла наука.

— Така е. И мъдреците се отнасяха към него точно по този начин, философията им беше проста: поемай повече кислород чрез правилно дишане, за да освободиш запасите си от енергия и да възвърнеш естествената си жизненост.

— Добре, откъде да започна?

— Това всъщност е много лесно. Два-три пъти на ден отделяй една-две минути, за да дишаш по-дълбоко и по-ефективно.

— По какво ще позная, че дишам ефективно?

— Първо изпълваш корема с въздух, докато излезе леко напред. Това показва, че дишаш от корема, което е хубаво. Йоги Раман ме научи на един трик. Сключваш ръце на корема и ако при вдишването те се разтворят, техниката ти на дишане е правилна.

— Колко интересно!

— Щом това ти харесва, то третият ритуал за лъчезарен живот ще ти хареса още повече.

— Който е?

— Ритуалът на Живото хранене. Навремето, когато бях адвокат, непрекъснато се хранех с пържоли, пържени картофи и най-различни други боклуци. Ходех в най-хубавите ресторанти, но все пак се тъпчех с боклуци. Това беше един от основните източници на моето хронично недоволство, въпреки че по онова време не го знаех.

— Наистина ли?

— Да. Лошото хранене се отразява силно върху живота ти. То изцежда умствената и физическата ти енергия, влияе върху настроението и те лишава от яснота на ума. Йоги Раман казваше: „Както храниш тялото си, така храниш ума си“.

— Сигурно си променил диетата си?

— Коренно. Сега се чувствам и изглеждам по съвсем различен начин. Преди все си мислех, че съм толкова съсипан поради стреса и напрежението, както и защото старостта вече протягаше сбръчканите си пръсти към мен. В Шивана научих, че летаргията ми в голяма степен се дължи на нискооктановото гориво, което наливам в тялото си.

— С какво се хранеха мъдреците от Шивана, за да остават толкова млади и умни?

— Живи храни — отвърна светкавично Джулиан.

— Какво?

— Казах ти, живи храни. Живите храни са храни, които не са мъртви.

— Стига, Джулиан! Какви са тези живи храни? — попитах нетърпеливо.

— По принцип живите храни са създадени чрез естественото взаимодействие на слънцето, въздуха, почвата и водата. Става дума за вегетарианска диета. Напълни чинията си с пресни зеленчуци, плодове и зърна и нищо чудно да живееш вечно.

— Възможно ли е това?

— Повечето мъдреци бяха прехвърлили сто години и не показваха признаци на остаряване. Миналата седмица прочетох във вестника за жителите на един малък остров — Окинава в Източнокитайско море. Учените се стичат на цели тълпи на този остров, силно озадачени от факта, че там има най-голяма концентрация на столетници в света.

— Открили ли са нещо?

— Открили са, че вегетарианската диета е една от най-важните тайни за дълголетието им.

— Само че здравословна ли е такава диета? Според мен едва ли ще ти даде много енергия. Да не забравяме, Джулиан, че все още съм един претрупан с работа адвокат.

— Това е диетата, която природата е предопределила за нас. Тя е жива, витална и изключително здравословна. Мъдреците живеят с такава диета от хилядолетия. Наричат я сатвична, или чиста диета. А що се отнася до тревогите ти дали ще получиш достатъчно енергия, най-силните животни на планетата, като почнеш от горилите и стигнеш до слоновете, гордо развяват знамето на вегетарианството. Знаеш ли, че горилата е около трийсет пъти по-силна от човека?

— Благодаря ти за тази важна информация.

— Повярвай ми, Джон, мъдреците не бяха хора на крайностите. Цялата им мъдрост се основава на вечния принцип, че трябва да водиш умерен живот, без да изпадаш в никакви крайности. Затова, ако обичаш месо, спокойно можеш да продължиш да ядеш месо. Просто помни, че поглъщаш мъртва храна. Ако можеш, намали количеството червено месо, което приемаш. То се преработва трудно и тъй като храносмилателната ти система е един от процесите, които изискват най-много енергия, този вид храни те лишават ненужно от ценни енергийни запаси. Разбираш ли какво искам да ти кажа? Просто сравни как се чувстваш, след като си изял една пържола и какво е енергийното ти ниво, след като си изял една салата. Ако не искаш да станеш пълен вегетарианец, най-малкото яж винаги салата с всяко хранене и плодове за десерт. Дори само това ще промени в огромна степен качеството на физическия ти живот.

— Струва ми се, че няма да ми е много трудно — отвърнах аз. — Непрекъснато слушам за ползата от предимно вегетарианското хранене. Миналата седмица Джени ми разказа за някакво проучване във Финландия, според което 38 от новите вегетарианци заявили, че изпитват много по-малко умора и съзнанието им е много по-будно след само седем месеца от този нов начин на живот. Трябва да опитам да ям салата с всяко ядене. Като те гледам, Джулиан, може би ще почна да ям само салата.

— Опитай един месец и сам виж какви са резултатите. Ще се почувстваш феноменално.

— Хубаво. Щом е полезно за мъдреците, сигурно ще е полезно и за мен. Обещавам ти, че ще направя опит. Едва ли изисква толкова голямо усилие, пък и ми е омръзнало всяка вечер да се занимавам с барбекюто.

— Ако съм те запалил по ритуала на живото хранене, сигурно четвъртият ритуал много ще ти хареса.

— Чашата на ученика ти е все още празна.

— Четвъртият ритуал е известен като Ритуал на Изобилното знание. Той се основава на идеята да продължаваш да учиш и да разширяваш кръга на познанията си до края на живота си в името на собственото си благо и благото на всички около теб.

— Идеята ми е позната — знанието е сила.

— Тук става дума за нещо много повече, Джон. Знанието е само потенциална сила. За да се прояви силата, трябва да го приложиш. Повечето хора знаят какво трябва да направят във всяка ситуация, както и в живота си изобщо. Проблемът е, че те не предприемат ежедневни последователни действия, за да прилагат знанието и да реализират мечтите си. Ритуалът на Изобилното знание изисква да станеш ученик на живота. И нещо по-важно, той изисква да използваш наученото в класната стая на собственото си съществуване.

— Как Йоги Раман и другите мъдреци прилагаха този ритуал в живота си?

— Те имаха много подритуали, които изпълняваха всеки ден като част от Ритуала на Изобилното знание. Една от най-важните стратегии е и една от най-лесните. Можеш да почнеш да я прилагаш още днес.

— Много време ли е нужно за нея?

Джулиан се усмихна:

— Всички тези техники, средства и съвети, които споделям с теб, ще те направят по-продуктивен и по-ефективен, отколкото някога си бил. Недей да се скъпиш за няколко минути. Помисли си за хората, които казват, че все не смогват да направят резервно копие на информацията от компютъра си, защото през цялото време работят на него. Само че когато компютърът рухне и месеци важна работа бъдат загубени, почват да съжаляват, че не са отделяли няколко минути на ден, за да я съхранят. Разбираш ли какво искам да кажа?

— Трябва да подредя приоритетите си?

— Точно така. Помъчи се да не живееш в оковите на графика си. Фокусирай усилията си върху нещата, които съвестта и сърцето ти казват да направиш. Когато инвестираш в себе си и се посветиш на издигането на ума, тялото и характера си до най-високото им ниво, ще усетиш, че вътре в себе си имаш личен навигатор, който ти казва какво трябва да направиш, за да постигнеш най-големи и най-удовлетворителни резултати. Ще престанеш да се тревожиш за това колко е часът и ще почнеш да живееш живота си.

— Разбрах. И какъв е този прост подритуал, на който щеше да ме научиш? — попитах аз.

— Чети редовно. Ако всеки ден четеш половин час, ще постигнеш чудеса. Но трябва да те предупредя нещо. Недей да четеш безразборно. Бъди избирателен какво слагаш в плодородната градина на ума си. То трябва да е много хранително. Избирай такива неща, които ще донесат подобрение както за теб, така и за качеството на живота ти.

— Какво четяха мъдреците?

— Те прекарваха голяма част от времето си в четене и препрочитане на древните учения на предците си. Те жадно поглъщаха тази философска литература. Още си спомням как тези прекрасни хора седяха на бамбуковите си столчета и четяха странно подвързаните си книги, а по лицата им играеше леката усмивка на просветлението. Точно в Шивана разбрах истинската сила на книгата и на правилото, че книгата е най-добрият приятел на мъдрите.

— Значи трябва да почна да чета всяка хубава книга, която ми попадне?

— Да и не — отвърна Джулиан. — Никога не бих ти казал да не прочетеш толкова книги, колкото можеш. Но помни, че някои книги са предназначени да бъдат вкусени, други да бъдат сдъвкани и накрая има книги, които трябва да погълнеш цели. С което стигаме до следващото важно нещо…

— Сигурно си огладнял?

— Не, Джон — засмя се Джулиан. — Искам само да ти кажа, че за да извлечеш наистина най-доброто от хубавата книга, трябва не просто да я прочетеш, а да я изучаваш. Чети я така, както четеш договорите, които твоите важни клиенти ти дават за юридическа консултация. Помисли истински върху книгата, работи с нея, слей се с нея. Жителите на Шивана често препрочитаха много от мъдрите книги в голямата си библиотека по десет-петнайсет пъти. Те се отнасяха към великите книги като към свети писания, свещени документи с божествен произход.

— Ужас! Наистина ли четенето е толкова важно?

— Трийсет минути на ден ще внесат прекрасна промяна в живота ти, защото бързо ще почнеш да виждаш какви огромни запаси от знания имаш пред себе си. В книгите ще намериш отговор на всеки проблем, пред който си се изправил. Ако искаш да бъдеш по-добър адвокат, баща, приятел или любовник, ще намериш книги, които да те изстрелят право нагоре към тези цели. Всички грешки, които си направил в живота си, вече са били направени от хората, минали по този път преди теб. Да не би да мислиш, че никой преди теб не се е изправял пред подобни трудности?

— Изобщо не съм се замислял върху това, Джулиан, но разбирам какво ми казваш и знам, че си прав.

— Всички проблеми, пред които някой се е изправял или ще се изправи през живота си, са вече известни — заяви Джулиан. — И нещо по-важно, всички отговори и решения са записани на страниците на книгите. Чети подходящите книги. Научи как онези преди теб са се справяли с трудностите, пред които си изправен сега. Прилагай тези стратегии за успех и ще останеш учуден от забележимите подобрения в живота си.

— Кои по-точно са „подходящите книги“? — попитах аз, защото веднага разбрах, че Джулиан ми дава отличен съвет.

— Оставям това на собствената ти преценка, приятелю. Лично аз, откакто се върнах от Индия, прекарвам по-голяма част от времето си в четене на биографиите на мъжете и жените, от които се възхищавам. Чета и много книги, посветени на мъдростта.

— Би ли могъл да препоръчаш някои заглавия на един изпълнен с ентусиазъм младеж като мен? — казах аз с широка усмивка.

— Разбира се. Ще се обогатиш с биографията на великия американец Бенджамин Франклин. Мисля, че ще намериш силен стимул за растеж в автобиографията на Махатма Ганди, озаглавена „Историята на моите експерименти с истината“. Препоръчвам ти да прочетеш „Сидхарта“ от Херман Хесе, изключително практичната философия на Марк Аврелий и някои трудове на Сенека. Би могъл да прочетеш дори „Мисли и забогатявай“ от Наполеон Хил. Прочетох я миналата седмица и ми се стори много съдържателна.

— „Мисли и забогатявай“! — възкликнах аз. — Мислех си, че след инфаркта си се отказал от всичко това. Направо не мога да понасям всички тези ръководства за бързо забогатяване, които разни мазни търгаши пробутват на наивниците.

— По-полека, момчето ми. Напълно съгласен съм с теб — каза Джулиан с цялата топлота и търпение на мъдър, любящ дядо. — И аз искам да възстановя етичните норми на нашето общество. Тази книжка не е за това как да спечелиш много пари, а как да спечелиш повече живот. Аз пръв ще ти кажа, че между истинското и материалното благополучие има голяма разлика. Преживял съм го и познавам болката от живота, в който най-важното са парите. „Мисли и забогатявай“ е за изобилието, включително духовното изобилие и как да привлечеш в живота си добрите неща. Няма да сбъркаш, ако я прочетеш. Но не те насилвам.

— Прости ми, Джулиан, не исках да вляза в ролята на агресивен адвокат — извиних се аз. — Понякога не мога да се сдържам. Това е друго, с което трябва да се преборя. Наистина съм благодарен за всичко, което споделяш с мен.

— Няма нищо. Вече е забравено. Важното е просто да четеш и да продължаваш да четеш. Искаш ли да ти кажа нещо интересно?

— Какво?

— Няма да те обогати онова, което ти ще извлечеш от книгите — в крайна сметка онова, което книгите ще извлекат от теб, ще промени живота ти. Истината, Джон, е, че от книгите всъщност няма да научиш нищо ново.

— Наистина ли?

— Наистина. Книгите просто ще ти помогнат да видиш онова, което вече е в теб. Точно в това се състои просветлението. След всичките си пътувания и изследвания, установих, че всъщност съм се върнал в точката, от която започнах като дете. Но сега познавам себе си и всичко, което съм и мога да бъда.

— Значи Ритуалът на Изобилното знание се състои в това да четеш и да изследваш морето от информация в света?

— Отчасти. Засега чети по половин час на ден. Останалото ще дойде естествено — каза Джулиан с леко загадъчен глас.

— Добре. Какво представлява петият ритуал за лъчезарен живот?

— Това е Ритуалът на Личната медитация. Мъдреците бяха твърдо убедени в силата на вътрешното съзерцание. Времето, посветено на това да познаеш себе си, ще те свърже с едно измерение на твоята същност, което не си и подозирал, че притежаваш.

— Звучи много сложно.

— Всъщност идеята е съвсем практична. Всички ние крием дълбоко в себе си много способности. Ако отделим нужното време да ги познаем, ще ги разпалим. Но мълчаливото съзерцание ще ти донесе и нещо повече. Тази практика ще те направи по-силен, по-мъдър и ще ти даде повече вътрешно спокойствие. Този начин на употреба на ума носи големи награди.

— Идеята все още ми е малко неясна, Джулиан.

— Няма нищо страшно. Когато я чух за пръв път, и на мен ми беше чужда. По същността си личната медитация не е нищо друго, освен навика да мислиш.

— Но нали всички ние мислим? Не е ли това част от човешката ни същност?

— Е, повечето от нас наистина мислят. Проблемът е, че повечето хора мислят само колкото да оцелеят. Онова, за което става дума при този ритуал, е да мислиш, за да процъфтяваш. Когато прочетеш биографията на Бен Франклин, ще разбереш какво имам предвид. Всяка вечер, след ден, прекаран в продуктивна работа, той се усамотявал в някой спокоен ъгъл и размишлявал върху събитията от деня. Разглеждал всичките си действия и преценявал дали са позитивни и конструктивни, или негативни и съответно трябва да бъдат коригирани. Като знаел ясно къде е сбъркал през деня, той можел да предприеме незабавни мерки, за да се усъвършенства и да напредва по пътя към себевладеенето. Мъдреците правеха същото. Всяка вечер те се усамотяваха в колибите, покрити с ароматни розови цветове и потъваха в дълбока медитация. Йоги Раман дори записваше всички събития от деня на хартия.

— Какво по-точно записваше? — попитах аз.

— Първо, правеше списък на всичките си действия — утринния си тоалет, взаимодействията си с другите мъдреци, обиколките из гората в търсене на дърва за горене и прясна храна. Интересното е, че записваше и всичко, което си е мислил през деня.

— Не е ли много трудно? Аз не мога да си спомня какво съм си помислил преди пет минути, да не говорим какво съм си помислил преди дванайсет часа.

— Не е трудно, ако практикуваш този ритуал ежедневно. Разбираш ли, всеки може да постигне резултатите, които постигнах аз. Всеки. Истинският проблем е, че прекалено много хора страдат от ужасната болест, известна като „търсене на извинение“.

— Струва ми се, че и аз отдавна съм се заразил от нея — казах, като много добре разбирах за какво ми говори моят мъдър приятел.

— Престани да търсиш извинения и просто го направи! — възкликна Джулиан и в гласа му усетих дълбоко убеждение.

— Какво да направя?

— Отдели време да мислиш. Създай си навика редовно да се самоанализираш. Йоги Раман записваше всичките си действия и мисли в една колонка, а срещу нея оценката си за всяко действие и всяка мисъл. Той се изправяше пред собствените си действия и мисли, записани на хартия, и си задаваше въпроса дали те в основата си са позитивни. Ако бяха позитивни, решаваше, че трябва да продължи да им отделя скъпоценната си енергия, тъй като след време ще му донесат огромни дивиденти.

— А ако са били негативни?

— В такъв случай разработваше ясен план на действие, за да се освободи от тях.

— Струва ми се, че един пример би ми помогнал.

— Може ли да е нещо лично? — попита Джулиан.

— Разбира се. С удоволствие ще науча някоя от най-съкровените ти мисли — отвърнах аз.

— Всъщност имах предвид твоите най-съкровени мисли.

Двамата се захилихме като ученици в двора на училището.

— Е, добре, така да бъде. Ти винаги успяваш да се наложиш.

— Добре. Хайде да разгледаме част от нещата, които си направил днес. Вземи онзи лист на масичката и пиши — нареди Джулиан.

Имах чувството, че сега ще се случи нещо важно. За пръв път от години отделях време, през което да не правя нищо друго, освен да разсъждавам върху собствените си мисли и действия. Всичко това беше толкова странно и в същото време толкова интелигентно. В края на краищата как бих могъл да се надявам, че ще подобря себе си и живота си, ако не отделя време да помисля какво точно да подобря?

— Откъде да започна? — попитах аз.

— Започни от сутринта и премини през целия ден. Отбележи само най-важните моменти, защото трябва да ти разкажа още много неща, а и искам след малко да се върна към притчата на Йоги Раман.

— Добре. В 6.30 електронният ми петел изкукурига и ме събуди — пошегувах се аз.

— Бъди сериозен и продължавай нататък — каза твърдо Джулиан.

— Добре. Взех душ и се избръснах, закусих набързо и хукнах на работа.

— Какво правеше семейството ти?

— Всички спяха. Както и да е, щом стигнах в офиса, заварих клиента с час за седем и половина да ме чака от седем, и — о, ужас! — беше много ядосан!

— Каква беше твоята реакция?

— Не му се дадох. Какво друго можех да направя — да го оставя да ме малтретира?

— Хм. Добре. Какво се случи после?

— Ами ситуацията ставаше все по-лоша. Обадиха се от съда и ми казаха, че съдията Уайлдъбест иска да ме види в кабинета си и ако не съм там до десет минути, „ще хвърчат глави“. Спомняш си Уайлдъбест, нали? Точно ти му лепна прякора Звяра, след като те арестува за неуважение към съда, защото беше паркирал ферарито си на неговото място! — спомних си аз и избухнах в смях.

— Много ти се искаше да вмъкнеш и това в историята, нали? — отвърна Джулиан и в очите му за миг проблесна онова игриво пламъче, с което навремето толкова се славеше.

— Така или иначе, тръгнах към съда и там пак се скарах, този път с една чиновничка. Върнах се в офиса, където ме чакаха двайсет и седем телефонни съобщения, всички отбелязани като „спешни“. Да продължавам ли нататък?

— Да, моля те.

— На път за вкъщи Джени ми се обади по мобилния телефон и ме помоли да се отбия при майка й и да взема един от онези забележителни сладкиши, които са гордостта на тъща ми. Проблемът беше, че когато излязох от магистралата, попаднах в най-голямото задръстване, което съм виждал. И докато седях в колата на температура 40 градуса, се разтреперих от напрежение и от раздразнението, че губя още време.

— Каква беше реакцията ти?

— Почнах да сипя ругатни — казах аз напълно искрено. — Истината е, че крещях с пълен глас в колата. Искаш ли да знаеш какво точно?

— Струва ми се, че едва ли ще е нещо, което би подхранило градината на ума ми — отговори Джулиан с лека усмивка.

— Но може би ще послужи добре за наторяването й.

— Не, благодаря. Най-добре да спрем дотук. Сега само за миг разгледай как е минал денят ти. Очевидно в ретроспекция има поне няколко неща, които би направил по различен начин, ако имаше възможност.

— Очевидно.

— Например кои?

— Хм. Ами, първо, в един идеален свят щях да стана по-рано. За мен едва ли е много полезно непрекъснато да тичам. Бих искал сутрин да имам малко спокойствие и да започна деня без напрежение. Струва ми се, че техниката Сърцето на Розата, за която ми разказа, би била приятна. Също така наистина бих искал семейството ми да е на масата за закуска, дори само за купичка мюсли. Това би ме балансирало малко повече. Винаги имам чувството, че не прекарвам достатъчно време с Джени и децата.

— Но този свят наистина е идеален, както е идеален и животът ти. Ти наистина притежаваш способността да контролираш деня си. Притежаваш способността да мислиш добри мисли. Притежаваш способността да изживееш мечтите си! — отбеляза Джулиан, повишавайки глас.

— Съзнавам това. Започвам да усещам, че мога да се променя.

— Чудесно. Продължавай да размишляваш за деня си — нареди той.

— Е, иска ми се да не бях се разкрещял на клиента. Иска ми се да не се бях скарал с чиновничката в съда. И ми се иска да не бях сипал тези ругатни в задръстването.

— На задръстването не му пука, нали?

— Задръстването продължава най-невъзмутимо да си е задръстване — отбелязах аз.

— Струва ми се, сега вече разбираш силата на Ритуала на Личната медитация. Когато разгледаш как е минал денят и какви са били действията и мислите ти, поставяш критерий, с който да измерваш подобрението. Единственият начин да подобриш утрешния ден е като знаеш какво си сбъркал днес.

— И да си направиш ясен план, за да не се повтаря, нали така? — добавих аз.

— Точно така. Няма нищо лошо в това да правиш грешки. Грешките са част от живота и са от основно значение за растежа. Както гласи една мъдрост: „Щастието идва чрез добрата преценка, добрата преценка идва чрез опита, а опитът идва чрез лошата преценка“.

Има обаче нещо много лошо в непрекъснатото повтаряне на едни и същи грешки ден след ден. То показва пълно отсъствие на самопреценка — именно онова качество, което отделя хората от животните.

— Ето нещо, което не съм чувал.

— Да, но е вярно. Само човешкото същество може да излезе извън себе си и да анализира кои негови постъпки са правилни и кои неправилни. Кучето не може да го прави. Птицата не може да го прави. Дори маймуната не може. Но ти можеш. Ето това е смисълът на Ритуала на Личната медитация. Осъзнай какво е правилно и какво е неправилно в твоите дни и в твоя живот. После се заеми с незабавни подобрения.

— За много неща трябва да се замисля, Джулиан. За много неща… — поклатих глава аз.

— Защо не започнеш с шестия ритуал за лъчезарен живот: Ритуала на Ранното пробуждане.

— Аха, струва ми се знам какво следва.

— Един от най-добрите съвети, които получих в онзи далечен оазис Шивана, беше да ставам със слънцето и да започвам деня си добре. Повечето от нас спят много повече, отколкото им е нужно. Нормалният човек може да спи шест часа, без това да се отрази на здравето му или да се чувства недоспал. Сънят е просто навик и като при всеки друг навик можеш да се тренираш така, че да получиш желания резултат; в този случай да спиш по-малко.

— Но ако стана прекалено рано, през целия ден се чувствам съсипан — казах аз.

— През първите няколко дни ще изпитваш силна умора — няма спор по въпроса. Възможно е това да продължи през цялата първа седмица. Моля те разглеждай го като малка доза временно страдание, с цел да получиш голяма доза постоянно подобрение. Създаването на нов навик винаги е свързано с известно неудобство. Все едно, че разработваш нови обувки — отначало малко ти стягат, но скоро започват да ти прилягат като ръкавица. Както вече ти казах, болката често е предвестник на личния растеж. Не се страхувай от нея. Вместо това я посрещни с радост.

— Добре. Харесва ми идеята да се науча да ставам рано. Първо обаче искам да те попитам какво имаш пред вид под „рано“?

— Още един добър въпрос. Няма идеален час. Както при другите техники, прави онова, което е най-подходящо за теб. Помни предупрежденията на Йоги Раман: „Не изпадай в крайности. Прави всичко умерено“.

— Да ставам призори ми се вижда крайност.

— Обаче не е. Няма нищо по-естествено от това да се пробуждаш с красотата на първите лъчи на започващия ден. Мъдреците вярваха, че слънчевата светлина е небесен дар. Внимаваха да не прекаляват, но редовно правеха слънчеви бани и често весело танцуваха под лъчите на ранното утринно слънце. Дълбоко съм убеден, че това беше още една от тайните на изключителното им дълголетие.

— Ти печеш ли се на слънце? — попитах аз.

— Разбира се. Слънцето ме подмладява. Когато се изморя, то поддържа доброто ми настроение. Хората го боготворят, защото подхранва не само реколтата, но и духа им. Слънчевите лъчи ще събудят жизнеността ти и ще ти възвърнат емоционалното и физическото здраве. Слънцето е прекрасен лечител, когато го използваш умерено. Но ето, че пак се отклонявам. Говорехме за ранното ставане всеки ден…

— Хм. Как да впиша този ритуал във всекидневието си?

— Веднага ще ти дам няколко полезни съвета. Първо, никога не забравяй, че е важно не количеството, а качеството на съня. Шест часа дълбок, непрекъснат сън са по-полезни от десет часа неспокоен сън. Целта е да дадеш на тялото си почивка, така че естествено извършващите се в него процеси да възстановят физическото тяло до естественото му състояние на здраве — състояние, влошено поради стреса и борбите при ежедневната му употреба. Много от навиците на мъдреците се основават на принципа, че човек трябва да се стреми не към количествен сън, а към качествена почивка. Например Йоги Раман никога не ядеше след осем часа вечерта. Твърдеше, че процесът на храносмилане ще влоши качеството на съня му. Още нещо — мъдреците имаха навик да медитират под нежните звуци на арфа малко преди да си легнат.

— Защо го правеха?

— Нека да те попитам нещо, Джон. Ти какво правиш всяка вечер, преди да си легнеш?

— Гледам новините с Джени, както постъпват повечето ми познати.

— Така си и знаех — отвърна Джулиан със загадъчно пламъче в очите.

— Не разбирам. Какво лошо би могло да има в това да погледаш малко новини, преди да си легнеш?

— Десетте минути преди сън и десетте минути след събуждане оказват дълбоко влияние върху подсъзнанието ти. През тези десет минути трябва да програмираш в ума си само най-вдъхновяващи и най-лъчезарни мисли.

— Говориш така, сякаш умът е компютър.

— Това е доста подходящо сравнение — каквото вкараш в него, това ще получиш обратно. Още по-важен е фактът, че ти си единственият програмист. Като избираш какви мисли да вкараш в ума си, избираш и какво точно ще получиш обратно. Затова преди да си легнеш не гледай новините, не спори с никого и дори не прекарвай през ума си събитията от деня. Отпусни се. Ако искаш, изпий чаша билков чай. Послушай някаква нежна класическа музика и се подготви да потънеш в дълбок обновяващ сън.

— Звучи логично. Колкото по-добре спя, толкова по-малко сън ще ми е нужен.

— Точно така. И помни древното правило „21“ — ако правиш нещо в продължение на двайсет и един последователни дни, то се превръща в навик. Затова упорствай и ставай рано поне три седмици, преди да се откажеш, само защото ти е много неприятно. След три седмици то ще е част от живота ти. Скоро след това ще си способен с лекота да ставаш в пет и половина и дори в пет часа, готов да вкусиш красотата на още един прекрасен ден.

— Добре. Да кажем, че почна да ставам всеки ден в пет и половина. После какво?

— Въпросите ти показват, че мислиш, приятелю мой. Това ме радва. Стига да станеш, има толкова много неща, които можеш да направиш. Основният принцип, който трябва да помниш, е колко важно е да започнеш деня си добре. Както вече ти казах, всичко, което си мислиш и правиш през първите десет минути след събуждане, оказва силно влияние върху останалата част от деня.

— Сериозно ли говориш?

— Абсолютно. Мисли позитивни неща. Кажи една благодарствена молитва за всичко, което притежаваш. Разшири списъка на нещата, за които трябва да си благодарен. Послушай хубава музика. Гледай как слънцето изгрява и, ако можеш и имаш желание за това, направи кратка разходка сред природата. Мъдреците винаги се смееха, дори да не им беше до смях, просто за да задвижат „соковете на щастието“ рано сутринта.

— Джулиан, аз се мъча с всички сили чашата ми да остава празна — и сигурно ще се съгласиш, че за начинаещ се справям доста добре. Но това вече ми звучи много странно, особено за група монаси, които живеят високо в Хималаите.

— Няма нищо особено. Познай колко пъти на ден се смее нормалното четиригодишно дете.

— Кой знае?

— Аз знам — триста пъти. Сега познай колко пъти на ден се смее нормалният възрастен човек в нашето общество.

— Около петдесет? — опитах се да отгатна аз.

— По-скоро петнайсет — каза Джулиан и се усмихна доволно. — Разбираш ли какво искам да кажа? Смехът е лекарство за душата. Дори да нямаш настроение, погледни се в огледалото и се засмей на отражението си. Няма начин да не се почувстваш фантастично. Уилям Джеймс казва: „Не се смеем, защото сме щастливи. Щастливи сме, защото се смеем“.

Затова започни деня си приятно. Смей се, забавлявай се и бъди благодарен за всичко, което имаш. Така всеки ден ще бъде изключително приятен.

— Ти както правиш, за да започнеш деня си позитивно?

— Моята утринна процедура е доста сложна и включва всичко — от Сърцето на Розата до няколко чаши прясно изцеден плодов сок. Но има една конкретна стратегия, която бих искал да споделя с теб.

— Сигурно е важна.

— Важна е. Малко след като се събудиш, влез в убежището на мълчанието. Остани неподвижен и фокусиран. После си задавай въпроса: „Какво бих направил, ако днес е последният ден от живота ми?“ Важното е наистина да почувстваш смисъла на този въпрос. Изреди на ум всички неща, които би направил, хората, на които би се обадил и моментите, които биха ти доставили най-голямо удоволствие. Представи си как вършиш тези неща много енергично. Визуализирай как би се държал със семейството и приятелите си. Представи си как би се отнасял към дори съвсем непознати хора, ако днес е последният ти ден на тази планета. Както вече ти казах, ако прекарваш всеки ден така, сякаш ти е последен, животът ти придобива магическо качество. И така, стигаме до седмия от ритуалите за лъчезарен живот: Ритуалът на Музиката.

— Струва ми се, че този ритуал много ще ми хареса.

— Сигурен съм, че ще ти хареса. Мъдреците обичаха своята музика. Тя повдигаше духа им по същия начин като слънцето. Музиката ги разсмиваше, караше ги да танцуват и да пеят. Тя ще направи същото и за теб. Никога не забравяй силата на музиката. Отделяй малко време за нея всеки ден, дори само да чуеш приятно парче на касетофона в колата, докато отиваш на работа. Когато нямаш настроение или си изморен, пусни си музика. Тя е един от най-добрите мотиватори, които са ми известни.

— Като изключим самия теб! — възкликнах искрено аз. — Само като те слушам, настроението ми се подобрява. Ти наистина си се променил, Джулиан, не само външно. Няма го предишният ти цинизъм. Няма я предишната ти негативност. Няма следа от някогашната ти агресивност. Ти като че ли наистина си в мир със себе си. Тази вечер успя да ме развълнуваш.

— Чакай, има още! — извика Джулиан и размаха юмрук във въздуха. — Нека да продължим.

— За нищо на света не бих искал да спрем точно сега!

— Добре. Осмият ритуал: Ритуалът на Изречената дума. Мъдреците имаха различни мантри, които повтаряха сутрин, обед и вечер. Казаха ми, че тази практика е изключително полезна, за да бъдат винаги фокусирани, силни и щастливи.

— Какво означа мантра? — попитах аз.

— Мантрата не е нищо друго, освен няколко думи, подредени така, че да предизвикат позитивно въздействие. На санскрит „ман“ означава ум, а „тра“ — освобождаване. Или мантрата е фраза, чиято цел е да освободи ума. И повярвай ми, Джон, мантрите притежават голяма сила за постигането на тази цел.

— Използваш ли мантри в ежедневните си ритуали?

— Разбира се. Те са мои верни спътници, където и да се намирам. Независимо дали съм в автобуса, дали отивам към библиотеката или седя в парка и наблюдавам хората, с помощта на мантрите постоянно утвърждавам всички добри неща в моя свят.

— Значи мантрите се изричат на глас?

— Не е задължително. Много полезни са и писаните мантри. Но за себе си съм открил, че повтарянето на мантрата на глас има прекрасен ефект върху духа ми. Когато ми е нужно да се самомотивирам, понякога повтарям двеста-триста пъти на глас: „Аз съм вдъхновен, дисциплиниран и изпълнен с енергия“. За да поддържам върховното чувство на самоувереност, което съм изградил, повтарям: „Аз съм силен, спокоен и мога да се справя с всичко“. Използвам мантри дори за да се поддържам млад и жизнен — призна Джулиан.

— По какъв начин мантрата може да те поддържа млад?

— Думите оказват дълбоко влияние върху ума. Независимо дали са изречени или написани, те имат силно въздействие. Онова, което казваш на другите, е важно, но още по-важно е онова, което казваш на самия себе си.

— Говориш си сам, така ли?

— Точно така. Ти си това, което си мислиш през целия ден. Ти си и това, което си казваш през целия ден. Ако си казваш, че си стар и изморен, тази мантра ще се прояви във външната ти реалност. Ако си казваш, че си слаб и ти липсва ентусиазъм, точно такава ще бъде и природата на твоя свят. Но ако си казваш, че си здрав, динамичен и жизнерадостен, животът ти ще се преобрази. Нали разбираш, думите, които си казваш, влияят върху начина, по който виждаш себе си, а той определя какви действия ще предприемеш. Например, ако виждаш себе си като човек без самочувствие, че може да направи нещо стойностно, ще предприемаш само действия, които съответстват на тази представа. От друга страна, ако виждаш себе си като лъчезарен индивид, който не се страхува от нищо, всичките ти действия ще съответстват на това качество. Начинът, по който виждаш себе си, е един вид пророчество, което се сбъдва от само себе си.

— Какво значи това?

— Ако си убеден, че не можеш да направиш нещо, например да намериш идеалния партньор или да водиш живот без стрес, убежденията ти ще се отразят на начина, по който виждаш себе си. Той, на свой ред, ще ти попречи да предприемеш нужните действия, за да намериш идеалния партньор или да си създадеш спокоен живот. Той дори ще провали евентуалните ти усилия в тази посока.

— Защо става така?

— Много просто. Начинът, по който виждаш себе си, е един вид регулатор. Той никога няма да ти позволи да действаш по начин, който не е в съответствие с него. Хубавото в случая е, че може да промениш начина, по който виждаш себе си, точно както можеш да промениш и всичко друго в живота си, ако не допринася за подобряването му. Мантрите са прекрасно средство за постигане на тази цел.

— И ако променя вътрешния си свят, ще променя и външния — допълних аз като добър ученик.

— Бързо учиш! — каза Джулиан и вдигна палец в знак на одобрение — жест, който толкова често беше използвал в предишния си живот на блестящ адвокат. — С което стигаме съвсем елегантно до Деветия ритуал за лъчезарен живот. Това е Ритуалът на Съгласувания характер. Той е нещо като следствие от представата за себе си, за която говорихме досега. Накратко, този ритуал изисква всеки ден да правиш все повече и повече, за да изграждаш характера си. По-силният характер влияе върху начина, по който виждаш себе си и действията, които предприемаш. Действията, които предприемаш, се натрупват и формират навиците ти и, което е най-важно, навиците ти те водят към съдбата ти. Може би следните думи на Йоги Раман най-добре изразяват тази формула: „Ако посееш мисъл, ще пожънеш действия. Ако пожънеш действия, ще посееш навик. Ако посееш навик, ще пожънеш характер. Ако посееш характер, ще пожънеш съдбата си“.

— Какво трябва да правя, за да изградя характера си?

— Всичко, с което развиваш добродетелите си. Преди да ме попиташ какво означава „добродетел“, нека да изясня тази идея. Мъдреците от Хималаите твърдо вярваха, че добродетелният живот е смислен живот. Ето защо подчиняваха всичките си действия на няколко вечни принципа.

— Но ако не се лъжа, ти каза, че мъдреците подчиняват целия си живот на целта си.

— Да, това е точно така. Но целта на живота им включваше да живеят по начин, съгласуван с принципите, които предците им в продължение на хиляди години толкова са тачили.

— Какви са тези принципи, Джулиан? — попитах аз.

— Накратко, те са: трудолюбие състрадание, скромност, търпение, честност и смелост. Когато всичките ти действия са съгласувани и съответстват на тези принципи, ще изпиташ дълбоко чувство на вътрешна хармония и спокойствие. Ако живееш по този начин, неизбежно ще постигнеш духовен успех.

Защото ще постъпваш правилно. Ще действаш по начин, който съответства на законите на природата и законите на Вселената. В този момент ще започнеш да черпиш енергия от друго измерение, наречи го висша сила, ако щеш. Това е и моментът, когато животът ти ще премине от сферата на обикновеното към сферата на необикновеното и ще започнеш да усещаш светостта на съществуването си. Първата стъпка към просветление за цял живот.

— Вкусил ли си това преживяване? — попитах аз.

— Да. Сигурен съм, че и ти ще го вкусиш. Върши правилните неща. Действай по начин, който съответства на истинския ти характер. Постъпвай почтено. Нека сърцето те ръководи. Останалото само ще се подреди. Както знаеш, никога не си сам — отговори Джулиан.

— Какво имаш предвид?

— Може би ще ти обясня някой друг път. Засега помни, че трябва да вършиш всеки ден дребните неща за изграждане на характера си. Както казва Емерсон: „Характерът е по-висш от интелекта. Голямата душа проявява еднаква сила в живота и в мислите си“.

Изграждаш характера си, като действаш в съответствие с принципите, които изредих. Ако не успееш, истинското щастие винаги ще ти убягва.

— А какъв е последният ритуал?

— Ритуалът на Простотата, който е най-важен от всички. Този ритуал изисква да водиш скромен живот. Както ми каза Йоги Раман: „Никога недей да живееш, затънал в незначителните неща. Съсредоточи се само върху приоритетите си, върху онези действия, които имат истински смисъл. Наградата ти ще бъде безметежен и изключително спокоен живот. Това ти обещавам“. Оказа се прав. В момента, в който започнах да отделям житото от плявата, животът ми се изпълни с хармония. Престанах да живея с трескавия ритъм, на който бях свикнал. Престанах да живея в окото на урагана. Заживях с по-бавен темп и сега винаги намирам време да помириша розите, за които толкова много говорихме.

— Какво по-точно направи, за да опростиш живота си?

— Престанах да нося скъпи дрехи, преборих се с пристрастяването си да чета шест вестника на ден, престанах да изпитвам нужда да съм на разположение на всички през цялото време, станах вегетарианец и започнах да ям по-малко. Общо взето намалих потребностите си. Ако не намалиш потребностите си, Джон, винаги ще се чувстваш неудовлетворен. Винаги ще си като онзи играч в Лас Вегас, който остава до рулетката „само за още едно залагане“ с надежда, че ще се падне щастливото му число. Винаги ще искаш повече, отколкото имаш. Как би могъл изобщо да постигнеш щастие?

— Но ти преди малко каза, че щастието идва с постиженията. Сега ми казваш да намаля потребностите си и да се задоволявам с по-малко. Това не е ли парадокс?

— Отличен аргумент, Джон. Направо блестящ. Може да ти изглежда противоречие, но не е. Щастието за цял живот идва от стремежа да осъществиш мечтите си. Живееш най-добре, когато се движиш напред. Важното е да не позволиш щастието ти да зависи от това дали ще намериш някакво несъществуващо съкровище на края на света. Например, макар да бях неколкократен милионер, аз си казвах, че за мен успехът означава да имам триста милиона долара в банковата си сметка. Това беше рецепта за нещастие.

— Триста милиона? — попитах изумено.

— Триста милиона. Така че, колкото и да имах, все не ми стигаше. Винаги се чувствах нещастен. Това беше чисто и просто алчност. Сега мога спокойно да го призная. Също като в приказката за цар Мидас. Сигурен съм, че я знаеш.

— Естествено. Онзи, който толкова обичал златото, че се помолил всичко, което докосне, да се превръща в злато. Желанието му било изпълнено и той много се зарадвал. Поне докато осъзнал, че не може да яде, защото храната му се превръща в злато, и тъй нататък.

— Точно така. Също като него, и аз мислех единствено за пари, и аз бях толкова обладан от мисълта за парите, че не можех да се наслаждавам на всичко, което имах. Знаеш ли, че накрая дойде момент, когато не можех да ям друго, освен хляб и да пия друго, освен вода — каза Джулиан, замълча и се замисли.

— Сериозно ли говориш? Все си мислех, че се храниш в най-скъпите ресторанти с всички онези знаменитости, които ти бяха приятели.

— Така беше в началото. Малко хора го знаеха, но с този неуравновесен начин на живот си навлякох кървяща язва. Не можех да изям дори един хотдог, без да ми стане лошо. Що за живот е това! При толкова много пари можех да ям само хляб и да пия само вода. Бях достоен за съжаление…

Джулиан поклати глава и после добави:

— Но аз не съм човек, който живее с миналото. Това беше поредният важен урок на живота. Както вече ти казах, болката е могъщ учител. За да надмогна болката, трябваше първо да я изпитам. Без нея нямаше да съм там, където съм днес.

— Ще ми кажеш ли какво да направя, за да изпълнявам Ритуала на Простотата в собствения си живот?

— Възможностите са най-различни. Дори дребните неща имат значение.

— Като например?

— Престани да вдигаш телефона всеки път щом позвъни, престани да си губиш времето в четене на боклучеста поща, престани да ходиш на ресторант три пъти седмично, откажи се от членството си в голф клуба и прекарвай повече време с децата си, един ден седмично не носи часовник, на всеки няколко дни гледай изгрева, продай мобилния си телефон и изхвърли пейджъра. Трябва ли да продължавам? — попита реторично Джулиан.

— Схванах идеята. Само че как да продам мобилния си телефон? — попитах разтревожено, чувствайки се така, както би се почувствало някое бебе, когато докторът му съобщи, че се налага да пререже пъпната връв.

— Както ти казах, мой дълг е да споделя с теб мъдростта, която научих при пътешествието си. Не е нужно да прилагаш всяка стратегия, за да оправиш живота си. Опитай техниките и използвай онези, които ти смяташ подходящи за теб.

— Вече знам. Да не изпадам в крайности и да правя всичко умерено.

— Точно така.

— Трябва да призная, че всичките ти стратегии звучат страхотно. Но наистина ли ще предизвикат дълбока промяна в живота ми само за трийсет дни?

— Възможно е да са по-малко от трийсет дни — възможно е да са повече — каза Джулиан, усмихна се и на бузите му се образуваха толкова добре познатите ми трапчинки.

— Пак същата история. Моля те, обясни ми, о, мъдри учителю!

— Може да ме наричаш само Джулиан, въпреки че титлата „мъдър учител“ би стояла много добре на старите ми визитки — засмя се той. — Казвам, че ще са нужни по-малко от трийсет дни, защото истинската промяна в живота е спонтанна.

— Спонтанна?

— Да. Тя настъпва мигновено. В същия миг, в който наистина решиш, че ще издигнеш живота си до най-високо ниво, ставаш друг човек и тръгваш по пътя към съдбата си.

— А защо може да са нужни повече от трийсет дни?

— Обещавам ти, че ако практикуваш тези стратегии и си служиш с тези средства, след един месец ще забележиш определено подобрение. Ще имаш повече енергия, по-малко тревоги, повече креативност и по-малко стрес във всеки аспект от живота си. Трябва обаче да знаеш, че методите на мъдреците не са за временно закрепване на положението. Това са неща, които трябва да прилагаш всеки ден до края на дните си. Ако престанеш, ще установиш, че постепенно се връщаш към старите навици.

След като ми обясни десетте ритуала за лъчезарен живот, Джулиан помълча и после каза:

— Знам, че искаш да продължа, затова продължавам. Вярвам толкова силно в това, което споделям с теб, че нямам нищо против да си говорим цяла нощ. Може би сега е време да навлезем малко по-дълбоко в нещата.

— Какво точно имаш предвид? След всичко, което чух тази вечер, имам чувството, че навлязохме достатъчно дълбоко — учудих се аз.

— Тайните, които ти обясних, ще позволят на теб и на всички, с които се свържеш, да създадете живота, който желаете. Но зад философията на мъдреците от Шивана се крие нещо много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Онова, на което те научих дотук, е изключително практично. Но трябва да знаеш нещо и за духовния поток, залегнал в основата на принципите, които ти описах. Ако не разбираш какво говоря, не се тревожи. Просто го приеми и го задръж в съзнанието си, за да можеш да го осмислиш по-късно.

— Когато ученикът е готов, ще се намери учител, нали така?

— Точно така. Ти винаги си имал способността да учиш бързо.

— Добре, хайде да чуем духовната част — казах енергично, без да обърна внимание, че беше почти два и половина сутринта.

— В теб са скрити слънцето, луната, небето и всички чудеса на тази вселена. Разумът, който ги е създал, е същата сила, която е създала и теб. Всички неща около теб произтичат от един и същ източник. Всички ние сме едно цяло.

— Струва ми се, че не разбирам докрай мисълта ти…

— Всяко същество на Земята, всеки предмет на Земята има душа. Всички души се събират в една душа — Душата на Вселената. Когато подхранваш собствения си ум и собствения си дух, всъщност подхранваш Душата на Вселената. Когато усъвършенстваш себе си, подобряваш живота на всички около теб. А когато имаш смелостта да напредваш уверено в посоката на мечтите си, започваш да черпиш от силата на Вселената. Както вече ти казах, животът ти дава, каквото поискаш от него. Той винаги се вслушва в желанията ти.

— Значи себевладеенето и кайдзен ще ми помогнат да помогна на другите, като ми помогнат да помогна на себе си?

— Нещо подобно. Обогатявай ума си, грижи се за тялото си, подхранвай духа си и постепенно ще разбереш какво точно ти казвам сега.

— Джулиан, знам, че имаш добри намерения. Но себевладеенето е доста висок идеал за сто и десет килограмов семеен мъж, който досега е прекарвал повече време да изгражда клиентелата си, отколкото да изгражда себе си. Какво ще стане, ако се проваля?

— Провалът означава да нямаш смелост да опиташ, нищо повече и нищо по-малко. Единствената пречка между повечето хора и мечтите им е страхът от провал. И все пак провалът е от основно значение за успеха във всяко начинание. Провалът ни поставя на изпитание и ни позволява да растем. Той ни дава уроци и ни води по пътя към просветлението. Учителите от Изтока казват, че всяка стрела, която се забива в центъра на мишената, е резултат от сто несполучливи изстрела, фундаментален закон на природата е да печелиш чрез загуба. Никога не се страхувай от неуспех. Неуспехът е твой приятел.

— Да посрещам неуспеха с радост, така ли? — попитах изумен.

— Вселената е на страната на храбрите. Щом веднъж завинаги решиш да издигнеш живота си до най-високото му ниво, силата на душата ти ще те води. Йоги Раман вярваше, че съдбата на всички хора е предопределена още при раждането им. Този път винаги води до магическо място, изпълнено с прекрасни съкровища. От всеки индивид зависи дали ще събере достатъчно смелост, за да тръгне по него. Йоги Раман ми разказа една приказка, която сега искам да споделя с теб.

„Имало едно време в древна Индия един зъл великан, който притежавал прекрасен замък на брега на морето. Великанът дълги години се сражавал в различни войни, а през отсъствието му децата от близкото село много обичали да влизат в красивата градина и да си играят там. Един ден великанът неочаквано се завърнал и ги изхвърлил. «Повече да не идвате тук!» — изревал той и затръшнал много ядосан огромната дъбова врата. После издигнал огромна мраморна стена около градината, така че децата да не могат да влизат.

Дошла зимата и станало много студено — нещо обичайно за най-северните части на Индия. Великанът си мечтаел скоро да стане пак топло. Пролетта настъпила в селцето, което лежало под замъка на великана, но ледените пръсти на зимата отказвали да напуснат неговата градина. Един ден великанът усетил благоуханието на пролетта и почувствал топлите лъчи на слънцето през прозореца си. «Най-после пролетта се завърна!» — извикал той и изтичал в градината. Но там го посрещнала неочаквана гледка. Кой знае как, децата от селото успели да прескочат оградата на замъка и сега си играели в градината. Тяхното присъствие преобразило мястото от зимна пустиня в пищна градина, пълна с рози, минзухари и орхидеи. Всички деца радостно се смеели и си играели, с изключение на едно. С крайчеца на окото си великанът забелязал момченце, което било много по-малко от всички други деца. Лицето му било обляно в сълзи, защото нямало сила да прескочи стената и да влезе в градината. Великанът се натъжил за момченцето и за пръв път в живота си изпитал съжаление за лошите си постъпки. «Трябва да помогна на това дете» — казал си той и тръгнал към него. Когато другите деца видели, че великанът идва, те се уплашили до смърт и избягали от градината. Само момченцето не помръднало. «Аз ще убия великана! — извикало то с разтреперан глас. — Ще защитя нашето място за игра».

Великанът се приближил към детето и разтворил ръце: «Идвам като приятел — казал му той. — Искам да те вдигна през стената и да ти помогна да влезеш в градината. Сега тя е твоята градина». Момченцето, което изведнъж се превърнало в герой за останалите деца, грейнало в щастлива усмивка и дало на великана златната огърлица, която винаги носело на врата си. «Това е моят талисман — казало то, — искам да ти го подаря».

От този ден нататък децата и великанът играели заедно в прекрасната градина. Но храброто момченце, което той обикнал най-много от всички, повече не се върнало. Минало време, великанът се разболял и силите го напуснали. Децата продължавали да играят в градината, но великанът вече не можел да играе с тях. През тези безметежни дни той най-много от всичко си мислел за момченцето.

Един ден в средата на особено люта зима, великанът погледнал през прозореца и видял наистина вълшебна гледка: макар цялата градина да била покрита със сняг, точно в средата се издигал прекрасен розов храст, отрупан с ослепително красиви цветове. До розите стояло момченцето, което великанът толкова обичал. То се усмихвало мило. Великанът затанцувал от радост и се втурнал навън да прегърне детето. «Къде беше през всички тези години, малки приятелю? Ужасно ми липсваше».

Детето помълчало замислено и после казало: «Преди много години ти ме вдигна през стената, за да вляза във вълшебната ти градина. Сега съм дошъл, за да те заведа в моята».

По-късно същия ден децата дошли на гости на великана и го намерили да лежи безжизнен на земята, а тялото му от глава до пети било покрито с хиляди красиви рози.“

Винаги бъди смел, Джон, като това момченце. Не се предавай и следвай мечтите си. Те ще те отведат при съдбата ти. Следвай съдбата си и тя ще те отведе сред чудесата на Вселената. И винаги следвай чудесата на Вселената, защото те ще те отведат в прекрасна градина, пълна с рози.

Погледнах към Джулиан, за да му кажа колко дълбоко ме е развълнувала приказката, и видях нещо, което ме изуми: този твърд като камък съдебен гладиатор, който беше прекарал по-голямата част от живота си да защитава богатите и известните, плачеше.

Глава 9: План за действие. Мъдростта на Джулиан в резюме

СИМВОЛ

ДОБРОДЕТЕЛ

Практикувай кайдзен.

МЪДРОСТ

Себевладеенето е ДНК-то на овладяването на живота.

Успехът във външния свят започва от успеха във вътрешния.

Просветлението се постига с упорито култивиране на ума, тялото и душата.

ТЕХНИКИ

Върши нещата, от които се страхуваш.

10-те древни ритуала за лъчезарен живот.

ДУМИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОМНИШ

Вселената помага на храбрите. Когато решиш твърдо да издигнеш живота си до най-високото му ниво, силата на душата ти ще те отведе на вълшебно място с великолепни богатства.

Към следващата част или към съдържанието

Робин Шарма Монахът, който продаде своето ферари (10) (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Метаданни

Данни

Монахът, който продаде своето ферари

Информация

История

Сваляне / Връзки

Глава 9Древното изкуство да бъдеш свой собствен лидер

Глава 9: План за действие. Мъдростта на Джулиан в резюме

Робин Шарма
Монахът, който продаде своето ферари (10) (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Глава 9
Древното изкуство да бъдеш свой собствен лидер