Робин Шарма
Монахът, който продаде своето ферари (7) (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Глава 6
Мъдростта на личната промяна

„Аз съм художник на живота — моята творба е собственият ми живот.“

Сузуки

Следващата вечер, верен на обещанието си, Джулиан дойде при мен. Към седем и петнайсет чух четири бързи почуквания на предната врата на моята къща — типична за Кейп Код постройка с ужасни розови щори, които по убеждението на жена ми й придаваха вид на нещо, излязло от страниците на „Архитектурен дайджест“. Самият Джулиан изглеждаше съвсем различно от предишния ден. Той все така излъчваше цветущо здраве и прекрасно усещане за вътрешно спокойствие. Онова, което леко ме смути, беше облеклото му.

Носеше дълга червена роба с пищно бродирана синя качулка. Под робата се очертаваше мускулестото му тяло и, макар да беше гореща юлска нощ, беше покрил главата си с качулката.

— Привет, приятелю — поздрави ме ентусиазирано Джулиан.

— Привет.

— Не се плаши толкова. Какво си мислеше, че ще облека — костюм от „Армани“?

Двамата се разсмяхме, отначало плахо, но скоро смехът ни премина в безумно кикотене. Джулиан със сигурност не беше загубил онова ехидно чувство за хумор, което навремето толкова ни забавляваше.

Още щом седнахме в моя претрупан, но удобен хол, забелязах красивата огърлица от дървени молитвени мъниста на врата му.

— Какво е това? Много е красиво.

— После ще ти обясня — отвърна той, като погали мънистата с пръсти. — Тази вечер имаме да говорим за толкова много неща.

— Хайде да почваме. Днес почти нищо не свърших, защото през цялото време си мислех за срещата ни.

Без да губи време, Джулиан започна да ми описва личната си трансформация и колко лесно я е постигнал. Описа ми древните техники за контрол на съзнанието и за заличаване на навика постоянно да се тревожим за нещо, който разяжда толкова много хора в нашето сложно устроено общество. Разказа ми за мъдростта, която Йоги Раман и другите монаси са му разкрили, за да води по-смислен и по-удовлетворяващ живот, и изреди различни методи за освобождаване на извора на младостта и енергията, който, както се изрази, всеки от нас крие дълбоко в себе си.

Въпреки че Джулиан говореше с дълбоко убеждение, започнах да ставам по-скептичен. Дали не бях жертва на някаква шега? В края на краищата той беше адвокат, възпитаник на Харвард и навремето във фирмата се славеше с навика си да си прави гадни шеги с хората. А и разказът му беше направо фантастичен. Представете си — един от най-известните адвокати се отказва от всичко, продава цялото си имущество, потегля към Индия на духовно пътешествие и един ден се завръща като мъдър пророк от Хималаите. Това просто не би могло да е вярно.

— Стига, Джулиан. Престани да си правиш майтап с мен. Цялата тази история намирисва на някой от твоите номера. Басирам се, че си взел робата под наем от магазинчето за костюми срещу моята кантора — казах аз, като направих ужасена физиономия.

Джулиан сякаш очакваше недоверието ми и веднага отговори:

— Как доказваш тезата си в съда?

— Излагам убедителни доказателства.

— Точно така. Разгледай доказателствата, които излагам пред теб. Виж гладкото ми лице без нито една бръчка. Виж в каква физическа форма съм. Не усещаш ли как преливам от енергия? Не забелязваш ли вътрешното ми спокойствие? Без съмнение виждаш, че съм се променил.

Имаше право. Само преди няколко години същият този човек изглеждаше десетки години по-стар.

— Да не си ходил на пластичен хирург?

— Не — усмихна се той. — Пластичните хирурзи се занимават само с външността. Аз имах нужда от вътрешно лечение. Небалансираният, хаотичен живот, който водех, ме съсипа напълно. Преживях нещо много повече от инфаркт, разкъса се вътрешната ми същност.

— Но разказът ти е толкова… загадъчен и невероятен.

Джулиан прие съпротивата ми спокойно и търпеливо. Забеляза чайника, който бях поставил на масата до него и започна да налива в празната ми чаша. Чашата се напълни догоре, но той продължи да налива! Чаят започна да се стича по чашата, в чинийката и после върху скъпоценния персийски килим на жена ми. Отначало наблюдавах мълчаливо, но след малко не се сдържах и казах:

— Джулиан, какво правиш! Чашата ми преля. Колкото и да се мъчиш, не можеш да налееш повече в нея.

Той ме изгледа изпитателно.

— Моля те, не приемай това погрешно. Изпитвам истинско уважение към теб, Джон. Винаги е било така. Но също като тази чаша, и ти изглежда си препълнен със собствените си представи. И как може да налееш нещо ново, ако първо не изпразниш чашата си.

Бях поразен от истината в думите му. Прав беше. Дългите години в консервативния правен свят, през които всеки ден извършвах едни и същи неща с едни и същи хора, и всеки ден мислех едни и същи мисли, бяха препълнили чашата ми догоре. Жена ми Джени все ми повтаряше, че трябва да се срещаме с нови хора и да търсим нови неща. „Как бих искала да се настроиш малко по-авантюристично, Джон“, често ми казваше тя.

Не си спомням кога за последен път бях прочел книга, която да не е свързана с правото. Професията ми беше моят живот. Започнах да осъзнавам, че стерилният свят, с който бях свикнал, е притъпил въображението ми и ограничил кръгозора ми.

— Добре, разбирам — признах аз. — Може би всички тези години, през които упражнявам адвокатската професия, са ме направили закостенял скептик. Още в момента, в който те видях вчера в кантората, един вътрешен глас ми каза, че промяната ти е истинска и че в нея се крие и някакъв урок за мен. Но може би просто не исках да повярвам.

— Джон, днес е първата вечер от новия ти живот. Моля те единствено да помислиш дълбоко върху мъдростта и стратегиите, които ще споделя с теб и да ги прилагаш без колебание в продължение на един месец. Приеми тези методи с пълно доверие в тяхната ефективност. Те се използват от хиляди години и за това има причина — те дават резултат.

— Цял месец ми се вижда дълго време.

— Шестстотин седемдесет и два часа вътрешна работа, за да внесеш дълбоко подобрение във всеки миг до края на живота ти, е много добра сделка, не мислиш ли? Най-добрата инвестиция, която можеш да направиш, е да инвестираш в себе си. Така ще подобриш не само твоя живот, но и живота на всички около теб.

— По какъв начин?

— Само ако овладееш изкуството да обичаш себе си, можеш действително да обичаш другите. Само ако отвориш собственото си сърце, можеш да докоснеш сърцата на другите. Когато се чувстваш центриран и жив, имаш много по-голям шанс да бъдеш по-добър човек.

— Какво може да се случи през тези шестстотин седемдесет и два часа, от които се състои един месец? — попитах чистосърдечно аз.

— Ще преживееш промени в механизма на съзнанието, тялото и дори душата си, които ще те поразят. Ще имаш повече енергия, ентусиазъм и вътрешна хармония, отколкото си имал може би през целия си живот. Хората ще започнат да ти казват, че наистина изглеждаш по-млад и по-щастлив. В живота ти бързо ще се върне трайно чувство за благополучие и равновесие. Това са само някои предимства на шиванската система.

— Страхотно!

— Всичко, което ще чуеш тази вечер, има за цел да подобри живота ти не само в личен и професионален план, но и духовно. Съветите на мъдреците са също толкова валидни днес, колкото и преди пет хиляди години. Те ще обогатят не само вътрешния ти свят, но ще ти дадат сили и във външния, и ще правиш всичко много по-ефективно. Наистина не съм виждал по-могъща сила от тази мъдрост. Тя е проста, практична и е изпробвана в лабораторията на живота в продължение на векове. Най-важното е, че действа за всички. Но преди да споделя това познание с теб, ще те помоля да ми обещаеш нещо.

Знаех си, че някъде се крие клопка. „Няма безплатен обяд“, обичаше да казва скъпата ми майка.

— След като видиш силата на стратегиите и уменията, които ми показаха мъдреците от Шивана и се убедиш в драматичните резултати, които те ще внесат в живота ти, трябва да поемеш задължението да предадеш мъдростта на други хора, за да извлекат и те полза от това познание. Това е всичко, за което те моля. Ако се съгласиш, ще ми помогнеш да изпълня моя договор с Йоги Раман.

Приех безусловно и Джулиан започна да ми преподава системата, която за него беше станала свещена. По време на престоя си в Шивана той беше овладял най-различни техники, но в сърцето на шиванската система бяха залегнали седем основни добродетели, седем, фундаментални принципа, които въплъщават ключовете към изкуството да бъдеш свой собствен лидер, личната отговорност и духовното просветление.

Джулиан ми разказа, че Йоги Раман споделил с него седемте добродетели след първите два месеца от пристигането му. В една ясна нощ, когато всички други били потънали в дълбок сън, Раман почукал тихичко на вратата му.

„Наблюдавам те отблизо вече много дни, Джулиан — започнал направо той и в гласа му звучала загрижеността на добрия учител. — Вярвам, че си почтен човек, който дълбоко желае да изпълни живота си само с добри неща. От деня на пристигането си ти се отвори към нашите традиции и ги прие като свои. Ти възприе някои от ежедневните ни навици и се убеди, че са много полезни. Ти зачиташе обичаите ни. Нашият народ води този скромен и мирен живот от безброй векове, но малцина познават методите ни. Светът трябва да научи за нашата философия на просветления живот. Сега, в навечерието на третия ти месец в Шивана, ще започна да споделям с теб вътрешния механизъм на нашата система, за да бъде тя от полза не само за теб, но и за всички хора от там, откъдето идваш. Ще те уча всеки ден, както учех сина си, когато беше малък. За жалост той почина преди няколко години. Неговият час настъпи и не се питам защо си отиде. Времето, което прекарахме заедно, беше много приятно и аз нося в себе си спомена за него. Сега те разглеждам като мой син и съм благодарен, че всичко, което съм научил през дългите години на мълчаливо съзерцание, ще продължи да живее чрез теб.“

Погледнах Джулиан и забелязах, че е затворил очи и сякаш се е пренесъл в тази приказна страна, която го беше дарила с благословията на познанието.

— Йоги Раман ми каза, че седемте добродетели за живот, изпълнен с вътрешен мир, радост и богатство от духовни дарби, са скрити в една загадъчна притча. В тази притча се съдържа всичко. Накара ме да затворя очи, както съм ги затворил сега тук, седнал на пода в хола ти. После ме накара да си представя мислено следната сцена:

„Седиш сред прекрасна буйна зелена градина. Градината е пълна с най-красивите цветя, които си виждал. Навсякъде цари върховно спокойствие и тишина. Вкуси насладата, която тази градина носи на сетивата, и почувствай как пред себе си имаш цялото време на света, за да се радваш на този природен оазис. Огледай се и виж, че насред магическата градина се издига голям червен фар, висок колкото шестетажна сграда. Изведнъж вратата в подножието на фара се отваря със силно скърцане и нарушава тишината в градината. Отвътре излиза триметров, четиристотин и петдесет килограмов японски борец по сумо, който спокойно се отправя към средата на градината.“

Джулиан се засмя:

— Нататък става още по-хубаво. Японският борец по сумо е почти съвсем гол. На слабините си носи парче розово стоманено въже.

„Японският борец тръгва да се разхожда из градината и стига до блестящ златен хронометър, който някой е забравил преди много години. Настъпва го, подхлъзва се и пада на земята със страхотен трясък. Борецът изпада в безсъзнание и остава да лежи там безмълвен и неподвижен. Точно когато си мислиш, че е издъхнал, той се събужда, вероятно под въздействието на аромата на жълтите рози, разцъфнали недалеч от него. Той бързо възвръща енергията си, скача на крака и нещо го подтиква да погледне наляво. Онова, което вижда, го слисва. Зад храстите в самия край на градината, забелязва дълга виеща се пътека, покрита с безброй блестящи диаманти. Нещо като че ли подсказва на бореца да тръгне по нея и трябва да му се признае, че той това и прави. Пътеката го отвежда по пътя на вечното щастие и безкрайното блаженство.“

Джулиан седял до монаха, който бил видял факела на просветлението от първа ръка, слушал тази странна приказка високо в Хималаите и изпитал разочарование. Причината била много проста — мислел си, че ще чуе нещо смайващо, че ще получи познание, което да го подтикне към действие, може би дори да го трогне до сълзи. Вместо това чул само една глупава история за някакъв японски борец и някакъв фар.

Йоги Раман доловил учудването му.

— Никога не подценявай силата на простотата — казал мъдрецът на Джулиан. — Тази притча може и да не е дълбокомислената проповед, която си очаквал, но в нея се съдържа цяла вселена от мъдрост и целта й е съвсем чиста. Още от деня, в който пристигна, дълго и усилено мислех как да споделя нашето познание с теб. Отначало реших да ти давам уроци в продължение на месеци, но осъзнах, че този традиционен подход изобщо няма да съответства на магическия характер на мъдростта, която ти предстои да приемеш. После си помислих дали да не накарам всички мои братя и сестри всеки ден да прекарват известно време с теб и да те обучават в нашата философия. Но и това не беше най-добрият начин да научиш онова, което имаме да ти кажем. След дълго обмисляне накрая стигнах до нещо, което според мен е много необикновен, но и изключително резултатен начин да ти предам цялата система на Шивана с нейните седем добродетели… И това е тази мистична притча.

Мъдрецът направил пауза и после продължил:

— Отначало тя може да ти се стори безсмислена и дори детинска. Но бъди сигурен, че всеки елемент от притчата въплъщава вечен принцип за безметежен живот и съдържа много дълбок смисъл. Градината, фарът, японският борец, розовото стоманено въже, хронометърът и виещата се пътека от диаманти символизират седемте вечни добродетели за просветлен живот. Уверявам те също така, че ако запомниш тази кратка приказка и фундаменталните истини, скрити в нея, ще носиш в себе си всичко, което е необходимо да знаеш, за да издигнеш живота си на най-високо ниво. Ще имаш цялата информация и всички стратегии, необходими, за да повлияеш дълбоко върху качеството на своя живот и върху живота на всички хора, които срещнеш. А ако прилагаш тази мъдрост всеки ден, ще се промениш — умствено, емоционално, физически и духовно. Моля те, запечатай тази история дълбоко в съзнанието си и я носи в сърцето си. Тя ще те промени из основи единствено ако я приемеш безусловно.

Джулиан ме погледна и продължи:

— За щастие, Джон, аз я приех безусловно. Както казва Карл Юнг: „Погледът ви ще се проясни само ако можете да погледнете в сърцето си. Който гледа навън, сънува; който гледа навътре, се пробужда“. В тази много специална за мен нощ погледнах дълбоко в сърцето си и разгадах вечните тайни за обогатяване на съзнанието, изграждане на тялото и подхранване на душата. Сега е мой ред да ги споделя с теб.