Робин Шарма
Монахът, който продаде своето ферари (5) (Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си)

Глава 4
Магическата среща с мъдреците от Шивана

След дълги часове път по сложна плетеница от обрасли с трева пътечки, двамата стигнали до зелена долина с пищна растителност. От едната страна на долината се издигали заснежените хималайски върхове, които приличали на стражи с обветрени лица, охраняващи непристъпна крепост. От другата страна се простирала гъста борова гора, която прекрасно допълвала тази приказна, завладяваща гледка.

Мъдрецът погледнал Джулиан и леко се усмихнал:

— Добре дошъл в нирваната на Шивана!

После двамата се спуснали по друга тревиста пътечка и влезли в гъстата гора, която покривала долината. Хладният свеж планински въздух носел със себе си аромат на бор и сандалово дърво. Джулиан събул обувките си, за да облекчи болката от дългото ходене и усещането да ходи бос по влажния мъх му се сторило много приятно. Пред изумения му поглед се разкрило изобилие от яркоцветни орхидеи и най-различни други прекрасни цветя, които танцували сред дърветата, сякаш празнували красотата и великолепието на този райски кът.

От далечината долитали напевни, галещи слуха гласове. Джулиан мълчаливо следвал мъдреца. Изминали петнайсетина минути и двамата стигнали до широка поляна. Разкрила се гледка, която изненадала дори Джулиан Мантъл, човек, пропътувал света, когото нищо не можело да учуди — селце, построено, както му се сторило, само от рози. В средата се издигал малък храм, подобен на онези, които Джулиан познавал от пътуванията си в Тайланд и Непал, само че този храм бил построен от червени, бели и розови цветя, закрепени с дълги многоцветни въженца и клонки. Малките колиби, които заемали останалото пространство, сигурно били аскетичните домове на мъдреците. Те също били направени от рози. Джулиан онемял.

Монасите, които живеели в селото, приличали на неговия спътник. Той самият сега му казал, че името му е Йоги Раман, и обяснил, че е най-старият сред мъдреците от Шивана и лидер на групата. Жителите на тази приказна колония изглеждали удивително млади и се движели с увереност и устременост. Не разговаряли помежду си, а вършели работата си безмълвно, сякаш за да почетат тишината на това място.

Мъжете, които били само десетина, носели същите червени роби като Йоги Раман и посрещнали Джулиан с ведра усмивка. Всички изглеждали спокойни, здрави и доволни. Сякаш напрежението, което тормози толкова много хора в нашия съвременен свят, било усетило, че е нежелано в това царство на спокойствието, и продължило пътя си към по-подходящи обекти. Макар от дълги години да не били виждали ново лице, тези хора посрещнали Джулиан сдържано, като само кимали за поздрав на своя гост, който идвал от толкова далечни земи.

Жените били не по-малко изумителни. Носели ефирни сарита от розова коприна, гарвановочерните им коси били закичени с бели лотоси и вършели работата си с енергични и елегантни движения. Но трудът им нямал нищо общо с онази трескава свръхактивност, която изпълва живота на хората в нашето общество. Със съсредоточеността на дзен-будисти едни работели в храма, подготвяйки го може би за някакъв празник, други носели дърва за огъня, а трети шиели пищно бродирани гоблени. Всички били заети с нещо полезно. Всички изглеждали щастливи.

В лицата на мъдреците от Шивана личала силата на техния начин на живот. Макар да се виждало ясно, че са зрели хора, от всеки се излъчвало нещо съвсем детско, а очите им искрели от младежка жизненост. Никой нямал бръчки, никой нямал бели коси, никой не изглеждал стар.

Джулиан почти не можел да повярва какво му се случва. Поднесли му пресни плодове и екзотични зеленчуци, диета, която, както по-късно научил, била един от ключовете към съкровището на тези мъдреци — идеалното здраве. След като се нахранили, Йоги Раман придружил Джулиан до новия му дом — колиба, пълна с цветя. Вътре имало тясно легло, а на него празен бележник. Тук щял да живее в близкото бъдеще.

Магическият свят на Шивана бил нещо съвсем ново за Джулиан, но въпреки това той изпитвал чувството, че се завръща у дома си, че се завръща в един рай, който отдавна познава. Кой знае защо, построеното от рози село не му било чуждо. Интуицията му подсказвала, че неговото място, поне за известно време, е тук. Тук щял отново да разпали угасналия пламък, който горял в него преди адвокатската професия да открадне душата му, тук било убежището, където сломеният му дух щял малко по малко да оздравее. Така започнал живота на Джулиан сред мъдреците от Шивана — живот, изпълнен с простота, спокойствие и хармония. Но най-хубавото все още предстояло.