Джон Хюз-Уилсън
Най-големите гафове в света на разузнаването (2)

Глава 1
За разузнаването

Военното разузнаване, според стара поговорка, е един абсурд. Тази изтъркана шега има същия ефект върху професионалните разузнавачи, какъвто имат и шегите за намиране на петрол върху зъболекарите. Тя обаче е разпространена, защото историята изобилства със злополучни грешки на разузнаването. От най-старите известни документи чак до Войната в Персийския залив войниците на всички армии са били заварвани неподготвени. Как може военните да са толкова глупави?

Изненадата е един от основните принципи на войната. Всички висши военни училища и колежи по света учат студентите си как да постигат изненадата и как да се пазят от нея. Независимо от това, армията продължава да бъде изненадвана с непредсказуема честота. Дали това е предизвикано от глупостта на военните или от хитростта на врага?

Отговорът е — и от двете. Както всеки военен командир се надява да не бъде изненадан, така и всеки неприятел се старае да използва всеки възможен прийом да заблуди и обърка противника си. За да избегнат такива неприятни изненади, командирите разчитат на разузнавачите си. Понякога те успяват, понякога не. От успешното разузнаване зависят решенията и репутацията на командващите, а често и бъдещето на държавите им.

Интересът ни е насочен към разликата между решенията на военните и другите служби. Решенията на военното командване често имат повече тежест от тези на другите професии.

Нито една професия, с изключение на политик по време на война, не носи такава отговорност, каквато имат военните решения. Ако банкерът сбърка, икономиката се срива и хората губят спестяванията и работата си. Ако хирургът сгреши, пациентът може да умре. Но когато сгреши един генерал или адмирал, загиват войници и цивилни, в ужасяващи количества. Например: Хитлер и Фон Паулус изпратиха 250 000 души да загинат край Сталинград. От този четвърт милион само 5000 се върнаха от Русия. Дали Хитлер е щял да нареди на 6-та армия да атакува, ако е имал надлежна информация за плановете на руските генерали?

Независимо, че разузнаването помага, то не може да вземе решенията вместо самите командири. Дори изправени пред подробни, своевременни и подплатени с неоспорими доказателства доклади, историята показва, че твърдоглавите, самонадеяни и заблудени командири не са обръщали внимание на железните факти. Не е необходимо да се връщаме назад във времето да намерим доказателство за това.

През септември 1944 г. генерал „Бой“ Браунинг не обръща внимание на черно-белите въздушни снимки, предоставени му от майор Брайън Ъркърт, показващи присъствието на немска танкова дивизия на СС, групираща се пред Арнхем. Освен това, Браунинг бързо освобождава разузнавача под претекст, че „той е психически разстроен от стрес и много работа“. Ъркърт е изведен от щаба от директора на медицинските служби и изпратен на оздравителна почивка. Дни по-късно дойде поражението.

Заповедите на Браунинг доведоха до катастрофална загуба на Първа британска въздушна дивизия при злощастната операция „Маркет-Гардън“. Това можеше и да не стане, ако не беше решението на Браунинг, очевидно основано върху желанието, да не бъде оставен на заден план след края на войната, който всички погрешно смятаха, че е близо. Войниците на британските и полските въздушни сили платиха жестоката цена за самомнението и арогантността на Браунинг, с които отказа да приеме точната информация на разузнавателните му служби.

По ирония на съдбата, след години, когато Ъркърт беше главен съветник по въпросите за сигурността на Генералния секретар на ООН, той си спомни за събитията през онази есен с тъжни, почти подигравателни думи, които завършиха с: „Всъщност не виня генерал Браунинг, друго той и не можеше да направи.“

Общо взето, военните командири не са глупави. Дори и най-ограниченият генерал все някога е разбирал, че във войната винаги участват поне две страни и е искал да бъде победител. Победата му носи слава, богатство, награди и уважението на сънародниците му. Тогава защо повечето от тях правят такива непростими грешки?

Много често една загуба започва от лошото познаване на врага. Дали от прекалено голямо самочувствие, невежество, наивност или неспособност за правилна преценка на фактите, една военна загуба винаги е свързана с разузнавателна загуба. През 1941 г. в Малая британските и Кралските командири смятаха японците за дребни азиатци, неспособни да се бият в джунгла и да управляват модерни самолети, че не са никаква заплаха за тях. И сгрешиха.

Сега не проумяваме как такова подценяване може да се вмъкне във военната политика на една нация. Затова трябва да погледнем отблизо самия механизъм на разузнаването, смятано за мистериозно занятие, практикувано от анонимни мъже и жени, далеч от светлините на прожекторите. Дали техните грешки са причина за толкова много провали? Как може разузнаването да направи такива грешки?

Не трябва да се изненадваме. Имайки предвид колко е важна точната информация, военните никога не са били щедри по време на операции, които могат да спасят честта на армията. В повечето сухопътни, морски и въздушни войски на разузнаването е отредена ролята на Пепеляшка. Проблемът идва оттам, че пътят към военната слава минава винаги през успешните операции. Свалянето на вражески самолети, потапянето на кораби, взимането на пленници е сигурен начин да получиш признание във всяка военна организация. В резултат на това, разузнаването е смятано за блато или мистериозно свърталище на умни, но тежки и неудобни хора. Парадоксалното е, че всички военни училища по света изтъкват точно разузнаването и тила като два от основните елементи, осигуряващи успеха на командирите на полесражението. Това, че информацията на разузнаването може да бъде грешна или неточна, кара модерните разузнавателни служби да предоставят информацията по още по-убедителен и неоспорим начин. Тяхната цел е да накарат „клиентите“ си, военни или политически, да признаят истината, гледайки ги в лицето. За да постигне това, днешното военно разузнаване е станало система, предназначена да сведе грешките и недоглежданията до минимум. Този процес е известен като „информационен кръг“. Това е проста система за превръщането на суровата информация в обосновани сведения.

За нас е важно да разберем тези основни процеси в света на разузнаването. Чак тогава ще си изясним какво се е объркало в миналото и защо.

Информационният кръг

Разузнавателните сведения са информация, която е била систематично и професионално обработена и анализирана. Съществуват много определения за сведенията, но всеки професионалист от разузнаването знае какво се очаква от него. За тези хора има само едно определение — „обработена, точна информация, предоставена навреме, за да предприеме ръководството необходимите действия“.

Информационният кръг обикновено е представен като кръговрат (виж фиг. 1). Неточната информация говори сама за себе си. Никой не печели от грешни факти. Дори неопитните информатори се уволняват, ако не успеят да проверят източниците си. Служителите на разузнаването са изправени пред деликатен двубой: възможности срещу намерения.

Възможности срещу намерения

Много е важно да се усети разликата между възможностите на потенциалния враг и неговите намерения, за да се разберат трудностите, пред които се изправят хората, доставящи информацията. Например, ако имам пистолет в чекмеджето, значи имам възможност за насилие, но няма доказателство за такива намерения. Аз съм само потенциална заплаха, защото притежавам предмет, създаден за убиване.

От друга страна, ако в ръката ми има само подострен молив, но аз го размахвам пред лицето ви, за да ви извадя окото, тогава съм много опасен индивид. Независимо, че възможностите ми за агресия са ограничени, намеренията ми ме правят сериозна заплаха.

При нашето разследване на разузнавателните грешки ще срещнем неведнъж този проблем с отделянето на възможностите от намеренията. Информационният кръг се опитва да раздели двете неща, но още може да спорим за резултатите. Мисля, че разликата е очевидна.

Причината е проста. Възможностите са лесни за измерване. Всеки може да преброи танкове или самолети, но да се преценят намеренията на противника за използването на тази техника е много трудно. Намеренията на един човек се менят като времето. Дори и най-доброто разузнаване се пречупва пред капризите на човешкото мислене. Какви ли са били истинските намерения на Саддам Хюсеин, преди да нападне Кувейт през 1990 г.?

Всъщност класическите оперативки от периода на студената война винаги бяха концентрирани около въпросите за възможностите на Съветския съюз и намеренията му да ги използва. През Студената война течеше настървено събиране на информация. За първи път в историята технологиите позволиха на разузнавателните организации да осъществят масирано събиране на информацията. Функциите на разузнаването се бяха свели до усвояването на огромни количества информация, в повечето случаи по много скъп начин. Изводите от анализа на тази информация обаче бяха твърде съмнителни и несигурни.

Това беше потвърдено на заседанието на НАТО през 1979 г., претъпкано със снимки на съветски танкове, оръдия, кораби, самолети и ракети. Точката на заседанието беше сложена от Върховния главнокомандващ на съюзническите сили, който каза на докладващия офицер: „Значи, в случая те ни превъзхождат.“

„Да, сър!“ — последва моментален отговор.

„А дали ще ги използват?“ — дойде логичният въпрос.

Съкрушен, докладващият офицер отговори: „Нямаме такава информация, сър. — И веднага ведро добави: — Но биха могли, сър!“

Понякога е невъзможно да не изпиташ съжаление към командир, получил такъв отговор. Възможности не винаги означават и намерения.

Изисквания на разузнаването

За да вникнем в разузнавателния процес, трябва пак да се върнем към нашия армейски командир и неговите желания. Първата фаза на информационния кръговрат е да определи изискванията на командването. Какво точно биха искали да знаят?

Учудващо е, че много командири не са се справили с тази важна задача. Много често командването разглежда потенциалните си врагове и разузнаването като една пречка пред техните внушителни планове. Дори при Ватерло двама от най-великите командващи, Наполеон и Уелингтън, пренебрегнаха намеренията и разположението на противника си, за да си водят тяхната собствена война, въпреки съвета на Макиавели отпреди триста години: „Нищо не заслужава по-голямо внимание на един генерал от това, как да пробие плановете на врага.“

Повечето разумни главнокомандващи обаче си задали този важен въпрос. Например: „Дали аржентинците ще нападнат Фолкландските острови? Ако да, кога, къде и с какви сили?“ Това е класически пример на информационното изискване на един командващ, което би задействало информационния кръговрат. Ако Британската комисия на съвместното разузнаване беше разнищила тези въпроси по-подробно и с по-ясни термини през 1981 г., Фолкландската война никога не би започнала така, както стана.

План за събиране на информацията

Различните изисквания после се предават към източниците и агенциите, които да събират информацията, като част от плана за събиране. За да се състави такъв план, е необходимо да се разберат силните и слабите страни на участващите агенции.

Например човешкото разузнаване, пътуващите агенти, традиционно поделение на ЦРУ, МИ-6, и легендата Джеймс Бонд са необходими за докладване на вражеските намерения, докато сателитните снимки (работата на Националната разузнавателна агенция на САЩ) се използват за преценка на вражеските възможности, измерени в танкове или ракети. И двете агенции ще се затруднят да си вършат работата, ако си разменят задачите, имайки предвид източниците на информация, с които работят. Очевидно е, че няма смисъл да се натоварва информационен източник или агенция със задача, която не е тяхна силна страна. Никой не очаква от морски радар да предостави информация за наземна ядрена база.

Планът за събиране на информация работи по следния начин:

План за събиране на информация

Информационно изискване на командването:

Дали врагът възнамерява да нападне? Ако да, кога, къде и с какви сили?

Кои са основните елементи на информацията?

● Разположение на вражеските сили.

● Състояние на готовност.

● Подготовка.

● Последователност на въздушните и морските маневри.

● Гражданска мобилизация.

● Транспортна подготовка.

● Изразени намерения.

Подробният план за събиране на информация се подготвя от служителите на разузнаването и се предава като задача на възможно повече източници и агенции. Не цялата събрана информация ще бъде секретна: по-важно е обаче, най-секретната да бъде отделена и агенциите да докладват в определения срок. Програмата по събирането се наблюдава и управлява регулярно. „Горещите“ новини се докладват незабавно. Планът за събиране на информация може да бъде разбит на още повече елементи, както се вижда от фиг. 2:

Основни информационни елементи на разузнавателния план

Източници и агенции	Човешки ресурси	Радисти	Схема	Дипломатически	Военни	Съюзници	Общодостъпни източници
Основни елементи на информацията	МИ-6, ЦРУ, КГБ	НРА (САЩ)	НРС (САЩ), СВРЦ (Англия)	Дипломатически мисии в чужбина	ГРУ (Русия)	САЩ, Англия, НАТО	CNN, BBC, медии, вестници
Къде се намират вражеските изтребители?			V	V	V
Има ли доказателства за презареждане с амуниции?	V		V				V
Дали пилотите са пуснати отпуска за уикенда?	V			V		V	V
Дали морската пехота е разпределена по корабите?		V	V		V
Каква е политиката на тяхното правителство?		V		V		V	V
Забелязва ли се цивилна мобилизация?	V	V	V	V			V

Сверка — обобщаване

Щом информацията е събрана, тя трябва да бъде сверена. Това може да е трудоемка и неблагодарна работа, но повечето от времето на оперативния служител е заета със съпоставяне и обобщаване на информацията, отколкото с нейното събиране. Тук работата опира до умния чиновник и е далеч от вълнуващия свят на пушките и ракетите. Днес процесът за сравнение и записване на данните е автоматизиран; по времето на Наполеон надеждата беше в перата и добрата памет. Интересното е, че най-добрият специалист по съветската армия на Хитлер, полковник Гелен, командващ Източната армия, който с къртовски труд беше събрал най-добрата информация за Източния фронт, беше много бързо вербуван от американската армия в края на 1945 г. По-късно Гелен стана основател на новите тайни служби на Западна Германия. Добрата база данни може да превъзмогне всякакви скрупули.

Съпоставянето на информацията е много важно и по друга причина. Днес модерната техника позволява системата да бъде натоварена с извънредно много информация. По време на войната във Виетнам американците държаха чекмеджетата пълни с неразгледани въздушни фотографии. Тази „информация от чекмеджетата“ стана и ироничният символ за неспособността на американското разузнаване да се справи с огромната информация. Просто нямаше достатъчно хора, за да бъдат разгледани снимките една по една. И кой знае, може би точно тази подробност, която можеше да спаси много хора във Виетнам, е била там и е нямало кой да я погледне.

Технологията превъзхожда ресурсите. Модерните полицейски камери за наблюдение страдат от същия проблем. Затова системата за съпоставяне на информацията трябва да има възможност за бързо възпроизвеждане, за да могат потребителите да имат достъп до тази информация, когато им е необходима. Само тогава тя ще има някаква стойност. За човека, който обработва информацията, най-големият грях е да разполага с нея, без да знае за това или без да може да я намери.

Тълкуване — какво означава всичко това?

Веднъж съпоставена, информацията след това трябва да бъде изтълкувана или обработена. Това означава, че тя е сравнявана със съществуващите данни, за да се даде отговор на четири основни въпроса:

● Вярно ли е?

● Кой е това?

● Какво точно прави?

● Какво означава това?

Върху обективните отговори на тези въпроси може да се базира успехът на целия процес на разузнаването. За голямо разочарование на технократите, човешкият фактор, с неговите експертизи, опит и интуиция не може да бъде надминат от машините. Тълкуването на информацията си остава дело на разузнавателните експерти.

Разпространение — да кажеш на шефа

Това е най-сложният и притеснителен процес. Независимо че екзекутирането на носителя на неблагоприятна информация отдавна е история, никоя бюрокрация не иска да предостави на военните или политическите си покровители неблагоприятна информация. Разузнавачите са хора като нас и желанието на нервния, амбициозния или подмазващ се офицер да скрои историята според желанията на началника си може да бъде много голямо. Кой не би се поблазнил от идеята да каже на Уинстън Чърчил или генерал Норман Шварцкопф („Бурята“) по време на Войната в залива, „Струва ми се, че грешите…“

Много често тълкуванията са изкривени, за да паснат на нечии политически предубеждения, както стана с Израел през 1973 г. с тяхното виждане, че „атаката не е възможна без пълна египетска мобилизация“. Още по-лошо е, когато докладите на разузнаването са изобщо подминати. През 1916 и 1917 г. началникът на разузнаването на Хейг, Шартерис, учтиво помоли подчинените си да не докладват лоши новини или информация, която противоречи на британската преценка за немската армия: „Не трябва да притесняваме Шефа с такива неща… това само го натъжава и депресира.“ Няма защита срещу такива бюрократични манипулации. В университетите такова поведение се описва като „интелектуална непочтеност“. През Първата световна война такова поведение доведе до посичането на стотици хиляди хора. Военните решения носят по-сурова отговорност, отколкото една дискредитирана академична теза.

Това означава, че един доклад трябва да се състои от точна, своевременна и подкрепена с факти информация, съдържаща коментари и преценки на специалисти. Той трябва да бъде защитен и от любопитни очи. Но най-вече информацията трябва да е брутално честна и обективна. Лесно е да се каже, но реално кой би искал да се противопостави на влиятелен политик или генерал с информация, че най-добрите им планове са пълна глупост или поне скоро ще бъдат, защото врагът не иска да им съдейства.

Геният на военното дело, Хитлер, който диктуваше и стратегическото и тактическото разположение на немската армия през Втората световна война, често изпадаше в ярост, когато някой от подчинените му противоречеше. В единия от случаите, преди последната руска атака до Сталинград смел разузнавач докладва на Хитлер за нарастващата сила на Съветския съюз в устието на Дон. Фюрерът избухва, крещейки: „Няма да търпя такива приказки в щаба ми… нелеп песимизъм!“, след което го напада пред изненадания поглед на генералите си. Нещастният офицер бе уволнен. Както знае всеки офицер, казването на истината може да повлияе лошо на кариерата.

Върхът на разузнавателния процес много често е наречен уредът И&П. „Индикатори и предупреждение“ е най-важният начин за проследяване на вражеските възможности и намерения. Той слива цялата известна информация в лесноразбираема матрица, често кодирана на принципа на цветовете на светофара: зелено, жълто и червено, в случай на опасност. Черното се използва за неизвестни. Този уред е подробна таблица, събрала в себе си цялата информация. Технически напредналите правителства, като това на САЩ, и високотехнологичните агенции, като Северноамериканското командване на противовъздушната отбрана, разчитат на сложните компютърни разработки на И&П. Традиционните политически зависими организации подценяват такава техническа придобивка под предлог, че й липсва тънкото чувство на елегантната „дипломатическа оценка“.

Сравнително простият дисплей на И&П обаче може да помогне на военните и политиците повече, отколкото способностите на индивидуалните умове, колкото и да са брилянтни и опитни. Това се дължи на факта, че той прилага безскрупулната академична дисциплина в преценките си, която не може да бъде отхвърлена. Например, ако по време на Кипърската криза през 1974 г., британското Външно министерство беше задало ключовите въпроси: „Дали турските самолети са в готовност за полет? Дали са заредени? Дали турските пилоти са в бойна готовност или са на почивка?“, може би щяха да получат по-смислени отговори. Ако външното министерство се беше вслушало в резултатите от военното политическото проучване на „Индикаторите и предупрежденията“ на Министерството на отбраната за намеренията на турското правителство в Кипър през 1974 г., основано върху отговорите на тези прости въпроси, то щеше да се избегне неудобното положение на външния министър и извиненията на кабинета. Факт, който все още се прикрива от срам.

Обективно направеният И&П, който извършва критичен анализ на източниците, може да обедини цялата информация и да даде реалистична оценка за възможностите и намеренията на потенциалния противник. Ако е невъзможно да се направи това, И&П дисплей ще покаже дори и на най-глупавия министър или командир какво точно липсва да се направи цялостен анализ.

След като се запознахте с процеса на разузнаването и забелязахте значението на информацията, можем да разгледаме истината около някои от разузнавателните грешки, които са в основата на армии, войни и орисии на цели народи. Нашите практически примери могат да бъдат разделени на подточки според стъпките на разузнавателния процес: неспособността да се събере, да се обработи, да се изтълкува и не на последно място неуспешното представяне на тази информация на тези, които наистина се нуждаят от нея.

Логично е да започнем пътуването ни из мрачния свят на разузнаването с разглеждането на една автентична грешка: нещастните офицери по времето на „Денят Д“, подведени от фактите, които прилежно бяха събрали, но не успяха да ги интерпретират. Несъмнено, те си свършиха работата, но не я свършиха добре.