Джон Хюз-Уилсън
Най-големите гафове в света на разузнаването (1)

Предисловие

В тази книга ще преразкажа събития от близкото минало от по-различна гледна точка — тази на разузнаването. Всички сме чели статии в пресата и книги за събитията, описани в следващите страници, но малко от нас са имали възможност да погледнат тези събития „отвътре“, „Вътрешната страна“ означава информация, а информацията е сила.

Когато казвам „отвътре“ нямам предвид гледната точка на политиците или други самодоволни социални групи, или дори светилата на журналистиката, които обикновено започват мемоарите си с думите „И както ми каза Маргарет…“ Истинската „вътрешна информация“ е разузнаването по време на съответните събития. Това тайно разузнаване е сформирало събитията и е направило хората, взели съответните решения, герои или злодеи. Тази книга се опитва да разбули тайната на секретните служби и участието им в известни военни събития през последните петдесет години. Опитва се да покаже защо са били взети добрите или лоши решения от популярни личности, съгласно секретната информация, с която са разполагали. Книгата се концентрира върху груби грешки на разузнаването по простата причина, че те са по-интересни от успехите и победите на службите и често са били скрити от данъкоплатците, които ги финансират.

Книгата разкрива и измамите и лъжите, които не винаги са целели да заблудят противника. Това няма да направи тази книга световноизвестна. Преобръщането на камъните обикновено води до осветляването на съществата в сянка. Много офицери от разузнаването и представители на властта биха предпочели да държат ролята си и решенията си в тайна, за да спасят кариерите си и начина си на живот. Това гарантира доходите им, тяхното положение в обществото и пенсиите им. Поверителността на информацията е всичко за тях.

Единствените хора, които ги превъзхождат, са членовете на висшите ешелони на властта във всяка държавна администрация, които наравно с тях просперират, знаейки, че достъпът до секретната информация им дава предимството да властват без отговорности и да грешат без последствия. Както и политическите им покровители, всички служители на разузнаването трябва да са твърди в убежденията си и да притежават морална смелост. Разузнаването предсказва близкото бъдеще, не преразказва на загрижените началници само последните събития. Всички са наясно, че CNN и BBC го правят много по-добре. Когато обаче на карта са заложени кариери, е по-лесно да се обясни миналото, отколкото да се предвиди бъдещето.

Практическите занятия целят да създават леснодостъпен разказ за събитията, които описват, придружени от професионални мнения за причините на тези събития и тяхното развитие. По деликатен начин те свързват белязаните академични справки и тривиалната, несериозна „популярна история“ на евтината журналистика. Кавичките са ясно отбелязани на местата, където е възможно. Списъкът с литература е предоставен на края на книгата за тези, които биха искали да се запознаят по-подробно със събитията и личностите в разказите. В края на краищата, историята е „непрестанен спор“.

При написването на тази книга бях подпомогнат от директора и персонала на Кралския институт на обединените служби в Уайтхол, и по-точно от техния търпелив и услужлив библиотекар Джон Монтгомъри. За подробностите по Виетнам дължа благодарностите си на дългогодишните ми приятели и колеги от Америка, и по-специално на полковник Джон Муун и полковник Джон Робинс от Армията на Съединените щати, за коментарите им по моите бележки, а също и за непубликуваните им мемоари за Офанзивата Тет. Нямаше да се справя и без помощта на Центъра за изучаване на конфликтите при Кралската военна академия в Сандхърст, осигурили ми подробностите за Барбароса и византийските порядки в обкръжението на Сталин, а Питър Шефърд с разказа си за срещата му с пиян японски инженер, разкрил му тайните на Пърл Харбър, заслужава цяла отделна книга.

За Фолкланд и войната в Залива декларирам личния си интерес, бидейки участник в двете войни. Най-добрите спомени за разузнавателната организация и операциите „на юг“ по време на Фолкландската война обаче получих от преките участници във войната. Нямаше да се справя и без помощта на много други представители на разузнавателните служби на различни държави.

Мисис Хюз-Уилсън също има голям принос към книгата, преписвайки по-голямата част от нея, и само търпението и компютърните умения на Катрин Корнс позволиха присъствието на картите. Книгата дължи много на тактичния си и търпелив редактор Марк Криън: ако изопачим старата военна истина — „няма добри автори, а само добри редактори“. Всички възможни грешки и пропуски обаче са мои. Те представляват двадесет и пет години от работата ми и мислите ми за „военното разузнаване“. Казвайки това, нямам предвид тежък, теоретичен текст за международни отношения. Вместо това се опитах да предоставя истински разкази за заинтересованите хора, които да придадат повече стойност на идеята, че „историята е роман, който вече е бил написан“. Тази книга е писана както за обикновения читател, така и за професионалния разузнавач. Надявам се, че и двете страни ще извлекат полза от моя труд.