Адел Паркс
Синдромът „Хю“ (3)

3.

Чела съм в романите как жената съобщава на партньора си, че е бременна. Гледала съм и много филми, в които се среща същата ситуация. Зная какво е редно. Шампанското трябва да се изстудява в кофичката с лед (което ми се струва ужасно несправедливо, тъй като съм принудена да кажа „сбогом“ на алкохола). Трябва да нося дреха, която е и женствена, и придава загадъчност. Само че това е невъзможно, защото сякаш съм наддала поне три килограма, докато шофирах от кабинета на гинеколога до парка, и още толкова по време на пътуването до вкъщи. Подозирам, че ще се чувствам ужасно която и от любимите си дрехи да облека. Освен това не притежавам нито една рокля на цветенца… Той пък трябва да се прибере у дома капнал от умора, но все така неотразимо красив.

Бъдещата майка казва: „Скъпи, ще ставаш баща“, след което припада.

Само че в настоящия случай се налага да бъда по-конкретна и да кажа: „Скъпи, отново ще ставаш баща.“ Тогава той ще забрави умората си, ще ме грабне в прегръдките си и ще затанцува с мен. Изключително важно е през цялото време да ме гледа с обожание и да ми повтаря каква умница съм.

Полагам върховно усилие да си представя сцената, но колкото и да се напъвам, не виждам двама ни с Хю, потънали в семейно блаженство. Едва ли е уместно да телефонирам на Бека, ча да се посъветвам с нея. Освен това знам как реагира Хю, когато му бе съобщила, че ще става майка.

Беше съкрушен.

Побягна.

Право в прегръдките ми.

Господи!

Честно казано, бременността не се отрази благоприятно на Бека. Тъкмо обратното. Реалистка съм и не се заблужданам, че може би Хю нямаше да напусне съпругата си, ако не беше забременяла и не беше станала ужасна досадница. И не беше напълняла. Да, болно ми е да го призная. Неприятно е да знаеш, че си спечелила мъжа на мечтите си, защото жена му отказва да прави секс и говори само за бебешко „ако“ и Мечо Пух. Едно е да се самозаблуждаваш, съвсем друго — да проумееш грешките на съпругата. Именно така ще избегнеш опасността да ги допуснеш.

Или няма да я избегнеш, ако объркаш изчисленията на „безопасните“ дни.

Шляя се из апартамента, опитвайки да потисна предателската мисъл. „Мисли позитивно, само за хубави неща.“ Давам си наставления също както навремето ме поучаваше Джесика, когато нощем се събудех от кошмар и не смеех отново да заспя, да не би страшният сън да се промъкне обратно в съзнанието ми. Добре. Хубаво. Ще мисля само за приятни неща.

Например как Хю цъфна у дома преди осем месеца. Неволно се усмихвам, като си спомням невероятната смесица от облекчение, възбуда и неподправена радост, която изпитах. Предпочел е мен! След единайсет години, през които се пържех на бавен огън, и почти две години на унизителна тайна връзка, с Хю най-сетне открито признахме пред целия свят, че се обичаме.

Най-прекрасното обаче бе, че той не се промъкна тайно при мен с очукан куфар и разбито сърце, а пристигна тържествено, с кутия пици. На вратата се позвъни — помислих, че е куриер от службата, защото Хю си имаше ключ, Сам не ни посещаваше без предупреждение, не ни идваха гости. Отворих и първото, което видях, беше грамадният букет от лилиуми, оставен на изтривалката. Дотогава не бях виждала толкова красив букет, не съм виждала и досега. Сред цветята надничаха панделки, завързани на фльонга, и палави клончета. Беше букет, предназначен за ознаменуване на специален случай. В средата стърчеше жълта четка за зъби. Четка за зъби! Дали означаваше, че… Възможно ли е? Не смеех да се надявам. Със затаен дъх се огледах, но не видях нито разносвач от магазина за цветя, нито Хю. Взех грамадния букет й го занесох в кухнята (внимавах да не изцапам стените с прашеца от тичинките). На картичката пишеше: „Избрах теб.“

Да! Да! Да! Размахах ръце, закрещях, заподскачах от радост, докато стъпалата ме заболяха. Избрал е мен! Мен! Избрал е мен! Невъздържаното ми ликуване бе прекъснато (но само за миг), когато Хю почука на прозореца на кухнята. Заливаше се от смях, очевидно беше наблюдавал реакцията ми. Въпреки че сърцето ми биеше до пръсване, хукнах към задната врата, отворих я и се хвърлих в прегръдките му. Целувахме се, целувахме се, целувахме се, докато той смъкна кожата от брадичката ми и бикините ми.

Случи се преди осем месеца.

* * *

Докато дойде време Хю да се прибере, се натрясквам до козирката. Не съм приятно замаяна или в приповдигнато настроение, а пияна като мотика. Алкохолът е най-добрият ми приятел. Макар да знам, че изобщо не бива да пия, камо ли до безпаметност, не преставам да се наливам. Признавам още нещо — пуша осмата цигара за деня. Но ако още не знаех за бременността, вероятно щях да бъда в някой бар, да паля цигара от цигара, да обръщам чаша след чаша с алкохол, нали така?

Давам си сметка колко неправдоподобни са аргументите ми, вече ме гризе чувство за вина.

— Здравей, красавице. Ще ми разрешиш ли да ти правя компания? — Хю ме целува по устните, кимва към почти празната бутилка мерло. Оставя сакото си на облегалката на стола. Жестът е съвсем обикновен, но е толкова „съпружески“, че сърцето ми отива в гърлото, после се смъква в петите. За разлика от мен Хю изпълнява ролята си тъкмо както е по сценарий — капнал е от умора и е неотразими красив. Искрено съжалявам, че не разполагам с рокля на цветенца. Луда съм по този мъж. Обичам всичко в него — от разрошената коса, през която днес явно много пъти е прокарвал пръсти, до обувките, излъскани до блясък. Хю е маниак на тема обувки. Притежава дървени калъпи за всеки чифт, никога не се обува или събува без обувалка. Макар навикът му да е ужасно старомоден, всеки път когато го наблюдавам, се изпълвам с все по-голямо умиление.

Обичам го толкова силно, че чак ме боли. Обичам го толкова силно, че ми призлява.

Всъщност призляването може да е от бременността.

— Как мина денят ти? — питам.

Хю леко се усмихва, небрежно свива рамене. И двамата познаваме ежедневието на хората с нашата професия — изпълнено с много работа, стресови ситуации и политиканстване. Което ни допада — не бихме го заменили със спокойствието на друга професия. Хю си налива чаша вино, допълва моята. Настанява се до мен на канапето, заемаме обичайните си пози — той се обляга назад, аз се изтягам с крака на скута му. Хю машинално започва да масажира глезените ми.

— Този лак за нокти ми харесва. — Кимва одобрително, после добавя: — Какво се е случило?

Радвам се, задето ме познава толкова добре, че веднага усеща нещо нередно, ала въпросът му прогонва надеждата да спечеля малко време с разговор на злободневни теми.

— Днес бях на лекар.

— Защо не ме предупреди? Нищо ти няма, нали?

Единственото му желание е да чуе простичката фраза:

„Добрес ъм.“ Безкрайно съжалявам, задето не мога да му доставя това удоволствие.

— В цветущо здраве съм — въздишам, не съм в състояние да скрия умората, причинена от алкохола. Няма какво да увъртам, най-добре да хвана бика за рогата. — И съм бременна.

Пръстите, които масажират глезените ми, се вцепеняват.

— Бременна ли?

— Да.

— Ще имаш бебе, така ли?

— Доколкото ми е известно, бременността означава да имаш бебе. — Наблюдавам го изпод око. Но той е прекалено обигран, за да издаде чувствата си.

— В кой месец си?

— Бременна съм от девет седмици. — Ето още нещо, което ме тревожи. Нямам представа как гинекологът определи точната дата. Струва ми се, че няма нищо общо с деня на зачеването. Очевидно научното изчисление се основава на факти, като например датата, на която е започнал последният ми мензис, дали през въпросната нощ е имало пълнолуние, било ли е през месец с буквата „р“ и дали Хю е носил сини чорапи.

— Как е станало?

— Ужасно оригинален въпрос, няма що. Обзалагам се, че скоро ще изплатим националния си дълг, ако в банката постъпва по един паунд всеки път когато мъж пита сексуалната си партньорка как е забременяла.

— Предполагам, че прекалено често сме играли руска рулетка. — Опитвам да се усмихна, ала лицевите ми мускули са така напрегнати, че се страхувам да не се е получила страховита гримаса.

— Нали каза, че периодът е безопасен?

— Сгрешила съм. — Сигурно му се струва странно. И на мен ми изглежда невероятно. Вече съм на трийсет и две, което означава, че съм преминала възрастта, когато най-лесно се зачева. От тринайсет години насам успешно потискам дейността на детеродните си органи. Освен това в списанията пише, че броят на сперматозоидите в семенната течност на мъжете непрекъснато намалява, да не говорим за въздействието на веществата, които поглъщаме заедно с водата, или пестицидите в плодовете и зеленчуците.

Наблюдавам как Хю възприема информацията, обмисля я, накрая реагира:

— Важно събитие, а?

— Да.

— Не съм очаквал…

— Сигурно.

— Искаш ли да го задържиш?

— Да.

Предпазливостта, излъчваща се от двама ни, сякаш обагря в жълто въчдуха. Знам какво мисли Хю. Пита се дали ни бива. За родители, де. В сравнение с мен определено има предимство, защото вече има две деца, въпреки че Бека не му позволява активно да участва в живота им. Бас държа, че го прави нарочно, за да се оплаква как бившият й не се интересува от рожбите си. Чувства се несигурен и дори изплашен — ами ако детето е глупаво или грозно, или пък красиво и умно, но изпадне в депресия и стане наркоман? Пък и в повечето случаи след първото дете идва второ, нали така? Бременността и раждането на малкия човек определено ще ограничи свободата ни (край на вечерите в ресторант, ходенето на курорт, каненето на гости, фитнеса и прочие, и прочие). Край на секса. И на мечтите ни за шеметна кариера. По-точно на моите. Раждането на детето едва ли ще подейства отрицателно на кариерата на Хю, дори може да му помогне да напредне в работата. Плодовитите мъжкари са на почит сред колегите си — представям си как пушат пури и подмятат, че той е истински рекордьор в правенето на деца. Семейният мъж (независимо колко семейства има) се смята за улегнал и стабилен. За сметка на което на жените със същата способност се гледа като на неблагонадеждни служители във фирмата. Хю си представя повръщане (повръщащата съм аз), напълняване (моето), провиснала коса (моята), пъпки, петна по лицето, разтегнати влагалищни мускули, неконтролируемо отделяне на газове (до едно характерни за мен неща). Представя си понижено либидо (отнася се и за двама ни). И още — грозни рокли за бременни и невъзможност да се водят сериозни разговори и да се консумира нормална храна. Както и родилни болки (които предстоят на моя милост).

— Чудесно! Каква прекрасна новина!

Облекчението ми не се поддава на описание.

Смятах… едва ли си струва да го споменавам, ала смятах, по-точно страхувах се, че той ще ме зареже.

Само тази мисъл се въртеше в главата ми.

Той ме грабва в прегръдките си, около минута ме притиска до себе си, после взима цигарата ми и я смачква в пепелника:

— Край на цигарите! И на това. — Излива в чашата си остатъка от виното ми, донася от кухнята каничка с мляко.

Ама и аз съм една глупачка! Защо се притеснявах как ще приеме новината? Колко тревоги щях да си спестя. Разбира се, Хю е на седмото небе. Той е прекрасен човек, естествено е да се зарадва, че ще има дете. Що за мъж е онзи, който няма да се почувства щастлив?

Що за жена е тази, която не се радва?