Адел Паркс
Синдромът „Хю“ (27)

28.

— Да се върнем към първата ни среща преди година, когато вие изложихте целите на вашата компания, които възнамерявахте да осъществите с наша помощ. Първо, за една година да бъдат завладени два процента от пазара на безалкохолни напитки, като се има предвид, че въпросният пазар е изключително „пренаселен“ и дори най-могъщите корпорации не държат повече от девет процента. Второ, да се намали до минимум нелегалната продукция на вашата прочута плодова напитка. — Карл млъква за миг, подкупващо се усмихва на младата директорка на маркетинговия отдел. Тя също се усмихва, поддавайки се на уж невинния флирт. — Трето… — Той отново млъква.

Наострям уши. Карл отчаяно се оглежда, изведнъж си спомням, че в този момент трябваше да го прекъсна: „Колега, според мен не е необходимо да «продаваме на краставичар краставици». Госпожица Картър по-добре от нас знае какви са целите на компанията, която представлява.“

Истината обаче е, че не изпълнихме третото условие, а именно — да не превишим бюджета, факт, който очевидно не желаем да изтъкваме. Скачам на крака и в последния момент спасявам положението. Карл ми хвърля поглед, от който и шербет би загорчал; едва не го издъних. Дру също клати глава. Какво им става на тези двамата? Защо правят от мухата слон? Ясно е като бял ден, че госпожица Картър си пада по Карл; ако опре ножът до кокал, той ще й се пусне — за да изпълни служебния си дълг, разбира се. Освен това уводната му реч беше блестяща. Карл умее да грабне вниманието на присъстващите. Номерът му прави силно впечатление първите няколко пъти, ала напоследък ми се иска да престане с цирка — използва едни и същи трикове в бизнеса и в личния живот, което е адски досадно. Ако реши да предложи брак на многострадалната си приятелка, с която са заедно от девет години, вероятно ще изрече гръмките фрази, използвани до омае някой клиент.

1. Защо правя предложение:

а/ защото съм неотразим и дамата не може да ми откаже;

б/ поради демографските данни, определящи средната възраст на хората, които сключват брак;

в/ поради финансови съображения.

2. Защо Джени трябва да приеме…

Довършвам отчета за дейността ни, за щастие госпожица Картър не обръща внимание, че сме превишили бюджета със седемнайсет процента.

Раздвоена съм.

Искаше ми се да обясня на клиентката за какво са били допълнителните разходи. Истината е, че двойно по-големият хонорар на актрисата, участваща в рекламния клип, „разори банката“. Разбира се, клиентката своевременно беше уведомена и даде съгласието си, при условие че „направим всичко възможно да намалим разходите по друго перо“. Наистина се опитахме, но не си дадохме много зор. При подготовката на годишния отчет предложих да напомним на госпожица Картър, че се е примирила със загубата. Карл се противопостави, дори ме упрекна, задето съм толкова „наивно прозрачна“. Дру не си цапа ръцете с мръсни пари и предпочита да се уедини в абаносовата си кула, Брет пък не ме подкрепи, тъй като именно той настояваше въпросната актриса да участва в рекламния клип. Чувствах се прекалено скапана, нямах сили да защитя принципната си позиция. Откровено казано, бях изненадана колко малко ме е грижа — в края на краищата ставаше въпрос само за някаква си безалкохолна напитка. Ето защо решихме да приложим номера с пропускането на третата точка от отчета. Признавам, че — Карл имаше право — преразходът ни се размина безнаказано.

Рецитирам като робот факти и данни, едва успявам да се съсредоточа, но няма страшно; госпожица Картър въобще не ме слуша, прекалено заета е да си разменя погледи с изпечения флиртаджия Карл. Той наистина е привлекателен, въпреки че според мен красотата му е прекалено очебийна. Ама и аз съм една — че каква друга може да бъде красотата? Докато го наблюдавам изпод око, той пуска неотразима усмивка, която причинява топене на снега в Уест Енд. Госпожица Картър вижда и чува само него.

Залитайки, излизам от залата; възнамерявам да се чупя преди края на работното време, да се отбия в дрогерията и да си взема витамини, обаче планът ми се проваля, защото Дийн ме залавя тъкмо когато се изнизвам. Нарежда да отида в кабинета му. Говори спокойно, но се чувствам така, сякаш директорът на училището ме е спипал да пуша зад навеса за велосипедите и ме вика в кабинета си, за да ми чете люто конско. Да му се не види, какво си е наумил? Мъча се да си спомня какво не съм свършила както трябва или изобщо не съм свършила, отказвам се от изреждането, защото не ми стигат двайсетте пръста на ръцете и краката. Ето защо съм приятно изненадана, когато Дийн ме посреща с усмивка.

— Страхотни новини, Джордж. Браво на теб. Поздравления.

Взимам писмото, което той въодушевено размахва, и го прочитам. Уведомяват ни, че компания за производство на много известна марка коли е решила да ни допусне до конкурса за реклама на техния продукт. (Не ви казвам коя марка, защото, ако я узнаете, ще се наложи да ви убия.)

— От този момент посвещаваш цялото си внимание на проект „Скорост“ — продължава той.

— Проект „Скорост“ ли? — Неволно се засмивам на баналното кодово название, издаващо пълна липса на въображение.

— „Скорост“ е кодово име. Хитро, нали?

— И то много. — Преструвам се на въодушевена, за да не забележи циничното ми подсмиване.

Поради причина, която така и не разбрах, спечелването на нов клиент винаги е обвито с тайна, която се пази още по-ревниво, ако става въпрос за много пари. Какъвто е настоящият случай. Поръчката е от мултинационална компания, готова да вложи в реклама 80 милиона паунда, десет процента от които ще бъдат за нашата агенция. Задачата ми за тази година е да повиша приходите ни с 3 милиона паунда. Брей! Въпреки че съзнанието ми е позамъглено от бременността, веднага проумявам колко важна е сделката.

— Запознах се с директора на отдела по маркетинг. Симпатяга е — продължава Дийн. — Веднага ме попита за теб. През септември сте се били запознали на форума по маркетинг, видели сте се и на коледния бал. Казва се Франк Робсън. Помниш ли го?

— Разбира се. — Още тогава ми се стори доста проницателен. Държах се мило с него, разговаряхме надълго и нашироко за рекламната кампания, която подхваща сега. Разсмях го с коментара си относно жизнения цикъл на един продукт. Първият стадий е въвеждането му на пазара, когато приходите и съответно печалбата са нищожни (нашата агенция не си губи времето с продукти, които са на този стадий). Вторият представлява период на растеж, съпроводен от бързо повишаване на продажбите и приходите (на този етап ние влизаме в играта). Третият е зрелост, четвъртият — упадък. Казах на Франк Робсън да ми се обади, когато неговият продукт навлезе във втория стадий, но нито минута по-рано. Беше му много забавно, почти непрекъснато се смееше, накрая каза, че му харесва откровеността ми. Което доказва, че си струва да бъдеш любезен с някого; не се знае кога кокошките ще се върнат в двора ти, освен това конкретната кокошка май ще излезе от ония, дето снасят златни яйца. Изпитвам радостна възбуда. Чувствам се почти като предишната Джорджина.

— Човекът явно те помни. Впечатлила си го, Джордж. — Дийн се изкисква, не успява да се сдържи и добавя: — Ако те види сега, ще му направиш още по-голямо впечатление.

Поглеждам го на кръв, той се мъчи да обуздае веселието си.

— Браво на теб! — повтаря. — Супер си! Тъкмо когато си мислех, че си загубила усета си, ти ме изненада приятно. — Доволно се усмихва, започва да ровичка в чекмеджето на бюрото си, търсейки пура. — Спести ми времето за обмисляне как да прекъсна трудовия ти договор, ха-ха! — Избухва в смях, ала вътрешният глас ми подсказва, че наистина съм била на косъм от уволнението.

Загубила съм усета си, така ли? Изкушавам се да възразя, но си давам сметка, че има право да ме критикува. От Централната агенция за провеждане на конкурси повече от месец са се опитвали да се свържат с мен, но не съм отговорила на съобщенията им. Предполагам, Дийн е пропуснал този факт, толкова е бил щастлив, че сме поканени за участие. Набързо сгъвам писмото и заявявам:

— Веднага се захващам. Имай ми доверие.

— Клиентът много държи проектът да остане в тайна. Дори в нашата агенция ще го обсъждаме само с хората, които работят по него.

— Никой няма да разбере кой се крие под кодовото название — отбелязвам. За щастие Дийн се взема прекалено насериозно, за да допусне, че някой ще дръзне да се майтапи с него.

— Никакви пробойни в кораба, ако ме разбираш. — Той предупредително размахва пръст. — От теб се иска да работите така, сякаш сте обградени от Великата китайска стена, не от прозирни китайски паравани.

— Дадено.

— Мислила ли си кого ще привлечеш в екипа?

Изобщо не възнамерявах да работя в екип.

— Да — отговарям. — За такава важна поръчка е необходим екип от добри специалисти, тоест Карл, Дру и Брет.

— Съгласен съм.

— С Карл ще решим кого да привлечем за счетоводната работа; ще ти докладваме, като уточним подробностите.

— Разбий ги, Джордж!

Изгубила съм била усета си, а?

Ще му покажа кой какво е изгубил! Това ще бъде най-успешната реклама в историята! Ще ги побъркам със стратегията, ще омая клиента, докато забрави името си, ще сформирам екип от най-умните, най-гениалните служители в агенцията. Ще използвам най-новите мултимедийни продукти — ако се наложи, ще рекламираме върху водопади.

Ще бъда мотивирана, ще бъда изпълнена с енергия и желание за работа.

Стига да си пия редовно витамините, ще бъда свежа като краставичка.