Адел Паркс
Синдромът „Хю“ (16)

17.

Дванайсета седмица

Важно е да споделите с вашия партньор чудото, което се случва с тялото ви. Той ще ви бъде голяма подкрепа. Настъпил е моментът на съзряване на взаимоотношенията ви. Твърде е възможно обаче да ви се наложи да се потрудите, докато партньорът ви се почувства съпричастен към случващото се с вас.

Да му се не види, писна ми да се трудя — защо нищо не получавам даром?

Хю отказва да ме придружи за прегледа на видеозон под предлог, че е много зает. Мъча се да си внуша, че има право, че заема много отговорен пост. Пък и кому е притрябвало да го окуражават и подкрепят?

Очевидно на всички бременни в чакалнята.

Ненавиждам чакалните пред лекарските кабинети. Изнервят ме, чувствам се ужасно неловко. Поради липсата на четиво щеш, не щеш, оглеждаш другите пациенти. (Не броя за четиво оръфаните броеве на списание „Хелоу“; на кого му пука за тъпите светски клюки, повечето от които не отговарят на истината?) Няколко пациентки са в още по-плачевно състояние от моето. Седят апатично или кихат толкова често, че според мен със сигурност са болни от чума. Старая се да седна възможно по-далеч от тях, да не би да ми лепнат някаква неизлечима болест. Мамка му, защо не положат малко усилия поне да изглеждат прилично? Като мен например. Нося панталон, който се закопчава догоре, избърсала съм от обувките си повръщаното. В края на краищата горкичкият лекар е учил дълги години, за да получи дипломата си, длъжни сме да му спестим неприятните гледки. Тези повлекани поне можеха да се срешат, да сложат обувки вместо домашни чехли, да престанат да дърдорят. Да начервиш устните си, не изисква почти никакво усилие, нали? Дори медицинските плакати на стените ми действат потискащо.

Досега не съм оперирана, само навремето ми извадиха сливиците, но в частна клиника. На Харли Стрийт всичко е много дискретно. Чакалните са боядисани в бяло, на стените висят репродукции на прочутите лилии на Моне. Пациентите до един носят „униформата“ на богатите — бели ризи, тъмни джинси, множество златни бижута, тъмносини обувки с нисък ток и очила, вдигнати на косата, прошарена с по-светли кичури (последното се отнасяше само за мъжете).

Сканирането се оказва простичка процедура, след като се разреши дилемата пълен/празен пикочен мехур. В справочниците пише, че по-добър образ се получава при пълен пикочен мехур. Както обикновено, информацията в справочниците е безнадеждно остаряла. Съвременните лекари предпочитат да няма филтър от урина между лещите на апарата и извънземното, обаче аз го разбирам едва след като цели три часа се стискам. Изтърпявам унижението да изпразня мехура си в подлога, докато акушерката чака в съседното помещение — няма какво да прави, освен да слуша как урината се плиска в металното съоръжение. О, какво удоволствие! Накрая тя намазва със студен гел корема ми, който повече прилича на Еверест, и прикрепва към него устройство, напомнящо микрофон.

Изумително е.

Извънземното е изумително. Под този ъгъл определено прилича на човешко същество. Виждам главичката, обронена на гърдите му, ръчичките и крачетата му.

То умее да плува.

Истински атлет е.