Адел Паркс
Синдромът „Хю“ (13)

14.

— Какво ще бъде менюто?

— За предястие — скариди в марината с кориандър, маслини, подправени с чили и лимонов сок, пилешки шишчета. После ще поднеса спагети със сардини, полети със специален сос. Основното ястие ще бъде риба със сметанов сос, десертът — шоколадово суфле.

— Дано никой не е алергичен към рибните ястия. Купи ли цветя?

— Да, но нямах време да ги поставя във вази. Още са в кофата в килера.

— Скъпа, там е прекалено топло. Ще увехнат много бързо.

— Имаш право — промърморвам, докато втривам в шията си овлажняваща течност. На колко ли години изглеждам? На двайсет и осем? На петдесет и пет? Не мога да преценя. Днес сутринта изглеждах на двайсет и осем, но след деня, прекаран в компанията на Кейт и Том, вероятно ще мога да подам документи за пенсионерска карта за градския транспорт и никой няма да се усъмни. От най-горното чекмедже взимам чорапогащник, оглеждам го за бримки.

— Какво ще облечеш? — интересува се Хю.

— Смятам да си сложа панталона с ниска талия, модел на Джоузеф. — „Стига да се напъхам в него“ — добавям наум.

Тършувам в големия дрешник с напразната надежда да намеря панталон или пола, които да прикрият разширения ми ханш и заобленото коремче. Подбирам четири-пет тоалета, занасям ги в банята, за да ги изпробвам далеч от погледа на Хю. Избирала съм ги така, че да подчертават корема ми, който доскоро беше плосък като дъска, ето защо ме измъчва ужасяващото подозрение, че нито един няма да ми стане. Истински кошмар! Хю, който няма представа, че искам да се усамотя, влиза след мен в банята. Сяда на тоалетната чиния и започва да бърбори. Интимността помежду ни е очарователна, само че днес предпочитам да се появя пред очите му облечена и гримирана. Не желая да бъде свидетел на моята обречена на неуспех битка с моделите на прочути дизайнери, пък и вместо да ме зяпа, не е зле да отиде в кухнята. Адски изоставам с приготовленията.

За щастие сред купчината дрехи намирам пола, която ще побере наедрелия ми ханш. Ще я комбинирам с блуза на Каролина Херера, която ще спусна отгоре така, че да прикрива отворения цип. Заставам пред огледалото, опитвайки се да преценя дали мога да се появя така пред колегите на Хю.

— Как изглеждам? — питам, нервно прокарвам длани по бедрата си в безсмислен опит да пригладя полата.

Той застава зад мен, взира се в отражението ми. Не отговаря, само започва да ме целува, ръцете му като на автопилот се насочват към гърдите ми. Допреди няколко седмици носех сутиен 32С, а чашките на сегашния ми са 36ВВ. Смятам, че наедрелите ми гърди са гротескни и че приличам на красавица от евтините картички, които се продават по панаирите. За щастие Хю е луд по тях, за нещастие непрекъснато посяга към новите си играчки. Гърдите толкова ме болят, че ако той още веднъж ги докосне, сигурно ще сторя нещо необмислено.

Прекалено хуманно е да го наръгам с нож. Ще се наложи сама да отглеждам детето.

Може да го изритам в топките или да го ударя с първия тежък предмет, който ми попадне. Често съм се питала защо върху нощните шкафчета в хотелите неизменно оставят Библии, вече знам отговора.

Нали не ми повярвахте? Само се шегувах.

Поглеждам часовника си. Гостите ще бъдат тук след четирийсет минути. Бутилките вино още не са поставени в хладилника. Хю ме целува по шията, обръща ме към себе си, започва да разкопчава блузата ми. Ако се любим, няма да приготвя навреме маринованите скариди, пилешките шишчета и маслините с пикантен сос. Целувките му стават още по-страстни. Слава Богу, имам пакети с различни ядки. Ще ги сервирам в кристални купички — много е шик.

* * *

След четирийсет минути на вратата се звъни; Хю, който е под душа, се провиква да отворя. За мен не остана време да се освежа, чувствам се ужасно. Единственото ми утешение е, че е за предпочитане да изглеждам като жена, която току-що се е чукала, отколкото като бременна, която току-що се е скъсала от повръщане.

Хю каза, че устройва вечерята, за да съобщим на нашите приятели за предстоящото радостно събитие, затова, като отварям вратата, се сепвам — на прага стоят шестима усмихнати непознати. Казвам си, че изглеждат много симпатични, дори си повтарям философската сентенция, че непознатите са хора, с които предстои да се сприятелиш. Непознатите, с които ми престои да се сприятеля, лъчезарно се усмихват и едновременно извикват: „Сет, Пиърс, Хедли, Джасмин, Ив, Вив.“ Невъзможно е да се ориентирам кое име с коя физиономия върви. Усмихвам се в отговор, предлагам да взема палтата им. Неловкото положение става направо конфузно, когато един от новодошлите ме нарича Бека. Хю пристига тъкмо навреме да подхвърли небрежно:

— Не е Бека, а Джордж.

С което въпросът изглежда приключен.

Сет/Пиърс/Хедли се изчервява, промърморва някакво извинение, а другите му помагат да излезе от неловкото положение, като избухват в смях. Много мило, че му се притекоха на помощ.

Хю ги повежда към дневната, аз пък се мъча да не мисля как е възможно Сет/Пиърс/Хедли да ме вземе за Бека. Да му се не види, как така знаят за нея? Защо Хю е разказал на новите си колеги за Бека? Та нали тя е минало? Поднасям купичките с ядки, после отивам в кухнята да налея напитките и да погледна ястието във фурната. След секунди цъфва и Хю.

— Идваш да ми помогнеш ли? Ако искаш, приготви заливката за салатата — предлагам.

— В никакъв случай. — Той изобразява физиономия, която сякаш казва: „Не ме принуждавай да го правя, ще оплескам всичко, съжалявам, скъпа.“ Убедена съм, че изражението на палаво, но непохватно момченце, което е патент на Хю Грант, е заимствано от моя Хю. — Ти си специалистката — добавя и ме потупва по задника. Преди да се зарадвам на комплимента, той ме полива със студен душ: — Защо поднесе тези евтини ядки? Къде са прехвалените ордьоври?

— Един познат ме ангажира в последния момент, та не успях да ги приготвя. — Поглеждам го уж предизвикателно, за да го разсмея, но той е зает с отварянето на бутилка вино.

Недоумяващо поклаща глава, промърморва:

— Не си размазала фондьотена на брадичката си.

Може би забележката му е добронамерена, ала изведнъж си спомням как веднъж се оплака, че освен дето му е изневерила с треньора по тенис, Бека е допуснала фаталната грешка „да се отпусне“. Прекалявала със сладкишите и кафето, дояждала храната, останала в чиниите на децата.

Чувствам се така, сякаш току-що са ми показали жълт картон.

* * *

Въпреки злощастните гафове в началото, празненството се оказва относително успешно. Казвам „относително“, защото основното ястие е превъзходно, суфлето — божествено. За съжаление не мога да опитам прекрасното вино, от друга страна, е добре, че не пия — така неотлъчно следя чашите на гостите да не остават празни; в миналото Хю често ме упрекваше, че когато си пийна, забравям да предлагам напитки на гостите и доливам само моята чаша.

Което е непростимо.

Но може би разбираемо, ако гостите са такива досадници.

Как е възможно Сет, Хедли и Пиърс да си въобразяват, че е интересно и забавно през цялото време да говорят за работата си? Разбира се, всички „сме в бизнеса“, както се изразяват работещите в компании за реклама (като че ли на света няма друг бизнес), но все пак би трябвало да имат и други интереси. Още по-невероятно е как Джасмин, Ив и Вив смятат, че участват в разговора, като се усмихват превзето и не казват нито дума! Ама че навлеци! Скъсах си задника да им приготвя вечеря като във френски ресторант, нали така? Поне да бяха донесли бутилка вино, да разкажеха някой и друг анекдот! Въпреки че умът ми е в ястието във фурната, подхващам различни теми, но всеки път удрям на камък. След първите двайсет минути ми става ясно, че разговорът за законите на Европейската общност ще се проточи безкрайно, обаче опитам ли се да го разнообразя например със забавен скеч от последния епизод на „Саут Парк“, шестимата ме гледат, като че съм извънземно. Хрумва ми, че предпочитат по-тънкия хумор, започвам да рецитирам реплики от сценариите на Монти Пайтън, ала и този път не пробуждам интереса им. Нямат мнение за постановките на театрите в Уест Енд, дори за това — дали Пош Спайс е прекалено слаба. Темите, с които обикновено повеждам разговор, очевидно са им безкрайно чужди, те учтиво, но категорично отхвърлят опитите ми да бъда любезна домакиня.

Не проумявам къде греша.

За разлика от мен Хю явно умее да общува с тях. Ив се смее на всяка негова дума, включително когато предлага да й налее питие, Джасмин буквално получава оргазъм, когато той й поднася платото със сирена и пита: „Мога ли да те изкуша?“

Решително стискам зъби, примирявам се с досадната компания и със затаен дъх очаквам Хю да им съобщи голямата новина. Надявах се да го стори, докато консумираха ордьоврите, после — по време на вечерята, накрая реших, че ще го направи, когато поднеса десерта, ала той не обели и думичка. Примирено наливам кафето и брендито. Тъкмо когато си казвам, че Хю е забравил повода да поканим колегите му, той донася от кухнята голяма бутилка шампанско. Спускам се да намеря подходящи чаши.

— Искам да ви съобщя нещо. — Той широко се усмихва, явно му доставя удоволствие да бъде център на вниманието. Налива пенливата течност, подава чаша на всекиго. Вдига своята за тост, светлината от свещите палаво блещука в мехурчетата. Представителите на мъжкото съсловие очевидно са заинтригувани — сигурно предполагат, че той ще обяви как рекламната им агенция е получила нов изгоден договор, дамите пък се преструват на заинтересувани, всъщност с нетърпение очакват да опитат шампанското.

— Да вдигнем тост за красивата Джорджи, която ще роди третото ми дете.

Настъпва неловко мълчание, после Сет/Пиърс/Хедли хорово произнасят:

— Честито, Джорджи.

Мисля си, че реагираха със закъснение, защото са позамаяни от алкохола; малко ми е криво, задето Хю каза, че това ще бъде третото му дете, макар и първо от мен. Е, в края на краищата не мога да искам от него да се преструва, че Кейт и Том не съществуват. Вив през смях подвиква:

— Фантастична новина!

Ив и Джасмин само промърморват „Поздравления“, изпиват на един дъх шампанското и чакат Хю отново да напълни чашите им.

— Къде ще раждаш? — пита ме Хедли. — В някоя от онези частни клиники, които са толкова изискани, че фрази като „изтичане на водите“ и „напъване“ не се изричат?

— Не съм мислила по въпроса — признавам, обръщам се към Хю за мнението му. Той обаче не отговаря, тъй като е зает да долива чашите.

— Как ще го кръстите? — намесва се Ив.

— Харесва ми името Лизи — подхвърлям плахо.

Тя се обръща съм Хю:

— Какво мислиш за Лизи?

— Не я познавам, как изглежда?

Присъстващите избухват в смях, като че ли никога не са чували толкова сполучлива шега.