Стиг Ларшон
Мъжете, които мразеха жените (21)

Глава 20
Вторник, 1 юли — сряда, 2 юли

Първото нещо, което Микаел направи, след като се прибра в Хедестад, бе да се отбие у Дирх Фроде и да се осведоми за състоянието на Хенрик Вангер. Научи, че старецът се бе чувствал значително по-добре през изминалата седмица. Бил все още слаб, но вече можел да седи изправен в леглото. Състоянието му вече не се смята за критично.

— Слава Богу — рече Микаел. — Осъзнах, че всъщност доста го харесвам.

Дирх Фроде кимна.

— Знам. И Хенрик те харесва. Как бе пътуването до Норланд?

— Успешно и незадоволително едновременно. Ще ти обясня по-късно. Сега трябва да ти задам един въпрос.

— Заповядай.

— Какво ще се случи с „Милениум“, ако Хенрик почине?

— Нищо. Мартин ще заеме мястото му в Управителния съвет.

— Съществува ли риск, макар и хипотетичен, Мартин да започне да създава проблеми на вестника, ако не преустановя разследването по случая на Хариет Вангер?

— Какво се е случило?

— Всъщност нищо.

Микаел му разказа за проведения с Мартин Вангер разговор на Мидсъмър.

— На връщане от Нуршо ми се обади Ерика и ми каза, че Мартин е говорил с нея и я е помолил да ми обясни настоятелно, че се нуждаят от мен в редакцията.

— Разбирам. Предполагам, че Сесилия е била при него. Не ми се вярва Мартин да започне да те изнудва. Това е под достойнството му. Освен това сега си спомних, че аз също съм член на Управителния съвет на малката дъщерна компания, която основахме, за да закупим акции на „Милениум“.

— Как ще постъпиш, ако възникне сложна ситуация?

— Договорите са, за да се спазват. Аз работя за Хенрик. С него сме приятели от четирийсет и пет години и обикновено реагираме еднакво при подобни ситуации. Всъщност, ако Хенрик почине, аз ще наследя акциите му в дъщерната компания, а не Мартин. Имаме железен договор, който ни задължава да подпомагаме „Милениум“ в продължение на четири години. Ако Мартин реши да създава неприятности, в което се съмнявам, би могъл да отклони една малка част от рекламодателите.

— На което се крепи оцеляването на „Милениум“.

— Да, но погледни го от друг ъгъл — да се занимаваш с подобно заяждане на дребно, изисква време. В момента Мартин се бори за оцеляването на предприятието си и работи по четиринайсет часа на ден. Няма време за нищо друго.

Микаел се позамисли за момент.

— Може ли да попитам — не знам дали ме засяга, но какво е най-общо състоянието на концерна?

Дирх Фроде стана сериозен.

— Имаме проблеми.

— Да, това е ясно дори за един съвсем обикновен икономически репортер като мен. Но колко сериозни са те?

— Но ще си остане между нас, нали?

— Да.

— През последните седмици изпуснахме две големи поръчки в областта на електрониката и сме на път да загубим руския пазар. През септември трябва да освободим хиляда и шестстотин служители от Йоребру и Тролхетан. Лош подарък за хора, които са работили в концерна години наред. С всяка следваща фабрика, която затваряме, доверието в концерна намалява.

— Мартин Вангер е притиснат.

— Той мъкне доста тежък товар по крехък лед.

 

 

Микаел се прибра вкъщи и се обади на Ерика. Тя не бе в редакцията и той разговаря с Кристер Малм.

— Ето как стоят нещата. Ерика ми позвъни вчера, когато се връщах от Нуршо. Мартин Вангер се е свързал с нея и е настоял, как да се изразя, да ми предложи да се върна в редакцията и да се нагърбя с по-голяма отговорност.

— С което съм напълно съгласен — рече Кристер.

— Разбирам. Работата е там, че съм подписал договор с Хенрик Вангер, който не мога да разтрогна, а Мартин действа от името на един човек, който иска да спра да се ровя в миналото и да си тръгна от селото. Предложението му всъщност е опит да ме отдалечи оттук.

— Разбирам.

— Предай на Ерика, че ще се върна в Стокхолм, когато приключа с делата си в Хедебю. Не по-рано.

— Ясно. Ти си напълно луд. Ще й предам.

— Кристер, започнал съм нещо тук и нямам намерение да оставя нещата недовършени.

Кристер въздъхна тежко.

 

 

Микаел отиде до дома на Мартин Вангер и позвъни на вратата. Отвори му Ева Хасел и го поздрави приветливо.

— Здравей. Тук ли е Мартин?

Точно в този момент самият Мартин Вангер се появи с куфарче в ръка. Той целуна Ева Хасел по бузата и поздрави Микаел.

— Отивам в офиса. Да говорим ли искаше?

— Може да го отложим за друг път, ако бързаш.

— Казвай.

— Няма да се върна в Стокхолм на работа в „Милениум“, преди да приключа с поставената ми от Хенрик задача. Информирам те сега, за да знаеш, че няма да участвам в Управителния съвет до Нова година.

Мартин Вангер се замисли за момент.

— Разбирам. Ти мислиш, че искам да се отърва от теб. — Той направи пауза. — Микаел, ще се върнем към това по-късно. В момента нямам време да се занимавам със странични дейности като участието в управлението на „Милениум“ и ми се иска изобщо да не бях приемал предложението на Хенрик. Но трябва да ми вярваш, като казвам, че ще дам всичко от себе си, за да гарантирам оцеляването на вестника.

— Никога не съм се съмнявал — отвърна Микаел учтиво.

— Ако се уговорим за час следващата седмица, може да разгледаме икономическото състояние на „Милениум“ и ще ти обясня как стоят нещата. Но принципната ми позиция е, че вестникът не може да си позволи едно от главните му действащи лица да седи на остров Хедебю и да си клати краката. Харесвам това издание и вярвам, че заедно можем да заздравим позициите му, но за това се нуждаем от теб. Оказах се замесен в конфликт по отношение на лоялността. Или трябва да следвам желанията на Хенрик, или да си свърша работата както трябва като член на Управителния съвет на „Милениум“.

 

 

Микаел си облече тренировъчния екип и пробяга разстоянието до Крепостта, а после и до къщата на Готфрид, след което се отправи към къщи по брега в по-спокойно темпо. Дирх Фроде се бе настанил край градинската маса. Той изчака търпеливо Микаел да изпие бутилка вода и да избърше потта от челото си.

— Това не е особено здравословно в такава жега.

— О-о-о — отвърна Микаел.

— Сгреших. Не Сесилия натиска Мартин. Изабела се е заела с мобилизирането на клана Вангер, за да те намажат с катран и овъргалят в перушина и вероятно дори да те изгорят на клада. Има подкрепата на Биргер.

— Изабела?

— Тя е злобна и дребнава и общо взето, мрази всички хора. Сега обаче явно е взела теб на мушка. Твърди наляво и надясно, че си мошеник. Че си убедил Хенрик да те наеме и си го развълнувал до такава степен, че да получи инфаркт.

— Вярва ли й някой?

— Винаги се намират хора, които вярват на злите езици.

— Опитвам се да разбера какво се е случило с дъщеря й, а тя ме мрази. Ако ставаше въпрос за моята дъщеря, щях да реагирам по съвсем друг начин.

 

 

В два часа следобед мобилният телефон на Микаел звънна.

— Здравейте. Казвам се Кони Туршон и работя за „Хедестадс курирен“. Разполагате ли с малко време, за да отговорите на няколко въпроса? Получихме информация, че живеете тук, в Хедебю.

— В такъв случай мога да кажа, че информаторите ви реагират с доста голямо закъснение. Аз живея тук от Нова година.

— Не знаех. С какво се занимавате в Хедестад?

— Пиша. Взел съм си година почивка от работа.

— Върху какво работите?

— Сори. Ще разберете, когато публикувам труда си.

— Съвсем наскоро сте излезли от затвора…

— Да, и?

— Какво е мнението ви за журналисти, които публикуват фалшиви сведения?

— Те са идиоти.

— Значи и вие се смятате за такъв?

— От къде на къде? Аз никога не съм фалшифицирал сведения.

— Но сте осъден за клевета.

— И?

Репортерът Кони Таршон изпадна в такова дълго мълчание, че се наложи Микаел да му помогне.

— Бях осъден за клевета, не за фалшифициране на сведения.

— Но публикувахте материала.

— Ако се обаждате, за да обсъждаме присъдата ми, няма да коментирам.

— Бих искал да ви посетя и да взема интервю от вас.

— Съжалявам, но нямам какво да кажа по този въпрос.

— Значи не искате да обсъждате процеса?

— Правилно — отвърна Микаел и приключи разговора.

Остана замислен доста дълго, преди да се върне при компютъра си.

 

 

Лисбет Саландер последва инструкциите, които бе получила, и насочи мотора си през моста към остров Хедебю. Спря пред първата малка къщичка отляво. Намираше се насред пустошта. Но докато работодателят й плащаше, нямаше проблем да иде и до Северния полюс, ако трябва. Освен това бе приятно дълго да се носи с висока скорост по Е4. Тя паркира мотора и освободи ремъците, които придържаха багажа й.

Микаел Блумквист отвори вратата и й махна. После излезе навън и огледа мотоциклета й с неподправено изумление.

— Страхотно. Та ти караш мотор.

Лисбет Саландер не каза нищо, но го наблюдаваше внимателно, докато той държеше кормилото и докосваше ръчката за подаване на газ. Тя не обичаше да пипат нещата й. След това забеляза момчешката му, почти детска усмивка, която я умилостиви. Повечето любители на мотори само сумтяха при вида на нейната машина.

— Имах мотор, когато бях на деветнайсет — рече той и се обърна към нея. — Благодаря, че дойде. Заповядай вътре да те настаним.

Микаел бе взел назаем едно походно легло от Нилсонови, които живееха отсреща, и й бе постлал в кабинета. Лисбет Саландер обиколи подозрително къщата, но явно се успокои, когато не откри следи, че се опитваха да я вкарат в опасен капан. Микаел й показа банята.

— В случай, че искаш да вземеш душ и да се освежиш.

— Трябва да се преоблека. Не мисля да се разхождам наоколо в кожено облекло.

— Аз ще приготвя вечерята, докато се оправиш.

Микаел приготви агнешки котлети със сос от червено вино и сервира вечерята на градинската маса, огрята от следобедното слънце. Лисбет се появи боса, с черен потник и къса износена дънкова пола. Храната ухаеше добре и тя изяде две порции. Микаел погледна тайно татуировката на гърба й. Бе очарован.

 

 

— Пет плюс три — рече Лисбет Саландер. — Пет случая от списъка на Хариет, който ми даде, и три, които смятам, че трябва да прибавим към него.

— Разказвай.

— Работих върху това само единайсет дни и чисто и просто не можах да изровя всички разследвания. В някои от случаите документацията е прехвърлена в Националния архив, а при други все още се съхранява в полицейските участъци. Посетих три участъка. За останалите не ми стигна времето. Но установих самоличността на всичките пет жени, чиито инициали присъстват в списъка.

Лисбет Саландер остави върху кухненската маса впечатляващо дебел топ хартия. Имаше около петстотин листа във формат А4. Тя бързо сортира материала на различни купчини.

— Нека да ги разгледаме в хронологичен ред — подаде един списък на Микаел.

1949 — Ребека Якобсон, Хедестад (30112)

1954 — Мари Холмберг, Калмар (32018)

1957 — Ракел Лунде, Ландскруна (32027)

1960 — (Магда) Лувиса Шьобера, Карлстад (32016)

1960 — Лив Густавсон, Стокхолм (32016)

1962 — Леа Першон, Удевала (31208)

1964 — Сара Вит, Ронебю (32109)

1966 — Лена Андершон, Упсала (30112)

— Първият случай от серията явно е този на Ребека Якобсон от 1949 година, който вече ти е известен в детайли. Следващият, който открих, е този на Мари Холмберг, трийсет и две годишна проститутка от Калмар, убита в жилището си през 1954 година. Точното време на самото убийство не е известно, защото трупът е престоял вероятно около девет-десет дни, преди да бъде открит.

— Как си я свързала със списъка на Хариет?

— Тя е била вързана и жестоко измъчвана, но пряката причина за смъртта е задушаване. Убиецът е напъхал дамската й превръзка в гърлото й.

Микаел помълча известно време, след което отвори Библията на посоченото място. Трета книга Мойсеева, глава 20, стих 18.

Ако някой легне с жена, кога е болна от кръвотечение, и открие голотата й, той е открил нейните течения и тя е открила течението на кръвта си: и двамата да бъдат изтребени измежду народа си.

Лисбет кимна.

— Хариет Вангер е направила същата връзка. Добре, да видим следващата.

— Май 1957 година, Ракел Лунде, на четирийсет и пет. Тя е работила като чистачка и е била странна птица. Била е гадателка и през свободното си време гледала на карти, на ръка и т.н. Ракел живеела в доста усамотена къща в околностите на Ландскруна. Убита е в дома си рано сутринта. Намират я гола, вързана за лоста на простора в задния двор. Устата й била залепена с тиксо. Умира вследствие на това, че многократно е замеряна с голям камък. Има безброй контузии и фрактури.

— По дяволите! Лисбет, това е отвратително!

— По-нататък става още по-зле. Инициалите Р. Л. съвпадат. Ще намериш ли цитата?

— Без проблем. Ако мъж или жена извикват мъртъвци или врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни да бъдат убити, кръвта им е върху тях.

— Следва Лувиса Шьоберг от ранчо край Карлстад. Хариет я е записала като Магда. Пълното й име е Магда Лувиса, но като официално се използва Лувиса.

Микаел слушаше внимателно, докато Лисбет му разказваше странните подробности около убийството в Карлстад. Тя запали цигара, той посочи пакета и я погледна въпросително. Тя го побутна към него.

— Значи убиецът е нападнал дори животно?

— Библейският цитат гласи, че ако една жена прави секс с животно, и жената, и животното трябва да бъдат убити.

— Вероятността тази жена да е правила секс с кравата е повече от минимална.

— Цитатът може да се тълкува пряко. Ако жена „отиде“ при добитък, което една фермерка прави всеки ден.

— Добре. Продължавай.

— Следващият случай според списъка на Хариет е Сара. Аз я идентифицирах като Сара Вит, на трийсет и седем, от Ронебю. Тя е убита през януари 1964 година. Намират я вързана в леглото й. Била е подложена на жестоко сексуално насилие, но причината за смъртта е задушаване. Удушили са я. Убиецът подпалва и къщата. Явно целта му е била тя да изгори до основи, но огънят угасва сам, а и пожарната пристига на мястото изключително бързо.

— Каква е връзката?

— Listen to this^[1]. Сара Вит не само че е дъщеря на свещеник, но е и омъжена за такъв. Съпругът й отсъства през въпросния уикенд.

— Ако свещеническа дъщеря се оскверни с блудство, тя безчести баща си: с огън да бъде изгорена. Ясно. Съвпада. Каза, че си открила още случаи.

— Намерих още три жени, които са убити при толкова странни обстоятелства, че според мен трябва да присъстват в списъка на Хариет. Първата е млада жена на име Лив Густавсон. Тя е на двайсет и две и живее във Фаршта. Била е жокей. Състезавала се и е била доста обещаващ млад талант. Освен това е държала малък магазин за животни заедно със сестра си.

— Окей.

— Именно там я откриват. Останала да работи извънредно, за да оправи счетоводството, и била сама. Накрая убиецът напъхал малък папагал във вагината й, след което пуснал всички животни от магазина — котки, костенурки, бели мишки, зайци и птички. Дори рибите от аквариума. Тоест сестра й била посрещната от доста неприятна гледка на следващата сутрин.

Микаел кимна.

— Тя е убита през август 1960, четири години след фермерката Магда Лувиса в Карлстад. И при двата случая става въпрос за жени, които работят с животни. И при двата има жертвоприношение на животно. Кравата от Карлстад, разбира се, оживява. Но според мен е доста трудно да убиеш крава с нож. При папагала е доста по-лесно. Има и трето убито животно.

— Кое?

Лисбет му разказа за странното „Убийство на гълъба“ — случая на Леа Першон от Удевала. Микаел остана мълчалив и замислен толкова дълго, че Лисбет изгуби търпение.

— Добре — рече той накрая. — Приемам теорията ти. Остава един случай.

— От тези, които открих. Не знам колко съм пропуснала.

— Разкажи ми за него.

— Февруари 1966 година в Упсала. Жертвата е млада, седемнайсетгодишна гимназистка на име Лена Андершон. Изчезва след купон на класа. Открита е три дни по-късно в канавка в местността Упсаласлетен, доста далеч от Упсала. Убита е на друго място, а трупът е захвърлен тук.

Микаел кимна.

— Масмедиите шумят доста за това убийство, но точните обстоятелства около смъртта й така и не са оповестени. Момичето е било подложено на ужасни мъчения. Прочетох доклада на патолога. Измъчвана е с огън. Ръцете и гърдите й са били сериозно обгорени. Горена е неколкократно и по други части на тялото. Открили са петна от восък по нея, от което следва, че е била използвана свещ, но ръцете й са толкова овъглени, че трябва да са били държани на доста по-силен огън. Накрая убиецът отсича главата й и я захвърля до тялото.

Микаел пребледня.

— Мили Боже! — възкликна той.

— Не успях да намеря подходящ библейски цитат, но за жертвоприношения чрез огън и за опрощаване на греховете се споменава на различни места, а някъде дори се препоръчва принасяното в жертва животно, обикновено бик, да бъде обезглавено. Огънят напомня и на първото убийство, това на Ребека от Хедестад.

 

 

Когато комарите литнаха на рояци привечер, те отсервираха градинската маса, седнаха в кухнята и продължиха да говорят.

— Това, че не си открила подходящ библейски цитат, не е кой знае колко важно. Това тук е гротеска и пародия на написаното в Библията — по-скоро става въпрос за асоциации с откъслечни цитати.

— Знам. Няма никаква логика. Нека вземем например цитата, според който ако един мъж прави секс с момиче в цикъл, и двамата прегрешили трябва да бъдат убити. Ако го тълкуваме буквално, то убиецът би трябвало да се самоубие.

— Какво означава всичко това? — зачуди се Микаел.

— Твоята Хариет или е имала доста странното хоби да събира библейски цитати и да ги свързва с жертви на убийства, за които е чувала по един или друг повод… Или е знаела, че между всички тези случаи има връзка.

— Значи между 1949 и 1966 година, а може би дори по-рано и по-късно, наоколо обикаля някакъв напълно луд садист и сериен убиец с Библия под мишница и убива жени в продължение най-малко на седемнайсет години, без някой да направи връзка между отделните случаи. Звучи напълно невероятно.

Лисбет Саландер избута стола си назад и си наля още кафе от каната на печката. Запали цигара и издиша дима, който се уви около нея като облак. Микаел изруга наум и отмъкна още една цигара от кутията й.

— Не, всъщност не е невероятно — рече тя и вдигна пръст. — В Швеция има много неразкрити убийства на жени, извършени през двайсети век. Онзи професор по криминология, Першон, каза веднъж в „Издирвани“, че серийните убийци са рядкост тук, но със сигурност е имало такива, които така и не са били заловени.

Микаел кимна. Тя вдигна още един пръст.

— Тези убийства са извършвани в продължение на много дълъг период от време и на различни места в страната. Две са извършени през по-кратък интервал през 1960 година, но обстоятелствата около тях са доста различни — фермерка в Карлстад и двайсет и две годишна любителка на коне в Стокхолм.

Трети пръст.

— Липсва ясен модел. Убийствата са извършени по различни начини, без явен почерк, макар и да има няколко детайла, които се повтарят. Животни. Огън. Жестоко сексуално насилие. И, както ти сам отбеляза, пародия на Библията. Явно никой от разследващите не е разтълкувал убийствата от библейска гледна точка.

Микаел кимна. После й хвърли един поглед. С крехкото си тяло, черния си потник, татуировките и обеците по лицето Лисбет Саландер изглеждаше, меко казано, не на място в къщата за гости в Хедебю. Той се бе опитал да завърже някакъв разговор по време на вечерята, но тя бе почти неконтактна и му отговаряше с по една дума. Когато работеха обаче, звучеше като истински професионалист. В апартамента й в Стокхолм сякаш бе паднала бомба, но Микаел Блумквист стигна до заключението, че мисълта й явно бе доста подредена и логична. Странно!

— Трудно е да откриеш връзката между проститутка от Удевала, убита зад контейнер за смет на запустяла индустриална площадка, и съпруга на свещеник от Ронебю, удушена и подпалена. Ако не разполагаш с ключа, който имаме благодарение на Хариет.

— Което ни отвежда до следващия въпрос — рече Лисбет.

— Как, за Бога, Хариет е успяла да се забърка в това? Шестнайсетгодишно момиче, което живее в доста изолирана среда.

— Има само един отговор — отвърна му тя.

Микаел кимна.

— Убийствата имат отношение към семейство Вангер.

 

 

Към единайсет часа вечерта бяха прегледали серията убийства още един път, бяха обсъдили съществуващата между тях връзка и странните детайли толкова задълбочено, че в главата на Микаел се щураха безброй мисли. Той разтърка очи, протегна се и попита дали Лисбет има желание да си направят кратка разходка. Лисбет Саландер приличаше на човек, за когото подобни занимания бяха пълна загуба на време, но след като се позамисли малко, кимна в знак на съгласие. Микаел я посъветва да си обуе дълъг панталон заради комарите.

Те свиха покрай пристанището за частни лодки, минаха под моста и продължиха напред към носа под имота на Мартин Вангер. Микаел й сочеше различните къщи и разказваше за обитателите им. Бе му трудно да формулира мислите си. Когато стигна до тази на Сесилия Вангер, Лисбет му хвърли бърз поглед.

Те подминаха луксозната лодка на Мартин Вангер, стигнаха до края на носа, седнаха на един камък и си поделиха цигара.

— Има още една връзка между жертвите — рече Микаел изведнъж. — Сигурно вече си се досетила.

— Каква?

— Имената.

Лисбет Саландер се замисли за миг. След това поклати глава.

— Всички са библейски.

— Не е вярно — отвърна му Лисбет бързо. — В Библията няма нито Лив, нито Лена.

Микаел поклати глава.

— Всъщност не е така. Лив означава живот, което е библейското значение на името Ева. И я се стегни, Сали — от кое име идва съкратеното Лена?

Лисбет Саландер стисна очи от раздразнение и вътрешно изруга. Микаел се бе досетил по-бързо от нея. Това не й харесваше.

— Магдалена — рече тя.

— Блудницата, първата жена, Дева Мария… Всички до една присъстват тук. Толкова е объркано, че вероятно и психолозите биха се побъркали. Има и още нещо, свързано с имената.

Лисбет очакваше продължението с нетърпение.

— Това са също така традиционни еврейски имена. В семейство Вангер определено има ядро на антисемити, нацисти и конспиратори. Харалд Вангер, който живее там, горе, е над деветдесетгодишен и е бил в разцвета на силите си точно през шейсетте.

— Единствения път, когато го срещнах, ми изсъска, че собствената му дъщеря е курва. Явно има проблем с жените.

 

 

Върнаха се в къщата, направиха си сандвичи за преди лягане и стоплиха кафето. Микаел погледна петстотинте страници, които любимият специалист по проучванията на Драган Армански бе събрал за него.

— Свършила си страхотна работа за рекордно кратък срок — рече той. — Благодаря. Благодаря ти още и че бе така добра да дойдеш дотук и да ми докладваш.

— Какво следва оттук нататък? — попита Лисбет.

— Утре ще говоря с Дирх Фроде и ще уредим заплащането.

— Нямах това предвид.

Микаел я погледна.

— Ти свърши работата, за която те назначих — рече той внимателно.

— Не съм приключила с това.

Микаел се облегна назад на кухненската пейка и я погледна в очите. Те бяха напълно безизразни. В продължение на половин година бе работил съвсем сам върху изчезването на Хариет, а сега изведнъж се беше появил втори човек, истински специалист в правенето на проучвания, който бързо съзираше скритите логически връзки. Той взе импулсивно решение.

— Знам. И на мен ми е влязло под кожата. Ще говоря с Дирх Фроде утре. Ще те ангажираме за още седмица или две като… Хмм, като асистент. Не знам дали ще иска да плати същата сума, която поиска Армански, но мисля, че ще успеем да измъкнем от него една доста добра месечна заплата.

Лисбет Саландер внезапно му се усмихна. Тя бе твърдо решена да продължи и с удоволствие би работила безплатно.

— Ужасно ми се спи — рече тя и се прибра в стаята си, без да каже нищо повече.

След две минути отвори вратата и подаде глава навън.

— Мисля, че грешиш. Не става въпрос за луд сериен убиец, който твърде много е чел Библията. Имаме си работа с обикновен боклук, който мрази жените.