Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Похищение чародея, 1979 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Любомир Стоилов, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Публикувано в сп. „Наука и техника“, бр. 52/1979, бр. 1-15/1980 г.
История
- —Добавяне
16.
Шатрата отвътре беше скромна. Върху утъпкания под над рогозките имаше килим, сглобяеми столове без облегалки, с кръстосани крака и висок свещник с разтекли се свещи, който проблясваше с медта си край високия сандък, обшит с железни ивици. Върху капака на сандъка имаше два пергаментни свитъка.
Епископът със знак разреши на рицарите да седнат. Фридрих фон Кокенхаузен сне колана заедно с меча си и го постави на пода в краката си. Брат Готфрид постави меча между краката си и опря ръцете си в ръкавици върху дръжката. Отнякъде се вмъкна слуга в черен сутан и внесе висока арабска кана и три сребърни бокала. Брат Готфрид пое единия бокал, но епископът и Фридрих отказаха.
— Ти твърдиш, брат Фридрих — каза епископът, — че месир Роман е посветен наистина в магията?
— Сигурен съм в това — каза брат Фридрих.
— Ако утре не го убием — каза брат Готфрид, — с помощта на дявола той може да направи така, че да причини нашата гибел.
— Аз не забравям главното — каза Фридрих. — Никога не забравям за благото на ордена. А месир Роман е близо до откриването тайните на златото.
— Златото на дявола — каза мрачно Готфрид фон Холм.
— Месир Роман обича властта и славата — каза Фридрих. — Какво би могъл да му даде княз Вест?
— Защо той се оказа тук? — запита епископът.
— Далечен роднина е на княза — каза Фридрих. — Роден е от наложницата на княз Борис Полоцки.
— И би искал да стане княз?
— Не тук — каза брат Фридрих. — Не в това село.
— Добре е, че той изгори кулата — каза Анна. — Иначе те нямаше да говорят сега за това.
— Какво се е случило в Смоленск? — запита епископът, прехвърляйки между възлестите си пръсти кехлибарените зърна на броеницата с голям златен кръст.
— Тамошният владика е византиец. Ограничен човек. Той решил, че работите на месир Роман са свързани с дявола. И вдигнал тълпите…
— Точно като нашите братя — усмихна се внезапно епископът Алберт и в същото време погледна към Готфрид. Но той не забеляза иронията.
— И магьосникът бил приласкан от княз Вест?
— Живее тук вече трета година. Затаил се е. Изплашен е. Няма къде да отиде. В Киев го очаква същото посрещане, като в Смоленск. На запад е предизвикал опасни въжделения у крал Филип и гнева на светата църква. Мисля, че е успял да направи много. Доказателство за това е гибелта на нашата кула.
— Воистина понякога разсъдъкът на силните на този свят се затъмнява — каза епископът. — Нашата сила е в това, че можем да насочим към благо заблудите на чародеите, ако сме твърди в своята вяра.
— Смятам, че сте прав — каза брат Фридрих.
— Запази ни, господи — промълви тихо брат Готфрид. — Дяволът е вездесъщ. Със собствените си ръце ще му извия врата.
— Няма какво да се страхуваме от него — каза епископът. Без да става, той протегна ръка и взе от сандъка жълтоват лист, лежащ под свитъците. — Вижте, това ми го изпратиха от Замошие преди една седмица. Какво ще кажете, брат Фридрих?
Рицарят Готфрид се прекръсти, когато епископът протегна листа на Фридрих.
— Това не е написано на ръка — като помълча, каза Фридрих. — И в тази работа няма чародейства.
— Убеден ли сте?
— Месир Роман изрязва буквите в дърво, а след това притиска листа към дъската. Това е нещо подобно на печат. С един печат вие можете да скрепите сто грамоти.
— Това е велико дело, ако служи за благото на църквата — проговори епископът след продължително мълчание. — Божието слово ще може да се разпространява евтино. Но пък каква заплаха представлява в ръцете на дявола?!
— Така е — съгласи се брат Фридрих. — Роман ни е необходим.
— А аз повтарям — каза брат Готфрид, изправяйки се, — че трябва да бъде унищожен заедно с всички в града.
Неговите събеседници не отговориха нищо. Епископът едва примижа.
— Божията воля е над всичко — каза най-сетне той.
Рицарите станаха и се отправиха към изхода на шатъра.
— Да не забравя — догони ги гласът на епископа. — Какво бихме могли да очакваме от историята с полската княгиня за нас?
— Питайте брат Готфрид — каза Фридрих фон Кокенхаузен. — Това е станало близо до замъка Холм, а летите, които нападнали охраната на княгинята, според слуховете изпълнявали неговата заповед.
— Това са само слухове — каза Готфрид. — Само слухове. А сега княгинята и нейната леля гилат в плен на княз Вест. Ако ние ги освободим, ще получим за тях откуп от княза на Смоленск.
— Вие също ли мислите така, брат Готфрид? — запита епископът.
— В никакъв случай — отвърна Фридрих. — Не е тайна, че княз Вячко е измъкнал княгинята от летите. Ние не се нуждаем от откуп.
— Съгласен съм с вас — каза епископът. — Погрижете се за момата. Веднага щом тя попадне у нас, ние ще я изпратим с охрана в Смоленск. Като спасители. И никакви откупи.
— Моите хора рискуваха — каза Готфрид.
— Ние и без това не се съмнявахме, че това е ваше дело, братко мой. Някои братя смятат, че са всесилни. И това им е грешката. На вас сякаш ви се иска само след един месец смоленската войска да стои под стените на Рига?