Бевърли Бартън
Любов с непознат (15)

13.

Джейс Морган я посрещна на вратата.

— Къде беше, по дяволите?

— Какво те интересува? — Марси се блъсна в него, опитвайки се да го отмести от пътя си и да влезе в къщата.

— Прибрах се преди няколко минути, а тук нямаше никого — рече Джейс. — Аарон се върна току-що. Обясни, че бил в магазина, защото си пропуснала да му купиш кола. Ще ми се да ми бяхте оставили някаква бележка, за да не се…

— Какъв ти е проблемът, Джейс? Да не се боиш от тъмното?

— Ама какво ви става изведнъж на всички? Държиш се сякаш си ми ядосана за нещо. Всъщност, ако искаш да знаеш истината, напоследък като че ли си ядосана на целия свят.

— Просто ме остави на мира, става ли? Имам ужасно главоболие. Преживях отвратителен ден. Всички сте ми ядосани загдето изпортих Аарон. — Марси спря в средата на коридора, обърна се и погледна Джейс. — Човек би си помислил, че Куин поне малко ще се разгневи заради постъпката на Аарон, нали? Момчето преспа с приятелката на Куин, а той се държа така, сякаш не се е случило нищо.

— За Куин наистина не се е случило нищо кой знае колко сериозно. Знаеш го как се отнася към жените. Те не означават нищо за него.

Марси въздъхна дълбоко. Да, Джейс имаше право. Работеше за Куин от десет години и бе видяла купища жени, които идваха и си отиваха от живота му, но той не се отнесе сериозно към нито една от тях. Марси си фантазираше, че именно тя най-после ще завладее сърцето му, че един ден ще я погледне и ще осъзнае, че е единствената жена за него. Това обаче не се бе случило и едва ли щеше да се случи някога. Беше глупачка да вярва, че някога ще се превърне в нещо повече от приятел и служител на Куин. Самият той й бе повтарял неведнъж колко много я цени като свой асистент и приятел. Имало е моменти, в които, ако си бе позволила да се възползва от ситуацията, двамата сигурно щяха да станат любовници, но Марси искаше много повече. Искаше да бъде любовта на живота му.

Но как би могъл да пожелае точно нея, дори и като любовница, при положение, че всички жени, с които се срещаше, буквално се хвърляха в краката му? Марси мразеше всички тези жени; особено онези, които все се връщаха в живота на Куин — жени като Лулу Вандерли и Кендъл Уелс. Винаги бе презирала Лулу, която се отнасяше към нея като със слугиня — третираше я като човек, на когото можеше да заповядва по всяко време, след което я отпращаше само с махване на ръка.

— Земята вика Марси! — Джейс щракна с пръсти пред лицето й.

— А?

— Къде беше?

— Какво? Изобщо не ти влиза в работата къде съм била.

— Исусе, ама ти наистина си ужасна. Нямах предвид къде си била тази вечер. Изобщо не ме интересува. Питах те къде се отнесе изведнъж? Имаше вид на човек, който не е тук заедно с мен.

Преди да успее да осмисли докрай въпроса на Джейс, Аарон излезе от кухнята, стиснал кутийка кола в ръка.

— Не знаеш ли, че всеки път, когато се отнесе нанякъде, Марси си мечтае за шефа?

Тя рязко се обърна и прикова Аарон под гневния си поглед.

— Млъквай! Ти не разбираш нищо.

— Може и да не разбирам, но зная, че от край време си влюбена в Куин. Разбрах го в мига, в който започнах да работя за него. — Аарон поднесе кутийката кола към устата си и отпи голяма глътка.

— Казах да млъкнеш! — „Я се стегни! Не бива да реагираш по този начин. Аарон знае как да те извади от равновесие. Много обича да те гледа как беснееш.“

— Ей, остави я на мира, ако обичаш. Шефът изрично ни предупреди да не се заяждаме с нея. — Джейс намръщено се обърна към Аарон. — Освен това тя не е виновна. Та коя жена би могла да устои на Куин?

— Знаеш ли, Джейс, приятелче, начинът, по който идеализираш и боготвориш Куин, започна да става твърде банален — заяви Аарон. — Всички ние харесваме Куин. Благодарни сме му, че ни помогна и че е страхотен шеф и истински приятел. Той обаче не очаква от теб да му се кланяш постоянно. Освен това съм сигурен, че не би искал от теб да го поставяш на пиедестал.

Очите на Джейс, скрити зад очилата с телени рамки, се разшириха от тревога.

— Да не би Куин да е споменавал нещо за…

— Не, човече, в момента просто си говорим. — Аарон отново надигна колата и тръгна към всекидневната. Настани се на канапето, взе дистанционното на телевизора и продължи: — Вие двамата къде бяхте толкова време? Смятах да поръчам пица, но после реших да ви изчакам да се върнете.

— Аз просто карах наоколо — отвърна Джейс. — Нещо като опознавателна обиколка на Мемфис. Бях в центъра на града, минах по улица „Бийл“.

„Мисли бързо“, Марси, рече си тя. „Не е тяхна работа къде си била и какво си правила. Не че на Аарон му пука. Той просто поддържа разговора. Би могла да му кажеш някоя полуистина. Това със сигурност ще го задоволи.“

— Обадих се на агенцията за коли под наем, за да ми предложат някакво комби — рече тя. — Така няма да се налага тримата да караме една и съща кола. Пък и Куин ми позволи да наема още една.

— Искаш ли да поръчам пица? — попита Джейс с надеждата да разсее напрежението, което витаеше около тях.

— Разбира се, дечко, хайде обади се — отвърна Аарон.

— Поръчай и за Куин, в случай че се прибере тази вечер. И не забравяй, че обича пеперони.

— Ако сте съгласни да ядете спагети, бих могла да довърша соса, който започнах по-рано през деня — предложи Марси и погледна първо Джейс, а след това Аарон.

— Не си прави труда — отвърна Аарон. — Остави го за утре. Тази вечер предпочитам пица.

Джейс се ухили, кимна в знак на съгласие и тръгна към кухнята. В момента, в който останаха сами във всекидневната, Марси застана пред Аарон и скри телевизора от погледа му. Той бе намалил звука, но иначе погледът му бе прикован върху екрана.

Вдигна глава и я погледна.

— Искаш ли нещо?

— Искам да престанеш да се заяждаш с Джейс. Той е още хлапе. Няма и двадесет години. Непрекъснато се сравнява с Куин, гледа на него като на модел за подражание.

— Джейс знае, че не целя да го засегна с онова, което казвам. Но ако наистина смяташ, че закачките ми го дразнят, ще се постарая да не го правя повече.

— Ще съм ти благодарна.

Тя обаче продължаваше да стои точно пред него и погледът на Аарон стана по-студен.

— Има ли още нещо?

— Ти, естествено, си даваш сметка, че Джейс не е единственият, който възприема Куин като модел за подражание, нали? По свой собствен начин ти му се възхищаваш не по-малко от Джейс. Би искал да бъдеш същият като Куин и точно поради тази причина преспа с Лулу Вандерли.

Аарон сви рамене.

— Ти какво, да не се опитваш да ме анализираш? Смяташ, че ме познаваш, а? Така ли?

Аарон я изненада като скочи от канапето и застана непосредствено до нея. Беше доста по-висок и му се наложи да я гледа от горе надолу. Сърцето на Марси ускори ритъма си, когато той се присегна и я сграбчи за раменете. Ахна от изумление от неочакваното му поведение и преплете поглед с неговия.

— Замисляла ли си се някога, че има една-единствена жена от обкръжението на Куин, която наистина желая? Жената, която той никога не е имал?

Марси не можеше да диша свободно. Аарон бе твърде близо до нея. Освен това я объркваше с онова, което правеше и говореше. Сигурна бе, че не искаше да каже, че всъщност желае нея. Та те двамата станаха приятелчета още от деня, в който Аарон започна работа при Куин преди почти шест години. Само че нито веднъж не бе почувствала някакво сексуално привличане помежду им. Поне не и от нейна страна. Но пък тя от толкова време бе лудо влюбена в Куин, че почти не забелязваше другите мъже около себе си.

Марси преглътна.

— Аз… аз не зная какво да кажа.

Аарон освободи раменете й, сложи едната си ръка на гърба й, а другата зарови в косата й.

— Кажи, че внезапно си осъзнала, че предпочиташ мен пред Куин.

Сърцето на Марси биеше като обезумяло.

— Объркана съм. Ти никога не си се отнасял с мен като с… понякога имам чувството, че те дразня до смърт.

— О, да, наистина ме дразниш. Особено като те гледам как чезнеш по Куин.

Аарон я гледаше сякаш тя бе най-важното нещо в живота му. И в целия свят. Тя трябваше само да се надигне на пръсти, да поднесе лице към неговото и да му позволи да я целуне. Но наистина ли го искаше? Искаше ли Аарон да…

— Пицата е поръчана. Ще бъде тук след двадесет и пет минути — обяви Джейс и миг по-късно се появи от кухнята.

Марси и Аарон рязко се отдръпнаха един от друг. Погледнаха се засрамено като хора, които едва не бяха извършили престъпление. Гореща вълна се надигна в душата на Марси и сгорещи цялото й тяло. Бузите й се зачервиха над горната й устна се появиха ситни капчици, между гърдите й потече тънка струйка пот. Джейс влезе във всекидневната и тя се насили да се усмихне нехайно.

— Защо не потърсите нещо интересно по телевизията? — предложи Марси. — Аз ще отида да се преоблека. Веднага се връщам.

Тя буквално избяга от стаята. Успя все пак да хвърли един поглед на Аарон. На лицето му бе застинало странно изражение. Каквото и да мислеше в момента, каквито и емоции да бушуваха в душата му, той сигурно се чувстваше също толкова смутен и объркан като нея. Вероятно си даваше сметка, че нещата между тях двамата никога вече нямаше да са същите. Не и след като почти й бе казал, че я желае. Желае я така, както един мъж желае жена. Марси беше на двадесет и осем години и се предполагаше, че трябва да има някакъв сексуален опит. Само че това не отговаряше на истината. Тя, естествено, не беше и девица. Собственият й баща бе започнал да я малтретира сексуално, когато беше на единадесет. Това продължи докато избяга от къщи на шестнадесет. Оттогава не бе виждала родителите си и част от нея се надяваше, че те и двамата са вече мъртви. Обвиняваше майка си не по-малко от баща си, защото тя знаеше какво става, но не направи нищо, за да го спре. И макар да бе влюбена в Куин от мига, в който той я спаси и й помогна да подреди живота си, те двамата никога не бяха поддържали сексуални отношения помежду си.

Марси влезе в спалнята си и се насочи право към банята. Пусна водата и наплиска лицето си няколко пъти. Дръпна една кърпа от закачалката и се избърса. Вдигна поглед и се загледа в отражението си в огледалото.

— Какво изпитваш към Аарон? — попита на глас тя.

„Цялата се разтрепери, когато той те докосна. Стомахът ти се сви, а сърцето ти започна да препуска като обезумяло. А когато си помисли, че ще те целуне, изобщо не направи опит да се отдръпнеш. Наистина ли искаше Аарон да те целуне?“

— Да — рече тя на отражението си, което я гледаше от огледалото. — Да, исках да ме целуне.

 

 

Куин не бе произнесъл нито дума откакто потеглиха от дома на Кендъл Уелс и поеха по „Саут Блъф“. Големите му ръце с все сила стискаха волана на поршето. Шофираше, без да отделя поглед от пътя, а здраво стиснатите зъби и потрепващите неспокойно челюсти издаваха силното му безпокойство, което буквално струеше от него. Седнала до него в полутъмното купе на колата, Анабел се питаше какво я бе накарало да му се притече на помощ и да му попречи да си навлече нови неприятности. Да, тя по природа си беше грижовна — обичаше да се грижи за хората, да ги защитава, да ги успокоява и закриля. Но защо бе избрала точно Куин Кортез?

„Забрави ли, че той е заподозрян за убийството на Лулу?“

Не, не беше забравила. Освен това си даваше сметка, че той би могъл да се окаже заподозрян и за убийството на Кендъл Уелс. Всичките й инстинкти обаче й подсказваха, че този мъж не е убиец.

Глупаво ли беше от нейна страна да се доверява на инстинктите си при положение, че бе неудържимо запленена от Куин? За пръв път в живота си изпитваше толкова силно физическо привличане, сексуално желание и емоционална връзка с мъж. Тези необясними, но изключително силни чувства я объркваха. Как е възможно да изпитва толкова силно привличане към мъж, който бе не само непознат, но можеше да се окаже един твърде опасен непознат? Всяка жена с малко ум в главата си би избягала възможно най-далеч от него. Или поне би се опитала да научи колкото е възможно повече за него, преди да си позволи да пренебрегне здравия си разум. Запита се дали Грифин Пауъл би се съгласил да изготви един кратък доклад за Куин, който да й даде някаква представа за истинската му същност.

Анабел изведнъж осъзна, че се намират съвсем близо до хотела й и изпита непреодолимо желание да задържи Куин до себе си. „Направи нещо“, рече си тя. „Не му позволявай да те остави пред хотела и да си тръгне.“ Изрече първото нещо, което й дойде на ум.

— Мислиш ли, че Грифин може вече да разполага с някаква информация за нас?

Куин въздъхна дълбоко. Гласът й сякаш му бе помогнал да се освободи от силната болка, която изгаряше душата му.

— Съмнявам се. Едва ли ще намери нещо, което би могло да ни бъде от полза.

— Можем да му се обадим — предложи Анабел. — Или да отидем до апартамента му.

Куин спря колата пред парадния вход на „Пийбоди“.

— Ако не искаш да си тръгвам, просто го кажи. — Обърна се, подпря ръка на облегалката на седалката й и се наведе към нея.

Анабел сякаш остана без дъх.

— Не искам да си тръгваш.

Куин примижа и тъмните му очи изпитателно обходиха лицето й.

— Аз нося само неприятности, скъпа. Сериозни неприятности. Неприятности с главно „Н“. Сигурна ли си, че си готова да поемеш този риск?

С опънати до край нерви, Анабел само поклати глава.

— Когато става дума за теб, господин Куин, не мога да съм сигурна в нищо.

 

 

Уайд изскочи от асансьора и се затича по коридора към апартамента, който „Вандерли инкорпорейтид“ поддържаше в Мемфис. Кръвта му препускаше. Сърцето му сякаш всеки момент щеше да изхвръкне от гърдите му. Опита се да отключи вратата, но ръката му трепереше толкова силно, че едва не изпусна ключа.

Господи, ами ако някой го бе разпознал? Ако някой научи къде е бил и какво е правил… Не, не можеше да допусне това да се случи. Опитал се бе да бъде изключително дискретен. Взел бе всички предохранителни мерки. Ами ако ченгетата вече знаят?

Най-накрая успя да вкара ключа, отключи вратата, отвори я и бързо влезе в апартамента. Слава богу, че Анабел бе предпочела да се изнесе. Ако беше тук, сигурно щеше да заподозре какво е направил.

Уайд заключи вратата зад себе си и влезе право в банята. Трябваше да се изкъпе и да се отърве от дрехите си. Утре сутринта ще ги занесе на химическо чистене. За всеки случай. Нямаше смисъл да поема каквито и да било рискове.

Съблече се, застана под душа и въздъхна, когато топлата вода обля тялото му. Тя нямаше да може да го идентифицира. Беше се погрижил за това. Нямаше намерение да я наранява. Никога не бе възнамерявал да нарани която и да било от тях. Но понякога просто не можеше да се възпре.

 

 

Грифин Пауъл разглеждаше факсовете, които държеше в ръка. Докато размишляваше върху информацията, съдържаща се в двата факса, почувства надигналата се в душата му тревога. Все още бе твърде рано за каквито и да било заключения. Нужни му бяха допълнителни факти. Първоначално бе възложил на трима от най-добрите си хора да разследват убийството на Лулу Вандерли паралелно с полицаите от управлението в Мемфис. Неговите хора разбираха, че е от изключително значение да работят така, че да останат незабелязани от служителите на закона. Всички знаеха, че е непродуктивно да се пречкат в краката на детективите от отдел „Убийства“. Агенцията на Пауъл не работеше заедно с представителите на закона, а по-скоро — паралелно с тях. Пауъл обаче никога не си бе позволявал да работи в опозиция на разследващите полицаи.

Той проучи първия факс, изпратен от офиса в Ноксвил. Ако написаното в него отговаряше на истината, то тогава Уайд Вандерли беше истинска откачалка. Грифин изсумтя. Не изпитваше грам състрадание към сексуалните насилници, без значение колко болни са душевно или колко дълго са били насилвани самите те в миналото. Беше мъж, който вярваше в изначалните и примитивни човешки принципи. Някои от хората просто не заслужаваха да живеят. Ако зависеше от него, всички сексуални перверзници щяха да бъдат заличени от лицето на земята. А ако се окажеше, че дори половината от онова, което неговите хора бяха открили за Уайд Вандерли е истина, то…

Не виждаше смисъл да запознава Анабел с тези открития. Не още. Възможно бе тя изобщо да не подозира що за човек е нейният братовчед Уайд. Тя обаче се бе изнесла от служебния апартамент на „Вандерли инкорпорейтид“ веднага щом Уайд се бе нанесъл, а това със сигурност означаваше нещо.

Грифин сложи втория факс върху първия. Това беше документът, породил безброй въпроси в главата му. Въпроси, които трябваше да получат отговорите си. Само трима детективи обаче, едва ли щяха да са достатъчни, за да проследят и изровят всички факти, даващи отговор на въпросите.

Ако начинът на действие не съвпадаше и ако Куин Кортез не беше въвлечен по някакъв начин, той спокойно би могъл да приеме, че става дума за съвпадение. Една от задачите, които бе възложил на служителите си в Ноксвил, бе да се опитат да открият други убийства, сходни с това на Лулу Вандерли, като започнат от Тенеси и покрият всички заобикалящи го щати.

Джой Елис, певица от Ню Орлиънс, е била убита в апартамента си. Задушена до смърт. Не се съобщаваше за изнасилване или физическо малтретиране. Никакви улики, които да насочат полицията към извършителя. Всяка друга детективска агенция може би щеше да спре до тук, но неговата неслучайно беше най-добрата. Неговите хора винаги се ровеха по-надълбоко. Достатъчно надълбоко, за да научат, че показалецът на дясната ръка на жената е бил отрязан. След смъртта й. Факт, който никога не е бил съобщаван на пресата.

Грифин изсумтя. „По дяволите, Куин, ако си знаел за този случай, защо не ми каза? След като ме нае, не може да не си знаел, че ще изровя истината.“ Този факт даваше основание на Грифин да вярва, че Куин по всяка вероятност изобщо не подозира, че Джой Елис, жената, с която бе имал много кратка връзка по време на почивката му в Ню Орлиънс преди почти една година, е била убита в деня, в който той е напуснал града.

Възможно ли е все пак Куин да е убил както Лулу, така и Джой?

Грифин оцеляваше благодарение на инстинктите си. Те бяха запазили живота му в не една опасна ситуация. Затова той никога не ги пренебрегваше. А сега инстинктите му подсказваха, че при определени обстоятелства, Куин Кортез е способен да извърши убийство — също като него, а и като повечето хора, които познаваше. Едновременно с това обаче смяташе, че Кортез не е убиец.

— Извинете, сър? — Сандърс се появи на вратата на спалнята му.

— Да, какво има? — Грифин остана с гръб към стария си приятел.

— Трябва да пуснете телевизора. Прекъснаха местната програма, за да предадат на живо репортаж за извършено убийство в района на „Саут Блъф“.

Грифин погледна през рамо към Сандърс. Този човек никога не говореше напразно. Грифин кимна, взе дистанционното и пусна телевизора.

— Канал три. Късните новини.

Грифин избра канала и се съсредоточи върху екрана.

— От полицията все още не са съобщили никакви подробности за убийството — тъкмо казваше репортерът. — Беше ни казано, че директорът на полицията Джей Данли ще направи изявление след около час. Това е второто убийство на известен високо уважаван гражданин на Мемфис през последните седемдесет и два часа и в момента се лансират най-различни версии за съществуваща връзка между двете убийства, предвид факта, че известният криминален адвокат Куин Кортез е познавал и двете жени.

Стомахът на Грифин се сви на топка. Хвърли един поглед към Сандърс, след което отново съсредоточи вниманието си върху телевизионния екран.

— Кендъл Уелс беше адвокат на господин Кортез. Освен това се говори, че двамата са много близки приятели от години — продължи репортерът.

Грифин натисна бутона за изключване на телевизора, остави дистанционното върху масичката за кафе и бързо прекоси стаята, за да се обади по телефона. Докато набираше номера, погледна към Сандърс.

— Виж дали ще можеш да се свържеш с Кортез. Искам да го видя. Тази вечер.

— Да, сър.

Грифин кимна. Офис мениджърът на „Пауъл инвестигейшънс“ вдигна домашния си телефон и Грифин заговори веднага:

— Обажда се Грифин Пауъл. Потърси Бен Съливан и му предай да ми се обади незабавно. Искам още шест служители да започнат работа по случая Кортез-Вандерли. Веднага.

— Да, сър. Ще намеря господин Съливан и ще му предам съобщението. Мога ли да направя още нещо за вас, господин Пауъл?

— Не. Освен ако не притежаваш ясновидска дарба, Чарис, която да ти позволи да ми кажеш дали единият от клиентите ми е убиец.