Сандра Браун
Не ми изпращай цветя (4)

Четвърта глава

Криси Ренолдс пристигна, когато слънцето се скриваше зад дърветата. Пред вилата спря червено порше и от него слезе висока привлекателна и елегантна млада жена. Беше посрещната най-напред от Дейвид и Адам, които, пренебрегвайки заръките на Алиша да не се втурват навън, затичаха по стълбите, за да се възхитят на колата — според тях символ на съвършенство.

— Здравейте — засмя се Криси, щом момчетата я наобиколиха, вперили в нея любопитни очи. — Да не съм сбъркала вилата?

— Не, не си. — Пиърс слезе по стълбите да посрещне дъщеря си. Макар в походката му да не личеше припряност, той също като момчетата беше нетърпелив да я види. — Здравей, Криси!

Наблюдавайки зад прикритието на мрежестата врата, Алиша видя как Криси се усмихва срамежливо.

— Здравей, татко! — чу я Алиша да произнася колебливо.

Изглежда, дъщеря му се стесняваше от него. След разказа на Пиърс тази сутрин Алиша не се учудваше.

— Твоята дъщеря! — бе възкликнала тя почти беззвучно. — Твоята дъщеря? — Отново бе скочила от стола и за втори път той я дръпна да седне. Тя изтръгна ръката си, но остана седнала. — Каза, че нямаш деца.

Първото нещо, което си помисли, бе, че той има жена и бог знае колко деца, чакащи го да се върне у дома. Тя може и да бе имала един флирт след смъртта на съпруга си, но романтичните й приключения свършваха дотук. Да бъдеш целувана и да отвръщаш на целувките на женен мъж бе нещо съвсем различно.

Това я нарани необяснимо силно предвид досегашните й отношения с Пиърс. Мъжът не приличаше на човек, който би излъгал толкова непочтено.

— Алиша, не бързай да си правиш изводи, преди да си ме изслушала. Казах ти, че ми липсва родителски опит. Никога не съм твърдял, че нямам дете. Жена ми и аз се разведохме скоро след раждането на Криси. Предоставих отговорността за отглеждането изцяло на майка й, за което горчиво съжалявам. Тази седмица трябваше да видя дъщеря си. Много е важно да се срещнем. Затова я поканих тук на вечеря.

Поомекна, но все още й се струваше, че я заблуждава.

— Ще си тръгнем, преди да дойде. Сигурна съм, че няма да очаква други гости, щом специално си я поканил.

— Тя и без това не очаква нищо. Не преувеличавам, че напълно я бях пренебрегнал като малка. Случаите, когато ми е идвала на гости, са смущаващо малко на брой. Майка й и аз не можем да се гледаме и при съставянето на документите за попечителство реших, че ще е най-добре за всички, ако изляза от живота им.

Алиша бе обзета от чисто женско любопитство, което запъпли в нея като животинка — незабележима, но осезаема. Опита да се освободи от нея. Ала бе ухапана. Умираше да научи подробности за брака му и последвалия разрив. Но щом един мъж дори не нарича бившата си жена по име, едва ли би се разприказвал за нея. Алиша запази мълчание.

— Мислех да приготвя „Бьоф Строганоф“ за вечеря — рече Пиърс. — Какво ще кажеш?

Той нервничеше! Можеше да разбере от неудобството, скрито зад този иначе безобиден въпрос, че се притеснява от срещата с дъщеря си. Тази уязвимост, толкова необичайна за мъж със самоувереността на Пиърс, докосна някаква струна дълбоко в нея.

— „Бьоф Строганоф“ звучи апетитно! — поощри го тя. — Пиърс, сигурен ли си, че искаш ние да останем?

— Да — отвърна той бързо. Прекалено бързо.

— За да изпълняваме ролята на буфер? Битка ли очакваш? Сцена?

Усмивката му бе крива и самобичуваща се.

— Не. Нито такова. Просто искам тя да прекара една приятна вечер, това е всичко.

— Ще приготвя нещо специално за десерт.

— Не, не. Не се чувствай задължена.

— Не се чувствам. Просто си падам по сладкото.

Той знаеше защо го казва, ала прие щедрото й предложение с благодарност.

Сега, наблюдавайки баща и дъщеря да се прегръщат, Алиша си даде сметка, че подобни прояви на обич между двамата са редки и ги карат да се чувстват неловко. Пиърс притисна Криси към себе си, но съвсем за кратко. Отдръпна се, за да я разгледа.

— Изглеждаш страхотно, както винаги. Подстригала ли си се? Харесва ми така.

— Наистина ли? Благодаря. Мама получи припадък. Не искаше да си режа косата преди сватбата.

Сватба? Чия сватба? Нейната или на майка й?

— Големият ден вече наближава. Имаш ли предбрачна треска?

А, значи булката щеше да е Криси.

— Малко — призна тя с лек смях. — Но мисля, че това е естествено.

Веждите на Пиърс се свиха, докато разучаваше дъщеря си. Усещаше, че тя би могла да му каже доста, но бе предпочела да е сдържана. Метна ръка през раменете й.

— Още не знам дали искам да те дам.

Лицето на момичето светна от щастлива изненада и Алиша видя сълзи в очите й — същите като тези на баща й.

— Благодаря, че ме покани тук тази седмица, татко. Нуждаех се от една вечер далеч от… всичко.

Той я стисна за рамото.

— Трябваше да го правим по-често. Едва сега осъзнавам колко много си ми липсвала. Май с наближаването на старостта човек поумнява.

Тя го смушка в ребрата.

— Още ти е рано да говориш за старост. — Погледна към Дейвид и Адам. — Пък и приятелите ти са млади.

— Извини ме за неучтивостта — каза Пиърс със смях.

— Криси, това са моите приятели Дейвид и Адам Ръсел. Момчета, запознайте се с дъщеря ми.

— Много е стара — каза Адам. Бяха разочаровани. Когато им бяха казали, че дъщерята на Пиърс ще дойде за вечеря, те явно си бяха изградили погрешната представа за някоя горе-долу на тяхната възраст. Двайсет и една годишната Криси беше голяма дори за кака.

Момичето сложи ръце на бедрата си.

— Но не и за сокър. Чия е тази топка? — Посочи към топката, която се бе търкулнала под един вечнозелен храст.

— Моя — каза Дейвид, повдигайки начумереното си лице. — Ще ти дам да играеш с нея, ако ти ми позволиш да се повозя с поршето. Върховно е. Имам го на плакат в стаята. Исках мама да ни купи едно, но тя каза, че не е прак… парк… практ…

— Практично — подсказа.

Пиърс и Криси се засмя.

— Значи е по-умна от татко. Той ми го подари миналата Коледа. Приемам сделката. — Криси се обърна към баща си и го изгледа дяволито. — Отдавна ли познаваш Дейвид и Адам?

— От неделя вечер. Притекох им се на помощ по време на бурята.

— Шегуваш се!

— Не, не се шегува. Помогна ни! — каза Дейвид.

— Ами да, той ни отведе с мама в своята вила, и валеше страшно силно, и имаше светкавици, но мен не ме беше страх — обясни й Адам.

Криси бе наследила и изразителните вежди на баща си. Те се извиха високо, докато го гледаше лукаво.

— Момчетата са големи симпатяги. Ами майка им?

Алиша се изчерви до корените на косата си и опита да се скрие в сенките на вилата, преди да са я заловили в подслушване. Ала Пиърс се обърна и я извика.

Не й оставаше друго, освен да бутне мрежестата врата и да слезе по стълбите, за да се запознае официално.

— Алиша Ръсел, дъщеря ми Криси.

— Здравей, Криси! — каза Алиша и внезапно се почувства като лека жена. Но защо? Знаеше добре, че между нея и бащата на момичето не се бе случило нищо. И все пак как ще възприеме Криси присъствието на тримата във вилата на Пиърс?

— Здравей! Приятно ми е. — Усмивката й беше широка, очарователна, приятелска и сърдечна. — Наистина ли ви се е притекъл на помощ по време на буря?

— Неприятно ми е да го призная, но да. И понеже не можахме да намерим друга вила под наем — нашата се повреди от бурята — Пиърс настоя да останем в неговата. — Алиша се чувстваше задължена веднага да обясни, за да не си направи Криси погрешни изводи.

Криси палаво плъзна поглед към баща си.

— Същински рицар в бляскава броня — каза тя сухо, но без озлобление.

Въпреки припряното обяснение на Алиша, Криси бе наясно със ситуацията още щом видя Алиша. Може да не познаваше много баща си, но знаеше, че е познавач на женската красота. Сексуалните токове, протичащи между двамата, бяха толкова силни, че стоящият наблизо можеше да се опари.

— Какво е рицар в бляскава броня? — попита Адам.

— Ще ти обясня, но нека първо пийнем нещо студено — предложи Пиърс и пропусна всички във вилата.

Алиша хареса Криси веднага. Беше разговорлива и занимателна, срамежлива само когато погледнеше към баща си. Държеше се тъй, сякаш й се искаше да увие ръце около него и силно да го прегърне, но се боеше да го стори. От начина, по който го гледаше, личеше колко му се възхищава и го обича, но и че не се чувства напълно свободно в негово присъствие. Алиша доби впечатлението, че младата жена отчаяно търси одобрението и любовта му.

Криси им разказа как вървят нещата в нейното училище по изкуствата и понеже се увличаше от дизайн на дамско облекло, двете с Алиша се впуснаха в дълъг разговор за модата.

Отегчен, Дейвид изхленчи:

— Няма ли да играем сокър?

Пиърс се изправи.

— Дами, моля да ме извините. Ще ги изведа навън да освободят малко от енергията си.

— Не — каза Криси и също стана. — Обещах им. Хайде, момчета! — Те изприпкаха пред нея.

— Дъщеря ти е чудесна, Пиърс. Привлекателна, интелигентна млада жена.

— Радвам се да го чуя — каза той гордо, докато я наблюдаваше през мрежестата врата. — Иска ми се да бях имал някаква заслуга за това.

— Имаш.

Той поклати глава.

— Все ме нямаше. Тя заслужаваше добър баща, баща, за когото да знае, че я обича. Това, което се случи между мен и майка й, не бе по нейна вина. Но тя трябваше да плати.

— Мисля, че е знаела, че може да разчита на теб при нужда — каза Алиша тихо.

— Бих искал да е така, Алиша. Имам нужда да го повярвам.

— По нищо не личи да ти се сърди. Гледа те с любов, не с неприязън. Може би се нуждае да чуе какво изпитваш към нея. Казвал ли си й някога, че я обичаш?

Той се умълча, веждите му се събраха.

— Иди при тях, аз ще сложа масата за вечеря.

— Не мога да те оставя да вършиш всичко.

Алиша посочи към вратата:

— Върви. — Послужи си със същия нетърпящ възражение и глупави протести глас, който използваше с момчетата си.

— Да, госпожо. — Преди да успее да реагира, той я целуна шумно по устата и излезе през мрежестата врата.

Двайсет минути по-късно Алиша повика момчетата, за да се измият преди вечеря. Те възразяваха и мърмореха, но най-накрая успя да ги вкара вътре, а сетне и в банята. На една табла изнесе изстудено бяло вино и две чаши за Пиърс и Криси, които се бяха строполили изтощени на стълбите.

— Съжалявам, но това е всичко, с което разполагаме като аперитив — каза Алиша, поставяйки таблата на пода.

— Къде е твоята чаша? — попита Пиърс, потупвайки мястото до себе си с подканящо движение.

— Трябва да ги наглеждам, докато се мият, иначе може да наводнят банята. Вие си почивайте. Кифличките още се пекат. Ще ви повикам, щом вечерята е готова.

Пиърс се пресегна и я докосна по ръката.

— Благодаря. — В погледа му имаше благодарност и още нещо. Благодарен й беше, че го оставя за малко насаме с дъщеря му. А другото? Алиша не можа да определи точно, но то накара вътрешностите й да пламнат.

Тъкмо нареждаше масата, когато те влязоха вътре ръка за ръка. Чу Криси да казва:

— Това беше Коледата, когато ти ми изпрати понито, помниш ли? Никога не съм виждала майка си толкова ядосана. Успях да го задържа само един ден, преди тя да го върне обратно в конюшните.

— Винаги е била к-у-ч-к-а.

— Знам как се пише — обади се Дейвид. — Кучка.

— Дейвид Ръсел! — Алиша беше ужасена.

Пиърс се смути, а Криси каза:

— Виждаш ли докъде води използването на обидни епитети?

— Не беше обиден епитет. Действително е такава. Не съжалявам, че го казах, съжалявам само, че Дейвид го чу. Това не е хубава дума, Дейвид, затова не я употребявай.

— Да, сър.

Прекараха прекрасно на вечеря. Не липсваха теми за разговор. Пиърс се бе справил чудесно с изпитанието „Бьоф Строганоф“, макар да похвали Алиша, че е сварила юфката до нужната мекота. На нея й липсваха честите угощения, които си бяха устройвали с Джим, и бе вложила целия си кулинарен талант в лимоновия белтъчен пай, одобрен от всички.

Момчетата не бяха забравили обещаната разходка с поршето. Криси връчи на Пиърс ключовете.

— Бъди така добър да ме смениш, аз ще помогна на Алиша с чиниите.

— Не е необходимо — каза бързо Алиша.

— Но аз искам. Не сме довършили спора за модната дължина догодина.

— С удоволствие ще изведа момчетата. — Пиърс ги грабна под мишница и ги изнесе навън под съпровода на възторжените им писъци.

Криси улови Алиша да се усмихва след тях любящо, но с тъга. Смутена, тя се зае да прибира масата.

— Разбрах, че скоро ще се омъжваш. Каква рокля си си избрала?

Криси й описа роклята и цветовата гама, на която се бе спряла за сватбата. Разговорът вървеше с лекота. Алиша неусетно заразказва на по-младата жена за Джим и за смъртта му, за живота й като вдовица, за работата й, дори за Слоун и Картър.

— Спала ли си с татко?

Това бе още нещо, което Криси бе наследила от баща си — способността да втрещиш някого с директен ненадеен въпрос.

Ръцете на Алиша бяха потопени в сапунената вода. Дръзкият прям въпрос я накара да ги свие в юмруци.

— Не — каза тя тихо. Вдигна очи към Криси и бавно повтори: — Не, не съм.

— Мисля, че е трябвало — отбеляза Криси. Не гледаше към Алиша, беше се съсредоточила да нарежда чашите в шкафа.

Алиша не повярва, че чува подобно откровение.

— Защо?

Криси я погледна, усмихна се и вдигна рамене.

— Защо не? Явно се привличате. Не ме разбирай погрешно. Не съм за безразборния секс. Просто си мисля… — Млъкна и за миг се втренчи в пространството. Сетне отново се обърна към Алиша. И както Алиша се покоряваше на твърдия поглед на Пиърс, тъй не можа да устои и на нейния, защото те бяха еднакви. Човек не можеше да скрие мислите си от тези очи. — Нещо не е наред с татко.

— Не е наред? Какво искаш да кажеш?

— Не знам. Различен е. Дори поканата му за вечеря е нещо нетипично. Преди, когато съм му била на гости, винаги е бързал за нещо и някъде. Уморявах се в старанието си да го следвам. Беше все в движение. Сега е вглъбен, сантиментален. Прави неща, които не е вършил никога досега.

— Като приютяваното на една беззащитна вдовица и синовете й за седмица във вилата?

Криси се засмя и без стеснение огледа фигурата на Алиша.

— Навярно се досещаш защо го е направил. Ако изглеждаше като трол, сигурно щеше да е любезен и би се погрижил за безопасността ви, ала се съмнявам, че щеше да е тъй гостоприемен.

Объркана, Алиша извърна поглед. Криси хвана ръката й и я накара отново да я погледне.

— Ако той те помоли, ще спиш ли с него?

Алиша преглътна, изненадата бе твърде голяма, за да се обиди.

— Не знам.

— Надявам се да го сториш. Мисля, че той се нуждае от теб.

— Сигурна съм, че на мъж като баща ти не му липсва дамска компания.

— И аз съм сигурна, че е така. Не говоря за секс. Поне не само за това. Мисля, че той се нуждае от всичко, което си — от твоята топлина и съчувствие. И мисля, че близостта ви ще се отрази благотворно и на теб.

Алиша с облекчение чу завръщането на поршето, доволна, че разговорът ще приключи. Момчетата бяха изпратени да си легнат, за да останат възрастните насаме. Сбогуваха се тържествено с Криси и Алиша знаеше, че се надяват да я видят отново. Тя се наведе, целуна ги по бузите и никой не се отдръпна — нещо, което правеха винаги щом бе възможно. Беше късно, когато Криси каза, че трябва да тръгва.

— Наистина ли? — попита Пиърс. — Можеш да спиш тук.

— Сутринта имам лекции, а следобед — проба на булчинската рокля. Мама ще побеснее, ако не се върна навреме. — Хвана ръцете на Алиша в своите. — Много се радвам, че се запознахме. Каня те официално с момчетата на сватбата.

— Благодаря. Може би.

Алиша бе шокирана, когато Криси бързо я прегърна.

— Не забравяй какво ти казах. Имаш разрешението ми. — Криси намигна, преди да се обърне, и Алиша избегна въпросителния поглед на Пиърс.

— Ще я изпратя до колата — каза той.

В продължение на половин час Алиша остана на канапето пред камината, разлиствайки някакво списание. От време на време гласовете им долитаха до нея. За момент си помисли, че чува Криси да плаче, но не бе сигурна. Най-сетне чу изръмжаването на поршето и скърцането на гумите по тесния, застлан с чакъл път.

Пиърс се забави навън повече от необходимото и чувствайки, че може би желае да остане сам, Алиша тръгна към стълбището. В никакъв случай не искаше да си помисли, че го е чакала. Кракът й тъкмо докосваше долното стъпало, когато той влезе.

— Лягаш ли си?

— Да, помислих, че…

Той протегна ръка.

— Ще постоиш ли малко с мен, Алиша?

Сърцето й заби учестено, без да може да каже защо.

Навярно защото бе тихо и бяха сами. Навярно защото бе изгасила всички лампи, с изключение на една с притаена светлина, и в стаята бе сумрачно, а всеки ъгъл нашепваше за интимност. Навярно заради дрезгавия, развълнуван глас и начина, по който произнесе името й. Каквато и да бе причината, младата жена възбудено трепереше, докато се връщаше обратно на дивана, за да поеме протегнатата ръка. Той я дръпна до себе си и тя потъна в меките възглавници.

— Благодаря ти за помощта.

— Няма защо. Наистина — каза тя, щом забеляза скептичния му поглед. — Приятно ми бе да играя ролята на домакиня.

— Все пак съм ти благодарен. Мисля, че Криси прекара добре. Поне за известно време забрави за цирка, в който майка й превръща сватбата.

Алиша пренебрегна здравия разум и се осмели да навлезе в територия, за която знаеше, че е взривоопасна като минирано поле. Попита тихо:

— Криси не изглежда много въодушевена от сватбата си. Обича ли годеника си?

— Мисля, че изпитва някакви чувства към него. Той не е неприятен. Ала не смятам, че го обича.

— Тогава защо?

— Принуждават я да сключи „добър брак“. Добър според разбиранията на майка й, това е.

— Ясно.

— Не, не разбираш, но ще се опитам да ти обясня. Това е дълга, отегчителна история.

— И без туй нямам друга работа — каза тя с усмивка, усещайки нуждата му да говори.

— Можеш да си легнеш.

— Предпочитам да си говорим.

— Не бих искал да те товаря с проблемите си.

— Онази вечер аз споделих моя. Понякога непознатите хора са най-добрите слушатели.

— Ние непознати ли сме? — Тя първа отмести очи от продължителния изгарящ поглед. Мъжът тежко въздъхна. — Добре, започвам. Ожених се млад, като глупак. Доти ме смяташе за добра партия, обещаващ инженер. Имаше приятно личице, страхотно тяло и покорно отношение към секса. Попаднах в капан от кадифе и тя впи ноктите си в мен, преди още да осъзная, че го е сторила. Изобщо не си подхождахме. Имахме различни цели, различни ценности. Бракът ни беше обречен.

Пиърс продължи да разказва как жена му, която бе от заможно семейство, много се разтревожила, когато той вложил по-голямата част от спестяванията си и едно малко наследство в нова, бореща се да оцелее фирма, вместо да започне работа в някоя вече утвърдена. Парите не стигали и те вече не можели да членуват в градския клуб и да се движат в старите кръгове. После тя забременяла.

— Накара ме да се почувствам като сексуален маниак, който в похотта си е забравил да вземе необходимите мерки. А всъщност в леглото съвсем не си подхождахме.

Алиша преглътна буцата, задръстила гърлото й, и обезпокоена откри, че изпитва студена, парлива ревност.

— Заплаших, че ще я убия само ако помисли за аборт. Според днешните разбирания сигурно отношението ми е било пуританско. Тогава обаче виждах нещата така. И сега съм същият. Скоро след раждането на Криси ние се съгласихме, че ще сме много по-щастливи, ако не се виждаме повече. Доти ме мрази заради единствения си провал в живота. Аз съм единственото нещо, което тя е искала, постарала се е да има, но не е успяла да задържи. — Той прокара пръсти през косата си. — Обвинявам себе си за проваления брак, защото, на първо място, не би трябвало изобщо да се женя за нея. А като родител — ами нещата говорят сами за себе си. Дори не познавам дъщеря си. Пропуснах детството й, юношеството й, навлизането й в света на възрастните. Сега се е обрекла на брак, който ще я направи нещастна, а аз не мога да сторя нищо, за да го предотвратя. Всяка намеса от моя страна ще е равносилна на обявяване на Трета световна война на Доти. И все пак чувствам, че трябва да свърша поне това важно за дъщеря ми нещо, преди… — Той внезапно млъкна.

— Преди какво?

— Няма значение. Просто мисля, че тя се нуждае от помощ, за да се измъкне от тази каша, но не знае как да я поиска. Казах й да се противопостави на майка си. Ала знам, че няма да го стори.

— Криси е интелигентно момиче. Трудно могат да я накарат да сключи брак, който не желае.

— Познавам Доти. По-хитър стратег е и от Джордж Патън^[1]. И е загрижена за хората колкото Нерон. Щом си науми нещо, всички наоколо се свиват боязливо и се съгласяват, за да избегнат сблъсъка.

— Но ти не си се държал така.

Той обърна глава и очите му я парализираха.

— Не, слава богу, не. Само се надявам Криси да разбере грешката си навреме. По дяволите, майка й иска този младеж за зет само заради фамилното му име. Сигурно таи към него ужасна неприязън и гори от нетърпение да прекрои и неговия живот. Всички, освен Доти, ще са нещастни.

— Когато моментът дойде, Криси ще знае как да постъпи.

— Мислиш ли? Няма да е нужно да благодари на мен за това. Успокоявах съвестта си на отвратителен родител, като й правех подаръци — понита и поршета. Никога не съм я напътствал, не й създадох ценности, онова, което наистина е важно. Господи, цяло чудо е, че не ме презира.

Някак от само себе си ръката на Алиша прибра с гальовно движение кичурите разрошена сребристокестенява коса, паднали на челото му. Те се плъзнаха между пръстите й, меки като коприна.

— Не си толкова лош, колкото се мислиш, Пиърс. И не се безпокой за Криси. Тя носи глава на раменете си.

— Тази вечер й казах, че я обичам — произнесе той глухо.

А, значи деликатно даденият съвет бе приет.

— Тя какво направи?

Мъжът се усмихна.

— Разплака се, прегърна ме и ми каза, че и тя ме обича.

— Радвам се, Пиърс. Много се радвам за вас двамата.

Той се попривдигна, за да се обърне с лице към нея. Навеждайки се напред, потърси очите й.

— На теб дължа тазвечерния успех. Не можеш да си представиш колко важно бе това за мен.

— Рано или късно щеше да се случи. Ти го желаеше. И Криси също. Аз само ускорих нещо, което вие се канехте да сторите.

Той докосна бузата й с връхчетата на пръстите си.

— Защо е толкова лесно да се разговаря с теб? Откъде тази отзивчивост и умение да предразполагаш хората?

— Не, не, всъщност не съм такава. Аз съм един стопроцентов егоист.

— Трудно ми е да го повярвам. — Гласът му бе дълбок, нежен и глух. Докосна я на места, където не биваше да я докосва — гърдите, стомаха, между бедрата. Усети гласа на всяка ерогенна точка като закачлива котешка милувка.

— Така е. Известна съм с това, че мисля само за себе си, в противен случай нямаше винаги да оставям други хора да се грижат за живота ми. Първо родителите ми, после Джим. Не ме интересуваше нищо, освен собственото ми щастие и как те да се погрижат за това. Когато загубих Джим, прехвърлих отговорността за живота си върху Картър. Така е по-безопасно, нали разбираш? Не могат да те упрекнат, ако нещо не е наред. — Поклати тъжно глава и за да подчертае думите си, покри ръката му със своята. — Пиърс, дълбоко в себе си знаех, че Картър не ме обича дори още преди да срещне Слоун. Замалко да го оставя да разруши живота си, да провали шанса си за щастие, само и само да осигуря собственото си бъдеще.

— Не бъди толкова сурова към себе си. Трябвало е да мислиш за момчетата.

— Използвах ги като извинение. — Потънала в собствените си мисли, тя се заигра с копчетата на ризата му. Фамилиарността изобщо не изглеждаше неестествена. — Най-накрая проумях факта, че съм зрял човек и трябва да поема цялата отговорност за живота си, както и за този на моите синове. За пръв път в живота си съм стъпила на собствените си крака. Така се харесвам повече, макар понякога да имам чувството, че почвата под тях се клати.

— Не познавам някой, който да не се страхува от време на време. — Очите му добиха вглъбено изражение и Алиша за момент помисли, че мъжът отново ще се отдалечи. Вместо това, той вдигна ръката й към устата си и докосна с устни дланта й. — За какво си говорехте двете с Криси?

Сигурно бе усетил как пулсът й заигра под палеца му, галещ китката й, защото вдигна очи към нея. Миглите му бяха тъмни, дълги и необичайно гъсти. Прииска й се да прокара пръст по тях.

— Женски приказки. Нищо особено.

— Попита ли те за нас?

— Да.

— Какво искаше да знае?

Беше наясно до какво може да доведе откровеният й отговор. В момента най-добре беше да избегне истината. Но тя не искаше. Искаше да се озове право в лапите на изкушението. По дяволите последствията!

— Криси ме попита дали спим заедно.

— Ти какво й каза?

— Казах й, че не.

— Тя как реагира?

Алиша навлажни устни с крайчеца на езика си. Той ревниво наблюдаваше как го прибира обратно.

— Каза, че според нея би било добре и за двама ни.

— Май съм съгласен с нея. Знам, че на мен ще ми е дяволски добре. — Обхвана лицето й с ръце и прониза очите й с горещия смарагдов блясък на своите. Видя в очите й нужда, копнеж, желание, крещящо за отдушник като неговото собствено. — А на теб?

— Мисля, че и на двама ни ще е приятно. — Зарът беше хвърлен.

— Не мога да се ангажирам. Няма да е честно, това е всичко. Не искам по-късно да те нараня.

— Разбирам.

— Наистина ли? Наистина ли, Алиша? Трябва да го знам.

— Аз също не бива да се ангажирам.

— Ние сме двама души, които знаят какво правят, нали? И приемат положението каквото е.

— Да.

— Никакви съжаления по-късно.

— Никакви съжаления.

— Става въпрос само за тази вечер. Никакво обвързване. Не му придаваме особено значение, просто го приемаме каквото е — физическо освобождение, приятна размяна на ласки. Така ли е?

— Да. — Отговорът й прозвуча като страстна молба, а тялото й вече се извиваше с копнеж към неговото.

Палците му очертаха устните й, проучиха формата им, преди устата му да ги поеме в целувка. Без предисловие или извинение езикът му се плъзна в устата й, започна да се движи свободно, буйно, но и гальовно, с ровещи движения, вкусвайки я цялата.

Обвивайки ръце около нея, той се изправи и я вдигна на крака. Без за миг да откъсва уста от нейната, притисна я плътно към себе си и я отнесе до леглото.

Остави я да се свлече по тялото му и движението й изтръгна стонове на желание от гърлата им. Той сръчно издърпа краищата на ризата й от колана.

Сведе глава и зацелува гърдите й през плата още докато разкопчаваше блузата. Щом разтвори дрехата и я свлече по раменете й, гърдите й вече бяха влажни от устата му, а пъпките — порозовели и твърди под прозрачния сутиен.

Мъжът с усилие се овладя, налагайки си да не бърза — да вкусва бавно, не да опустошава. Ръцете му с нежна настойчивост обхванаха гърдите й и ги замилваха с леки, възбуждащи движения.

— Чудесно е да те докосва човек — прошепна той.

Ръцете й се увиха около врата му и тя постави буза до сърцето му. Той ухаеше на онзи неуловим скъп парфюм с аромат на гора и тя алчно го вдиша.

Ръцете му се плъзнаха вещо по гърба й и разкопчаха сутиена. Щом го издърпа и пусна на пода, тя го погледна стеснително. Но очите му изразяваха одобрение.

— Гърдите ти са красиви, Алиша. Красиви.

Очите му, думите, а после ръцете и устните му свидетелстваха за това. Обсипа с леки целувки нежната плът, повдигайки гърдите й с длани.

— Искаш ли да се съблечеш? — попита той, гърлото му пулсираше от наложеното въздържание.

— Искаш ли ти да ме съблечеш?

— Много.

Тя изу обувките си и се изправи пред него — в покорно очакване. Очите му я обливаха с пареща топлина, докато се спускаха от едрите гърди надолу към талията. Откопча елегантния колан и бавно свали ципа на фланелените панталони, които тя бе обула за вечерята с Криси. Пъхайки ръце в тях от двете страни на бедрата, мъжът ги засваля надолу по краката й, докато тя можеше да ги изуе.

— И преди знаех, че краката ти са хубави — прошепна той закачливо, докато се изправяше. Пъхайки палци в ластика на бикините й, започна да ги смъква надолу. Внезапно усети, че тя се напряга и веднага прибра ръце.

— Нещо лошо ли направих?

— Не, просто… — Смутена от ненадейното чувство на девича срамежливост, тя опита да се поправи, като постави ръце на гърдите му и започна да разкопчава ризата. Космите по гръдта му бяха като пух под меката светлина и тя закопня да потрие лице в тях, но не й достигна смелост. Той не помръдваше, оставил инициативата в нейни ръце. Зърната му бяха тъмни и плоски. Алиша докосна едното с пръст и то се уголеми. Дъхът му изсвистя през зъбите. Това добре ли беше или зле? Не си спомняше да бе докосвала Джим там.

Не съм добра в това — помисли несигурно. — Той няма да ме хареса. Не знам какво трябва да правя. С Джим се бяха оженили преди сексуалното освобождаване на жената. Сега се почувства невежа, незряла и нещастна.

Усещайки това, Пиърс сложи успокоително ръце на раменете й.

— Защо не легнеш?

Тя се обърна към леглото и отметна завивките, докато той сваляше останалата част от дрехите си. Легна, но не смееше да го погледне, макар че с крайчеца на окото можеше да види, че е гол. Той дойде до леглото и коленичи на него.

— Алиша? — попита нежно. Наведе се, взе едната й ръка и я постави високо на бедрото си. Младата жена стисна очи и гърдите й се повдигнаха боязливо. Потри дланта й със своята. — Искаш ли да спрем? Кажи ми?

Загрижеността в гласа му я накара да го погледне. Видя вълнуващата му голота — интригуващия мъх по гърдите, стегнатите мускули, матовата кожа, мъжката сила.

Ала характерът му бе по-силен от желанието, по-силен от тялото. Дори в този момент той бе готов да приеме отказа й. В гърлото й се надигна чувство, което много наподобяваше любов. Спомни си разговорите му с момчетата — как ги караше да го слушат със затаен дъх или да се заливат в щастлив смях. Спомни си моментите, когато го бе улавяла да я гледа с нежност и копнеж, отиващи отвъд сексуалното желание. Въпреки онуй, което беше казал за себе си, той бе внимателен, грижовен и тя искаше да спи с този мъж.

Пръстите й бавно загалиха бедрото му.

— Не, не искам да спираме.

Без да бърза, той легна до нея и я прегърна. Останаха така дълго време, преди да я целуне. Когато го направи, устните му я докоснаха нежно и тя се отпусна. Плъзгайки ръце по ханша й, мъжът бавно свали бикините, като внимаваше да не я изплаши.

Очите му поглъщаха голотата й, докато лежеше покорна под него. Когато отново погледна в очите й, взорът му доволно грееше, а усмивката му бе мълчалива милувка. Започна да я гали страстно, но не припряно, отлагайки върховното удоволствие, като увеличаваше очакването. Тялото й затрептя сладостно под ласките на ръцете и устните му.

Той наблюдаваше ръцете си, докато ги плъзгаше по кожата й, увеличавайки по този начин насладата от допира. Алиша се чудеше как не изгаря от срам. Напротив, собствената й възбуда нарастваше, наблюдавайки движенията му, срещайки замъглените му от страстта очи.

— Пиърс — извика тя нежно, щом той проникна в женствеността й и я изпълни — удоволствието от притежанието ставаше все по-силно, разливаше се в нея като струите на вълшебен водопад. Ръцете й неистово затърсиха раменете му, тялото й се изви и прилепи още по-силно. Дали просто бе забравила, или никога досега не се бе чувствала така?

— Шшт! — каза той тихо, без да нарушава опияняващия ритъм. — Не бива да бързаме. Това не е състезание. Отпусни се. Просто го остави да се случи, скъпа. Почувствай ме в себе си. Просто ме почувствай.

Когато най-сетне усети, че ще я отнесе мощната вълна на екстаза, тя обви крайници около него и зарови лице в гърдите му.

— Пиърс! — извика, а светът й експлодира в безброй ослепителни частици.

Някъде отдалеч чу собствените му слаби викове — той произнасяше името й. Гласът му бе екзалтиран и… тъжен.