Молиер
Тартюф (1) (комедия)

ПЪРВО ПРОШЕНИЕ

„Ваше Величество!

Тъй като задължението на комедията се състои в това да поправя хората, като ги забавлява, аз мислех, че съобразно с длъжността, която заемам^[1], мен особено се полага да бичувам пороците на своето време, давайки ги в смешен вид; и тъй като лицемерната набожност представя без съмнение един от най-разпространените, най-досадните и най-опасни пороци, у мен възниква мисълта, че ще окажа немалка услуга на всички честни люде в държавата на Ваше Величество, ако съчиня комедия, която би опозорила лицемерните набожници и по този начин би изнесла наяве, както е редно, преструвките на всички тия мнимо честни люде, тайните мошеничества на всички тия фалшификатори на благочестието, които искат да измамят хората с престорената си ревност и лъжливо милосърдие.

Аз съчиних тази комедия, Ваше Величество, както мен се струва, с всичкото си старание и всичката си предпазливост, която изисква деликатността на сюжета. И за да изразя по-добре почитта, с която трябва да се отнасяме към истински набожните люде, очертах колкото се може по-ярко характера на главното лице; не оставих освен това място за никакво недоразумение и премахнах всичко, що би довело до смесване на доброто със злото. В изображението си послужих с ярки краски и със съществени черти, чрез които може да се познае веднага един истински лицемерен набожник.

Все пак обаче всичките ми предпазни мерки се оказаха безполезни. Хората използуваха чувствителната душа на Ваше Величество към религиозните въпроси и успяха да повлияят на единствено податливата нейна страна — на почитта към свещеното. На тартюфовците се удаде да спечелят милостта на Ваше Величество и първообразите, сполучиха да издействуват запрещението на ръкописа, при все че той беше съвсем невинен и напълно идентичен.

Макар запрещението на това творение да бе чувствителен удар за мене, злополуката ми бе смекчена от начина, по който Ваше Величество се показахте по тоя въпрос и аз мисля Ваше Величество, че Вие ми отнехте възможността да бъда недоволен, като имахте добрината да заявите, че нямате нищо против тази комедия, ако и да сте забранили публичното й представяне.

Но въпреки това славно заявление на най-великия и най–просветения между монарсите, въпреки одобрението на господин легата^[2] и на мнозинството наши прелати, които, слушайки отделните частни четения на моята комедия, се изказаха в съгласие с мнението на Ваше Величество — въпреки всичко това, казвам, появи се книга, съставена от свещеник^[3], който високо опровергава всичките тия августейши свидетелства. Каквото и да бе заявено от Ваше Величество и каквото да казаха господин легатът и господа прелатите, моята комедия според тоя човек, който не я е видял, била дяволска и моят мозък — дяволски; аз съм бил дявол, въплътен в човешки образ, развратник, нечестивец, заслужаващ примерно наказание. Публичното изгаряне на моята престъпна комедия й било малко. Милосърдната загриженост на тоя любезен човек на доброто не се ограничава само с това: той не желае аз да придобия милостта божия и безусловно иска да бъда предаден на проклятие — това било решен въпрос.

Тази книга е била представена на Ваше Величество и без съмнение Вие сами виждате колко ми е досадно да се подлагам всеки ден на обиди от страна на тия господа, каква вреда ми нанасят в обществото тия клевети, ако бъдат търпени, и доколко имам интерес най-после да се избавя от тях и да докажа на публиката, че моята комедия съвсем не е такава, каквато искат да я представят. Аз не ще говоря, Ваше Величество, за това, че бих помолил да бъде възстановено доброто ми име и да бъде утвърдена пред света невинността на моето творение: на монарсите, тъй просветени като Ваше Величество, е излишно да обясняваме желанията си; те, подобно на бога, сами виждат какво ни е нужно и по-добре от нас знаят какво да ни дадат. За мен е достатъчно да сложа интересите си в ръцете на Ваше Величество и да очаквам почтително нарежданията Ви.“

ВТОРО ПРОШЕНИЕ

„Ваше Величество!

Много дръзко е от моя страна да безпокоя великия монарх сред славните му завоевания; но в положението, в което се намирам, где другаде бих могъл да намеря покровителство, ако не там, гдето го диря? И към кого да се обърна, за да се избавя от силата, която ме гнети, ако не към самия извор на силата и на властта, към справедливия раздавател на безусловни заповеди, към върховния съдия и властител над всичко?

Моята комедия не е могла да се удостои с благосклонността на Ваше Величество. Напразно я поставих на сцената под названието «Измамник» и замаскирах главното действуващо лице под вида на светски човек; напразно му дадох малка шапка, големи коси, широка яка, меч и дантелени гарнитури по целия костюм; напразно смекчих много места от текста и грижливо премахнах всичко, което смятах, че е от естество да даде на знаменитите първообрази на портрета макар и сянка от повод за оплакване — нищо не помогна. Коварството възникна просто от догадки върху комедията. Тези първообрази са намерили средство да повлияят и на такива люде, които във всяко друго отношение високо заявяват, че скъпят независимостта на съжденията си.

Едва се появила комедията ми, и върху й падна гръмотевичен удар от една сила, която всъщност би трябвало да вдъхва уважение^[4], всичко, що можех да направя в тоя случай, бе да заявя, че Ваше Величество има добрината да ми разреши представянето й и затова аз не счетох за потребно да диря позволение другаде.

Никак не се съмнявам, Ваше Величество, че людете, които изобразявам в комедията си, ще пуснат в ход всички средства, за да Ви повлияят, и ще привлекат на своя страна, както вече са го правили, люде наистина почтени, които толкоз по-лесно могат да изпаднат в грешка, че съдят за другите по себе си. Те умеят да придават хубав вид на всичките си намерения, ала колкото и да се преструват, вярно е, че интересите на религията са техни двигатели. Това те достатъчно доказаха, щом не възразиха нито думица против толкова често публично играни комедии от други автори. Тия комедии бичуваха самото благочестие и религията, за които тези господа съвсем малко се интересуват, моята пък комедия бичува самите тях — и тъкмо затова не могат да я търпят. Те не могат да ми простят, че разбулвам пред цял свят лицемерието им и сигурно не ще пропуснат да представят пред Ваше Величество работата тъй, като че ли всички са възмутени от моята комедия. А самата истина, Ваше Величество, е, че целият Париж е възмутен — но не от комедията, а от нейното запрещение, че най-съвестните намериха представянето й за полезно и че всеки се чуди как толкова известни с честността си люде се отнасят така към люде, които би трябвало да внушават ужас и които, представяйки се за благочестиви, имат съвсем противоположни качества.

Очаквам почтително решението, което Ваше Величество ще благоволи да произнесе по този въпрос; но без съмнение аз вече не би трябвало и да мисля да съчинявам комедии, ако тартюфовците придобият право да ме преследват още по-силно и да се залавят и за най-невинните неща, които биха излезли изпод перото ми.

Благоволете, Ваше Величество, да ми дадете своето покровителство против тяхната отровна ярост и — възможност след завръщането Ви от толкова славния поход да Ви доставям невинни развлечения след благородните подвизи и да възбуждам смях у монарха, който постави в трепет цяла Европа!“

ЛИЦА

КЛЕАНТ,

шурей на Оргон

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ,

майка на Оргон

 

ОРГОН,

съпруг на Елмира

 

ЕЛМИРА,

жена на Оргон

 

ДАМИС,

син на Оргон

 

МАРИАНА,

дъщеря на Оргон и любовница на Валер

 

ВАЛЕР,

любовник на Мариана

 

ТАРТЮФ,

лицемерен набожник

 

ДОРИНА,

придружница на Мариана

 

г. ЛОЯЛ,

съдебен пристав

 

ПОЛИЦАЙ

 

ФЛИПОТ,

слугиня на госпожа Пернел

 

ЛОРАН, слуга на Тартюф

 

Действието става в Париж.