Фредерик Пол
Гейтуей (9)

9.

Не зная защо всъщност продължавах тези глупави сеанси по психоанализа. Провеждаха се всяка сряда следобед, а Зигфрид не ме приемаше, ако преди това бях пил или вземал наркотик. По този начин ми се проваляше целия ден, а всеки един ден ми струваше страшно много. Просто не можете да си представите колко много се харчи при живота, който водех. Само наемът за апартамента на площад „Вашингтон“ ми струваше осемнайсет хиляди долара на месец. За правото да живея под „Големия балон“ още три хиляди. (На Гейтуей животът не е толкова скъп.) Бях платил и няколко тлъсти сметки за кожи, вино, дамско бельо, бижута, цветя… Зигфрид смята, че се опитвам да си купя любов. Може и да е прав. Наистина е така, но какво лошо има в това? Мога да си го позволя. А пък да не говорим колко ми струва пълното здравно обслужване.

Сеансите при Зигфрид обаче са безплатни. Пълното здравно обслужване включва, по избор, и психотерапия. За тази цена, с други думи безплатно, бих могъл да се подложа на групова терапия или пък на индивидуален вътрешен масаж (мозъчна промивка). На тази база понякога си правех майтап с него.

— Макар че представляваш чувал с ръждиви болтове — закачах го аз, — не си много добър. Но пък не си скъпчия.

На това той най-често отговаряше:

— Ако се съглася, че не съм, ще ти се повдигне ли самочувствието?

— Не особено.

— Тогава защо трябва непрекъснато да ми напомняш, че съм робот? Или че мога да върша само онова, което е заложено в програмата?

— Предполагам, че просто ми писва от теб, Зигфрид. — Зная, че това няма да го задоволи, затова продължавам с обясненията. — Провали ми цялата сутрин. Онази приятелка, С. Я. Лавровна, прекара нощта с мен. Това случайно да ти говори нещо? — Разказах малко за С. Я., включително как изглежда в гръб, когато си отива, с прав панталон и тъмнозлатиста коса стигаща до кръста.

— Изглежда много красива — отбелязва Зигфрид.

— Така е. Бас държа. Единственият й недостатък е, че сутрин спи до късно. Точно когато започне да се разбужда, трябва да излизам от вилата над Тапанско море и да идвам при тебе.

— Обичаш ли я, Боб?

Истинският отговор трябва да е „не“, но искам да го накарам да помисли, че е „да“, затова казвам:

— Не.

— Един честен отговор, Боб — отбелязва той неопределено. — Затова ли се държиш така с мен?

— Не зная. Може би просто нямам настроение.

— Не можеш ли да ми дадеш някакво друго обяснение?

Зигфрид изчаква, така че след малко допълвам:

— Снощи загубих на рулетка.

— Повече ли, отколкото можеш да си позволиш?

— Господи! Не, разбира се. Но все пак е неприятно. — Пък има и други работи. Започва да захладнява. Вилата ми там при Тапанско море не е под Балона, така че вечерята на верандата със С. Я. не е от най-приятните. Не искам да споделям всичко това със Зигфрид. Ще ми изтърси нещо адски рационално като например защо не вечерям вътре? И тогава ще трябва да му разказвам всичко отначало: как като дете съм мечтал да имам вила на Тапанско море и да вечерям на веранда с изглед към морето. По онова време тъкмо започваха да строят язовира на река Хъдзън — бях може би дванайсет годишен. Много съм си мечтал да спечеля пари и да живея като богатите. Да, всичко това вече му бях разказвал.

Зигфрид се закашля.

— Благодаря ти, Боб — каза той, за да ми даде да разбера, че сеансът бе приключил. — Ще дойдеш ли следващата седмица?

— Нима не идвам редовно? — попитах аз, като се усмихвах. — Как бързо лети времето. Имах намерение днес да изляза малко по-рано.

— Ще ми кажеш ли защо, Боб?

— Имам нова среща със С. Я. — отговорих аз. — Довечера пак ще бъдем на вилата. Честно казано, нейната терапия е по-добра от твоята.

— Единствено това ли търсиш от дружбата, Роби?

— Искаш да кажеш само секс? — Отговорът ми в този случай е „не“, но не искам той да знае какво търся от дружбата си със С. Я. Лавровна. — Не, не е само това. Тя е по-различна от всички момичета, с които съм ходил, Зигфрид. На първо място тя се облича почти така добре, както и аз. Но не е само това. С. Я. има страшно хубава работа. Възхищавам й се!

Е, не е точно така. Или ако бъда съвсем честен, за мен това беше без особено значение.

С. Я. притежаваше нещо по-впечатляващо от всички хубави задници, с който Господ Бог бе надарил жените. Тя имаше адски важна служба по обработката на информацията. Преподаваше в университета в Академогорск, беше член на Института „Макс Планк“ по изкуствен интелект и водеше следдипломен курс по същата дисциплина в университета в Ню Йорк. Тя знаеше за Зигфрид много повече от онова, което самият той знаеше за себе си. Това ми предлагаше интересни възможности.