Метаданни
Данни
- Серия
- Хичи (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gateway, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Георги Стоянов, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 36гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ГЕЙТУЕЙ. 1993. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.6. Фантастичен роман. Превод: от англ. Георги СТОЯНОВ [Gateway, by Frederik POHL (1977)]. Художник: Петър ХРИСТОВ. Печат: Абагар, Велико Търново. Формат: 84/108/32. Печатни коли: 23. Офс. изд. Тираж: 3 000 бр. С твърда и мека корица и с подвързия. Цена: 30.00 лв.; 38.00 лв. — с подвързия.
История
- —Корекция
- —Добавяне на анотация (пратена от Mandor)
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Гейтуей от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Тази статия е за фантастичния роман. За термина от компютърните мрежи вижте Гейтуей (компютърни мрежи).
Гейтуей | |
Gateway | |
Автор | Фредерик Пол |
---|---|
Първо издание | април 1977 г. |
Оригинален език | английски език |
Жанр | роман |
Гейтуей (на английски: Gateway) е фантастичен роман, написан от писателя Фредерик Пол през 1977 г.
Боб Бродхед – ветеран от три полета в пространството, човек невероятно известен и богат, се връща във времето на своята младост, за да предприеме едно пътуване към себе си, по-опасно и смразяващо дори от междузвездното пътешествие, издигнало го на върховете на славата.
Романът е носител на наградите „Хюго“ и „Небюла“.
3.
Зигфрид никога не се отказваше от подхванатия въпрос. Никога не казваше: „Слушай, Боб, мисля че по този въпрос говорихме достатъчно“. Затова пък, когато лежах дълго без да отговарям, или когато си правех шегички, или си мърморех нещо под носа, ми напомняше:
— Смятам, че бихме могли да разгледаме друг въпрос, Боб. Преди време каза нещо, което бихме могли да проследим. Спомняш ли си миналия път, когато…
— Миналия път не говорих ли за Клара?
— Да, Боб.
— Зигфрид, винаги зная какво ще кажеш.
— Това няма никакво значение, Боб. Нека сега да се върнем на въпроса. Искаш ли да ми разкажеш какво си чувствал тогава?
— Защо не? — Почистих нокътя на средния пръст на лявата ръка, като го прекарах през предните си два долни зъба. Бях очаквал такъв въпрос и му отговорих:
— Разбирам, че за мен това бе един лош период. Може би най-лошият от целия ми живот. По-лош от времето, когато Силвия ме напусна, по-лош дори и от времето, когато научих за смъртта на майка си.
— Да не би да искаш да кажеш, че предпочиташ да говориш за някой от тези случаи?
— Не, ни най-малко. Ти каза, че искаш да говорим за Клара. Значи, ще говорим за нея.
Наместих се удобно на постелката и се замислих. Интересувах се от трансцедентното вглъбяване и когато имах някакъв проблем, често си повтарях моята мантра, докато намерех търсеното решение. Първата ми мантра, която наистина даваше резултат бе: „Продай рибата в Баджа и купи водопроводни кранове на стоковата борса“. Или: „Заведи Рачел в Мерида да кара водни ски в залива Кампече“. С тази мантра свалих първия път Рачел, след като безуспешно бях изпробвал всичко друго.
Тогава Зигфрид се обади:
— Много се умълча. Боб.
— Мисля по това, което каза.
— Моля те, не мисли по него, Боб. Просто говори. Разкажи ми, какво чувстваш сега за Клара.
Опитах се да бъда честен. Зигфрид нямаше да позволи да избия настрани. Трябваше да надзърна в собствената си памет и да намеря потиснатите чувства.
— Добре, но нямам много за разказване — отговорих аз.
Във всеки случай не на повърхността.
— Спомняш ли си какво си чувствал тогава, Боб?
— Разбира се, че си спомням.
— Опитай се отново да почувстваш същото, Боб.
— Добре. — Безропотно възстановявам в ума си ситуацията от онова време. Аз съм там и казвам нещо на Клара по радиотелефона. Дейн крещи от обслужващия модул. Всички сме изплашени до смърт. Под нас синята мъгла се разтваря и за първи път виждаме неясните очертания на звезда. Беше триместен, не, петместен кораб… Във всеки случай вонеше на повръщано и пот. Цялото ми тяло ме болеше.
Можех да си спомня всичко, макар че щеше да бъде чиста лъжа, ако кажа, че се опитвах да го изживея отново.
Казах тихо, като се подсмивах:
— Зигфрид, там има силна болка и вина, и мъка. Не мога да ги контролирам.
Понякога му пробутвам нещо такова, като му съобщавам някоя болезнена истина с тон, с който се поръчва на келнера да донесе още една чаша ром. Този трик прилагам, когато искам да го отклоня от някоя от неговите атаки. Мисля, че номерът не мина. В Зигфрид са вградени много хичиянски електронни схеми. Той е много по-добър от роботите в Института, в който ме лекуваха при онази случка. Непрекъснато контролира всички физически характеристики на тялото ми: електропроводимост на кожата, пулс, активност на бета вълна и прочие. От сензорите монтирани върху ремъците, с които съм завързан към постелката, той отчита силата, с която се мятам по пода. Пак със сензори отчита силата на гласа ми, а чрез спектрално сканиране и обертоновете. Освен това разбира и значението на думите, които изговарям. Зигфрид е изключително интелигентен, макар че е робот.
———————————————
321 ,S, Не зная защо продължавам 17,095с тези сеанси. 17,100Sigrid. 17,105323 IRRAY. ЗАЩО. 17,110324 ,С, Аз те възстановявам, Роби, 17,115вече са ти слагани 17,120три стомаха и, чакай да помисля, 17,125почти петдесет метра 17,130черва. 17,135325 ,С, Язви, рак. 17,140326 ,С, Нещо изглежда, 17,145че те гризе отвътре, 17,150Боб. 17,155
———————————————
Понякога ми е много трудно да го излъжа. В края на сеанса ставам напълно безволев. Тогава си мисля, че ако остана една минутка повече, ще ме обхване такава болка, която би ме унищожила напълно.
Или би ме излекувала. А може би това да е едно и също.