Метаданни
Данни
- Серия
- Хичи (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gateway, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Георги Стоянов, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 36гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ГЕЙТУЕЙ. 1993. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.6. Фантастичен роман. Превод: от англ. Георги СТОЯНОВ [Gateway, by Frederik POHL (1977)]. Художник: Петър ХРИСТОВ. Печат: Абагар, Велико Търново. Формат: 84/108/32. Печатни коли: 23. Офс. изд. Тираж: 3 000 бр. С твърда и мека корица и с подвързия. Цена: 30.00 лв.; 38.00 лв. — с подвързия.
История
- —Корекция
- —Добавяне на анотация (пратена от Mandor)
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Гейтуей от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Тази статия е за фантастичния роман. За термина от компютърните мрежи вижте Гейтуей (компютърни мрежи).
| Гейтуей | |
| Gateway | |
| Автор | Фредерик Пол |
|---|---|
| Първо издание | ноември 1976 г. |
| Оригинален език | английски език |
| Жанр | роман |
Гейтуей (на английски: Gateway) е фантастичен роман, написан от писателя Фредерик Пол през 1977 г.
Боб Бродхед – ветеран от три полета в пространството, човек невероятно известен и богат, се връща във времето на своята младост, за да предприеме едно пътуване към себе си, по-опасно и смразяващо дори от междузвездното пътешествие, издигнало го на върховете на славата.
Романът е носител на наградите „Хюго“ и „Небюла“.
15.
Кабинетът на Зигфрид, разбира се, е под „Големия Балон“, както и всички други здравни кабинети. В него не може да бъде нито много горещо, нито много студено. Понякога обаче ми се струва, че нещо не е на ред. Казвам му:
— За Бога, Зигфрид, много е горещо тук. Сигурно кондиционерът ти не работи.
Отвръща ми спокойно:
— Нямам кондиционер, Роби. Хайде да се върнем към спомените за майка ти…
— Майната й на моята майка. И на твоята също.
Зигфрид замълчава. Зная какво мислят неговите електронни схеми. Зная също, че ще съжалявам за тази си безразсъдна ругатня. Бързо добавям:
— Искам да кажа, Зигфрид, че се чувствам неудобно. Много е горещо тук.
— Тук не е горещо, на теб ти е горещо — коригира ме Зигфрид.
— Какво?
— Датчиците ми показват, че телесната ти температура се повишава най-малко с един градус винаги, когато засегнем някои въпроси: майка ти, Клара Моинлин, първото ти пътуване, третото ти пътуване, потта на Дейн Мечников.
— Браво! Чудесно! — Започвам гневено да ругая. — Значи ти ме шпионираш, така ли?
— Знаеш добре, че отчитам всички външни признаци, Роби — отвръща укорително той. — В това няма нищо лошо. Все едно, че някой приятел отбелязва, че се изчервяваш, или че заекваш, или пък че почукваш с пръсти.
— Това ти го казваш.
— Аз го казвам, Роб. Казвам ти го, защото мисля, че трябва да знаеш, че за теб тези въпроси са свързани с известно емоционално натоварване. Би ли желал да поговорим на какво се дължи това?
— Не! Бих желал да поговорим за теб, Зигфрид! Какви други тайни криеш от мен? Броиш ли ерекциите ми? Слагаш ли скрит микрофон в леглото ми? Подслушваш ли телефона ми?
— Не, Боб. Не правя нито едно от тези неща.
— Надявам се, че е вярно, Зигфрид. Имам свои начини да разбера кога ме лъжеш. Замълчава за малко, а после казва:
— Роб, мисля, че не разбирам какво искаш да кажеш.
— Не е и необходимо — отговарям хапливо. — Ти си просто машина. Достатъчно е, че аз разбирам. — Много важно е да имам някаква тайна от Зигфрид. В джоба си имам листче хартия, което ми даде С.Я.Лавровна след една нощ, изпълнена с марихуана, вино и много секс. Някой ден, много скоро, ще извадя от джоба си това листче и тогава ще видим кой е шефът тук. Това надхитряне със Зигфрид ми доставя истинско удоволствие. Той ме нервира, а когато съм нервиран, забравям къде е слабото ми място, къде изпитвам най-голяма болка, и как да се спася от нея. Скоро обаче ще извадя листчето и тогава ще му дам да разбере.