Антонио Пигафета, Роберт Грюн
Първото пътешествие около Земята (5) (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)

ОТ НАПУСКАНЕТО НА ЗУБУ ДО РАЗДЯЛАТА С МОЛУКСКИТЕ ОСТРОВИ

Сбогуване със Зубу

Скоро загубихме Зубу от очи и след десет левги хвърлихме котва край носа на един остров, който носи името Бохол^[1]. Понеже бяхме се примирили с мисълта, че екипажът вече не стигаше за управляването на всички кораби, решихме да изгорим „Консепсион“, тъй като той бе понесъл най-много щети по време на плаването. Преди да го предадем на пламъците, пренесохме всичко, което можеше още да ни послужи, на другите два кораба.

Бяхме напуснали пристанището на Севиля с четири кораба, а сега оставаха само два. Очите на мнозина се насълзиха, когато буйните пламъци обгърнаха „Консепсион“. Добре ни беше служил този кораб.

Лошо настроение

Сега вече никой не говореше за това, че Магелан бе португалец. Някои дори сваляха шапките си, когато споменаваха името му. Винаги става така, ваше благородие, едва след смъртта започват да виждат доброто у човека.

Настроението и на двата кораба беше лошо. Причината не бе само смъртта на адмирала — повечето от нас бяха загубили по време на плаването, и най-вече на остров Матан, верни другари. Екипажът не проявяваше доверие към двамата нови капитани, по все пак държеше повече на испанеца, отколкото на португалеца. Никой вече не продумваше за връщане в родината.

Панилонгон, юни

Продължихме на югозапад и минахме покрай един остров на име Панилонгон. Хората там са черни като етиопци. Подпрени на дълги, тесни копия, те бяха застанали в заплашителна поза на брега. Навярно и до тях бе стигнала вестта, че и ние сме уязвими и смъртни. Тази вест може би се предаваше от остров на остров и това бе много опасно за нас.

Странно засвидетелствуване на приятелство

Подир три дни отново се натъкнахме на голям остров. Хвърлихме котва край неговите брегове. Кралят ни посети на борда на кораба и в знак на своите симпатии към нас рани лявата си ръка и намокри с кръвта гърдите и върха на езика си. Ние направихме същото. След тази церемония кралят, който бе дошъл сам, си отиде. През цялото време, докато беше на кораба, той не произнесе нито дума. Ние също мълчахме.

Страхът на капитаните

Кралят бе поканил със знаци капитаните да го посетят. Но нито един от тях, или пък който и да е друг от кораба, не пожела да последва тази покана. Всички твърдяха, че са болни и изтощени. Изборът падна върху испанския рицар, който се бе осмелил да кори своя върховен пълководец, великия и благороден крал на Испания, но и той отказа да слезе на сушата. На края трябваше аз да се впусна в това опасно приключение. Заявих, че съм готов да посетя краля, макар че капитаните не ми дадоха придружители.

И тъй, аз се отправих сам към сушата. Кралят ме очакваше на брега. Скоро стигнахме до една река, по чиито брегове се виждаха много рибари. Кралят ходеше гол, както и всички обитатели на този и на съседните острови, само хълбоците му бяха покрити с тясно парче плат, но той и него свали, когато се качихме в една лодка и потеглихме нагоре по реката. Лодкарите пяха през целия път. В два часа през нощта стигнахме до жилището на краля, то бе отдалечено на две левги от мястото, където бяхме хвърлили котва. Намираше се на самия бряг на реката между две други жилища, но беше по-голямо от тях и от всички други, които бях виждал преди това.

Посрещане

Едва пристъпихме прага на кралския дом и насреща ни излязоха слуги, които държаха в ръце факли от тръстика и палмови листа. Листата бяха навити на руло и напълнени със споменатите вече растителни смоли. Докато приготовляваха на открит огън вечерята, кралят заедно с двама от своите приближени, на които бе разрешено да влизат в палата му, и с двете си жени, които бяха много добре сложени, изпи голям съд с палмово вино, без да хапне нищо. Канеха и мен да пия, обаче аз познавах вече действието на това вино и пих само веднъж. Пиенето се придружаваше със същата церемония, както при краля на Масао.

Вечеря

Вечерята, приготвена от ориз, козе месо и силно осолена риба, ни бе поднесена в порцеланови купи. Тук ядат ориза вместо хляб и го приготвят по следния начин: в едно глинено гърне, което по форма напомня нашите тенджери, слагат най-напред ориз и вода. След това покриват съда с един голям лист и го оставят на огъня, докато оризът се сгъсти, стане твърд като хляб и може да се извади от гърнето. Навред по тези острови оризът се приготвя така.

Кралят

Не съжалявах, че слязох сам на сушата, изпитвах пълно доверие към краля и неговите хора. Той бе едър, силен мъж и обичаше да се смее, показвайки зъбите си, украсени със златни пластинки. Ядеше и пиеше повече от десетина наши мъже. Особено обичаше печеното козе месо. Всеки път, когато унищожаваше някое голямо парче месо или риба, виждах как стомахът му се издува. Обземаше ме страх, че може да се пръсне.

Леглото ми

(липсваща картинка???)

Карта на околосветското плаване на Магелан (1519–1522 г.). С пунктир е отбелязано продължението на пътешествието след смъртта на Магелан

 

След вечерята кралят заповяда да донесат две тръстикови и две кокосови рогозки и две възглавници от листа. Сложиха ги една до друга, така че се образуваха две легла. Сега кралят ме запита със знаци дали желая за нощта жена. Благодарих му и му показах, че бих желал да остана сам. След тези думи един от неговите приближени влезе в помещението и остана цялата нощ до мен. Кралят отиде да спи с двете си жени другаде.

Посещения на острова

На другия ден, докато приготвяха обеда, аз обходих острова. Влязох в много колиби, построени по същия начин, както и на другите острови, които бяхме посетили, и видях много златни съдове и предмети, обаче малко хранителни продукти. След като се върнах, отново ме нагостиха с ориз, козе месо и риба. Като подарък кралят ми поднесе бокала, от който бях пил. Той бе златен и толкова тежък, че с мъка го повдигах до устните си.

Посещение при кралицата

С жестове обясних на краля, че имам желание да видя кралицата и той кимна с глава в знак на съгласие. Упътихме се към върха на една планина, където се намираше палатът. Когато влязох, аз направих дълбок поклон и кралицата отговори по същия начин на моя поздрав. Седнах до нея и загледах как плетеше рогозки.

Всички стени бяха украсени с порцеланови съдове, видях и четири различни по големина тимпана — кралицата се забавлявала, като свирела всеки ден на тях. Множество роби и робини стояха около нея, готови да й служат. Понеже не можех да разговарям с кралицата на нейния език, скоро се върнах в палата на краля. Там ме гостиха със захарна тръстика.

Злато

На този остров, както и на всички останали, има свине, кози, ориз и джинджифил. Но на никой друг остров няма такова изобилие от злато, каквото видях тук. Обитателите му ми посочваха цели долини и със знаци ми даваха да разбера, че там имало повече злато, отколкото косми на главите им. Само че те не умееха да добиват злато, а освен това и нямаха желание да си създават толкова работа. Те изобщо не ценят този метал.

Бесилка

След като привършихме обеда, помолих краля да ме върне отново на нашите кораби. Той лично ме придружи, заедно с неколцина от своите приближени. Докато пътувахме с лодка надолу по реката, видях на десния бряг трима мъже, които висяха на едно дърво голи, изложени на знойното слънце. Когато запитах, какво означава това, отговориха ми, че така наказвали всеки, който извърши злодеяние.

Правосъдие

На този остров много строго се наказва прелюбодеянието. Прелюбодееца го шибат с камшик пред всички или го окачват да виси пет дни на едно дърво, а прелюбодейката хвърлят в реката да се удави пред очите на целия народ. Кражбата не се наказва, освен ако е засегнато имуществото на краля или на някой от приближените му. Не закачат и децата на прелюбодейците.

Разположението на Чипит

Тази част на острова, която носи името Чипит, е свързана с Бутуан и Калаган. Островът се простира надлъж покрай Бохол и има удобно пристанище, разположено на 8° северна ширина и 167° западно от демаркационната линия и отдалечено на 50 левги от Зубу. На северозапад — на около два дни път — се намира големият остров Лоцон. От дълги години той се посещава от китайци, които идват със своите джонки да търгуват.

Кагаян

След като плавахме няколко дни на запад-югозапад, забелязахме един пуст остров на име Кагаян и хвърлихме котва край него. Малкото обитатели, които видяхме, бяха мохамедани — морски разбойници, изгонени от остров Борнео. Те ходят голи, за оръжия им служат цеви, колчани със стрели и отровни билки. Носят и ками, дръжките на които са украсени със злато и скъпоценни камъни, а също така копия, боздугани и „брони“ от бизонска кожа. Нас ни смятаха за божества или светци. На този остров има големи и ниски дървета, но никакви хранителни продукти и само един-единствен извор.

Разположение на острова

Островът се намира на 7°30′ северна ширина и на 43 левги от Чипит. Когато бяхме на Палаоан, научихме, че морските пирати-мохамедани крадели от другите острови дори вода, с която пълнели големи мехове, направени от козя кожа. Те отвличали и жени от други племена и ги домъквали тук.

Палаоан

На около 25 левги по-нататък се натъкнахме на друг голям остров, на който имаше храна в изобилие. Това бе истинско щастие за нас, защото много често празните ни стомаси ни бяха довеждали до мисълта да напуснем корабите и да се заселим на някой остров, за да дочакаме там края на дните си. На този остров, наречен Палаоан, можахме да си купим ориз, джинджифил, свине, кози, кокошки и различни видове банани. Някои бяха по-дълги от един фут и дебели колкото мъжка ръка. Малките са по-вкусни от големите. Местните жители ни дадоха и кокосови орехи, батати, захарна тръстика и коренища, които много напомняха цвекло. Тук приготвят ориза на огън, в тръстиково стъбло или в дървени съдове. Така той се запазва по-дълго, отколкото когато е приготвен в гърнета. От ориза умеят да правят и вино, което не само е по-силно, но и по-вкусно от палмовото. С една дума, този остров бе за нас като обетована земя. Той се намира на 9°20′ северна ширина и на 171°20′ от демаркационната линия. Кралят сключи с нас съюз за приятелство. За да го закрепи, той поиска нож, направи драскотина на гърдите си и намаза с кръвта челото и езика си. Ние последвахме примера му.

Обитателите на Палаоан ходят голи, но обичат да се украсяват с пръстени, огърлици, гердани от месинг и звънчета. Най-много им харесва медната тел, с която можеха да прикрепват въдиците си.

Почти всички обработват собствени ниви. Оръжията им са примитивни: дебели дървени стрели, върхът на които е от рибя кост или от намазана с отрова тръстикова цев. Стрелите не завършват с пера, а с връх от много леко, меко и гъвкаво дърво. В края на цевите напъхват парче желязо, което използват като копие, когато свършат стрелите. Те отглеждат едри питомни петли, които от суеверие не ядат, а ги пускат да се борят един срещу друг. Правят облози и собствениците на победилите петли получават награди.

Юли

От Палаоан се отправихме в югозападна посока и след около десетина левги видяхме нов остров^[2]. Докато плавахме по продължение на брега му, всички имахме чувството, че той се приближава към нас. Щом хвърлихме котва, се изви страшна буря, небето почерня. На върха на мачтата видяхме пак светихелмовите огньове. Тази бе една от най-тежките нощи, които бяхме преживели досега. Бурята така шибаше вълните, че те издигаха нашите кораби като сухи листа нагоре. Понякога ни се струваше, че се приближаваме до звездите. А по едно време се озовахме пред опасността двата кораба да се блъснат един в друг. Това щеше да означава нашия край. Бурята стихна така внезапно, както бе дошла, и на небето засияха безброй звезди. Повечето от моряците коленичиха, за да благодарят на светата Дева за нашето спасение.

9 юли

Още на другия ден до нашия кораб се приближи една хубава лодка със златна украса на носа и на кърмата. Отпред плющеше синьо-бяло знаме, до него се издигаше прът, на чийто връх бяха завързани паунови пера. В лодката имаше музиканти, които удряха барабан и надуваха гайда, също така и други местни жители. Хубавата гребна лодка, наричана прау, се съпровождаше от две рибарски ладии.

Осмина знатни пратеници от острова се качиха на борда и насядаха на един килим, разстлан за тях на задната палуба. Донесоха ни богати дарове: един съд, пълен с дъвка и орехи от палмата арека, с едни корени, които местните жители непрестанно дъвчат, портокалов цвят и жасмин. Всички тези дарове бяха покрити с жълто копринено платно. Освен това ни подариха два кафеза с кокошки, две кози, три съда с оризово вино и доста голямо количество захарна тръстика. На другия кораб също бяха поднесени такива подаръци. Знатните гости ни прегърнаха на сбогуване и си отидоха. Оризовото вино е бистро като вода, но много силно. Част от моряците се напиха веднага. Местните жители го наричат арах и почват да го пият от най-ранна възраст.

Второ посещение и подаръци, 15 юли

Подир шест дни кралят изпрати други три лодки, които заобиколиха нашите кораби. Насядалите в тях островитяни пак надуваха гайди, удряха тъпани и тимпани. Те ни поздравяваха, като сваляха платнените си шапки и ги размахваха. Тези шапки са толкова малки, че едва покриват върха на черепа.

Ние отвърнахме на поздрава им с халосни изстрели от нашите оръдия. Получихме като подаръци различни ястия, всичките приготвени от ориз. Някои бяха увити в продълговати листа, други приличаха на островърхи конуси от захар, а трети наподобяваха някакъв сладкиш. Те ни се видяха най-вкусни, понеже оризът бе смесен с яйца и мед.

Дарове за краля и кралицата

След като приехме подаръците, обясниха ни, че кралят на драго сърце ни позволява да си вземем от неговия остров дърва и вода. Разрешено ни бе също да търгуваме на воля. Това ни даде повод да слезем на сушата и да отнесем дарове на краля, на кралицата и на министъра. С тази задача се нагърбиха седмина от нас, между които бях и аз. Подаръкът за краля представляваше зелена ориенталска дреха от кадифе, стол, облечен с виолетово кадифе, пет лакътя червен плат, една шапка, позлатен стъклен бокал, една блестяща купичка с капак и три рула хартия.

На кралицата поднесохме три лакътя жълта коприна, един чифт пантофи, бродирани със сребърни нишки и сребърна кутия, пълна с карфици.

Подаръци за останалите

Министърът получи три лакътя червен плат, една шапка и позлатен стъклен бокал.

На кралския вестител, който бе дошъл с лодката, подарихме ориенталска дреха, която от едната страна бе червена, а от другата зелена, една шапка и едно руло хартия. На седемте вождове, които ни придружаваха, дадохме ленено платно, шапки и хартия. След като връчихме даровете, качихме се в една от трите лодки.

Посещение при министъра

Наложи се да чакаме два часа, докато доведат два богато украсени слона, които възседнахме. Даровете наслагахме в порцеланови съдове и ги покрихме с копринени кърпи. Носеха ги дванадесет мъже. Те вървяха пред нас и така шествието стигна до дома на министъра, който ни угости с богата вечеря. Прекарахме нощта върху памучни постели, покрити с коприна.

Посещение в кралския дворец, 16 юли

Предиобеда прекарахме в дома на министъра в бездействие. По пладне ни отведоха в двореца на краля пак със слонове, а дванадесетте мъже, които бяха носили даровете, вървяха пред нас. По целия път от дома на министъра до кралския палат по улиците стояха войници, въоръжени с копия, саби и боздугани. Така бе наредил кралят.

Запознаване с краля

Скоро стигнахме до палата и след като слязохме от слоновете, съпроводени от министъра и неколцина офицери, се изкачихме по една стълба, която ни отведе до голяма зала. В нея стояха придворни, които у нас бихме нарекли хидалго. Там ни поканиха да седнем на един килим. Даровете бяха положени до нас на пода. До тази зала имаше друга по-малка, чиито стени бяха облечени с коприна. Тук бяха разтворили широко тежките копринени завеси и залата се осветяваше от нахлуващата през двата прозореца светлина. В тази зала стояха триста души от личната охрана на краля, всички въоръжени с бляскави мечове. В дъното на залата имаше врата. Сега тя се отвори и ние видяхме краля. Той седеше заедно с едно малко дете. Дъвчеше непрестанно дъвка, а зад него се бяха разположили придворните му.

Разговорът с краля

Един от придворните ни предупреди, че сами нямаме право да разговаряме с краля, а всичко, което бихме искали да му кажем, трябва да го предадем на един придворен, той пък от своя страна го предава на брата на министъра, който се намира в малката зала. Ние изпълнихме това указание и видяхме, че братът на министъра предаде нашите думи с помощта на тръба на един от най-знатните офицери на краля, който след това лично ги съобщи на владетеля. И към едно друго предписание трябваше да се придържаме, а именно да правим по три поклона пред краля, като държим ръцете си сключени над главата. След като изпълнихме това, помолихме да предадат на владетеля, че ние сме пратеници на краля на Испания, че желаем да живеем в мир с него и не искаме нищо друго, освен да търгуваме на неговия остров. Кралят нареди да ни отговорят, че се радва да намери в лицето на краля на Испания приятел. Той не възразявал да се снабдим в неговите владения с вода и дърва и да търгуваме, както ни е угодно.

Размяна на подаръци

Настъпи моментът, в който ние предадохме на краля нашите дарове. При всеки подарък, който получаваше, той правеше малко, едва забележимо движение с глава. Всеки от нас получи по парче брокат и копринени златоткани кърпи, които най-напред мятаха на лявото ни рамо и веднага след това ги сваляха на пода. Подир малко ни бе поднесена закуска. Във всички ястия имаше карамфил и канела. След това отново спуснаха завесите на прозорците. Всички придворни на краля бяха препасани със златни колани, носеха ками със златни дръжки, украсени с перли и скъпоценни камъни, а също и много пръстени на ръцете.

Отново при министъра

Качихме се пак на слоновете и се върнахме при министъра. Пред нас вървяха седмина мъже с даровете, които бяхме получили от краля. В дома на министъра получихме нови подаръци, които, както и преди, най-напред мятаха на раменете ни. За благодарност ние дадохме на седмината мъже по два ножа.

Обед

Сега в дома на министъра влязоха деветима мъже, всеки от които носеше дървена табла, на нея имаше по единадесет порцеланови купички, пълни с месо. Сервираха ни тридесет различни вида месо, между които и телешко, угоени петли, кокошки, пауни и риби. Към всяка хапка, която слагахме в уста, трябваше да отпиваме оризово вино от порцеланова чаша, не по-голяма от яйце. Ядохме също ориз и други блюда, приготвени само от захар. Хранехме се със златни лъжици, подобни на нашите. Докато трая обедът — близо два часа, — седяхме на земята върху дебели и удобни кокосови рогозки.

Нощта прекарахме на същото място. До постелите ни горяха две бели восъчни свещи, сложени в сребърни свещници и две големи кандила с по четири фитила. Двама войници на краля стояха на стража.

На сутринта поехме със слоновете обратно към брега където ни чакаха две лодки прау, за да ни откарат до корабите. На двама моряка от „Виктория“ толкова им хареса на тоя остров, че останаха при мохамеданите.

Описание на острова

Селището, като се изключат дворецът на краля и жилищата на неколцина знатни придворни, все едно че е построено в морето. То наброява двадесет и пет хиляди огнища или семейства. Къщите са направени от дърво и поставени върху здрави колове. Когато има прилив, жените се качват на лодки, и идват да продават хранителни продукти. Дворецът на краля е ограден с висока стена, иззидана от тухли, която като същинска крепост има и продълговати бойници. Ние изброихме 56 метални и 6 железни топа.

Кралят

Кралят, мохамеданин, се казва раджа Сирипада. Той е към четиридесетгодишен и много пълен. Обслужват го само жени, дъщери на най-знатните хора от острова. Никой няма право да разговаря с него другояче освен чрез тръба, както бяхме принудени да постъпим и ние. Десет писари, наречени ксиротели, са заети единствено с това да описват неговите дела върху тънки кори от дървета. Той никога не напуска двореца си с изключение на дните, когато отива на лов.

25 юли

Трябваше да поправим корабите, а нямахме смола. Затова изпратихме петима моряци в селището, като им дадохме различни предмети, за да ги разменят за смола. Изминаха три дни, а те все още не се завръщаха. Започнахме да се опасяваме, че кралят все пак не е така благосклонно настроен към нас.

Страх от измяна, 29 юли

В понеделник, 29 юли, веднага след изгрев слънце се приближиха повече от сто лодки към нашите кораби. Те се бяха разделили на три групи, съпровождаха ги много малки лодки, наречени тунгули. Понеже се бояхме да не бъдем коварно нападнати, веднага опънахме ветрилата и така набързо отплавахме, че бяхме принудени да се простим с едната си котва. Подозренията ни се увеличиха, когато забелязахме раздвижване на няколко по-големи плавателни съда, които бяха хвърлили котва зад нашите кораби. Стори ни се, че имаме всички основания да се страхуваме от обкръжаване. Затова първата ни грижа бе да се отдалечим от онези кораби — наричаха ги джонки. Започнахме да ги обстрелваме и убихме голяма част от техните хора. Четирима пленихме, останалите се спасиха с бягство на брега.

В една от пленените джонки беше синът на краля на остров Лоцон, който служеше като военноначалник при краля на Борнео и току-що се бе завърнал със своите джонки след завоюването на едно голямо селище на име Лаое. Това селище се намира в единия край на острова в посока към Ява. Пълководецът го бе нападнал и плячкосал, защото неговите жители предпочитали да бъдат поданици на езическия владетел на Ява, а не на мохамеданския от Борнео.

Продажността ни Карвахо

Нашият щурман Хуан Карвахо подарил свободата на пълководеца тайно от нас. По-късно научихме, че е бил подкупен. Ако бяхме задържали под арест кралския син, кралят на Борнео щеше без съмнение да изпълни всяко наше искане, защото младият воин наистина имаше големи заслуги за кралство Борнео.

Наказанието на Карвахо

След като мохамеданския крал научи за нещастието, сполетяло джонките, той побърза да ни съобщи чрез единия от двамата моряци, които бяха останали в неговата страна да търгуват, че корабите искали да нападнат не нас, а някакви езически племена. За доказателство, че това твърдение отговаря на истината, ни показаха глави на убити в сражението езичници. Нашият отговор до краля гласеше, че искаме да върне на корабите ни двамата моряци, ако действително не е враждебно настроен към пас. Обаче кралят отказа да изпълни тази молба. Той не освободи и сина на Хуан Карвахо, който бе останал на сушата заради една жена.

Така Карвахо бе наказан за своята продажност със загубата на сина си. Ние задържахме на корабите шестнадесет мъже, всички без изключение знатни придворни, и три жени. Жените, и трите добре сложени, искахме да отведем в Испания, в дар на кралицата, но Карвахо ги взе за себе си.

Градът и племето на езичниците

В пристанището, където бяхме хвърлили котва, освен селището на краля на Борнео имаше и второ, също построено във водата. То се населяваше от езичници и беше още по-голямо от мохамеданското.

Враждебността между двата народа е много голяма, ежедневно се стига до сблъсъци и сражения.

Езическият крал е не по-малко могъщ от мохамеданския, само че не е така горд и на мен ми се струва, че не ще бъде трудно да бъде покръстен в християнската вяра. Тези езичници почитат слънцето и луната: слънцето като господар на деня, а луната като божество на нощта и мрака. Звездите те смятат за по-малки божества, подчинени на двете най-големи божествени сили. Приветствуват изгряващото слънце и пълната лука с песнопения и отправят всякакви молитви към тях: да ги дарят с деца, за увеличаване на стадата с добитък, за плодородие на земята.

Мохамеданите

Мохамеданите ходят голи като всички други обитатели на тези земи. Те ценят много живака, защото вярват, че укрепва здравето и лекува болести. Почитат един бог, който се казва Мохамед, и се придържат към неговите повели. Затова не ядат свинско месо. Тялото си мият с лявата ръка, с която никога не си служат при хранене, а лицето с дясната. Също като евреите те упорито държат на обрязването и не убиват нито кози, нито кокошки, без да призоват преди това слънцето. Преди да заколят кокошките, обрязват крилата и кожата на краката. Не ядат месото на нито едно животно, което не са заклали сами.

Камфор

На острова добиват и камфор — един вид балсам, който избликва капка по капка между кората и ствола на едно дърво. Това дърво се нарича капор.

Растения и животни

Тук растат канела, джинджифил, портокали, лимони, сливи, захарна тръстика, пъпеши, тикви, ряпа, кромид и др. От животните се срещат слонове, коне, биволи, коми, свине, кокошки, гъски и гарвани.

Бисерите на краля

Разказаха ми, че кралят на Борнео притежавал два бисера, големи колкото кокоше яйце и така кръгли и гладки, че никога не можели да застанат неподвижни върху равната повърхност на маса. Когато отнесохме нашите дарове на краля със знаци му дадох да разбере, че бих желал да видя тези бисери. Той веднага обеща да ни ги покаже, но все пак не стори това. Някои от знатните му приближени ме уверяваха, че са ги виждали.

Пари и търговия

Мохамеданите от Борнео секат медни монети, които са пробити, за да могат да се нанизват на връв. Едната им страна е гладка, а на другата се виждат четири букви — инициалите на великия император на Китай.

Като мярка за тегло вземат бахара^[3], който се разпада на 203 катила, а един катил пък има 20 табила. Медните монети наричат пизи. За едно руло хартия ни даваха по 100 пизи, за един катил живак — по 6 порцеланови купички, за един катил бронз — една порцеланова купичка, за три ножа — една голяма порцеланова купа, за 160 катила бронз — един бахар восък, за 80 катила бронз — 1 бахар сол, за 40 катила бронз — 1 бахар аниме. Тук най-търсени са бронзът, живакът, киноварът^[4], стъклото, вълнените платове, лененото платно, желязото и очилата.

Порцелан

На Борнео добиват порцелан от много бяла пръст, която е лежала затрупана половин век, за да се получи желаната гладкост. Бащите заравят пръстта на синовете си. Твърдят, че порцелановата купа веднага се разпада на парчета, ако в нея се сложи отрова.

Кораби

Джонките, за които споменах, са най-големите плавателни съдове по тези морета. Частта, която е във водата, е направена от дъски, сковани една за друга с дървени гвоздеи, а горната им част е направена от дебели бамбукови пръти. От същите стъбла са направени и мачтите, а ветрилата са от дървесни кори. Тези джонки носят толкова голям товар, колкото и нашите кораби.

Разположение на острова

Остров Борнео е толкова голям, че за да бъде обходен с кораб, са необходими три месеца. Той се намира на 5°15′ северна ширина и 176°40′ дължина от демаркационната линия.

Сбогуване с Борнео

От остров Борнео потеглихме пак обратно, за да потърсим място, където ще бъде възможно да отстраним повредите. Единият кораб имаше голяма пукнатина, а другият се повреди, като заседна недалеч от остров Бибалон поради невнимание на кормчията, но можахме да го изтеглим. Още по-голямо нещастие щеше да ни сполети, когато един моряк, който почистваше фенера си, по невнимание захвърли пламтящия нагар в едно буре с барут. Добре че успя да го измъкне, преди още барутът да се подпали.

Приятна среща

По пътя срещнахме четири лодки прау, които бяха на път за Борнео, и разбихме едната от тях, натоварена с кокосови орехи. Екипажът й се спаси на едно малко островче. Трите останали се постараха да не прекосят пътя ни и се оттеглиха зад едни малки острови.

Остров Цимбомбон

Между северния нос на Борнео и остров Цимбомбон попаднахме в едно пристанище, което ни се видя подходящо за възстановяване на корабите. Но тъй като ни липсваше необходимият материал, потребни ни бяха четиридесет и два дни, докато двата кораба отново станат годни за плаване. Всеки от нас участвуваше в работата. Най-трудно бе да си доставим дървения материал от горите, тъй като земята бе буйно обрасла с бодливи храсти, а ние бяхме принудени да вървим боси, защото никой от нас вече нямаше обуща.

Диви свине

На този остров се срещат и много едри диви свине. Ние убихме една, която плуваше от един остров към друг. Главата и беше дълга две и половина палмо^[5], а бивниците й бяха по-дебели от мъжка ръка.

Тук видяхме крокодили както във водата, така и на сушата, а също така стриди, миди и много едри костенурки, две от които убихме. Само месото им тежеше 70 фунта. Видяхме и една малка риба, покрита с твърди като кост люспи, която на главата си, наподобяваща глава на свиня, имаше две рогчета.

Живи дървета

Тук аз видях необикновени дървета, чиито листа продължават да живеят и след като окапят. Те са подобни на листата на черницата, имат къса, остра дръжка, а на долния край от двете си страни — крачета. Щом ги докоснеш, те побягват. Такова едно листо пазих девет дни в едно ковчеже. Когато го отворих, листото започваше да се разхожда наоколо. Мисля, че тези необикновени листа се хранят с въздух^[6].

Нови капитани, септември

След като поправихме корабите и те станаха отново годни за плаване, решихме да свалим Хуан Карвахо от длъжност заради измяната, която бе извършил спрямо нас. На негово място избрахме двама капитани, а именно Гонсало Гомес де Еспиноса и Хуан Себастиан дел Кано.

Пленяваме една джонка

Наскоро след като напуснахме нашето пристанище, се натъкнахме на една джонка, която бе на път от Борнео за остров Палаолан. Поканихме я да спре, но понеже пътниците в нея не се подчиниха, ние я пленихме и ограбихме. На борда бяха министърът на Палаолан, неговият син и брат му. Поискахме за тримата откуп от 400 мерки ориз, 20 свине, 20 кози и 150 кокошки. Не премълчахме също какво ще последва, ако нашето искане не бъде удовлетворено в срок от седем дни.

Мир, октомври

Не само получихме всичко, каквото бяхме поискали, но освен това и кокосови орехи, банани, захарна тръстика и палмово вино. В отговор на тази щедрост, върнахме на министъра част от неговите ками и пушки и му подарихме едно знаме, дреха от жълта дамаска и петнадесет лакътя ленено платно. На сина му дадохме мантия от синя материя. На останалите също направихме подаръци и така се разделихме като добри приятели.

Продължаваме пътуването

Отплавахме пак по обратния път покрай остров Кагаян и пристанището на Чипит, за да се отправим най-сетне към Молукските острови. След като бяхме изминали около 40 левги, съзряхме няколко малки острова, около които морето, макар и много дълбоко, бе покрито с водорасли. Ето защо сметнахме, че сме се озовали в друг океан.

Цоло и Тагима

След като Чипит остана зад нас, на запад видяхме двата острова Цоло и Тагима, край които се намират най-хубавите бисери. Някои са големи колкото яйца на костенурка, а други достигат дори големината на кокоши яйца. По-малките бисери се ловят близо до брега, големите — навътре в морето на голяма дълбочина. Намерихме една мида, само месото на която тежеше 47 фунта.

Бисерите на краля на Борнео

Тук са намерени и бисерите на краля на Борнео, за които споменах по-рано. Този крал бе взел за жена една от дъщерите на краля на Цоло и от нея научил, че баща й притежавал два големи бисера. Това пробудило завист у него и той дълго мислил как да се добере до тях и решил: с 500 плавателни съда с войни в пълно снаряжение нападнал Цоло и пленил тъста си и двамата му сина. Едва след като получил бисерите, ги освободил.

Кавит, Субанин, Монорипа

Продължихме да следваме курса си и минахме покрай селата Кавис и Субанин и край острова Монорипа, който също е населен. Само че обитателите му не си строят жилища, а живеят в лодки.

Канела

Селата Кавис и Субанин са разположени на островите Бутуан и Калаган, където расте най-хубавата канела. Ако бяхме останали поне два дни, щяхме да натоварим корабите само с канела. Ние обаче не искахме да губим време, а да използваме попътния вятър, за да отминем един нос и няколко малки, пръснати наоколо острови, но когато към нашия кораб се приближиха островитяни, взехме от тях 17 фунта канела. За нея им дадохме двата големи ножа, които бяхме взели от министъра на Палаолан.

Канеленото дърво, октомври

Канеленото дърво е високо 5–6 стъпки, дебело е един пръст и има не повече от три или четири клона. Листата му напомнят листата на лавровото дърво. Канелата, която се употребява у нас, е просто кората на това дърво — събира се два пъти годишно. Самото дърво и зелените му листа имат същия вкус като кората. Това дърво тук наричат „кайнмана“, защото „кайн“ значи дърво, а „мана“ — сладко.

Октомври

Сега плавахме на североизток, защото нашата цел беше град Майнгданао^[7], където искахме да съберем сведения за разположението на Молукските острози. По пътя си обаче срещнахме една бигуадея — рибарска лодка и решихме да я пленим. Това се оказа невъзможно без битка, така че се видяхме принудени да убием седмина мъже, които ни оказаха съпротива. Останалите пленихме.

Тези островитяни бяха по-високи и по-силни от всички, които бяхме виждали досега — научихме, че са от Майнгданао. Между тях беше и братът на тамошния крал. Той ни увери, че познавал точно разположението на Молукските острови, а по-късно ни разказа също, че е пребивавал в дома на Франсишку Серану. Понеже нямахме основание да не му вярваме, променихме курса и поехме на югоизток.

Хората с големи уши

Разказаха ни, че в планинската част на остров Квипит живеели хора, чиито тела били целите покрити с косми; те били много войнствени и отлични стрелци с лък. Тези жестоки хора, когато пленявали неприятел, го убивали и изяждали сърцето му сурово с някакъв сос, приготвен от портокали и лимони. Научихме и за един остров на име Гилона, чиито обитатели имали толкова дълги уши, че им стигали чак до раменете. Когато показахме учудването си, разказаха ни за друг остров, разположен наблизо, на който живеели хора с още по-големи уши. Толкова големи, че можели с едното ухо да покрият цялата си глава. На нас много ни се искаше да ги видим, но бяхме принудени да се откажем, защото бързахме да стигнем по-скоро до Молукските острови.

26 октомври

След като отминахме островите Цибоко, Сарангани и Кандигар, на 26 октомври, събота, малко след здрачаване внезапно ни връхлетя такава страшна буря, че ни принуди да свием всички ветрила. Започнахме да се молим на бога да ни спаси и след малко видяхме на върха на мачтите си нашите трима светци, които разпръсваха със своето сияние мрака; свети Елм на гротмачтата, свети Николаус на фокмачтата и света Клара — на бизанмачтата. Цели два часа те пръскаха светлина и когато изчезнаха, заедно с тях изчезна и бурята.

Двама пилоти

При остров Сарангани в посока към Кандигар хвърлихме котва край едно село, в което имаше много злато и бисери. Това пристанище се намира на 5°9′ северна ширина и е отдалечено на 50 левги от Кавит. Жителите му ходят голи, както всички останали племена в тази част на света. Останахме тук един ден и със сила се сдобихме с двама пилоти, които да ни отведат до Молукските острови.

След като те волю-неволю склониха да ни покажат верния път, потеглихме на югозапад и стигнахме до осем острова, които бяха отчасти обитаеми, отчасти безлюдни, и се казваха: Чеауа, Каучо, Кауиао, Каманука, Кабалуцао, Чеаи, Липан и Нуза.

Сангир, 1 ноември

В края на тази верига от острови се намира един много красив на име Сангир. Ние искахме да заобиколим носа му, но неблагоприятен насрещен вятър ни попречи, така че бяхме принудени цялата нощ да кръстосваме в открито море. Възползвайки се от мрака, единият от пилотите, а заедно с него и братът на краля на Майнгданао избягаха и се спасиха с плуване. След разсъмване отново се оказа невъзможно да заобиколим острова. Тук управляват четирима крале, а именно раджа Матандату, раджа Лага, раджа Бапти и раджа Парабу. Сангир е разположен на 3°30′ северна ширина и се намира на 27 левги от Сарангани.

Молукските острови, 6 ноември

След като все пак успяхме да заобиколим този остров на 6 ноември, сряда, съзряхме на около 14 левги пред нас четири други високи острова. Пилотът ни каза, че това са Молукските острови. В този миг всички благодарихме на бога и дадохме салют с оръдията. Вие ще разберете голямата радост, която изпитахме, когато съзряхме тези острови, ваше високоблагородие, като си припомните, че заради тях плавахме цели двадесет и седем месеца без два дни из непознати морета, излагайки се на много опасности и рискове.

Дълбочината, която измерихме тук, беше между 100 и 200 разтега^[8]. Това изобличаваше португалците в лъжа, защото те твърдяха, че Молукските острови били разположени сред океан, недостъпен поради грамадни дълбочини и постоянно покрит с гъсти мъгли.

Тадоре, 6 ноември

В петък, 8 ноември, в три часа подир обед навлязохме в пристанището на един остров, който носеше името Тадоре^[9]. Когато приближихме до сушата и пуснахме котва, отново дадохме салют с всички оръдия. Скоро се появиха двама пратеници на краля и ни запитаха кои сме и какво търсим в тези земи. Отговорихме им, че искаме да сключим мир с техния крал и да разменим испански стоки срещу подправки.

Кралят ни посещава, 9 ноември

Още на другия ден самият крал дойде да ни посети. За да му засвидетелствуваме уважение, ние го посрещнахме с лодки още по море, а той ни покани да се качим в неговото прау. Седеше под копринен слънчобран, пред него стояха двама знатни придворни от свитата му и един от синовете му. Синът държеше в ръка кралския скиптър, а придворните — по един златен съд, пълен с вода, в който кралят от време на време потапяше ръцете си. До него стояха двама други благородници, които носеха златни ковчежета, пълни с бетре^[10].

Сънят на краля

Кралят ни приветствува като желани гости и ни разказа, че преди доста време му се присънило, как множество кораби от далечни страни ще пристигнат на Молукските острови. За да провери дали сънят му ще се сбъдне, той много нощи наблюдавал луната и открил, че корабите наистина ще се появят. И според него ние бяхме онези, които толкова дълго бе чакал.

След тези думи кралят дойде на нашия кораб, където всички му целунахме ръка. Отведохме го на задната палуба, но той отказа да мине през отвора, който ние използвахме, защото сметна, че е под неговото достойнство да се навежда. Тогава му дадохме стол, обвит в червено кадифе и след като седна, го облякохме в дреха от жълто кадифе. За да му покажем колко го почитаме, насядахме около него на пода.

Необикновена учтивост

Кралят ни увери, че той и неговите поданици желаят да бъдат за вечни времена приятели и васали на краля на Испания и че ще ни приеме на своя остров като собствени деца. Помоли ни да слезем на сушата и да живеем там, като у дома си. На края заяви, че островът вече не ще се нарича Тадоре, а Кастилия. По този начин той искаше да даде израз на привързаността си към нашия господар, краля на Испания.

Подаръци

Тези думи ни развълнуваха и ни накараха да му подарим трона, върху който седеше. Освен това му оставихме и дрехата, с която го бяхме заметнали, парче фино сукно, четири лакътя алено платно, жилетка от брокат, парче жълта дамаска и други индийски платове с втъкани златни нишки, парче бяло ленено платно, две кепета, шест наниза ситни стъклени мъниста, двадесет ножа, три големи огледала, шест ножици, шест гребена, няколко позлатени стъклени купички и още някои неща. Сина му дарихме с парче индийски плат, изтъкан от злато и коприна, с едно голямо огледало, една шапка и два ножа. За деветимата знатни приближени, които придружаваха краля, избрахме по една шапка и два ножа. На останалите също раздадохме малки подаръци. На края кралят изказа съжаление, че не е в състояние да направи на краля на. Испания подарък, който би бил достоен за този велик владетел.

Кралят на Тадоре ни посъветва да изтеглим корабите по-близо до брега и да убиваме с огнестрелните оръжия всеки от неговите поданици, който би дръзнал да ни ограбва. След тези думи си тръгна. Лицето му изразяваше задоволство, но той нито веднъж не приведе глава, макар че ние многократно му се кланяхме. На сбогуване отново дадохме топовни изстрели.

Кралят

Кралят е мохамеданин, към 45-годишен, добре сложен и с привлекателно лице. Облеклото му се състоеше от фина риза, чиито ръкави бяха избродирани със злато. Около кръста си бе увил пояс, който стигаше чак до стъпалата. Името му е раджа Султан Мандзор. Той минава за забележителен астролог.

10 ноември

(липсваща картинка???)

Кралят на един от Молукските острови

 

На 10 ноември, неделя, отново се срещнахме с краля. Той ни запита от колко време сме вече на път, какви заплати получаваме и какво яде и пие всеки от нас ежедневно. Задоволихме любопитството му. Тогава той помоли да му дадем един печат на нашия крал и кралското знаме, защото лелеел желание за в бъдеще както неговият остров, така и островът Таренате, на който възнамерявал да постави за владетел племенника си Калоногапи, да бъдат подчинени на краля на Испания, за чиято мощ и чест отсега нататък щял да се бори с оръжие в ръка. Ако го сполети нещастието да бъде победен, щял да се отправи с един от собствените си кораби за Испания, за да върне печата и знамето. Той помоли също неколцина от нас да останат при него, защото така хората щели да запазят по-дълго жив спомена за краля на Испания.

Когато разбра, че търсим карамфил, кралят изрази готовност да нареди да ни изпратят от остров Бахиан количеството, което ни е необходимо. Обясни ни, че самият той разполагал с твърде малко изсушен карамфил, но на Бахиан имало много повече, отколкото нашите кораби биха могли да поберат. Тъй като този ден бе неделя, не се занимавахме с търговия. Празничният ден на местните жители е петък.

Описание на Молукските острови

Предполагам, че на ваше високоблагородие ще бъде угодно да получи някои по-точни сведения за островите, на които расте карамфиловото дърво. Те са пет: Таренате, Мутир^[11], Тадоре, Махиан^[12] и Бахиан. Таренате е най-забележителният, неговият последен крал е владеел почти изцяло и останалите четири острова. Тадоре, на който се намирахме, има свой владетел. Мутир и Махиан нямат крале, там управлява народът. Когато кралете на Тадоре и Таренате водят помежду си война, тези „републики“ доставят и на двете страни войници. Бахиан също има крал. Цялата провинция, в която расте карамфиловото дърво, се нарича Малуко.

Франсишку Серану

Осем месеца преди нашето пристигане на Тадоре бе починал португалецът Франсишку Серану. Той бе служил при краля на Таренате във войната му с краля на Тадоре и бе принудил последния да даде дъщеря си за съпруга на краля на Таренате, а синовете на своите вождове — за заложници. Едва тогава бил възстановен мирът между двамата владетели. От този принудителен брак произлизаше внукът на краля на Тадоре, Каланопаги.

Отравяне

Когато няколко години по-късно Серану дошъл на остров Тадоре, за да закупи карамфил, кралят му дал листа от бетре, в които имало отрова. Подир четири дни Серану починал. Кралят на Таренате пожелал да го погребе според местните обичаи, ала тримата слуги, които придружавали португалеца, се противопоставили, тъй като били християни. Серану оставил син и дъщеря, чиято майка била явайка, и състояние от 200 бахара карамфил.

Писмо на Серану до Магелан

Серану е бил добър приятел и далечен сродник на нашия верен адмирал. Той именно го убедил да предприеме това плаване. Когато Магелан бил в Малака, Серану му писал неколкократно от Тадоре, че на никой друг остров не може да се води по-изгодна търговия. Дон Мануел, покойният крал на Португалия, бе отказал да повиши заплатата на Магелан дори с един-едничък тестон, въпреки безспорните му заслуги пред португалската корона. Обиден той отишъл в Испания, където получил от негово кралско величество всичко, каквото поискал.

Кралят на Таренате отровен

Десет дни подир смъртта на Серану, кралят на Таренате, раджа Абулейс, който дал една от дъщерите си на краля на Бахиан, обявил на зет си война и го прогонил от своя остров. Дъщерята отишла при баща си под предлог, че ще посредничи за мир, и му дала отрова, от която той починал след два дни. Кралят оставил деветима синове: Чехиломомучи, Ядоревимихи, Чехилидероа, Чилипаги, Чиалинчекилин, Катераваеху, Серих и Каланопаги.

11 ноември

Беше понеделник, 11 ноември, когато при нас дойде с две лодки Чехилидероа — един от синовете на краля на Таренате. Той бе облечен в дреха от червено кадифе. По-късно научихме, че го придружавали вдовицата и децата на Серану. Той обаче нямал кураж да дойде на нашите кораби, а и ние от своя страна не се осмелихме да го поканим при нас без разрешението на краля на Тадоре, неговия противник, в чието пристанище се намирахме. Затова запитахме краля дали можем да посрещнем Чехилидероа на нашите кораби и получихме отговор, че може да постъпим, както ни е угодно. През това време Чехилидероа се бе отдалечил, изпълнен с недоверие. Изпратихме подире му лодка с подаръци — индийски платове от злато и коприна, няколко огледала, ножове и ножици, — но той не прие благосклонно нашите подаръци.

Чехилидероа имал при себе си един покръстен индиец на име Мануел. Той служел при португалеца Педру Афонсу де Лороса, дошъл след смъртта на Серану от Бандан на Таренате. Този Мануел, който говореше португалски, се качи на нашия кораб и ни съобщи, че синовете на краля на Таренате, макар и във вражда с краля на Тадоре, били предани на испанската корона. Ние му предадохме писмо за де Лороса, в което се казваше, че той спокойно може да дойде на нашите кораби.

Многоженство

При моите проучвания за обичаите на тази страна узнах, че всички крале тук могат да имат колкото жени искат. И все пак винаги една е първата съпруга, а останалите се подчиняват на нейните заповеди. Кралят на Тадоре притежава извън града голямо жилище, в което живеят най-красивите от неговите двеста съпруги. Той се храни или сам, или с първата си съпруга на нещо като подиум, откъдето винаги може да държи под око останалите си жени. След като се нахрани, си избира жена за следващата нощ.

Ако кралят стане от трапезата, жените могат да се нахранят всички заедно, в случай че са получили разрешение за това. Ако това не отговаря на желанието на краля, всяка от тях се храни сама в своите покои. Никой няма право да зърне жените на краля и ако някой покаже такава безумна смелост, че да се приближи през деня или нощта до този дом, бива убит на място. Всяко семейство е задължено да снабдява краля с жени, като му предава по две от дъщерите си. Раджа Султан Мандор имаше двадесет и шест деца — осем сина и осемнадесет дъщери. Мюфтията^[13] на Тадоре имаше 40 жени и толкова много деца, че сам не би могъл да ги преброи.

Търговия, 12 ноември

На 12 ноември кралят нареди да стъкмят навес за нашите стоки и след няколко часа той бе готов. Там отнесохме всички предмети, предназначени за разменна търговия, и поставихме трима от нашите хора на стража. Споразумели се бяхме с краля и за начина, по който ще правим размяната.

За всеки бахар карамфил трябваше да даваме: 10 лакътя хубав червен плат или 15 лакътя плат от по-ниско качество, 25 лакътя фино ленено платно, или пък 17 катила живак, 50 ножици или 15 брадви, 40 кепета или 3 тимпана, или пък един центнер мед. Огледалата се търсеха много и можехме изгодно да ги разменяме, но повечето се бяха изпочупили по пътя, а колкото бяха останали здрави, ги взе до едно кралят. Част от стоките, които сега разменяхме, бяхме пленили от джонките, за които споменах по-рано. Така че търговията беше изгодна за нас, но можеше да бъде още по-доходна, ако не бързахме толкова да се върнем в Испания.

Гореща вода

Освен срещу карамфил всеки ден разменяхме разни дреболии срещу кози, кокошки, кокосови орехи, смокини и други храни, а също така използвахме случая и се запасихме с голямо количество прясна вода на корабите. Тук водата избликва от земята гореща, но като постои един час на открито, изстива. Обясняваха ни, че става така, защото водата извира от планините, където растат карамфиловите дървета. Във всеки случай установихме, че португалците отново се бяха опитали да измамят света, като твърдяха, че на Молукските острови изобщо нямало питейна вода.

13 ноември

Днес кралят изпрати сина си Мосахап на остров Мутир, да докара оттам определеното за нас количество карамфил. Макар че искаше да ни задържи на своя остров, той правеше всичко, за да ускори нашето отпътуване.

Днес му показахме пленниците. Кралят помоли да му ги подарим, за да ги изпрати по домовете им. Той смяташе, че тази постъпка ще увеличи славата на испанския крал и ще направи известно името му сред тези племена. Ние му предадохме трите жени, определени за дар на испанската кралица, и всички мъже, с изключение на онези, които бяхме пленили на остров Борнео. Кралят много се зарадва, че изпълнихме молбата му.

Клане на свине

Освен това кралят ни помоли да изколим всички свине, които носехме на борда, и като обезщетение за тях ни предложи птици и кози. Изпълнихме и това негово желание. Изклахме животните под горната палуба, за да не забележат мохамеданите. Тези странни хора изпитват голямо отвращение от свинете.

Де Лороса

Вечерта при нас дойде португалецът Педру Афонсу де Лороса. Ние знаехме, че кралят го е предупредил да говори само истината. Де Лороса каза, че живее от шестнадесет години в Индия. Призна, че десет от тях е прекарал на Молукските острови и че точно толкова години са изминали откак португалците са открили тази островна група, без да съобщят за това. А преди единадесет месеца и половина на Молукските острови пристигнал един голям кораб, за да натовари тук подправки, но силни бури и проливни дъждове го принудили да остане дълги месеци в Бандан. Този кораб бил дошъл от Европа и неговият капитан, португалецът Тристан де Менезяш, разказал на сънародника си де Лороса, че една флотилия, състояща се от пет кораба, под главното командуване на някакъв португалец на име Фернау Магаляиш, била тръгнала от Севиля, за да завладее Молукските острови от името на краля на Испания. Кралят на Португалия, разсърден от това, че един от неговите поданици се е поставил на разположение за тази цел, изпратил голям брой кораби към скалистия нос Добра надежда и нос Санта Мария в страната на канибалите^[14], за да пресекат пътя на испанската флотилия. Но тези кораби не успели да открият испанските. По-късно кралят научил, че Магелан е избрал свой път през друго море и веднага дал заповед на своя главнокомандващ в Индия дон Диего Лопес де Сичера да замине с шест военни кораба за Молукските острови и да потопи испанската флотилия.

Когато запитахме какво е станало с де Сичера, де Лороса продължи разказа си. По онова време Сичера получил известие, че турците въоръжават флота срещу Малака и се видял принуден да изпрати всички кораби, с които разполагал по пътя от Мека, за страната на юдейското племе. Пред град Аден се стигнало до въоръжено сблъскване, при което турците били унищожени. Така де Сичера е бил възпрепятствуван да предприеме действия срещу нас. Малко по-късно, разказа ни по-нататък де Лороса, де Сичера изпратил един голям военен кораб, въоръжен с две редици топове, но и този кораб не ни открил и се върнал безславно.

Седмина португалци убити

Де Лороса не премълча, че няколко дни преди нашето пристигане един португалски кораб и две джонки пристигнали на Молукските острови, за да съберат сведения за нас. Хвърлили котва пред Бахиан и се опитали да се възползват от случая и да закупят карамфил, но не се задоволили само с това. Седмина от португалците, въпреки всички предупреждения на капитана им, отвлекли няколко жени на краля от жилищата им. Телохранителите ги убили и капитанът сметнал за най-благоразумно да се спаси с бягство. Натоварените с карамфил и други стоки джонки останали на Бахиан.

Важни сведения

По-нататък де Лороса ни разказа, че всяка година множество джонки от Малака идвали на Молукските острови да закупуват карамфил. Тази търговия била най-доходна. Той потвърди, че португалският крал от десет години ползва от притежанието на Молукските острови, но крие това от краля на Испания. Тези сведения на де Лороса бяха от голяма важност за нас. Ето защо ние се опитахме да го убедим да тръгне с нас за Испания, като му внушихме, че там го очаква значително възнаграждение. Де Лороса прие нашето предложение.

15 ноември

Днес кралят ни съобщи, че ще замине за Бахиан, ла да донесе карамфила, който португалците са оставили там. Ние му дадохме подаръци и го помолихме да ги раздаде от името на испанския крал.

Той остана известно време при нас и помоли да го научим да си служи с оръжията. Дори сам стреля с един арбалет три пъти, но не можахме да го накараме да се докосне до някоя пушка.

Джайлоло

Срещу Тадоре е разположен един голям остров на име Джайлоло^[15], населен отчасти с мохамедани, отчасти с езичници. Той е толкова голям, че са необходими четири месеца, за да бъде заобиколен с джонка.

Мохамеданите имат двама владетели, единият от които, както ни каза кралят на Тадоре, имал 600, а другият — 525 деца. Езичниците нямат толкова много жени, колкото мохамеданите и не са така суеверни. През целия ден се молят на предмета, който съзрат сутрин, щом отворят очи. Езическият крал се нарича раджа Папуа. Той живее във вътрешността на острова и се храни в златни чинии.

На този остров се среща между скалите едно растение с кухи стебла^[16], дебели колкото мъжка ръка и пълни с много вкусна течност. Срещу тези пръчки разменихме много стоки с тия племена.

Посещение на краля на Джайлоло, 16 ноември

Днес, събота, мохамеданският владетел на Джайлоло дойде на нашите кораби. Ние го дарихме с една дреха от зелена дамаска, с два лакътя червен плат, няколко огледала, ножове, ножици, гребени и два позлатени стъклени бокала, които особено му харесаха. Той беше много любезен към нас и ни обясни, че иска да бъдем и негови приятели, щом сме приятели на краля на Тадоре, тъй като го обичал като собствен син. Покани ни да слезем на сушата, но ние отклонихме поканата му. Този владетел е много могъщ и се ползва с голямо уважение по всички острови. Той е вече възрастен и се казва раджа Юсу.

17 ноември

Днес кралят дойде отново на нашите кораби и ни помоли да дадем в негова чест изстрел от всички оръдия. Ние изпълнихме желанието му и за отбелязване беше, че гърмежът не го уплаши. В младите си години той е бил много храбър воин.

Подправката карамфил

Днес слязох на сушата, за да проуча как расте карамфилът. Карамфиловото дърво достига голяма височина, стволът му е дебел почти колкото тяло на мъж. Клоните са силно разперени, като към върха образуват пирамида. Листата приличат на тези на лавровото дърво, кората е с маслинов цвят. Карамфилчетата израстват по върховете на малките клонки на снопчета по десет, а понякога дори и по двадесет. Според годишното време дървото има на едната си страна повече плодове, отколкото на другата. Най-напред плодът е бял, когато зрее става червеникав, а след като изсъхне — черен. Бере се два пъти в годината: веднъж за Коледа и втори път през лятото, когато климатът по тези места е най-мек. При зимното слънцестояние е най-горещо, по това време слънцето се намира в зенита си. През топли и сухи години реколтата от всеки остров достига от 300 до 400 бахара. Дървото вирее само по планините, ако се присади в равнината, веднага умира. Листата, кората, дори и дървесината имат същия мирис и вкус като самия плод. Ако не се обере по време на зреенето, той става така дебел и твърд, че само обвивката му може да се употребява. Карамфиловите дървета растат само на Молукските острови: на Джайлоло и на малкия остров Маре, разположен между Тадоре и Мутир.^[17]

Мускатовият орех

На остров Джайлоло расте и мускатовото дърво, което много прилича на нашите орехови дървета. Това се отнася както до листата му, така и до плодовете. Когато узреят, те напомнят по цвета и по мъхестата си обвивка малка дюля. Външната кора е дебела колкото зелената кора на нашите орехи. Под нея се открива нежна тъкан, а след това и черупката, която обвива самия орех.

Джинджифилът

Освен това на този остров вирее и джинджифилът, който ние ядохме, когато е зелен, вместо хляб. Растението, от което се получава, не е дърво, а храст; той пуска дълги една педя издънки и листа, наподобяващи тръстика, само че още по-тесни. Издънките нямат никаква стойност, само корените представляват интерес и се купуват. Докато са зелени те не миришат така силно, както изсушените, които се смесват с вар, за да се запазят за по-дълго.

Жилища

Жилищата на островитяните приличат на тези, които вече бяхме видели по другите острови, само че не са толкова високо издигнати от земята и са оградени с бамбуков плет. Преди да влязат в новопостроена къща, островитяните запалват около нея огън и устройват празненство. Те окачват на покрива от всичко, което се ражда на острова, и вярват, че на бъдещите обитатели никога не ще им липсват тези неща.

Престилки от дървесна кора

Жените са грозни, ходят голи и носят само малка препаска от дървесна кора. Мъжете се придържат към същото облекло и въпреки грозотата на жените си са много ревниви. Те изпадаха в ярост, когато ние слизахме на сушата голи до кръста, защото смятаха, че по този начин искаме да въведем в съблазън жените им.

Хляб

Островитяните приготвят хляба си по следния начин: вземат къс мека дървесина от едно дърво, което наподобява палма, начукват го и след това го пекат на открит огън. Те наричат този хляб „сагу“ и го използват най-вече като запас при пътуванията си по море.

Ноември

Жителите на Таренате идваха всеки ден с лодките си при нас и ни предлагаха карамфил. Понеже чакахме завръщането на краля, не купувахме нищо от тях. Разменяхме само стъклени мъниста срещу хранителни продукти, но скоро забелязахме, че местните жители са недоволни от това и неведнъж виждахме заплашително вдигнати юмруци.

24 ноември

На 24 ноември, неделя, кралят се завърна под звуците на тимпани. В знак на уважение ние го приветствувахме с многократни оръдейни изстрели. Той ни съобщи, че съгласно неговите разпореждания не след дълго ще получим достатъчно карамфил.

25 ноември

И наистина още в понеделник ни доставиха 791 катила^[18] карамфил. Това бяха първите товари на нашите кораби и за да изразим радостта си, изстреляхме няколко залпа с оръдията. На Молукските острови наричат карамфила „хомоден“, на Сарангани — „бонгаловен“, а в Малака — „шианхе“.

Мъгла

Всеки ден виждахме ту на един, ту на друг връх мъгла, която се образуваше във форма на малки облачета. Тази мъгла допринасяла за отличното качество на подправките. Всеки островитянин има по няколко дървета, за които се грижи сам и бере плодовете им.

26 ноември

Днес кралят отново ни удостои с посещение и изтъкна, че заради нас е напуснал своя остров, нещо за което биха го осъдили всички негови предшественици. Той го сторил обаче на драго сърце, в знак на уважение към испанския крал и за да ни помогне по-скоро да се завърнем в родината си. Помоли ни да се върнем тук с голяма военна сила и да отмъстим за смъртта на неговия баща, който бил убит на остров Буру^[19]. Враговете осквернили трупа му, като го хвърлили в морето, вместо да го погребат.

Поканата на краля

Кралят ни съобщи също, че възнамерявал да устрои в наша чест празненство, на което щял да покани владетеля на Бахиан и неговия брат. Когато го запитахме какъв е поводът, той ни обясни, че такова празненство се устройва винаги, когато търговци натоварят първите количества карамфил, а освен това желаел да се прочетат молитви за нашето щастливо завръщане в родината. Бил наредил вече да се приготви всичко и да се прочистят пътищата от неприятели.

Подозрение

Тази покана не ни хареса. Научили бяхме, че на мястото, откъдето се снабдявахме с вода, неотдавна били нападнати и убити от островитяните тримата португалци, които придружавали Серану. Освен това често виждахме нашите пленници да разговарят тайно с местните жители. По тази причина и още повече че бе жив споменът ни за Зубу, ние отклонихме поканата. Вместо това предложихме кралят да дойде на нашите кораби и го помолихме по възможност да го стори по-скоро, за да можем да му предадем обещаните четири роби и някои други предмети. Освен това му дадохме да разбере, че смятаме скоро да отплаваме.

Оплакване на краля

Кралят се появи още същия ден, без да проявява ни най-малко недоверие. Обясни ни, че идва при нас като у дома си и ни увери, че нашето решение да отплаваме така внезапно, без подготовка, го натъжава силно. Другите кораби престоявали винаги по тридесет дни, докато натоварят. Напомни ни, че сезонът е неблагоприятен за плаване и ни предупреди да внимаваме, защото недалеч от Бандан имало плитчини. Най на края добави, че тъкмо сега била най-голяма вероятността да срещнем португалски кораби.

Клетвата на краля

С всички тези уговорки кралят целеше да ни накара да останем. Като видя, че не може да ни задържи, каза:

— Тогава искам да ви върна всичко, което ми подарихте от името на краля на Испания. Ако отпътувате, без да изчакате аз да подбера дарове, достойни за вашия крал, всички съседни владетели ще ме обвинят в неблагодарност и скъперничество. Освен това ще сметнат, че сте избързали толкова, защото сте се страхували от измяна и така аз за цял живот ще трябва да нося позорното име изменник. След тези думи, за да разсее всички наши подозрения, той накара да донесат корана. Сложи го четири пъти върху главата си, след като го целуна почтително, и прочете една молитва, наречена „цамбехан“. След това провъзгласи с висок глас, че се кълне в аллах и в корана да остане завинаги верен приятел на испанския крал. Изглеждаше много развълнуван при тези думи и на нас не ни оставаше друго, освен да му обещаем, че ще се задържим още четиринадесет дни в Тадоре.

Заговор

Оставихме му кралския печат и кралското знаме. По-късно узнахме, че неколцина вождове от острова го посъветвали да заповяда да ни избият и с това да спечели благоволението и благодарността на португалците, които щели по-добре от нас да го подкрепят при един поход срещу краля на Бахиан. Обаче кралят отговорил с негодувание, че никой и за нищо на света не може да го тласне към такава измяна.

27 ноември

Днес кралят нареди да обявят на всеослушание, че всички, които притежават карамфил, могат да дойдат на нашите кораби и да ни го предложат за продан. Набързо изкупихме всичко, каквото ни донесоха.

30 ноември

Днес кралят на Махиан дойде в Тадоре. Той обаче не пожела да слезе на сушата, тъй като неговият баща и брат му, които бе прогонил от Махиан, бяха намерили убежище на този остров.

30 ноември

В събота кралят на Тадоре доведе на корабите племенника си Хумаи, който едва двадесет и пет годишен беше вече министър. Като чу, че нямаме повече червено сукно, кралят веднага изпроводи пратеник на сушата и той донесе три лакътя плат. На министъра дадохме същите подаръци, каквито бяхме направили на краля на Тадоре. Не притежавахме нищо повече освен гюллета за оръдията и когато кралят и министърът напускаха корабите ни, изстреляхме залпове за сбогом.

Декември

В четвъртък и петък закупихме големи количества карамфил както в града, така и от островитяните, които идваха при нас с лодките си. Понеже се беше разнесла вече мълвата, че скоро ще отплаваме, те ни го продаваха много евтино. Само че нашите стоки за размяна съвсем привършиха, а всеки моряк искаше да отнесе у дома си полагаемата му се част, за това не един от тях даваше ризата от гърба си, шапката или оръжието си срещу карамфил.

Де Лороса идва на борда

В събота ни посетиха синовете на краля на Таренате с жените си, дъщери на краля на Тадоре. Заедно с тях на борда дойде и де Лороса. Подарихме на тримата братя и на жените им ножици, понеже нямахме нищо друго. Когато си тръгваха, ние отново изстреляхме залп с всички оръдия.

Понеже денят на отплаването беше вече определен, кралят сега ни посещаваше всеки ден. Ние виждахме, че му е трудно да се раздели с нас. Между другото той повтаряше, че се чувствувал като малко дете, чиято майка се кани да го напусне. Молеше да му подарим две или три от нашите оръдия. Предупреждаваше ни да не тръгваме нощем, защото тук имало много плитчини и подводни скали. Когато отвърнахме, че ще плаваме денем и нощем, за да стигнем по-скоро до Испания, той ни увери, че ще се моли за нас.

Чехилидероа се опитва да задържи де Лороса

Педру де Лороса бе дошъл с жена си и с цялото си имущество на борда, за да се върне заедно с нас в Европа. Синът на краля на Таренате Чехилидероа пристигна подир два дни с лодка, в която имаше много въоръжени мъже и помоли де Лороса да отиде при него. Но португалецът, който нямаше доверие в Чехилидероа, отказа, а също предупреди и нас да не допускаме Чехилидероа и неговите бойци на борда. Послушахме съвета му. По-късно научихме, че Чехилидероа имал план да залови де Лороса и да го предаде на капитана на Малака, който бе португалец. Когато разбра, че сме прозрели намерението му, синът на краля на Таренате се отдалечи, без да пести заплахите и без да крие разяреното си лице.

15 декември

Кралят ни изпрати вест, че щял да ни посети владетелят на Бахиан и ни помоли да дадем залпове в негова чест. Гостът дойде на 15 декември привечер и ние изпълнихме желанието на краля. Не стреляхме обаче с големите оръдия, защото корабите вече бяха твърде тежко натоварени. Кралят на Бахиан се появи, съпроводен от брат си, с една голяма лодка, в която седяха три редици гребци — общо сто и двадесет души. Украсена бе с флагове, направени изкусно от бели, жълти и червени пера на папагали. Удари на тимпани съпровождаха ритмичните движения на гребците. В две други лодки седяха млади момичета, дар за годеницата: братът на краля на Бахиан искаше да вземе за жена една от дъщерите на краля на Тадоре. Тази „флота“ ни приветствува, като заобиколи нашите кораби.

Патоли

Понеже обичаите не позволяват един крал да пристъпи в страната на друг, кралят на Тадоре направи своето посещение на краля на Бахиан не по суша, а в морето. Когато кралят на Бахиан забеляза, че другата лодка се приближава до неговата, той стана от килима, на който седеше, за да отстъпи мястото си на краля на Тадоре. Този от учтивост отказа да седне на килима и застана от другата страна. След това кралят на Бахиан предаде на краля на Тадоре като откуп за съпругата, която този даваше на брат му, петстотин патоли. Патолите са материи от злато и коприна, които се тъкат в Китай и особено се ценят тук на островите. За тях дават по три бахара карамфил, а понякога и повече. Когато почине знатен островитянин, неговите близки му оказват почит, като го обличат в дреха от такава материя.

16 декември

В понеделник кралят на Тадоре изпрати на краля на Бахиан празничен обед, който носеха петдесет жени. Те бяха облечени в коприна от кръста до коленете и вървяха две по две, придружавани от един мъж. Всяка носеше по една голяма купа, в която имаше малки чинийки с най-различни ястия. Мъжете носеха големи съдове с вино. Подредени така, те се приближиха до ладията, в която седеше под жълт балдахин кралят, и му поднесоха всичко това. Когато си тръгнаха обратно, жените се прилепиха за някои от нашите моряци, които зяпаха любопитно, и ги пуснаха, чак когато получиха от тях малки подаръци. Тъй или иначе много от моряците не дадоха тези подаръци напразно. Кралят на Тадоре изпрати и за нас кози, кокосови орехи и вино.

Новите ветрила

Днес опънахме нови ветрила, върху които изрисувахме кръста на свети Якоб Галицийски с надписа: „Това е знакът за нашето благополучно пътуване.“

17 декември

Във вторник подарихме на краля пушките които бяхме взели от джонките, и едно оръдие с четири бурета барут. На всеки кораб бяхме натоварили по осемдесет тона вода. Дърва щяхме да получим на остров Маре, където кралят бе изпратил сто мъже, за да ги насекат.

Съюз с краля на Бахиан

Днес кралят на Бахиан получи от краля на Тадоре разрешение да слезе на сушата и да сключи с нас съюз. Пред него вървяха четирима островитяни, които държаха в ръце изправени нагоре ками. В присъствието на краля на Тадоре той ни увери, че ще запази карамфила, който са оставили португалците на неговия остров, до пристигането на нова испанска флота и не ще го даде другиму. В знак на това, че бе готов да служи на краля на Испания, той ни предаде като подарък за нашия господар един роб и десет бахара карамфил. Роба приехме, но от карамфила взехме само два бахара, тъй като корабите ни бяха вече така претъпкани, че не можеха да поемат повече товар.

Райски птици

Освен това кралят на Бахиан ни помоли да предадем от негово име на краля на Испания две много хубави мъртви птици. Тези птици са на големина, колкото дрозд, имат малка глава, дълга човка и крака не по-дебели от паче перо за писане. Опашката им прилича на опашката на дрозда, но нямат крила, а само разноцветни пера, които наподобяват перата на рибар. Останалата им перушина е тъмна. Тези птици могат да летят само когато духа вятър. Разправят, че идвали от рая, наричат ги болондината или „птици на боговете“^[20].

Отвратителен обичай

Кралят на Бахиан беше около седемдесетгодишен. За него разказваха, че преди битка срещу враговете си или при други важни начинания той търсел удоволствие при един слуга, специално определен за тази цел, подобно на удоволствието, което, ако се вярва на Светоний^[21], Никомед е намирал при Цезар.

Магьосници

Един ден кралят на Тадоре изпроводил вестоносец при моряците, които стояха на стража и му наредил да им предаде да не излизат през нощта, тъй като между островитяните имало магьосници, които умеели с помощта на разни балсами да приемат фигурата на човек без глава. В този вид обикаляли през нощта и когато срещнели човек, докосвали го по ръката и намазвали палеца му с някой от споменатите балсами. След това този човек заболявал и подир три до четири дни неизбежно умирал. Кралят прибавил, че отдавна се старае да открие тези магьосници. Някои вече бил заловил и обесил.

18 декември

Кралят на Бахиан призна върховната власт на краля на Испания. Той и всички останали владетели на Молукските острови отправиха до испанския крал послание, в което го уверяваха, че желаят да бъдат винаги верни поданици на испанската корона.

18 декември

В сряда сутринта вече бяхме готови за тръгване. Владетелите на Тадоре, на Джайлоло и на Бахиан, както и синът на краля на Таренате, бяха дошли на уреченото място, за да ни съпроводят до остров Маре.

Корабът „Виктория“ пръв вдигна котва и скоро излезе в открито море, където спря да чака „Тринидад“, Но на „Тринидад“ имаше затруднения с котвата. Тогава моряците забелязаха, че корабът има доста голяма пробойна на дъното на най-долното помещение. Когато узнаха това на „Виктория“, върнаха се обратно и хвърлиха котва на старото място. Свалиха част от товара на „Тринидад“, за да могат да разкрият пробойната. Макар че корабът бе наклонен на едната си страна и водача нахлуваше като през тръба, ние не успяхме да намерим повреденото място. Два дни непрестанно изпомпвахме, но всичките ни усилия отидоха напразно.

Гмуркачи

Когато кралят на Тадоре научи за това, той побърза ла дойде, за да ни помогне. Но и на него не му провървя. Тогава заповяда на петима островитяни, които можеха да издържат дълго под вода, да се гмурнат под кораба. Търсиха повече от половин час, но и те не успяха да открият откъде нахлуваше водата. И понеже корабът вече потъваше, кралят изпрати да доведат от другия край на острова още по-сръчни гмуркачи. На другата сутрин те се спуснаха под водата, като смятаха, че там, където е пробит корабът, водната струя ще повлече косите им. Търсиха повече от час, но и те не можаха да разкрият пробойната.

19 декември

Вече и кралят не виждаше изход. Той каза през сълзи: „Сега кой ще потегли за Испания, за да предаде на тамошния крал, моя господар, вести за мен и да му отнесе моите дарове?“ Отговорихме му, че не ни остава друго, освен да изпратим само „Виктория“ за Испания. Тя трябваше да отплава веднага, за да използва източните ветрове. През това време щяха да поправят „Тринидад“ и после той можеше да се отправи със западните попътни ветрове към Дариенския провлак, който се намира от другата страна на морето в страната Диуканан^[22]. Кралят ни увери, че имал на служба 250 дърводелци които под наше ръководство щели да бъдат в състояние да поправят кораба. Обеща също така да се отнася към всички, които останат на острова, като към собствени деца. Когато произнасяше това обещание, в гласа му прозвуча такова вълнение, че повечето от нас едва можаха да сдържат сълзите си.

Намаляваме товара на „Виктория“

Понеже се страхувахме, че поради тежкия си товар кораб „Виктория“ би могъл да се повреди в открито море и да потъне, свалихме 60 центнера карамфил на сушата и ги прибрахме в жилището, което бе построено набързо за екипажа на „Тринидад“. Мнозина от „Виктория“ биха предпочели да останат на Тадоре, вместо да се върнат в Испания, защото се страхуваха, че корабът не е подготвен за такова дълго плаване. Освен това никой още не бе забравил теглилата, които изтърпяхме през време на пътуването си до Молукските острови. Повечето се страхуваха, че може да загинат глад в открито море.

21 декември

В събота, деня на свети Тома, кралят на Тадоре ни изпрати двама пилоти, които да ни изведат от този хаос от острови. Те ни обясниха, че времето е отлично за пътуване и че би трябвало колкото е възможно по-рано да отплаваме в открито море, но понеже трябваше да изчакаме нашите другари, които оставаха тук, да напишат писма, можахме да потеглим едва към обед. Двата кораба си взеха сбогом, като изстреляха залпове е оръдията, а другарите ни дойдоха донякъде с лодки. Най-сетне с много сълзи и прегръдки се разделихме.

Хуан Карвахо остава

Хуан Карвахо остана на Тадоре с петдесет и трима европейци, а нашият екипаж се състоеше от 47 европейци и 13 индийци.

Дърва от остров Маре

Един от министрите на краля на Тадоре ни съпроводи до остров Маре. Още щом островът се показа в далечината, към нас се отправиха четири лодки, натоварени с дърва. За по-малко от час ние ги прехвърлихме на борда и след това отплавахме в югозападна посока.

Богатствата на Молукските острови

На всички тези острови освен карамфил растат още джинджифил, дървото „сагу“, от което приготовляват хляб, ориз, кокосови орехи, смокини, бадеми, много по-едри от нашите, сладки и кисели нарове, захарна тръстика, пъпеши, краставици, тикви, един много освежителен плод на големина колкото диня, който се нарича „комиликаи“, и други вкусни плодове, има също кокосово и сусамово масло. От полезните животни се срещат кози, кокошки и пчели, които не са по-едри от мравки и събират отличния си на вкус мед в хралупите на дърветата. Видях и различни папагали. Между тях имаше бели, които се наричат „катара“, и червени, наречени „нори“. Те са много търсени не само заради хубавите си пера, но и поради това, че се научават да говорят много добре. Такъв папагал струва един бахар карамфил.

Господството на мохамеданите

Мохамеданите завладели тези острови преди близо петдесет години. Те се настанили тук и наложили религията си. Преди тях по тези места живеели езичници, които не се интересували от карамфиловите дървета. Сега само тук-таме са останали езически семейства. Те живеят в планините. Там карамфиловото дърво вирее най-добре. Областта, в която расте карамфиловото дърво, се казва Малуко.

(липсваща картинка???)

А — клон от пиперов храст, 1 — плодовете на черния пипер; Б — бананово дърво, 2 — банан; В — ананас; Г — кокосова палма, 3 кокосов орех, 4 — разрез на кокосов орех; Д — клон от карамфилово дърво, 5 — карамфилов цвят, 6 — не разцъфналите пъпки се изсушават и се употребяват като подправка

Разположение на островите

Остров Тадоре е разположен на 0°27′ северна ширина и 161° дължина от демаркационната линия. Остров Таренате се намира на 1°40′ северно от екватора. Мутир е разположен непосредствено под него, а Махиан — на 15′ южна ширина.