Антонио Пигафета, Роберт Грюн
Първото пътешествие около Земята (6) (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)

ОТ РАЗДЯЛАТА С МОЛУКСКИТЕ ОСТРОВИ ДО ЗАВРЪЩАНЕТО В ИСПАНИЯ

Декември

Продължихме между верига от острови, които носят имената Кайоан, Лайгома, Сико, Джиоги, Кафи, Лабоан, Толиман, Титамети, Маго и Батулига. Говореше се, че жителите на остров Кафи били по-дребни от пигмеите.

Преминахме покрай южния бряг на Батулига и поехме в посока запад-югозапад. На юг видяхме множество малки острови. Пилотите ни посъветваха да хвърлим котва тук наблизо, за да не се натъкнем през нощта на плитчините между тях. Затова се отправихме на югоизток и се установихме край един остров, разположен на 2° южна ширина и отдалечен на 55 левги от Тадоре.

Сула

Този остров се казва Сула. Неговите жители нямат крал. Те са човекоядци и езичници. Мъжете и жените ходят голи, ако не се смята една препаска от дървесна кора около кръста, широка два пръста. Наблизо има и други острови, на които живеят човекоядци. Това са островите Силан, Нозелано, Бига, Атулаблон, Лейчиегор, Тенетум, Гондиа, Пейларурум, Манадан и Беиайя.

Буру

От Сула продължихме покрай островите Ламатола и Тенетум. Вечерта хвърлихме котва при един голям остров, наречел Буру. На него намерихме храна в изобилие: свине, кози, кокошки, захарна тръстика, кокосови орехи, сагу и шиакарени, които тук се наричат „нанга“.

Плодове

Шиакарените имат груба кора и приличат на дини. Вътрешността им е пълна с червеникави семенца, подобни на семките на пъпешите. На вкус тези плодове напомнят кестени, някои обаче са горчиви и не могат да се ядат.

Банда

На 35 левги от Буру са пръснати дванадесет острова, които носят името Банда^[1]. На шест от тях виреят мускатови орехи, а по другите растат всички останали видове плодни дървета. Тези острови са разположени близо един до друг. Населени са с мохамедани. Островите Банда се намират на 6° южна ширина. Не ги посетихме, защото не ни бяха на път.

8 януари

При 8° южна ширина стигнахме до островите Злот, Носемамор и Галиан. Тук ни връхлетя страшна буря.

Уплашени за живота си, ние дадохме обет да направим поклонение пред иконата на света Мария де ла Гуида в случай, че се избавим. Едва успяхме да приберем ветрилата и да се доберем до един висок остров, зад който хвърлихме котва.

Малуа

Обитателите на този остров, наречен Малуа, са диваци и приличат по-скоро на лишени от разум животни, отколкото на хора. Те са човекоядци и ходят голи. Само когато потеглят в битка, покриват гърдите и гърба си с биволски кожи, украсени с кармиоли^[2], зъби на глиган и кози опашки. Косите си привързват на сноп и ги прикрепят с тръстикови гребени с дълги зъбци. Брадите си обвиват с листа и след това ги напъхват във фунии от тръстика. Така навярно се стремят да изглеждат по-страшни, но на нас ни се видяха само смешни.

 

Те бяха най-грозните хора, които срещнахме в тази част на Индия.

Храните и питиетата си съхраняват в мехове от палмови листа. Лъковете и стрелите им са от тръстика. Жените, също въоръжени, се запътиха заканително към нас, но достатъчно бе да им подарим по някоя дреболия и те веднага станаха приветливи и дори покорни.

Странен обичай

Тези диваци пробиват срамните си части с перо и то така, че да стърчи и от двете страни. Когато ги запитахме защо правят това, те се изсмяха и не ни отговориха. Едва по-късно научихме от жените им причината за този странен обичай. Те казаха, че това увеличавало сладострастието им и че биха отблъснали всеки мъж, който не зачита този обичай. Обаче сами се опровергаха: вярност и прелюбодеяние са за тях неизвестни понятия и на техните мъже не им правеше впечатление, когато те се забавляваха с нашите моряци.

Чер пипер

На този остров останахме четиринадесет дни: калафатихме кораба, който бе пострадал от бурите. Лишения не търпяхме — намирахме кози, кокошки, риба, кокосови орехи и чер пипер. За един фунт старо желязо получавахме петнадесет фунта восък или чер пипер. Има два вида пиперени зърна: продълговати и кръгли. Растението се вие като бръшлян по стволовете на дърветата и листата му приличат на листата на черницата. Плодовете на продълговатия пипер, наречен лули, са на реси като на лешника, а на кръглия пипер имат вид на клас и се казват „лада“. Зърната им се оронват по един и същ начин. Навред околовръст видяхме полета, покрити с пиперени храсти.

Разположение на Малуа

Остров Малуа се намира на 8°30′ южна ширина и 169°40′ дължина от демаркационната линия. От Малуа взехме с нас един мъж, който изрази готовност да ни заведе на някакъв остров, изобилствуващ с храни.

Джуджета с големи уши

Нашият пилот от Молукските острови ни разказа за някакъв остров на име Аручето, разположен някъде наблизо.

Хората, които живеели там, не били по-високи от педя, а ушите им стигали до земята. Когато си лягали да спят, те използвали едното си ухо за постеля, а другото — за завивка. Тези джуджета ходели голи, с остригани глави, имали бърза походка и пискливи гласчета. Живеели под земята, хранели се с риба и с някакъв плод, който растял между кората и дървесината на едно дърво, бял на цвят, кръгъл и приличен на посипано със захар колендро^[3]. Ние бяхме любопитни да видим тези джуджета, само че плитчините и насрещните течения ни възпряха да отидем до Аручето.

25 януари

На 25 януари напуснахме Малуа и след като изминахме 5 левги, на другия ден стигнахме до един остров, разположен на югозапад. Пилотът ни каза, че този остров се нарича Тимор^[4].

Аз слизам сам на сушата

Отправих се сам към сушата, за да преговарям с владетеля на Амабан. Нуждаехме се от хранителни припаси. Той ми предложи биволи, свине и кози, но искаше за тях толкова много, че не можахме да се споразумеем. Затова прибягнахме до следното: задържахме главатаря на едно друго селище, който бе дошъл съвсем доверчиво със сина си на борда на нашия кораб. Казахме му, че трябва да ни докара шест бивола, десет свине и десет кози, ако иска да си възвърне свободата. Понеже се страхуваше, че може да го убием, той нареди да ни донесат всичко, което изредихме, но не бе в състояние да ни даде повече от пет кози и две свине. Въпреки това ние бяхме доволни и дори му подарихме една брадва и огледало. Тон също остана доволен от размяната.

Облекло

Владетелят на Амабан е свикнал да го обслужват само напълно голи жени. Тези жени носят на ушите си малки златни халки, от които висят копринени помпони, а на ръцете си имат безброй гривни от злато и месинг. Мъжете украсяват голите си тела с кръгли златни пластинки, косите им са прихванати с тръстикови гребени и златни халки, а някои носят на ушите си и изсушени дръжки от тиква.

Растения и животни

На този остров има биволи, свине, кози, кокошки и безброй видове пъстроцветни папагали. От растенията виреят ориз, смокини, джинджифил, захарна тръстика, портокали, лимони, бадеми и фасул.

Търговия, февруари.

Спирахме край различни села и узнахме, че на другия край на острова живеят неговите крале — четирима братя. Техните селища се наричат Ойбих, Лихзана, Зуаи и Кабанаца. Разказаха ни също, че недалеч от Кабанаца се издигала планина, която била цялата от злато. Местните жители си служели със зрънца от този метал като с пари. Освен това оттук обитателите на Малака и Ява задоволяват нуждите си от сандалово и восъчно дърво. В момента тъкмо бе спряла една джонка от Лоцон, за да натовари сандалово дърво, което се намира единствено на този остров.

Суеверие

Жителите на острова са езичници. Разказваха, че когато сечели сандаловите дървета, при тях се явявал дяволът и ги питал имат ли някакво желание. След неговата поява винаги боледували. Затова секат тези дървета само при пълнолуние, като вярват, че така ще се предпазят от лоши болести. Тук разменят сандаловото дърво срещу червен плат, ленено платно, брадви, желязо и гвоздеи.

Разположението на остров Тимор

Островът е гъсто населен и се простира на дължина. Намира се на 10° северна ширина и на 174°30′ западно от демаркационната линия.

Болестта на свети Йов

На никой друг остров от този архипелаг не е така разпространена болестта на свети Йов^[5], както на Тимор. Тук я наричат „фор франчи“, което означава португалка болест.

Магепахер

Научихме, че на около един ден път северозападно от Тимор се намирал остров Енде, на който имало много канела. Местните жители били езичници и не се управлявали от крал. Недалеч от Енде започвала верига от острови, която се простирала чак до Ява и до носа на Малака. Имената на тези острови са Енде, Танабутан, Креночиле, Бирмакоре, Аранаран, Мани, Цумбава, Ламбох, Хорум и Ява, която местните жители наричат Яоа. Най-забележителните градове са на остров Ява, а най-големият от тях е Магепахер. Неговият крал е най-могъщият владетел в цялата област. Той се казва раджа Патиунус Сунда. Тук събират богата реколта от чер пипер. На половин миля разстояние от Ява се намират островите Бали, наричани също Малка Ява и Мадура^[6]. Двата острова са еднакви по големина.

Изгаряне на вдовици

(липсваща картинка???)

Изгаряне на вдовици на остров Ява

 

На остров Ява изгарят телата на знатните след смъртта. Жената, която покойникът е обичал най-много приживе, се хвърля жива в пламъците заедно с него. Преди това четирима мъже я пренасят през целия град, седнала на стол, окичена с венци. Родителите си, които скърбят за нея, тя утешава с усмивка и с думите: „Още тази вечер ще вечерям с моя съпруг, а през нощта ще си легна заедно с него.“ Когато стигне кладата, с тези думи, тя утешила вече само себе си, след това се хвърля в пламъците. Ако някоя жена откаже да стори това всички и смятат за много лоша съпруга, заслужаваща презрение.

Един безсрамен обичай

Нашият пилот ни разказа за един друг странен обичай, разпространен на Ява и на другите острови. Когато някой младеж се влюби в една жена и иска да спечели нейното благоволение, той окачва малки звънчета на срамните си части и се упътва след това към жилището на любимата. Спира наблизо и се опитва да примами жената с дрънченето на звънчетата.

Жени, оплождани от вятъра

Нашият водач ни разказа още за остров Околоро който се намирал недалеч от Ява. Този остров се обитавал само от жени, които били оплождани от вятъра Когато някоя от тях раждала момче, умъртвявали го веднага. Отглеждали детето само ако е момиче. Никой мъж не се осмелявал да се приближи до този остров Жените щели да го убият, ако стъпи на тяхна земя.

Синус магнус

Северно от Ява, в морския залив на Китай, който древните наричали Синус Магнус, имало огромно дърво, в което виели гнезда странни птици толкова големи и силни, че можели да носят във въздуха бивол или дори слон. Тези птици се казвали гаруда^[7], а селището където се намирало дървото, се наричало Пузатхайер. Самото дърво носи името Кам Панганги, а плодът му по-едър от дини, местните жители наричат буапанганги. Мохамеданите от Борнео, които бяха с нас на борда на кораба, твърдяха, че са виждали с очите си две такива птици.

Избавление по чудо

Невъзможно било да се приближи човек до това дърво, защото морето образувало въртопи на разстояние три до четири мили от брега. Научих това от островитяни, които бяха станали очевидци на ужасно корабокрушение. Една джонка била повлечена от теченията в близост до дървото и се разбила. Всички, които били на борда, се удавили, само едно момче се спасило. То се вкопчило в една дъска и така стигнало до брега покатерило се на дървото и там незабелязано се сгушило под крилото на една от тези огромни птици. На другата сутрин птицата отлетяла, за да отвлече един бивол. Когато кацнала, момчето се измъкнало от скривалището си и побегнало колкото му крака държат.

Малака

Нос Малака се простира до 1°30′ южна ширина, източно от него са разположени различни селища и градове, а именно: Цингапола, Пахан, Калантан, Патани, Брадлун, Бенан, Лагон, Черегигаран, Тумбон, Прхан, Куи, Брабри, Банга, Индиа, Яндибум, Лану и Лангхонпифа. Всички тези градове са построени като нашите и са подчинени на крал Зири Закабедара, който живее в Индия.

Камогиа

След като се отмине Сиам, се стига до Камогиа, чийто крал се нарича Зарет Церабедера. След това идва Чиемпа, чийто крал е раджа Брахами Мантри. Тези двама крале са много силни и богати.

Рабарбер

В тази страна расте рабарбер^[8], който се добива по следния начин: 25 до 30 мъже се отправят в гората и прекарват там нощта по дърветата, за да са сигурни, от една страна, че няма да ги нападнат лъвове и други хищни животни, а, от друга — за да могат да уловят по-ясно мириса на рабарбер, който вятърът довява. На сутринта се отправят към мястото, към което ги е насочил вятърът, и там откриват рабарбер, който представлява просто изгнилата дървесина на едно голямо дърво. Най-вкусни са коренищата, но също така и стъблото, наричано калама, и притежаващо целебна сила.

Кочин

Камогиа граничи с царството Коки, което местните жители наричат Кочин. Негов крал е раджа Зерибумни Пала — силен и богат владетел.

Великият Китай

Кочин граничи с Великия Китай, чийто император Сантоа раджа е най-силният владетел на земята. Седемдесет короновани глави се подчиняват на неговите заповеди, а всеки от тези владетели има по десет или петнадесет други, покорни нему. Пристанището на царството се нарича Гуантан^[9]. Между многото градове най-големи са: Накхин^[10] и Комлаха^[11]. Императорът управлява в Комлаха.

Дворецът на владетеля на Китай

В четирите крила на двореца, които сочат към четирите посоки на света, са настанени четирима от най-знатните министри. Всеки от тях дава аудиенция на онези, които идват от неговата посока. Всички крале и вождове от Централна и Горна Индия са подчинени на този владетел и са длъжни в знак на своята зависимост да поставят в резиденцията си мраморната статуя на едно животно, което е по-силно от лъва и се нарича чинга^[12]. Това животно е изобразено и на кралския герб, а и всички кораби, които влизат в пристанището на Китай, трябва да посят на борда си тази фигура, направена от слонова кост или восък.

Наказание

Ако някой от васалите на императора се е показал непокорен, за наказание той бива жив одран. Изсушават кожата му на слънце, посоляват я и препарират фигурата му. След това я поставят на някое възвишение в града със склонена глава и с ръце събрани и вързани над нея така, като че мъртвият прави поклон пред императора. Във Великия Китай наричат този поклон цонгу.

Паунът на императора

Никой няма право да зърне императора. Ако обаче той самият пожелае да види някого от своите поданици, тогава го изнасят върху много изкусно направен и богато украсен паун. Придружават го шест жени, облечени досущ като него, така че никой да не може да го различи от тях. След това влиза в една скъпо украсена статуя на змия, наречена „рага“. В гръдта на тази змия се намира един кристал, през който императорът може да наблюдава всичко, без сам той да бъде видян. Жени се само за сестрите си, за да не се смесва царската кръв.

Императорският дворец

Дворецът на императора е ограден със седем стени, а между стените стоят на стража по десет хиляди мъже, които се сменят на дванадесет часа. Във всяка стена има по една врата и пред всяка от тези врати стои специална стража. Пред първата стои войник, който размахва голям камшик в ръката си, пред втората — куче; войникът пред третата врата държи железен боздуган, а този пред четвъртата — лък и стрела; пред петата врата стои огромен на ръст боец с копие, пред шестата — лъв. Седмата врата се охранява от два бели слона. В палата има седемдесет и девет зали, непрестанно осветявани от свещи. Те се обитават само от жените, определени да обслужват императора.

В края на палата се намират четири зали, в които се явяват министрите, когато желаят да разговарят с императора. В едната зала стените, таванът и дори подът са изцяло покрити с бронз, във втората — със сребро, в третата — със злато, а в четвъртата — с бисери и скъпоценни камъни. В тези именно зали се съхраняват всички скъпоценности, които императорът получава във форма на данък.

Китайците имат светла кожа и ходят облечени. Хранят се като нас на маси. Дори и кръстове имат, само че не зная за какво им служат.

Мускус

Мускусът идва от Китай. Получават го от мускусния пор, който се храни само с един храст, наречен „шамару“ За да се извлече мускусът, поставят върху това животно пиявици, оставят ги да се напият с кръв и след това ги смачкват. Кръвта се събира в една чиния и се оставя четири-пет дни на слънцето да съхне и едва тогава мускусът става наистина целебен.^[13]

Който има такова животно, е длъжен да отделя дан за императора. Зрънцата мускус, които се изпращат в Европа, не са нищо друго освен парченца младо козе месо, потопени в истински мускус. Местните жители наричат мускусния пор кастор, а пиявицата — линта.

Бараначи

По протежение на китайското крайбрежие се срещат различни племена, които живеят по островите. Тук се ловят бисери и вирее канела. Входът към пристанището на местните жители минава под голяма планина, така че всички кораби и джонки, които искат да влязат в него, трябва преди това да свалят мачтите си. Господарят на тази страна се нарича Мони и управлява двадест владетели, а сам той е подчинен на императора на Китай. Главният град се нарича Бараначи. Там е разположена голямата страна на Изтока Катаи^[14].

Хан

Хан се нарича един висок, студен остров, на който има в изобилие мед, сребро, бисери и коприна. Неговият крал се нарича раджа Цотру. В планините живеят хора, които убиват родителите си, щом достигнат известна възраст, за да им спестят старческите неволи. Тези островитяни са езичници.

Всички тези сведения получих от един мохамеданин, който ме уверяваше, че бил видял всичко това със собствените си очи.

Сбогуване с Тимор, 15 февруари

На 11 февруари, вторник, отплавахме от остров Тимор и се отправихме към голямото открито море, което носи името Лау Хидол. Взехме курс на запад-югозапад и тъй като се бояхме от португалците, оставихме вдясно от нас остров Суматра, който по-рано се е наричал Трапробана, а също така Пегу, Бенгала, Урина, Челим, където живеят малайците, поданици на краля на Нарзинга, страната Каликут, подчинена на същия крал, Камбайя^[15], Кананор, Гоа, Ормуз и цялото крайбрежие на Индия.

Класи и касти

В Индия хората са разделени на шест класи, а именно: наири, паникали, франаи, пангелини, макуаи и полеаи. Наири са знатните или управляващите, паникали са гражданите. Само тези две класи общуват помежду си. Франаите събират смокини и правят палмово вино, макуаите са рибари, пангелините — моряци, а полеаите сеят и жънат ориза. Тези последните живеят само в селата и нямат право да влизат и градовете. Ако някой иска да им подаде нещо, оставя предмета на земята, откъдето те го вдигат. Когато излизат на улицата, полеаите са длъжни непрестанно да викат: „По, по, по.“ Това означава: „Пазете се!“ Разказваха ми, че един наири, който бнл докоснат от полеаи се самоубил, защото не можел да преживее този позор.

9 март

След като плавахме няколко дни при хубаво време, на 9 март ни връхлетя ужасен ураган, който ни принуди да свием всички ветрила. Задържа ни цяла седмица, без да можем да продължим пътя си. Четирима моряци бяха отнесени от палубата и се удавиха. Аз самият с голяма мъка се спасих от смърт. Две кози, които карахме на борда, се отвързаха и подгонени от страх, скочиха във водата.

18 март

Днес забелязахме един висок остров. Насочихме се към него, но не можахме да се приближим. Островът е разположен на 38° южна ширина и изглежда необитаем и незалесен. Дълъг е приблизително шест левги. Бяхме се надявали да намерим тук храна, защото нашите запаси пак привършваха, а и връхлитащите през време на урагана водни маси бяха унищожили голяма част от тях.

7 май

След като изтърпяхме мъките на силни бури, а след това и на пълно безветрие, на 7 май изчислихме, че нос Добра надежда трябва да се намира вече на около 57 левги зад нас на изток и това малко ни съживи, защото се хранехме само с жито, ориз и вода и повечето от нас бяха заболели: повръщаха, имаха треска, а венците им бяха силно подути. Аз страдах от копривна треска, цялото ми тяло бе изринато и пламтеше като огън. Силно ми се искаше, ваше високоблагородие, да скоча в морето, за да намеря там прохлада и облекчение.

Рио Инфанте

За наша изненада днес съзряхме суша. Изненадата обаче не беше приятна. Стигнали бяхме Рио Инфанте и се намирахме на 160 левги от носа. Изследвахме крайбрежието, търсейки пристанище, но не открихме такова. Така нашата надежда да намерим храна и да утолим най-сетне глада си, пак остана измамена. През тези дни някои от нашите моряци имаха странни видения. Привиждаха им се късове печено месо, кани с вино или освежителни плодове. Един моряк ми каза, че видял насред палубата огромна печена риба, но когато посегнал към нея, тя избягала и скочила в морето. Аз му обясних, че рибата не може да бяга, но той ми отговори, че тази риба имала крака. Бил ги видял добре.

Жажда

През тези дни се изчерпаха и запасите ни от вода. Капитанът бе принуден да разпредели водата така, че получавахме за цял ден по една чаша. Някои изпиваха порцията си още щом я получат, други съумяваха така да използват малкия си запас, че и за вечерта да им остане глътка. Случваше се често някой да открадне водата на друг. Жаждата ни мъчеше повече от глада.

Предложение да хвърлим котва в Мозамбик

Някои от нас, особено болните, на драго сърце биха желали да се отправим към Мозамбик, където имаше португалско селище. Към това ги тласкаха лошото състояние на кораба, който вече имаше много пробойни, силният студ, на който бяхме изложени, и най-вече обстоятелството, че привършваха запасите от храна и вода. Месото се бе развалило, защото нямахме възможност да го осолим. Но тъй като за по-голямата част от екипажа честта стоеше по-високо от живота, решихме въпреки всички опасности, които ни дебнеха, да продължим назад към Испания.

16 май

Днес след залез слънце отново ни връхлетя страшна буря, която строши на парчета фокмачтата и фокреята, като последствие от това нещастие следващия ден можахме да изминем само десет левги.

19 май

Трябваше да се спуснем до 42° южна ширина, за да можем да заобиколим нос Добра надежда. Постоянните западни и северозападни ветрове, които запращаха чудовищни вълни върху кораба, ни принудиха да плаваме с прибрани ветрила. Носът е разположен на 34°30′ южна ширина и е отдалечен на 1600 левги от носа на Малака. Това са най-големите и най-опасни скалисти носове на земята…

Носът остава зад нас

Най-сетне с божия помощ отминахме този страховит нос, но ако не бяхме приближили на пет левги до сушата, никога нямаше да успеем да сторим това.

Цели два месеца плавахме все на север, без да можем да си отдъхнем. През това време починаха двадесет и един човека от нашите, една част от тях християни, друга — индийци. Когато хвърляхме труповете им в морето, наблюдавахме нещо много странно: труповете на християните се обръщаха с лице към небето, а на езичниците — към водата.

Вече изобщо нямахме храна. Ако небето не ни беше пратило благоприятно време, всички щяхме да измрем от глад.

9 юли

На 9 юли, сряда, съзряхме островите Зелени нос и хвърлихме котва край брега на остров Сант Якобо. Понеже знаехме, че се намираме във вражеска страна, изпратихме само една лодка на сушата. Наредихме на екипажа й да казва, че сме се отклонили от пътя си и сме влезли в това пристанище, защото се е строшила фокмачтата, и че докато ние се опитваме да поправим повредата, капитанът е продължил с другите кораби към Испания. Внушихме на мъжете в лодката в никакъв случай да не признават, че сме заобиколили нос Добра надежда. Местните жители ни повярваха и ни дадоха няколко чувала ориз.

10 юли

За да установим дали правилно водим записките и корабния дневник, запитахме кой ден от седмицата е днес. Отговориха ни, че е четвъртък. Това ни озадачи, защото според нашите пресмятания трябваше да бъде сряда и не ни се искаше да вярваме, че сме сгрешили с един ден. Аз самият бях най-учуден, защото не бях боледувал ни веднъж и всеки ден водех дневника си. Ден след ден бях отбелязвал датата. Много по-късно разбрахме, че пресмятанията ни наистина са били погрешни, и то само защото бяхме обиколили цялото земно кълбо от изток на запад, следвайки пътя на слънцето. По тази причина бяхме отбелязали едно денонощие по-малко.

13 испанци попадат в плен

Когато за трети път наша лодка се отправи с 13 души към сушата, за да вземе вода за пиене, забелязахме, че я спряха. По раздвижването на намиращите се наблизо каравели разбрахме, че португалците възнамеряват да превземат и кораба. Това ни накара начаса да отплаваме. По-късно научихме, че лодката е била задържана, защото един от моряците издал тайната, разказал, че капитанът ни е мъртъв и че това е единственият оцелял кораб от флотилията, която Магелан бе повел към Молукските острови. Вече бяхме само 22 души, половината от тях — болни.

6 септември

На 6 септември, събота, пристигнахме в пристанището на Сан Лукар. Останали бяхме само осемнадесет души, другите измряха по пътя от глад. От тук Хуан Себастиан дел Кано писа на краля следното писмо:

„До негово величество,

Ваше височайше величество нека благоволи да знае, че пристигнахме само осемнадесет души с един от петте кораба, които ваше величество бе изпратил, за да открият Островите на подправките под предводителството на Фернандо де Магелянес, слава на паметта му! За да бъде осведомен ваше високо величество за най-важните събития през нашето пътуване, аз ви пиша накратко следното: Ние стигнахме до 54 градуса отвъд линията на равноденствието, където сами намерихме път, който води през морето между владенията на ваше величество и Индия. Този път е дълъг 100 левги. Плавайки по това море, макар ветровете да бяха попътни, през тези три месеца и двадесет дни ние не се натъкнахме на суша, ако не се смятат два малки безплодни и незаселени острова. След това стигнахме до един архипелаг, който има много богати със злато острови. Тук загина нашият адмирал и мнозина други го последваха в смъртта. Тъй като екипажът много намаля, извадихме един кораб от строя и продължихме с останалите два от остров на остров, докато с божия помощ стигнахме до Молукските острови. Това стана осем месеца подир смъртта на адмирала.

Там именно натоварихме корабите с карамфил. На път за Молукските острови открихме камфор, канела и бисери. Когато решихме да напуснем тези острови, за да се върнем в Испания, в единия кораб открихме голяма пробойна, която въпреки всички наши опити не успяхме да запушим. Ето защо трябваше да го разтоварим. И понеже не можехме да чакаме, докато корабът стане отново годен за плаване, решихме или да умрем, или да изпълним с чест дълга си към ваше величество и да се върнем с един кораб през Заба^[16] и Мелака^[17], за да можем да осведомим ваше величество за споменатото откритие. Така ние се впуснахме в открито море, като предоставихме нашия кораб на божията милост. По пътя си открихме множество изключително богати острови, между които Бандам, където има мускатови орехи, Заба, където вирее пиперът, и Тимор, където расте сандаловото дърво. На всички тези острови има и джинджифил. От всички тези подправки ние носим, за да ги покажем на ваше величество. Също така носим и договори за мир с всички крале и вождове на споменатите острови, подписани лично от тях, в които обещават да бъдат покорни поданици на ваше величество.

След като отплавахме от последния остров, цели пет месеца се прехранвахме само с жито, ориз и вода, без да слизаме на сушата. Страхувахме се от краля на Португалия, който бе извършил във всички свои земи приготовления за пленяването на флотилията, защото се стремеше да попречи на ваше величество да научи за нашите открития. Двадесет и двама души умряха по време на пътуването от глад. Липсата на хранителни припаси все пак ни принуди да хвърлим котва край един от островите Зелени нос.

Владетелят на този остров задържа една наша лодка с тринадесет души в нея. Мен и екипажа на «Виктория» той искаше да изпрати в Лисабон с един кораб, натоварен с подправки от Калокот^[18], под предлог, че никой друг освен Португалия няма право да търгува с тези богатства. Аз обаче реших, че е по-добре да загина заедно с екипажа, отколкото да падна в ръцете на португалците. Така успяхме да се спасим. Изтощени до крайност, без да се отделяме денонощно от помпата, ние продължихме и с помощта на бога и светата майка след тригодишно плаване влязохме в пристанището на Сан Лукар, откъдето пиша това писмо.

Сега ваше величество, аз ви моля да се погрижите за освобождаването на тринайсетимата, които толкова дълго време ви служиха честно и вярно. Ваше величество ще оцени нашето откритие, че Земята е кръгла. Ние я обиколихме с кораб цялата. Потеглихме на запад, а се върнахме от изток. Също така ви моля, като вземете пред вид суровия труд, глад и жажда, студ и жега, които нашият екипаж понесе в служба на ваше величество, да опростите митото върху докараните стоки.

С това привършвам, целувайки ръцете и нозете на ваше величество.

 

Написано на кораба «Виктория» в Сан Лукар на 6 септември 1522 г.

Капитан Хуан Себастиан дел Кано“

Равносметка

От деня на нашето заминаване от залива на Сан Лукар до завръщането ли бяхме изминали според моите пресмятания 14 460 левги^[19], като обиколихме цялото земно кълбо от запад на изток.

Пристигане в Севиля

В понеделник, 8 септември, хвърлихме котва пред кея на Севиля и дадохме залпове от всички оръдия.

На църква, 9 септември

Във вторник всички, облечени само по риза боси и с восъчни свещи в ръце, слязохме на сушата, за да прочетем молитвите си в катедралата на нашата закрилница санта Мария де ла Виктория и в църквата на света Мария дел Антигуа.

Аз предавам дневника си на император Карл V

От Севиля се отправих за Валядолид, където не предадох на негово величество императора нито злато, нито сребро, а нещо друго, което имаше в неговите очи много по-висока цена. Между другото му оставих и една книга, в която ден след ден бях записвал всичко, което преживяхме по пътя към Молукските острови.

В Португалия

Много скоро напуснах Валядолид и заминах за Португалия, където подробно разказах на краля всичко, което бях видял и преживял.

Във Франция

След това се отправих през Испания за Франция, където предадох на нейно величество регентката, майка на най-християнския крал Франциск I, подаръци от другата половина на земното кълбо.

В Италия

Най-сетне се завърнах в родината си, където се посветих изцяло в служба на мноизвестния велик магистър на рицарския орден в Родос монсеньор Филип дьо Вилие. На него предадох моя дневник.