Антонио Пигафета, Роберт Грюн
Първото пътешествие около Земята (4) (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)

ОТ НАПУСКАНЕТО НА ПРОТОКА ДО СМЪРТТА НА МАГЕЛАН

Сбогуване с протока, ноември 1520

В сряда, 28 ноември, напуснахме протока и навлязохме в едно море, през което плавахме три месеца и двадесет дни, без нито веднъж да получим прясна храна. Сухарът, който ядяхме, вече не беше сухар, а прах, смесен с червеи и нечистотии на мишки и вонеше непоносимо. Също и водата, която бяхме принудени да пием, бе развалена и миришеше лошо. За да не умрем от глад, дъвчехме кожата с която бе обвита гротмачтата. Тези парчета кожа, изложени непосредствено на слънцето, водата и вятъра, бяха толкова твърди, че трябваше да ги киснем четири-пет дни в морска вода, за да омекнат. След това ги печахме на въглища и се опитвахме да ги преглътнем, разтърсвани от погнуса. Често нямахме какво друго да ядем освен дървени стърготини. Дори мишките, колкото и да се отвращава човек от тях, бяха толкова търсено лакомство, че за една се плащаше до половин дукат. През тези ужасни дни умряха четирима от нас. Магелан нареждаше незабавно да се хвърлят труповете на мъртвите във водата. Навярно се страхуваше да не би някой от нас да се превърне в човекоядец. Наблюдавах едного, който бе втренчил гладни очи в един току-що издъхнал испанец и движеше долната си челюст така, сякаш дъвчеше и аз не се усъмних, че този моряк обмисляше коя част от тялото на мъртвеца би могъл да отреже и да заръфа.

Болест

Но това не бе всичко. Чакаше ни още по-голямо нещастие: една болест, от която венците на долната и горната челюст така се надуваха, че покриваха зъбите и болният не бе в състояние да поема храна^[1]. Деветнадесет души починаха от тази зла напаст, която покоси и патагонеца-великан. Коварната болест отнесе и един жител на страната Версин, когото бяхме взели със себе си. Мнозина чувствуваха толкова силни болки в ръцете, краката и други части на тялото, че не можеха да стоят прави, нито да вършат някаква работа. Аз самият съм безкрайно благодарен на бога, че през цялото пътуване се опазих от всякакви болести и можах да оцелея в това ужасно, мъчително време.

Тихи океан, декември

За три месеца и двадесет дни изминахме близо четири хиляди левги по едно море, което нарекохме Mare Pacifico^[2], защото през цялото пътуване нито веднъж не се надигна буря.

Плъхове

Някой откри в трюма на „Тринидад“ плъхове. Никой не знаеше откъде се бяха взели и от колко време се намираха там. Започна се стръвна гонитба на тези ужасни животни и всеки, който успееше да убие едно от тях, можеше да напълни стомаха си с отвратителна храна. Повечето нямаха търпение да опекат животните на огън, а ги поглъщаха сурови и веднага след това повръщаха. Плъховете бяха мършави, тъй като и те самите не можеха да намерят храна, но въпреки това екипажът на другите кораби завиждаха на щастливците от „Тринидад“.

Двама моряци се спречкаха заради един убит плъх, единият замахна и уби другия с брадвата, с която бе умъртвил плъха. Магелан заповяда да докарат убиеца на нашия кораб и го осъди на смърт. Той трябваше да бъде разсечен на четири, но никой нямаше сила да изпълни тази присъда. Така той бе удушен и трупът му хвърлен в морето.

Isole sfortunate

През това време не открихме суша, ако не се смятат два незаселени, безлюдни острова, които нарекохме Isole sfortunate^[3]. Там видяхме дървета и птици, но не намерихме къде да хвърлим котва край бреговете им. Морето гъмжеше от акули. Тези острови са отдалечени на около 20 левги един от друг, единият се намира на 15°, а другият на 9° южна ширина.

Януари, 1521

Плавахме между северозапад и запад-северозапад, докато стигнахме екватора. Магелан, за да повдигне духа на всички, заповяда да се съобщи, че вече не сме далеч от Островите на подправките. Но едни не му вярваха, а други смятаха, че ще умрат от глад още преди да стигнем тази примамлива цел.

Януари, 1521

На Южния полюс не се виждат същите съзвездия като на Северния. Тук има две групи дребни мъгляви звезди, които напомнят малки облаци и не са много отдалечени едни от други. Помежду им, почти в средата, блестят две много едри, но слабо светещи звезди, чието трептене едва се забелязва. Те именно сочат към Южния полюс^[4].

Януари, 1521

Макар магнитната стрелка да се отклоняваше от същинския Северен полюс, все пак тя постоянно го търсеше на компаса; тук, разбира се, той не излъчва толкова голяма сила, както в Северното полукълбо. Това бе известно на адмирала. След като показа на всички щурмани точката, към която трябваше да се насочат, запита ги какъв курс ще вземат сега. Всички му отговаряха, че ще поемат в посоката, в която им е заповядал. Той обаче им припомни, че не са коригирали компасната стрелка, та нали именно тук, в Южното полукълбо, тя вече не притежава достатъчно сила, за да сочи истинския Север.

Южният кръст, февруари

На запад забелязахме пет силно блестящи, ярко светещи звезди, разположени на небето досущ във форма на кръст.

Февруари

Продължихме плаването си и минахме покрай два много богати острова, единия на 20°, а другия на 15° южна ширина. Първият остров се нарича Чипангу^[5], а вторият — Сумбдит Прадит. След като преминахме екватора, продължихме между запад-северозапад и северозапад. После плавахме двеста левги на запад, променихме отново курса и поехме на запад-югозапад, докато стигнахме до 13° северна ширина. Планът на Магелан бе да се приближи до нос Гатарика, който космографите бяха отбелязали на тази ширина. Адмиралът не можеше да знае, че бяха допуснали грешка и тя бе оправдана, тъй като космографите никога не бяха идвали в тази част на света. В действителност носът се намира на 12° северна ширина.

Февруари, 1521

Веригата, прикрепена към кърмата на нашия кораб, ни показваше, че сега изминавахме по 50 до 70 левги на ден. Постепенно всички започнаха да вярват, че все пак не сме много далеч от Островите на подправките.

Февруари, 1521

Ако милостивият бог и светата Дева не бяха благословили нашето плаване, всички щяхме да загинем от глад сред това безбрежно море. Аз съм убеден, че подобно пътуване никой вече никога не ще предприеме. Ако след като излязохме от протока, бяхме продължили пътя си на запад, следвайки същата ширина, щяхме да обиколим земното кълбо. Освен това, тръгвайки от Cabo deseado, щяхме, без да срещнем по пътя си суша, да се озовем отново при Носа на единадесетте хиляди девици, разположен, както и гореспоменатия, при 52° южна ширина.

6 март, 1521

След като изминахме нови 70 левги в посока запад-югозапад, на 6 март при 12° северна ширина открихме един малък остров на северозапад и два други на югозапад. Единият от тези острови бе по-голям и по-висок от останалите два. Край него адмиралът възнамеряваше да хвърли котва, за да се снабдим с вода за пиене и с прясна храна. Обаче това се оказа невъзможно, тъй като местните жители връхлетяха върху нашите кораби и започнаха да отмъкват ту един, ту друг предмет, без да сме в състояние да им попречим. Опитаха се също да ни накарат да свием ветрилата и да слезем на сушата, бяха толкова ловки, че откраднаха лодката, прикрепена към кърмата на нашия кораб. Адмиралът слезе сам с четиридесет въоръжени придружители на сушата, опожари най-малко петдесет колиби и заповяда да бъдат разрушени много канута. Загинаха седмина местни жители, но само така можахме отново да се доберем до лодката.

След това враждебно сблъскване Магелан не сметна за уместно да остава на острова. Ето защо след като се снабдихме с хранителни продукти, продължихме пътя си в същата посока.

Медицина

Когато слизахме на сушата, за да накажем островитяните, нашите болни ни молеха, в случай че някой от туземците бъде убит, да им донесем да изядат вътрешностите му, защото само така щели да възвърнат здравето си. Когато нашите моряци раняваха островитяните, нещастниците се мъчеха да измъкнат стрелата ту от единия, ту от другия край и ако успееха, разглеждаха я в недоумение. Често умираха от тези рани. Все пак ни беше жал за тях, макар че си бяха позволили да ни окрадат.

Операция

При борбата с местните обитатели един от нашите моряци бе ранен, с копие бе пробито бедрото му над коляното. Само след няколко дни краищата на раната почерняха и понеже болният гореше в треска, адмиралът заповяда да му отрежем крака. Двама мъже коленичиха върху гърдите на моряка, други двама хванаха крака му за стъпалото. След това един боцман преряза с трион крака. През време на тази операция морякът ревеше от болки и се мяташе, опитвайки се да се освободи. Боцманът бе толкова сръчен, че успя да спре кръвта, но макар че покри раната с лечебни билки треската на болния се усили. Той издъхна десет дни, след като бяхме напуснали островите на крадците.

Преследване

Повече от левга островитяните, ни преследваха с над сто канута и за да ни заблудят, ни предлагаха риба за продан. Но щом ги оставяхме да се приближат до корабите, те ни замеряха с камъни и после удряха на бяг. Опънали ветрила, ние минахме сред техните канута, но не можахме нищо да им сторим, защото съумяха да се изплъзнат. В тях забелязахме жени, които плачеха и си скубеха косите, вероятно скърбяха за убитите си мъже.

Облекло

Обитателите на тези острови не познават никакви закони и търгуват, както сметнат за добре. Те не се покоряват нито на цар, нито на друг главатар, нямат богове и ходят голи. Някои от тях имат дълги бради и дълги черни коси, сплетени на възел на челото. Често носят и шапки, които си правят от палмови листа. Едри са и добре сложени. Цветът на лицето им се приближава до тъмнокафяв, разказаха ни, че се раждали бели и телата им потъмнявали едва когато остареят. Те знаят как да боядисват зъбите си червени и черни и колкото по-пъстро съумее някой да стори това, толкова повече се радва на уважението на другите.

Момчетата

Момчетата, когато станат мъже, се отделят в една отдалечена колиба. Там се подготвят за събиране с определеното им момиче, като цели десет дни постят. След това срещата става без: никаква церемония в една друга палмова колиба. Разказаха ни, че някои островитяни имали но пет и повече жени. Броят на децата е също голям.

Жените

Жените са много приятни за гледане, добре сложени и по-светлокафяви от мъжете. Косите им са много черни и дълги, често стигат чак до коленете. Хълбоците си покриват с корите на едно дърво, които са тънки като хартия. Работят само в колибите — плетат покривки и кошници от палмови листа или вършат други домашни работи. Всички си мажат косите и цялото тяло или с кокосово, или със сусамово масло, а понякога и с двете.

Жилища

Тези племена се хранят с птици, летящи риби, батати, един вид смокини, дълги половин стъпка, захарна тръстика и други плодове. Жилищата си строят от дърво, покривите им са направени от дъски и от листата на смокиновите дървета. Когато влязохме в една от тези къщи за наше учудване видяхме, че вътре е много чисто и че има греди и прозорци, а също така легла със завивки от палмови листа, постлани върху мека слама.

Оръжия

Единствените оръжия тук са копията, чиито връх е направен от заостроена рибена кост. Всички са бедни, но много сръчни и отлични, ловки крадци. Затова нарекохме тези острови Islas de los Ladrones — Острови на крадците^[6].

Лодки

На местните жители им доставя удоволствие да се разхождат с жените си в канута, които напомнят гондолите по Фузине край Венеция, сама че не са толкова широки. Някои са боядисани в черно, други в бяло, а повечето в червено. Ветрилата, по форма четвъртити, са направени от съединени палмови листа. Ветрилото се прикрепя за едната страна на лодката, а на другата — за равновесие — има голяма заострена греда, на която са закрепени напречни лостове. По този начин никаква опасност не застрашава ветроходите. Греблата им приличат досущ на лопатите на нашите пекари, състоят се от дръжка, на края на която напреки е прикована дъска. Предната и задната част на лодките са съвсем еднакви и снабдени с гребла за управление. Островитяните са добри плувци и не се страхуват да навлизат навътре в открито море.

Нашето посещение много ги изненада. Това ни накара да повярваме, че преди да видят нас, те са се смятали за единствените хора на земята.

Един щурман от „Тринидад“ предложи да качим няколко островитянки на кораба и по-късно, когато им се наситим, да ги свалим на някой друг остров. Но адмиралът не разреши, навярно защото се страхуваше, че по този начин биха могли да пострадат редът, дисциплината и благоприличието. И все пак хората от „Тринидад“ бяха успели да качат на кораба си три жени. Когато адмиралът научи това, нареди да доведат тартора им на нашия кораб и му определи за наказание 25 удара с тояга, а жените бяха хвърлени в морето и отплуваха обратно към островите си. От този ден нататък на „Тринидад“ бе заповядано да плава винаги след нас. Магелан се страхуваше, че под закрилата на мрака, той би могъл да се върне към. Островите на крадците.

Замал, 16 март

След като се бяхме отдалечили на 300 левги от Островите на крадците, на 16 март, малко преди изгрев слънце открихме суша — едно безлюдно, високо плато. Нарекохме го остров Замал^[7].

Тук адмиралът се почувствува в безопасност. Той заповяда да пуснем котва, за да снабдим корабите с вода и да дадем отдих на екипажа след толкова продължителното и изпълнено с трудности плаване. За болните бяха разпънати две шатри, специално за тях заклахме свиня. Местните жители наричат този остров Хумуну. На юг забелязахме още много други по-малки острови.

Размяна на подаръци, 18 март

В понеделник, 18 март, късно след обяд видяхме да се приближава към нас лодка, в която имаше деветима мъже. Адмиралът заповяда на всички ни да запазим спокойствие и ни забрани без негово разрешение да произнасяме дори една-едничка дума. Когато островитяните се качиха на борда, техният главатар се обърна към Магелан и с жестове изрази радостта си от срещата. Четирима от тях, най-знатните, останаха при нас, а останалите доведоха другарите си, които през това време ловяха риба.

Адмиралът, който бе почувствувал миролюбивото настроение на островитяните, нареди да им се поднесат различни ястия и им даде няколко червени кепета, малки огледала, гребени, хлопки, парчета платно, фигури от слонова кост и още някои дреболии. Островитяните, възхитени от тези дарове, ни подариха от своя страна риба, един съд с вино, което те наричаха урака, смокини, по-дълги от педя, и други плодове — по-дребни, но с по-приятен вкус, още и два кокосови ореха. В момента нямаха друго със себе си, обаче със знаци ни дадоха да разберем, че подир четири дни ще дойдат отново и ще ни донесат ориз (те го наричаха умаи), кокосови орехи и други хранителни продукти.

Злато

Забелязахме, че съдът с виното бе от чисто злато. От това можеше да се заключи, че вече се намирахме в местности, където златото бе по-евтино, отколкото е желязото у нас. Забелязахме, че гребците носеха на ушите си перли с матов блясък. Надявахме се, че ще можем да ги разменим срещу стъклени мъниста.

Кокосови орехи

Кокосовите орехи са плодове на една палма, която дава на местните жители хляб, вино, оцет и масло. Така че тези племена са в състояние да извлекат от това дърво всичко необходимо за поддържане на живота си. Ако имат нужда от палмово вино, правят на върха на палмата разрез, който стига чак до сърцевината и, и оттам избликва капка по капка бял, малко възкисел на вкус сок. Отдолу подлагат бамбукова пръчка, за да тече сокът в нея и тя два пъти на ден, сутрин и вечер, се изпразва. Плодът на палмата е голям колкото човешка глава, понякога дори още по-голям. Горната кора на дървото е два пръста дебела, зелена и влакнеста. От нея местните жители правят въжета. Вторият пласт е по-твърд и по-дебел от орехова черупка. Той се изгаря и островитяните умеят да използват и пепелта. Вътрешността на стъблото представлява бяла, дебела един пръст маса, която се яде вместо хляб към риба и месо. От тази сърцевина и от самия плод блика бистър, сладък, много укрепителен сок, който се твърдява като ябълка, ако се излее в съд и се остави да постои. Ако ферментиралата в собствения си сок сърцевина на кокосовия орех се свари, получава се течна мазнина, която има вкус на масло. А оцет може да се добие, ако се остави сокът на слънце, за да се превърне в киселина. Ние си приготвяхме и едно питие, което напомняше на вкус козе мляко, като стривахме вътрешността на плода, оставяхме я да се разтвори в собствения си сок и след това я прецеждахме през ленено платно.

Кокосовите дървета са от рода на финиковите палми, само че стъблата им имат много повече колена от тях. От две кокосови палми може да живее десетчленно семейство, стига едното дърво да се оставя една седмица да почива, като през това време другото пуска сок. Местните жители твърдяха, че кокосовата палма може да доживее до сто и повече години.

Март

Скоро островитяните свикнаха с нас и ни бяха постоянни гости. Това ни даваше възможност да научаваме имената на много предмети, а също така и на островите, които се виждаха оттук. Своя остров те наричаха Сулуан. Той не е голям. Тези островитяни са приветливи, миролюбиви, кротки и честни. Тъй като спечелиха симпатиите на адмирала, той ги вземаше на своя кораб и им показваше трюмовете, в които бяха складирани карамфил, чер пипер, канела, мускатови орехи и злато. Със знаци островитяните ни даваха да разберем, че всички тези неща се намират в изобилие в страната, към която сме се запътили.

Когато местните жители започнаха да се приготвят за връщане, адмиралът заповяда да пуснем лодка и да дадем салют. Това уплаши извънредно много нашите гости, мнозина от тях понечиха да се хвърлят в морето, но ние успяхме да им обясним, че няма от какво да се страхуват. Те си тръгнаха успокоени, като ни обещаха скоро да дайдат пак.

Остров Хумуну

Ненаселения остров, край който бяхме хвърлили котва, местните жители наричаха Хумуну. Ние го кръстихме Acquada da li buoni Segnialli^[8], защото на него открихме два извора и първите следи от злато. На този остров имаше и бели корали, освен това дървета, чиито плодове са по-дребни от нашите бадеми, и напомнят орехи на пинии. Тук видяхме и различни видове палми, някои от които даваха много вкусни плодове, а други не раждаха нищо.

Определяне на географската дължина

Понеже бяхме, открили тези острови на петата неделя от великите пости, или на Лазаров ден, нарекохме ги Archipelago de S. Lazaro^[9]. Този архипелаг е разположен на 10° северна ширина и на 161° западна дължина от демаркационната линия.

Търговия, 22 март

На 22 март — това бе един петъчен ден — жителите на острова удържаха обещанието си и дойдоха с две канута, пълни с кокосови орехи и делви с палмово вино; имаше също и един петел. Ние закупихме всичко, което ни бяха донесли.

Златни украшения

Техният главатар бе стар човек с изрисувано лице и златни обици. Всички, които се числяха към свитата му, носеха на ръцете си златни гривни, а на главите кърпи.

Болните

Осем дни стояхме на котва край този остров. Всеки ден адмиралът се отправяше към сушата, за да посети болните. Отнасяше им палмово вино, което спомагаше за скорошното им оздравяване. Останалите, които не бяха нападнати от болест, също възстановиха бързо силите си, понеже имаха достатъчно храна.

Големоухите

По другите острови, разположени зад нашия, живеят човешки същества, които пробиват в меката част на ушите си толкова големи дупки, че човек може да провре ръката си през тях.

Обичаи

Тези хора са кафри^[10], т.е. езичници. Ходят голи, като покриват само срамните си части с парче дървесна кора или с памучен плат. Кожата им е маслиненокафява и повечето от тях са пълни. Те се татуират и мажат цялото си тяло с кокосово и сусамово масло, за да се предпазват от вятъра и слънцето. Косите им са черни и дълги до хълбоците.

Оръжия

Къси саби, щитове, боздугани и копия, обковани със злато: това са техните оръжия. Когато отиват на лов за риба, местните жители се въоръжават с метални стрели, харпуни и мрежи, които приличат на нашите.

И лодките им са като нашите.

Пишещият в опасност, 25 март

През страстната седмица в понеделник, 25 март, аз се изложих на голяма опасност. Малко преди да отплаваме в открито море, се бях захванал да ловя риба. При това се подхлъзнах много лошо по една мачта и паднах в морето, без никой да забележи какво се бе случило. За мое щастие успях да се хвана за едно въже, спуснато във водата. Тогава започнах да викам с всички сили, докато най-сетне ме чуха. Изпратиха ми спасителна лодка. Отървах живота си, но това не е моя заслуга, дължа го единствено на милостта на пресветата Дева.

В затвора

Морякът, който бе наказан с 25 тояги, влезе в свада с още едного, щом стъпихме на суша, при това се опита да убие противника си с една сабя, която бе купил от островитяните. След този опит Магелан го взе на нашия кораб и го хвърли в затвора за 14 дни. Килията той делеше с един друг моряк, провинил се в това, че заспал по време на пост. Двамата се побратимили и решили, щом излязат на свобода, да убият адмирала.

Само час след тази случка вдигнахме котва и потеглихме в посока запад — югозапад, като преминахме между четири острова: Абариен, Уинанган, Ибусон и Ченало.

Масао

В четвъртък, 28 март, стигнахме остров Масао, на който през нощта бяхме видели огньове. Още преди да хвърлим котва, към нашия кораб се приближи една малка лодка, в която седяха осем островитяни. Местните жители наричат тези малки плавателни съдове болото. Адмиралът имаше на кораба един слуга, роб от Суматра на име Трапробана. Този Трапробана сега се оказа много полезен. Той се опита да разговаря със стопаните на лодката на своя език и ние всички много се зарадвахме, че те все пак малко или много го разбираха. Островитяните изравниха лодката си с нас, но не се решаваха да се качат на кораба. Адмиралът нареди да хвърлим в морето дъска, на която бяха завързани едно червено кепе и други дреболии. Те веднага я навадиха от водата, без да престанат да крякат като гъски. Най-силно впечатление им направи червената шапка. Въпреки това бързо се отдалечиха. По-късно разбрахме защо са бързали толкова. Те искали да предизвестят своя крал за нашето пристигане.

Кралската визита

Подир два часа се показаха две балангаи — така островитяните наричат по-големите си лодки, — които бяха пълни с хора. В по-голямата седеше кралят под балдахин от рогозки. Когато лодката се приближи достатъчно до кораба, нашият роб заговори на краля. Той го разбра — кралете на тези острови говорят по няколко езика — и даде знак на неколцина от своите придружвачи да дойдат при нас. Той самият остана в лодката и се отдалечи, щом пратениците се качиха на нашия кораб.

Адмиралът прие много сърдечно островитяните. След като им показа кораба, той им направи подаръци. Когато кралят научи за това, той поиска да подари на Магелан едно кюлче злато и кошница с джинджифил. Магелан поблагодари, но не прие подаръците.

Размяна на подаръци, 29 март

На другия ден адмиралът проводи своя роб на сушата с поръчение да предаде на краля, че го молим да ни прати храни, които ще заплатим добре. Същевременно робът трябваше да увери краля, че нямаме намерение да предприемаме враждебни действия. След около два часа двете големи лодки се появиха отново, кралят слезе придружен от шестима свои знатни поданици, качи се на кораба и прегърна адмирала, без да произнесе дума. Двама от неговите приближени поднесоха подаръците: три порцеланови съда, пълни със суров ориз, две много големи риби с особена форма и някои други дреболии. Адмиралът подари на краля една дреха, направена от червена и жълта коприна по подобие на султанските дрехи и красива червена шапка. На хората от свитата бяха раздадени огледала и ножове. След това Магелан нареди да се поднесе закуска и заповяда на роба, който превеждаше, да каже на краля, че би искал да съжителствува с него като с брат. Тези думи изглежда много се харесаха на краля.

Хитростта на адмирала

След като привършиха закуската, Магелан показа на краля различни по цвят кърпи, ленено платно и други стоки. Показа му още нашите огнестрелни оръдия и тежката артилерия и заповяда да се дадат няколко топовни изстрела. Уплахата на островитяните бе неописуема, те се хвърлиха на земята, закрили лица с ръце. Само кралят остана прав, но и той трепереше.

Тогава адмиралът нареди един от нас да се яви в пълно снаряжение. Трима моряци „нападнаха“ бронирания с ками и мечове, за да покажат на краля, че това снаряжение прави боеца неуязвим. Кралят остана много учуден и попита дали един такъв човек може да се бори срещу сто други. Отговорихме утвърдително на този въпрос и обяснихме на краля, че понастоящем на всеки наш кораб се намират по двеста бойци, които не могат да бъдат ранени. Кралят получи позволение да опипа снаряжението и всички останали оръжия.

След това адмиралът заведе краля в задната надстройка. Там нареди да му донесат картата и астролаба^[11] и обясни на своя гост как е открил протока и навлязъл в морето, в което се намирахме сега, как е прекарал много месеци в океана, без да съзре суша.

На сушата

Кралят много се учуди от всичко, което чу и видя при нас. На края той се сбогува с адмирала и го помоли да прати двама от своите хора на сушата, защото желаел да им покаже забележителностите на своя остров. Затова посещение Магелан определи мен и един рицар.

Прием

Когато стъпихме на сушата, кралят вдигна двете си ръце към небето и ни погледна вторачено. Ние веднага направихме същия жест, макар да не разбирахме значението му. Подир малко кралят посегна и ме хвана за ръка, един от знатните хора в неговата свита направи същото с моя спътник. Тръгнахме всички и вървяхме, докато стигнахме до един бамбук, под него ни чакаше една голяма лодка, дълга 50 стъпки, която напомняше галера. Разположихме се в нея и се опитвахме да се разберем със знаци, защото нашият преводач бе останал на кораба.

Никой от свитата на краля не седна. Всички бяха въоръжени с копия и мечове. Аз се уплаших да не би да сме примамени в някаква клопка и си мислех, че двамата не можем да се справим сами с толкова добре въоръжени и превъзхождащи ни бойци. Моите страхове се оказаха обаче неоснователни.

На острова поставиха пред нас свинско месо и една голяма кана с вино. Към всяка хапка месо трябваше да изпиваме по една купичка с вино, а ако не я изпиехме до дъно, остатъкът се изливаше в друга купичка. Купичката, от която пиеше кралят, бе от чисто злато. Никому освен на мен и него не бе позволено да я докосне.

Когато пиеше, кралят извършваше странен обред. Той вдигаше ръцете си най-напред към небето, а после ги протягаше към нас: лявата, свита в юмрук, се насочваше към мен, докато дясната посягаше и вземаше купичката. Отпърво си мислех, че той иска да ме удари със стиснат юмрук, но когато забелязах, че и другите правеха същото, започнах да повтарям тези движения: разтварях левия си юмрук, след като кралят изпразнете купичката с вино. Не можех да откажа да ям месо, макар че бе разпети петък. Нека светата Дева ми прости този грях.

Вечеря

Преди да дойде време за вечеря, връчих на краля подаръците, които адмиралът ми бе дал. В същото време почнах да разпитвам за названията на някои предмети. Всички останаха много учудени, като видяха, че си ги записвам. След това бе поднесена вечерята. Сложиха пред нас две огромни порцеланови купи, пълни с ориз и свинско месо. Пихме доста вино и този път ми бе позволено, макар само еднократно, да пия от купичката на краля.

Кралският палат

Подир вечерята се упътихме към кралския палат, който напомняше плевня. Покрит бе с листа от смокиново дърво и се крепеше върху четири дебели греди. Влязохме по една подвижна стълба. След като се озовахме вътре, насядахме, подражавайки на местните жители: те сядаха като шивачите с подвити крака. Подир половин час ни поднесоха печена риба, подправена със свеж джинджифил и отново вино. Появи се и най-големият син на краля, който също седна при нас. На моя спътник така му хареса виното, че се напи съвсем, та не можеше да говори, а само преплиташе езика си. Но никои не му се разсърди за това.

Аниме

През това време се стъмни. За осветление тези островитяни използват някакъв вид гума арабика^[12], поставена върху палмови и смокинови листа, Тези светила се наричат аниме^[13], защото вярват, че във всеки човек има по една такава светлина, която се запалва в началото на живота му и изгасва със смъртта.

Кралят ни даде със знак да разберем, че желае да спи. Остави ни със сина си. Така прекарахме нощта в кралския палат и можахме да се отморим върху една бамбукова постеля. Под главите си имахме възглавници от палмови листа.

Тъй като тези островитяни са много непостоянни, необходимо беше един от нас да будува. Ала моят спътник заспа тутакси, а и мен скоро ме обори сънят. Когато се пробудих, първите слънчеви лъчи вече се провираха в нашите спални покои.

Змии

Щом се събудих, видях близо до ложето си змия. Изпънатото и дълго тяло беше цялото покрито с червеникавокафяви лъскави люспи. Тя не спеше, а бе втренчила в мен малките си коварни очи, които меняха цвета си. Понеже нямах при себе си оръжие, не знаех какво да правя. Тъкмо когато се бях решил да я прекрача с крак, появи се един кралски слуга и ме спаси, като отсече главата на влечугото с някакво оръжие, подобно на сърп. Тялото на змията продължи да потръпва и да се вие, макар да бе мъртва. Слугата ми поясни с жестове, че човек умира, ако бъде ухапан от такава змия.

По-късно научих, че на всички тези острови се въдят подобни влечуги, чието ухапване носи смърт. Един вид от тях стигали на дължина и дебелина, колкото дуло на оръдие и макар да нямали зъби, били не по-малко опасни, понеже се увивали около жертвата си и я задушавали. Някои змии живеят по дърветата и ловко тупват на земята, щом зърнат жертва. Те се хранят най-вече с птици и кокошки, но понякога се осмеляват да нападат и котки.

Само след няколко дни един от нашите моряци бе ухапан от змия. Той издъхна на място в страшни мъки и когато го погребвахме, забелязахме, че тялото му е съвсем почерняло — като овъглено.

Братът на краля

Кралят се появи още рано на другата сутрин. Той ме хвана за ръка и ме поведе към мястото, където ни бе поднесена вечерята. Сега тук ни донесоха закуска. Но тъй като нашата лодка дойде да ни вземе, аз се извиних и се върнах заедно с придружителя си на кораба. Кралят бе в добро настроение и на раздяла ни целуна ръцете. Неговият брат, крал на друг един остров, ни придружи със свита от трима островитяни. Главнокомандуващият го посрещна дружелюбно и му подари разни дребни предмети. Онова, което ни разказа кралят, ни изпълни със задоволство. Уверяваше ни, че на неговия остров можело да се намери злато, понякога се натъквали дори на късове, едри колкото орех или дори яйце. Приборите, от които се хранел и пиел, били направени от същия метал. По-късно ни разправи за своето намерение да покрие колибата си със златен покрив. Решил да направи това, защото смятал, че златният покрив ще я предпазва по-добре от дъжда, отколкото този от палмови листа.

Той бе облечен богато според обичаите на своята страна и беше най-хубавият мъж, когото бях виждал по тези земи и сред тези племена. Черните му коси, покрити с копринен воал, стигаха чак до раменете, а на ушите му се люлееха две големи златни халки. От кръста до коленете си бе увил парче памучен плат, извезано с копринени нишки. Носеше кама с дълга златна дръжка, пъхната в изписана ножница от дърво. Всичките му зъби бяха украсени с по три златни пластинки. Освен това той ухаеше на благовонни смоли. Но най-много ми харесваше кожата му — с наситен маслинено-зелен цвят. Когато му показах, че ми харесва, цялото му лице грейна. Всички тези островитяни са много суетни, мъжете повече от жените.

Бутуан, Калаган

Кралят властвуваше над един остров, разположен недалеч от земите Бутуан и Калаган. Но когато двамата братя — царски особи — трябваше да разговарят по държавните си дела, отиваха на остров Масао, където бяхме отседнали и ние. Единият брат се наричаше раджа Коламбу, другият — раджа Сиауи. С течение на времето научихме и други имена, всички те бяха благозвучни.

Литургия на сушата

През последния ден на март — Великден — адмиралът изпрати рано сутринта един пастор и неколцина моряци на сушата, за да направят всички приготовления за отслужване на литургията. В същото време изпрати преводача при краля, като му нареди да съобщи, че слизаме на сушата, не за да споделим неговия тържествен обед, а за да се помолим на нашия бог. Кралят одобри това и ни изпрати две заклани свине.

Бяхме всичко петдесет човека, наистина не в пълно снаряжение, но все пак празнично облечени и въоръжени. Когато лодките ни се приближиха до брега, оръдията дадоха десет изстрела в знак на това, че слизаме с мирни намерения. Щом стъпихме на сушата, насреща ни се зададоха двамата крале, те прегърнаха адмирала и тръгнаха от двете му страни. Така се придвижихме тържествено до мястото, където трябваше да се отслужи литургията. Това място не бе много далеч от брега. Преди да започне литургията, адмиралът напръска двамата крале с благоуханна вода. При опрощението и те като нас целунаха кръста. Когато бе изнесено причастието, заеха молитвена поза с допрени длани, изобщо подражаваха на всички наши движения. В този миг откъм корабите — това бе уговорено предварително, — прогърмя салют от всички оръдия. След литургията мнозина от нас се причестиха и подир това адмиралът нареди да се изиграе един танц с мечове, който достави голямо удоволствие на двамата крале.

Първият кръст

После забихме един голям кръст, увенчан с трънен венец. Адмиралът обясни на кралете, че този кръст е символ, който нашият крал му е поверил, за да го издига навред, където стъпи на суша. Ето защо поставяме кръста на този остров с убеждението, че това ще бъде само от полза за жителите му. Така всички кораби, които идват от Испания, веднага ще разбират, че имат работа с добронамерени приятели и няма да присвояват богатствата на местните жители. Магелан добави, че кръстът трябва да бъде поставен на най-високото място на острова и че всяка сутрин към него трябва да се отправят молитви. Ако жителите на острова последват този съвет, ще бъдат пощадени за вечни времена от гръм и светкавици. Двамата крале не се усъмниха в думите на адмирала. Те му поблагодариха и го увериха, че ще постъпят според думите му. На края адмиралът изрази готовност да се бори срещу всички врагове на двамата крале по суша и по вода, за да ги подчини на властта им. Кралят отговори, че наистина водел война с обитателите на два острова, но сега не възнамерявал да ги напада. Магелан повторно го увери, че ако бъде угодно богу още веднъж да мине покрай тези острови, ще докара толкова войска, че ще установи мир за вечни времена.

Празненството завърши със салют от всички оръдия. Кралят и адмиралът се прегърнаха и след това ние се върнахме на корабите си.

Втори кръст

Подир обед слязохме отново на сушата. Този път бяхме в обикновено облекло. Придружени от двамата крале ние се изкачихме на върха на най-високата планина и там забихме втори кръст. Адмиралът още веднъж изтъкна пред кралете изгодите, които ще им донесе този свещен за нас символ. Ние всички се помолихме пред кръста и кралете последваха нашия пример. На връщане минахме покрай обработени ниви. В голямата лодка отново ни чакаха ястия и вино.

Цейлон, Калаган, Зубу

Адмиралът запита в кое пристанище би било най-изгодно да натовари корабите с хранителни припаси. Назоваха му трите острова Цейлон, Калаган и Зубу^[14] и го увериха, че Зубу е най-подходящото за тази цел пристанище. Изявиха също готовност да ни дадат водач. Адмиралът реши да заминем на другия ден. Той заяви, макар никой да не бе поискал това от него, че е готов да остави един от своите хора като заложник срещу водача. Кралете отвърнаха, че приемат това предложение. Оставихме моряка, който бе осъден на двадесет и пет удара с тояга, задето бе качил жени на борда на „Тринидад“.

Обещанието на краля, 1 април

На другата сутрин тъкмо когато се канехме да вдигнем котва, крал Коламбу ни прати вест, че той лично щял да ни придружи като пилот, ако се споразумеем да почакаме два дни, защото трябвало да нареди да се прибере оризът и всичко друго, каквото имаше по полето. В същото време той отправяше молба към Магелан да изпрати в помощ неколцина моряци на сушата, за да може реколтата да се прибере по-бързо в хамбарите.

Така и стана, само че кралете предния ден бяха пили и яли твърде много, затова не бяха в състояние да дадат необходимите нареждания. Така изминаха четири дни, докато най-сетне можахме да отплаваме.

Облекло

Прекарахме седем дни на този остров и имахме достатъчно време да наблюдаваме нравите и обичаите на неговите обитатели. Те се татуират и ходят голи, само около хълбоците си увиват парче памучен плат. Жените носят поли от дървесна кора, дълги до коленете, косите им са силно черни и често стигат до земята. На ушите си слагат златни обици, носят също така и други златни украшения.

Всички тези островитяни ядат и пият много. Непрекъснато дъвчат един плод, който по форма прилича на круша, наричат го арека. Разрязват го на четири части, увиват го в листа от дървото и го размесват с варовита пръст. След като сдъвчат хубаво тази смес, те я изплюват, и тогава се вижда, че цялата им уста се е боядисала в червено. И мъже, и жени, всички без изключение дъвчат този плод. Вярват, че той засилва сърцето и ни уверяваха, че ще умрат, ако се откажат от арека.

Животни и растения

На този остров видяхме кучета, котки, свине, кози и кокошки. Не липсват също така и ядивни растения: ориз, просо, копър, царевица, кокосови орехи, портокали, лимони, смокини и джинджифил. На Масао има и восък.

Злато

Тук се намира злато в изобилие. Две случки, на които станах очевидец, потвърждават това. Един островитянин ни донесе паница пълна с ориз и смокини, като поиска срещу това нож, който струваше най-много три катрини^[15]. Адмиралът му предложи няколко жълтици, но островитянинът не пожела да ги вземе, предпочете ножа. Друг местен жител ни донесе голямо кюлче злато и поиска срещу него шест огърлици от стъклени мъниста, обаче адмиралът забрани изрично тази размяна, за да не издадем пред местните жители, че златото за нас е по-ценно от собствените ни стоки.

Разположението на Масао

Остров Масао се намира на 9°40′ северна ширина и 1620 западна дължина от демаркационната линия. Тя пък е на разстояние 25 левги от остров Хумуну.

Сбогуване

Оттук поехме на северозапад и открихме пет острова: Цейлон, Бохол, Каниган, Бейбай и Гатиган. Когато плавахме покрай Гатиган, видяхме прилепи, големи колкото орли.^[16] Убихме една от тези големи птици и я изядохме. Имаше вкус на кокошка. По тези острови се срещат и гълъби, гургулици, папагали и друг един вид едри черни птици. Те снасят яйца, които са големи, колкото пачите, и са много вкусни. Разказаха ни, че женските снасяли яйцата си в пясъка, където те се излюпвали благодарение на слънчевата топлина.

Поло, Тикобон, Поцон

От Гатиган се отправихме на запад. Понеже кралят на Масао, който бе удържал обещанието си и наистина тръгна с нас да ни показва пътя, не бе в състояние да ни следва със своята малка лодка, спряхме се да го изчакаме недалеч от три острова, които носеха имената Поло, Тикобон и Поцон. Тук кралят ни настигна и се качи заедно със свитата си на борда на кораба. Той прие това като висока чест и не можеше да се начуди на нашето мореплавателско изкуство. На шести април съзряхме остров Зубу, който е на петнадесет левги от остров Гатиган.

7 април

В неделя, на 7 април, навлязохме в пристанището на Зубу. Пред нас се разкриха множество малки селища с чудновати къщи, построени върху дърветата. След като хвърлихме котва, адмиралът нареди да вдигнем всички знамена, да опънем ветрилата и да дадем един салют. Гърмежът на оръдията предизвика голямо безпокойство сред островитяните.

Наши пратеници се отправят при краля на Зубу

Адмиралът изпрати един от нашите млади хора заедно с преводача при краля на Зубу. Не станало нужда двамата да търсят дълго владетеля — открили го сред селището, заобиколен от голяма тълпа, изплашен от гърмежите на нашите оръдия. Преводачът, както му бе заповядано, успокоил краля, като му обяснил, че топовните изстрели означават само поздрав и същевременно са знак, че не искаме друго освен мир и приятелство с жителите на острова и с техния крал. Кралят на Зубу изслушал тези обяснения и казал, че не се съмнява в истинността на думите им.

Най-могъщият крал на земята

Чрез един от своите министри кралят запитал преводача какво ни е довело на острова. Преводачът отговорил, че неговият господар — главнокомандуващият — служи при най-великия и могъщ крал на земята и че целта на това пътуване е да стигнем до Малуко. Тук сме спрели, за да се запознаем с остров Зубу и с неговия крал и да направим разменна търговия, тъй като така ни е посъветвал кралят на Масао, с когото сме добри приятели.

Кралят иска данък

Кралят отговорил, че сме му драги гости, но трябва да платим данък, ако искаме да хвърлим котва в пристанището на неговия остров и да търгуваме. За да подкрепи тези си думи, той добавил, че само преди четири дни една джонка от Сиам^[17], която била дошла тук да закупува злато и роби, платила такъв данък. Освен това повикал и един търговец от Сиам да потвърди гореказаното.

Ние се възпротивяване

Преводачът отговорил, че неговият господар, адмирал при най-великия и могъщ крал на света, не ще се съгласи да плати данък на нито една коронована глава в света. Ако кралят на Зубу желае мир, ще го има, ако пък желае война, може и война да се отвори, но тя ще завърши с неговото пълно унищожение. Още преводачът не изрекъл тези думи, търговецът от Сиам се приближил до краля и му казал на своя език:

— Господарю, бъдете предпазлив! Тези мъже принадлежат към народа, който покори Каликут, Малака и цяла Индия.

Той ни взел за португалци. Преводачът, който чул и разбрал това предупреждение, продължил да обяснява, че кралят, за когото говори, е още по-могъщ от краля на Португалия, защото сиамският търговец имал него пред вид и добавил, че става дума за краля на Испания, владетеля на целия християнски свят. Повторил също, че ще съсипем острова, ако отблъснат нашето предложение за приятелство.

Търговецът потвърдил правотата на тези думи и това поставило краля на Зубу в голямо затруднение. Той обещал да се посъветва със своите министри и да даде отговор на следващия ден. После наредил да поднесат закуска от местни ястия.

Кралят на Масао като посредник

След като нашите пратеници се върнаха на кораба, кралят на Масао, най-силният владетел на тези острови след краля на Зубу, слезе на сушата, за да убеди краля на Зубу, че ще бъде по-добре за него, ако се постарае да спечели нашето приятелство.

Кралят на Зубу отстъпва

На следващия ден, 8 април, писарят на кораба и преводачът се отправиха към Зубу. Кралят, излязъл да ги посрещне, придружен от най-знатните си приближени. Той уверил пратениците, че не ще иска данък и ще стори всичко, за да спечели нашето приятелство. Отговорили му, че може да има това приятелство, ако се съгласи да търгува с нас и да ни снабди с пресни храни.

Побратимяване

Кралят приел условията на нашите пратеници и ги помолил да отнесат едно странно поръчение: за да се побратимят с адмирала, той трябвало да пусне кръв от дясната си ръка и да му я изпрати. Кралят също щял да стори това. Размяната на кръв била доказателство за вярно приятелство.

Нашите пратеници обещали да предадат тази заръка на адмирала. Преди да си тръгнат, кралят на Зубу им дал да разберат, че е свикнал да получава подаръци от капитаните на всички кораби, които спират в неговото пристанище. Писарят отвърнал, че той пръв трябва да даде пример с подаръците, щом държи толкова много да се спазва тази традиция. Кралят се съгласил.

Адмиралът се опитва да сплаши краля на Зубу

Във вторник, 9 април, кралят на Масао се върна на нашия кораб. Той водеше със себе си сиамския търговец и предаде на адмирала поздрави от краля на Зубу. В същото време съобщи, че кралят на Зубу в момента е зает да събира големи количества хранителни припаси, за да ни ги подари. Подир обед ни посети един племенник на краля и ни предаде, че на кораба ще дойдат двама министри, за да сключат с нас съюз. Адмиралът поблагодари на пратеника и му показа един войник, облечен от глава до пети в стоманена броня, като не пропусна да отбележи, че ние всички ще облечем такова снаряжение, ако бъдем принудени да водим война срещу Зубу. Племенникът на краля силно се изплаши, когато видя бронирания войник, но адмиралът го успокои и увери, че оръжията ни могат да принесат полза на нашите приятели. Ако обаче бъдем принудени да приемем обитателите на Зубу за врагове, тяхното унищожение ще бъде за нас толкова просто и лесно, колкото да отмахнеш капка пот от челото си. Магелан произнесе тези думи с горд, заплашителен тон, защото предполагаше, че племенникът ще разкаже всичко това на краля на Зубу.

Пратеници от краля на Зубу

Още преди да се здрачи, племенникът се появи отново. Заедно с него бяха сиамският търговец, главният съдия и осмина вождове от острова. Те казаха, че желаят да сключат съюз. Нашият главнокомандуващ прие пратениците с достойнство, седнал в креслото от червено кадифе. На краля на Масао и на племенника на краля на Зубу, който същевременно бе наследник на кралския сан, също бяха предложени такива кресла. За всички останали разстлахме рогозки.

Съюз

Чрез преводача адмиралът запита пратениците дали притежават достатъчно пълномощия, за да сключат с него договор и дали при тях е обичайно такива договори да се обсъждат открито пред всички. И на двата въпроса бе отговорено утвърдително, след което адмиралът изложи пред кралския племенник предимствата, които произлизат за двете страни от този договор, ако бог благослови съюза. Той прибави още няколко думи, предназначени да внушат на нашите гости уважение към нас и зачитане на нашата религия.

Незачитане на възрастните

Адмиралът запита пратениците у кого преминава господството на острова след смъртта на краля. Отговориха му, че племенникът ще поеме властта, понеже кралят имал само дъщери. По този повод узнахме, че тук бащите загубват правата си, когато достигнат една определена възраст. Тогава властта преминава в ръцете на синовете. Адмиралът му обясни, че този обичай е недостоен, тъй като бог, който е създал небето и земята, изрично е заповядал на децата да почитат майка си и баща си. Той не пропусна да спомене, че всички, които не изпълняват това, ще бъдат наказани да горят във вечен огън. За да внуши още по-силно тази повеля на островитяните, той започна да ги поучава, че всички ние сме длъжни да спазваме божиите заповеди, тъй като без изключение сме произлезли от Адам и Ева. Разказа им в добавка и различни откъси от библейската история, а ние всички наблюдавахме с какъв интерес го слушаха островитяните, които проявяваха желание да научат повече за нашата религия. Когато напускаха кораба, те дори помолиха адмирала да остави двама мъже на острова, които да ги посветят в християнството и да ги наставляват и обещаха да държат на висока почит тези мъже.

Магелан предлага на островитяните да се покръстят

Адмиралът обясни на пратениците, че за тях е необходимо да приемат покръстването и че това може да стане още преди неговото отпътуване. Обясни им също че не ще остави никого от своите хора, но е съгласен някой ден да се върне отново и да доведе пастор, който ще посвети народа на Зубу в християнската религия. Пратениците приеха това предложение и го увериха, че на драго сърце ще се покръстят, след като се посъветват със своя крал. Магелан ги предупреди, че не би трябвало да се решат на тази важна стъпка от страх пред нас или заради надежди за земни облаги, защото той не възнамерява да им наложи със сила да се покръстят, нито пък да отклони жителите на Зубу от вярата на техните деди. И все пак адмиралът не скри от обитателите на острова какви предимства ще им донесе християнството и че след като станат християни, те ще бъдат зачитани и обичани от всички народи. Тогава всички в един глас възкликнаха, че нито от страх, нито за наша угода искат да приемат нашата религия, а са склонни да го направят само по собствено желание.

Прогонване на дявола

Адмиралът разясни на пратениците, че и жените трябва да приемат християнството, тъй като новата религия забранява съжителство между покръстени и непокръстени.

Говори и за това, че е научил колко силно жителите на острова се страхуват от честата поява на дявола. Обеща им, че ще се освободят завинаги от този страх, след като приемат новата вяра, защото тогава дяволът не ще дръзва вече да се покаже.

Островитяните казаха, че ни се доверяват напълно и повторно изразиха желание да се покръстят. След тези думи адмиралът прегърна всекиго от тях поотделно. Той беше силно развълнуван и в очите му имаше сълзи.

Мир и съюз за вечни времена

Адмиралът улови ръцете на кралския племенник и на краля на Масао и им каза с развълнуван глас, заклевайки се в светата вяра, във верността към своя крал и в одеждите на светия Якоб, че между краля на Испания и краля на Зубу ще се възцари мир за вечни времена. Пратениците от своя страна дадоха същото обещание.

Подаръци

Подир тържественото сключване на договора за мир бе поднесена закуска. Веднага след привършването и пратениците връчиха на адмирала подаръците на краля на Зубу: кошове, пълни с ориз, свине, кози и кокошки. Племенникът се извини, задето предлага такива дарове, кралят на Зубу знаел добре, че те не са достойни за един храбър войн и собственик на тези големи плаващи домове. Адмиралът връчи на принца къс бяло платно, червена шапка, няколко огърлици от стъклени мъниста и един позлатен стъклен бокал, тъй като знаеше добре, че тези народи много ценят стъклото. На краля на Масао не даде подарък, защото наскоро му бе подарил наметка от индийска материя. Останалите пратеници бяха щедро дарени с хлопки и с огърлици от стъклени маниста.

Приветствието на адмирала

Този ден адмиралът се обърна със слово към всички. Той заяви, че от сега нататък ще жънем плодовете на нашите усилия и припомни в същото време за онези наши другари, които бяха загинали през време на плаването. Адмиралът използва случая да благодари на краля на Масао за неговата помощ и приятелство и обеща да разкаже на испанския крал за неговата вярност.

На края адмиралът ни призова да не забравяме никога, че ако сме оцелели въпреки всички опасности, които ни дебнеха из пътя, то за това дължим благодарност единствено на светата Дева. В знак на преклонение пред светата Дева той освободи затворниците, които се намираха в тъмницата на кораба.

Аз отнасям на краля на Зубу даровете на адмирала

Около един час след като пратениците напуснаха кораба ни, адмиралът заповяда на мен, на още едного и на преводача да слезем на сушата, за да отнесем на краля на Зубу определените за него дарове: копринена дреха, едната половина на която бе жълта, а другата виолетова, една червена шапка и няколко наниза стъклени мъниста. Дрехата беше изработена по ориенталски. Освен това след известно колебание Магелан ни даде една сребърна купа и два позлатени стъклени бокала и ни каза да предадем тези дарове само в случай, че кралят ни приеме благосклонно.

Бунт

Придружителят ми бе един испански рицар, който веднага щом стъпихме на сушата, ме помоли да оставим преводача на известно разстояние зад нас. Аз изпълних желанието и след това той ми каза, че за него било непоносимо да служи под командата на португалец. Предложи ми още да свикаме всички капитани и да вземем решение за свалянето на адмирала. Аз му припомних големите заслуги на Магелан за успеха на плаването, ала той не искаше и да чуе за това; каза, че мисля така, само защото не съм испанец. Никога кралят на Испания не би поверил командуването на една такава голяма флотилия на португалец, сторил го е, тъй като самият той не е испанец. Посъветвах рицаря да не произнася това пред други уши, ако не иска да бъде обезглавен за подстрекаване към бунт.

Прием при краля

Кралят ни прие в своя палат. Заобиколен от голяма дворцова свита, той седеше върху постеля от палмови листа. Парче памучен плат обвиваше хълбоците му, бродирано було покриваше главата, на ушите му се люлееха две големи златни обици, украсени със скъпоценни камъни. Скъпа огърлица красеше шията. Той бе дребен, много дебел и цялото му тяло бе татуирано.

На една рогозка, разстлана направо на земята, бяха поставени порцеланови купи, с яйца от костенурка и четири кани с палмово вино, които бяха покрити с благоуханни билки. Имаше и една тръстикова пръчка, с нея островитяните си служат при пиене.

Предаване на даровете

Ние приветствувахме краля и чрез преводача му казахме, че нашият главнокомандуващ, адмиралът, му благодари за даровете и сега по нас му изпраща в ответ подаръци, като го моли да ги приеме в знак на искрено приятелство. След това заметнахме краля с копринената дреха и поставихме на главата му шапката. Поднесохме му и останалите дарове. Най на края аз вдигнах двата бокала над главата си и преди да му ги подам, ги целунах. Кралят направи същото. Той ни покани да си вземем от яйцата и да пием вино. Докато ние пирувахме, островитяните, които ни бяха посетили на кораба, разказаха за предложението на адмирала и и за облагите, които му обещаваше приемането на нашата религия. Кралят ги изслуша внимателно и ни покани да споделим с него и вечерята. Ние му поблагодарихме за това, но сметнахме все пак за по-уместно да се върнем на кораба.

Музика

Преди да напуснем острова, зетят на краля ни заведе в един дом, където ми очакваха четири момичета. Едното биеше поставен на земята барабан, другото държеше в ръка малка бухалка, обвита с палмова кора, и удряше с нея два тимпана. Третото стоеше пред един голям литавър, а четвъртото удряше две триъгълни плоскости, които издаваха много приятен звук. Четирите следваха така точно ритъма, че ние се възхитихме от голямото им музикално майсторство. Тимпаните, направени от метал, бяха донесени от страната Signio Magno^[18]. По-късно при едно повторно посещение на острова видяхме и други музикални инструменти, които местните жители наричаха агон^[19]. Те също издаваха много приятен звук.

Танц

Четирите момичета бяха много красиви и белокожи — почти като европейки. Макар че бяха вече големи девойки, двете от тях бяха напълно голи, а останалите две бяха покрили бедрата си с дървесна кора. В пробитите им уши се люшкаха големи дървени халки. Косите им бяха черни и дълги, на главите си носеха малки прозрачни воали. Принцът накара трите от тях да танцуват, а четвъртата съпровождаше танца с музика. След като изпразнихме още една кана вино, ние се върнахме на кораба.

10 април

На 10 срещу 11 април почина един от нашите моряци. По тази причина Магелан ми заповяда да сляза още веднъж на сушата заедно с преводача, за да помоля краля да даде съгласието си за погребение и да определи мястото, където можехме да спуснем мъртвия в земята. И този път заварихме краля заобиколен от своите знатни хора. След като му изложих молбата на адмирала, той отвърна:

— Щом аз и моят народ сме поданици на твоя господар, какво по-естествено от това моята страна да му принадлежи.

Обясних му, че при нас е прието да осветяваме мястото на гроба и да поставяме кръст на него. Кралят обеща, че ще се отнася с почит към кръста.

Подир обед осветихме, доколкото ни бе възможно, площада на селището и погребахме нашия покойник. Вечерта стана нужда да погребем и втори.

Преяждане и препиване

Двамата моряци бяха умрели от това, че бяха яли и пили прекалено много. Подир лишенията през дългите месеци те не бяха подготвени за това. Ето защо Магелан нареди всички да се хранят и да пият умерено и заяви, че ще наказва строго всички, които не изпълняват неговите заповеди. Той самият не ядеше никога повече от това, което бе необходимо за поддържане на физическите му сили, но обичаше при всяко ядене да изпива по чаша вино. Обаче виното, което правеха на тези острови, не беше по вкуса му.

Теглилки

Същия ден свалихме на сушата голяма част от нашите стоки за размяна и ги наредихме в едно жилище, което кралят взе под своята височайша закрила. Определени бяха четирима души, които да открият разменната търговия.

Този народ, който цени високо честността, познава мерките и теглилките. Везните при тях представляват дървена пръчка, прикрепена на връв. На единия й край виси на три върви блюдото на везните, а на другия оловна тежест. Докато на тази страна се окачват тежестите, в блюдото се слага стоката, която трябва да се изтегли. На остров Зубу видяхме и мерки за дължина и за обем.

Развлечения

Островитянките много обичат развлеченията и безделието. Вече описах по какъв начин удрят тимпаните. Заедно с тях надуват и гайди, които наподобяват нашите, а също така свирят и на инструменти с медни струни. Гайдите наричат субин.

Жилищата им са направени от греди, дъски и тръстика и имат помещения като нашите. Строят ги върху колове, в тях може да се влезе само с помощта на стълба. Помещението, което се намира долу, служи преди всичко като обор или кочина за свине, кози и кокошки. В него се съхраняват и храните.

Гарвани в гърлата на китове

Разказваха ни, че тук се срещали черни, подобни на гарвани птици. Щом на повърхността на океана се покажел кит, те дебнели мига, в който той ще отвори уста, бързо влетявали вътре и изтръгвали сърцето му. Китът падал мъртъв във водата, а птиците кълвели сърцето му, което било голямо лакомство за тях. Тези птици имали назъбен клюн, черна кожа и бяло вкусно месо. Островитяните ги наричат лаган^[20].

 

(липсваща картинка???)

Жилища и предмети от бита на островитяните: А, Д и Е — жилища; Б — секира; В — хамак; Г — теглилка

Търговия, 12 април

В петък, на 12 април, отворихме нашия склад, извадихме и изложихме стоките, които носехме за размяна. Островитяните ги разглеждаха с удивление, но не се решаваха да ги пипнат. За месинг и желязо те ни даваха злато. За стъклени мъниста и за гривни получавахме ориз, свине, кози и други храни. Адмиралът обаче забрани да проявяваме прекалена алчност за злато. Ако не бе издал тази заповед, моряците щяха да продадат всичкото си имущество и цялата търговия щеше да се опорочи.

Вест от остров Бърней и Молуките

Научихме за един остров на име Бърней^[21], на който имало множество големи къщи и дори кораби, подобни на нашите. Уверяваха ни, че жителите на Бърней знаели добре пътя за Малуко. Като чухме това, ние се зарадвахме и адмиралът реши да се отправи към този остров.

13 април

Адмиралът не бе забравил, че кралят на Зубу обеща да приеме християнската религия. Определено бе церемонията да стане в неделя, 14 април. На площада, който ние вече бяхме осветили, островитяните построиха една арка, която украсиха с пъстроцветни парчета плат и палмови клонки.

Приготовления за покръстването

Двама моряци, въоръжени от глава до пети, свалиха кралското знаме на сушата. Ние останалите, четиридесет на брой, вървяхме след тях. Когато слизахме от лодките, от всички оръдия прогърмя залп и островитяните, които все още не можеха да свикнат с тоя гърмеж, пак се уплашиха. Адмиралът и кралят се прегърнаха. След това заеха местата си под арката, където бяха приготвени два стола, единият облечен в зелено, другият в синьо кадифе. Останалите вождове насядаха върху възглавници или рогозки, а ние останахме прави.

Земни облаги благодарение на християнството

Адмиралът обясни на краля, че покрай другите предимства, които ще получи чрез приемането на християнството, той не бива да забравя, че ще побеждава по-лесно и своите врагове. В отговор кралят каза, че не по тази причина желае да стане християнин, но все пак би бил доволен, ако спечели по-голямо влияние над някои вождове на острова, които не му се подчиняват и смятат, че не са по-долу от него.

Адмиралът тозчас нареди да повикат тези вождове. Той накара преводачът да им каже, че ще ги унищожи и ще присвои техните богатства, ако продължават да не се подчиняват на краля на Зубу. Тази закана постигна желаното въздействие. Вождовете дадоха обещание да признаят краля за свой върховен глава.

Сега Магелан обеща след завръщането си в Испания да дойде отново с много по-голяма военна сила и да направи краля на Зубу най-силния владетел на всички тези острови като награда за това, че той пръв се реши да приеме християнската религия. Кралят му благодари, като вдигна събраните си ръце към небето, и горещо помоли адмирала да остави повече мъже на остров Зубу, които ще могат да го посветят в тайните на християнската религия. Магелан обеща да изпълни тази молба при едно условие — че ще му бъдат поверени двама младежи от знатен произход. Тях той искаше да вземе със себе си в Испания, за да изучат там испански език и след завръщането си на острова да могат да опишат всичко, което са видели в най-могъщата страна на света.

Готовността на островитяните да приемат християнството

Изправихме един голям дървен кръст в средата на площада и след това обявихме, че всеки, който е решил да приеме християнската религия, трябва да унищожи досегашните идоли и да постави на тяхно място в колибата си кръст; на този символ островитяните трябва да се молят всяка сутрин, преди да са сложили храна в стомаха си, като коленичат пред него и произнесат една молитва, на която Магелан ще ги научи. Освен това тяхно задължение ще бъде да укрепват вярата си в Христос с добри дела. Всички местни жители обещаха да се придържат към тези напътствия.

Покръстване на краля и на мнозина други

След тези думи адмиралът хвана краля за ръка и го увери, че се е облякъл целият в бяло само за да покаже искрената си любов към племената на тези острови. После го поведе към арката. Първи се покръстиха кралят, принцът, кралят на Масао и сиамският търговец. Последваха ги още петстотин други островитяни. Кралят, който досега се бе наричал раджа Хумабон, получи името на краля на Испания, принцът бе наречен Фернандо, кралят на Масао — Йоханес. Един друг знатен островитянин кръстихме Фернандо, търговеца Кристофоро. На останалите бяха дадени други имена. Тази церемония бе последвана от тържествена литургия. След това адмиралът покани всички покръстени на обед, но те отказаха и само ни придружиха до лодките. Когато се качвахме в тях, оръдията отново ги приветствуваха.

Покръстване на кралицата и на нейната свита

След като се наобядвахме, отправихме се заедно с нашия пастор към сушата, за да покръстим кралицата и другите жени. Близо четиридесет жени се възкачиха на арката. Аз показах на кралицата една малка статуя, която изобразяваше светата Дева с малкия Христос, и тя със сълзи на очи ме замоли да й я подаря, за да я постави на мястото на досегашните идоли. При покръстването кралицата получи името Хуана. Така се наричаше майката на испанския крал. Жената на принца нарекохме Катерина, а кралицата на Масао — Елизабет. Този ден ние покръстихме близо осемстотин души — мъже, жени и деца.

Облеклото на кралицата

Кралицата, много млада и необикновено красива жена, носеше дреха от бяло и черно платно, а на главата си — голяма шапка от палмови листа, която наподобяваше папска тиара. Без това украшение за главата във форма на слънчобран кралицата не излиза. Устните и ноктите й бяха оцветени в ярко червено.

Фойерверк

На свечеряване кралят и кралицата, следвани от голяма тълпа, дойдоха на брега. Адмиралът ги изненада с фойерверк и с оръдейна канонада, която сега дори ги забавляваше. Адмиралът и кралете се обръщаха един към друг с „брате“.

Април

Осем дни ни бяха необходими, за да покръстим всички жители на Зубу и на съседните острови. На един от островите имаше село, чиито жители се възпротивиха да се подчинят на краля и на нас. Ние опожарихме това село, издигнахме насред площада кръст в знак на това, че жителите му са били езичници. Ако бяха мохамедани, щяхме да издигнем каменна колона, която да олицетворява твърдостта на техните сърца, защото мохамеданите се поддаваха много по-мъчно на покръстване от езичниците.

Адмиралът слизаше всеки ден на сушата, за да присъствува на литургията. Непрестанно се явяваха островитяни, които желаеха да станат християни. Магелан написа един катехизис за тях, обясняваше им учението на нашата религия. Най-ревностните слушатели получаваха подарък стъклени мъниста.

Кралицата идва на литургия

Един ден кралицата също дойде на литургията. Пред нея вървяха три млади островитянки, всяка от които държеше в ръцете си по една шапка. Самата кралица бе облечена в черно-бяла рокля и заметната с голям копринен воал с втъкани златни ивици, който стигаше до хълбоците. Следваха я десет други жени. Облеклото им се състоеше от тесен, изплетен от листа колан, който припасваше кръста, и малка шапка от палмови листа. Кралицата се поклони пред олтара и след това седна на бродирана копринена възглавница. Адмиралът я поръси с розова вода, чието ухание жените на тази страна особено обичат. Понеже Магелан знаеше, че на кралицата много и харесва малкият Христос, подари й една статуетка и я помоли да я почете, като я постави в своите покои на мястото на идолите, с които тя още не можеше да се раздели.

Клетва за вярност

Намерението на адмирала бе да усили властта на покръстения крал. Затова той му заповяда да се явява на литургия в копринена дреха и да води със себе си и двамата си братя. Единият от тях, бащата на престолонаследника, се казваше Бендера, а другият Кадайо. Той нареди на още неколцина вождове да идват на литургията, а именно: Симиут, Сибуайа, Сисакат, Магалибе и други.

След литургията Магелан им заповяда да се закълнат, че винаги ще се покоряват на краля на Зубу. Те сториха тона и целунаха ръка на покръстения си владетел. Веднага след това адмиралът накара краля на Зубу да се закълне, че той от своя страна завинаги ще се подчинява на краля на Испания и ще му остане верен. След като кралят изрече тази клетва, адмиралът измъкна сабята си от ножницата и пред лицето на светата майка обясни на краля, че е по-добре да умре, отколкото да наруши клетвата. Той потвърди думите си с клетва пред светата Дева, в живота на своя господар и в светата одежда, която носеше в чест на свети Якоб.

Трон за краля

Подир тази церемония адмиралът подари на краля кресло от червено кадифе и го прикани никога вече да не сяда на земята, а да нарежда всеки път да отнасят това кресло там, накъдето се запътва и той. Обясни му също как трябва да се държи според новото си положение.

Скъпоценни подаръци за адмирала

Кралят даде тържествено обещание да изпълнява тези напътствия. За да покаже на адмирала колко му е благодарен и колко го обича, той нареди да му връчат скъпите дарове, които бе приготвил: две много големи златни обици, две златни гривни и две златни скоби за краката — най-скъпата украса на кралете на тези страни, защото всички владетели тук ходят голи и боси, единственото им облекло е парче памучен плат, което покрива хълбоците и стига до коленете.

Суеверие

Адмиралът бе заповядал на краля и на всички други новопокръстени да изгорят досегашните си идоли и те тържествено бяха обещали да го направят. Скоро обаче установихме, че островитяните не само бяха запазили изображенията на своите богове, но и продължаваха да им принасят кървави жертви. Те не отричаха това и си служеха винаги с едно и също готово изречение; че не принасяли тези жертви за себе си, а за един болен, който от четири дни вече не можел да проговори. Този болен бе братът на краля, когото на острова смятаха не само за най-умния, но и за най-храбрия мъж.

Адмиралът им обясни, че ако наистина вярват в Исус Христос трябва начаса да изгорят идолите и да покръстят болния. Само така той би могъл да си възвърне здравето. Ако това не стане, адмиралът ще се остави да му отсекат главата. Кралят заяви, че е съгласен. По този начин той доказа, че носи истинската вяра.

Ние потеглихме в тържествена процесия от площада към къщата на болния, който наистина не можеше вече да произнесе нито дума и не бе в състояние да движи крайниците си. Пасторът покръсти него, двете му жени и десетте му дъщери и поръси със светена вода помещението, в което лежеше. Подир всичко това адмиралът запита болния, осъден, както изглеждаше, завинаги да бъде ням, как се чувствува. Той начаса отговори, че му е по-добре. Това бе едно истинско чудо на нашето време.

Адмиралът коленичи и благодари на бога за подкрепата. След това даде на принца чаша разхладително питие, розова вода, розово масло и малко захар. Подари му също така дюшек, чаршафи, възглавница, жълта вълнена завивка и специално вино за усилване.

Изгаряне на идолите

На петия ден след покръстването принцът стана от болничния одър, възвърнал напълно силите си. Първото нещо, което направи, бе в присъствието на краля и на целия народ, да изгори един идол, който няколко стари жени грижливо криеха в дома му, за да му отдават почит. Принцът нареди също така да бъде разрушен и намиращият се на брега на морето храм, в който народът се събираше, за да изяде принесеното в жертва на идолите месо. Островитяните приеха с одобрение това разрушение и сами решиха да изгорят всички идоли и най-вече тези в кралския дворец. Когато ние се пръснахме, те започнаха да викат в чест на испанския крал: Да живее Кастилия!

Идоли

Идолите в тази страна са дървени, боядисани и отзад издълбани. Ръцете и краката им са разперени, а ходилата вдигнати нависоко. Лицата им са едри, с необикновено широка уста, в която стърчат четири зъба, прилични на бивниците на глиган. Понеже говоря за идолите на тези островитяни, искам да опиша и някои техни суеверни церемонии или поне една от тях — освещаване на свиня.

Освещаване на свиня

Тази отвратителна церемония започва с удари на тъпан. Изнасят се три големи порцеланови купи. В едната има риба, ориз и сладки, във втората — кърпи от кората на дървото камбаия и две снопчета палмови кори, а третата е пълна с печено просо. След като музиката свири известно време, една от кърпите се разстила на земята и две стари жени, които държат в ръце големи свирки от тръстикови пръчки, застават върху нея. Отпърво те приветствуват слънцето, след това увиват около кръста си кърпите, с които са покрити купите. Едната старица покрива и главата си с кърпа, а друга размахва в ръце тръстиковата свирка и изтръгва пискливи звуци, които съпровожда с танц. Междувременно тя отново и отново призовава слънцето. Другата се покрива с единия сноп палмови кори и като започва също да танцува, произнася неразбираеми думи, отправени към слънцето. След още някое време разстилат друга кърпа и върху нея полагат вързана свиня.

След като двете старици дълго са танцували и разговаряли със слънцето, млада жрица донася купичка с вино. Една от стариците посяга бързо към тази купичка, допира я четири пъти до устата си, като че иска да пие, но на края излива съдържанието й върху сърцето на свинята. Жрицата отнася купичката и тогава връчват на старицата едно копие. Тя дълго го размахва, като от време на време се прицелва в сърцето на свинята, а през това време другата танцува все по-бързо и издава все по-пискливи и остри звуци със свирката. Най-сетне старицата забива копието. С бърз, добре премерен удар тя промушва сърцето на свинята.

Макар свинята да е мъртва, покриват раната с целебни билки. Старицата, която е убила животното, сега взема факлата, запалена още в началото на церемонията, и я пъхва в гърлото на свинята. Другата потапя свирката си в изтичащата кръв на животното и напръсква с нея онези, които стоят наоколо. След всичко това двете старици се събличат и започват да унищожават съдържанието на купите. От това, което им остане, могат да хапнат другите жени, но не и мъжете. На края свинята бива опърлена и опечена. Островитяните никога не ядат от това животно, ако не е убито и пречистено по този начин. Церемонията се извършва само от стари жени.

Погребение

Когато някой вожд умре, смъртта му се отбелязва много тържествено. Неведнъж съм наблюдавал такива процесии. Най-тачените жени се отправят към дома на покойника. Трупът е поставен в сандък, разположен в средата на къщата. Ограждат го с украсени с палмови листа въжета. Над тях са опънати памучни платна във форма на палатка, под която насядват забулени в бели забрадки жени. Всяка от тях е довела по една прислужница, която й вее прохлада с ветрило от палмови листа. Останалите, които не са от толкова знатен произход, седят тъжни около палатката на покойния.

След известно време една от жените започва да реже косите на мъжа с нож. Друга, и то тъкмо онази, която е била най-знатната му съпруга, се простира върху мъртвеца така, че устата, ръцете и краката и покриват неговите. Първата продължава да режа косите му, втората започва ту да плаче, ту да пее, и това продължава много часове.

Около палатката са наслагани порцеланови съдове, в които е запален огън. Прислужници хвърлят от време на време в пламъците мира и други ароматични смоли, които разнасят приятен мирис. Отвън около къщата стоят много други жени и проливат сълзи, макар да не са били свързани с покойника.

Тази церемония продължава пет-шест дни. През това време покойникът остава в земното си жилище. Аз предполагам обаче, че го балсамират с камфор, за да спрат разлагането на трупа. На края слагат покойника в сандъка, за който вече споменахме, заковават го с дървени пирони и го погребват, като ограждат мястото с дъски.

Инфибулация

Младите, както и старите мъже, промушват срамните си части с гъше перо. Това украшение те не отстраняват никога и твърдят, че не им пречело. Нито пък на жените им — разказваха ми, че дори го искали.

Мъжете от тия племена са доста слабовати. Това сигурно се дължи и на споменатия лош обичай. Едно обаче е сигурно: въпреки тези странни предварителни приготовления жените от това племе предпочитаха нас далеч повече пред собствените си мъже.

Черната птица

Всяка нощ някаква черна птица, голяма колкото гарван, кацаше на една от колибите и тъй силно грачеше, че всички кучета наблизо и далеч започваха да вият. И това продължаваше по четири-пет часа. Но никой не искаше да ни разкрие какво означава грачът на тази птица.

Решителността на Магелан, април

В петък, 20 април, Сула, един от вождовете на остров Матан^[22], проводи единия си син с две кози и с послание до адмирала, че не по своя вина не изпраща всичко обещано, виновен бил главатарят Силапулапу, който отказал да признае властта на испанския крал и да плати данъка. Сула предлагаше идната нощ да му изпратим на помощ няколко въоръжени моряци и тогава за него нямало да бъде трудно да убие съперника си или поне да го застави да се подчини.

Тази новина накара адмирала да се отправи сам с три лодки за остров Матан. Ние го молихме да не се излага на такава опасност, но той ни отговори, че добрият пастор не бива да изоставя стадото си. Сула ни беше обещал три кози, три свине, три товара ориз и три товара просо, от които ние много се нуждаехме.

Нападение на остров Матан

Напуснахме Зубу към полунощ, бяхме около шестдесет души — всички с шлемове и брони. Съпровождаха ни покръстеният крал, зет му и множество вождове от Зубу, следвани от близо хиляда въоръжени бойци. Три часа преди изгрев слънце стигнахме Матан. Адмиралът, който искаше да избегне кръвопролитие, изпрати на сушата сиамския търговец и му нареди да съобщи на Силапулапу и на неговите бойци, че ще ги приемем за приятели, ако признаят върховната власт на краля на Испания и се подчинят на покръстения крал на Зубу. В противен случай ще ги накараме да почувствуват силата на нашите копия. Островитяните никак не се стреснаха от тези заплахи; отговориха, че и те като нас притежавали копия, макар това да са просто заострени тръстикови цеви или обгорени на огън колове. Молеха само да не ги нападаме през нощта, защото очаквали подкрепление. Това, разбира се, бе само една коварна уловка. Те искаха да ни подмамят да ги нападнем веднага, защото се надяваха, че ще изпопадаме в рововете, които бяха изкопали между морския бряг и своите жилища.

Битка на Матан, 27 април

Ние действително изчакахме да се развидели. Понеже лодките ни не можаха да се приближат до брега поради плитчините и подводните скали, четиридесет и девет души скочиха направо във водата, а единадесет останаха за прикритие на лодките. До кръста във вода трябваше да прегазим едно разстояние от два изстрела с арбалет, докато усетим твърда почва под краката си. Преди да слезем от лодките, Магелан ни напомни, че неотдавна капитан Фернандо Кортес бе победил в Юкатан три хиляди индианци с двеста верни свои бойци и ни призова да не се плашим от численото надмощие на врага.

Насреща ни излязоха повече от хиляда и петстотин островитяни, разделени на три групи. Те се хвърлиха едновременно, с ужасни викове срещу нас. Двете групи ни нападнаха отстрани, третата ни атакува отпред. Нас Магелан ни преразпредели в две еднакво силни части и битката започна. Стрелците с лъкове и мускети^[23] стреляха близо половин час срещу неприятеля, без да му причинят големи щети, защото, макар че куршумите и стрелите пробиваха тънките щитове на туземците, раните, които им причиняваха, бяха твърде незначителни, за да накарат неприятеля да отстъпи. Адмиралът викаше: „Не стреляйте, не стреляйте!“, но неговите викове заглъхваха в рева на диваците. Скоро свършихме стрелите си и островитяните започнаха да ни атакуват. Облак от стрели и тръстикови копия, някои от които завършваха на върха с рибя кост, а също и овъглени колове, камъни и буци пръст се сипеха така бурно върху нас, че едва смогвахме да се отбраняваме.

Магелан заповядва да подпалим селото

Магелан заповяда да подпалим селото, за да всеем страх и да разпръснем неприятеля. Това не доведе до голям успех. Видът на пламъците разяри островитяните и ги направи по-кръвожадни. Неколцина от тях нападнаха групата, която бе подпалила колибите им, и убиха двама от нашите.

Броят на неприятелите и яростта им като че ли непрестанно растяха. Една отровна стрела се заби в лявото бедро на адмирала. Сега той даде заповед за отстъпление в пълен ред, но по-голямата част от нашите побягнаха презглава, така че около адмирала останаха само осем души. В този момент островитяните насочиха всичките си стрели, копия и всякакви други оръжия срещу нас. Не ни оставаше друг изход, освен да отстъпим. Топовете не можеха да ни бъдат от полза, защото бяха твърде далеч от бойното поле.

Смъртта на адмирала

Ние се бранихме, доколкото можахме и без да прекъсваме битката, се оттеглихме назад към брега. Но дори когато вече бяхме нагазили във водата, островитяните не ни оставиха на мира. Техните стрели продължаваха да се сипят върху нас. Понеже познаваха нашия главнокомандуващ, насочиха цялата си сила срещу него. На два пъти събориха шлема от главата му, но той не отстъпваше, макар че малцина се биеха редом с него. Тази неравна борба продължи повече от час. Магелан все още не бе отстъпил, когато един от островитяните успя да го рани с върха на копието си в лицето. Адмиралът начаса прободе противника си и копието му остана в тялото на убития. Сега той понечи да изтегли сабята си, но можа да я извади само до половината от ножницата, защото ранената дясна ръка вече не му се подчиняваше. Когато забелязаха това, островитяните се нахвърлиха вкупом върху него и един от тях така дълбоко заби копието си в лявото бедро на адмирала, че той падна по очи. В същия миг неприятелите се нахвърлиха върху него с оръжията си. Така загина нашият верен водач, нашата светлина, нашата опора.

Спасение

Вече ранен, Магелан се обърна няколко пъти към нас, за да види дали бяхме успели да се спасим. След като не остана съмнение, че той е мъртъв, ние се спуснахме към лодките, които стояха готови да отплават. Така че дължим спасението си на адмирала, защото островитяните се отказаха да ни преследват, а продължиха да секат трупа му.

Покръстеният крал скърби

Покръстеният крал би могъл да ни се притече със своите бойци на помощ. Той навярно би го и направил, ако адмиралът, далеч неподозирайки какво ще се случи, не му бе заповядал да не напуска лодката си и само да наблюдава как ще разгромим неприятеля. Когато научи, че адмиралът е убит, кралят заплака.

Посмъртно

(липсваща картинка???)

През април 1521 г. Магелан намира смъртта си в една битка с жителите на остров Матан от групата на Филипинските острови

 

Фернандо Магелан е мъртъв. Но аз вярвам, че неговата слава ще го надживее. Той притежаваше всички добродетели. И сред най-големите опасности проявяваше непоколебима твърдост. По време на плаването подлагаше себе си на по-големи лишения, отколкото останалите. Имаше по-точни познания за морските карти и за мореплавателското изкуство от всеки друг на земята.

Затова именно никой друг освен него не прояви безстрашието да предприеме околосветското плаване, което той изведе успешно почти докрай.

Островитяните отказват да предадат трупа

Подир обед покръстеният крал с наше съгласие съобщи на обитателите на Матан, че сме готови да им предоставим колкото стоки искат, за да ни предадат труповете на нашия главнокомандуващ и на останалите убити войници. Те отхвърлиха тази молба и отвърнаха, че и всички богатства на света не могат да ги накарат да ни предадат символа на тяхната победа над нас.

Загубите

Тази злощастна битка се състоя на 27 април 1521 година. Адмиралът бе избрал този съботен ден, защото го смяташе за свещен. Заедно с него загинаха осем наши войници и четирима покръстени островитяни. Повечето от нас се върнаха ранени на корабите.

Когато изходът на битката бе вече решен, онези, които бяха останали в лодките, се поддадоха на изкушението да се приближат и да открият огън. По този начин те обаче причиниха повече загуби на нас, отколкото на неприятеля, който остави петнадесет трупа на бойното поле.

Новите капитани

Четиримата моряци, които бяха останали в Зубу да търгуват, донесоха всички стоки на корабите, веднага щом научиха за смъртта на адмирала. Избрахме двама главнокомандуващи: португалеца Дуарте Барбоса и испанеца Хуан Серану.

Вероломството на преводача

Енрико, преводач и роб на Магелан, се бе отървал с лека рана в битката и използва това за причина да не слиза повече на сушата, където ние не можехме да се справим без негова помощ. Той лежеше но цял ден върху постелята и се преструваше, че има силни болки. Дуарте Нарбоса, капитанът на кораба, командуван по-рано от Магелан, му поиска обяснение и му напомни, че все още е роб. Освен това го заплаши, че още сега ще заповяда да го наложат с тояги, а след завръщането ни в Испания ще го предаде на дона Беатрис, съпругата на убития адмирал, ако не поеме незабавно службата си.

Робът се надигна от постелята, но продължи да се преструва на болен, без да се безпокои от заплахите на капитана. Ала щом слязъл на сушата, незабавно отишъл при покръстения крал и го посъветвал да заграби всички наши кораби, стоки и оръжия още преди да отплаваме в открито море. Кралят се вслушал с готовност в съвета на роба и двамата съставили план как да ни примамят. Когато робът се върна отново на кораба, той проявяваше особено усърдие и сговорчивост.

Измяна, 1 май

На 1 май още в ранна утрин покръстеният крал съобщи чрез един пратеник, че е решил да подари на краля на Испания някои особено скъпоценни камъни, и по този случай желае да покани двамата нови капитани на обед. Барбоса прие поканата, но Серану бе на мнение, че кралят може би иска да ни примами в клопка и че би било по-умно да донесат скъпоценните камъни на борда. Барбоса не допускаше, че покръстеният крал би могъл да ни измени и Серану го последва, за да не бъде обвинен в страхливост.

Двадесет и четирима мъже се отзоваха на поканата, между тях и космографът Сан Мартино де Севиля. Аз не се присъединих към групата, тъй като една рана на челото, нанесена с отровна стрела, все още ми причиняваше силни болки. Хуан Карвахо и останалите, едва стъпили на сушата, се върнаха отново на кораба, след като бяха видели как по чудо изцеленият блъснал и вкарал в своята колиба нашия пастор. Макар че предугадили измяната, те не предупредили другите.

Краят на Хуан Серану

Не мина много време и чухме викове за помощ. Веднага вдигнахме котва, приближихме с корабите до брега и почнахме да обстрелваме къщите на островитяните.

Не виждахме другарите си, но добре различихме Хуан Серану, ранен, само по риза. На въпроса ни какво се е случило с нашите хора, двадесет и четирима на брой, и с преводача, той отговори, че туземците избили всички с изключение на преводача, който преминал на страната на неприятеля. Заклеваше ни начаса да го откупим със стоки, но Карвахо се възпротиви, макар да бе кръстник на Серану. Имаше и други, които също не искаха да чуят за такава сделка, защото се надяваха, че със смъртта на двамата капитани би могло да се падне на тях командуването на флотилията и дадоха нареждане нито една лодка да не се спуска във водата. Хуан Серану продължи да умолява своя кръстник да не го обрича на такава жестока гибел. Когато най-сетне разбра, че молбите му бяха напразни, той започна да проклина и да моли бога в деня на страшния съд да поиска сметка от неговия кръстник Хуан Карвахо. Но и тези думи не трогнаха Карвахо. Ние се отдалечихме с корабите и изоставихме Серану на съдбата му.

Богатствата на острова

На този остров има изобилие от храни. Освен животните, за които вече споменах, се срещат кучета и котки, които също могат да се ядат. Има още ориз, просо, царевица, портокали, лимони, захарна тръстика, кокосови орехи, чесън, джинджифил и мед. Тук правят също така много вкусно палмово вино. А злато има толкова много, че може да се натовари цяла флота. Когато някой от нас слезеше на сушата, все едно дали бе денем или нощем, винаги срещаше островитяни, които го канеха да яде и пие с тях. Тези островитяни ядат храните си полусурови, като при това не пестят солта. Това ги кара да пият често и по много. Храненето им отнема по пет до шест часа дневно.

Островът е голям. Има хубаво пристанище с два излаза — един на запад и друг на изток-североизток. Той е разположен на 10° северна ширина и 164° дължина от демаркационната линия.

Селища и вождове

На този остров има много селища, всяко от които си има свой вожд. Тези вождове се казват: Цилатон, Цигубукан, Чиманинга, Чиматикат и Чиканбух. За всички, които някога по-късно може да се озоват в тази част на света, ще кажа кои села на кой вожд са подчинени: вожд на Мандани е Апоноан, вожд на Лалан е Тетеу, вожд на Лалутан е Япац, вожд на Лубуцин е Циломай. Вождовете, чиито имена назовах в началото, управляват областта Цингапола, най-голямата от всички. Тези села ни бяха подчинени и ни плащаха данък.

Матан

Матан не е много далеч от Зубу. Главното му селище се казва също Матан. Вождовете се наричат Сула и Силапулапу. На това място преди смъртта на Магелан получихме добри сведения за Молукските острови.

Униние

След като се отдалечихме малко от брега, видяхме че островитяните бяха насекли на парчета кръста, който ние забихме на единия от хълмовете. Сред нас цареше голямо униние не само поради смъртта на адмирала, а и поради това, че нямахме вече достатъчно хора, които да управляват корабите.