Георги Марковски
Хитър Петър (12)

Глава единадесета
Колебание

Откъде да знае Петър? Ако беше сигурен, щеше ли да се моли: „Пуснете ме, братя!“, като го носеха в чувала слугите кнез Тодорови; и щеше ли да крещи: „Не искам! Не искам! Не искам!“; и щеше ли да говори против чорбаджиите, против вероотстъпниците и против читака; и щеше ли да го преследва кнез Тодоровата потеря? Едно знаеше Петър: „Какво му остава на тоя човек?“ — викаха демоните, пък ангелите: „Труден живот, мъченическа смърт, безкрайна легенда!“ И неспокойна беше душата му, че ето: за трудния живот беше се сбъднало, а по петите потеря го гонеше.

„Смърт мъченическа! Смърт мъченическа! Смърт мъченическа!“ — заседна упорито у него. Вдигна глава и срещна поглед с Гърбавото: очите му бяха упорити, очакващи, зли. И Петър тутакси го позна:

— Сигурен съм: един от вас ще ме предаде!

Мигом наскочи дружината:

— Аз ли, Петре? Аз ли бре, Петре! Аз ли, Петре?

Гърбавото — и то — го запита.

Пък Петър:

— Един от вас, който яде и пие с мене!

А дружината:

— Вярвай ни, Петре, навеки с тебе ще бъдем!

Пък Петър:

— Истина, истина ви казвам: тридесет сребърника е кнез Тодоровата награда!

А Черния Янко:

— Дори да умрем, Петре, няма да се откажем от тебе!

Пък Петър:

— Тази нощ, преди да е пропял петелът, ти пръв ще се откажеш от мене!

И обладан от отчаяние, и напуснат от надеждата, разчупи хляб и им го даде:

— Яжте, че повече няма да ядете с мене! И разля вино по чашите:

— Пийте, че повече няма да пиете с мене!

А дружината мълчеше — всички се гледаха един другиго; и пристъпваха от крак на крак; и не смееха да продумат. Остана хлябът недокоснат и виното ненапито.

Пък Петър:

— Тръгвай, дружина!

А дружината:

— Къде, Петре, да тръгваме?

Пък Петър:

— Никой не се е укрил досега от съдбата си — че писаното на чело на камък не отива, затова в града ще отида!

Тръгнаха; всичко щеше да свърши, а Гърбавото се мушна в букака. И като видя Петър, че Гърбавото се мушна в букака, трижди се уплаши; и го треска затресе; бе го вярно познал. Не му стигаше, че самси се предава; тридесетте кнез Тодорови сребърника искаше Гърбавото; заради сребърниците се мушна в букака. И душата му пак закрещя: „Не искам! Не искам! Не искам!“

А дружината вървеше смълчана из мрака.

Пък Петър:

— Стойте, дружина!

А дружината:

— Кажи, Петре!

Пък Петър:

— Нека останат Черния Янко, Делчо Сирака и Безбожния дякон!

Избра ги Петър — любимците си избра — да останат при него.

А дружината:

— Ами ние бре, Петре?

Пък Петър:

— Вие вървете!

Отмина смълчана дружината в мрака.

А Черния Янко, Делчо Сирака и Безбожния дякон:

— Не е хубаво, Петре, че ги напреде изпрати!

Пък Петър:

— Мене — не тях — търси потерята!

Рече и зарови лице в земята уплашен; Черния Янко, Делчо Сирака и Безбожния дякон — решили, че Богу се моли — отстъпиха няколко крачки, седнаха; а дружината се вече не чуваше. Самотна кукувица прокука в букака. И ето, из мрака на времето — сред плача народен и сред скърцането със зъби — монах се зададе. Къде бе точно роден; как бе мирското му име; защо бе станал монах? Всичко забулваше мракът на времето; монахът дълго скита; седна в килия, натопи перото, написа: „О, неразумни и юроде, поради що се срамуваш от своя род и се влачиш по чужди език? Защото българите нямат много търговци и книжници, и знаменитости днешни, а са прости орачи, овчари и занаятчии ли? Да ти отговоря накратко: от Адама до Давид Псалмопевеца и праведника Йоаким, и Йосиф Годеник — колкото праведни мъже и свети пророци имаше, и бидоха наречени велики на земята и пред Бога — никой от тях не беше търговец или лукав, или горделив като сегашните хитреци, а всички тия праотци са били земеделци и овчари и са били прости и незлобиви на земята.“ Дълго писа монахът: от потопа започна, написа как в ковчега се спасил само Ной със синовете си Сим, Кам и Яфет — всички с благоверните си съпруги, и се спасили също съпружески двойки от птици, зверове и влечуги; как подир потопа Сим се заселил в земята Азия, Хам се заселил в земята Африка, а Яфет се заселил в земята Европа и от него излезли славяните; как славяните отишли на изток и запад, на север и юг и на юг станала земята българска; как народът български имал държава, войска и мъдри мъже; как дошъл читакът и настанал плач и скърцане със зъби. Като написа, монахът завърши: „Разяждаше ме ревност и жалост за моя български род; затова положих труд да събирам по малко от много — от дълго време погребаните и забравени неща събрах — написах речи и думи; не съм учил никак нито граматика, нито светски науки, но за простите българи и просто написах.“ И като завърши, монахът се помоли: „Завърших казаните неща в тая историйца в полза на нашия народ български и за слава на Тебе, Иисусе Христе: на Тебе подобава всяка слава и чест, и поклонение с безначалния Ти Отец и с пресветия, преблагия и животворящия Негов Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!“

Отмина монахът в мрака на времето; а ангелите пак се явиха и като се явиха, протръбиха гората:

— Това е, Петре, Будителя! Нареди се, Петре, до него!

Пък демоните му нашепваха в ухото:

— Бягай, Петре, във Влашко: тук мъки кръстни те чакат!

Стресна се Петър; на разкрач от него седяха Черния Янко, Делчо Сирака и Безбожния дякон; а Безбожния дякон:

— Да ви разкажа, братя, за ходенето на оная курва Мария по мъките! Като измами мъжа си с някакъв старец и като Пилат Понтийски разпна копелето й на кръста; от нямане какво да прави госпожата реши да се поразкара из геената огнена. И архангел Михаил — главатарят на ангелите, той я водеше — засука мустак, пристегна потури, па рече:

„Къде ще благоволиш, госпожо, да отидем?“

Рече му тя:

„На изток да идем, момче!“

Явиха се тутакси ангели, херувими и серафими — свита им бяха, поведоха ги на изток. Стигнаха на брега на езеро — и там бе пълно с народ; и едните бяха голи, та се виждаха чреслата им, а други бяха пристегнати с новички ботуши, куртки и препасани с бели колани на черните меса.

А божата макя:

„Защо, момче, едните са голи, а другите облечени?“

Рече архангел Михаил:

„Голите, госпожо, са грешниците; и голи са, защото всички са равни пред Бога; облечните пък са божи служители!“

„Прочее, да видим!“

А божите служители със строги лица и с привични движения вършеха обязаностите си. На едно място побиваха на кол: железен кол, нажежен до червено, и побитите бързо умираха. На друго място разчекваха с коне: връзваха ръцете и краката с нажежени синджири за опашките на четири коня; размахваха бичове; най-напред се чупеха гръбнаците на грешниците, после ръцете, после — конете подскачаха по няколко пъти — и чаталът се разчекваше. На трето място връзваха краката на грешниците с нажежени въжета; обесваха ги надолу с главата; кладеха под главите им огън: бавен огън кладеха, с мокра ланска трева, хвърляха в огъня шепи пипер. Щом грешниците умираха, божите служители ги хвърляха в езерото; и понеже живата вода вреше и кипеше, тутакси изтичваха на брега и всичко отново започваше. А божата макя:

„Какво са съгрешили тия?“

Рече архангел Михаил:

„Тия, госпожо, са читаците!“

Рече му тя:

„Така им се полага, че много християни погубиха!“

И потупа по рамото божите служители:

„Как сте, момчета?“

А божите служители:

„Служим, госпожо, на Учението!“

Отмина божата макя — придружена от свитата си — нататък; а там имаше друго езеро; и в мрачината лежаха много мъже и жени. Водата вреше и кипеше; и покриваше грешниците като морска вълна, и вълните се издигаха и ги потопяваха на хиляди лакти; и на брега пазеха божите служители. А божата макя:

„Какво са съгрешили тия? И какво е това езеро? И какви са тия вълни?“

Рече архангел Михаил:

„Тия, госпожо, са вероотстъпниците! Езерото е от разтопена смола, пък вълните са огнени!“

Рече му тя:

„Да бъде според делата им!“

Отмина божата макя нататък; а там пак имаше езеро; и на брега му горяха огньове. Наближиха; видяха: божите служители нажежаваха на огньовете златни и сребърни монети и ги изсипваха в търбусите на грешниците; грешниците тичаха, скачаха в езерото и цвърчаха като парче желязо в ковашко корито. И като преставаха да цвърчат, връщаха се и божите служители пак изсипваха нажежени монети в търбусите им. А божата макя:

„Какво са съгрешили тия?“

Рече архангел Михаил:

„Тия, госпожо, са чорбаджиите!“

Рече му тя:

„Така им се пада на сребролюбците!“

Пък грешниците:

„Помогни ни, божа майко, че ето: християни сме!“

А вероотстъпниците:

„И на нас: че сбъркахме!“

И турците:

„И на нас: че не знаехме!“

Па извика божа макя: „Господи, прости им!“

Появи се сам Исус Христос:

„Как да им простя, майко, като виждам гвоздеите по дланите си?“

Отмина монахът; разказваше Безбожния дякон; и ето, из мрака на времето се зададе комита. Болен лежеше комитата — след като бе учителствувал из земята българска и бе знаменосец на чета в Балкана, и бе скитал после в чужбина — и пишеше писмо на войводата си: „Да дойдете при мене или да Ви пиша какво мисля да правя — и ще го направя, ако рече Бог, и с Ваше позволение, защото ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само мене си. Вашият хоругвоносец.“ А бе намислил с комитети земята българска да осее, щом оздравее; и оздравя; и тръгна по земята българска, та я ося с комитети: „Подбуда: тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров. Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната монархо-деспотско-тиранска система и да се замени тя с демократска република. Народно управление: на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието си и със своята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничари и в което владей правото на силата да се въздигне храм на истината и правата свобода, а турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности.“ И като ося земята българска с комитети, народът се кълнеше над револвер и над нож, кръстосани върху Евангелието: „Заклевам се в Евангелието, в честта си и в Отечеството си, пред Бога и пред честното събрание на съзаклятието, че от всичко, което ми се яви, няма да кажа и да открия никому нищо до смърт и до гроб. Заклевам се и обещавам: полагам за святата цел живот и имот. Заклевам се и обещавам безусловна покорност на законите и заповедите на съзаклятния Таен Централен Български Революционний Комитет. А в противен случай — ако бъда предател — съгласявам се да бъда прободен от оръжието на това съзаклятие, което има дълга да ме брани и правото да ме съди. Заклевам се.“ И макар да се клеха, един го предаде, и турците като питаха: „Кои са твоите другари?“, отговаряше им: „Всички и никой!“; и като укоряваха: „Бунтът много свят ще изтреби!“, отговаряше им: „А сатърът турски по-малко свят ли изтреби?“; и като питаха: „Искаш ли милостта на падишаха?“, отговаряше им: „От народа само милост приемам!“

Отмина комитата в мрака на времето; а ангелите пак се явиха, и като се явиха, протръбиха гората:

— Това е, Петре, Апостола! Нареди се, Петре, до него!

Пък демоните му нашепваха в ухото:

— Бягай, Петре, във Влашко: тук мъки кръстни те чакат!

Стресна се Петър; на разкрач от него седяха Черния Янко, Делчо Сирака и Безбожния дякон; а Безбожния дякон:

— И продължи оная курва Мария, братя, по мъките. Като свършиха на изток, архангел Михаил — главатарят на ангелите; той я водеше — засука мустак, пристегна потури, па рече:

„Къде ще благоволиш, госпожо, да отидем?“

Рече му тя:

„На запад да идем, момче!“

Отмина божата макя — придружена от свитата си — на запад отиде. Стигнаха в усойна гора; и там бе пълно с народ; и едните бяха голи, та се виждаха чреслата им, а други бяха пристегнати в новички ботуши, куртки и препасани с бели колани на черните меса. И потупа божата макя по рамото божите служители:

„Как сте, момчета?“

А божите служители:

„Служим, госпожо, на Учението!“

Рече им тя:

„Водете, да видим!“

А божите служители със строги лица и с привични движения вършеха обязаностите си. На една поляна в гората тълпа грешници се питаха един другиго: „Какво мислиш за чорбаджиите?“; после пишеха доноси един срещу друг и носеха доносите на божите служители; и божите служители, като четяха доносите, бесеха виновните за езиците на върха на дърветата. На друга поляна грешници спореха дали е по-изгодно човек да си запази вярата или е по-изгодно вероотстъпник да стане; пък други слухтяха, тичаха при божите служители и клеветяха и едните, и другите; и божите служители, като ги изслушваха, бесеха виновните за езиците на върха на дърветата. На трета поляна тълпа грешници славословеха читака с химни; а други шпионираха и отиваха при божите служители и им пошушваха: „Съмнителни са тия химни, срещу султана нещо се готви!“; и божите служители, като ги изслушваха, бесеха виновните за езиците на върха на дърветата. И понеже дърветата бяха от желязо направени; и понеже желязото бе нажежено до червено, езиците бързо прогаряха и грешниците падаха на земята, и тичаха да се дебнат един другиго, и всичко отново започваше.

А божата макя:

„Какво са съгрешили тия?“

Рече архангел Михаил:

„Не позна ли, госпожо, доносниците и клеветниците, и шпионите?“

Рече му тя:

„По-добре да не бяха се раждали!“

Отмина божата макя нататък; а там имаше друга усойна гора; и в гората тълпа грешници. Наближиха; видяха: оратори говореха на тълпата грешници, на бунт призоваваха срещу читака, срещу вероотстъпниците и срещу чорбаджиите; и се отделяше някой, та отиваше и ги предаваше на божите служители. И божите служители пускаха друга тълпа грешници, която потушаваше бунта; и започваше самата тя бунт, а първата тълпа го потушаваше; и нямаше край.

А божата макя:

„Какво са съгрешили тия, та така се редуват?“

Рече архангел Михаил:

„Не позна ли предателите, госпожо, те се редуват!“

Рече му тя:

„Каквото са вършили, да го вършат во веки веков!“

Отмина божата макя — придружена от свитата си — нататък; а там пак имаше усойна гора; и из гората се щураха хора. Наближиха; видяха: езиците им бяха свързани, та не можеха да говорят; и като не можеха да говорят, мъчеха се, че имаха нещо да кажат.

А божата макя:

„Какво са съгрешили тия?“

Пристъпи архангел Михаил, развърза езика на единия.

Надигна се грешникът, пошушна на архангел Михаил:

„Курва е тая Мария, архангел Михаиле! Измами мъжа си с някакъв старец; пръкна се копеле от тая измама; пък мъжът й — Йосиф — глупакът…“

Свърза му пак езика архангел Михаил.

А божата макя:

„Лъжеш, клеветнико: не беше някакъв старец, ами сам Бог, преобразен на гълъб небесен!“

Рече архангел Михаил:

„Може, госпожо, клеветниците са това!“

Размисли божата макя, извика:

„Прости им, Господи, не знаят какво говорят!“

А предателите:

„И на нас: нали за сигурността на държавата работихме!“

И доносниците, и клеветниците, и шпионите:

„И на нас: нали за спокойствието на народа се жертвувахме!“

Яви се сам Исус Христос:

„Как да им простя, като виждам гвоздеите в дланите си?“

А божата макя:

„Де да беше тука баща ти!“

Появи се тогава сам бог Отец; и се юрнаха грешниците; и настана голяма олелия.

Рече бог Отец:

„Защо ме викаш, Марийке?“

Рече му тя:

„Прости им, Господи!“

Рече бог Отец:

„Как да им простя, като пратих сина си при тях, а те го охулиха и го разпнаха на кръст, и му дадоха оцет, като им поиска водица?“

Рече му тя:

„Така говориш сега, а добре ти беше, като легна при мене!“

Рече бог Отец:

„Млък, Марийке, че сега ти връзвам езика!“

Отмина комитата; разказваше Безбожния дякон; и ето, из мрака на времето се зададе човечец. Беше педя човечец; носеше лакът мустак; нарамил бе брадва, пила и трион. Роди се в балканско градче; остана сирак; чиракува от дете на дюлгери; ожени се — набързо — да не го вземат в армията на падишаха; стана баща на половин дузина деца; издъхна — кротко — в постелята си на преклонна възраст. Останалото бе църкви и мостове, ханове и чешми, конаци и домове. И преди да построи Беленския мост — венеца на своя дълъг живот — заяви на пашата: „Ако моста не направя за седемстотин хиляди и в уреченото време, вземи ми главата!“ И има оня вътрешен пламък, познат и свойствен само на твореца, та изля от восък модела; и има волята и търпението да денува и нощува зиме-лете на брега на Янтра две години; и има дързостта да извае по ъглите на устоите лъвове и двуглави орли. И рече на пашата в последния ден от срока, който сам си бе наложил: „Ела, пашо, моста вземи!“; и не струваше ни грош повече от цената, дето сам си бе наложил; и това бе начинът му на борба, каквато сам бе наложил. И пак: църкви и мостове, ханове и чешми, конаци и домове. И бавният мъчителен път към съвършенството — като въртеше този човечец в бозави потурки брадва, пила и трион — ставаше бавно, мъчително мяра на достойнството българско.

Отмина човечецът в мрака на времето; а ангелите пак се явиха; и като се явиха, протръбиха гората:

— Това е, Петре, Строителя! Нареди се, Петре, до него!

Пък демоните му нашепваха в ухото:

— Бягай, Петре, във Влашко: тук мъки кръстни те чакат!

Стресна се Петър; на разкрач от него седяха Черния Янко, Делчо Сирака и Безбожния дякон; а Безбожния дякон:

— И продължи оная курва Мария, братя, по мъките. Като свършиха на запад, архангел Михаил — главатарят на ангелите: той я водеше — засука мустак, пристегна потури, па рече:

„Къде ще благоволиш, госпожо, да отидем?“

Рече му тя:

„На юг да отидем, момче!“

Отмина божата макя — придружена от свитата си — отиде на юг. Стигнаха в каменисто място; и там бе пълно с народ: и едните бяха голи, та се виждаха чреслата им, а други бяха пристегнати в новички ботуши, куртки и препасани с бели колани начерните меса.

И божите служители със строги лица и с привични движения вършеха обязаностите си. В подножието на един сипей имаше тълпа грешници и едната половина проповядваше Учението на другата половина: „Трудете се, братя, доброто дърво по добрия плод се познава!“; и поучените тикаха камъни нагоре по сипея към сияйния връх на Едема; и проповедниците през това време ядяха и пиеха. И камъните се търкулваха надолу; и разменяха местата си поучените и проповедниците; и всичко отново започваше. На друго място тълпа грешници си проповядваха Учението един другиму: „Равни сме, братя, в равно достойнство пред Бога!“ и бързо се яхваха кой когото успее; и ездачите пришпорваха поучените по сипея към сияйния връх. И като стигнеха донякъде, сипеят се свличаше; и отново проповядваха; и отново се яхваха кой когото успее. На трето място тълпа грешници вървеше по сипея към сияйния връх; и като вървеше, проповядваха си Учението един другиму: „Обичайте се, братя, любете се, както Йисус Христос любеше нас!“; и като видеха, че някой избърза, блъскаха го по сипея надолу, и всичко започваше отново.

А божата макя:

„Какво са съгрешили тия?“

Рече архангел Михаил:

„Тия, госпожо, са поповете!“

Рече му тя:

„Така им се пада, че приживе словоблудствуваха пред народа!“

И потупа по рамото божите служители:

„Как сте, момчета?“

А божите служители:

„Служим, госпожо, на Учението!“

Отмина божата макя нататък; а там имаше друго каменисто място; и на него много мъже и жени. Свързани бяха ръцете на мъжете; а чреслата им гъмжаха от червеи; и като не можеха да ги махнат, лежеха наредени в голям кръг и със зъби се чистеха един другиго. Жените пък бяха вътре в кръга; и змии се виеха около бедрата им; и влизаха и излизаха от утробите им. А божата макя:

„Какво са съгрешили тия?“

Рече архангел Михаил:

„Тия, госпожо, са блудниците!“

Рече му тя:

„Нека се мъчат, като са мамили съпрузите и съпругите си!“

— А сега, братя, иде ред на страхливците! — извиси глас Безбожния дякон.

Сепна се Петър; скокна; извика:

— Бягайте, братя, да бягаме!

А Черния Янко, Делчо Сирака и Безбожния дякон:

— Къде, Петре, да бягаме?

Пък Петър:

— На север, момчета, във Влашко!