Даниел Гилбърт
Какво е нужно да си щастлив? (14) (Само си мислиш, че знаеш…)

Послепис

„Сърцето ми предчувства победа.“

Шекспир, „Крал Хенри VI“, Трета част

Повечето от нас взимат поне три важни решения през живота си: къде да живеят, какво да правят и с кого да го правят. Избираме градовете си и съседите си, избираме работата и хобитата си, избираме съпрузи и приятелите си. Взимането на тези решения е толкова естествена част от зрелостта ни и лесно забравяме, че сме сред първите човешки същества, които го правят. През по-голяма част от писаната история хората живеели там, където са родени, правели това, което родителите им са правели и се свързвали с тези, които вършели същото. Мливарите мелели, ковачите ковели и малките мливари и ковачи се женели, за когото им кажели. Социални структури (като религии и касти) и физични структури (като планини и океани) били великите диктатори, които определяли как, къде и с кого хората трябвало да прекарат живота си и на повечето хора им оставали малко неща да решават сами. Но земеделската, индустриалната и технологичната революции променили всичко това и последвалият бум на лична свобода създал смайващо количество възможности, алтернативи, избори и решения, които нашите предшественици никога не са имали. За пръв път щастието е в нашите ръце.

Как ще направим тези избори? През 1738 г. един всестранно надарен холандец на име Даниел Бернули твърдял, че знае отговора. Той заявил, че мъдростта на всяко решение може да бъде изчислена, ако умножим вероятността това решение да ни даде каквото искаме по полезността от това да получим това, което искаме. Под полезност Бернули разбирал нещо от сорта на благоденствие или удоволствие.^[1] Първата част от рецептата на Бернули може доста лесно да се изпълни, защото при повечето обстоятелства можем грубо да изчислим вероятността изборите ни да доведат до там, докъдето искаме да стигнем. Каква е вероятността да ви изберат за главен директор, ако се хванете на работа в Ай Би Ем? Каква е вероятността да прекарвате почивните си дни на плажа, ако се преместите да живеете в Санкт Петербург? Каква е вероятността да се наложи да си продадете мотора, ако се ожените за Елоиз? Пресмятането на подобни вероятности е сравнително проста задача, и точно заради това застрахователните компании забогатяват, без да правят кой знае колко повече от това да изчисляват вероятността къщата ви да се запали, колата ви да бъде открадната и животът ви да свърши рано. С малко детективска работа, молив и хубава гума обикновено можем пресметнем — поне грубо — вероятността, че даден избор ще ни осигури това, което желаем.

Проблемът е, че не можем лесно да оценим как ще се почувстваме, когато го получим. Гениалността на Бернули се състои не в математиката, а в психологията — в обяснението, че това, което обективно получаваме (богатство) не е едно и също с това, което субективно преживяваме, когато го получим (полза). Богатството може да бъде измервано чрез броене на долари, но ползата трябва да бъде измервана чрез преброяването на какво количество благополучие купуват тези долари.^[2] Богатството не е от значение, важна е ползата. Не се интересуваме от пари, повишения или ваканции на плажа заради тях самите, интересуваме се заради благоденствието или удоволствието, което тези форми на богатство могат (или не могат) да породят. Мъдри избори са тези, които увеличават максимално удоволствието ни, не доларите ни, и ако изобщо храним някаква надежда да направим мъдър избор, тогава трябва да предвидим вярно колко удоволствие ще ни купят тези долари. Бернули знаел, че е много по-лесно да предскажеш колко богатство даден избор може да произведе, отколкото колко голяма полза, затова съставил проста формула за превръщане, като се надявал, че тя ще позволи на всеки да превърне изчисленията на първото в изчисления на второто. Той предположил, че всеки следващ долар осигурява малко по-малко удоволствие, отколкото този преди него, и че следователно човек може да изчисли удоволствието, което ще извлече от един долар, като просто го свери с броя на доларите, които вече притежава.

„Определянето на стойността на нещо не бива да се основава на цената му, а по-скоро на ползата, която носи. Цената на нещото зависи единствено от самото нещо и е еднаква за всички; ползата обаче зависи от конкретните обстоятелства, при които човекът прави оценката. Така несъмнено спечелването на хиляда дуката е много по-важно за бедняка, отколкото за богаташа, макар че и двамата спечелват една и съща сума.“^[3]

Бернули правилно е осъзнал, че хората се поддават повече на относителни, отколкото на абсолютни величини и формулата му включвала тази основна психологична истина в сметката. Но също така знаел, че превръщането на богатството в полза не е толкова просто, колкото го изкарва и че съществуват други психологични истини, които тази формула не взима под внимание.

„Макар че беднякът извлича по-голяма полза, отколкото богаташа от една и съща печалба, можем да си представим например, че богат затворник, който има две хиляди дуката, но се нуждае от още две хиляди дуката, за да откупи свободата си, ще придаде по-голяма стойност на спечелването на двете хиляди дуката, отколкото друг човек, който има по-малко пари от него. Макар че могат да бъдат дадени безброй примери като този, те представляват значително редки изключения.“^[4]

Добър опит. Бернули бил прав, като си мислел, че стотици долари (или целувки, или понички, или търкаляния по поляната) по принцип не ни правят толкова щастливи, колкото ни е направило първият път, но е сгрешил, че това е единственото нещо, което отличава богатството от ползата и затова единственото нещо, което човек трябва да свери, когато предвижда ползата от богатството. Както се оказва, „безбройните изключения“, които Бернули помита под килима не са изключително редки. Има много неща, различни от размера на банковата сметка на човек, които влияят колко полза ще извлече от всеки следващ долар. Например хората често ценят нещата повече, след като са ги загубили, ценят нещата повече, когато са близки, а не далечни, често си представят, че болката да загубиш някога е по-слаба от болката да загубиш сега, често ги боли повече от дребни загуби, отколкото от големи; често си представят, че болката от това да загубиш нещо е по-голяма от това да го спечелиш и така нататък, и така нататък. Многобройните феномени, които бяха разгледани в тази книга са само част от не толкова редките изключения, които превръщат принципа на Бернули в красива, ненужна абстракция. Да, ние трябва да правим избори като умножаваме вероятности и ползи, но как бихме могли да го правим, като не можем да оценим тези ползи предварително? Същите обективни обстоятелства пораждат забележително голямо разнообразие от субективни преживявания и затова е много трудно да се предскажат субективните ни преживявания от предварителното познаване на обективните обстоятелства. Тъжният факт е, че превръщането на богатство в полза — или иначе казано да предскажем как ще се чувстваме, ако знаем какво ще получим — не е същото като да превръщаш метри в ярдове или да превеждаш от немски на японски. Простите основателни отношения, които свързват цифри с цифри и думи с думи, не свързват обективни събития с емоционални преживявания.

Така че как трябва да избира човек? Без формулата за предвиждане на ползата ние правим това, на което е способен единствено нашия вид — представяме си. Нашите мозъци имат уникално устройство, което ни позволява да се пренасяме наум в бъдещи обстоятелства и после да се питаме какво е било да си там. Вместо да пресмятаме ползите с математически стойности, просто стъпваме в утрешните си обувки и виждаме дали са ни удобни. Способността ни да се проектираме напред във времето и да преживяваме събития, преди да са се случили ни позволява да се учим от грешки, без да ги правим и да оценяваме действия, без да го извършваме. Ако природата ни е дарила с по-голям подарък, досега никой не го е споменал. И въпреки това, колкото и да е впечатляваща, способността ни да симулираме бъдещи „аз“ и бъдещи обстоятелства в никакъв случай не е съвършена. Когато си представяме бъдещи обстоятелства, попълваме с подробности, които няма да се случат и прескачаме подробности, които ще се случат. Когато си представяме бъдещи чувства, не можем да се абстрахираме от чувствата, които изпитваме в момента и да познаем как ще се чувстваме за неща, които ще се случат по-късно. Даниел Бернули мечтаел за свят, в който една проста формула би позволила на всички нас да определим бъдещето си с проницателност и предвидливост. Но предвидливостта е деликатен талант, който често ни оставя да мижим и да се напъваме да видим какво би било да имаме това, да идем там, или да направим онова. Не съществува проста формула за намиране на щастието. Но ако страхотните ни големи мозъци не позволяват да навлизаме със сигурна крачка в бъдещето, те поне ни оставят да прозрем защо се препъваме.