Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (6)

6
Собственикът на Гриф Товер

Дълго време Адела мълча. Неприятността от натрапчивата компания, както и напрежението за изхода от пробите, правеха всякакъв разговор невъзможен. Колкото повече се приближаваше до целта, толкова по-голяма ставаше тревогата й.

— И мистер Лалей Фос е с нас — каза Майк — правейки опит да я заговори.

— Той идва винаги с нас, когато правим снимки на вън — каза тя кротко. — Понякога, през време на снимките, се налага да се направят известни изменения в ръкописа.

— Къде отиваме? — попита той.

— Най-напред в Гриф Товер — отвърна тя. Беше й невъзможно да бъде неучтива. — Това е едно голямо владение, принадлежащо на сър Грегори Пене.

— А аз мислех, че отиваме в Довер Хауз.

Тя го погледна, като смръщи чело.

— Защо питате, щом знаете по-добре, — отвърна тя с лека досада.

— Защото ми е приятно да ви слушам — каза той спокойно. — Сър Грегори Пене, струва ми се, че познавам това име.

— Не е ли бил по-рано дълги години в Борнео?

— Той е непоносим — каза тя живо. — Аз го мразя.

Адела не обясни на Майк причините за това, а и сам той не искаше да я отегчава с въпроси. Неочаквано тя продължи:

— Два пъти съм била там. Той притежава много красив парк, в който мистер Хебуорд често е правил снимки. Тогава аз бях статистка и излизах групово заедно с другите статисти. Желала бих да не правех никакво впечатление. Той е голям ловец на жени, и то предимно киноартистки. Аз съвсем не искам с това да кажа, че съм артистка — прибави тя тихо. — Искам да кажа за другите. Цяло щастие е, че в Гриф Товер ще се снима само една сцена. Дано да не е в къщи. Зная, че това е невъзможно, защото той винаги е в дома си, когато отиваме там.

Майк я погледна отстрани. Особено му харесваха сериозните й големи очи. За миг Майк си я представи при задирванията на сър Грегори Пене, макар и да не го познаваше.

— Забележително е, че във филмите и романите всички барони се явяват като злодеи — каза той. — Тези обаче, които познавам в живота, са все хора с благородни характери. Но не ви ли дразня със своето присъствие? — попита той, като сподави гласа си до шепот.

Тя студено го погледна.

— Трябва да призная, да — отвърна тя свободно. — Чуйте, мистер Бриксан, за мен днес се открива един голям шанс да авансирам. Такъв случай друг път няма да ми се удаде. Поне аз смятам така. Такова щастие иначе се среща само в романите. Вие схващате, че всичко ще зависи от днешния опит. Не се ли сещате, че вашето присъствие ме дразни? Не малко ме смущава обстоятелството, че дебютът ми ще се състои в Гриф Товер. А това място ми е страшно омразно — каза тя развълнувано. — Тази голяма мрачна постройка с тигрови кожи и страхотни мечове по стените…

— Мечове ли? — попита той бързо. — Какво искате да кажете с това?

— Целите стени са окичени с мечове. Всички те са стари оръжия, донесени от далечния изток. Аз потрепервам като ги видя. А на сър Грегори Пене те доставят особена радост. При последното ни посещение, той разказваше на мистер Хебуорд, че са така остри, сякаш току-що са излезли от ръката на оръжейния майстор. Някой от тях са от преди триста години. Чуден човек е сър Грегори. Той може, например, да разсече на две ябълка в ръката ви, без при това ни най-малко да ви нарани. В това отношение той е страшен. А ето я и къщата.

Тя му я посочи.

Гриф Товер беше една от онези мрачни постройки, които архитектите строяха през времето на кралица Виктория. Една голяма сива кула в лявото крило правеше постройката несиметрична, но и тя не беше в състояние да наруши отегчителната праволинейност на фасадата. Цялата къща имаше гол вид — никъде по стените не се забелязваше зеленина. Самата постройка се намираше всред голямо голо място, покрито с жълт чакъл, което още повече усилваше неприятното впечатление.

— Изглежда като казарма с малък плац за упражнения — каза Майк.

Автомобилът мина през дворната врата и спря по средата на пътя за коли. Навярно градината се намира отвъд постройката, защото отегчителната фасада едва можеше да привлече някой филмов режисьор.

Майк слезе. Джек Хебуорд вече беше разпоредил да свалят камерата и прожектора. Зад автомобила следваше динамото с три големи прожектори Юпитер, които щяха да усилят дневната светлина.

— Вие пак сте излезли напред — промърмори Джек. — Много ще ви бъда благодарен, мистер Бриксан, ако не ми пречите. Днес ми предстои тежка работа.

— Не можете ли да ме представите като статист — попита Майк.

Джек направи гримаса.

— Какво пак сте намислили? — попита той подозрително.

— Имам особен план. Ще бъде много добре, ако ми позволите. Обещавам ви, че не ще правя нищо, което би ви пречило, мистер Хебуорд. Искам да понаблюдавам някои работи тук, но нали ще направя впечатление, ако присъствието ми не се оправдае с участие във филма.

Джек Хебуорд прехапа устни, прокара ръка през гладко обръснатата си брада и погледна мрачно.

— Е, останете — каза той не много радостно. Може би ще ви се удаде да влезете в роля, но обикновено много труд ми струва, докато науча един любител в какво се състои работата му.

В компанията имаше един строен младеж. Той беше доста красив. Косата му беше гладко сресана назад. През време на пътуването, той седеше от лявата страна на Адела и не проговори нито една дума. С пъхнати в джобовете на панталоните ръце, той се отправи към директора и го запита с упрек:

— Мистер Хебуорд, кой е този човек?

— Кой човек? — попита Джек. — Искате да кажете Бриксан? Той е статист.

— А, статист! — каза високомерно младият човек. — Много неприятно е, когато такива хора започнат да се поставят на равна нога с нас. И тази Лимингтон, тя ще развали целия филм, бъдете уверен.

— Така ли? — измърмори Хебуорд — Чуйте, мистер Конопи, аз не съм до толкова очарован от вашата игра, че да търпя да ми се правят подобни забележки.

— През целия си живот не съм имал статистка партньорка!

— Вие може да й се доверите — каза Джек, без да се отклонява от работата по свалянето на вещите и разопаковането им.

— Мистер Хебуорд, Мендоза е първокласна артистка… — започна младият човек отново.

Директорът се надигна и го изгледа от горе до долу.

— Я се махнете оттук и чакайте да ви повикам — каза той остро. — Когато почувствувам нужда от съвета ви, сам ще ви повикам. А сега тук сте излишен!

Коноли сърдито сви рамене и се отдалечи. Той беше уверен, че филмът ще пропадне. Той обаче снемаше от себе си всяка отговорност — нали беше предупредил директора!

На главния път в Гриф Товер стоеше Грегори Пене и внимателно разглеждаше цялата компания. Дългогодишното му престояване в Борнео беше придало тъмен цвят на кожата му. Изтощеното от тропическото слънце и опияняващи отрови лице беше изпъстрено с множество бръчки. Само кръглата, мека, почти женствена брадичка беше запазила първоначалната си форма.

Майк непрекъснато го наблюдаваше, докато вървеше към компанията. Той знаеше, че това е Грегори Пене. Баронът носеше елитно кариран костюм за голф с червеникав цвят. Каскет от същия плат беше ниско нахлупен над лицето му.

Когато наближи, Пене извади пурата от устата си и с ловко движение засука краищата на мустаците си.

— Добро утро, Хебуорд! — извика той. Гласът му беше груб и суров. Никога усмивка не беше смекчавала суровия му тон.

— Добро утро, сър Грегори! — каза старият Хебуорд, като се отдели от хората си. — Съжалявам, че закъсняхме.

— Няма защо да се извинявате — каза Пене. — Аз предполагах, че ще започнете по-рано със снимките. Ами доведохте ли със себе си моето малко момиче?

— Вашето малко момиче? — Джек погледна с недоумение. — Мендоза ли? Не, днес я няма.

— Не, не Мендоза. А, ето я! Аз само се шегувам.

Кое е, дявол да го вземе, това малко момиче? — си мислеше Джек.

Той не знаеше на какви неприятности беше подложена по-рано една от неговите статистки. Не след много обаче, разбра. Баронът се отправи към Адела Лимингтон, която усърдно четеше ръкописа.

— Добро утро, красива госпожице — каза той, като вдигна каскета си едва на един пръст над главата си.

— Добро, утро, сър Грегори — каза момичето студено.

— Вие не изпълнихте обещанието си! — той поклати дяволито с глава. — Да, жените…

— Не си спомням да съм ви давала някакви обещания — каза момичето спокойно. — Вие ме поканихте на вечеря, а аз ви отговорих, че няма да дойда.

— Щях да ви пратя автомобила си, за да не се оправдавате с това, че пътят е дълъг. Но нищо, няма нищо.

Майк пламна от гняв като видя, че Грегори я хвана за ръката. Пене си даваше вид на бащински настроен приятел, но момичето се чувствуваше обидено и огорчено.

С рязко движение Адела освободи ръката си, обърна гръб на нахалника и се отправи към Хебуорд, когото помоли да й прочете една дума, която в действителност беше написана много ясно. Старият Джек разбра. Изпод полуотворените си клепачи той беше видял цялата сцена.

— За последен път правим снимки в Гриф Товер — й каза той.

Възгледите на Джек Хебуорд по отношение на жените бяха съвършено противоположни на тези на Грегори Пене.