Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (32)

32
Методът на сър Грегори

Съобщение със същото съдържание Стела беше оставила и на масата в къщата си, а именно, че ако в определеното време не се завърне, полицията да прочете писмото. Тя обаче съвсем не беше помислила, че както съобщението, така и писмото не могат да бъдат намерени по-рано от следващата сутрин.

Предстоящата среща беше извънредно важна за Стела Мендоза, тъй като от нея зависеше цялото и бъдеще. Тя все отлагаше заминаването си с надежда, че Грегори Пане ще устои на обещанието си. И все пак тя не вярваше, че той ще изневери на своето схващане по отношение на паричния въпрос. А за нея това беше много съществено.

Грегори Пене като по чудо беше променил настроението си към нея: говореше много любезно по телефона и се засмя от сърце, когато тя му съобщи при какви предпазни мерки ще отиде при него. Когато по-късно потегли с автомобила си, в нея наново се породи страх.

Като пристигна в Гриф Товер, баронът не я прие в библиотеката, а в съседната голяма стая. По своята мебелировка тя се отличаваше значително от останалите стаи в къщата. Само веднъж Стела беше влизала в тази „празнична стая“, както Грегори я наричаше. Празнотата и тъмнината, които царяха там, по-рано я плашеха. Тя с неудоволствие си спомняше оргиите, които биваха устройвани там в нейна чест.

Тази стая беше постлана с дебел мек, черен килим.

Никакви мебели нямаше, само край стените бяха наредени ниски и широки дивани. Стените бяха украсени с предмети, събрани от Пене из Малайския архипелаг. Покривът се подпираше на две редица тъмночервени колони. Три електрически лампи с копринени жълти абажури пръскаха матова светлина, без обаче да придават уютен вид на стаята.

Пене седеше на един диван с кръстосани крака и наблюдаваше танца на едно момиче — туземка, което се движеше под звуците на странна мелодия, изтръгвана от китарите на трима туземци със сериозен вид. Музикантите седяха отзад, в един тъмен ъгъл. Грегори носеше огненочервена пижама. Неподвижният поглед на размътените му очи и бруталната гънка около устните, подсказваха на Стела в какво положение се намира.

Сър Грегори Пене беше напълно роб на страстите си. По рождение богат, той никога не се отказваше от изпълнението на своите прищевки. Богатството му автоматически се увеличаваше и когато радостите на живота му омръзваха и той се пресити от удоволствие, Пене се заемаше с непозволени работи. В джунглите на Борнео неговите хора устройваха от време на време грабителски походи, които му носеха като плячка хора и вещи. Но и те веднага му омръзваха, щом станеха негово притежание.

Едно време Стела възнамеряваше да стане господарка на Гриф Товер. След като обаче изпълни желанията на Пене, тя загуби очарованието си над него и в скоро време му стана напълно безразлична.

Лекарят му беше заявил, че прекомерното пиене ще го отведе в гроба. Но Пене започна още повече да пие. Пиянството му създаваше чудни видения и той обладаваше момичета, които го мразеха. Извънредно чувствителен, но в основата си страхлив, той никога не мислеше за последствията от своите авантюри. Впрочем, благодарение на парите си, той винаги разчиташе да потули всякакъв скандал.

Слугата, който въведе Стела в стаята, изчезна и тя седна на един диван. Дълго време тя гледа Грегори, преди той да си даде труд да я види. Изведнъж той се обърна и я погледна с размътените си очи.

— Седни, Стела! — каза той с пресипнал глас. — Седни там! Можеш ли да танцуваш като тази там? Никоя от вас, европейките, не може. Вие нямате такава грация и гъвкавост. Но седни де!

Танцуващото момиче се въртеше с шеметна бързина. Внезапно то падна с лице към килима при един остро отсечен акорд на китарите. Грегори каза нещо на малайски език, момичето се засмя и показа белите си зъби. Стела го познаваше от по-рано. Тогава танцуваха две момичета. Едното от тях обаче заболя от скарлатина и веднага беше извадено от къщата. Грегори мразеше болестите.

— Седни тук! — заповяда той и посочи едно място до себе си.

Всички слуги изчезнаха внезапно от стаята. Страх обхвана Стела.

— Шофьорът ми чака вън. Дала съм му нареждане, ако до половин час не изляза, да съобщи в полицията — каза тя високо.

Грегори се изсмя.

— Стела, защо не доведе със себе си и бавачката? Не разбирам какво се е случило с теб напоследък. Не можеш ли да говориш за друго, ами все за полиция? Слушай, искам веднъж завинаги да се разбера с тебе — каза той с по-нежен глас.

— И аз също, Грегори. Възнамерявам да напусна завинаги Чайчестер.

— Ще рече, повече не искаш да ме виждаш? Наистина, аз ти се наситих и съвсем няма да плача.

— Моето ново дружество…

С един жест, той я застави да млъкне.

— Ако за основаването на това дружество разчиташ на моите пари, по-добре остави — каза той рязко. Напоследък се срещнах с един адвокат и той ми каза, че ще понесеш отговорност и ще имаш съдебни неприятности, ако се опиташ да ме изнудваш и заплашваш с издаване историята с Тийнарий. Аз, разбира се, ще ти дам пари — продължи той — не цяло състояние, но във всеки случай, достатъчно. Пък и ти не си просякиня. Аз толкова много съм ти дал, че три филмови дружества можеш да основеш. Слушай, Стела, много ми се иска да имам момичето.

Стела учудено го погледна.

— Какво момиче? — попита тя.

— Адела, нали така се казва? Адела Лимингтон.

— А, статистката, която отне мястото ми! — каза тя.

Той кимна и я погледна със сънливи очи.

— Да, тя. Тя ми харесва много повече, отколкото ти на времето. Но ти не се обаждай!

Тя го слушаше безмълвно.

— Много трудно е да я спечели човек — продължи той. — Готов съм дори да се оженя, ако поиска. И без това време е да се оженя. Ти си добра приятелка с нея и…

— Приятелка? — извика иронично Стела. — Как мога да бъда приятелка с нея, когато тя ми отне мястото. Но дори и да бях приятелка, какво от това? Не си въобразявай, че бих си позволила да вмъкна някое момиче в този ад!

Той бавно обърна глава към нея и я погледна със студен, сърдит и заплашителен поглед.

— Тоя ад едно време беше рай за тебе! Тук ти за пръв път доби криле. Не отивай в Лондон, Стела. Остани още една-две седмици тук и ми спечели момичето. Ти имаш по-добра възможност, отколкото всеки друг. Доведи я тук! Какво губиш от това? Кажи й, че съм добър човек и че чрез мен ще може да прогресира. За женитба не й говори, но ако иначе не върви, виж какво впечатление ще й направи. Покажи й скъпоценностите, които съм ти подарил. Например голямото колие…

Грегори продължаваше да нарежда. Учудването на Стела постепенно премина в безграничен гняв.

— Подлец! — извика тя. — Седнал си да ме увещаваш да доведа това момиче в Гриф Товер! Аз не мога да я убедя, но дори да можех, на колене ще я моля да не идва. Да не мислиш, че ревнувам!? — подигравателна усмивка заигра по устните й, когато чу неговия смях. — Много се мамиш, Грегори! — тя презрително сви рамене. — Ти си ми безразличен. За мен никога не си имал друго значение, освен парите. Ослепително ясно, нали?

Тя скочи от дивана и започна да поставя ръкавиците си.

— Щом не искаш да ми помогнеш — каза тя — ще намеря начин да те накарам да удържиш на обещанието си. Ти ми обеща основаването на едно филмово предприятие, Грегори. Помниш ли?

— Да, но тогава ти представляваше интерес за мен — каза той. — Къде отиваш?

— Отивам си, а утре заминавам.

Той погледна към единия край на салона, после към другия и най-после към нея.

— Няма да си вървиш! Ще стоиш тук! — каза той късо.

Тя се засмя.

— Преди малко ти каза, че шофьорът ти щял да отиде в полицията. Слушай сега пък аз какво ще ти кажа. В този момент твоят шофьор е в кухнята и вечеря. Ако мислиш, че той ще излезе от тук преди теб, не ме познаваш, Стела.

Той бавно облече пижамата, която лежеше на дивана. Стела го погледна. Той беше страшен. Нещо безсрамно и отвратително лъхаше от държанието му. Огненочервената пижама му придаваше сатанински вид. Стела почувствува отвращение от него. Грегори разбра какво става в нея и злорадо се засмя.

— Баг е долу — каза той натъртено. — Ти знаеш, той не е много любезен с хората. Преди известно време той вразуми едно момиче, но после трябваше да викам лекар. Ти ще дойдеш с мен, без да става нужда да ти помагам, нали?

Тя мълком кимна. Когато тръгна с него, коленете й трепереха. Като измина половината от коридора, той отвори една врата.

— Влез тук и чакай — каза той. — Утре, като изтрезнея, ще говорим. В този момент много съм пил. Може да ти пратя някого за компания, ще видя — той прекара ръка по разчорлената си коса. Наистина изглеждаше много пиян. — Трябва да бъда съвършено трезв, когато говоря с тебе.

Вратата се затвори, ключът се завъртя отвън. Стела остана в тъмната стая. Един момент тя стоя вдървена от страх, не знаейки дали е сама.

Мина доста време, докато намери ключа на лампата. Намираше се в малка спална стая. Покривката на леглото беше махната и се виждаха дюшек и възглавница. Единственият прозорец в стаята беше препречен с тежка желязна решетка. Освен вратата никакъв друг изход нямаше. Тя натисна дръжката на вратата. От вътрешната страна нямаше ключалка, така че Стела не можа дори да опита собствения си ключ.

Въздухът в стаята беше задушен. Стела бавно отиде до прозореца и отвори едното крило. Като погледна назад, тя забеляза, че стаята се намира в задната страна на къщата. Погледът й се понесе над една голяма морава и спря на купчина дървета, които в тъмнината едва се различаваха. Стела знаеше, че улицата върви успоредно с фасадата на къщата. С всички сили даже да викаше, никой от улицата не можеше да я чуе.

Тя се строполи на един стол и започна да обмисля, положението си. Страхът вече беше преодолян и ако работата дойдеше до борба, тя имаше оръжие в себе си. Стела вдигна роклята си и откачи един малък кожен колан, опасан около талията й. От чантичката на колана тя извади малък револвер, който изглеждаше като играчка, но в действителност беше опасно оръжие. От джоба на жилетката си тя извади пачка патрони и ги зареди в револвера. Като се увери, че всичко е в ред, тя скри пистолета.

— Сега заповядай. Грегори! — каза тя гласно.

В същия момент тя се обърна към прозореца и изпищя. Две силни ръце се бяха хванали за железните пръчки и страшното лице на един скитник надничаше. С трепереща ръка Стела потърси револвера и преди да го намери, лицето изчезна. Тя веднага изтича към прозореца, но нищо не видя. Железата на прозореца пречеха.