Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (17)

17
Мистер Фос дава добър съвет

Адела Лимингтон седеше на леглото си. До нея беше поставен пакет с бонбони. Тя усърдно се занимаваше с ръкописа, но въпреки упътванията, с които Фос беше изпъстрил бялото поле на листовете, тя намръщи чело. Обикновено не й беше трудно да разработва ръкописа, но днес мислите й блуждаеха и не можеха да се съсредоточат върху филма.

Кой впрочем беше Майк Бриксан? Нейната представа за детектив беше съвършено друга. Какво го задържаше в Чайчестер? Дали не стоеше тук заради нея? Тя тръгна по тази мисъл и се разсърди на себе си. Беше невъзможно един човек, който си е поставил за цел да разкрие едно страшно престъпление, да се навърта тук заради нея, за да бъде близо до нея. Или може би убиецът, Главореза, живее около Чайчестер? При тази мисъл тя постави ръкописа на коленете си.

Гласът на хазяйката прекъсна мислите й.

— Желаете ли да приемете мистер Фос?

Адела скочи от леглото и отвори вратата.

— Къде е?

— Поканих го в приемната — каза хазяйката, която сега се отнасяше с по-голямо уважение към нея. Когато една статистка авансира до филмова примадона, събитието не можеше да остане тайна за малкия град, жителите на който обикновено се интересуваха живо от филмовото дружество.

Когато Адела влезе в стаята, мистер Фос стоеше пред прозореца и гледаше навън.

— Добър ден, Адела! — каза той в добро настроение. Никога по-рано той не беше я наричал на име, макар и да го знаеше.

— Добър ден, мистер Фос — каза тя с усмивка. — Чух, че вече не сте в нашето дружество.

Фос равнодушно сви рамене.

— Дружеството е много малко, за да мога да се проявя — каза той.

Той беше любопитен да знае, дали Бриксан й е разказал нещо за знака върху прозореца в Довер Хауз и се зарадва, когато разбра, че не знае нищо. Фос впрочем не отдаваше никакво значение на тази работа, тъй като Грегори Пене го беше уверил, че уважава твърде много мис Лимингтон и че желае да хвърли цветя през прозореца й. В себе си Фос го нарече влюбен глупак и изпълни желанието му. Когато по-късно Хебуорд го упрекна, Фос отхвърли обяснението като фантазия.

— Адела, вие сте още много млада и неопитна. Правите голяма грешка, като отблъсквате един човек като Грегори Пене — каза той. По израза на лицето й веднага схвана, че по този път не ще има успех. — Няма никакъв смисъл да се дърпате. Всички сме хора, какво има, ако се срещате с Пене? Никому не ще се види чудно! Стотици млади дами вечерят понякога с някой господин и нищо лошо няма в това. Аз съм приятел с него и тази вечер ще го посетя по важна работа. Искате ли да дойдете с мен?

Тя поклати глава.

— Може би няма нищо лошо в това, но това не ще ми направи удоволствие.

— Той е богат и има грамадно влияние — каза Фос настойчиво. — Неговото познанство може много да ви ползува.

Тя наново поклати глава.

— Не се нуждая от никаква подкрепа. Разчитам само на моите способности — каза тя. — Ако не успея ще разбера, че нямам данни за артистка и ще се откажа.

Фос се замисли.

— Аз отивам при Грегори с една молба. Надявам се, че и сам ще успея, но ако и вие бяхте ми помогнали, щях да разчитам на пълен успех. Той много ви обича. Ако Стела Мендоза узнае това ще ви убие.

— Мис Мендоза? — попита момичето учудено. — Защо? Тя познава ли го?

Той кимна с глава.

— Да, но малцина знаят това. Едно време той правеше всичко за нея, а тя беше достатъчно разумна и не отблъсна подкрепата му. Сега Мендоза има достатъчно богатство.

Адела слушаше изплашена.

— Не й казвайте нищо, аз ви поверих една тайна. Освен това, не желая да влизам в разправии с Пене. Този човек е същински сатана.

Тя прехапа устните си.

— И въпреки това ме убеждавате да се сближа с него? И искате да ме съблазните с парите на Мендоза?

— Вие като че ли нямате добро мнение за нея — каза той подигравателно.

— Съжалявам, че е така — каза момичето спокойно. — Но заради това няма да се измъчвам.

Мълчаливо тя отвори вратата и Фос, без да поздрави излезе. Сега, мислеше си той и без чужда помощ ще постигне целта си. Защото в портфейла му лежеше лист, написан с пишещата машина на Главореза, а той струваше много хиляди фунта, стига да съумееше да го използува.