Едгар Уолъс
Тайнственият убиец (14)

14
Стела Мендоза се бори

Джек погледна с учудване детектива.

— Шегувате ли се — попита той.

— Напротив, говоря най-сериозно — каза Бриксан. — Но да знаеш кой е престъпникът и да можеш да докажеш неговите престъпления са две различни неща.

С пъхнати в джобовете на панталоните ръце, Джек Хебуорд седеше пред писалищната си маса. Той не вярваше.

— Не е ли някой от моето дружество? — попита той.

Бриксан се засмя с глас.

— Та аз нямам удоволствието да познавам всички ваши хора — каза той любезно. — Но вие не се безпокойте за Главореза. А какво ще правите с Коноли?

— Той не е допускал, че ще избухна — каза директорът. — Този глупак изобщо няма свое мнение. Като го гледате на екрана, виждате нежен любовник, кипящ от сили, добродетели и мъжественост, а в действителност е нещастен ахмак, без хумор и разбиране. Мендоза е много по-опасна и тя…

Той направи недвусмислен жест с ръка.

Мис Стела Мендоза ни най-малко нямаше намерение да се примири току-така с уволнението си. С голям труд се беше издигнала и не искаше без борба да отстъпи мястото си. Тя имаше пари, толкова пари, че изобщо не й беше нужно да работи. Освен голямата заплата, тя имаше и други източници на доходи. Но тя не даваше никой да пита за тях.

Мендоза имаше основание да се опасява, че Хебуорд няма да се задоволи само с уволнението й, а ще предприеме и други мерки срещу нея.

Най-напред тя реши да посети Адела Лимингтон, за която едва тази сутрин узна, че е заела мястото й. Когато разбра, че Адела се е настанила в нейната гримьорна, я обхвана бяс. Помислете си само — гримьорната, която от край време беше определена само за Стела Мендоза! Тя си наложи спокойствие й похлопа на вратата Стела Мендоза да тропа на вратата на собствената си гримьорна!

Адела стоеше пред тоалетната маса и се поизплаши, когато видя Мендоза. Цялата стая беше изпълнена с огледала и множество лампи. Виждаше се един гардероб, в който висяха множество красиви костюми.

— Мис Лимингтон, вие ли сте? — попита Стела с най-сладкия си глас — Мога ли да вляза?

— Моля — каза Адела и бързо стана.

— Седнете, седнете — каза Стела. — Този стол е много неудобен, но тука всички столове са такива. Чух, че директорът ви е ангажирал като моя дубльорка за някои сцени, и които ще бъдат снимани двойно.

— Като дубльорка? — попита Адела учудено.

— Да, мистер Хебуорд каза, че в някои сцени ще играете вие, вместо мен. Нали разбирате, какво искам да кажа? Когато една артистка не може да излезе, на нейно място в сцената, където лицата не се явяват на едро, се поставя нейна дубльорка. При снимките на едро, напротив…

— Но мистер Хебуорд направи достатъчно такива снимки с мен — каза момичето спокойно. — Освен това, главните сцени са вече снимани с мен.

Мис Мендоза прикри яда си и въздъхна.

— Бедният стар човек! Той много се ядоса с мен. Наистина аз съм виновна за това. Но утре аз се връщам, нали знаете?

Адела пребледня.

— Наистина, много е неприятно за вас, разбирам ви много добре. Но, всички ние трябва да минем през сито.

— Но това е невъзможно! — извика Адела — Мистер Хебуорд заяви, че ще играя от край до край ролята!

Мендоза поклати с глава.

— Не се доверявайте на думите на тези хора. Преди малко той ми съобщи да бъда готова за утре сутринта за снимки в Сут Доунс.

Увереността на Адела се разколеба. Наистина, утре предстояха да се правят снимки там. Но тя съвсем не знаеше, че Стела Мендоза беше събрала тези сведения от Коноли.

— Наистина, много неприятно за вас — продължи предпазливо Стела. — Ако бях на ваше място бих се скрила в града за известно време, докато се позабрави тази история. Чувствувам, че нося вина за дискредитирането ви и ако с пари мога да поправя работата…

Тя отвори чантата си, извади дебела пачка банкноти, отдели четири от тях и ги постави на масата.

— За какво е това? — попита Адела студено.

— Но, мила моя, ще имате разходи…

— Ако си въобразявате, че ще избягам в Лондон, без да се обадя на мистер Хебуорд и без лично да се уверя, че казвате истината…

Лицето на Стела почервеня.

— Да не би да мислите, че ви лъжа?

Лицемерната маска на приятелство падна и Стела застана като истински демон с подпрени на хълбоците ръце. С почервеняло от злоба лице, тя гледаше Адела.

— Не зная дали сте зле осведомена или лъжете — каза Адела. Тя се поотърси от вълнението и страха, които я бяха обладали. — За днес тази стая е моя и аз ви моля веднага да я напуснете.

Тя отвори вратата. Стела Мендоза беше готова да я удари, но една силна широкоплещеста прислужница, която беше подслушвала целия разговор, вмъкна цялото си тяло помежду им и изтласка в коридора разярената звезда.

— Аз ще ви изхвърля — изкрещя Стела през рамо. — Само Джек Хебуорд няма думата в това дружество. Моето влияние е достатъчно голямо, за да изхвърля и него.

Последва залп от псувни, които не могат да се предадат. Адела Лимингтон слушаше с тих гняв. Сега й олекна, тъй като безумната ярост на Стела издаде истината. Сега тя знаеше, че Стела я беше лъгала, но в първия момент тя беше повярвала. Адела знаеше, че Хебуорд нито за момент няма да се поколебае да я изхвърли, ако с това би се подобрил филмът.

Хебуорд беше сам в стаята си, когато му съобщиха за Стела Мендоза. Той се колебаеше дали да я приеме. Стела обаче не му даде възможност да вземе каквото и да било решение и докато още мислеше какво да прави, тя застана на вратата. Един миг той я гледа изпитателно, след това й кимна с глава да влезе. Тя затвори вратата след себе си.

— По-рано имах достатъчно възможност да ви се учудвам, Стела. Но, ако сега сте дошла, за да ми кажете „миналото си е минало“, сбъркали сте адреса. Вие няма да играете нито в този, нито в който и да е друг мой филм.

— Така ли? — попита тя проточено — без да дочака покана, тя седна в едно кресло и извади златна табакера от чантата си.

— Зная, че сте дошла да ми кажете, че имате голямо влияние върху известна част от акционерите — каза Джек.

Стела се ядоса. Ако не знаеше, тя би повярвала, че има телефонна връзка между гримьорната и бюрото.

— В моята професия съм имал много работа с много дами — започна той. — Всяка една от тях, щом изхвръкнеше навън, най-напред се заемаше да ходатайствува пред председателя, подпредседателя или касиера за моето уволнение. Но, отбележете, на никоя от тях до сега това не се е удало. Хората, които са заинтересовани финансово в това дружество, могат да ви харесват, може да са влюбени във вас до уши, но преди всичко на тях им са нужни пари, за да могат да ви обичат. А започна ли аз да снимам филми, които не могат да се продават, никой от вашите акционери не ще бъде в състояние да ви подарява диамантени колиета.

— Хубаво, да видим дали и сър Грегори мисли така — каза тя небрежно.

— Грегори Пене! Я виж ти, аз съвсем не знаех, че ви бил приятел! Да, той е акционер в нашето дружество, но не притежава достатъчно акции, за да може да налага своите мнения. Навярно не току-така ви е казал, че може. Но, дори да имаше 99 процента от всички акции, хич не го е грижа старият Хебуорд, тъй като в джоба си той има само един договор, който в това отношение ми дава пълна свобода. А мястото си мога да загубя, само ако продължително снимах филми, които нямат пазар. Моето положение не можете да разклатите, Стела! В това отношение вие се мамите, милостива госпожо!

— И мен ли ще поставите в черния списък? — попита тя ядосано. От една такава мярка Стела най-много се страхуваше.

— Аз мислих и за това — каза той и кимна, — но не искам да бъда отмъстителен. Ще ви дам възможност да отидете и другаде, а ние от тук ще кажем, че ролята не ви е подхождала и че поради това сте напуснали. Впрочем, на мен ми е безразлично, какъв предлог ще измислите! Вървете си, Стела! Аз не вярвам, че ще изберете този път, тъй като не сте способна за това, но все пак!

Той я изпрати, от което тя излезе много по-смирена, отколкото влезе. Навън я срещна Лалей Фос, на когото предаде разговора си с Хебуорд.

— От всичко това излиза, че вие вече не струвате лула тютюн — каза той. — Аз с удоволствие бих се застъпил за вас, Стела, но в този момент сам аз се нуждая от помощ — прибави той горчиво. — Мисълта, че един човек с моите качества трябва да се подчинява на този проклет стар „янки“, е страшно унизително.

— Вие в действителност би трябвало да бъдете директор на собствено дружество — за Фос тази мисъл не беше нова. Повече от двадесет пъти тя му я беше подхвърляла. — Вие ще пишете сценариите, а аз ще играя главните роли. И ще имате грамаден успех! Ще конкурирате Хебуорд и ще го смажете. В това съм сигурна, Лалей! Аз съм била в Америка, единственото място в света, където изкуството се цени. Там един некадърник като Хебуорд не би се задържал нито ден.

— Сега в бюрото ли е? — попита той.

Тя кимна. Без да губи време, Лалей Фос похлопа на вратата.

— Мистер Хебуорд, ще ви помоля за една услуга.

— Пари ли? — попита Джек, като го изгледа от главата до петите изпод гъстите си вежди.

— Да, пари. Една, две дребни сметки съм пропуснал, а съдебният пристав е по петите ми. Днес следобед трябва да броя петдесет фунта.

Джек изтегли едно чекмедже от писалището си, извади една тетрадка и подписа чек, но не за 50, а за 80 фунта.

— Ето ви една заплата в аванс — каза той. — До днес сте изтеглили напълно заплатата си. В договора ви е предвиден едномесечен срок за предупреждение или заплащане обезщетение в размер на едномесечната ви заплата. Това е последната ви заплата.

Фос почервеня.

— Уволнявате ли ме? — попита той с висок глас.

Джек кимна с глава.

— Уволнявам ви, но не защото вечно се нуждаете от пари и не защото човек трудно може да работи с вас, а поради вчерашната ви постъпка.

— Какво искате да кажете? — попита Фос нетърпеливо.

— Аз споделям мнението на Бриксан, че вие нарочно сте поставили белега на прозореца в стаята на Лимингтон и с това сте улеснили задачата на един пратеник на Грегори Пене. Да, и този пратеник се яви, и замалко щеше да отвлече моята примадона.

Фос се усмихна презрително.

— Не ставайте сантиментален, Хебуорд — каза той. — Щели да отвлекат твоята примадона! Такива работи само в Съединените щати могат да се случат, но в Англия — не!

— Вън — извика Джек.

— Почакайте да ви обясня! — започна Фос.

— Никакви обяснения! — продължи Хебуорд. — Не ви позволявам дори сбогом да ми кажете. Вън!

Фос затвори вратата. Директорът позвъни. В стаята влезе помощник-режисьора.

— Помолете, моля, мис Лимингтон да дойде. Искам най-сетне да видя един приятен човек около мен.