Ошо
Кундалини и чакрите (5)

5
Окултните тайни на религията

Във вчерашната си беседа Вие казахте, че науката може да достигне до петото, духовното тяло. След това говорихте за възможностите на науката на нивото на четвъртото тяло. Разкажете моля за възможностите на науката на нивото на петото тяло.

Това, което наричаме физическо тяло, и това, което наричаме душа, не са отделни и различни понятия. Между тях няма никаква граница. Ние винаги сме смятали, че душата и тялото са отделни, че нищо не ги свързва. Смятали сме ги не само за отделни, но и за противоположни едно на друго. Тази идея е отделила науката от религията. Предполага се, че религията трябва да търси различното от тялото, докато науката трябва да изследва тялото — всичко, освен атмана, душата. Затова е напълно естествено, че те се отричат взаимно.

Науката е била отгледана от физическото тяло, затова тя пита: „Тялото е истинно, но къде е душата?“ Религията е търсила вътрешното, наречено душа. Тя твърди: „Духът е реален, но физическото е илюзия“. Когато религията достигне своите висоти, тя описва тялото като илюзия, фантазия, майа и твърди, че тялото не съществува в реалността. Тя провъзгласява атмана за истина, а тялото за илюзия. Науката, достигайки своите висоти, отрича атмана. Тя провъзгласява: „Концепцията за душата е лъжлива. Тялото е всичко“. Подобна грешка е предизвикана от невярното предположение, че тялото и душата са разделени.

Вече говорих за седемте тела. Първото е физическо, последното — духовно. Ако не се отчитат петте промеждутъчни тела, между първото и последното няма да има мост. Да допуснем, че сме стъпили на стълбата, а след това сме счупили напречните греди, с изключение на първата и последната. Тогава оставащите стъпала няма да бъдат свързани помежду си.

Ако погледнете цялата стълба, ще видите, че първата греда е свързана с последната. Ако гледате по-внимателно, ще забележите, че последната степен е последна част на първата, а първата е начална част на последната. По същия начин, ако разглеждаме всичките седем тела в съвкупност, можем да видим връзката между първото и второто тяло. Първото е физическо, второто е ефирно, емоционално. То е по-фина форма на физическото, то е напълно материално. Просто е толкова фино, че е невъзможно да се улови с помощта на физически средства. Но съвременните физици вече не отричат факта, че физическата материя се среща във все по-фини и нематериални форми.

Например, съвременната наука казва, че в крайна сметка материята се разпада на електрони, които съвсем не са материя, а частици електричество. Накрая не остава нищо, подобно на материя — само енергия. До този извод е достигнала науката през последните тридесет години. Сега тя смята, че няма нищо, подобно на материя, докато енергията е факт. Съвременната наука казва, че материята е илюзия, възникваща от движението на енергията с огромна скорост.

Когато вентилаторът работи с голяма скорост, ние не можем да видим всяко от неговите перки. Виждаме само въртящ се кръг. Пространството между перките изглежда изпълнено. Перките се движат толкова бързо, че когато отражението на една от тях достигне до нашите очи, нейното място вече е заето от друга. Те следват една след друга така, че създават впечатление, сякаш пространството между тях е запълнено. Вентилаторът може да се върти с такава висока скорост, че ако седнете на него, дори няма да забележите, че под вас нещо се върти. Всичко зависи от скоростта на въртене.

Енергията, въртяща се с голяма скорост, е подобна на материя. Атомната енергия, на която са основани всички изследвания на съвременната наука, никога не се възприема зрително — видимо е само нейното въздействие. Базовата енергия е невидима, въобще не възниква въпрос за това, да бъде видяна, но ние наблюдаваме последствията от нейното въздействие.

Затова няма да сгрешим, ако започнем да разглеждаме ефирното тяло като атомно — защото в този случай също се наблюдават резултатите, а не непосредствено самото ефирно тяло. Ние признаваме съществуването му, отчитайки резултатите. Второто тяло е по-фина форма на първото, затова не е трудно да се проследи тяхната връзка. Първото е плътно, затова можем да го видим. Второто е фино, затова е невидимо.

След ефирното идва петролното тяло. То е по-фина форма на ефира. Науката още не е проникнала тук, но все пак е достигнала до заключението, че крайната форма е енергия. Тази енергия може да се нарече ефир. Ако продължим разделянето на ефира, ще остане астралът.

Науката скоро ще достигне до този стадий. До неотдавна учените признаваха материята и отричаха съществуването на атомите. Те доказваха, че материята е твърда. Сега науката казва, че в природата не съществува нищо, подобно на твърда материя. Вече е доказано, че дори стената, изглеждаща твърда, не е такава. Тя е пореста и проницаема. Може да се каже, че това, което обкръжава порите, е твърдо, но това също не е така — всеки атом е порест.

Ако увеличим атома до размера на Земята, разстоянието между два негови компонента ще бъде такова, каквото и разстоянието между Земята и Луната. Тогава може да се възрази, че в крайна сметка, макар тези два елемента да изглеждат твърди, науката твърди, че не са твърди — те са частици електричество. Сега науката дори не приема вече термина „частица“, защото той е свързан с материята. Частицата означава част от материята — но частиците на атома не са материя, защото материята е твърда и постоянна по форма, докато тези компоненти постоянно променят формата си. Когато се надига вълна, преди да успеете да кажете: „Това е вълна“, тя вече е променила формата си, защото вълна означава това, което постоянно идва и си отива.

Но вълната е също и материално събитие, затова учените са въвели в обръщение нова дума — „квант“. Трудно е да намерим неин еквивалент на хинди, както е много трудно да намерим еквивалент на много наши думи в английския език. Например, Брахман е космическата реалност. Думата е формирана вследствие на потребността, изпитвана от получилите преживяването. Когато дошло преживяването на Брахман, се появила и потребността от нова дума, затова думата брахман се появила на Изток. Западът още не е достигнал до този стадий, затова там няма съответстващи думи, тъй като необходимостта от тях още не е възникнала.

Затова много религиозни термини нямат еквивалент в европейските езици. Например, думата АУМ — тя не може да се преведе на нито един език на света. Тя е израз на дълбоко духовно преживяване. Точно така и терминът квант се е появил за изразяване на висотата на научните достижения, той няма еквивалент в нито един друг език на света. Квант означава частица и вълна едновременно. Понякога се държи като частица, понякога като вълна, и поведението му е непредсказуемо.

До неотдавна материята беше напълно определена, на нея можеше да се основаваш. Но пределната форма на материята — енергията на атомното ядро — е съвсем неопределена. Невъзможно е да се предскаже нейното поведение. В началото учените като планина стояха зад определеността на материята. Те твърдяха, че всичко е точно и предсказуемо. Сега учените вече не настояват за това, защото знаят — там, докъдето са ги довели изследванията, устойчивостта е крайно повърхностна. Вътре всичко е неопределено и е интересно да се узнае, какво означава тази неопределеност.

Където има неопределеност, там непременно присъства и осъзнатост — иначе нямаше да има неопределеност. Неопределеността е част от съзнанието, определеността — част от материята. Ако поставите стол на определено място, след известно време ще го намерите на същото място. Но ако оставите в стаята дете, никога няма да го намерите на същото място. Винаги ще присъства съмнение и неопределеност относно това къде е то сега и какво прави. Можем да бъдем уверени във всичко, което се отнася до материята, но никога по отношение на съзнанието. Следователно, признавайки неопределеността в поведението на крайната форма на атома, науката признава възможността за присъствие на съзнанието в определена част от материята.

Неувереността е качество на съзнанието, но материята може да бъде предсказуема. Огънят не може да се запали и да загасне по собствено желание, водата не може да тече, накъдето си иска или да закипи, при каквато иска температура, но прониквайки в дълбините на материята, ние откриваме, че в своята граница тя е неопределена.

Може да дадем следния пример: ако пожелаем да узнаем колко души умират дневно в Бомбай, това може да се изчисли. Отчитайки количеството умрели за една година, може да се изчисли процентът на смъртността на ден — резултатът ще бъде почти правилен. Ако по същия начин изчислим процента на смъртността за цялата страна, получената цифра ще бъде още по-близо до истината. При изчисляване на нивото на смъртност по целия свят определеността ще нарасне още. Но ако поискаме да узнаем кога ще умре определен човек, нашите сметки ще се окажат непредсказуеми.

Колкото по-голямо е количеството, толкова повече материалното става вещ. Колкото по-индивидуален е феноменът, толкова повече осъзнаване има в него. В действителност, един-единствен фрагмент от материята е огромно струпване на атоми — следователно, по отношение на него предсказанията са възможни. Но ако проникнем в атома и изследваме електроните, ще се изясни, че това е индивидуалност — невъзможно е да се определи и предскаже траекторията на неговото движение. Изглежда така, сякаш той сам взима решения. Можем да бъде сигурни в определеността на положението на каменната гъба — ще я намерим на същото място. Но структурата на нейната атомна маса не остава неизменна. Когато отново се върнем при гъбата, нейните съставляващи атоми ще са променили позицията си, преминавайки от едно място на друго.

Неопределеността започва с придвижването навътре в материята. Затова науката е променила езика на определеността с термините на вероятността. Тя вече не твърди: „Това ще бъде така и така“. Тя повече не използва твърдения от типа „Това е така“. В миналото всички изявления на учените са били чрез езика на утвържденията — тяхното мнение е било смятано за неоспоримо. Но когато изследванията навлезли по-дълбоко, всички предишни концепции рухнали. Причината е в това, че науката неосъзнато преминала от областта на физическия свят в ефирната реалност, но още не е достигнала до разбирането. Досега тя е достигнала второто измерение на материята — ефирното, което притежава собствени възможности. Между първото и второто тяло няма никакъв разрив.

Третото или петролното тяло е още по-фино. Ако разцепим ефира на атоми, което изглежда невероятно, тъй като и физическият атом трудно се поддава на разцепване, работата на ефирния атом още дълго ще чака своя ред. Когато ефирните атоми бъдат познати, ще се изясни, че те са частици на следващото тяло — астралното. Когато бил разцепен физическият атом, най-дребните му частици се оказали ефир. Същото може да се каже и за ефирните атоми — най-дребните им частици са астрал. Трите първи тела са пряко свързани помежду си и по тази причина може да се направи фотография на призрак.

Привидението няма физическо тяло. Неговата обвивка започва от ефирното тяло. Когато тялото му се сгъсти, чувствителната камера може да улови и запечата неговото отражение. Ефирното тяло е толкова фино, че с лекота бива управлявано от психиката. Ако духът на мъртвия пожелае да се яви, той е в състояние да кондензира своята форма, така че разсеяните атоми да се сближат и да образуват контур. Това хваща и фотокамерата. И така, нашето второ тяло по-лесно се поддава на управление от ума, отколкото физическото тяло. Последното също се управлява от ума, но не до такива граници. Колкото по-фино е тялото, толкова по-голямо влияние му оказва умът, толкова по-близо е то до ума. Астралното тяло в още по-голяма степен се управлява от ума, поради което е възможно астралното пътуване. Човек спи в спалнята си, но астралното му тяло може да пътува в различни точки на света. Може би сте чували истории за това, че някой е бил видян едновременно на две-три места. С малко практика това е възможно.

С придвижването навътре силата на ума нараства, при движението навън се намалява. Да вървиш навън е като да запалиш лампа, а след това да я поставиш в абажур. Тогава пламъкът не е вече толкова ярък. По подобен начин и ние сме покрити със седем слоя. След седмия (външен) слой пламъкът става мъждив, защото му се налага да преминава през пелена от седем слоя.

Точно така и жизнената енергия, достигайки до физическото тяло, става мъждива и разсеяна. Затова ние не притежаваме контрол над физическото си тяло. Но ако човек започне вътрешното пътешествие, неговият контрол над физическото тяло ще нараства право пропорционално на дълбочината на пътешествието. Ефирът е по-фина форма на физическото, а астралът — по-фина форма на ефирното. След астрала следва менталното тяло.

Дълго време е битувало убеждението, че умът е едно, а материята — друго. Умът и материята били смятани за два отделни обекта. Отсъствал дори способ за тяхното определение. На въпроса: „Какво е ум?“ отговаряли: „Не материя“ и обратното. Питайки „Какво е материя?“, отговорът бил „Не ум“. Нямало друго определение. Така сме смятали материята и ума за различни понятия. Но умът е по-фина форма на материята, а материята е по-кондензирана форма на ума.

Разделените атоми на астрала се превръщат във вълни на мисълта. Между кванта и мисловните вълни се наблюдава близко родство, което по-рано не се е взимало под внимание. Смятало се, че мисълта няма физическа природа, но е факт, че когато ни обхванат мисли с определена насоченост, излъчваните от нас вибрации се променят. Интересно е, че не само мислите, но и думите притежават собствена вибрация. Ако върху тънка мембрана се посипе пясък и гръмко се пее А УМ, образуваната от пясъка рисунка ще бъде различна от тази, която се получава при пеенето на Рама. Произнесете ругатня и рисунката незабавно ще се промени.

Ще се удивите, когато видите, че колкото по-груба е ругатнята, толкова по-безобразна е рисунката. Колкото по-благозвучна е думата, толкова по-прекрасна е получената от нейната вибрация рисунка. Ругатните пораждат хаотични форми, рисунките на прекрасните думи са много хармонични и добре очертани.

Многовековното търсене е определило думите с красиви вибрации, притежаващи достатъчно интензивност, за да достигнат до нивото на сърцето. Думите не са нещо друго, а проявление на мисълта. Но непроизнесените думи също носят в себе си резонанс, наричан мисли. Когато мислите за нещо, около вас възникват определени вибрации. В резултат на това, приближавайки се до някого, вие, без каквато и да е причина усещате тъга. Напълно възможно е непознатият да не произнесе нито една дума, или дори да се смее, и все пак да ви обхване тъга. От друга страна, в присъствието на някой друг усещате безпричинно чувство на радост и лекота.

Влизате в стаята и усещате внезапна вътрешна промяна. Нещо божествено или грубо влиза във вас. Понякога сте обкръжени от спокойствие и тишина, понякога от безпокойство. Без да сте в състояние да разберете, вие възкликвате: „Бях много спокоен. Защо внезапно умът ми се обезпокои?“ Обкръжени сте от мисловни вълни, през всичките двадесет и четири часа на денонощието те продължават да проникват във вас.

Съвсем наскоро френски учен успя да създаде прибор, улавящ мисловните вълни. При приближаването на човек осцилографът започва да показва с какви мисли е зает умът му. Ако пред екрана застане умствено изостанал, ще бъдат зафиксирани крайно малко излъчвани вълни, защото такъв човек едва ли мисли. Ако се приближи интелектуалец, приборът фиксира всички вибрации на мислите му.

Това, което ни е известно като ум, е фина форма на астрала. Науката е достигнала до ефирното тяло, но и досега настоява, че това е ниво на атомната енергия. Но науката всъщност е проникнала във второто тяло на материята. След немного време тя ще достигне до третото ниво, защото потребността от това вече е възникнала.

Работи се и на четвъртото ниво, но в различни направления. Умът се смята за отделен от тялото, затова някои учени работят само с ума, изключвайки напълно тялото. Те са узнали много неща за четвъртото тяло. Например, всички ние в известен смисъл сме предаватели. Нашите мисли се разпространяват около нас. Дори когато мълча, мислите ми достигат до вас.

В Русия се провежда сериозна работа в областта на телепатията. Един руски учен е успял да предаде мисъл на човек, намиращ се на разстояние от хиляда мили, както това се прави чрез радиопредавател. Ако напълно се концентрираш в определена посока и предадеш мисъл, тя ще достигне местоназначението си. Ако умът е напълно открит, готов да приема и концентриран в тази посока, ще се проведе предаване на мисли.

Можете да направите у дома си следния експеримент. Малките деца лесно улавят чуждите мисли, защото тяхната възприемчивост е крайно изострена. Поставете детето в затъмнена стая и го помолете да се съсредоточи върху вас в продължение на пет минути. Кажете му, че ще му предадете мислено нещо, а то да се опита да го чуе. Ако го чуе, да повтори вашите думи на глас. След това изберете една дума, например Рама. Концентрирайте се върху детето и повтаряйте мислено избраната дума, докато тя не завибрира във вас. След немного практика детето ще улавя вашата мисъл.

Възможно е и обратното. Сега помолете детето да се концентрира върху вас. То трябва да си измисли дума и мислено да я насочи към вас. Благодарение на първия етап на опита, когато детето е улавяло вашата мисъл, вашите съмнения са се поразсеяли. Сега трябва да бъдете възприемчиви и да уловите мисълта на детето. Ако опитът успее, съмненията ще изчезнат, а възприемчивостта съответно ще нарасне.

Между вас и детето лежи материалният свят. Мисълта трябва да бъде пределно материална по своето съдържание, иначе не би могла да проникне през физическия медиум. Ще се удивите, но още Махавира е твърдял, че дори кармата е материална. Ако вие в пристъп на гняв убиете някого, това е действие на гнева и убийството. Махавира казва, че най-фините атоми на това действие прилепват към убиеца като утайка на карма. Така че всички постъпки са материални, те полепват по човека, като физическо вещество, като материя.

Освобождението от акумулираните обусловености на кармата е наречено от Махавира разобусловеност. Всички атоми, събрани около вас от кармата, трябва да отпаднат. Когато всички те изчезнат, това, което остане от вас, ще бъде абсолютно чисто. Разобусловеност означава отпадане на атомите на действията. Гневейки се, вие извършвате действие, гневът остава по вас във формата на атоми. Когато умира физическото тяло, атомите на действията не изчезват, тъй като са твърде фини. Те ви следват в следващото раждане.

Менталното тяло е по-фина форма на астралното. Следователно, първите четири тела не са откъснати едно от друго. Всяко от тези тела е по-фина форма на предишното. Много открития са извършени на нивото на четвъртото тяло. Учените, особено парапсихолозите, работят в областта на психологията и постепенно постигат необикновените и чудесни закони на менталната енергия. Религията ги е постигнала отдавна, но сега много неща стават по-разбираеми и за учените.

Проведете един малък експеримент. Вие говорите за наука, аз говоря за експерименти. Напълнете една чаша с вода. Добавете малко глицерин или друга мазна течност, за да може на повърхността да се образува фина лента. Внимателно поставете тънка игла, така че да плува спокойно. Затворете стаята от всички страни. Поставете ръце на пода и се концентрирайте напълно върху иглата. В продължение на пет минути, без да откъсвате поглед гледайте в иглата. След това й наредете да се завърти надясно, и тя ще се завърти. Наредете й да се завърти наляво и тя ще се завърти. Наредете й да спре и тя ще спре, да се върти и тя ще се завърти. Ако вашата мисъл може да премести иглата от мястото й, значи тя може да движи и планини, всичко е въпрос на пропорции. Базовият принцип остава същият. Ако можете да управлявате иглата, основният принцип е доказан. Друг е въпросът, че планината може да се окаже твърде голяма, но тя също може да бъде преместена.

Вълните на нашите мисли се докосват до материята и я трансформират. Има хора, които, без да са ви виждали никога по-рано, могат по ваш предмет да разкажат много неща за вас. Това става, защото предметът е поел излъчванията на вашите мисли. Тези вълни са толкова фини, че кърпичката, принадлежаща на Александър Македонски, до днес съхранява информация за неговата личност. На вълните са нужни милиони години, за да изчезнат от предмета. Затова са изграждани и мавзолеите на самадхи.

Вчера ви казах, че в Индия е разпространен обичаят за кремиране на телата, но това не се отнася до телата на умрелите саняси. Тялото на обикновения човек било изгаряно, за да не блуждае душата му около останките. Но санясите не били кремирани, защото душите им преставали да блуждаят около телата още докато били живи. Сега вече нямало опасения относно привързаността на душата към тялото. Ние сме запазвали тялото, понеже тялото на човек, преживял толкова години в общуване с Божественото, ще продължи да разпространява тези вибрации в продължение на хиляди години. Тялото е мъртво, но това тяло е било толкова близо до душата, че е поело в себе си голяма част от излъчваните вибрации.

Мислите притежават безкрайни възможности, но все пак са материални. Затова бъдете много внимателни по отношение на своите мисли, защото най-фините вибрации остават дори след смъртта на тялото. Животът на физическото тяло е краткотраен в сравнение с продължителността на съществуване на фините вълни. Учените са стигнали до извода, че ако хора, подобни на Кришна и Исус, действително са съществували, то в недалечното бъдеще ще могат да бъдат уловени вълните на техните мисли. Тогава ще узнаем дали Кришна е диктувал Гитата, защото мислите, излъчвани от Кришна, и до днес пътуват из Вселената, отразявайки се от планетите и астероидите.

Хвърлете камък във водата — при падането си той образува малък кръг. Камъкът ще потъне, защото не може да се задържи дълго на повърхността на водата — ще започне да потъва веднага, щом докосне водата. Но кръговете, предизвикани от неговото падане, ще започнат да се увеличават, да стават все повече и повече до безкрайност. Те ще изчезнат от нашето полезрение и кой знае до какви далечни брегове ще стигнат.

Така и мислите, без значение къде са се зародили — не само изказаните, но дори и тези, които само са се промъкнали в ума — също продължават да се разпространяват из Вселената и могат да бъдат уловени. Един ден, когато науката постигне определен прогрес, ние отново ще можем да ги чуем. Предаване, излъчвано по радиото от Делхи, се нуждае от известно време, за да стигне до Бомбай, защото звукът се придвижва във времето. По време на достигането на Бомбай в Делхи вече няма звук — вълните са напуснали Делхи. Макар че за това е била нужна частица от секундата, времевият промеждутък съществува.

Да допуснем, че гледаме в Индия телевизионно предаване от Ню Йорк. Когато изображението на човека се формира в Ню Йорк, то не е достъпно веднага на зрителите от Индия — съществува известен промеждутък между формирането на образа и момента, в който изображението достига до нас. Може да стане така, че през този промеждутък човекът да умре, но за нас той ще продължава все още да е жив.

Мисловните вълни, както и отзвуците на други събития, вървят от Земята към безброй планети. Ако ги изпреварим и уловим, в известен смисъл те ще са още живи. Човек умира, но мислите задълго го надживяват. Животът на човечеството е кратък, животът на мислите е неимоверно по-дълъг. Не забравяйте и това, че неизразените мисли живеят по-дълго от изразените. Колкото по-фини са нещата, толкова по-голяма е продължителността на живота им и обратно.

Мислите влияят по различен начин върху физическия свят. Ние дори не се досещаме за тяхното въздействие. Чрез опити биолозите са достигнали до извода, че ако край цветето свири приятна музика, то цъфти по-бързо. Под влияние на определен тип музика кравата дава повече мляко. Всеки човек носи край себе си собствения си свят от мисли, от който постоянно се разпространяват кръгове.

Мисловните вълни също са материални. Умът не е нещо друго, а по-фина форма на физическата енергия. Затова за науката не е трудно да улавя и изследва мисловните вълни. Например, до неотдавна не беше известна дълбочината на човешкия сън — до какви дълбочини достига човешкият ум. Сега това е известно — за тези цели се появи специално оборудване. Ние можем да измерим кръвното налягане, както днес стана възможно да измерваме сънищата. Нощем към главата се прикрепва специално приспособление и по получената графика може да се определи, когато именно сънят е станал по-дълбок, каква е продължителността на добрия или лошия сън, бил ли е сексуален или не. Всичко това се показва на графиката. В Америка има около десет лаборатории, в чиито експерименти вземат участие хиляди хора. Те идват, спят и получават пари за това, а учените подлагат сънищата им на задълбочен анализ. Нашето непознаване на сънищата поражда множество проблеми.

Една трета от човешкия живот преминава в сън. Затова сънят не може да бъде незначително събитие. Ако продължителността на човешкия живот е шестдесет години, двадесет от тях той спи. Ако тези двадесет години останат неизучени, една трета от живота ще остане неизвестна за човека. Още един интересен факт — ако човек не спи, той няма да изживее останалите четиридесет години. Следователно сънят е основна необходимост. Човек може да спи, без да се пробужда през всичките му отредени години, но не може да живее без сън.

По време на сън ние се намираме на друго място — умът блуждае някъде. Мнозина настояват, че никога не виждат сънища. Това е абсолютна глупост, те го казват просто от незнание. Много трудно можеш да намериш човек, който да не вижда сънища. Крайно трудно! Сънищата се сънуват от нас през цялата нощ. Вие смятате, че сте сънували един-два съня, но това не е така. Приборите показват, че виждаме сънища през цялата нощ, но не ги запомняме. Вие спите, затова паметта отсъства. Запомняте последния сънуван сън, когато той вече свършва, именно той остава в мислите. Но вие не помните всички сънища, които сънувате по време на дълбокия сън.

Много важно е да се изследва какви сънища се сънуват в този стадий, защото именно в дълбините на съня се разкрива истинската същност на човешката личност. След пробуждането ставаме отново лъжливи. Обикновено казваме: „Какво има в тези сънища?“ Но сънищата откриват повече истина за нас, отколкото нашето бодро състояние. В периода на осъзнатост ние се прикриваме зад фалшиви украси. Ако някога успеем да отворим прозорец в главата на човека, през който да наблюдаваме неговите сънища, ще изчезне последното пристанище на свободата. Тогава човек няма да бъде свободен дори по време на сън. Той ще се страхува да заспи, защото и тук ще проникнат моралът и обществените закони. Надзирателят ще каже: „Това е неправилен сън — гледаш неподходящи сънища“. Но засега човек е свободен в сънищата си — наистина, тази свобода няма да продължи дълго, защото настъплението срещу съня вече е започнало. Например, в Русия вече се провежда обучение в сънищата.

Провежда се огромна работа по обучение в сънищата. В бодро състояние се налага да се полагат много повече усилия, защото детето се съпротивлява. Трудно е да го научиш на нещо, защото то отказва да учи, тъй като в него живее мисълта, че знае всичко. Тогава се налага да го поощряваме с награди за добре взети изпити, златни медали и т.н. Пробуждаме в него духа на амбицията. Налага се да му оказваме натиск, за да получи образование. В този конфликт се изразходва страшно много време. Два месеца са нужни за изучаване на това, което може да бъде научено за два часа.

Затова се е появил и методът за обучение в съня. Станало ясно като бял ден, че детето се поддава добре на обучение в съня си. Причината е проста — по време на сън няма съпротива. Край спящото дете се пуска запис, повтарящ това, което е нужно да се запомни. „Две плюс две е равно на четири…“ Попитайте детето на сутринта и то ще ви отговори, че две плюс две е равно на четири.

Знанието, внушавано по време на сън, може също да проникне в ума с помощта на мисловните вълни, защото вече знаем за съществуването им. Сега ни е известно, че самите думи не се записват на грамофонната плоча — записват се звуковите вълни. Когато иглата се движи по каналите, тя повтаря същите звуци, които са станали причина за появата на съответните канали по плочата.

Както говорих по-рано, ако изпеем АУМ, върху пясъка ще се образува рисунка. Сама по себе си рисунката не е АУМ — но ако знаете, че именно тази рисунка се образува при пеенето на АУМ, един ден ще можете да трансформирате рисунката обратно в АУМ. И рисунката, и АУМ може да се смятат за едно и също нещо. Върху грамофонната плоча няма думи, само канали, създадени чрез въздействието на звука на думите. Когато до тези канали се докосне игла, те се превръщат в съответен звук.

В най-близко бъдеще ще можем да правим записи на мисли, защото въздействието на мислите вече е осъзнато. Тогава ще се случи нещо прекрасно. Тогава, независимо от смъртта на Айнщайн ще може да бъде записан целият му мисловен процес. Тогава ще бъде записано дори това, което би могъл да си помисли Айнщайн, ако бе останал жив.

Сънят, съновиденията и безсъзнателното са били напълно изучени. Сега на човечеството са известни всички научни възможности на ума. Затова трябва добре да разберем това. Например, да вземем един гневящ се човек. Според старите възгледи ние ще го посъветваме: „Не се гневи, иначе ще отидеш в ада!“ С други средства не сме разполагали. Но ако човекът ни отговори, че с радост ще отиде в ада, ние ще бъдем безпомощни, нищо не можем да направим с него. И ако той настоява, че с радост ще отиде в ада, целият ни морал става безполезен. Можем да контролираме човека само когато трепери пред идеята за ада. Затова моралът не напуска този свят по-рано, от страха пред мъките на ада. Сега никой не се бои от ада. „Къде е адът?“ — интересуват се всички.

Затова с морала е свършено, тъй като страхът, на който той се е основавал, е изчезнал завинаги. Науката казва, че сега няма нужда от морал, тъй като с откриването на телесните секреции се е появила нова рецепта. Когато сме озлобени, в тялото настъпват определени химически процеси. Когато има вътрешен гняв, абсолютно необходимо е тялото да изработва определени химически вещества. Научните рецепти са такива: нужно е да се преустанови образуването на такива хормони, и тогава няма да има никакъв гняв. Тогава няма нужда гневът да се прекъсва насила. Ако не се изработва този секрет, няма да има гняв. Ако се опитаме да посъветваме младежа и девойката да избягват секса и да практикуват целибат, те няма да ни послушат. Науката казва: „Оставете това! Ако потиснете развитието на някои жлези, половото съзряване не ще настъпи преди двадесет и пет години“.

Това е много опасно. Когато науката овладее напълно ума, тя ще започне да използва знанието неправилно. Науката казва, че химическият състав на човека с бунтуващ се ум е различен от химическия състав на човека с ортодоксален ум. Такова откритие съдържа опасност. Ако съставът на тези химически елементи стане известен на науката, ние ще превърнем бунтовниците в тълпа и обратно. Щом стане известен съставът на тези компоненти, тласкащи хората към кражба или убийство, ще отпадне всяка необходимост от затвори и съдилища. Ще е достатъчно само лечение, за да се избавят от отделяните хормони. Едни химически елементи могат да се премахнат, други да се добавят. Изследванията в тази посока вървят с пълен ход.

Това за пореден път доказва, че не са толкова много трудностите, останали по пътя към знанието за достиженията на четвъртото тяло. Единственият проблем е, че голяма част от учените са заети в областта на военните изследвания. Именно поради това на този вид изследвания не се придава първостепенно значение. И все пак са постигнати необичайни резултати.

Олдъс Хъксли твърди, че това, което се е случило например с Махавира или Кабир, може да се изпита чрез инжекция. Това е твърде прибързано изказване, макар и не лишено от известна доза истина. Махавира гладувал в продължение на месец и умът му се успокоил. Гладуването е физическо действие. Ако умът може да се успокои в резултат на физическо действие, значи умът също е материален. След месец глад напълно се променя химическият състав на тялото. Точно това е и целта на гладуването. Храната, която трябва да получи тялото, не постъпва, затова се използват всички телесни резерви. Мазнините се разтопяват, излишните елементи излизат от организма, докато съществените се запазват. По такъв начин се постига изменение на химическия състав.

Науката казва: „За какво са нужни подобни условия? Химическият състав може да се измени направо“. Ако такова изменение настъпи с помощта на науката, вие ще изпитате такъв покой, какъвто е изпитвал Махавира след месец гладуване. При това няма да е нужно да се подлагате на цял месец глад.

По време на Динамична медитация аз ви моля да дишате дълбоко и бързо. Но какво се случва след час дълбоко и бързо дишане? Настъпва промяна в съотношението между кислорода и въглеродния двуокис, но това може да се постигне и с външни средства. Не е нужно да се трудите в продължение на цял час. По такъв начин науката от всички страни се приближава към четвъртото тяло.

По време на медитация с вас се случват множество преживявания. Вие вдъхвате разнообразни аромати, недостъпни в обичайното ви състояние, виждате разнообразни цветя. Всичко това може да се преживее и без помощта на медитацията, защото сега на науката е вече известно, каква част от вашия мозък се активизира по време на подобни преживявания. Ако по времето, когато виждам прекрасни цветове, се стимулира задната част на моя мозък, научните изследвания могат да покажат точно коя част от мозъка се е активизирала и дължината на излъчваната вълна. За това не е нужно задължително да се практикува медитация. Същите вибрации могат да се пресъздадат с помощта на електричество и вие ще видите същите цветове. Всичко това са паралелни преживявания, защото към каквато и полярност да се придържаме, втората противоположност също се активизира.

Но в това има риск. Колкото по-дълбоко проникват в човека новите открития, толкова по-голям е рискът. Например, сега ние можем да удължим човешкия живот. Това не е вече прерогатив на природата — всичко е в ръцете на науката. В Европа и Америка голям брой старци се борят за правото да умрат по собствена воля, но са принудени да страдат на смъртния одър. Дават им кислород, продължавайки по този начин за дълги години вече тлеещия живот. Деветдесетгодишен старец моли за смъртта като за избавление, но лекарите казват: „Ние не можем да участваме в това — това е противозаконно“. Дори ако синът на стареца чувства, че страданията му са неимоверни, че е по-добре да му позволят да умре, той не може открито да изкаже мислите си. Безнадеждно болни старци насилствено са заставяни да „живеят“ с помощта на съвременно оборудване. Това в известна степен е опасно.

Старите закони са били създавани, когато още не е имало оборудване, способно да поддържа едва тлеещ живот. Сега е възникнала необходимостта от преразглеждане на законите, защото живеещият с помощта на изкуствена поддръжка човек започва да си мисли: „Това е насилие, това е жестокост! Не искам да живея повече. Какво правите с мен?“ Някога наказанието за извършено престъпление е било смъртна присъда. Няма да е чудно, ако след петдесет години наказанието бъде да не позволят на човека да умре. Такова наказание е по-лошо от първото, защото смъртта е въпрос на няколко секунди, докато животът, изпълнен със страдания, може да продължи десетилетия.

Всяко откритие във вътрешния свят на човека води до два резултата: или човечеството ще страда от него, или откритието ще стане благословено. Всяка сила и власт е двупосочна.

В продължение на последните петдесет години или по-скоро тридесет науката прониква все по-дълбоко в четвъртото тяло на човека. Може би не знаете, че каквито и изследвания да са били провеждани през столетието, те достигат своя пик на развитие в края на века.

Всеки век, доближавайки края си, довършва своята работа. Най-голямата задача на настоящия век беше проникването в психиката и тази работа ще бъде завършена.

Петото, духовното тяло, е още по-фино от четвъртото. Тук няма дори вибрация на мисълта, само вибрация на същността. Ако аз седя абсолютно спокойно, без нито една вътрешна мисъл, независимо от това моята същност, моето битие ще създава вибрации. Ако се доближите до мен и в мен няма нито една мисъл, независимо от това вие ще се окажете в полето на моите вибрации. Най-интересното е, че вибрациите на мислите ми не са толкова силни и проникващи, колкото вибрациите на моето същество. Следователно, достигналият състояние на не-ум става много могъщ. Трудно е да се измери силата на неговото въздействие, защото около него започват да възникват вибрациите на всичко съществуващо. Енергийните вибрации на петото тяло са най-фината форма на енергия, достъпна за човешкото знание.

Затова често се случва така — както в случая с Махавира — човек, достигнал петото ниво на съзнанието, не говори. Махавира или говорел много малко, или въобще не говорел — той просто седял. Идвали хора, сядали срещу него, разбирали го и си отивали. Това е било възможно в отдавнашните времена, но не и сега. Сега това е крайно трудно, защото преживяването на дълбоките вибрации на духовното тяло е възможно само в този случай, ако сте готови за състоянието на не-ум. Ако сте преизпълнени с шума на собствените си мисли, вие ще пропуснете тези най-фини вибрации. Те ще преминат край вас, вие не ще можете да ги уловите.

Ако вибрациите на съществото се улавят, ако състоянието на не-ум присъства в двете страни, тогава няма нужда от думи. Тогава общуването става на много интимно ниво, такова общуване става от сърце към сърце. Тогава няма никакви обяснения, защото няма способ за обясняване. Тогава вече не ви вълнува дали нещо ще се случи или няма да се случи. Вашето същество директно ще знае за ставащото.

Всичко това съвсем не означава, че само човешките същества улавят вибрациите на петото тяло. В живота на Махавира се случило едно чудно събитие — дори животните се събирали около него да го слушат. Монасите-джайни не могли да обяснят подобен феномен, а и не искали. Животните не разбират човешкия език, но им е напълно понятен езикът на съществото. Ако седя в състояние на не-ум до някоя котка, котката вече е в състояние на не-ум. С вас обаче се налага да разговарям. Много неща предстои да се направят, за да достигнете състоянието на не-ум, в което се намира котката. Животните, растенията, дори камъните улавят вибрациите, излъчвани от духовното тяло. За тях това не е особено трудно. Това тяло е достижимо, но само след преминаването през четвъртото ниво. Четвъртото тяло трябва да бъде изследвано от всички страни и тогава науката охотно ще приеме състоянието на духовност. Но след това възникват трудности.

Когато казвам, че до петото тяло всичко може да се обясни от научна гледна точка, но след това възникват проблеми, подобно твърдение си има причини. При правилно разбиране науката е специализация в определена посока. Науката може да върви в дълбочина с условието, че тя колкото може повече ще стеснява кръга на своето търсене и ще се опита да узна колкото се може повече в тази посока. Тя ще се опита да узнае колкото може повече за колкото може по-малък предмет.

Лекарите от древността са владеели знанието за цялото човешко тяло, но съвременните лекари не са такива. Днес ние вече не можем да срещнем семеен лекар от стария тип — днес той се е превърнал в изкопаемо. Освен това, днес не се доверяват на неговите знания. Той знае твърде много неща, следователно, в нито едно от тях не е достатъчно запознат. Днес има специалисти по очни болести и специалисти по очилата и на тях може да им се има доверие, защото са получили максимума знания в определена област.

Например има толкова много книги, написани по проблемите на зрението, че не ще ви стигне целият живот да ги прочетете. Напълно възможно е в недалечно бъдеще да се появят специалисти по лявото око и по дясното око, или специалисти по очилата и по лещите. С увеличаването на знанията за очите тяхното изучаване ще се разделя на все по-малки части, защото всяка част е важна сама за себе си. Целта на науката е концентрацията на вниманието върху толкова малък участък, че да може да проникне в цялата му дълбочина. Именно по този начин науката прави откритията.

Както вече казах, науката може да достигне само до петото тяло, защото до петото тяло съществува индивидуалността, върху която може да се фокусира науката. С шестото тяло започва Космическото, което е отвъд пределите на фокуса на науката. Космическото тяло означава тоталност — науката не може да проникне тук, защото тя върви от малкото към по-малкото. Само религията може да обхване Космическото. За науката трудността започва с Брахман — космическата същност. Не смятам, че науката някога ще успее да постигне Брахман, тъй като тогава ще й се наложи да изостави специализацията. Но щом само специализацията бъде отхвърлена, науката ще престане да бъде наука като такава. Тогава тя ще бъде обобщаваща и огромна като религията. Затова с помощта на науката ние можем да пътуваме само до петото тяло, тук науката изчезва, а на седмото тя въобще е невъзможна, защото всичките й изследвания са насочени към живота.

Самият център на съществувание е живот. Ние искаме по-малко да боледуваме и да бъдем по-здрави. Искаме да живеем повече, по-щастливо и комфортно. Целта на науката е да направи живота по-щастлив, комфортен, носещ повече удоволствие, здраве и радост. Но седмото тяло предполага приемане на смъртта — това е пределната смърт. Тук медитиращият излиза отвъд границите на търсенето на живота. Той казва: „Искам да позная и смъртта. Познах съществуванието и тайните на битието. Сега искам да позная не-съществуванието, небитието“.

В тази област науката е безсмислена. Учени като Фройд ще нарекат това стремеж към смъртта и ще кажат, че това е болестно състояние на ума — стремеж към самоубийство. Според Фройд освобождението и нирвана не са водачи на живота и доказват вашия стремеж да умрете. Такъв учен ще каже, че вие просто искате да умрете, защото сте болни. Учението е против желанието за смъртта, защото науката се базира на волята за живот, на разширяването на нейната сфера на влияние. Човекът, който иска да живее, е здрав, но настъпва момент, когато желанието за смъртта също е здраво. Ако някой се стреми към смъртта преди настъпването на този момент, тогава той е болен. Но в живота настъпва такъв момент, когато човек иска да умре заради избавлението от смъртта.

Може да се каже, че е по-добре да си в бодро състояние, отколкото да спиш. И постепенно ние започваме да отделяме повече време на деня, отколкото на нощта. В началото нощта настъпва в шест часа вечерта, а сега в два часа след полунощ. Ние отдаваме нощното време на дневното. Някои съвременни мислители отиват по-далеч, смятайки, че ако нощта въобще бъде махната от живота на човека, значителна част от живота му ще бъде освободена от риска да бъде изразходвана напразно. Нима има потребност от сън? Със съня трябва да се приключи, твърдят те. Но радостта е не само в бодърстването, а и в съня. Желанието да се събудиш е естествено и изпълнено с радост, но и желанието за сън е такова. Ако до последния си дъх човек поддържа желанието си да живее, това не е здрав стремеж. Ако от самото си раждане човек се стреми към смъртта, това също е неестествено. Ако детето иска да умре, значи е болно, трябва да бъде лекувано. Ако старецът иска да живее, той също е болен и трябва да бъде лекуван.

Животът и смъртта са двете крайности на съществуванието. Ако приемете само едната, непременно ще станете осакатени. Това осакатяване ще остане с вас до момента, в който не приемете втората полярност. Важни са и двете полярности — съществуванието и не-съществуванието. Този, който приема живота и смъртта, може да бъде наречен здрав човек. Този, който казва: „Аз познах какво означава да бъдеш, сега искам да разбера какво означава да не бъдеш“, той не се бои от не-съществуванието.

Седмото ниво е само за смели хора, готови да изследват смъртта, състоянието на угасване. Те са вкусили живота, сега искат да вкусят и смъртта.

Сега трябва да разберете, че смъртта слиза от седмото ниво. Това, което ни е известно като живот, идва с първото ниво. Раждането започва с физическото тяло, раждането означава начало на физическото, материалното. Затова в началото физическото тяло влиза в утробата на майката и само след това следват останалите тела. И така, първото тяло е начало на живота, а последното тяло, тялото на нирвана, е това, откъдето идва смъртта. Затова хората, които са твърде привързани към първото тяло, панически се страхуват от смъртта, а страхуващият се от смъртта не може да познае седмото тяло.

С постепенното отпускане на физическото тяло настъпва моментът на приемане на смъртта. Само тогава ние знаем. Познаващият смъртта е освободен в истинския смисъл на тази дума, защото тогава животът и смъртта се превръщат в двете части на едно и също нещо, а човекът излиза отвъд тези граници. Затова дори няма надежда, че науката ще достигне до седмото тяло, макар и да има известна възможност тя да проникне до шестото ниво.

Вратите на четвъртото тяло са отворени за науката, сега за нея не е толкова трудно да достигне до петото тяло, но за това са необходими хора с научен ум и религиозно сърце. Щом се появят такива, преходът към петото ниво няма да ни кара да го чакаме. Но това е трудна комбинация, защото обучението на учените в множество направления блокира тяхната религиозност. По същия начин и религиозното обучение пречи на човека да стане учен. Тези два направления никъде не се пресичат, което създава проблемите.

Но понякога това се случва и в такива случаи знанието достига нов връх. Да вземем например Патанджали — той бил човек с научен ум, но отишъл в религията. Той издигнал йога на висота, ненадмината и досега. Патанджали отдавна е мъртъв, оттогава е било възможно да се направи още много, но не се намерил нито един човек, който да притежава интелекта на учен и вътрешния свят на духовен практик. Нито един не се издигнал на по-висока степен в йога. Шри Ауробиндо се опита, но не успя.

Умът на Шри Ауробиндо бил научен — може би по-научен от този на Патанджали, защото той получил образование на Запад. Неговото образование било безупречно и превъзходно. Когато бил на шест години, баща му го изпратил извън Индия, като му забранил да се връща до пълното си възмъжаване. Дори легнал на смъртния си одър, когато роднините му го уговаряли за връщането на Шри Ауробиндо, бащата не разрешил. Той казал: „Няма нищо страшно, ако не го видя преди смъртта си. Той трябва изцяло да се пропие от западната култура. Няма да позволя и сянка от Изтока да падне върху него. Не му съобщавайте за моята смърт“. Вероятно той е бил много смел баща. Ето по какъв начин Шри Ауробиндо дълбоко се потопил в културата на Запада. Ако в света е имало човек, който да може да бъде наречен западняк, това е бил именно Шри Ауробиндо. След връщането си в Индия той трябвало отново да учи родния си език.

Научните му знания били пълни, но религията била внедрена в него много по-късно и не успяла да проникне дълбоко — иначе този човек би покорил по-високи върхове от Патанджали. Но това не се случило. С по-дълбокото си разбиране западното образование се превърнало в препятствие, защото той мислел напълно като учен. Той пренесъл цялата теория на Дарвин в религията. Той въвел в религията мислите, донесени от Запада. Но не притежавал вътрешното разбиране на религията, което не могъл да пренесе в науката. В резултат написал обемни научни трудове, където религията се проследява напълно повърхностно, защото всички опити да се обяснят тайните на шестото и седмото тяло са обречени на неуспех, защото те са необясними с термините на науката и логиката. Когато се постигне равновесие между научния интелект и религиозния ум, задължително се достига голяма висока. Но тази възможност е твърде малка на Изток, защото Изтокът е изгубил своята религиозност, а научното мислене никога не я е имало. На Запад такава възможност е по-голяма, защото там има твърде много науки.

Когато възникне излишък, махалото винаги се отклонява в противоположната страна. Затова западните интелектуалци четат Гитата с удоволствие, каквото вече не се среща на Изток.

Когато Шопенхауер за пръв път прочел Гитата, той я поставил върху главата си и затанцувал в екстаз. Когато околните се заинтересовали каква е причината за безумното му поведение, той отвърнал: „Тази книга е достойна не само за прочит, но и за това да я поставя на главата си и да се впусна в танц! Никога преди не съм знаел, че на земята са живели хора, говорещи по подобен начин. Никога не съм бил способен да изложа с думи мислите си така, както това е направено в тази книга“. Сега в Индия вече не можеш да намериш човек, който да танцува с Гитата на главата си. Има само такива, които я поставят под себе си, когато пътуват в метрото — но това е толкова безсмислено.

В края на века ще бъдат открити нови висоти, защото когато възникне потребност, в света се активизират много сили. Преди смъртта си Айнщайн станал религиозен. През целия си живот си оставал учен, но преди приближаването на смъртта станал религиозен. Затова учените казват: „Не трябва да се приемат сериозно последните думи на Айнщайн. Той си е загубил ума“.

Последните думи на Айнщайн са преизпълнени със смисъл. Той казва: „Мислех, че мога да позная всичко за света, което може да бъде познато, но колкото повече познавам, толкова повече разбирам безсмислието на своите усилия, защото непознатото остава безкрайно голямо. Мислех, че ще мога да разреша тайната на света, чрез науката, да я сведа до математическо уравнение и тогава тя ще престане да бъде тайна. Но проблемите на математиката ставата все повече и повече, и вместо да се разрешат тайните на света, те сами по себе си ставаха тайна. Сега този проблем е невъзможно да бъде разрешен“.

Някои от най-великите учени на съвременността блуждаят по периферията на религията. Тази възможност е станала реална за науката, защото тя е изследвала второто тяло и се придвижва към третото, където е невъзможно да бъдат избегнати отблясъците на религията. Тя сама навлиза в неизвестния свят на неувереността и възможностите. Понякога й се налага да признава непознаваемото. Науката се принуждава да признава, че съществува много повече, отколкото може да се види с невъоръжени очи. Невидимото съществува, нечуваното съществува. Преди сто години твърдяхме, че ако нещо е невъзможно да бъде видяно, чуто, докоснато, значи то не съществува. Сега науката казва противоположното. Тя казва, че видимата част е малка, невидимата е огромна. Диапазонът на звука е малък, но нечуваното е безкрайно.

Това, което може да се улови от очите, е само малка част от съществуването. Нашето ухо е способно да улавя много малък диапазон от звуковите вълни. Понякога, случайно, ние ставаме по-чувствителни към вълните, намиращи се над или под приемания от нас диапазон.

Веднъж един човек паднал в планината и си повредил слуха. Започнал да долавя вълните от градските радиостанции. Докато бил в болницата, той се оказал в затруднено положение — в началото въобще не разбирал какво става. Помислил си: „Или се побърквам, или не разбирам какво става“.

Когато положението се поизяснило, той се оплакал на лекаря, като му казал: „Нима в болницата радиото е включено непрекъснато?“ Лекарят отвърнал, че радиото въобще не е включено. Но болният настоявал, че чува обзора на новините, като преразказал съдържанието им. Лекарят отишъл в кабинета си и включил радиото. Бил удивен, когато чул същата програма. Ситуацията станала по-ясна. Ухото на болния започнало да улавя нова дължина на вълната — това се случило при падането.

Напълно възможно е в недалечно бъдеще да може да възприемаме вълните директно, прикрепвайки неголямо приспособление в ухото си. Безкрайно количество звуци ни обкръжава, но ние не ги чуваме поради ограничения диапазон на нашето възприятие. Не чуваме дори много силни звуци. Когато пада метеор, звукът е оглушителен, но ние не го чуваме. Ако ситуацията се променеше, хората щяха да оглушеят. По същия начин нашата телесна температура се движи между 98—110° по Фаренхайт. Ако тя се понижи под тези граници или се повиши, ние умираме. Животът ни се движи в предели те на десет-дванадесет градуса. Температурата има огромен диапазон. Тя може да бъде много над или много под тези граници, но ние нямаме никакво отношение към това.

По същия начин сме ограничени към всичко. Но ние можем да познаем задграничното, защото и зад нашите граници съществува свят. Науката признава неговото съществуване. С появата на признание започва търсенето. Всичко това може да бъде познато и именно по тази причина аз утвърждавам възможността за проникване на науката до петото тяло.

 

 

Кой познава не-съществуванието и на какво основание то може да бъде познато?

Въпросът е неправилен. Такъв въпрос не трябва да се задава, защото питайки: „Кой познава не-съществуванието?“ ние подразбираме, че някой остава. Тогава това вече не е не-съществувание.

 

 

По какъв начин се съобщава това знание?

Няма никакво съобщение. Например, нощем вие спите… Вие осъзнавате само ставащото в будно състояние. Заспивайки, вие забравяте всичко наоколо. Затова можете да разкажете само за часовете на бодърстване — за ситуациите, съществували само до момента на заспиването. Но като правило вие постъпвате по обратния начин. Вие казвате: „Легнах си да спя в осем часа“. Това не е вярно. Би трябвало да кажете: „До осем часа не съм спал“. Вие не можете да кажете нищо за съня, защото когато спите, кой съобщава? Съобщението е възможно от другата страна: „Не съм спал до осем часа“ или „Зная, че до осем часа бях буден, но случилото се след това ми е неизвестно. След това зная, че се събудих в шест часа. Между осем вечерта и шест сутринта има промеждутък, по време, на който съм спал“.

Това е само един пример. Ние знаем за ставащото само до шестото тяло. Когато се издигнем до седмото и отново се спуснем до шестото, можем само да кажем: „Аха! Бях някъде. Преживях не-съществуванието“. Такъв отчет се дава само в шестото тяло, мнозина престават да говорят, когато достигнат седмото ниво. Това си има причина — защо да говориш за нещо, за което не може да се говори?

Витгенщайн е направил едно много ценно изявление. То гласи: „Това, за което не може да се говори, не трябва да се говори“.

Мнозина са говорили за неизразимото, поставяйки ни в крайно затруднително положение. Това се е превърнало в негативно съобщение. Това е новина от пределната граница, в която се казва: „До тази точка бях, но след това ме нямаше.“ Тази граница е пределът на шестото тяло.

Ведите, Библията, Упанишадите, Ритата се издигат до шестото тяло. Седмото е неизразимо, следователно, за него не може да се говори. На седмото ниво не остава нито знаещ, нито самото знание. Не остава дори този, когото приемаме за свидетел. Говорейки за тази пропаст, ние използваме езика на отрицанието. Затова Ведите и Упанишадите са принудени да казват: „Нито това, нито онова. Не питайте какво има там. Ние можем да разкажем само за това, което там го няма. Можем да разкажем само, че това, което е било, го няма. Там няма нито баща, нито жена, нито материя, нито преживяване, нито знание. Няма и «аз» — там няма его. Там няма свят, нито неговия Създател. Там няма нищо“. Това е границата на шестото тяло. Какво има там? Вие мълчите, защото това е неизразимо.

Идвали са съобщения за Брахман, но намиращото се отвъд неговите предели винаги се изразява в негативна форма, както е говорил Буда. Той с всички сили се опитвал да разкаже за седмото ниво. Затова всичките му твърдения са отрицателни, затова не са намерили разбиране сред неговите сънародници. Преживяването на Брахман, бъдейки позитивно, е било познато и разбрано. Брахман се смята за сат-чит-ананда — съществувание-съзнание-блаженство — такова позитивно утвърждение е било разбрано от мнозина. Но Буда говори за това, което не е. Може би той е единственият, който е полагал усилия седмото ниво да стане познато.

Буда не бил приет в Индия, защото говорил за място без корени и форма. Хората слушали и мислели, че това е безполезно. „Какво ще правим там, където няма нищо? — казвали те. — В крайна сметка, покажи ни място, където ще бъдем“. А Буда казвал: „Няма да ви има“. Затова хората от тази страна напуснали Буда, тъй като искали да се запазят до последно.

Буда и Махавира били съвременници, но хората разбирали по-добре Махавира, защото той говорел за събитията до петото ниво. Той дори не споменавал за шестия план. Причината била в това, че Махавира имал научен ум. Колкото и да се опитвал да даде обяснение за шестото тяло, думите му ставали двусмислени, неясни, алогични. До петото ниво всичко било стабилно, за всичко можело да се разкаже, защото до това ниво намираме сходство с познатия ни опит на преживяването.

Да предположим, че някъде в океана има едно малко островче, на което расте само един вид цвете. Жителите на острова не са ходили никъде другаде. Но веднъж идва кораб и отвежда аборигена на континента. Там той вижда множество цветя. За него „цвете“ означава определеният вид цвете, растящ на неговия остров.

Сега, за пръв път в живота му, значението на тази дума се разширява, той разбира, че тя обозначава хиляди различни видове. Аборигенът вижда лилии и рози, жасмин и хризантеми. Той се вълнува. Как да обясни на сънародниците си, че цветето не е само този вид, срещан на неговия остров? Как да им обясни, че цветята имат свои названия, защото на острова му има само един вид цвете, което поради своята единичност няма друго название, а е просто „цвете“? Той се безпокои как ще може да разкаже за лалетата и хиацинтите?

Връщайки се на острова, този човек неочаквано намира изход. В крайна сметка, има едно цвете, от което можеш да се отблъснеш. С помощта на това цвете той се опитва да предаде различните форми, окраски и аромати, за да предаде същността на своето откритие. Той ще каже: „Точно както нашето цвете е бяло, има цветя червени, сини, розови. Нашето цвете е малко, но има и големи цветя.“ Той може да предаде съобщение по подобен начин, защото има поне едно цвете.

Но да предположим, че той отиде не в друга страна, а на Луната, където няма цветя, атмосферата е непривична, всичко е съвсем различно. Връщайки се у дома ще му бъде крайно трудно да разкаже за видяното, поради отсъствието на сходни преживявания, от които би могъл да се оттласне.

Ситуацията е именно такава.

До петото ниво ние с лекота намираме думи за обяснение, но това е като да разказваме за хиляди цветя, опирайки се на знанието за едно. От шестото ниво езикът започва да се обърква. Достигаме до момент, когато за обяснението вече не е достатъчна разликата между едно и хиляда. Това е много трудно. Но дори тогава с помощта на отрицанието или тоталността може да се предаде някакъв мисъл. Можем да кажем, че там няма граници, че там е безгранично. Знаем какво е граница и с помощта на това знание можем да предадем, че там няма граници. Независимо от крайната неяснота на идеята можем да си помислим, че разбираме за какво става дума. Но това не е така.

Възниква объркване. Възниква усещане, че разбираме — там няма граница. Но какво означава „там няма граница“? Нашият опит е свързан само с ограниченото. Островитяните могат да кажат: „Да, разбрахме. Ето цветето, за което говориш“. Този, който е посетил други страни, ще възкликне: „Не, не! Не е това цвете. То няма нищо общо с цветята, за които ви разказвам — такива цветя няма тук“. Тогава аборигените ще отвърнат: „Защо ги наричаш цветя, ако не са такива, като нашето цвете? Само то е цвете“.

Ние също сме подвластни на илюзиите на разбирането. Когато ни казват, че Бог е безкраен и безграничен, ние казваме, че разбираме. Но опитът ни е свързан само с ограниченото. Ние нищо не разбираме, ние знаем само думата „граница“. Добавяйки приставката „без“ ние чувстваме, че знаем и разбираме какво е безгранично. Но самият опит да си представим безграничното предизвиква страх. Колкото и да разширявате видението, границите остават. Вие отивате все по-далеч и по-далеч, но щом спрете, границата се появява.

За нашия ум безгранично е това, чиито граници се намират много далеч. Те са толкова далеч, че ние не сме в състояние да ги уловим, но те все пак съществуват. И тогава ние отново губим. И така, на шестият план нещо може да бъде казано, дори ни се струва, че разбираме, макар да не е така.

Що се отнася до седмото ниво, тук ние не можем Дори да кажем, че разбираме. За седмото дори е невъзможно да се говори. Ако някой се опита, ние веднага го спираме: „Що за абсурд говориш!“ за обозначение на седмото се използват абсурдни слова — думи, които нищо не означават, думи, които нямат смисъл.

Да вземе за пример АУМ: тази дума няма смисъл, но ние я използваме във връзка със седмото ниво. До петото тяло ние можем да говорим, но когато някой настоява да говори за седмото, ние отговаряме: „АУМ“. За това в края на Писанията стои АУМ шанти. Знаете ли какво означава това? Тези думи означават, че е настъпило седмото ниво — по-нататък няма за какво да се говори. Писанията завършват с настъпването на седмото. Началото на седмото означава край на Писанията. В края на Писанията ние не пишем Край, а поставяме АУМ шанти. АУМ е символ на седмото ниво, той служи за обозначаване на невъзможността на по-нататъшните разсъждения. Той ни подтиква да запазим спокойствие по отношение на следващото.

Ние сме открили абсурдното, нямащото смисъл, лишеното от мотивация слово. Ако зад него се криеше някакъв мотив, то би станало безполезно, защото ние сме го създали за света, където завършват всички мотиви. То е безмотивно, следователно не съществува в нито един друг език на света. Провеждани са множество експерименти, но в АУМ няма никакъв смисъл. В края на молитвата християнинът казва: Амин. Той казва „Достатъчно! Край! След това е светът. Повече нито дума“. Но това е еквивалент на АУМ. АУМ не може да се преведе. Това е символ, избран от нас за обозначаване на седмото.

Тази дума е написана върху стените на храмовете като напомняне да не спираме на шестото ниво, защото има и седмо. Поставят го върху изображенията на Кришна и Рама като предположение за това, че то е по-велико от тях. Кришна гледа от него, но АУМ е велико, несравнимо огромно. Всичко се появява от него, всичко се разтваря в него. Затова нищо в света не може да се сравни с АУМ. Това е светая светих в смисъла, че то се явява крайно, отвъдпределно, където всичко губи своята идентификация.

Затова нищо не може да бъде разказано за седмото ниво на съзнанието. То може да бъде описано само с термините на отрицанието: „Това не е, то не може да бъде това“, и т.н. но и това има някакъв смисъл само до шестото ниво. Затова много пророци и светци са пазили мълчание по повод на седмото. Тези, които се опитват да говорят, са си създали множество проблеми, защото дори по време на разказа се е налагало отново и отново да повтарят, че това е неизразимо. Те отново и отново предупреждават своите слушатели: „Ние говорим за това, но все пак за това не може да се говори“. Тогава ние се оказваме в затруднение. Защо ни говорят за това, за което не може да се говори? Не трябва да се разказва за това. Но светците са казвали: „Седмото определено съществува, но ние нямаме думи, достойни за неговото описание“. Нищо в света не може да се сравни с това — то е неизразимо. Много може да се разказва за него, много може да се изрази, но трудността е в това, че няма средства, с които да го облечем в думи. То може да бъде познато, но не може да бъде изразено.

Затова тези, които някога са били велики оратори, били са в състояние да дадат обяснение на всичко съществуващо под слънцето, внезапно се превръщат в неми, връщайки се от седмото ниво. Когато те внезапно замлъкнат, тяхното мълчание съдържа в себе си послание: очите им разказват за непроизносимото. Например, относно вашия въпрос: Буда е заявил, че някои въпроси не трябва да се задават. Той казал: „не задавайте тези задавайте тези въпроси. Неправилно е да се дават отговори на тях“, като подразбирал под това, че някои неща са неопределими, следователно не трябва да се обсъждат. Самото обсъждане би било невярно.

Лаодзъ казва: „Моля, не ме карайте да пиша, защото всичко написано се превръща в лъжа. Аз никога не съм успял да предам това, което съм искал да предам. Мога да запиша само това, което не искам да кажа. Но каква полза има от това?“

Затова до самия си край той нищо не е писал. По натиска на своите съграждани Лаодзъ написал един кратък текст. Първото изречение гласи: „Дао, което е Дао, не е трайно Дао“ — „Истината, изразена, е лъжа“.

Но това е истината на седмото ниво. На шестото ниво тя не е лъжа, а неопределена двусмислица. На петото ниво изказаната истина е несъмнена. На седмото ниво е невъзможно самото нейно изразяване. Как може да съществува език и реч там, където нас вече ни няма? Те изчезват заедно с нас.

 

 

Какви са отличителните характеристики на АУМ, според които то е било избрано да представи седмото ниво?

Има две причини за избора на АУМ. Първата е, че необходимата дума трябва да бъде лишена от смисъл — ако думата съдържа някакъв смисъл, тя ни връща на петото ниво. Затова е била нужна безсмислена дума. Всички наши думи са преизпълнени със значение. Ние създаваме думи, за да съдържат смисъл. Ако те са безсъдържателни, за какво ще ги използваме? Ние ги използваме в разговор, а целта на разговора е предаването на някакви сили.

Когато произнеса някаква дума, тя трябва да събуди някакъв смисъл у вас. Затова връщащият се от седмото ниво чувства, че ако се опита да предаде преживяното с думи, това незабавно ще го свали на петото ниво. Тогава тези думи ще бъдат въведени в речници, в които ще ги прочетат хората и ще си помислят, че разбират. Но седмото не съдържа смисъл. Може да се каже, че то е или безсмислено, или е отвъд пределите на смисъла, което означава едно и също.

Така че каква дума може да бъде избрана в контекста на това, че на седмото ниво се губи целият смисъл? Как може да бъде създадена такава дума? Такава дума е била създадена с помощта на великото видение и предвиждане по съвсем научен път. Трябвало е да се създаде базова дума, която да стане основа. Как е намерена дума, която не съдържа смисъл? По какъв начин тя е била създадена? В по-дълбоко разбиране тя би станала символ на първоизточника.

Трите основни звука на нашата реч са а-у-м. Всички създадени думи са само по-нататъшно развитие на тези три звука. Самите звуци не носят в себе си смисъл, само съчетанието им придобива определен смисъл. Когато „а“ става дума, тя носи в себе си смислово натоварване. Но сами по себе си те са безсмислени. И въпреки това те са корените, от които се е развила цялата наша реч.

И така, именно тези три базови звука са били взети при създаването на думата АУМ. Сега АУМ може да се напише, но в записан вид на човек може да му се стори, че тази дума съдържа смисъл, подобно на останалите записани думи. Хората могат да си помислят, че АУМ обозначава това, което е на седмото ниво. Затова се е появила не думата, а рисунката — не е използвана нито една от известните букви. Трите букви а-у-м са само звуци, а не букви или думи. АУМ е дошла в съществуванието под формата на рисунка, за да не попадне в речниците и да не се превърне във въпросителен знак, вместо да се набива в очите. То е дошло по такъв начин, за да разбуди в човека стремежа да си изясни неговото значение.

Когато човек чете санскрит или други древни езици, става много трудно да обясни думите. Думите могат да бъдат уловени, защото те имат значение, но К, символът на АУМ, е отвъд пределите на познанието. Хората винаги питат: „Какво означава АУМ? В какво е неговата важност? Какво е неговото значение и защо то не се записва с букви? За какво е тази форма на рисунката?“ Ако внимателно се вгледате в рисунката, ще видите, че тя се състои от три компонента, които са символите на звуците а-у-м.

Рисунката изисква дълбоко изучаване — това не е обикновена картинка. Тук търсенето се води от четвъртото ниво, а не от физическото. Работа е там, че когато човек навлезе в четвъртото ниво, намирайки се в състояние на не-ум, без мисли, вътре в него започват да вибрират нотите а-у-м, а тяхната комбинация образува думата АУМ. Когато вътрешната тишина е безупречна, когато мислите изчезнат напълно, тогава АУМ започва да звучи отвътре. Този звук е бил уловен на четвъртото ниво, където повече няма нито мисли, нито език. Именно по такъв начин е бил уловен този звук.

Както вече казах по-рано, всяка дума притежава собствена конструкция. При използването на определена дума в ума се формира определена конструкция. Ако някой медитира върху АУМ, при резонанса на четвъртото ниво вътре в него започва да се проявява определена картина. Именно така са били открити всички основни мантри.

Когато по време на медитация се улавя резонанс на определена чакра, тогава се открива коренната мантра на тази чакра. АУМ е пределното семе. То не принадлежи на никоя определена чакра, по-скоро е символ на седмото, което е безпределно и вечно. Когато хиляди търсещи са потвърдили истинността на преживяванията, думата е била одобрена и приета. Тя не се е появила с одобрението на един човек или дори на група хора. Когато една и съща дума започне да вибрира в множество медитиращи, когато милиони потвърдят нейната истинност, само тогава изборът спира върху нея. Думата АУМ не е наследствена собственост и принадлежност към някаква определена религия или организация. Затова будисти и джайни свободно я ползват без всякакъв страх. Тя не е собственост на индуизма. Причината е в това, че тя е била достигната от медитиращите по различни пътища. Откритите в други страни еквиваленти също в известна степен са фрагменти на тази дума.

При внимателно разглеждане на откритията на римските и арабски търсещи става разбираемо, че те разнообразно са ползвали звука „м“. При някои се среща също и „а“, но „м“ е напълно определен. Причината е в това, че звуците „а“ и „у“ са по-фини и следователно е по-трудно да бъдат уловени. Затова първата част на думата се изплъзва от нашето внимание и ние чуваме само последния звук. Ако в затворена стая пеем АУМ, предшестващите звуци отстъпват място на „м“, което вибрира във всичко. Затова медитиращите стигат до извода, че звукът „м“ е определен, докато предшестващото не е напълно ясно. Разликата е само в остротата на слуха, но когато и да се е провеждало търсене в тази посока, всичко или част от тази дума е било улавяно от медитиращите. Когато се провежда голям експеримент — например ако хиляда учени правят един и същи опит и получават еднакъв резултат, опитът се смята за достоверен.

Индия е щастлива страна, хиляди години живеещите в нея са извършвали пътуване в себе си. Никога в света в експеримента не са участвали толкова много хора. Десет хиляди медитиращи се събирали около Буда, четиридесет хиляди жени и мъже обкръжавали Махавира. В малкото място Бихар четиридесет хиляди ученика на Махавира участвали в опита. Никъде по света не е имало нещо подобно. Исус бил съвсем сам, Мохамед изгубил целия си живот в безплодна битка с невежи хора.

В нашата страна се е създала особена ситуация, в която хората осъзнавали, че това не е предмет на спор. Тук на всички е било ясно, че се дава велика възможност да наблюдават и проверяват преживяванията на различни медитиращи на различни планове. Там, където участниците са само двама, вероятността от грешка е голяма, но когато участват четиридесет хиляди, грешката е изключена. Четиридесет хиляди са участвали в разнообразни медитативни техники. Всичко е било щателно обмислено, проверено и уловено.

Затова в Индия са направени повече открития в духовен план, отколкото, в която и да е друга страна. Търсещите в другите страни са били сами. Точно както в наши дни на Запад се провеждат широко мащабни научни опити, в които участва армия от учени, така и в Индия в науката за душата едновременно са участвали хиляди гении и интелектуалци. Откритията, които те са донесли от пътуването си в душата, са крайно полезни, но при пътуването в други страни това знание е било или унищожено, или е станало фрагментарно.

Да вземе например кръста на Исус — това са остатъци от свастика. Това е всичко, което е останало от древния символ след продължителното му пътуване в древни страни. Свастиката е била също такъв символ, както и АУМ — с тази разлика, че тя е символ на петото ниво, а АУМ — на седмото. Рисунката на свастиката е динамична. Нейните разклонения са разгънати, създавайки впечатление за движение. Символът на цялото време се върти. Под обикновен свят се подразбира това, което е в постоянно движение. В АУМ няма никакво движение. Всичко е в абсолютен покой и мълчание. В момента на възникване на християнството свастиката се е превърната в кръст. Напълно възможно е Исус да е ходил в Египет, както е бил в Индия. Той се е обучавал в Наланда, най-древния будистки университет и в жреческите школи на Египет, където е почерпил голямата част от своите знания, както и знание за свастиката. Но това знание ни напомня за човека, видял множество цветя и опитал се да разкаже за това на своите сънародници, познаващи само един вид цвете. Посланието на Исус било унищожено, останал само кръстът.

Горният фрагмент на знака АУМ достигнал до исляма. Полумесецът, на когото се кланят мюсюлманите, се е отделил от АУМ по време на пътуването на символа в Арабия. Думите и символите по време на своето пътуване са подлагани на разрушение — през хилядолетията трудно може да се разпознае първичната им форма. Към тях се добавят нови звуци, нови думи. Произнасят ги различни хора, говорещи на различни езици. Настъпват разнообразни изменения и когато нещо се отдели от първоначалния източник, трудно може да се определи неговото място в оригинала. Духовното течение на целия свят е тясно свързано с Индия, защото базовият, първоначален източник на духовността се е зародил именно тук, именно оттук вестта за това се е разпространила по целия свят. Но посланиците са отнесли знанието в други страни, където хората разговарят на други езици. Липсвала е яснота при предаването и получаването на знанията. В наши дни нито един християнин, носещ на врата си кръст, дори не се досеща, че това е свастика. Нито един мюсюлманин не знае, че полумесецът е фрагмент от АУМ.

Според някои познавачи на католицизма Амин е само видоизменен АУМ. В края на християнската молитва се произнася Амин за израз на почит към Божественото. Изследователите смятат също, че думите от Библията, където се казва: „В началото беше слово, и словото беше Бог“, се подразбира АУМ. Амин се смята за алфа и омега — начало и край. Казват, че Исус казал на апостол Йоан: „Аз съм Амин“. На други места Амин се използва със значение на абсолютната истина. Множество латински думи се използват в католическите молитви и всички те съдържат разнообразни модификации на АУМ. Например, Per omni secula seculorum и т.н. или да вземем английския език: omnipresent — вездесъщ, omniscient — всезнаещ, omnipotent — всемогъщ.

В наши дни много християнски църкви в Индия започват да използват АУМ в своите молитви и поставят изображение на символа върху царските врати. Например, в колежа Света Мария в Дарджелинг на вратите, водещи към олтара, е поставен символът й.