Ошо
Кундалини и чакрите (2)

2
Възмъжаването на вървящия по пътя

В една от беседите си Вие казахте, че внезапното и непосредствено слизане на благодатта понякога може да се окаже нещастие. Не е изключено човек да пострада, да си загуби ума, дори да умре. Възниква напълно естественият въпрос: значи благодатта невинаги е благословена и благотворна? Нима благодатта не се придържа към свой вътрешен баланс? Нещастието може да настъпи поради несъответствието на приемащия. В такъв случай как благодатта може да се спусне в неподготвения?

Бог не е личност, а енергия. С това се обяснява фактът, че енергията не взема под внимание индивидуалната личност. Каквото и да се случва с всяка отделна индивидуалност, е непредубедено.

Например: дървото, растящо на брега на реката, се подхранва от преминаващия край него поток. То цъфти през пролетта, ражда плодове и израства. А дървото, паднало в самия поток, може да бъде отнесено от бързото речно течение. Реката няма отношение към тези дървета. Тя не е заинтересована нито от това, че първо подхранва едното, нито от това, че разрушава второто. Реката просто тече. Реката е течаща енергия, а не личност.

Ние непрекъснато бъркаме, разглеждайки Бог като личност. Оттук и всички наши представи за Него като за личност. Ние казваме, че Той е толкова добър, че Той е толкова милосърден, че Той винаги ни благославя и пази. Ние натрапваме на Бога своите желания и очаквания. Можеш да натрапваш очакванията си на личността, а ако те не се оправдаят, да припишеш отговорността на личността. Такъв подход е невъзможен към енергията. Затова, щом се обърнем към енергията като към личност, ние моментално се отклоняваме от правия път, защото се загубваме в илюзиите. Ако имаме работа с енергията като такава, резултатът ще бъде съвършено друг.

Ако се обърнем например към такова явление, като силата на тежестта — ние ходим по земята само благодарение на нея, но тази сила не е предназначена само за това да можем да ходим. Вие се заблуждавате, мислейки, че ако престанете да ходите, гравитацията ще изчезне от съществуването. Тази сила е присъствала на Земята, когато човешкият род не е съществувал, тя ще остане и след нашето изчезване. Ако си невнимателен при ходене, можеш да паднеш и да си счупиш крака. Това също ще се случи вследствие на закона за гравитацията. Но в случилото се няма да вините никого, освен себе си, тъй като тук не участва друга личност. Гравитацията е енергиен поток. Вие трябва да подхождате внимателно към законите на неговото функциониране, ако искате да работите с него. Но той ли трябва да мисли как да се държи с вас?

Енергията на Бога не взима никого под внимание. Всъщност, некоректно е да се каже „енергията на Бога“, по-правилно е да се каже, че Бог — това е енергия. Бог не мисли за това как да се държи. Енергията се подчинява на собствен закон и този извечен закон е религията.

Под религия тук се подразбират законите на поведението, общуването с енергията, която е Бог.

Ако вашето поведение е изпълнено с разбиране, проницателност и съответствие с тази енергия, тогава тя се превръща за вас в благослов, благодат — но не по собственото й желание, а само благодарение на вас. Ако вашето поведение е право противоположно, ако постъпвате въпреки законите на енергията, тя става разрушителна за вас. В този случай не Бог променя своето отношение или качество. Причината за всичко това сте вие.

Погрешно е да се разглежда Бог като личност. Бог не е личност, а енергия. Следователно, молитвите и поклонението не носят в себе си никакъв смисъл. Безсмислено е да се очаква нещо от Бог. Ако вие искате Божествената енергия да стане благослов, благодат, вие трябва да положите усилие, да се промените. Следователно, духовните практики са изпълнени със смисъл, но молитвите — не. Медитацията има смисъл, а молитвата — не. Разберете ясно тази разлика.

В молитвата вие манипулирате Бог — молите, настоявате, очаквате, изисквате. В медитацията работите над себе си. При поклонението правите нещо с Бог. При духовния стремеж променяте себе си. Усилията за духовния растеж означават едно — вие се трансформирате, преобразявате се по такъв начин, за да съответствате, да сте в унисон със съществуването, с религията, а не да им противостоите. Реката тече, но вас, подобно на силно дърво, не ви отнася течението. Напротив, водата на реката укрепва корените ви, а не ги подмива. Когато възприемаме Бог като енергия, моментално се променя цялата структура на религията.

В това се крие и причината за моето твърдение, че благодатта слезе неочаквано и непосредствено, тя може да се превърне в причина за нещастие. Вторият въпрос звучеше така:

 

 

Може ли неподходящ човек да стане приемник на благодатта!

Не, благодатта никога не посещава неподготвения. Тя слиза само в подготвения. Но понякога неподходящ човек внезапно развива необходимите качества, без сам да осъзнава това. Такова събитие се случва само при определени условия: например, светлината е видима само за тези, които имат зрение, слепците не могат да я видят. Но ако слепецът, на когото чрез лечебно изкуство бъде върнато зрението, погледне директно към слънцето, той ще си причини огромна вреда. Първо трябва да носи слънчеви очила един-два месеца и търпеливо да чака.

Когато невъзприемчив човек внезапно стане възприемчив, голяма е вероятността за непредвидени усложнения. В случая със слепеца не можем да виним слънцето. Той трябва първо да заздрави зрението си, за да могат очите му да издържат на ярката слънчева светлина, иначе го заплашва повторна слепота. Първичната слепота се поддава на лечение, но вторичната е много по-трудно да бъде излекувана.

Запомнете: преживяването, познанието идва само при този, който заслужава. Но понякога се случва така, че човек, незаслужаващ това, благодарение на стечение на обстоятелствата развива необходимите качества, за които и сам не се досеща. В този случай е голяма опасността от нещастие, защото енергията слиза внезапно, а човек все още не е готов да я понесе.

Например, някой неочаквано получава огромна сума пари. Такова радостно събитие въобще не би трябвало да причини никаква вреда, но самата внезапност може да се окаже пагубна. Неочакваното щастие също може да има непредсказуеми последствия, защото на човек му е нужна известна способност да го понесе. Ние сме способни да понесем щастието, ако идването му е подготвено. Когато блаженството идва постепенно, ние сме подготвени за неговото приемане.

Такава готовност, способност за издържане зависи от множество фактори. Нервните мозъчни окончания, физическото състояние на личността, менталните способности — всички ние имаме свои граници, а енергията, за която говорим, е безгранична. Тя е подобна на океан, падащ върху капка — ако капката не е готова да приеме океана, тя просто умира. Капката ще бъде унищожена, без да достигне нищо.

Казано по-точно, за духовният растеж е необходимо двойно действие — ние трябва да стъпим на Пътя и да станем съзвучни с него. Но за това е нужно да развием в себе си способността да приемаме и поемаме. Тези две задачи трябва да изпълни търсещият. От една страна, трябва да отворим вратата и да подобрим зрението си, от друга — да изчакаме дори след като зрението ни се е подобрило, за да могат очите да издържат ярката светлина. Иначе твърде голямото количество може да ни донесе още по-голяма тъмнина. Това е едностранно действие — светлината няма никакво отношение към него. Отговорността лежи само върху нас и в случай на неуспех трябва да виним само себе си.

Пътешествието се разтегля в много животи и във всеки от тях човек извършва множество постъпки. Много пъти той умира в момента, в който е вече готов да приеме благодатта. В момента на смъртта той губи паметта за този живот. Работейки върху себе си в продължение на много животи, вие можете да достигнете деветдесет и девет процента растеж. Умирайки, вие забравяте за всички свои достижения, но съществените достижения на вътрешния растеж ще бъдат пренесени в следващия живот.

Редом до вас може да седи човек, който в миналия си живот е постигнал само един процент. Той също е забравил. Вие медитирате редом, но всеки от вас съответства на абсолютно различно ниво на развитие. Да допуснем, че настъпи един процент растеж. Вашият съсед ще достигне втора степен на развитие и благодатта няма да слезе в него. Но добавяйки още един процент към своите деветдесет и девет, вие ще достигнете сто процента, и внезапно благодатта ще слезе във вас, тъй като вие не сте знаели, че вече сте преминали деветдесет и девет процента по пътя на растежа на своята осъзнатост. Всички необходими приготовления са направени, затова райското наслаждение слиза във вас.

Под нещастие аз подразбирам преживяване, за което не сте подготвени. Нещастието не е задължително да означава тежко или болезнено събитие. То подразбира само това, че вие не сте готови за него. Ако човек спечели от лотария милион долара, нима това е лошо? Но от прилив на чувства той може да умре. Шега ли е това — един милион долара! И внезапно сърцето му не издържа? Следователно, нещастието означава събитие, за което не сме готови.

Противоположното също е възможно. Ако човек е готов за смъртта и тя накрая дойде, въобще не е задължително смъртта за него да бъде тежко събитие. Ако човек, подобно на Сократ, е готов за срещата със смъртта и я приветства с разтворени обятия, тогава за него смъртта става преживяване на самадхи. Той приема смъртта така любовно и радостно, че задължително ще види тази реалност, която никога не умира.

Ние посрещаме смъртта в такъв ужас, че в момента на идването й изпадаме в безсъзнателност. Ние не познаваме, не приемаме смъртта осъзнато. Именно затова, макар и да умираме много пъти, процесът на смъртта ни е непознат. Само щом разберете какво е смъртта, самата идея, че можете да умрете, дори не възниква. Тогава смъртта настъпва, а вие я наблюдавате отстрани. Но това трябва да стане в състояние на пълна осъзнатост.

И така, смъртта може да стане благословия за едни, а благодатта — нещастие за други. Следователно, духовният растеж е двойствен — ние трябва да търсим, да се придвижваме, но в същото време да се подготвяме за събитието така, че в момента, когато светлината достигне вратата ни, да не ослепеем. Ако сте запомнили всичко казано по-горе, това не е толкова трудно да се направи. Когато възприемате Бог като човек, като личност, у вас възникват множество проблеми. Но ако се отнасяте към него като към енергия, трудностите са изключени.

Концепцията, определяща Бог като личност, е донесла множество проблеми. Умът жадува да възприема Бог като личност, за да му прехвърли цялата отговорност, а като Го прави отговорен, му прехвърля дори най-големите дреболии. Човек, получил работа, благодари на Бога, но когато я загуби, гневът му също се изсипва върху Бога. Ако му се появи мазол, той започва да подозира, че това е дело на Божиите ръце. Когато оздравее, разсипва се от благодарности към Бога. Как само експлоатираме Бог! Нима не е ясно, колко егоистично е да се смята, че Бог трябва да се безпокои дори за нашите мазоли?

Загубвате монета, а след това случайно я намирате и казвате: „Намерих я с Божията помощ“. Иска ни се Бог да пази нашата собственост до последния грош. Подобна идея е угодна на нашия ум, защото в този случай се чувстваме в центъра на мирозданието. Тогава нашите отношения с Бог напомнят отношения между слуга и господар. Ние очакваме той, като пазач, да стои пред нашите врати и да охранява натрупаното. Преимуществото на отношението към Бог като към личност е в това, че по този начин цялата отговорност се възлага на Него.

Духовният търсещ, обаче, поема цялата отговорност върху себе си. Да бъдеш търсещ означава да отговаряш за всичко сам. Ако в живота ми има печал, аз отговарям за нея. Ако животът ми е преизпълнен с щастие, отговорността за това нося също само аз. Когато съм спокоен, сам отговарям за това. Когато съм неспокоен, това е само мое дело. Никой, освен мен не отговаря за състоянието, в което се намирам. Ако падна и си счупя крака, това е моя грешка, не виня за това гравитацията. Когато отношението на ума е такова, тогава можете да разберете всичко правилно. Така смисълът, значението на думата „нещастие“ става друг.

По тази причина казвам, че благодатта е благотворна, че това е благослов за подготвения. Всеки с времето си. За всяко събитие съществува особен момент и ако го пропуснеш, това е голяма трагедия.

 

 

В една от беседите си Вие казахте, че влиянието на шактипат постепенно се снижава. Следователно, търсещият трябва да поддържа постоянен контакт с посредника. Това не означава ли зависимост от човека, проявяващ се в качеството на гуру?

Това може да стане зависимост. Ако някой иска да стане гуру, а друг иска да намери гуру, могат да възникнат отношения на зависимост. Затова не правете грешката, като ставате ученици или издигате някого в ранга на свой учител. Но ако въпросът за ученика или учителя не възниква, няма да го има и страхът пред зависимостта. Тогава човек, от когото приемате помощ, ще бъде само тази част от самите вас, която се е придвижила по-далеч по Пътя. Кой тогава е ученикът и къде тук е гуру?

Буда разказва за едно от своите превъплъщения. Той казва: „В свое предишно въплъщение бях невеж човек. Един мъдрец беше постигнал просветление и затова аз отидох при него. С почтителен поклон паднах в краката му. Но когато се изправих, с удивление видях как старецът се поклони пред мен. «Какво правите? — възкликнах. — Това, че се покланям в краката ви, е абсолютно правилно, но аз не заслужавам поклон».

Мъдрецът отвърна: «Ще бъде голяма грешка, ако ти докоснеш краката ми, а аз твоите — не. Защото аз не съм някой друг, а част от теб, но отишла малко по-напред. Покланяйки се в краката ти, аз само ти припомням, че си постъпил правилно, като си се поклонил пред мен. Но не се заблуждавай, че ние сме двама различни души. Заблуждение е да се смята, че аз съм мъдрец, а ти — невежа. Това е въпрос на време. Почакай малко и ти също ще достигнеш просветление. Когато десният крак прави стъпка напред, левият следва зад него, в действителност левият остава отзад само за да може десният да направи крачка напред».

Взаимоотношенията ученик-гуру причиняват вреда. Но отношенията между ученика и учителя, които не водят до зависимост, са благословени. Независимите, несвързани — това означава недвойствени, взаимоотношения подразбират наличието на отделни индивиди. Може да се разбере, когато ученикът възприема гуру като нещо отделно от себе си, защото той е невеж. Но ако и гуру смята така, това вече е беда. Значи слепецът води слепеца — а слепец, който води, е още по-опасен, защото вторият незрящ напълно му се доверява.

В зависимите отношения гуру-ученик няма духовна значимост. Въобще, всяко взаимоотношение е отношение на сила, власт. Някой е баща, а някой — син. Ако ги свързва любов, тогава не става дума за състезание. Бащата не осъзнава своята власт на баща, както и синът не осъзнава своята. Тогава синът е предшестваща форма на баща, а бащата — последваща форма на син. Ненапразно казват, че децата трябва да бъдат по-добри от своите родители.

Ние хвърляме семе и от него израства дърво. Дървото на свой ред дава живот на хиляди други семена. Какви са отношенията между тези семена и първите? Едното идва по-рано, другите се появяват по-късно. Това е пътешествие на същото семе, паднало на земята, разцъфнало и разтворило се в почвата. Бащата е първото звено, синът — второто в същата връзка. Но съществува само връзката, не и отделните личности. Тогава, ако синът падне в краката на бащата, той само изказва уважението си към предшестващото звено. Той оказва почит на този, който си отива, тъй като без него не би се появил на бял свят. Само благодарение на него е дошъл към съществуване.

Бащата е дал живот на сина, хранил го е и го е обличал, но е полагал усилия не за някой друг, той е отглеждал продължение на самия себе си. Не грешим, когато казваме, че в собствения си син бащата придобива втора младост. Тогава това не е въпрос на взаимоотношения. Това е любов, а не отношения.

Но най-често между бащата и синът се създават политически отношения. Бащата е силен, а синът — слаб, затова бащата доминира. Той с всички средства кара сина си да чувства, че е нищо, а бащата — всичко. Но бащата не си дава сметка, че скоро ще настъпи времето, когато синът ще стане по-силен от него. Тогава той по същия начин ще доминира.

Такива отношения между ученик и гуру, между мъж и жена са извратени… Иначе защо между мъжът и жената трябва да има отношения на зависимост? Двама души чувстват своята общност, затова са заедно. Но не, нещата не стават така. Мъжът посвоему властва над жената, жената доминира посвоему. Двамата, подобно на властни политици, насочват един към друг своите копия.

Същото става и в случая с ученика и гуру. Гуру потиска ученика, а последният жадува смъртта му, за да стане сам той гуру. Ако гуру закъснява със своята смърт, тогава срещу него избухва заговор, започва бунт. Затова е много трудно да се намери гуру, чиито ученици не биха въстанали срещу него и не биха се превърнали в негови врагове. Особено внимателно трябва да се избира главният ученик. Защото той става главен враг. Това почти винаги е неизбежно, тъй като натискът на силата неизменно предизвиква бунт и протест. Духовността няма никакво отношение към това.

Мога да разбера бащата, потискащ сина — тук става дума за двама невежи и на тях може да им бъде простено. Това не е хубаво, но може да бъде извинено. Обичайното тъжно явление — мъж, потискащ жена си, и обратно. Това се среща достатъчно често. Но когато гуру потиска ученика, възниква проблем. Тази област трябва да бъде лишена от заявления от типа: «Аз зная, а ти — не».

Какви отношения възникват между ученик и гуру? Единият е баща, предявяващ правата си. Той заявява: «Аз зная, а ти — не. Аз съм мъдър, а ти — невежа. Невежеството трябва да се поклони пред мъдростта». Но какъв е този мъдрец, който заявява: «Ти си длъжен да се поклониш от уважение»? Именно той е по-невеж. Знае няколко наследени секрета, изучил е няколко труда и може да ги преразкаже. Но не му е известно нищо повече.

Може би сте чували тази история. Живял един котарак-всезнайко, толкова известен сред котешкото царство, че започнали да се отнасят към него като към тиртханкара (търсещ, достигнал шестото ниво). Причината за неговото всезнайство се криела в това, че този котарак намерил пролука към библиотеката. Той знаел всичко за тази библиотека. Под всичко подразбирам да знае ходовете и изходите, разположението на книгите, върху които се спи най-удобно, кои книги те топлят през зимата, които са прохладни през лятото и т.н.

Затова сред котките се разнесъл слух, че ако някой иска да научи нещо за библиотеката, всезнаещият котарак може да отговори на всеки въпрос. Естествено, никой не се съмнявал във всезнанието на този, който знаел всичко за библиотеката. Дори се появили негови последователи. Но фактът си е факт: котаракът-всезнайко всъщност бил незнайко. Неговото знание за книгите се свеждало до това, удобно ли е да се лежи върху някоя от тях, коя има мека обложка, в кой шкаф е топло, къде е прохладно. Повече нищо не знаел. Котаракът нямал и най-малка представа за съдържанието на книгите. А и как една котка да узнае какво пише в книгите?…

Сред хората има такива котки-всезнайковци, които добре знаят как да скрият истинското си лице зад умни слова. Вие казвате нещо, а те веднага се опитват да ви победят, позовавайки се на Рамаяна. Или отговарят: «Така е казано в Гитата». Кой ще започне да спори с Гитата? Ако кажа, че това е мое мнение, вие устройвате дебати. Но, позовавайки се на Гитата, аз съм в безопасност. Гитата е удобно убежище. Тя затопля, освобождава ме от труда и се превръща в защита срещу враговете. Тя служи за украшение на интериора, с нея можеш да манипулираш, но човек, постъпващ по подобен начин с Гитата, му е известно за нея само толкова, колкото на котарака за библиотеката.

Може да стане така, че чрез повтарящи се асоциации котаракът по някакъв начин да узнае съдържанието на книгите, но умникът-гуру нищо няма да разбере. Колкото по-упорито се зубрят текстовете на свещените писания, толкова по-малка е тяхната потребност от познание. По такъв начин те попадат под властта на илюзиите, че им е известно всичко, което трябва да знаят.

Щом някой провъзгласи авторитетността на знанията си, не се обърквайте, защото това е само скрито невежество, защото всяко съждение е невежество. Но когато човек се колебае, без да реши дори да спомене това, което му е известно, знайте, че той е започнал да получава намеци, мимолетни впечатления, лъчи на мъдростта. Такъв човек никога не става гуру, в ума му не може да дойде нещо подобно, защото положението на гуру носи със себе си авторитетността на знанието. Гуру е този, който знае. Вие се нуждаете от знания, а той може да ви предаде своите знания.

Такива изисквания и авторитаризъм убиват в другите потребността от търсене. Авторитетът, властта не могат да съществуват без потискане, тъй като притежаващият власт постоянно се опасява, че вие ще достигнете до истината. И какво ще остане тогава от властта му? Затова той ви спира, не ви допуска до истината. Той събира около себе си последователи и ученици, сред тях също възниква своя йерархия. Но това също е политическа паяжина, нямаща нищо общо с духовността.

Казвайки, че преживяване, подобно на шактипат — а това е слизането на Божествената енергия, — се извършва лесно в присъствието на определено лице, аз нямам предвид необходимостта да се вкопчвате в него, не твърдя, че трябва да изпадате в зависимост или да превърнете такъв човек в гуру. Освен това не искам да кажа, че трябва да прекратите търсенията си. Напротив, всеки път при преживяването на това събитие чрез посредничеството на медиума възниква усещането, че ако познанието, трансформирано от някого, носи толкова радост, какво ли блаженство може да се изпита при непосредственото слизане на Божествената енергия! В края на краищата, когато нещо се случва чрез посредник, то губи определена свежест, става залежало.

Отивам в градината и попивам в себе си благоуханието на цветята, а след това вие идвате да се видите с мен и чрез мен усещате техния аромат. Обаче благоуханието, смесено с естествения аромат на тялото, в известна степен отслабва.

Затова, когато казвам, че на началния етап шактипат е много полезна и благотворна, аз подразбирам това, че в началото вие трябва да узнаете за съществуването на градината и цветята, за да наберете смелост и да тръгнете на пътешествие. Но ако си намерите учител, вие се превръщате в застояло блато, така че не спирайте на кръстопътя. Пътните знаци на кръстовищата може да ни разкажат повече, отколкото човекът, който нарича себе си гуру. Знаците посочват точно колко километра остават до целта. Но нито един гуру не може да даде такава точна информация. Освен това, ние не се кланяме на пътните знаци и не прекарваме времето си в беседи с тях. Ако постъпваме така, нашето поведение сочи колко сме невежи — още повече, че пътните знаци имат за цел да указват само това — колко още ви остава да изминете. Те не са поставени по пътя, за да ви спират.

Ако пътните знаци можеха да говорят, щяха да кажат: «Къде отиваш? Дадох ти нужната информация. Сега вече знаеш, тогава защо да продължаваш нататък? Стани мой ученик, следвай ме!» Но знаците не могат да говорят, затова те, за щастие, никога не стават гуру.

Хората разговарят и колко са техните претенции за званието гуру! Такъв човек може да заяви: «Аз ти открих толкова много, така че бъди благодарен! Отсега ти си ми длъжник.» Помнете, че човек, изискващ от вас благодарност, няма какво да ви даде. Той, подобно на пътен знак, ви съобщава просто определен обем информация. На знака нищо не му е известно за самото пътешествие. На него е изписана само информацията, която той предава на преминаващите край него.

Така че, пазете се, ако от вас очакват благодарности. Не се привързвайте към индивидуалности, движете се по-нататък, към безформеното, изконно съществуващото и безкрайното. Но проблясъкът на преживяването, е възможен чрез човек, който е средство за предаване, защото в крайна сметка индивидуалността също принадлежи на Божественото. Точно както океанът може да бъде познат чрез рекичката или извора, така и Безкрайното може да бъде познато с помощта на индивидуалността. Ако до вас е достигнал проблясък, може да се случи и пълна реализация. Но не попадайте в зависимост от когото и да е, не ставайте роби, на каквото и да е.

Всички взаимоотношения ограничават, били те отношения между мъж и жена, баща и син, учител и ученик. Там, където съществуват отношения на зависимост, възниква робство. Затова духовният търсещ не трябва да формира отношения. Ако той поддържа взаимоотношенията мъж-жена, от това няма особена вреда. Това не е пречка, защото такива отношения нямат връзка с работата. Но иронията е в това, че отказвайки се от отношенията от типа мъж-жена или баща-син, той създава нови отношения — учител-ученик. Това е много опасно.

Идеята за духовните взаимоотношения е лишена от смисъл. Всички отношения принадлежат на светския свят. Отношенията по своята същност са земни. Няма да сгрешим, ако кажем, че отношенията — това е земята, светът. Вие сте сами, несвързани с никакви обединения. Такова определение не е егоистично, защото другите също са сами и не са асоциирани. Някой е направил две крачки напред — ако чувате стъпки, за разстоянието, което ви разделя, вече ви е известна посоката на пътя. Някой ви следва на няколко крачки отзад, някои пътуват редом с вас. Безкраен брой души вървят по Пътя. В това пътешествие всички ние сме спътници. Единствената разлика е в това, че някой е отишъл малко по-напред, а някой малко е изостанал. Използвайте максимално преимуществата на вървящите отпред, но не превръщайте това в подобие на робство.

Стойте по-далеч от зависимостта и взаимоотношенията, но особено внимателно избягвайте «духовните» взаимоотношения. Земните, мирски взаимоотношения не представляват опасност, защото светът като такъв е взаимоотношение. Тук не възниква проблем. Използвайте най-малката възможност за получаване на послания и указания. Не искам да кажа, че не трябва да изпитвате благодарност за тях. Това не трябва да създава трудности за вашия ум… Само подчертавам, че е неправилно да изисквате благодарност за тях. Подчертавам, че е неправилно да изисквате благодарности, но е неправилно и да не изпитвате благодарност. Вие трябва да сте благодарни на пътните знаци за предоставената информация, независимо от това, дали те я чуват или не.

Когато казваме, че гуру не трябва да изисква или да очаква благодарност, това въвежда слушателите в заблуждение и подхранва егото им. Те си мислят: «Как може това да е вярно! Не е нужно да се казва благодаря!» И тук правят грешката, попадайки под влиянието на напълно противоположното твърдение. Аз не казвам, че задължително трябва да сте благодарни. Само искам да подчертая, че гуру не трябва да изисква благодарност. Затова, ако не поднасяте благодарността си, вие на свой ред се заблуждавате. Вие трябва да сте благодарни, но тази благодарност не ви обвързва, както това, което не се изисква, не може да ограничи или привърже. Но ако вие изисквате благодарност, независимо от това, дали аз съм благодарен или не, това ви обвързва и създава трудности.

Приемайте намека или мимолетното преживяване, откъдето и да е дошло. То ще изчезва отново и отново. То не може да бъде постоянно, защото е дошло чрез Другиго. Само това, което ви принадлежи, може да продължи вечно.

Затова отново и отново ви предстои да преживявате шактипат. Ако се боите да изгубите свободата си, търсете собствения опит на преживяването. Безсмислено е да се опасявате от робство, защото ако сте привързани към нещо — това е робство, зависимост. Но ако от страх да не бъдете привързани, бягате от обекта на своите привързаности, това също е робство, зависимост.

Затова в мълчание приемайте това, което ви даряват. Бъдете благодарни и продължавайте нататък. И ако чувствате, че нещо е дошло, а след това е било изгубено, търсете източника вътре — там, откъдето вече не можете да го загубите. Ако достигнете вътрешния източник, вече не можете да го изгубите, тъй като вашето вътрешно съкровище е безкрайно. Ако търсите източника отвън, винаги съществува шанс да го загубите.

Не се превръщайте в постоянен просяк. Това, което получавате от другите, трябва да ви подтикне към собствени търсения. А това става възможно само тогава, когато не се отъждествявате, не се обвързвате с отношения. Получавайте, благодарете и вървете нататък.

 

 

Вие казахте, че Бог е чиста енергия. Бог няма особени, лични интереси към човешкия живот. Няма и задължения към живота на всеки един от нас. В Катха Упанишада има една сутра: «Господ идва да срещне този, когото Той обича». Какви са основанията и причините за такова избирателно отношение?

Аз не съм казвал, че Бог не е заинтересован от вас. Ако беше така, вас нямаше въобще да ви има. Не съм казвал и че Той е безразличен към вас — това е невъзможно, защото вие сте неотделими от него. Вие сте Негово продължение. Само подчертах, че Той няма особена, лична заинтересованост към вас. Между двете твърдения има огромна разлика.

Енергията, която е Бог, няма особена заинтересованост към вас само в този смисъл, че няма да нарушава заради определен човек своите закони. Ако сте си ударили главата в стената и сте наранили достатъчно дълбоко кожата си, от раната задължително ще тече кръв. Природата няма да прояви особен интерес към вас. Ударът и последващото кръвотечение са настъпили и в това, което става, също е въвлечен Бог. Когато ви поглъщат морските дълбини, природата също изиграва отредената й роля, свързана с това, че потъвате. Но тук няма лична заинтересованост — да ви спаси, докато същевременно по нейните закони вие потъвате. Законът е такъв, че ако паднете от покрива, фрактурите са неминуеми. Природата не е лично заинтересована това да не се случи.

Вярващите в това, че Бог е личност, са измислили множество истории за Божията благосклонност, например, че Пралад не е горял в огъня и не е страдал, когато го хвърлили от планината. Подобни разкази са само наши пожелания. Иска ни се всичко да става така. Искаме Бог да е лично заинтересован от нас, да станем център на неговото внимание.

Действията на енергията винаги са подчинени на закона. Хората могат да имат особени, лични интереси, могат да бъдат пристрастни. Но енергията винаги е безпристрастна. Нейният единствен интерес е безпристрастността, следователно, тя действа в съответствие със своите закони и никога не излиза от рамките им. От страна на Бога няма никакви чудеса.

Що се отнася до сутрата, тя има съвършено различно значение. В нея се казва: «Той среща само тези по свой избор, с които е щастлив, и които обича». За вас е напълно естествено да кажете, че Той има особен интерес към някои хора. Това не е така. Въобще, трудно е да се обясняват такива неща, защото нуждата да се обяснява истината се сблъсква с нейните разнообразни аспекти.

Тези, които са достигнали Бога, неизменно казват: «Кои сме ние и каква ценност имат нашите усилия? Ние сме никой, ние не струваме и една прашинка. И все пак ние сме Го достигнали. Дори и да сме медитирали, то нима може това да се сравни с безценното съкровище, което достигнахме? Невъзможно е да бъдат сравнени нашите усилия и достигната цел». Затова тези, които са постигнали просветление, твърдят, че това не е в резултат на усилия от тяхна страна. «Това беше Неговата милост, Неговото желание да ни благослови. Иначе нима бихме могли да постигнем това?» — питат те.

Това е твърдението на човек, лишен от его, разбрал и преживял величието и притегателността на своето достижение. Но за тези, които още не са достигнали, е много опасно да размишляват по подобен начин. Подобно твърдение, излизащо от устата на достигналите, носи в себе си определено качество на повишено ниво на възприятие и усещане.

Такъв човек твърди: «Кои сме ние, за да Го достигнем? Каква е нашата сила, нашите способности и възможности? Какво право имаме на това? Какви са претенциите ни към него? Само от велико състрадание Той ни благослови и отдели, за да Го достигнем». За тези, които са достигнали, такова твърдение е напълно логично и обосновано. Те искат само да подчертаят, че не смятат своето достижение за пряк резултат от собствените си усилия. Такова преживяване не е достижение на егото — това е благодат.

Това, което тези хора казват, е вярно, но четейки Катха Упанишада, вие ще изпаднете в затруднение. За обикновения човек не е лесно да разбере смисъла на подобни писания, защото те съдържат свидетелствата на тези, които знаят, четат ги само тези, които не знаят, а такива хора разбират написаното в съответствие със своето ниво на съзнание и казват: «Добре. Ако Бог идва само при този, при когото пожелае, ръководейки се от собствения си избор и вкус, за какво тогава да се безпокоим? Защо изобщо да предприемаме нещо?» Тогава превръщаме твърдението на човека, лишен от его, в оправдание на нашата летаргия.

Между тези две твърдения има огромна разлика — както между небето и земята. Смиреното, лишено от егоистичност, твърдение на просветления човек, се превръща в прикритие на нашата собствена глупост и мързел. Тогава ние казваме: «Добре, Бог идва само при тези, които иска да види, Той не гледа към тези, които не желае да вижда».

Свети Августин е казал следното: «Избраните Бог обсипва с благодеяния и избраните хвърля в дълбината на бедствията». Какво опасно твърдение! Ако всичко действително е така, ако подчинявайки се на каприз или внезапно желание, Бог прави някому добро, а някому зло, тогава Той е безумен, този Бог!

Прочитайки нещо подобно, вие можете да му придадете негативно значение. Но свети Августин е имал предвид нещо съвършено друго. Този мъдрец е казал: «Не се гордей с това, че си праведник, защото Бог ни прави добри по Свое желание». А грешниците утешавал: «Не тъгувай. По свое желание Бог ни прави изчадия от ада».

Говорейки по подобен начин, той изкарва от нас благопристойния гражданин и извлича от глупака угризенията на съвестта. Подобно твърдение излиза от устата на човек, който знае. Но глупавият човек, чувайки това, отбелязва: «Ако всичко е именно така, то аз нямам никакво отношение към това, тъй като ние ставаме дяволи по волята Господна». Пътешествието на праведника също се забавя, той си мисли: «Какво остава да правя? Нали Бог прави своите избрани праведници, а другите — грешници.» Животът му губи смисъла си и започва застой.

Това са направили писанията по целия свят. Писанията са словата на просветлените. Но тези, които знаят, нямат нужда да четат писания, а ги четат тези, които не знаят, а разликата в нивото на разбиране води до заблуждение. Тълкуването на писанията принадлежи на нашето перо и не отразява техния първичен, истински смисъл.

По мое мнение, трябва да има два вида писания — послания на просветлените, които трябва да се съхраняват отделно, и тълкувания, специално предназначени за непросветлените. Книгите, съдържащи словата на просветлените, трябва непрекъснато да се крият от невежото човечество, защото хората не ще престанат да правят свои собствени заключения и тогава целият смисъл на казаното се променя и обръща наопаки. По този начин се изкривява цялата мъдрост на човешкия род. Разбирате ли за какво говоря?

 

 

Както казахте, шактипат става чрез посредничеството на лишен от его медиум, а този, който твърди, че може да дава шактипат, навярно е измамник, и шактипат няма да премине чрез него. Но на мен са ми известни мнозина, практикуващи шактипат, и енергията Кундалини започва да се движи и да расте така, както е описано в книгите. Може би това са лъжливи процеси? Ако е така, защо?

Това също е много важно да бъде разбрано. В действителност, в този свят всичко има свой лъжлив двойник. Фалшивите монети съществуват във всички жизнени измерения. И винаги става така, че фалшивата монета е по-ярка от истинската. Иначе не може и да бъде, защото именно яркостта я прави привлекателна. Истинската монета е ценна и значима дори и когато не блести. Фалшивата винаги в качеството на компенсация прави помпозни и гръмогласни изявления, освен това е лесно достижима, тъй като няма цена и значимост.

Всяко духовно достижение има свой лъжлив двойник. Не съществува преживяване, което да няма лъжлив двойник. Ако има истинска Кундалини, има и фалшива. Ако има истински чакри, има и лъжливи. Ако има истински йогически методи, редом с тях са и техните заменители. Разликата е в това, че истинските преживявания стават на духовен план, а лъжливите — на психически, ментален.

Например, ако човек потъне в дълбока медитация и се доближи до своята същност, той започва да преживява множество необичайни неща. Вдъхва такъв аромат, за чието съществуване не се е досещал по-рано, чува такава музика и вижда такива цветове, които не могат да се срещнат на земята. Но същото нещо може да се изпита и под въздействието на хипноза, при това без усилия и губене на време. Цветовете могат да бъдат създадени, мелодиите — чути, вкусовете и ароматите — възпроизведени. И за всичко това не е нужно да влизаш в дълбока медитация и да преживяваш вътрешна трансформация. Единственото, което ви е нужно, е да останете безсъзнателни под въздействието на хипноза. Тогава всичко, за което се говори отстрани, може да се случи вътре. Тези преживявания не са нищо друго, а фалшива монета.

Всичко, което се случва в медитацията, има място и под въздействието на хипноза, но безсъзнателните преживявания не са духовни. По-скоро тези състояния напомнят сън. Ако си влюбен в една жена в будно състояние, ти ще си влюбен и насън — при това жената от сънищата ти ще бъде още по-красива. Ако мъжът не се събуди, така и няма да разбере дали сънуваната девойка е била истинска или просто измислица, мечта. Как да узнае това? Само когато сънят прекъсне, той разбира, че всичко това е било само сън.

Съществуват методи, чрез които се познават всякакви видове вътрешен сън. Може да се създаде сън за Кундалини, за чакрите, за много други преживявания. Може да ви харесва да се опиянявате от блаженството и сладостта на тези сънища. Те са толкова приятни, че можете да пожелаете да не изчезнат. Това са такива сънища, които трудно могат да се нарекат сънища, защото се случват, когато сте бодри, когато сте активни. Това са дневните сънища. Те могат да се практикуват, целият живот може да се прекара в тях, но накрая става ясно, че никъде не сте ходили, а просто сте гледали много дълъг сън. Съществуват методи и средства за създаване на подобни сънища. Друг човек може да ви ги внуши и вие никога няма да отличите фалша от истината, защото нямате и понятие от истинския опит.

Ако човек никога не е виждал истинска монета и през целия си живот е срещал само фалшиви, как ще разбере, че тази е фалшива? За да разпознаеш фалша, трябва да имаш истинско зрение. Затова само в мига на пробуждането, при събуждането на Кундалини, може да бъде разбрано колко далеч едно от друго са тези преживявания. Истинското събуждане на Кундалини е абсолютно друго преживяване.

Запомнете — много описания на Кундалини са лъжливи и за това си има своите причини. Ще ви открия една от тайните на писанията. Всички съществуващи на земята мъдреци и пророци специално са внасяли в своите манускрипти определени грешки, създавайки възможност за оценка на растежа и истинността на достиженията на ученика. Например, с вас стоим пред дома и аз ви казвам, че вътре има пет стаи, но зная, че те са шест. Може да дойдете при мен и да кажете: «Огледах дома отвътре, действително има пет стаи, както казахте». Тогава аз ще разбера, че сте видели съвсем друго място, илюзорно, а не този дом, за който говоря.

По подобен начин и в писанията не се споменава една от стаите. Това информира знаещия за истинността на вашия опит. Ако вашето преживяване напълно съвпада с книжното описание, тогава това е фалшива монета, защото в книгите винаги нещо се премълчава. Такава предпазна мярка просто е необходима.

Ако вашето преживяване, вашият опит са абсолютно идентични с описанието, знайте, че това е само проекция на книжното знание. Щом вашето преживяване става различно (в нещо може да съвпада, в друго да се различава), знайте, че сте на прав път — ставащото е истинско, вие не просто проектирате написаното в себе си.

Щом Кундалини се събуди напълно, вие веднага ще я различите от това, което е написано с цел проверка на истинността на преживяванията на медитиращия. Но дотогава такова знание остава тайна за вас. Във всяка книга трябва да се изпуска определена информация. Иначе е много трудно, почти невъзможно да се съди за истинността на преживения опит.

Имах познат, университетски преподавател. Щом споменех някой книга, той веднага казваше, че я е чел. Веднъж споменах една измислена от мен книга, използвайки фамилията на несъществуващ автор. Казах: «Чели ли сте тази книга? Отлично произведение». Професорът отвърна: «Естествено, чел съм я».

Тогава моля ви покажете ми тази книга, тъй като всички ваши предишни твърдения за прочетените от вас книги не са нищо друго, а фикция — продължих аз. — Няма такъв автор, и такава книга не съществува.“ Човекът беше удивен: „Наистина ли? Няма ли такава книга?“ „Не — отвърнах аз. — Всичко това е измислица, защото нямах друг начин да съдя за достоверността на вашите твърдения“.

Този, който знае, веднага разбира всичко. Ако вашето преживяване съвпада точно с описаното, могат да ви „хванат“, защото в книгите са оставени пропуски — добавено е нещо лъжливо, а е пропуснато нещо истинско — тези мерки са абсолютно необходими, иначе трудно се съди за това, с кого какво се случва.

Може да се възпроизведе преживяване, описано в книгите. Може да се създаде мислен образ на абсолютно всичко — човешкият ум е неизтощим. Преди някой да достигне сърцевината на своето същество, умът с хиляди способи няма да се умори постоянно да го въвежда в заблуждения. А ако сами сте готови да се лъжете, тогава става още по-лесно.

Затова подчертавам, че такива въпроси, като същността на книжните описания, заявленията, че някой дава шактипат, и техниките, създаващи лъжливи преживявания, не са толкова важни. Съществената сърцевина на проблема е нещо друго. Има множество други способи да се провери истинността на вашите преживявания.

Денем човек утолява жаждата си, пиейки вода. Насън той също може да пие вода, но жаждата остава. На сутринта гърлото му е пресъхнало, защото колкото и да е пил вода насън, жаждата му не е утолена. Само с истинската вода можеш да се напиеш. За реалността или нереалността на водата съдим по нашата жажда — дали тя е утолена.

Затова тези, които си приписват заслугата за пробуждането на Кундалини у други хора или в крайна сметка за пробуждането на своята собствена Кундалини, продължават да търсят. Макар много да са преживели и изпитали, тяхното търсене продължава. Те твърдят, че са намерили водата, но си нямат и представа за океана.

Онзи ден един от моите приятели ми каза, че е достигнал състояние, когато мислите са изчезнали и след това ми поиска съвет да му дам метод за медитация. Какво можеш да кажеш на такъв човек? Един твърди, че неговата Кундалини се е пробудила, но умът му още не е спокоен. Друг казва, че Кундалини се е пробудила, но го мъчи привързаността му към секса. Това са промеждутъчни средства, които помагат да се разбере истинността на вашите преживявания.

Ако преживяването е истинско, търсенето е завършило. Тогава ако дори Бог предложи спокойствие и благослов, човек вежливо ще откаже, предлагайки му да го запази за себе си. На него нищо повече не му е нужно.

За изясняване на истинността на преживяването търсете симптомите на трансформацията в дълбините на човешката личност.

Някой твърди, че е достигнал състояние на самадхи, свръхсъзнание. Той може да издържи заровен в земята шест дни и да остане жив. Но ако оставите парите си без надзор, такъв човек без угризения на съвестта може да ги присвои. Той няма да пропусне и най-малката възможност, за да прегърне бутилката. Ако не знаят за неговите изявления по отношение на самадхи, никой няма да открие в него нищо, достойно за внимание. В личността му няма благоухание, искрящо сияние, няма благодат. Това е най-обикновен човек, лице от тълпата.

Не, той не е достигнал самадхи — само е научил трик, фокус с лъжливо самадхи. С помощта на пранаяма той се е научил да остава без достъп на въздух в продължение на шест дни. Той е овладял контрола над дишането си толкова, че използва минимален обем кислород. Затова и може да остане под земята шест дни. Той прилича на сибирска мечка, която заспива зимен сън в бърлогата си за половин година. Такова състояние съвсем не е самадхи. Когато завърши дъждовният сезон, жабите се закопават в тинята за осем месеца. Но те не достигат самадхи. Така и човек може да се научи да прави нещо подобно, но нищо повече.

Ако заровят в земята човек, достигнал крайното състояние, той по-скоро ще умре, защото самадхи няма нищо общо със заравянето. Ако Буда или Махавира останат без достъп на въздух, едва ли ще оживеят. Но човекът, за когото говорим, ще оживее, защото неговото достижение не е преживяване на самадхи. Самадхи е абсолютно друго. Но такъв човек привлича маса хора. Ако Махавира го очаква неуспех, то този хитрец ще постигне успех, ще изглежда като истински тиртханкара, а Махавира ще бъде приет за измамник.

И така, фалшивите монети на психиката имат собствени фалшиви твърдения, а за тяхната убедителност са били изобретени и особени методи. По такъв начин около тях е бил създаден отделен свят, нямащ никакво отношение към реалността. Хората, въвлечени в търговията с фалшиви монети, са изгубили истинския път, на който настъпва истинската трансформация. Способността да оставаш шест или седем дни без въздух няма отношение към самореализацията. Но какви са вътрешните качества на такъв човек? Притежава ли той вътрешна тишина и спокойствие? Благословен ли е отвътре? Загубвайки монетата, подобен майстор на триковете не може да заспи, но пък спокойно прекарва няколко дни под земята. Всичко това трябва да се отчита, когато търсим истинския смисъл на това, което се случва.

Хората, които твърдят, че притежават способността да правят шактипат, действително могат да го правят, но това не е истински шактипат. По същността си това е вид хипноза. По някакъв начин те са се научили да манипулират магнетичните сили. И няма никаква сигурност, че тяхното знание по този въпрос и пълно. На тях не са им известни настъпващите при това процеси. Те едва ли се досещат за лъжливостта на собствените си твърдения. Те сами създават обърканост, хаос.

В Индия не са рядкост уличните фокусници. Един от тях разстила килимче и нарежда на своя помощник да легне отгоре. На гърдите на момчето се поставя някаква дреболия, например висулка. След това фокусникът кара помощника си да назове банкнотите, които са в джоба на някой от зяпачите. Момчето ги казва. „Колко показва неговият часовник?“ Помощникът посочва точното време. „Как се казва този човек?“ Отново правилен отговор. Зрителите са убедени във вълшебните качества на висулката.

След това фокусникът прибира висулката от гърдите на момчето и повтаря въпросите, но то мълчи — не може да отговори. Сега фокусникът успешно разпродава всички висулки. Вие отнасяте висулката у дома си. През целия си останал живот можете да я държите до гърдите си, но нищо няма да се случи. Работата съвсем не е в това, че фокусникът е научил момчето да говори само тогава, когато висулката е на гърдите му, и да мълчи, когато не е там. Сама по себе си висулката няма никакви особени качества.

Това се нарича постхипнотично внушение. Чрез хипноза човек бива въведен в безсъзнателно състояние и в хипнотичен транс получава нареждане да гледа само във висулката. Казва му се още, че щом висулката бъде поставена на гърдите му, незабавно да изпадне в транс. В такова безсъзнателно състояние човек може да бъде накаран да каже какви са банкнотите в джоба, какво е точното време. В това няма никаква измама, лъжа. Щом момчето легне на килима и в състояние на хипноза поставят на гърдите му висулката, то моментално изпада в хипнотичен транс. Сега по желание на фокусника то може да отговаря на въпроси. Но нито момчето, нито фокусникът разбират какво става вътре.

Фокусникът е научил този трик — въвеждайки човек в хипнотичен транс, той му показва предмет и казва: „Когато поставя този предмет на гърдите ти, моментално изпадни в безсъзнание“. Този метод действа безотказно — само това е известно на фокусника. Нито той, нито помощникът му не познават вътрешния механизъм, динамиката на енергийния феномен. Ако знаеха повече за това, никога не биха показвали подобни трикове на улицата. Знанието за динамиката на ставащото е много дълбоко знание, макар че това е само един психически феномен. Той не е бил разбран докрай нито от Фройд, нито от Юнг. И до днес най-талантливите психолози не познават динамиката на енергията на тялото в нейната цялост. А фокусникът просто случайно овладява трик, с чиято помощ си осигурява прехраната.

За да включите светлината в стаята, не е нужно да знаете природата на електричеството, механизма на протичане на тока и т.н. Просто натискате копчето и светлината светва. Копчето може да бъде натиснато от всеки.

Уличният фокусник се е обучил на изкуството на постхипнотичното внушение и сега го използва, за да продава дреболии. Купувате си висулка, отнасяте я у дома си, но за вас тя се оказва абсолютно безполезна. Висулката се използва само в комплекс с определен процес на постхипнотично внушение. Поставяте висулката на гърдите си, но нищо не се случва. Тогава си мислите, че нещо не сте направили както трябва, защото сте видели как работи висулката.

Могат да бъдат създадени множество лъжливи преживявания. Те са лъжливи не в този смисъл, че не съществуват като такива, а защото не са духовни — те са само психически процеси. Всеки духовен процес има свой психически паралел. Следователно, психическият паралел може да бъде създаден от тези, които още не са достигнали духовността, а само се хвалят със своите достижения. Но нищо не може да се сравни с истинското преживяване на духа.

Истински духовният човек никога не твърди. Той никога не казва: „Аз правя шактипат. Аз правя това и това. И щом това настъпи, вие се включвате и се свързвате с мен“. Такъв човек става никой. От самото му присъствие нещо започва да става с вас. Но той в никакъв случай не прави нищо с вас.

Ще ви разкажа легендата за един велик пророк.

„Благоуханието на неговото същество и сиянието на мъдростта му били толкова велики, че достигнали до боговете в рая. Те дошли при него и му казали: «Поискай каквото желаеш, ще изпълним всяко твое желание».

Светецът отвърнал: «Всичко, което трябваше да се случи, се случи. Няма какво повече да желая. Така че не ме поставяйте в затруднително положение, да моля, за каквото и да е. Не ме смущавайте със своите предложения. Невежливо е да не помоля, но работата е там, че няма какво да поискам. Всичко вече се случи с мен, дори и това, за което не съм посмял и да мечтая».

Думите му направили още по-силно впечатление на боговете — поради това, че светецът бил отвъд пределите на желанията, неговото благоухание само се усилило. «Ти трябва да си поискаш нещо — настояли боговете. — Няма да си отидем, без да те дарим».

Светецът се оказал в затруднение. «За какво да моля? Нищо не мога да измисля — отвърнал той. — Дайте ми това, с което сами искате да ме дарите. Ще приема всичко».

«Ще ти дадем сила. Едно твое докосване ще съживява мъртвите и ще изцелява страдащите» — казали те.

«Прекрасно, отлична помощ — отвърнал светецът. — Но какво ще правя аз? Ще се окажа в голяма опасност, тъй като мога да си помисля, че самият аз изцелявам и възкресявам. Ако егото ми се върне отново, ще се загубя в тъмнината. Спасете ме, проявете състрадание, направете така, че да не зная за тези чудеса».

Боговете се съгласили: «Където и да падне сянката ти, тя ще изцелява и възкресява».

«Добре — съгласил се светецът. — А сега ми окажете една последна милост. Направете шията ми неподвижна, за да не мога да се оглеждам за резултатите от действията на своята сянка».

Милостта му била оказана. Шията му станала неподвижна. Той ходил от град на град. Когато сянката му докоснела увехнали цветя, те разцъфтявали, но той продължавал да върви нататък, нямайки възможност да се огледа. Той нищо не знаел. Когато умрял и попаднал в рая, той попитал боговете дали техният дар е бил полезен, защото самият той така и не разбрал това.“

Много харесвам тази легенда.

Когато се случва шактипат, това се случва именно така — с помощта на сянката и вкаменената шия. Медиумът, чрез който тече Божествената енергия, трябва да бъде изпълнен с пустота, съвършен вакуум, иначе главата му може да се обърне назад. Ако се запази дори най-малък намек за его, винаги имаш желание да се огледаш, за да се убедиш в резултатите. Щом това стане, възниква усещането: „Аз направих това“. Много трудно се избягва подобно чувство.

Щом човек стане пустота, тишина, шактипат с лекота настъпва около него — така с изгрева на слънцето цветята разтварят цветовете си, така дърветата се хранят с водата на течащата край тях река. Но реката никога не твърди, че напоява множество дървета, че само благодарение на нея те така буйно разцъфтяват. Реката дори и не се досеща за това. В момента на цъфтежа на дърветата реката, напоила корените им, вече е достигнала океана. Нима тя има време, за да поспре и да почака? Невъзможно е да се огледаш назад. Ако преживяването става при подобни условия, то има духовна стойност. Но когато присъства егото, деятелят, когато някой твърди, че е изпълнител, тогава това е психически феномен — нищо повече от хипноза.

 

 

Съществува ли възможността за хипноза и илюзии във Вашия нов метод — Динамичната медитация? С мнозина нищо не се случва. Може би те са на грешен път? Има и такива, с които се случват много неща. Те на правилен път ли са? Може би и първите и вторите са само лицемери?

Необходимо е да се разбере следното. Хипнозата е наука, използвана за внушения. Но чрез хипноза може да бъде оказана и съществена помощ. Науката е винаги двуостър меч. С помощта на атомната енергия се отглежда пшеницата на полето. Но при взрива й тя може да унищожи всичко живо от лицето на Земята. Едновременно съществуват и двете възможности. Електрическият ток дава живот на всички електроуреди, необходими за нашето удобство, но той може и да убива, но на никого не му минава през ум да му припише отговорността за това. Ако егоистична личност използва хипноза, то тя го прави, с цел да потисне, унищожи и подчини другите. Но не е изключено и противоположното. Хипнозата е неутрална енергия. Тя е наука. Тя може да бъде използвана за вашето пробуждане, за вътрешното ви пътешествие. Но тя може и да задълбочи вашите вкоренени илюзии.

Използваният от мен метод в началната си фаза е хипноза, но към нея се добавя съществен елемент, който ви защищава от хипнотичното въздействие — това е свидетелстването. Наблюдение. В това е единствената разлика между хипнозата и медитацията, но тази разлика е огромна. Под въздействието на хипноза вие ставате безсъзнателни, неосъзнати. Само в такова състояние може да се работи с вас, можете да бъдете управлявани. Но подчертавам, че в медитацията хипнозата е полезна, но само при условие, че оставате наблюдатели. Тогава запазвате бдителността си, през цялото време знаете какво става. Тогава не може да се предприеме нищо против волята ви — вие постоянно присъствате. В състояние на хипноза чрез внушение ви правят безсъзнателни, но с помощта на внушение може и да се направи пробив, да се разбие вашата несъзнателност. Затова началните стъпки в това, което аз наричам медитация, по-скоро се отнасят до хипнозата. Другояче не може и да бъде, защото всяко пътешествие към себе си започва от ума. Вие живеете в ума — това е място, където се намирате, затова пътуването започва оттук. Но това пътешествие може да бъде два вида — или ще кръжите в пределите на своя ум, подобно на въртящ се бик, който не е в състояние да се отскубне от затворения кръг, или пътешествието може да ви изведе до върха на ума, откъдето можете да направите скок. И в двата случая началните стъпки трябва да се предприемат в сферата на ума. По такъв начин началните стадии на хипнозата и медитацията съвпадат, но крайните стадии са различни, както и самите цели. Различен е и базовият, основният елемент. Хипнозата незабавно изисква безсъзнателност, сън. Следователно, нейното въздействие започва със съня, а след това настъпва всичко останало. В медитацията всичко започва с пробуждането, а след това акцентът се пренася на състоянието на постоянно наблюдение. Свидетелят вътре във вас е пробуден, бдителен, затова никакво странично въздействие не може да ви причини вреда. И помнете: вие оставате абсолютно осъзнати за това, което се случва във вас.

Сега относно разликата между тези, с които нещо се случва, и тези, с които нищо не се случва. Хората, с които нищо не се случва, имат по-слаба воля. Те са изплашени. Те се боят дори, че това може да се случи! Колко странно е устроен човек! Той е решил да медитира. Дошъл е за това — медитацията да се случи, но сега се бои, че тя може действително да се случи. Когато види какво се случва с другите, той си мисли — дали всичко това не е нагласено? Това е средството му за защита. Такива хора казват: „Ние не сме толкова слаби, че да ни окажат влияние. Бедните, слаби хорица“. По този начин те удовлетворяват егото си, без да знаят, че такива мощни процеси не могат да настъпят със слаби хора. Не им е известно, че това може да се случи само с умните и съобразителните.

Идиотът не може да бъде хипнотизиран, както и да бъде приобщен към медитацията. Точно така не може да се повлияе и на безумеца. Колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно се поддава на хипноза. Колкото по-слабо е развит и по-малко чувствителен, толкова повече време е нужно, за да го хипнотизираш. Как може рационално да се обясни отсъствието на умствени способности, сила на волята и чувствителност? В своя защита такива хора могат да кажат: „Изглежда тези хора се преструват. Те са слаби, глупави и подложени на странично въздействие“.

Неотдавна разговарях с един възрастен и образован мъж — бивш лекар. Той дойде при мен на третия ден от началото на медитационната група с думите: „Искам да ви поискам прошка за това, че съгреших против истината“. „Какво се случи?“ — заинтересовах се аз. Той отвърна: „Първия ден у мен възникна усещането, че вие сте се наговорили и сте устроили това шоу, а сред нас е имало няколко слабоумни, които сляпо са следвали вашите сподвижници. Тогава си казах, че ще изчакам втория ден. На следващия ден видях, че двама или трима от моите приятели — също лекари — напълно участват в медитационния експеримент. Отидох при тях и им казах: «Не е възможно да са ви подготвили предварително или уговорили. Действително ли нещо се случваше с вас или се преструвахте?» Те отвърнаха: «Нима имаше нужда да се преструваме? До вчера ние също мислехме така, но днес това се случи с нас». След това, вечерта на третия ден, когато това се случи и с него, възрастният човек дойде при мен с извинение. Той каза: «Днес това се случи и с мен, сега всичките ми подозрения се разсеяха.» Подозирах дори своите приятели-лекари, че участват в заговора. В наши дни не знаеш какво можеш да очакваш от хората. Може би са сключили сделка? Разбира се, аз познавам своите колеги, но кой може да гарантира — дали не са се поддали на вашето хипнотично въздействие? Но днес това се случи и с мен. Когато се върнах у дома, по-малкият ми брат, също лекар, се заинтересува: «Как е шоуто? Почувства ли нещо?» Аз му отвърнах: «Прости ми, братко, но сега не мога да нарека това шоу. Два дни също се подигравах на това, което се случваше, но днес се случи и с мен. Няма претенции към теб, защото до днес и аз също бях скептик».“ Старецът още веднъж се извини за негативните си мисли.

Ето към какви защитни средства прибягваме. Тези, с които нищо не се случва, ще намерят начин да защитят егото си. Но между тези, с които нещо вече се е случило, и тези, които засега нищо не са изпитали, дистанцията е много малка. Просто на вторите не им достига целеустременост. Ако човек събере сили, призове мъжеството, самоотвержеността и желанието си, отхвърляйки всички амбиции, преживяването задължително ще дойде.

Днес при мен дойде една жена. Опитвайки се да прикрие смущението си, тя ми съобщи, че й позвънил един приятел и й казал следното: „По време на такива медитативни практики някои се събличат и въобще вършат странни, неприемливи неща. Нима може хора от порядъчни семейства да участват в това?“

Някои хора хранят илюзии по повод на своята принадлежност към така нареченото порядъчно общество, смятайки другите за излезли от „неблагородни“ семейства. Всичко това е само средство за защита. Жената, смятаща, че принадлежи към порядъчно семейство, ще пропусне шанса си, затваряйки се между домашните стени. Ако тя се безпокои от голотата на другите, това означава, че тя не е от благородно семейство. Какво отношение има тя към голотата на другите?

Нашият ум бързо измисля странни извинения. Той твърди: „Всичко това е мръсотия и хаос, такова нещо не може да се случи с мен. Аз не съм слаб, имам силен ум“. Ако това е така, ако сте умни и силни, преживяването вече би се случило с вас. Отличителната черта на интелигента е това, че той не прави изводи, преди да опита нещо сам. Той никога няма да обяви за лъжливо това, което правят другите. Той ще каже: „Кой съм аз, че да съдя другите и да преценявам дали преживяванията им са истинни или лъжливи?“ Кои сте вие, че да решавате, дали другият човек греши? Подобни неверни решения носят множество проблеми.

Хората не повярвали, че нещо се е случило с Исус. Иначе не биха крещели: „Разпни го!“ Те смятали думите му за по-опасни, отколкото престъплението на Варава. Хората не биха хвърляли камъни по Махавира, ако не смятаха, че със своята голота той внася смут. Те биха казали, че с Махавира не се е случило нищо.

С какво право, на какво основание ние се осмеляваме да решаваме какво се случва в нашия събрат? Интелигентният, разумен човек няма да започне да изразява мнението си, докато не опита сам. Ако с мен не се случва нищо, аз трябва да си изясня дали правилно изпълнявам препоръките. Ако не се отдавам на ставащото с пълна сила, то как с мен може да се случи нещо?

Неотдавна в медитативния лагер в Порбандер аз отбелязах, че ако човек не отдава усилията си на сто процента, с него нищо няма да се случи по време на медитацията. Старанията му няма да се увенчаят с успех. Един от моите приятели си призна: „Аз се отнасях лениво към изпълнението на техниката, не полагах особени усилия, тъй като предполагах, че ще ми трябва малко време, за да дойде преживяването. Но днес осъзнах, че такова преживяване никога няма да се случи. Затова днес положих всички свои усилия и преживяването дойде при мен“.

Ако се отнасяте лениво към експеримента, защо въобще правите нещо? Постъпвайки по този начин, вие сякаш се опитвате да плувате в две лодки едновременно. Но човек, стъпил с левия крак в едната лодка, а с десния в другата, се поставя в твърде затруднително положение. Едната лодка е напълно достатъчна — тогава, дори ако тя пътува за ада, вие сте само в една лодка. Но хората са странни създания. Ние поставяме единия си крак в лодката, плуваща към рая, а другия — в лодката, носеща се към ада!

Работата е там, че нашият ум е объркан, той не знае накъде да тръгне. Скован от страх, той не може да реши, дали ще бъде по-щастлив в рая или в ада. Стоейки едновременно в двете лодки, вие доникъде няма да стигнете. Просто ще умрете по средата на реката. Именно така работи нашият ум. Това е шизофрения. Ние полагаме усилия да вървим напред, а след това — също такива усилия, за да спрем. Това може да причини голяма вреда.

Влезте с огромно усърдие тотално в експеримента и не правете припрени изводи по отношение на другите хора. Ако човек напълно отиде в преживяването, с него определено ще започнат промени. Говоря за много фини научни неща, а не за религиозни предразсъдъци.

Научен факт е, че при максимални усилия резултатът задължително се постига. И няма друг способ, защото Бог е енергия и тази енергия не е половинчата. Следователно, молитвите, поклоненията, или фактът на раждането в благородно семейство или в Индия нямат особена роля. Това е чисто научен въпрос. Ако човек е искрен и усърден, дори Бог не е в състояние да попречи на успеха му. И дори ако въобще няма Бог, това не е важно. Наблюдавайте по време на медитация да се задейства цялата ви енергия. Взимайте решения само в съответствие със собствения си опит, а не се опирайте на външните форми на случващото се. Иначе ще тръгнете по лъжлив път.