Ошо
Кундалини и чакрите (9)

9
Окултните дълбини на Кундалини и духовността

В медитативния лагер в Наргол вие казахте, че всички йога практики — асани, мудри, пранаяма и бандха, са били открити в медитативни състояния. В различните медитативни състояния тялото приема определени позиции, по които може да се съди за дълбочината на медитацията. Накратко казано, възможно ли е да се създаде такова вътрешно състояние, приемайки определена поза? В такъв случай, може ли да се достигне до медитация, използвайки разнообразни асани, мудри и т.н.? Какво е тяхното използване и значение?

Първо ще се обърнем към преживяването в медитацията. Именно в нейния процес е била открита способността на тялото да заема определени пози в зависимост от определено състояние на ума. Например, когато сте изпълнени с любов, изразът на лицето ви е един, когато се гневите — съвършено друг. В гнева си стискате зъби, свивате юмруци, а тялото е готово за нападение. Ако сте в състояние на прощаване, изразът на очите е мек, дланите са разтворени. Човек, изпълнен със състрадание, не е способен да стиска юмруци. Точно както свитите юмруци са знак за готовност за борба, така и затворените длани свидетелстват за свобода от желание за свада. Разтворените длани символизират уверение в защитеност. Свитият юмрук предупреждава другия за опасността.

Природата на тялото е такава, че то действа в съответствие със състоянието на ума. Тялото следва ума — то винаги е отзад. Затова обикновено знаем как ще постъпи човек в състояние на гняв и как от любов. Но не ни е известно как ще реагира той на по-дълбоки състояния на ума.

При възникването на дълбоките състояния на ума много неща се случват и с тялото. Мудрите, асаните, жестовете разказват за вътрешните промени. Асаните са възникнали по време на подготовката за определени вътрешни състояния. Мудрите са се появили по-късно, те информират за вътрешното състояние на личността.

В процеса на вътрешни изменения тялото е принудено да се приспособява към тях. При пробуждането на Кундалини тялото е принудено да заема най-необичайни пози, за да помогне за свободното протичане на енергията. Гръбнакът се извива, позволявайки на енергията да се издига. В това взима участие и главата. Да вземем един пример: при пробуждането тялото заема вертикално положение, когато спим, тялото лежи — не може да стои или да седи.

Да предположим, че на Земята има човек, който от рождението си не знае какво е сън — той никога не е лягал. Ако след тридесет години той поиска да заспи, за пръв път в живота си ще легне. Първо се е променило състоянието на ума и той заспива. Но новото положение го заинтригува, тъй като никога преди тялото му не е заемало хоризонтално положение. До този момент е седял, ходил, но никога не е лягал. Сега е принуден да легне, за да възникнат вътрешните условия за съня. Ако тялото лежи, умът много по-лесно навлиза в определено състояние. Но всички хора приемат различни пози по време на сън, защото състоянието на ума на всеки човек е различно.

Например, дивакът от примитивно племе няма да използва възглавница, но за цивилизования човек е немислимо да заспи без нея. Дивакът мисли толкова малко, че притокът на кръв в главата му е незначителен. За съня е крайно важно притокът на кръв да бъде колкото се може по-малко. Ако притокът е твърде силен, не можете да заспите. Ако нервните окончания на мозъка не са отпуснати, не можете да се отпуснете и вие — кръвта ще продължи да се движи към мозъка. Тогава вие поставяте още една възглавница, и още една. Колкото по-образован и цивилизован е човек, колкото е по-културен, толкова повече възглавници са му нужни. Шията трябва да бъде в почти вертикално положение, за да се предотврати притокът на кръв в мозъка на такъв човек.

Положението на тялото съответства на състоянието на ума. Затова при пробуждането на вътрешната енергия и нейното движение започват да се формират различни асани. Различните чакри също водят тялото до различни асани. При зараждането на определено вътрешно състояние се променя положението на ръцете, изразът на лицето и очите. Същото се случва и в медитация. В резултат човек започва да се замисля за възможностите на обратното — може ли да влезе в състояние на медитация, ако заеме определена асана? Това трябва да се разбере.

В медитацията всички тези процеси се случват и все пак те не са задължително условие. Накратко казано, не всички медитиращи преминават през еднакви положения на тялото. Едно условие трябва да запомните веднъж завинаги — състоянието на тялото и ума на един медитиращ се различава от състоянието на тялото и ума на друг медитиращ, затова не всички ще преминат през едни и същи асани. Например, ако притокът на кръв в главата е недостатъчен, то медитиращият, без сам да знае това, заема сиршасана — стойка на глава. Не всички медитиращи трябва да стоят на главата си, защото притокът на кръв към главата на всекиго е различен. Затова асаните се формират индивидуално в зависимост от необходимостта.

Ако ние сами си изберем асаните, а след това ги практикуваме, ние не знаем коя от тях е полезна или необходима. Асаните могат да причинят вреда, а не само да носят полза. Ако определен медитиращ не се нуждае от тях, асаните могат да причинят само вреда, ако се нуждае — помощта им ще бъде голяма. Една от трудностите е в неувереността. Друга е в това, че когато нещо се случва вътре и едновременно нещо започва да става отвън, енергията се стреми навън. Ако извършваме външна постъпка, тя може да остане просто като физически жест. Както вече казах, в гнева юмрукът се свива автоматично. Обаче съвсем не е задължително при свиване на юмруците да се разгневим. Може да разиграем престорен гняв, като оставаме абсолютно недокоснати отвътре. Обаче ако желаем да провокираме вътрешен гняв, свитите юмруци могат много да помогнат, но не може със сигурност да се каже, че резултатът ще бъде положителен. Ако избираме между свиването на юмруците и тяхното неизползване, възможността да възникне вътрешен гняв в първия случай е по-вероятна. Ако човек е в състояние на покой, ръцете му заемат необходимата мудра. Но ако той практикува тези мудри, не е възможно да се гарантира, че умът му ще достигне до състояние на покой. И все пак определени положения на тялото помагат на ума да се успокои. Тялото показва своята готовност за сътрудничество, останалото зависи от ума. Но измененията на тялото не означават задължително изменения на ума и причината е в това, че тялото винаги следва ума. Именно затова след изменението на състоянието на ума се променя и тялото, то създава възможност за изменение на ума. Макар че измененията не са задължителни.

Оттук и опасността от илюзиите. Човек може да продължи да изпълнява асани и мудри, смятайки, че е достигнал всичко. Такова нещо се случва. Хиляди години хората са практикували асани и мудри, смятайки, че практикуват йога. В резултат концепцията за медитация постепенно се е изгубила в йога. При думата йога-садхана в ума веднага се появяват асани, мудри, пранаяма и т.н., затова винаги настоявам, че ако потребностите на медитиращия са напълно разбрани, определени позиции на тялото оказват огромна полза. Но резултатът невинаги е задължителен. Затова отдавам предпочитание на вътрешната работа, а не на външната.

Ако нещо започва отвътре, може да се постигне неговото значение. Да предположим, че медитиращият седи в медитация и аз чувствам, че вътре в него всичко е готово да се разплаче, но той отчаяно се сдържа. Виждам и това, че ако се разплаче, ще започне да се движи и ще настъпи катарзис. Но той се страхува да плаче и се въздържа. Ако го посъветвам да не се сдържа, а да плаче, в началото той ще се преструва. Но след две-три минути риданията ще станат истински — накрая импулсът към риданията ще изскочи отвътре навън. Процесът на сълзите ще премахне бариерата и това, което трябва да излезе, ще излезе.

Друг медитиращ желае танца, но също се сдържа. Ако го помолиш да танцува, в началото ще има представление — танцът не е дошъл отвътре. Но с първите танцови стъпки ще възникне възможността танцът да пробие навън и външният танц ще се разтвори във вътрешния. Обаче ако вътре няма танц, а ние караме медитиращия да танцува, нищо няма да се случи.

Необходимо е да се отчитат множество фактори. Условията са твърде много. Ако не искате да си изясните всичко поради сложността му, по-добре е да започнете с вътрешното и да позволите на всичко да се случва спонтанно. Не спирайте външните събития, не се борете с тях. Тогава всичко ще стане от само себе си.

Каква е физическата и психическата разлика, която се проявява при седящо и лежащо положение по време на Динамична медитация!

Разликата е огромна. Както казах по-рано, дълбоко вътре всяко положение на тялото е свързано със съответно състояние на ума. Лежащият човек лесно заспива. Стоящият по-лесно остава буден. И обратното. Съществува страх, че медитиращият може да заспи. Ако той стои, това помага за преодоляване на този страх.

Втората част от техниката е фокусирана върху състоянието на наблюдение, свидетелстване, осъзнаване. За начинаещия е трудно да запази осъзнатост в легнало положение, но с практиката идва и навикът. Ако стоим, намалява се възможността за хипноза на началния стадий, водещ до транс.

Съществува и още нещо. Когато стоите, движенията на тялото са свободни. Когато легнете, вие не позволявате на тялото да се движи по свое желание. Ако седите, половината тяло не участва в това, което се случва. Да предположим, че краката искат да танцуват, а вие седите — значи, те не могат да изразят себе си в танца. Вие дори не ще почувствате това желание, защото сте лишили краката си от възможността да се изразяват. Ако стоите, стъпалата сами ще започнат да се повдигат и вие ще узнаете за тяхното желание. В седнало положение е невъзможно да се улови толкова фин намек.

Традиционната поза за медитация се е появила с цел потискане на всички телесни движения. Сиддхасана, падмасана и сукхасана усилено се практикуват преди началото на обучението в медитация, за да се изработи възможността за спиране на тялото. Но възможността за издигане на енергията съществува от самото начало, в резултат на което се случват много неща. Вие чувствате желание да скачате, бягате, пеете, танцувате. Подобни емоционални действия винаги се асоциират с умопобъркване. Малоумните в повечето случаи плачат, смеят се, танцуват или скачат. Ако медитиращият постъпва по същия начин, той ще създаде впечатление за безумие.

Всички седящи асани се практикуват за пълен контрол над тялото, за да не приличаме на безумни в очите на обществото. В такова положение медитиращият изглежда напълно прилично. В наши дни при практикуването на подобни асани краката напълно отичат. Долната част на тялото е твърде тежка, като храм или пирамида — широка в основата, тясно горе. При такова положение на тялото възможността за движение се свежда до нула.

По време на стоеж възможността за движение достига своя максимум — в това положение сдържащият фактор е изключен. Когато кръстосате крака и седнете, създавайки неподвижно положение, голяма част от вашето тяло е притисната от гравитацията. Но и това не е достатъчно — ръцете също заемат фиксирано положение, което ги лишава от възможността за движения. Гръбнакът е прав и неподвижен. Преди да ви позволят да влезете в медитация, вие трябва достатъчно дълго да практикувате подобни асани.

При моя подход проблемът е право противоположен. От моя гледна точка, между нас и побърканите няма фундаментална разлика. Ние само потискаме своето безумие. Може да се каже, че ние сме „нормални луди“ или нормално безумни. Толкова много общо има между нас и побърканите… тези, които са отишли малко по-напред в безумието се оказват в затруднение, но безумието е заложено в нас и то се опитва да намери изход.

Когато сте разгневени, за кратко загубвате ума си. В такива моменти извършвате постъпки, които не сте и сънували в съзнателно състояние. Обсипвате другия с оскърбления, хвърляте камъни, чупите мебели. Можете дори да скочите от прозореца и въобще да направите каквото искате. Ако един луд прави нещо подобно, ние можем да разберем постъпката му, но когато „нормален“ човек прави същото, ние казваме, че той просто е бесен. Но ако безумието не присъстваше вътре в „нормалния“ човек, то не би се проявило и външно. Цялото безумие е в нас, а ние сме просто негови пазители. Според моето разбиране, преди да навлезеш в медитация, необходимо е да изхвърлиш от себе си всичко това. Колкото повече се освобождавате от такива безумства, толкова по-леко става на вашия ум.

Докато за старите техники, използващи сидхасана, са нужни много години, новият метод води до този резултат за броени месеци. При старите методи за реализация отиват много животи, при новите — само месеци. Вътрешното безумие трябва да бъде освободено, но при стария метод катарзисът настъпва на нивото на ефирното тяло, а при новия — на нивото на физическото. Новият метод е съвършено различен, защото смехът, сълзите, танца и т.н. винаги са вътре във вас, така че е съвършено необходимо да ги освободите.

Ако практикувате абсолютно спокойствие на тялото в продължение на много часове, катарзисът настъпва на нивото на ефирното тяло. Тогава това преживяване ще бъде невидимо за околните, този катарзис ще бъде усещан само от вас. По такъв начин вие се защитавате от обществото — в този случай никой няма да узнае, че вие танцувате, смеете се или плачете, тъй като всичко това се случва вътре — като в съня. Вие танцувате вътрешно, смеете се вътрешно, но вашето физическо тяло с нищо не показва вътрешното състояние.

По моему, не трябва се полагат толкова усилия за незначителни неща. Безсмислено е да се кара търсещият да губи цели години за физическа дисциплина, преди да бъде допуснат до медитация. Има и други възможности. Ако човек стане професионалист в контрола над физическото тяло и пълното му потискане, напълно възможно е нито една вибрация да не възникне в ефирното тяло, то да стане абсолютно инертно. При такива условия е напълно възможно да не възникнат по-дълбоки вътрешни процеси, вие просто сте се научили да седите неподвижно, като жива статуя. В подобни условия, когато всички вътрешни процеси са потиснати, напълно са основателни опасенията, че индивидуумът може да си загуби ума.

В миналото мнозина медитиращи са си губили Ума. Предлаганият от мен метод, практикуван сред психично болни в продължение на няколко месеца, ги е извеждал от измененото състояние на психиката. Едва ли нормален човек ще си загуби ума, практикувайки Динамична медитация, защото при тази методика вътрешната лудост не се потиска, а излиза навън. Старите методи са довели мнозина до умопобъркване, но този факт внимателно е крит зад завоалирани фрази. За такъв човек казвали: „В своя екстаз той достига до безумие, но този екстаз е Божествен, — той е светец“. Но фактът си остава факт — човекът става напълно луд. Той с такава сила потискал някои неща в себе си, че те напълно излезли изпод контрола му.

Методът на Динамичната медитаци я изпълнява две задачи: първата — очиства ви от натрупаните нечистоти в момента на катарзиса. Първо трябва да станете леки, след това започва вътрешното пътешествие. Това, което изглежда безумие в тази техника, в действителност е процес на освобождаване от вътрешното безумие. По моето разбиране това, което се крие вътре, трябва да излезе навън, а заедно с него ще си отидат тежестта, напрежението, безпокойството.

Най-интересното е това, че когато ви обхване безумието, не се опитвайте да го контролирате. Именно вие сте господари на собственото си безумие. Щом дойде осъзнаването на този факт, безумието вече никога няма да ви хване.

Погледнете човека, който танцува, пее, плаче по собствена воля — той постъпва като безумец. Но има една разлика — при безумните всичко това става само, докато медитиращият сам го привнася. Без пълното съдействие на медитиращия такова безумие няма да продължи и секунда. По собствено желание той е способен да спре безумните действия във всеки един момент. Такъв човек никога няма да си загуби ума, защото той е преживял безумието, като го е наблюдавал. Сега за него то се превръща в доброволен акт. Оттук нататък безумието е напълно управляемо.

Нашата култура е направила всичко, за да ни лиши ОТ възможността да контролираме безумието, което се е превърнало в недоброволно събитие в живота ни. Затова, когато то идва, ние не сме в състояние да направим нищо с него.

Аз смятам метода на Динамичната медитация за много ценен за бъдещите поколения, защото цялата цивилизация с всеки изминат ден се доближава до абсолютното безумие. Тази техника е подходяща за всички без изключение като защита от настъпващото безумие и друг способ няма.

Ако човек в продължение на час се избави от вътрешното безумие, околните постепенно ще свикнат с подобен вид медитация. Хората ще узнаят, че той медитира. Но ако правят същото насред пътя, могат да се окажат в психиатрична клиника. Ако някой започне да се освобождава от вътрешния гняв, като се нахвърля върху познатите и колегите, едва ли някой ще иска да общува с такъв човек.

Безумието трябва да се прояви с един или друг способ, иначе трудностите са неизбежни. Ако човек доброволно не изхвърли безумието, той ще открие хиляди способи за неговото проявление. Понякога се наливаме с алкохол, опитвайки се да отхвърлим товара от натрупаното безумие. Понякога изразяваме безумието си в огнен танц. Но за какво са нужни такива крайни мерки? Новите видове танц — например туист — не са се появили случайно. — Тялото се нуждае от движение, а ние не сме му оставили никаква възможност за това. Затова то само предприема необходимите подготвителни мерки и се обърква в саморъчно изплетената мрежа.

Медитацията изхвърля безумието без никаква предварителна подготовка. В медитацията ние изхвърляме всичко, което се е натрупало у нас. Ако ни обучават на такъв катарзисен метод от детството, количеството безумни хора значително ще се съкрати. С безумието ще бъде приключено завинаги. Но вместо това с ускоряването на прогреса ние отбелязваме все повече случаи на умопобъркване.

Цялата ни култура ни учи на потискане. Етикетът не допуска бурен плач и гръмък смях. Не е позволено от гледна точка на общественото мнение да се танцува и крещи така, както ти се иска. Всичко трябва да бъде „прилично“. Нормите на общественото поведение ни притискат от всички страни, в резултат на което всички необходими вътрешни преживявания се оказват потиснати. Но ето че в един прекрасен ден натрупаното потискане на тези емоции се взривява и ситуацията напълно излиза изпод контрол. Затова катарзисът е първата стъпка в техниката на Динамичната медитация, чрез която ние се освобождаваме от натрупаните емоции.

Именно по тази причина ви съветвам да стоите по време на изпълнение на тази техника, тъй като в такова положение осъзнавате най-малкото вътрешно движение и можете свободно да се движите. Идеалното условие за изпълнение на тази медитация е затворена стая. Тялото трябва да бъде напълно голо, нито една частица материя да не се превръща в препятствие, в сдържащ фактор. Трябва да позволите да се случва всяко движение, така че нито една част от личността да не скрие своето движение. Само при такива условия е възможен бърз прогрес. Тогава това, за което отиват години и дори животи при практикуването на хатха-йога и други йоги, ще се случи в броени дни.

Практикуването на традиционните йоги е неуместно в наши дни — съвременните хора не могат да си позволят да прекарват в упражнения дни и часове. Нужни са ни методи, носещи бързи резултати. Ако в продължение на седем дни човек редовно практикува Динамична медитация, със завършването на този период той неизбежно ще почувства — с него нещо се е случило. След седем дни той ще стане съвършено друг човек. Ако опитът дава резултат след седем живота, никой няма да си прави труда да се занимава с подобно нещо. Старите методи носят плодове след много раждания. Техният девиз е: „Изпълнявай тези практики през целия си живот, а резултатът непременно ще дойде в следващия“. Предишните хора са били по-спокойни и търпеливи. Те продължавали заниманията, независимо че резултатът бил обещан за следващите животи. Днес не ще намерите нито един човек с подобно отношение. Ако резултатът е невъзможен точно сега, никой няма да чака дори утрешния ден.

Кой може да разчита на утре? След като над Хирошима и Нагасаки бяха хвърлени атомните бомби, „утре“ изчезна от живота ни. Хиляди американски младежи и девойки отказват да постъпват в колежи. Аргументът е един: „Нима светът ще остане същият по време на завършването на образованието? Никой не знае какво може да се случи утре“. Те чувстват, че това е празно губене на време. Младежите бягат от училищата и колежите. Спорят с родителите си: „Ще съществува ли светът след шестте години, прекарани в университета? Можете ли да гарантирате това? Защо напълно да не се насладим на тези шест безценни години от нашия живот?“

Там, където „утре“ е станало неопределено, е безсмислено да се разсъждава с термини за много животи. Никой не е готов да слуша за реинкарнация, и никой не слуша. Затова повтарям: „Практикувайте днес и усещайте резултата веднага“. Ако човек може да ми даде един час за провеждането на опита, той непременно ще усети резултат при изтичането на този час. Само в такъв случай той ще се съгласи да ми предостави един час и на следващия ден — иначе едва ли утре ще го изразходва за медитация. Съвременният век има своите изисквания. В света на волските впрягове всичко се е движело бавно, затова и медитацията се е движела постепенно. Сега сме в атомната ера — медитацията не може да си позволи да не бърза. Тя трябва да набира скорост.

 

 

Обяснете, моля, с оглед на енергията Кундалини, какво е значението и целта на следното: падането по лице при израза на почит към светеца; докосването на нозете му с глава или ръце; молитвите на свети места; благословията, получавана от светец чрез докосване до главата или гърба на търсещия; обичаят да се покриват главите у сикхите и мюсюлманите при влизането в гурудвара или джамия.

За всички подобни постъпки има множество причини. Както казах по-рано, в порив на гняв ние се нахвърляме срещу някого с юмруци и се опитваме да стъпчем главата му с крака. Тъй като това, естествено, е неизпълнимо, ние хвърляме по него обувка. Можем ли да хвърлим в краката си главата на човека? Затова хвърляме в лицето му обувка като символ на гнева, кипящ в нас. Но никой дори не задава въпроса, какво се крие зад подобна постъпка. Сходният жест се среща в не една секта или страна по света. Не е тайна, че човек, заслепен от ярост, иска да размаже с крака главата на противника си. Може би някога древният човек, оставайки все още примитивно създание, се е успокоявал едва след като е притискал главата на противника с крак о земята — нашите прадеди не са носили обувки. В гнева си вие горите от желание да поставите крак върху главата на опонента. Вярно е и противоположното — когато сте преизпълнени с доверие и преклонение, вие сте готови да склоните глава към стъпалата на такъв човек. Това също има своите причини.

Има моменти, когато ви се иска да паднете по лице — именно в тези моменти жизнената енергия тече от другия човек към вас. Всеки път, когато искате да получите този поток, вие трябва да се поклоните. Ако искате да напълните ведрото с речна вода, вие го накланяте. Налага се да го наклоните, тъй като потокът тече надолу. Затова, ако чувствате, че нещо тече от другия, в този момент вие скланяте глава, за да станете приемащи.

Освен това, енергията не тече из всички части на тялото, а само от крайниците — например пръстите на ръцете и краката. Биоенергията или енергията шактипат, или който и да е друг вид енергия, изтичаща от тялото, избира за свой посредник пръстите на ръцете и краката. Затова получаващият енергия пада в нозете на Мастъра, а отдаващият полага ръце върху главата на получаващия.

Това са окултни и дълбоко научни проблеми. Напълно естествено е, че мнозина само имитират тези действия. Хиляди хора без особени причини падат в нозете на други. Не по малко са и тези, които поставят ръка върху нечия глава, без значение чия. Затова изпълненото с дълбок смисъл действие се превръща във формалност. Когато профанацията продължава твърде дълго, хората започват да протестират. Те казват: „Що за глупост? Какво ще се случи, ако падна в краката му? И какво ще се случи, ако докосне главата ми?“ В деветдесет и девет процента от случаите това действително е глупост. Но един процент остава изпълнен със смисъл.

Някога всичките тези сто процента са имали значение, защото тогава всичко е ставало спонтанно. Тогава вие не сте падали в нозете на някой друг само защото така трябва да се постъпва. Понякога, чувствайки, че трябва да паднете по лице пред някого, вие не сте се сдържали — просто сте падали! И другият човек не е бил длъжен да поставя ръка върху главата на получаващия. Случвало се е така, че в някои моменти ръката му натежавала, нещо било готово да изтече от нея. Ръката се възлагала само тогава, когато другият бил готов да получи. Но постепенно всичко се превърнало в обикновен ритуал, изгубил всякакъв смисъл. Поради своята безсмисленост той бил подложен на критика. Позицията на критиката е силна, тъй като науката, стояща зад традицията, е изгубена. Така че тези жестове са изпълнени със смисъл, но само при наличието на жив Мастър и възприемчив ученик.

Човек, падайки в нозете на Буда, изпитва неземно блаженство, чувства, как благодатта се излива върху него. Никой не е в състояние да види отвън това, което става, защото то е абсолютно вътрешно събитие. Тази реалност съществува за този, който я е преживял. Ако друг поиска доказателство, такова няма. В действителност, това е проблемът на всички окултни преживявания — индивидуумът преживява опит, но няма доказателства за пред другите. Той казва: „Не мога да обясня, но това се случи“. Този, който не е преживял нещо подобно, отказва да повярва, защото нищо не чувства. В него възниква впечатление, че онзи бедняк е в плен на илюзиите.

Ако такъв човек падне в нозете на Исус, нищо няма да се случи и той ще разтръби по целия свят, че това е глупост, измама — той е склонил глава в нозете на Исус, но нищо не се е случило. Това може да се сравни с гърне без капак, което е потопено в речен поток. После гърнето ще каже: „Аз се наклоних и бях напълнен“. Друго гърне, чийто капак е плътно поставен, също може да опита. Но колкото и да се старае, колкото и дълбоко да се потапя във водата, гърнето си остава празно. Тогава то ще започне да твърди, че всичко казано е лъжа, че никой не може да се напълни, потапяйки се в реката. То ще заяви: „Аз се поклоних, потънах дълбоко, но излязох обратно празно“.

Това е двустранно събитие. Не е достатъчно енергията да изтича от определен човек. В същата степен е важно вие самите да сте пусти и отворени. В много случаи енергийният поток не е толкова съществен, колкото вашата собствена готовност и отвореност за възприемане. Ако сте достатъчно открити, но в стоящия пред вас човек енергията липсва, по-висши енергийни източници ще се насочат към вас и ще достигнат до вашето същество. Най-удивителното е в това, че ако вие от цялото си сърце, с тотален стремеж се приближите до човек, който няма какво да ви даде, вие все пак ще получите енергия чрез него. Но тази енергия не идва от него — този човек е само посредник, той абсолютно не осъзнава това, което става.

Втората част на въпроса се отнася до влизането в гурудвара или джамия с покрита глава. Много факири предпочитат да покриват главите си и едва след това да практикуват медитация. При пробуждането на енергията съществува възможност главата да стане много тежка. Ако покриеш главата, енергията няма да изтече. Тази енергия образува затворен кръг във вас и усилва медитацията. Затова подобен обичай да се покрива главата е показал своята полза. Опитайте да медитирате с покрита глава и моментално ще усетите разликата. Тогава това за което са ви били нужни петнадесет дни, може да се случи за пет.

Когато енергията достигне главата, възниква възможността за нейното изтичане, разсейване. При образуването на затворен кръг вашето преживяване ще бъде по-дълбоко. Но днес обичаят за покриване на главата при посещения в джамия или гурудвара се е превърнал в проста формалност. Факт е обаче, че зад всеки такъв обичай се крие изгубен във времето смисъл.

Сега ви става ясно, че при докосване на стъпалата или поставяне на ръце при благословия може да се получи някаква енергия. Но какъв е смисълът в поклонението пред гробници или култови изображения? Това трябва да се разбере. Зад създаването на образи или идоли се крие напълно научно обяснение.

Да предположим, че е дошъл моят смъртен час, но около мен има хора, които са видели в мен нещо, търсили са и са намерили нещо в мен. Те могат да попитат по какъв начин е най-добре да си спомнят за мен. Затова преди мига на моята смърт между нас възниква символ. За такъв може да послужи всичко, което искате — идол, камък, дърво или моята гробница, моето самади или част от моята дреха, дори моите сандали. Но символът трябва предварително да бъде уговорен между нас. Това не може да се решава едностранно. Аз трябва да бъда свидетел. Моето приемане, одобрение и подкрепа по отношение на символа е необходимо. В такъв случай аз мога да кажа, че ако те дойдат при моя символ и помислят за мен, аз ще присъствам на тази среща в безтелесно състояние. Аз трябва да дам такова обещание и цялата следваща работа ще получи съответно направление. Това е абсолютно вярно.

Оттук съществуването на живите и мъртвите храмове. Мъртвите храмове са изградени със съдействието само на едната страна. От другата страна няма никакво потвърждение. Да се създаде храм на Буда е било само наше желание, но това е мъртъв храм, защото Буда не е давал обещания относно храмове. Съществуват и живи храмове, но в основата на тяхното възникване лежи съгласието на човек, достигнал святост.

В Тибет има място, където обещанията на Буда се сбъдват в продължение на последните две хиляди и петстотин години. Но днес там се е създала доста трудна ситуация. Там има община, комуна от петстотин лами, и когато един от тях умре, е трудно да му намерят заместник. Числото петстотин е постоянно и фиксирано — монасите, не трябва да са повече или по-малко. След смъртта на един се избира още един, но само с одобрението на останалите четиристотин деветдесет и девет. И ако дори един монах не е съгласен, кандидатурата се отхвърля. Общността от петстотин лами се събира на определена планина в нощта на Буда Пурнима — по време на пълнолунието през май, когато се празнува рожденият ден на Буда — и в точно време, установено от самия Буда, се разнася гласът на Буда. Подобно нещо никога не се е случвало на друго място и при друг подбор на хора. То става в точно съответствие с обещанието, дадено от Буда.

Подготвяйки се вечерта за сън, вие вземате решение да се събудите точно в пет сутринта — не ви е нужен будилник. Точно в пет внезапно, сякаш тласнати от нещо, вие се събуждате. Опитайте и ще се удивите — дори часовниците могат да сгрешат, но не и вие.

Ако твърдо сте решили да умрете в определен ден и час, нито една земна сила не може да ви удържи — вие ще умрете в избраното от вас време. Ако вашата решимост е дълбока, можете да сдържате обещанията си дори след смъртта. Например, явяването на Исус пред учениците му след смъртта — това е било изпълнение на обещание, дадено от Христос. И досега тайната на възкресението е неподвластна на християнския свят. Незнанието за това, което се е случило по-късно, и следователно, неувереността в това дали Той е възкръснал или не, поражда толкова тягостни съмнения! А това е било обещание, дадено на учениците и изпълнено след смъртта.

Местата, където обещанията се изпълняват в продължение на много векове, с годините ставата свещени места за поклонничество. Даденото някога обещание, обет, се забравя, в паметта на хората остава само едно — те трябва да посещават тези места.

Има обети, дадени от Мохамед. Има обещания, оставени от Шанкара^[1], Кришна, Буда и Махавира също са приели договор, отнасящ се до определено време и място. С тях както преди може да се установи връзка. Затова в такива места поклонниците падат по лице, предлагайки тотално отдаване — само тогава установяването на връзката е възможно.

Свещените места, храмовете, самади — всичко има своето предназначение, но както и в случая с всичко останало, дори най-полезните места, чието посещение от цели тълпи се превръща в модна традиция, в крайна сметка се оказват мъртви и безполезни. Те трябва да бъдат премахнати, за да се открие възможност за възникване на нови обети, които да създадат нови места за поклонничество и да се издигнат нови храмове. Старото трябва да се разруши, защото то е мъртво. Ние нямаме и най-малка представа за процесите, ставащи в подобни случаи.

В Южна Индия живял един йогин. При него дошъл пътешественик-англичанин. Преди своето заминаване той казал на йогина: „Аз заминавам и може би никога повече няма да се върна в Индия. Но аз искам да те виждам. Какво да направя?“

Йогинът взел своята фотография и я предал на англичанина с думите: „Когато се уединиш в затворена стая, концентрирай се върху фотографията в продължение на пет минути и аз ще се окажа там“.

Бедният, не могъл да дочака края на пътешествието. Обхванало го едно-единствено желания — колкото може по-бързо да проведе експеримента. Той не вярвал, че подобно нещо е възможно, но това се случило. Обещаното се сбъднало на астрално ниво.

Подобно нещо не представлява трудност. Пробуденият може да сдържи обещанието си дори да е мъртъв. Затова в изображенията, иконите и статуите е скрит огромен смисъл — чрез тях може да се реализира даденото някога обещание. Затова зад създаването на образите стои цяла наука.

Не е възможно да се направи икона случайно — съществуват специални техники. Ако видите изображенията на двадесет и четиримата тиртханкари на джайните, навярно ще се учудите — всички те си приличат, различават се само символите. Махавира има един знак, Паршваната — друг, Нейната — трети и т.н. Ако се махнат символите, ще стане невъзможно да се различи едно изображение от друго. Малко вероятно е, че всички тези хора са си приличали като две капки вода. Напълно възможно е, обаче, последният тиртханкара да е използвал образа на предшественика си като прототип. Затова не е било необходимо да се създават различни образи — един образ се използвал от всички.

Но това не задоволявало поклонниците, защото всеки от тях отдавал предпочитание на определен тиртханкара. Те помолили да се въведат отличителни знаци — така възникнали символите за всеки тиртханкара, но образът останал същият. Различията в символите също са част от даденото обещание. Контактът се установява само с определен тиртханкара, свързан именно с този символ.

Символите също се договарят предварително. Например, символът на Исус е кръстът и той е необичайно действен. Мохамед се отказал от създаването на образ. По времето на Мохамед се създавали толкова идоли, че той искал да остави на последователите си нещо ново. Той казал: „Не правете от мен идол. Не моят образ, а Аз ще пребъда с вас“. Това бил много смел подход, но за обикновените хора е много трудно да установят контакт с Мохамед, тъй като неговото изображение не е достигнало до нас.

Затова след смъртта на Мохамед мюсюлманите издигнали хиляди мавзолеи и гробници на своите светци. Без да знаят как да установят връзка с Мохамед директно, те правели това чрез изграждането на гробници на мюсюлманските светци. Никъде по света няма да срещнете такова поклонение пред гробници, както в ислямските страни. Единствената причина е в това, че мюсюлманите не разполагат с нищо за пряк контакт със самия Мохамед. Те не са могли да пресъздадат Неговия образ, затова са създали изображения на други, и установяват контакт чрез такива медиуми.

Това е абсолютно научен процес. Ако правилно разберем всичко, резултатите ще надминат всички очаквания, но при сляпото следване те оказват смъртоносно въздействие.

 

 

Какво е окултното значение на действията, изпълнявани по време на прана пратиштха — визуализиране на свещен образ?

Огромно. Самият термин прана пратиштха — окултна визуализация на свещен образ, обект на поклонение — означава, че ние създаваме ново изображение, основано на старо обещание. Чрез определени знаци трябва да разберем, дали даденото някога обещание се изпълнява. От своя страна, ние трябва вярно да следваме старото споразумение — трябва да гледаме на изваянието или образа не като на обикновен идол, а като на живо същество. Трябва да подготвим всичко така, както бихме го направили по отношение на жив човек, след което започваме да получаваме знаци, с които идва разбирането, че окултната основа на новия обект на поклонение е приета. Но този втори аспект е напълно изтрит от нашето знание. Ако тези знаци липсват, тогава, независимо че всичко е направено правилно, визуализацията не е успешна. За успешното функциониране на образа е необходимо наличието на знаците. По тази причини са били зафиксирани особени окултни знаци. Ако такива знаци се появявали, това се възприемало като факт, че образът е приел окултните сили, че сега този образ е жив и активен.

Да предположим, че сте поставили в дома си ново радио… първото условие е самият уред да е изправен, всичките му компоненти трябва да работят. Включвате го в електрическата мрежа, но не можете да хванете нито една програма — значи радиото не работи. То е мъртъв инструмент, който трябва или да се поправи, или да се смени. Образът също се явява точка на получаване, чрез която физически мъртвата просветлена личност изпълнява даденото от нея обещание. Но ако вие пазите изображение, без да знаете знаците за одобрение на правилността на практиката, вие никога не ще узнаете дали то е мъртво или живо.

Процесът на визуализиране се разделя на две части. Първата се изпълнява от жреца или свещеника. Той знае колко мантри или молитви трябва да бъдат прочетени, какви условия са нужни за поклонението, какъв обред на освещаване трябва да се изпълни и т.н. Това е половината от работата. Втората може да бъде изпълнена само от човек, достигнал петото ниво на съзнанието. Когато такъв човек обяви, че образът е жив, само тогава той действително оживява. В наше време това е станало почти невъзможно. Следователно, нашите храмове са мъртви. Съвременните храмове определено са мъртви.

Невъзможно е да разрушиш жив храм, защото това не е обикновено събитие. Ако храмът е унищожен, значи това, което приемате за живо, е мъртво, както например храма Соманат. Историята на неговото разрушаване е много странна и показателна за науката за всички храмове. Този храм се обслужвал от петстотин пуджари — свещенослужители, и в тях не възниквала и сянка на съмнение, че образът в храма е жив, затова и те били уверени в неунищожимостта на храма. Свещенослужителите изпълнявали своите задължения, но това действие било едностранно, защото нямало никой, който да каже дали изображението е живо или мъртво.

Веднъж съседните владетели, чувайки за приближаването на мюсюлманския завоевател Гаджанави, предложили защита на храма, но свещениците отклонили предложението, казвайки, че никой не може да ги защити по-добре от идола. Владетелите се извинили и си тръгнали, но свещениците грешали — идолът бил мъртъв. Жреците живеели в плен на илюзията по отношение на могъществото и покровителството на храмовия идол, смятайки че той може да ги защити от всички беди. Но дошъл Гаджанави и с един удар на меча си разбил идола на четири части. Обаче дори тогава жреците не разбрали, че тяхното божество-идол е мъртво. А подобно нещо е невъзможно — ако божеството беше живо, дори прашинка от храма не би била заплашена от меча на варварина. Ако храмът Соманат беше жив, до него не би се доближил никой с лоши намерения.

Но обикновено нашите храмове са мъртви, защото в тях е много трудно да се поддържа жив дух. Живият храм е велико чудо. Зад това се крие много дълбоко научно знание. В наши дни няма нито един жив човек, на когото да е известна тази наука и който да има силите да извърши всички приготовления. В съвременния свят класата на хората, поддържащи храмовете като място за търговия, е толкова мощна, че дори и да се намери виждащ, който притежава знанията, той не би бил допуснат До прага. Сега храмовете са превърнати в бизнес, свещениците са заинтересовани храмът да остане мъртъв.

Живият храм не представлява интерес за съвременния жрец. На него му е нужен мъртъв бог, който може да бъде заключен, а ключът да държиш в собствения си джоб. Ако храмът е свързан с висши сили, такъв жрец не може да остане в него. Затова свещениците толкова съдействат за изграждането на мъртви храмове, защото местата, на които идват толкова много хора, им предоставят възможност да се занимават с процъфтяващ бизнес. В действителност, живият храм се среща твърде рядко.

Велики усилия са били полагани за поддържане на храмовете в живо състояние, но броят на свещениците и пандитите във всички религии е толкова голям, че това е крайно трудно да се направи. Какво става в крайна сметка? В това се крие причината за толкова много разклонения в рамките на една религия, иначе за какво са нужни? Ако храмовете и местата за поклонение, възникнали по време на Упанишадите, бяха живи по времето на Махавира, не би възникнала нуждата да се издигат нови храмове. Но в този момент храмовете и светите места са мъртви и точно около такива „могили“ е възникнала системата на свещеничеството, която е просто непробиваема. Тези храмове се оказали затворени и единствената възможност била в създаването на нови. Днес са мъртви дори храмовете на Махавира, в тях цари същата жреческа система.

Ако бяхме съхранили живи религиозните принципи, в този свят не биха възникнали толкова много религиозни течения. Но това е невъзможно, защото около тях се събират всевъзможни пречки, което в крайна сметка води до загуба на вложения потенциал. При нарушаване на условията от едната страна втората разваля съглашението, тъй като подобно взаимодействие е възможно при двустранно спазване на договора. Нужно е да спазваш обещанията от своя страна, само тогава е възможен отговор от втората страна — иначе обещанието няма да бъде изпълнено и всичко така и ще свърши.

Например, докато съм във физическо тяло, аз казвам: „Помнете ме и аз ще бъда с вас“, но ако след това вие нито веднъж не си спомните за мен, изхвърлите моята фотография и забравите за всичко, колко може да продължи подобно съглашение? Ако вие от своя страна сте нарушили обещанието, за какво аз от своя страна да поддържам връзката? Затова подобни съглашения винаги се нарушават.

Процесът на окултна визуализация е изпълнен със смисъл, но неговото значение се основава на разнообразни тестове и знаци, отбелязващи дали визуализацията е била успешна.

 

 

В някои храмове по изображенията се стича вода. Дали това е признак, че храмът е жив?

Не. Значимостта на храма няма нищо общо с подобни явления. Вода ще се стича при всички случаи — независимо дали има изображение или не. Колко лъжливи доказателства има, заради които смятаме един храм за жив! Храм, в който никога не са се случвали подобни неща, е напълно възможно да е жив.

 

 

В духовното търсене инициацията има огромно значение. Особени церемонии се извършват при определени условия. Буда и Махавира са инициирали хора. Колко вида инициации съществуват в наши дни? Какво е тяхното предназначение и използване, за какво са нужни?

Ще бъде от полза да поговорим малко за инициациите. Първо, инициациите никога не се правят, инициациите се случват. Например, човек остава с Махавира, преминават много години, преди да дойде инициацията. Махавира ще каже на такъв човек да остане с него, винаги да бъде редом, да ходи и да седи по определен начин, да практикува определени медитативни техники. След това ще настъпи моментът на пълната готовност на човека. В тези условия Махавира е само посредник — по-скоро, в по-дълбок смисъл, той остава свидетел, пред когото става инициацията.

Инициацията винаги излиза от Божественото, но тя може да се случи в присъствието на Махавира. Човек, с когото това се е случило, вижда пред себе си само Махавира, но не вижда божественото. Тъй като пред него е само Махавира, напълно естествено е той да бъде изпълнен с благодарност към Махавира — в някаква степен и това е истинно. Но Махавира няма да приеме благодарността, защото благодарността може да се приеме само ако човек осъзнава, че той е извършил акта на инициацията.

Следователно, има два вида инициации. Тези, които се случват, аз наричам правилни, защото в тях вие установявате свои взаимоотношения с Божественото. След това преживяване вашето пътешествие в живота приема нова посока — сега вие можете да станете някой друг, отсега вие вече не сте предишните, настъпва вътрешна трансформация. Вие сте видели нещо ново. Нещо ново се е случило с вас, лъчът е влязъл във вас и сега всичко се е променило отвътре. По време на истинската инициация гуру стои отстрани, като страничен наблюдател, той може да признае, че инициацията е настъпила. Той свидетелства за целия процес, докато вие виждате само половината. Вие можете да видите само това, което се случва с вас. Той наблюдава това, откъде идва инициацията. Затова вие не сте пълни свидетели на случващото се. Вие можете само да кажете, че е настъпила велика трансформация. Но дали е извършена инициация или не, дали са ви приели или не — това вероятно не можете да кажете. Дори ако сте инициирани, продължава да ви мъчи съмнението: „Бях ли приет? Избра ли ме Божественото? Мога ли сега да смятам, че Му принадлежа? От моя страна имаше предаване, но дали Той ме прие?“ Това вие не сте в състояние да разберете веднага. Ще мине време и вие ще разберете, но промеждутъкът от време може да се удължи. Вторият човек, когото ние наричаме гуру, знае отговорите на тези въпроси, защото той наблюдава случващото се от двете страни.

Правилната инициация не може да се даде, както е невъзможно и да се приеме. Тя идва от Божественото, вие сте възприемащи.

Има още един вид инициация, която може да се нарече лъжлива. Лъжливата инициация може както да се даде, така и да се приеме. В този случай Божественото абсолютно отсъства. Тук са налице само гуру и ученик. Гуру дава, ученикът получава, но третият, реално действащото лице, отсъства.

Когато присъстват само двама — гуру и ученик — инициацията е лъжлива. Такова даване не само е невярно, но е и опасно, фатално, защото при илюзията за инициация не може да се случи истинската инициация. Вие ще продължите да живеете в илюзия. Където присъстват трима — гуру, ученик и този, от когото това идва — там се променя всичко.

При мен дойде търсещ, иницииран от някого. Той каза: „Аз бях иницииран от този гуру и дойдох при вас да се обучавам на медитация“.

Аз попитах: „Тогава защо приехте инициация? Ако вие дори не сте достигнали до медитация, как тогава сте достигнали до резултата от инициацията? Вие сте получили само име и дреха. Ако продължавате както по-рано да търсите медитацията, колко струва тогава вашата инициация?“

Истината е в това, че инициацията може да се случи само след медитация. Медитацията след инициация губи смисъла си. Това прилича на човек, твърдящ, че е здрав, но продължаващ да иска лекарства от лекаря. Инициацията е приемане, достигано след медитацията. Това е санкция, давана на вашето приемане — съгласие. Вие сте били предложени на Божественото и е настъпило вашето влизане в Неговата реалност. Инициацията само потвърждава този факт.

Паяжината на гуру се е създала чрез раздаването на нови форми и видове инициации. На ухото се прошепват думи, дават се мантри, който иска инициира, когото може. Напълно възможно е такъв човек и сам да не е иницииран. Не е известно дали Божественото го е приело. Може би самият той е бил иницииран по подобен начин. Някой му е прошепнал на ухото, той е прошепнал на друг, този — на още много други.

Човек навсякъде създава лъжа и измама — колкото по-тайнствени са събитията, толкова повече лъжа има в тях, защото няма никакви доказателства.

Аз също смятам да практикувам подобна методика. За нея се подготвят десет-двадесет души. Те ще приемат инициация от Божественото. Останалите присъстващи ще станат свидетели, тяхната работа ще бъде да признаят това, дали инициацията е била приета от Божественото, това е всичко. Вие можете да имате преживявания, но още не сте в състояние веднага да разберете какво се е случило. Случващото се е толкова ново за вас — как да разберете какво се случва? Потвърждението може да бъде дадено от просветлена личност. Това е единственият критерий за истинност.

Висш гуру е само параматман — Бог. Ако гуру, стоящ между вас, отстъпи назад, инициацията ще се случи по-лесно, но гуруто-посредник стои до смърт. Неговото его тържествува, превръщайки се в бог. Много видове инициации се дават в угода на такова его. Те нямат цена, а според термините на духовността са престъпление. Ако някога наказват духовните престъпници, няма да пропуснат и тези.

Търсещият, който не подозира нищо, приема на доверие факта на своята инициация. След това с гордост обявява, че е получил инициация, своя мантра, с него се е случило всичко, което е трябвало да се случи, поради което неговото търсене на истинно преживяване се прекратява.

Който и да идвал при Буда, той не получавал инициация незабавно — понякога за това били нужни много години. Буда през цялото време отлагал, предлагайки една или друга техника. След това, когато настъпел моментът, той молел човека да стане за инициация.

Инициацията на Буда се разделя на три части. Търсещият по Пътя към инициацията преминавал през три стадия на предаване.

В началото той казвал: „Приемам убежище в Буда — Buddham sharanam gachchham. Под това не се подразбира Гаутама Буда — това означава предаване на просветлената личност.

Един търсещ дошъл при Буда и казал: «Приемам убежище в буда». Буда го изслушал и замълчал. Някой попитал: «Този човек каза, че приема убежище в Буда, а ти само го изслуша?»

Буда отвърнал: «Той прие убежище не в мен, а в пробудения. Аз съм само случайност. Преди мен е имало множество буди, много буди ще има и след мен. Аз съм само колелце. Той приема убежище в пробудения, така че кой съм аз, че да го спирам? Ако приемаше убежище в мен, непременно бих го спрял, но той три пъти повтори, че приема убежище в пробудения».

След това идва второто предаване, което е още по-забележително. Тук инициираният заявява: «Приемам убежище в сангха» (общността на пробудените). Какво означава тази общност? Обикновено последователите на Буда смятат това за общността на Будите, но неговото значение е съвсем друго. Тази общност означава общността на всички пробудени. Не само един Буда е станал пробуден, имало е множество буди преди и след него, всички те принадлежат към една общност, братство, колектив. Сега будистите смятат, че този термин се отнася до будистката общност, но това не е вярно.

Първото обръщение на Буда, в което той обявява, че търсещият приема убежище в пробудения, а не лично в него, го прави разбираем. Вторият призив внася още повече яснота. Тук човек предлага себе си на обществото на пробудените.

В началото той се покланя на пробудения, който е пред него. Ако той е съвсем близо до него, тогава е лесно да се приближиш и да го кажеш. След това се предава на братството на пробудените, които са се пробудили много отдавна и които той не познава, и на тези, които ще се пробудят в бъдеще, които той също не познава.

Той се предава на всички тях и прави крачка към неуловимото.

Третото предаване е пред дхамма — религията. В третото предаване инициираният казва: «Приемам убежище в дхамма». Третият път търсещият се предава на това, което е пределното състояние на пробудеността — дхамма. На това ниво няма индивидуалност, няма общество, има само дхамма — закон.

Когато се извърши пълното предаване на всичките три нива, само тогава инициацията се признава. Буда е бил само свидетел на това преживяване. Това не е било обикновено повторение, ритуал. Ако всичките три предавания ставали тотално — а Буда виждал, дали това е така — само тогава човекът стигал до инициацията. Буда оставал свидетел.

По-късно Буда казвал на търсещия: «Не ми вярвай само на това основание, че аз съм пробуден. Не ми вярвай само защото съм известен и имам много последователи, или защото така твърдят писанията. Сега се доверявай само на своето вътрешно разбиране».

Буда никога не е ставал гуру. Преди смъртта си, когато го помолили за последно послание, той казал: «Бъдете светлина за самите себе си. Не следвайте другите. Станете собствена светлина. Това е моето последно послание».

Такъв човек като Буда не може да бъде гуру — такъв човек е свидетел. Исус много пъти е повтарял: «В деня на последния съд аз ще бъда ваш свидетел». С други думи, в последния ден Исус ще каже: «Да, този човек се стремеше към просветление. Този човек искаше да се предаде на Божественото». Такъв е езикът на символите. Исус искал да каже също: «Аз съм ваш свидетел, а не гуру».

Тук няма гуру, затова се пазете от инициации, в които някой става ваш гуру. Инициация, в която мигновено и директно се свързвате с Божественото, е истинна и уникална. Помнете, че при такава инициация не е нужно да напускате дома си, не е нужно да приемате исляма, индуизма или християнството, не е нужно да изпадате в зависимост, от когото и да е. Останете абсолютно свободни — измененията ще настъпят само вътре. При лъжливите инициации вие ще бъдете свързани с определен вид религия, ще станете част от организация. Някаква вяра, някакъв религиозен ред, някаква догма, някаква личност, някакъв гуру ще ви хванат и ще убият свободата ви.

Инициация, която не носи свобода, не е инициация. Истинска е само тази инициация, която ви предоставя абсолютна свобода.

 

 

Вие казахте, че Буда достигнал махапаринирвана, но също и че Буда ще се върне още веднъж в човешки образ и ще бъде признат като Майтрея. Нима е възможно да се върнеш в човешко тяло след достигане на нирвана“! Моля, обяснете.

Това е труден въпрос, изискващ подробен отговор. Но аз ще дам кратък отговор.

Невъзможно е да се върнеш след достигане на седмото ниво на съзнание. След седмото тяло няма никакво прераждане. Това е точка, от която няма връщане. Но е истина и това, че Буда обещал да се върне във формата на Майтрея. Тези две твърдения изглеждат противоречиви — казвам, че връщането от нирвана е невъзможно, а Буда е казал, че ще се върне. Буда е достигнал седмия план и се е разтворил в нирвана, как е възможно това? Има още един способ.

Когато умираме, отива си само физическото тяло. Останалите шест тела остават с нас. Когато човек достига до петото тяло, отхвърля първите четири тела, остават само три — петото, шестото и седмото. В петото тяло човек може да вземе решение да запази своите второ, трето и четвърто тяло, такова нещо се случва, ако намерението е достатъчно дълбоко и силно. За човек, подобен на Буда, това не е било трудно — той е можел да остави след себе си завинаги второто, третото и четвъртото тяло. Тези тела на Буда продължават да се движат в пространството във вид на енергия.

Всички чувства, натрупани от Буда в продължение на безброй инкарнации, са собственост на второто, ефирното тяло. Впечатленията от всички карми, преживени от Буда в предишните животи, са акумулирани в третото, астралното тяло. Четвъртото тяло съдържа всички достижения на ума на Буда. Всички негови достижения в състоянието на не-ум са били изразени чрез ума, защото всички изразявания стават чрез ума. Когато човек поиска да сподели своите достижения на петото или дори на седмото ниво, той използва четвъртото тяло, защото именно то е средството за изразяване. Затова всичко, което се е случило с Буда, всичко, което е мислел, всичко, което е преживял, всичко, което е знаел, е събрано в четвъртото тяло.

Тези три тела са подложени на бързо разпадане. Когато човек влезе в петото ниво, второто, третото и четвъртото тела се унищожават. Когато достигне седмото ниво, унищожават се предишните шест. Но ако човек на седмото ниво пожелае, той може да остави в пространството вибрациите на второто, третото и четвъртото тяло. Ние също оставяме в космоса орбитални станции.

Така и оставените от Буда тела ще се намират в пространството, докато не се проявят като индивидуалност под името Майтрея.

Когато се роди човек с необходимите за Майтрея условия, трите тела на Буда ще влязат в него. Дотогава те ще чакат подходящ случай. Когато тези три тела влязат в човека, той ще достигне нивото на Буда, защото в тази тройна цялост е съсредоточен целият опит, всички емоции, желания и деяния на Буда.

Преди три или четири години в Америка умря един финансов магнат. Той остави милионно състояние и пожела парите да се използват за запазване на тялото му дотогава, докато науката не открие тайната за връщане на живота в мъртвото тяло. Милиони долари отиват за това да се предпазва тялото от тлен. Ако в края на века открием тайната на съживяването, животът ще бъде върнат в това тяло. Но душата ще бъде друга, тя не може да остане същата.

Тялото ще остане същото — очите, техният цвят, чертите на лицето, походката, всички физически признаци. В известен смисъл мъртвият ще бъде представен в това тяло. Ако човек е центриран около физическото тяло — както най-вероятно е било, иначе не би оставил подобно завещание — без ни най-малка представа за останалите тела, зад него може да действа друга душа. Не е изключено тя да действа по същия начин, както умрелия, и тогава учените ще кажат, че към живот се е върнал същият човек. Всички спомени, пазени във физическия мозък, ще се пробудят отново — той ще може да разпознае фотографиите на отдавна умрелите майка и син. Ще опише града, в който е роден. Дори ще посочи мястото, където е умрял. Ще назове имената на присъстващите в часа на смъртта му. Душата ще бъде друга, макар че физическата памет ще остане същата.

Учените твърдят, че скоро ще могат да трансплантират памет. Това е възможно. Ако умра, всички мои спомени ще си отидат с мен. Но може да се съхрани целият механизъм на моите спомени до момента на смъртта, както се съхраняват очи за трансплантация. Утре някой може да гледа с моите очи. С моето сърце мога да обичам не само аз — утре някой друг ще може да се влюби чрез моето сърце. Сега вече е невъзможно да обещаеш: „Моето сърце навеки ти принадлежи“, защото в далечното бъдеще това сърце може да даде клетва на някой друг.

Точно така може да се трансплантира и паметта, но това събитие е в бъдещето, поради тънкостта и деликатността на изходния материал. Но в бъдеще ще се появят банки за памет, както днес има банки за съхраняване на различни органи за присаждане. Тогава моята памет може да бъде присадена в мозъка на някое дете, което ще узнае всичко, което ми е известно на мен. То ще расте, притежавайки огромен запас от знания, защото моята памет ще стане част от него. Тогава моите мисли ще станат негови мисли, моите спомени също ще му принадлежат, по някои въпроси ще има същото мнение като мен, защото ще има моя мозък.

Буда е експериментирал в това направление — не в научното, а в окултното. Чрез определени техники били положени усилия за запазване на неговото второ, трето и четвърто тяло. Буда повече не съществува. Душата, която е обитавала в него, се е разтворила на седмото ниво. Но преди да се случи това са били направени съответните приготовления, за да не умрат тези три тела. Например, аз хвърлям камък с достатъчно сила, за да може да прелети петдесет километра. Скоро след това умирам. Но моята смърт не ще попречи на полета на камъка. Той притежава сила, която съм му придал за полета и ще прелети петдесет километра независимо дали аз съм тук или не.

Буда дал импулс на тези три тела и сега те ще живеят. Той казал също и колко дълго ще могат да просъществуват. Сега е времето за раждането на Майтрея. Именно такъв експеримент се е провеждал с Кришнамурти, за да приеме той трите тела на Буда. Първоначално в опита участвал по-големият му брат Нитянанда, но той умрял в процеса на експеримента. Такъв опит е необичайно, уникално събитие, през което е много трудно да се премине.

Били предприети опити да се разделят второто, третото и четвъртото тела на Нитянанда, за да бъдат заменени със съответните тела на Майтрея. Но Нитянанда умрял. Същото опитали с Кришнамурти, но и това е довело до успех. След това под ръководството на хора познаващи мистериите, били направени опити с още няколко души — един от тях бил Джордж Арандейл. Сред посветените в тайните била госпожа Блаватска, най-мъдрата жена на нашия век в областта на познаването на окултните науки. Втора станала Ани Безант. Чарлз Ледбитер също се отличавал с дълбоко познаване на проблемите на окултизма. Разбиране на такова ниво е крайно рядко явление.

Тези малцина избрани знаели, че силата, вложена в трите тела на Буда, намалява. Ако Майтрея не се роди, трите тела ще се разпаднат, ще изчезнат. Придаденият им импулс наближава края си. Трябва незабавно да бъде намерен някой, който да може да приеме трите тела. Който и да ги приеме, той в известен смисъл ще даде раждане на Буда. Душата на Буда няма да се върне, но душата на подходящия човек ще приеме телата на Буда и ще изпълни съответната работа. Такъв човек моментално ще поеме мисията на Буда.

Не всеки може да пребивава в подобно състояние. Който и да бил този човек, той трябвало да притежава ниво на съзнанието, макар и отдалеч доближаващо нивото на съзнанието на Буда. Само такъв човек бил в състояние да приеме трите тела на Буда, иначе той просто ще умре. Експериментът с Кришнамурти не успял, защото този процес бил необикновено труден. Опитите продължават. Дори в наши дни неголеми езотерични групи се опитват да привлекат телата на Буда. Наистина, днес за това не се говори открито, тъй като опасността да се повтори същото е напълно възможна.

Съществувала е възможност тези три тела да слязат в Кришнамурти. Той бил достоен за това, за това се говорело нашироко. Пропагандата се водела без всякакъв лош умисъл, с една-единствена цел — когато събитието се случи, по-бързо да бъде признато. Освен това, поставяла се задачата да бъде пробудена паметта за миналите животи в тези, които били заедно с Буда преди две хиляди и петстотин години, за да могат да го признаят — да, това е същият човек. Но тази пропаганда предизвикала обратен ефект. Тя предизвикала протест в ума на Кришнамурти, който бил много честна, сдържана и крайно чувствителна личност. Той много се затруднявал да бъде сред тълпата. Ако опитът се бе провел в уединено място, ако никой не знаеше за него до момента на самото събитие, напълно вероятно беше това да се случи.

Но то не се случило. Кришнамурти отказал да пусне второто, третото и четвъртото си тяло, за да бъдат заменени с телата на Буда и това нанесло огромен удар по окултната наука на нашето време. Експеримент с такава дълбочина и сложност не се прави никъде другаде по света, освен в Тибет. Подобно нещо отдавна се прави в Тибет, много души работят чрез телата на други хора, служещи като медиуми, посредници.

Надявам се, че разбрахте това, което исках да ви кажа. Във всичко, което чухте, няма противоречия, макар понякога у вас да възниква подобно усещане. Може би понякога усещате противоречивостта на моите изказвания, но това не е така, защото аз разсъждавам от друга гледна точка.