Ошо
Кундалини и чакрите (6)

6
Шактипат: Тайната на телесното електричество

Вчера говорихте за АУМ в контекста на седмото тяло. Искам да задам още един въпрос по тази тема. Кои чакри създават вибрацията АУМ? По какъв начин това помага на медитиращия?

Вчера разказах малко за АУМ. Полезно е да се знае още нещо в този контекст. Първо, АУМ е символ на седмото тяло, обозначение на седмия план. Това е символ на седмото ниво на съзнанието, което не може да бъде обяснено с помощта на думи. Затова е била намерена безсмислена дума, за асоциация и използване по отношение на това ниво. Затова говорих вчера. Търсенето на тази дума се е правило чрез преживяване и опити на четвъртото тяло.

Това не е било обикновено търсене. Когато умът е тотално пуст, когато не е останал дори намек за дума, за мисъл, дори тогава остава звукът на пустотата, вакуума. Пустотата също говори. Пустотата има свои собствени звуци. Отидете в пустинно място, където няма нито един звук и ще откриете, че пустотата има собствена музика. Уединението е изпълнено със свои звуци, в тази тишина остават само основните ноти на видоизмененията на тези основни ноти. Когато изчезнат всички думи и звуци, остава само базовата нота а-у-м.

И така, АУМ е символ на седмия план, седмото тяло, но звуците са били уловени на четвъртото ниво. В тишината на менталното тяло може да се чуят вибрациите на АУМ. Използването на АУМ от медитиращия може да има два резултата. Както казах по-рано, всички нива имат две възможности. Повтарянето на АУМ може да доведе до сънно състояние, състояние на транс — аналогичен резултат се постига при произнасянето, на която и да е дума. Модулираното повтаряне на звуците има такова въздействие върху ума, че и лекото поглаждане по главата поражда сънливост.

Ако подобно състояние е породено от повтарянето на АУМ, вие ще се изгубите в света на сънищата и въображението, които са природен потенциал на четвъртото тяло. Това ще бъдат хипнотически сънища, в които можете да видите всичко, което пожелаете. Можете да отидете в рая или ада, да видите Господ, но всичко това ще бъде сън. Може да изпитате блаженство, покой, но всичко това се случва в съня. Нищо не е реално.

Подобно приложение на АУМ се среща много често, тъй като то е достъпно за всички. Леко и приятно, като в хубав сън, припявате АУМ и се загубвате в него. Качествата на менталния план, дадени от природата, са въображението и сънят. Ако умът иска да спи, той може да спи. Подобно наслаждение е достъпно за него. Другата възможност е силата на волята и видението на Божественото.

Ако АУМ се използва само чрез повторение за приспиване на ума, неговото въздействие се оказва хипнотичен сън. Йога-тантра се е появила благодарение на повтарянето на АУМ. Но ако АУМ се произнася в присъствието на вътрешния свидетел, ако вие сте напълно будни и слушате звука, без да се разтваряте, без да се губите в него, а присъствате в качеството на слушател, наблюдател — тогава започва работата над втората възможност на четвъртия план. От този момент вие се занимавате не с Йога-тантра, а с Йога-джагрити — пробуденост.

Аз постоянно съветвам да се избягва употребата на мантрите, тъй като вероятността да потънете във въображаем транс е 99%. Това има своята причина. Четвъртото ниво познава само съня. Пътят на съня е вече изминат. Човек спи всеки ден. Да предположим, че е текла вода. След известно време водата е изсъхнала, но на пода е останало петно. Ако отново разлеем вода, тя ще потече по същата следа, както и предишния път.

По-вероятно е умът с неговата тенденция към сън да заспи автоматично при повторенията на мантрите. Но ако вие сте напълно пробудени и наблюдавате това, което се случва вътре, наблюдавате звука, без да се разтваряте в него, без да губите себе си, тогава повтарянето на мантрата може да окаже същия ефект, както и повтарянето на въпроса „Кой съм аз?“, предложен от мен. Ако вие задавате въпроса в сънно състояние и при отсъствието на свидетел, ще настъпи същата грешка — вие ще виждате сънища. Но вероятността да се случи нещо подобно с въпроса „Кой съм аз?“ се намалява.

Повтаряйки АУМ, вие не задавате никакъв въпрос — това е само леко докосване, поглаждане. Но „Кой съм аз?“ е въпрос. Въпросителният знак не ви позволява да заспите. Ако в ума се върти някакъв въпрос, тогава е трудно да се заспи, грижите отравят съня. Въпросът не ви дава да заспите цяла нощ. Въпросителният знак е помощник на безсънието. Трудно ще заспиш, ако в ума ти има въпрос, безпокойство или тревога.

Аз предлагам „Кой съм аз?“ вместо АУМ, защото това е въпрос, изискващ отговор. Освен това, за получаването на отговор е нужно да се удържате от сън. АУМ не е въпрос — в него няма остри ъгли, следователно, той няма да се удари във вас. Този звук е абсолютно кръгъл, в него няма питане. Той продължава тихичко да ви поглажда, предизвиквайки въображаем транс.

Освен това, във въпроса „Кой съм аз?“ няма мелодия, докато АУМ е преизпълнен със звучност и напевност. Колкото по-хармонична е мелодията, толкова по-лесно ви приспива. „Кой съм аз?“ е диспропорционален, като мъжка фигура. Звукът АУМ е пропорционален като женска фигура — неговите меки докосвания моментално ви водят към сън. Думите имат форми, всяка от които действа различно, притежавайки присъщ само на нея резонанс. В „Кой съм аз?“ няма мелодия — с него трудно ще заспиш. Ако постоянно повтаряш „Кой съм аз?“ близо до спящ човек, той ще се събуди. Ако повтаряш АУМ, сънят на спящия ще стане още по-дълбок, защото този звук има друго въздействие. Това не означава, че АУМ не работи. Възможностите на АУМ се разкриват пред този, който е отвъд пределите на повторението като наблюдател, свидетел. Но аз не ви съветвам да използвате АУМ за медитация. Това е обяснимо.

Ако медитирате върху АУМ, думата неизбежно ще започне да се асоциира с четвъртото тяло. АУМ е символ на седмото ниво, но неговият резонанс се преживява на четвъртото ниво. Щом започне медитацията върху АУМ, връзката на звука с четвъртото тяло създава препятствия за по-нататъшното развитие. В това се крие трудността с думата. Тя се преживява на четвъртото ниво, а изразява седмото. Няма друга дума за изразяване на седмото ниво. Нашето преживяване на думите завършва след четвъртото ниво.

Ние използване последната дума на четвъртото тяло за символично изразяване на седмото. Няма друго средство, защото от петото тяло започва състоянието без думи. Шестото е безсловесно, седмото е абсолютната пустота. Последната граница на думите е на нивото на четвъртото тяло — там ние оставяме всички думи, последната чута дума е АУМ. АУМ е пределната дума в реалността на речта и първата в реалността на състоянието без думи. Това е граничната зона между двете реалности. Тази дума принадлежи на четвъртото ниво, но няма друг звук, толкова близък до седмото ниво. Затова тя се използва като негов символ.

Аз бих предпочел АУМ да не се асоциира с четвъртото ниво. То ще бъде преживяване на четвъртото, но трябва да се възприема като символ на седмото, затова не е необходимо да се използва АУМ за медитация. За медитацията е по-добре да се използват средства, които отпадат при прехода от четвъртото на петото ниво. Например „Кой съм аз?“ може да се използва на четвъртото ниво, но може и да се отхвърли.

Значението на АУМ трябва да остане символично. Има още една причина да не го използвате като средство. Това, което символизира Висшето, не трябва да се превръща в инструмент, средство — то трябва да остане финал. Символът на Абсолюта трябва да остане само за достижение. АУМ е това, което трябва да бъде достигнато, затова аз решително съм против използването му като средство за медитация. В миналото той е използван в това качество, което е нанесло големи щети.

Медитиращият върху АУМ приема четвъртото за седмо, защото символът на седмото идва именно на четвъртото ниво, при което на медитиращия може да му се стори, че седмото е достигнато. Той смята това за край на пътешествието, причинявайки по такъв начин вреда на психическо ниво. Тогава медитиращият спира тук.

Много медитиращи приемат виденията, цветовете и вътрешните звуци за пределно достижение. Това е напълно естествено, защото символът на Пределното се усеща на границата на дадения план. Тогава те чувстват, че са достигнали. Не съветвам човек на четвъртото ниво да практикува медитация върху АУМ, тъй като тази техника не оказва влияние върху първото, второто и третото тяло. Нейното въздействие се усеща само на четвъртото ниво. Затова за съответния ефект на първото, второто и третото ниво се използват други думи.

Трябва да вземем под внимание още едно нещо. В Библията не се казва, че Бог е сътворил света. Той не е извършвал акт на сътворение. В Библията е написано: „И каза Бог: Да бъде светлина. И стана светлина“. Бог е произнесъл дума. В Библията е написано също: „В началото беше словото“ — много древни писания потвърждават подобно твърдение. Самото началото е било словото, останалото е последвало по-късно. Сега дори в Индия ние казваме: „Словото е Брахман“, макар това да предизвиква огромно неразбиране. Мнозина вярват, че за достигането на Брахман е достатъчно словото. Но словото, но Брахман се достига само в състояние без думи. „Словото е Брахман“ означава, че след всички известни ни звуци най-фините са ф.

Ако тръгнем към източника на Вселената и достигнем до крайната пустота, откъдето започва света, ще чуем резонанса на АУМ. Доближавайки пустотата, достигайки четвъртото ниво, ние ще започнем да чуваме АУМ. От този момент ние започваме да се връщаме в този свят, който е бил в самото начало. От четвъртото преминаваме в духовното тяло, оттам в космическото, а на самия край — в нирваническото. Последният резонанс, който се чува на границата преди двете оставащи тела, също е АУМ.

От едната страна е разположена индивидуалността на четирите тела, наричана от нас материален свят, а от другата — нашата не-индивидуалност, наричана Брахман. Резонансът, вибриращ на границата между тези два свята, е АУМ. В това преживяване идва разбирането, че ако материалният свят получава форма от Брахман, звукът АУМ трябва да звучи постоянно. Следователно, това е била думата. Вярата е в това, че съществуванието се е породило чрез слово. Ако словото се раздели на основни компоненти, ние ще намерим в него трите основни звука а-у-м. По тази причина казваме, че АУМ е бил в началото и ще бъде в края. Краят означава връщане към първоизточника — по такъв начин кръгът се затваря. Обаче аз винаги съм чувствал, че АУМ трябва да се използва само като символ, а не като техника за медитация. Чистият звук АУМ не трябва да се превръща в нечист, използвайки го като техника.

Мнозина не ме разбират. Те идват и питат: „Защо забранявате да се повтаря АУМ?“ Може би им се струва, че аз съм враг на АУМ, но в действителност именно те носят вредата. Дума с такава чистота не трябва да се използва като средство за духовно развитие. Нашият език не е достоен дори да я произнесе — тя е твърдо чиста за физическото тяло. Тази дума започва там, където езикът става безсмислен, а тялото безполезно. Тук преминава резонансът и този резонанс вибрира сам. Той може да бъде само преживян, но не и създаден. Следователно, АУМ трябва да се преживява, а не да се произнася.

Има още една опасност. Ако използвате АУМ като техника, вие някога няма да познаете базовите звуци на думите в този вид, в който те идват от съществуванието, защото вашата артикулация ще наложи върху тях определен отпечатък. Така вие никога няма да свидетелствате за неговото най-чисто проявление. Тези, които използват АУМ като техника, никога не преживяват АУМ реално. Ако продължават практиката, те ще натрупват нюанси на собственото си произношения върху реалния звук. Тези хора не могат да чуят чистото звучене. Те няма да успеят да уловят непосредствения звук на пустотата, тъй като са изпълнени със собствени звуци. Напълно естествено е, че това, което познаваме, става имплантирано. Поради това аз твърдя, че е по-добре въобще да не се знае АУМ, да не се използва. Един ден той ще се появи в четвъртото тяло и ще придобие значение.

Неговата поява ще означава, че сте достигнали границата на четвъртото тяло. Сега вие сте готови да направите крачка отвъд пределите на психиката, отвъд пределите на реалността на думите. Последната дума е дошла и вие се намирате на място, откъдето започва словото. Вие се намирате там, където целият свят е при източника — вие се намирате на прага на творението, съзиданието. Не е възможно да се предаде очарованието на мелодията, която звучи сама по себе си. Няма средства, които са способни да я опишат. Най-добрите музикални произведения на Земята са нищо в сравнение дори с нейното ехо. Колкото и да се стараем, ние не ще успеем да чуем музиката на тишината с помощта на външния слух. Така че не трябва предварително да си съставяме мнение. Не се опитвайте да обличате в материя това, което идва от други планове, иначе въображението ще надделее, създавайки много трудни препятствия.

 

 

Биоелектрическата разлика между мъжете и жените съществува до четвъртото тяло. Означава ли това различно въздействие на посредника-жена и посредника-мъж върху медитиращия?

Този въпрос трябва да се разгледа подробно. Разликата между мъжете и жените съществува до четвъртото тяло. След четвъртото няма разлики. Петото тяло се намира отвъд границите на дуалността. Съществуващата дуалност на четирите тела е фундаментална, това базово несходство води до много резултати. Нека първо разгледаме мъжкото тяло, а след това ще преминем към женското.

Първото тяло на мъжа е мъжко, второто е женско, третото отново е мъжко, и четвъртото — женско. Именно тези разлики оказват дълбоко влияние върху историята и религията на човечеството и са придали на културата определени характеристики.

Някои характеристики са уникални за мъжкото тяло, някои са уникални за женското. Те се допълват едни други. Както женското, така и мъжкото тяло не са завършени, следователно, в акта на творението те трябва да се обединят. Има два вида подобно обединение. Ако мъжът А се обедини с жената Б външно, случва се зачеването на бебе. Ако мъжът А се обедини с жената Б вътре в себе си, творческият акт е насочен към Брахман. Това е пътешествие към Бог, докато външното обединение е насочена към природата. И в двата случай присъства секс — ако мъжкото тяло се свързва с женското външно, настъпва полов акт. Ако мъжкото тяло се свързва със своята вътрешна жена, сексът също има място. В първият случай енергията се изхвърля навън, във втория случай енергията се движи навътре. Именно това е известно като издигане на сексуалната енергия — обединение с вътрешната жена.

Енергията винаги тече от мъжкото към женското, независимо дали това става вън от тялото или вътре. Ако сексуалната енергия на физическото тяло тече към вътрешното женско ефирно тяло, тя не се разсейва. Тогава настъпва Брахмачария. Тогава енергията постоянно тече навътре. Тя достига до четвъртото тяло. След четвъртото тяло Брахмачария няма смисъл, защото там няма нищо подобно на мъжко или женско.

Затова след преодоляване на четвъртото ниво медитиращият не е нито жена, нито мъж. Концепцията ардханаришвар — Шива като полумъж-полужена — подразбира първото и второто тяло. Но тя остава просто символ, ние никога не сме я разбирали. Шива не е пълен, половинчата е и Парвати. Само заедно те образуват единно цяло. Затова изобразяват Шива наполовина жена, наполовина мъж, но в реалността втората половина не е видна отвън. Тя е скрита вътре във всеки от нас. Едната ни страна е мъжка, другата — женска, затова понякога се случват странни неща.

Колкото и безстрашен и силен да е един мъж във външния свят, колкото и да е влиятелен — бил той Александър Велики, Наполеон или Хитлер — в работата, в магазина, в екстремални ситуации през целия ден той е истински лъв, но вечерта цялото му самодоволство се разсейва пред една обикновена жена от неговото семейство. Наистина, не е ли странно? Каква е причината за това? Работата е там, че дванадесет-четиринадесет часа в денонощието той използва мъжкото тяло, след което това тяло се уморява. Когато той се връща у дома, първото тяло вече иска почивка. Тогава на преден план излиза второто тяло — женското, а мъжкото остава в сянка.

През целия ден жената ползва първото тяло, затова вечерта вътрешният мъж взима връх в нея. В резултат жената се държи като мъж, а мъжът като жена.

Трябва да се помни, че общуването с вътрешната жена е метод за издигане на жизнената енергия. Подобен процес има множество фини вътрешни нюанси, но затова няма да говорим сега. Още нещо: енергията винаги тече от мъжкото към женското. Най-важното качество на мъжкото тяло е това, че то не е възприемчиво — то е винаги агресивно. Мъжете могат да дават, но не могат да взимат. Енергийният поток не тече от женското към мъжкото, а само от мъжкото към женското. Жената е приемаща. Тя може да получава, но не може да дава.

От това следват два резултата, които трябва да се знаят. Първо, поради това, че жената е възприемчива, тя никога не става посредник при предаването на шактипат — шактипат не може да се случи с помощта на жена. В това е причината, че на света има толкова малко Учители-жени, сред които да срещнеш жена-гуру на нивото на Буда или Махавира, тъй като жената не може да предава енергия. Факт е, че около Махавира, Буда и Кришна са се събирали много жени, но още не се е родила жена, подобна на Кришна, около която да се обединяват хиляди мъже. Причината е в това, че жената може само да приема.

Интересно е също, че около Кришна са се събирали много жени и съвсем малко мъже. Същото се е случило и с Махавира — десет хиляди аскети-мъже, монаси и четиридесет хиляди монахини. Съотношението винаги е едно към четири. На един мъж винаги съответстват четири жени. Махавира не е могъл да повлияе на мъжете така, както е влияел на жените, защото те, както и Махавира, са били мъже. Жените са могли да приемат това, което е предала Махавира. Но мъжете не могат да приемат — тяхната възприемчивост е крайно ограничена. Следователно, макар че мъжете са вестители, глашатаи на религията, именно жените я защитават и пазят. Именно жените спасяват религията на земята. Мъжете са пионери на религиите.

Жената е възприемчива. Качеството на нейното тяло е възприемчивост. Биологически тя също притежава това качество. Девет месеца носи бебето, а след това го възпитава и се грижи за него — тя е принудена да бъде възприемчива. Природата не е предписала нищо подобно на мъжете. За един миг те става бащи, а след това отново изчезват зад хоризонта. Жената получава сперматозоидите и ги задържа. Същото се случва и по време на шактипат. Следователно, мъж не може да получи шактипат от жена. Но това е общо правило, от което може да има и изключения. По-късно ще разкажа за тези редки случаи. Понякога се случва нещо подобно, но там действат други причини.

Обикновено шактипат не се случва чрез женското тяло. Но жената притежава допълнителни качества — сила и власт бързо да приема шактипат. Мъжът може да предава шактипат, но не е способен да я приема. Затова предаването на шактипат е затруднено и от мъже към мъже, защото медитиращият мъж не е възприемчив — такава е неговата личност. На първата степен, откъдето започва всичко, пребивава невъзприемчивият мъж. Съществуват култове, в които мъжете като духовна практика се представят като жени. Те използват това като метод за повишаване на възприемчивостта. Жените без излишни усилия стават възприемчиви, защото са такива по природа. Затова за шактипат на жената постоянно й е необходим посредник. Разберете добре защо тя не може да получава благодат непосредствено.

шактипат идва чрез първото тяло. Ако аз предавам шактипат, тя се случва във вашето първо тяло. Енергията излиза от моето първо тяло и се насочва към вашето първо тяло. Ако вие сте жена, това ще се случи много бързо. Ако сте мъж, тогава ще са нужни много повече усилия — енергията много по-трудно ще проникне у вас. Някъде дълбоко вътре във вас е необходимо да достигнете състояние на пълно отдаване. Само тогава се случва шактипат, иначе е невъзможно. Мъжът не се предава. Каквито и усилия да полага, той не може да се предаде. Дори когато казва: „Аз се предавам“, той го прави агресивно. Казано по друг начин, егото му обявява за акта на предаване. Той казва: „Погледни! Аз се предавам“. Стоящото отзад „Аз“ не напуска мъжа.

Жената не трябва да се предава — тя вече се е предала. Такава е нейната вътрешна природа. Предаването е качество на нейното първо тяло. Тя е много възприемчива. Затова предадената от мъж шактипат с лекота прониква в нея. Предаването на енергия от мъж към мъж е затруднено, а от жени към мъже е почти невъзможна. Независимо от трудностите при предаването на шактипат от мъж към мъж, това е възможно, тъй като ако медиумът е достатъчно силен, той може да намали енергията на другия мъж, довеждайки го почти до състоянието на жена. шактипат чрез жена е почти невъзможна, защото в момента на преживяването женското тяло има тенденция да поглъща в себе си жизнената енергия. Нейното първо тяло подобно на гъба поглъща всичко в себе си.

Говорихме за шактипат. В случая с благодатта условията са подобни. Благодатта идва от четвъртото тяло. Четвъртото тяло на мъжа е женско, затова той с готовност възприема благодат. Четвъртото тяло на жените е мъжко, затова тя изпитва същите трудности — не е способна да възприема благодат непосредствено. Четвъртото тяло на мъжете е женско — затова Исус, Мойсей и Мохамед са установили мигновено контакт с Господ. Поради това, че тяхното четвърто тяло е било женско, те са били способни да се опияняват от благодатта, когато тя започнала да слиза в тях.

Четвъртото тяло на жените е мъжко и на това ниво то не им позволява непосредствено да получават благодат. Затова жената не носи в себе си непосредствено послание. По тази причина нито една жена не може да твърди, че е познала Брахман. Мъжкото четвърто тяло е препятствие за жената. От този край тя не може да получи благодат.

Мъжът получава благодат непосредствено. На него му е трудно да я получи чрез някого, както това се случва с шактипат, защото в този случай той сам е препятствието. Но за жените всичко е друго. Те могат да получат благодат от всеки посредник. Дори много слаб човек може да стане медиум на шактипат за жена. шактипат зависи много по-малко от посредника и много повече от възприемчивостта на получаващия. На жените постоянно им е необходим медиум. Те много трудно се справят без посредник, защото тогава преживяването не настъпва.

Говорихме за обичайното състояние на нещата. Но може да възникне и необикновена ситуация. Именно поради обичайния ход на събитията медитиращите жени винаги са били малцинство. Това не означава, че жените не са имали преживяване на Бог. Те са преживявали Бог, но между тях винаги е стоял медиум, посредник. Дори да е бил незначителен, медиумът винаги е присъствал — жените са получавали преживяването опосредствано. Още една специфична разлика: например, за младите жени е много по-трудно да получат благодат, отколкото за по-възрастните.

Интересен е фактът, че през живота половата разлика не остава постоянна — съотношението на мъжкото и женското начало се променя през целия живот. Тази промяна е постоянна, а съотношението постоянно се променя. При много жени с възрастта се появява окосмяване над горната устна и по брадата. Към петдесет години се променя гласът на жената, става по-нисък, напомнящ мъжкия. Женският глас си отива, съотношението се променя. Най-общо, по това време женските функции привършват, изчезват женските признаци, появяват се мъжки. Биологичните ограничения, съществували приблизително четиридесет и пет години, изчезват. Жената вече не е свързана с вътрешната жена, затова в старостта шансовете за получаване на благодат нарастват. Причината за това е, че съдържанието на мъжките елементи в първото тяло се увеличава, а на женските във второто се намалява. Освен това, съдържанието на мъжките елементи в третото тяло се увеличава. Затова за жените благодатта е възможна в по-зряла възраст.

При определени обстоятелства възрастната жена може да изпълнява ролята на медиум за по-младите. Старицата, наближаваща стогодишна възраст, в чийто ум не е останал нито един намек за това, че е жена, може да стане медиум за мъжете. Но това е особен случай. Същото се случва и с мъжете — с остаряването съдържанието на женските елементи в техните тела се увеличава. Възрастните мъже най-често се държат като жени. Много характерно мъжки черти се заменят с женски.

Във връзка с това трябва да се знае, че личността на този, който получава благодат в четвъртото тяло, развива характерно женски черти. Например, ако изучаваме тялото или личността на Буда или Махавира, ще открием, че те са в по-голяма степен женски, отколкото мъжки. В тях мекотата и красотата на жената е съчетана с женската възприемчивост. Качеството на агресията не им е присъщо, затова те са изпълнени с любов, ненасилие, състрадание. Насилието и гневът са си отишли завинаги.

Ницше обвинявал Буда и Исус в излишна женственост, заявявайки, че по тази причина те не трябва да бъдат причислявани към мъжката половина на човечеството. В тях, според Ницше, отсъствали мъжки качества, затова те успели да направят целия свят изнежен и женствен. В това твърдение има известна доза истина. Ще се удивите, че Буда, Махавира, Кришна и Рама са изобразявани без бради и мустаци. Работата не е в това, че те не са имали бради, но по времето, когато са били запечатани върху рисунките, тяхната личност е била вече преизпълнена с женска енергия, затова брадите и мустаците са изглеждали неуместни. С времето тези детайли са били пропуснати като несъответстващи на техните женствени образи.

Подобно нещо се случило и с Рамакришна. Това е могло да стане уникален случай за науката. Събитието било действително удивително. По-късно последователите на Рамакришна се опитвали да скрият този странен факт — как могат да говорят за подобни неща? В Рамакришна се развила женска гръд и се появило нещо, подобно на месечен цикъл. Събитието било толкова странно — спокойно може да се нарече чудо. Неговата индивидуалност станала толкова женствена, че той ходели и разговарял съвсем като жена.

В такъв необичаен случай могат да стават и други удивителни неща. Например, при подобни обстоятелства мъжете не могат да предават никому шактипат. Тяхната личност става абсолютно женска.

С помощта на медитативните техники, предложени от Буда и Махавира, стотици хиляди хора са достигнали четвъртото ниво на съзнанието. Щом достигали четвъртото тяло, тяхната личност ставала женска. Именно това имам предвид, когато говоря за развиване на пасивната страна на тяхната природа. Насилието и гневът отлитали, когато агресивността ги напускала. Любовта, състраданието и ненасилието разцъфтявали. Женствеността станала наследствена природа на нашата страна. Чувствам, че именно това е причина за агресията от страна на други народи. Всички съседни мъжки страни са успели да подчинят женската личност на Индия.

От една страна, случило се безкрайно ценно събитие — ние сме преживели прекрасния опит на четвъртото ниво. Но на нивото на първото тяло индийците се оказали в затруднение. Във всяко нещо съществува компенсация и равновесие. Този, който бил готов да остави съкровищата на четвъртия план, постигал благосъстоянието и богатството на първия. Който не бил готов да се раздели с благодатта на четвъртото ниво, бил принуден да се лиши от много от достиженията на първото ниво.

След Буда и Махавира Индия изгубила инстинкта за агресивност и станала възприемчива. Затова, който и да дойдел тук, той се превръщал в акт на приемане. Който и да дойдел, ние сме го поглъщали в себе си. Проблемът със сегрегацията никога не е стоял пред нас, да не говорим за ответно нападение. Този проблем изчезнал завинаги, защото нашата личност станала женска. Индия се превърнала в единна огромна майчина утроба, даваща убежище на всички идващи. Ние нищо не сме отричали — никога не сме се опитвали да дадем отпор на агресорите, не сме се стремили да ги отделим от себе си, защото вече не ни е било присъщо качеството на воина, необходимо за борбата. С появата на Великите то изчезнало, масата последвала Великите. Масата им се подчинила. Обикновените хора, слушайки разсъжденията на Великите за ненасилието и състраданието, видели, че те живеят съгласно своите слова и затова приели казаното и оставали мълчаливи. Те можели да започнат борба, но нямало лидери, предводители.

Ако някога историята на човечеството бъде записана от духовна гледна точка — когато под внимание се приемат не само събитията на физическото ниво, а преди всичко събитията на нивото на съзнанието, което е истинската история — ние ще разберем следното: щом една страна се обърне към духовността, тя става женска. Тогава по-малко развитите в духовно отношение народи я избират за обект на нападение. Удивителен е фактът, че Индия е била завладяна от изостанали в културно отношение народи. В много отношения те били диви варвари, били те древните тюрки или монголи. Те нямали култура, но в известен смисъл били мъже — макар и варвари, а ние сме представлявали женското, пасивно начало. На нас ни останало само да ги приемем и погълнем в себе си.

И така, женското тяло е способно да приема и поглъща. Следователно, на жената е нужен медиум, докато мъжкото тяло не само предава енергия, но и приема благодат. Затова мъжете, подобни на Махавира, твърдели, че на жената ще й се наложи да се роди още веднъж в мъжко тяло за крайното достижение. Това е една от многото причини. Жената не може да приема благодат непосредствено. Но това не означава, че е задължително тя да умре, за да се роди отново като мъж. Съществуват методи, водещи до трансформация на личността. Второто тяло може да стане първо, а първото да заеме мястото на второто. Съществуват техники за дълбока сила на волята, с чиято помощ физическата трансформация е възможна още в този живот.

Ще ви разкажа един интересен случай от живота на един от джайнските тиртханкари. Това била жена на име Маллибай. Сектата шветамбари я нарича Маллибай, а сектата дигамбари й дала името Маллинат, тъй като в тази секта се смята, че жената не е способна да достигне мокша — освобождение. Следователно, тиртханкара не може да бъде жена и оттам името й — Маллинат. В човешката история още не е възниквало такова противоречие относно отделна личност. Спорили са какъв е ръстът на човека, кога се е родил или умрял, но да възникне спор по повод на определянето на пола? Такова нещо не се е случвало. Едната секта смята Маллибай за жена, а другата вярва, че е бил мъж.

Аз чувствам, че в началото на духовното си търсене Маллибай е била жена. Но съществуват техники, с чиято помощ първото тяло може да бъде заменено с мъжко — именно след подобно нещо тя станала тиртханкара. Първата секта, която я смята за жена, се прекланя пред първоначалното й състояние. Втората, която я смята за мъж, благоговее пред второто състояние. Двете твърдения са истинни. Бъдейки жена, тя е трябвало да се превърне в мъж. Пътят на Махавира е такъв, че всяка жена, която го следва, трябва да се роди отново за последното преживяване, но вече в мъжко тяло. Неговият път е пътят на знанието, а не на предаността. Неговият път не е път на приемането.

Всеки мъж, танцуващ подобно на Меера, която заспива с образа на Кришна в сърцето си и се смята за негова възлюбена, си остава мъж само по име. Съзнанието на такъв човек е подложено на пълна трансформация. Първото му тяло се променя и става женско, второто също се променя и става мъжко. Ако трансформацията е достатъчно дълбока, настъпват и промени във физическото тяло. Ако трансформацията не е достатъчно дълбока, физическото тяло си остава същото. Но умът вече не е същият — в него се пробужда женско съзнание. В подобни толкова необичайни случаи стават много неща — например шактипат. Но това не е общото правило.

Шактипат може да се случи чрез мъж, а благодатта се приема непосредствено, а за жената е крайно трудно да приеме благодат без посредник. За нея вратата на благодатта се отваря чрез шактипат. Това е факт, а не оценка. Тук не стои въпросът, че това е висше, а това нисше, това е горе, а това — долу — това е просто факт. Това е такъв факт, както това, че мъжът изхвърля сперма, а жената я приема. Ако някой попита: „Може ли жената да еякулира семе в мъжа?“, ще дадем отрицателен отговор, защото такъв е законът на природата. Въпросът не е в това кой е висш и кой нисш. Но именно от този факт възниква проблемът с оценката. На жената се гледа като на нещо по-нисше — поради качеството на приемането, което й е присъщо. Тогава цената на даващия нараства.

Разликата в статуса на мъжете и жените по целия свят е възникнала поради това, че мъжът се смята за даващ, печелещ, хранещ, докато жената оценява себе си като получаваща страна. Но кой е казал, че значението на получаването непременно трябва да бъде по-ниско? И ако няма кой да получава, каква е ползата от даващия? И обратно. В това няма превъзходство или комплекс за непълноценност. В действителност, двете хармонично се допълват и зависят едно от друго. И получаващият, и даващият са взаимозависими — те са свързани в едно. Това не са два различни отделни обекта, а по-скоро двете страни на един медал, при който едната дава, а другата получава.

Обаче обикновено самата концепция за даващия поражда в ума представата за унижение. Няма никаква причина, поради която приемащият трябва да се чувства притиснат. С това са свързани много неща и преди всичко, вкорененото мнение, че положението на жената е вторично по отношение на мъжа. Не само мъжете, но и жените са приели подобна концепция. В действителност, всеки е важен на своето място: той като мъж, тя като жена. Няма второстепенни роли — двамата се допълват един друг.

Сходна концепция се е утвърдила в много области на живота, с нея е пропита цялата наша цивилизация и култура. Затова мъжът отива на лов — поради своята агресивност, а жената го чака край домашното огнище — поради своята възприемаща природа. Той отивал в полето, събирал реколтата, работел в магазина, летял на самолет, покорявал космоса — мъжът извършвал всички тези постъпки поради природната си агресивност. Жената си седяла вкъщи и чакала. Тя също извършвала много неща, но не агресивно, а приемащо. Тя устройвала дома, грижела се за семейството, поддържала реда. Всяка култура е задължена за това именно на жените.

Ако не беше жената, мъжът щеше да си остане скитник и безделник. Никога не би изградил жилище, дом. Жената действа като стабилизиращо начало, като колче, около което започва развитието. Мъжът скита по света, но неизменно се връща при колчето. Ако ситуацията бе противоположна, мъжът никога не би улегнал. Не биха възникнали градовете и селищата. Градската култура е задължена за своето възникване на стремежа на жената към стабилизиране на живота на едно място. Тя винаги моли мъжа: „Достатъчно! Нека се установим — време е да се установим. Може да има трудности, но стига сме скитали от едно място на друго“. Жената се вкопчва в земята и пуска корени в нея. Тогава на мъжа не му остава нищо друго, освен да създаде свят около нея. Така се появяват градовете. Така са възникнали цивилизациите, израствали са домовете, устройвани и управлявани от жените. Каквото и да изработвал и постигал мъжът във външния свят, цялото достояние било съхранявано от жената.

Мъжът не се интересува от запазването. Той заработва, и с това проблемът приключва за него — оттук той губи интереса си. Неговите стремежи и грижи са актуални дотогава, докато той се бори със света и го променя. Мъжкото внимание постоянно е насочено към все още незавладените области. Каквото и да донесе той, винаги има някой, който да съхрани придобитото и тази индивидуалност има своето място, своя собствена цена. Жената е допълнителна част в цялата ситуация, но само по силата на това, че не отива навън, за да печели, не създава, струва й се, че нейната съдба е да бъде винаги отзад. Подобно усещане започва да пропива всичко, създавайки абсолютно необоснован комплекс за малоценност.

Възникналото принизено положение е дало дяволски резултати, с които жената се е примирила, докато оставала неграмотна, но сега положението се променя. За да разруши своя комплекс за непълноценност, жената се е заела с всички дела, които до неотдавна са били мъжки приоритет. Но тази активност е крайно вредна за жената, тъй като така тя разрушава своята базова личност, което на свой ред може да се изрази в нарушения на психиката. В наши дни жената се стреми във всичко Да се сравнява с мъжа, но на нея не й е присъщо напълно да прилича на мъж. Жената ще успее така да се превърне само във второстепенен мъж. Тя не може да стане първостепенен мъж. Но по собствен избор тя би могла да стане първа сред жените.

Това не е оценъчна характеристика, а факти за първите четири тела. Исках да обясня само това.

 

 

В такъв случай трябва да има разлика в духовните практики за мъжете и жените?

Разлики има, но не толкова в духовните практики, колкото в състоянието на ума. Дори ако една практика е еднаква, мъжът подхожда към нея агресивно, докато жената влиза в тази техника пасивно. Мъжът атакува, щурмува, жената се предава. Методът ще бъде еднакъв, но подходът различен. Когато мъжът започне да се занимава с духовна практика, той, образно казано, я хваща за шията, а жената се покланя в нозете й.

Различният подход е напълно естествен, няма друга разлика за противоположните полове. Женският подход ще бъде предаването — достигайки, тя няма да каже, че е достигнала Бог, по-скоро ще признае, че й е провървяло, че Бог я е допуснал и приел при себе си. Мъжът, достигнал пределното преживяване, няма да каже, че Бог го е приел. Той чувства, че е достигнал до Бог. Разликата е в техните възприятия. Тази разлика е неизбежна, но тя съществува само до четвъртото тяло. След четвъртото тяло въпросът за женското и мъжкото не възниква.

 

 

Вие казахте, че повтарянето на мантрата АУМ води до нада — вътрешния звук. Това преживяване идва ли спонтанно? Коя нада е по-добра?

Това, което идва спонтанно, е много ценно. Ако вътрешният звук идва след повтаряне на АУМ, той може да се окаже въображаем. Идващото от само себе си е истинно и ценно. Ако започва нада, значи вие сте станали свидетели. Не се разтваряйте в нада, защото това е състояние на седмото ниво. Ако се разтворите в нада, преди да достигнете до седмото ниво, вие ще спрете в една точка. Вътрешният звук ще се превърне в пречка.

Колкото по-неуловим и фин става вътрешният звук, толкова по-фино става нашето свидетелстване, наблюдение. Ние трябва да наблюдаваме до края, до пълното изчезване на звука.

 

 

При какво ниво на достижение на медитиращият се случва шактипат, и при какво — благодат? Какъв ефект има въздействието на шактипат и пробуждането на Кундалини, ако първото, второто и третото тела на медитиращия не са напълно развити?

Вече говорих, че шактипат се случва в първото тяло, а благодатта — в четвъртото. Ако шактипат се случи в първото тяло, а Кундалини все още не е пробудена, тя задължително се пробужда, при това с огромна скорост. В този случай трябва да бъдем много внимателни, защото благодарение на шактипат за броени секунди става това, за което обикновено са нужни месеци и години. Следователно, необходима е дълбока предварителна подготовка на първите три тела за преживяването на шактипат. Внезапната шактипат е вредна за всеки Том, Дик или Хариет. Затова за шактипат човек трябва да се подготви. Впрочем, не е нужна особена тренировка, трябва само трите тела да са на фокус. Това е първото.

Второто условие е линията, която свързва тези три тела, за да не блокира никъде повдигащата се енергия. Много е опасно, ако шактипат спре на първото тяло. Ако тя се разпространи по всичките три нива, това е безопасно. Ако спре на първото тяло, ще причини огромна вреда.

Това е като да получиш удар от електрически ток, стойки на земята — много е опасно. Но ако си върху дървена поставка, нищо не те заплашва — електрическият ток ще мине през тялото ти и ще създаде кръг. Ако кръгът е затворен, няма опасност. Опасен е отвореният контур. Всички енергии се подчиняват на единен закон — те образуват кръг. Ако кръгът се отвори, вие получавате електрошок. Затова, ако стоите на дървена поставка, няма да последва никакъв удар.

Ще се удивите, когато узнаете, че предназначението на дървените поставки за медитация е в това, че дървото не е проводник. Кожите от елени и леопарди са използвани по същата причина — за да може енергията, освобождавана в процеса на медитация, да не доведе до шок. Електрическото разреждане може да убие човека. Затова медитиращите носели дървени сандали и спели върху дървен под. Медитиращият може и да не е знаел защо постъпва така, той просто спазвал правилата, изложени в Писанията. Може би той е мислел, че по такъв начин изпитва тялото си, отучвайки го от удобствата. Но причината съвсем не е тази. Заплахата е в друго. Във всеки един момент в медитиращия, от който и да е неизвестен източник може да се случи преживяване, за което той трябва да е напълно подготвен.

Ако подготовката на първите три тела е завършена, енергията, получавана от медитиращия, образува вътрешен контур. Ако човек не е готов и енергията му се блокира в първото тяло, възниква опасност. Затова за образуването на контура е необходима, макар и минимална първична подготовка, която не изисква продължителен разход на време и особени усилия. шактипат може да бъде полезна за получаване на някакъв проблясък на Божественото, но е необходима предварителна подготовка.

По време на шактипат Кундлини се повдига с невероятна скорост, но достига само до четвъртото тяло. Но и това е много. Пътешествието след това е крайно индивидуално. Един проблясък на мълнията в нощта осветява някакъв отрязък от пътя, това е повече от достатъчно. Ако видите пътя, всичко ще се промени. Повече няма да останете същите. шактипат ви позволява да видите някакъв отрязък от пътя, простиращ се пред вас. Но е опасно да се дава шактипат на масите.

Интересно е, че именно масите жадуват за шактипат и други подобни. Обикновеният човек се стреми да получи нещо безплатно — но даром нищо не се дава. Колко пъти скъпо сме плащали за глупостите. Никога не се опитвайте да получите нещо безплатно. Винаги трябва да сте готови да платите. Колкото по-охотно сме готови да платим, толкова по-достойни ставаме. Най-великото плащане — това са нашите усилия за духовното ни развитие.

Преди два дни при мен дойде почтена дама и каза: „Аз съм вече възрастна, смъртта е на прага. Кога ще постигна просветление? Моля, побързайте и направете това, докато съм още жива“. Посъветвах я да ходи няколко дни на медитация, пък после ще видим какво можем да направим.

Тя отвърна: „Не искам да се уморявам с медитации. Направете нещо, за да достигна просветление“.

Тази дама искаше да получи, без да заплати. Нейното търсене е опасно. По този начин нищо не постигаш — напротив, ще загубиш всичко. Медитиращият не трябва да мечтае за подобни неща. Човек получава само това, за което е готов. Повярвайте, така е.

Никой никога не получава по-малко, отколкото е заслужил. Такъв е законът на съществуването — вселенският закон. Вие получавате толкова, колкото сте готови да получите, а ако не го получавате, не говорете за несправедливост — просто не сте готови. Умът винаги се опитва да ни успокои с доводите, че с нас са постъпили несправедливо. И в резултат на това ние, непоколебимо уверени в своята значимост, предявяваме претенции към съществуването.

Всеки получава по достойнство. Достойнството и достижението са синоними. Но умът очаква много без полагането на никакви усилия. Между нашите очаквания и нашите усилия има бездънна пропаст. Тази пропаст е поразяваща, крайно опасна. Поради нея ние блуждаем наоколо с надеждата някъде нещо да получим. Когато тълпата жадуващи манна небесна нарасне, със завидно постоянство се намира умник, способен да я използва. Той предлага даром това, което тя жадува. Такъв повърхностен човек случайно се е натъкнал на формулата, и няма търпение да я пробва върху лековерните. Независимо от това, че въздействието на такъв „рибар“ няма да бъде дълбоко, то все пак е вредно.

Да вземем човек, който няма знания за шактипат — той също може малко да практикува шактипат с помощта на животинския магнетизъм. Но той не притежава знания за останалите шест вътрешни тела. Тялото притежава собствена магнетична сила. Ако ситуацията бъде подготвена по подходящ начин, чрез тази сила може да бъде получен електрически удар. Затова медитиращите в древността избирали внимателно позата на тялото по време на сън. Те не лягали с главата или краката в определени положения.

Отчитайки земния магнетизъм, медитиращият трябва да изравни положението на тялото по отношение на силовите линии, за да получи подкрепа от тях. Ако спи в пресичане на такива линия, магнетизмът на тялото му отслабва. Ако лежи в посока на тока, силите, които създават земния магнетизъм и установяват положението на земната ос, ще бъдат магнетизирани, като поддържат и вас. Това ще изпълва тялото ви така, както магнитът намагнетизира разположените наоколо късчета желязо, които впоследствие ще могат да притеглят към себе си неголеми предмети.

И така, тялото притежава собствена магнетична сила. Ако то е ориентирано правилно по отношение на магнитните линии на Земята, тяхното действие ще бъде крайно благотворно. Звездите също имат магнетична сила. В особени случаи отделни звезди са особено магнетични. Това може да се провери, тъй като ние имаме цялата необходима информация. Ако се приеме определена поза на тялото в определено състояние и в определен момент, определена звезда ще стане особено магнетична. Тогава на всекиго може да се предаде въздействие, подобно на електрошок, и околните ще приемат това за шактипат. Но това не е шактипат. Тялото притежава собствено електричество. При съответната подготовка фенерчето, което държите в ръка, може да се запали. Такива опити са имали успех. Но вътрешната енергия е безкрайно повече.

Преди двадесет години една белгийка неочаквано станала електрически заредена. Който и да я докосвал, получавал електрически удар. Мъжът й се развел, посочвайки като причина, че при всяко докосване го удрял ток. Разводът се превърнал в световна сензация. След множество опити се установило, че нейното тяло започнало да изработва електричество в излишък. В тялото има много собствени батерийки. При нормално функциониране ние нищо не усещаме. Но дори най-малкото нещо може да доведе до създаване на статично електричество и като следствие — до разреждане.

Ние черпим енергия от храната, зареждайки с нея нашите батерийки. Затова нашата потребност от зареждане е постоянна. Вечерта човек се уморява, той е използван. Добрият сън го зарежда. Но на него не му е известно, какво го зарежда нощем. По време на сън той е подложен на нечие влияние. Изследвания на биофизици установяват какви сили въздействат върху човека по време на сън. При желание може да се извлече преимущество от тези сили и по време на бодърстване. Тогава човек е способен да предаде на друг електрически удар, който не е магнетичен. А хората погрешно приемат това за шактипат.

Има множество способи за псевдо шактипат. Те по никакъв начин не са свързани с истинското предаване на Божествената енергия. Ако човек не знае за животинския магнетизъм, за телесното електричество, но му е известно как да разедини електрическия контур на вашето тяло, той може да предизвика у вас електрически удар. Нищо не идва у вас от другия, но вие усещате ток. Този електрически удар е от вашето тяло и това е крайно опасно.

Няма да навлизам в детайли, тъй като не си струва. Това, което казах, не е пълно. Дори фалшивите методи не са напълно описани, така че винаги съществува изкушението да се възползваме от тях. Нашето любопитство е крайно повърхностно. Един мистик смятал любопитството за грях. Единственият грях на човечеството е любопитството. Колко грехове са извършени от човечеството заради любопитството! Ние не осъзнаваме това, но именно любопитството ни тласка към извършването на множество престъпления.

В Библия е казано, че Господ разрешил на Адам да вкусва плодовете от всички дървета, с изключение на едно. Любопитството поставило първия човек в затруднено положение. Първородният грях бил грехът на любопитството. Къде е тайната? Какво е особеното в плодовете на обикновената ябълка, когато до нея имало множество други прекрасни дървета? Но именно ябълката се превърнала в предмет на особен интерес, докато останалите дървета нямали значение. Кръговратът на ума около това дърво довел до това, че станало невъзможно да не се вкуси забраненият плод, а това, според християнското учение, е станало първородния грях на човечеството. Но какъв грях има във вкусването на плода? Първородният грях било любопитството.

Нашият ум е изпълнен с любопитство — но рядко с жажда за изследване. Изясняването е по силите само на тези, които са надрасли простото любопитство. Запомнете, между любопитството и изясняването има огромна разлика. Любопитният човек никога не изяснява — той е изпълнен с любопитство към всичко, но не познава нито един предмет в неговата пълнота. Той едва успява да погледне едно нещо, и веднага десетки други привличат вниманието му. Нима той има време да изследва?

Лъжливите методи, за които говорих, не са описани напълно, най-важното преднамерено е изпуснато, тъй като умът ще поиска да ги изпита, което не е толкова трудно да се направи. Когато лъжливите търсещи тръгнат да търсят власт и сила, те срещат по пътя лъжливи даващи. Тогава това напомня слепци, водени от слепец. Слепият водещ непременно ще падне, както и дългата редица слепци, които го следват. Тогава причинената вреда се изчислява не с един живот, а с много. Лесно е да разбиеш, трудно е да поправиш.

Затова не се ръководете в своите търсения от любопитството. Подгответе се в нужното направление. Тогава всичко, което ви е нужно, ще дойде. Определено ще дойде.