Ошо
Кундалини и чакрите (4)

4
Тайните на седемте тела и седемте чакри

Във вчерашната си беседа Вие казахте, че търсачът първо трябва да се безпокои за собствената си възприемчивост и че не трябва да ходи с протегната ръка от врата на врата. Но самата дума садхака подразбира, че по пътя на духовното развитие има препятствия. На него не му е известно как да бъде възприемчив. Нима е толкова трудно да срещнеш подходящ посредник и ръководител?

Да търсиш и да молиш са две различни неща. В действителност, моли този, който не иска да търси. Да молиш и да търсиш са различни, противоречащи си едно на друго понятия. Този, който се стреми да избегне търсенето, моли. Процесът на търсенето и процесът на моленето коренно се различават един от друг. При молбата вниманието е насочено към даващия. При търсенето вниманието е съсредоточено към самия себе си — към получаващия. Когато казваме, че на пътя на духовното развитие има препятствия, имаме предвид, че препятствията са в самия медитиращ. Пътят върви навътре, така че да се разберат собствените препятствия не е толкова трудно, колкото изглежда. Нужно е подробно да се обясни какви препятствия могат да се срещнат и как могат да се преодолеят.

Вчера говорих за седемте тела. Освен тях съществуват и седем чакри — енергийни центрове, свързани със съответните тела. Чакрата на физическото тяло е муладхара. Първата чакра има две възможности. Първата природна възможност ни се дава с раждането. Втората възможност се постига с помощта на медитацията.

Основната природна възможност на тази чакра е сексуалното желание на физическото тяло. Първият въпрос, който се появява в ума на търсещия, е какво да прави по отношение на този централен принцип.

Има и втора възможност на муладхара чакра, достигана чрез медитация — брахмачария, целибат. Сексът е природна възможност, брахмачария — нейната трансформация. Колкото повече умът е фокусиран и обхванат от сексуалните желания, толкова по-трудно става достигането на крайния потенциал на брахмачария.

Това ни дава възможност да използваме двояко дадената природна ситуация. Можем да живеем в дадените природни условия, но тогава процесът на духовно развитие не може да започне, или да трансформираме това положение на нещата. Единствената опасност по пътя на трансформацията е в това, че ние започваме да се борим срещу природния център. Каква е реалната опасност по пътя на търсещия? Първото препятствие е: ако медитиращият бъде въвлечен само в естествения ход на нещата, той не може да достигне крайните възможности на физическото тяло и остава в началната точка. От една страна има потребност. От друга страна има потискане, предизвикано от борбата на медитиращия със сексуалното желание. Потискането е препятствие по пътя на медитацията. Това е препятствието на първа чакра.

Трансформация чрез потискане е невъзможна.

Ако потискането е препятствие, какво е решението? Този проблем е решим чрез разбирането. С разбирането на секса започва вътрешната трансформация. Това има своята причина. Всички природни елементи са слепи и неосъзнати в нас. Ако започнем да ги осъзнаваме, настъпва трансформация. Осъзнатостта е алхимична. Елементът на осъзнаването носи изменение и трансформация. Ако човек с цялата пълнота на чувствата си и пълното си внимание се обърне към своите сексуални желания, вътре в него на мястото на секса започва да се заражда брахмачария. Трудно се работи върху потенциала на другите тела, ако не е достигната брахмачария на първото тяло.

Второто, ефирното тяло е тялото на емоциите. Второто тяло е свързано със свадхистхана чакра. Тук също има две възможности. Природният потенциал е страхът, ненавистта, гневът и насилието. Тези условия се наследяват от природата.

Ако човек спре на втората чакра, тогава противоположните условия на трансформацията — любов, състрадание, безстрашие, дружелюбие — няма да настъпят. Препятствията на втората чакра по пътя на медитацията са ненавистта, гневът и насилието, които трябва да бъдат трансформирани.

Тук се прави същата грешка. Един човек може да даде воля на гнева си, друг да го потиска. Един може да се страхува. Друг, потискайки страха, извършва чудеса от героизъм. Нито едното, нито другото не води до трансформация. Ако има страх, той трябва да бъде приет. Безсмислено е да го криеш или потискаш. Ако има вътрешно насилие, какъв е смисълът да го прикриваме с лозунги за ненасилие. Подобни лозунги не носят вътрешна промяна. Агресията си остава агресия. Това са условията на второто тяло, дадени ни от природата. Те са също така преизпълнени със смисъл, както сексът е преизпълнен със значение. Само чрез секс е възможно раждането на физическото тяло. Още преди да е изчезнало едно тяло, природата предварително се безпокои за появата на новото.

Страхът, насилието, ненавистта са просто необходими за второто тяло. Иначе човек не може да оцелее и да защити себе си. Страхът го защитава, гневът го въвлича в борба против другите, насилието му помага да се спаси от насилието на другите. Всичко това са качества на второто тяло, необходими за оцеляването, но обикновено ние спираме на това ниво и не отиваме по-нататък. Ако човек разбере природата на страха, той става безстрашен. Разбирайки природата на насилието, той достига ненасилие. Разбирането на гнева дава развитие на способността за всеопрощение.

В действителност, гневът е едната страна на монетата, а прошката — другата. Двете се крият една от друга, но независимо от това монетата се преобръща. Ако напълно сме изучили едната страна, напълно естествен е интересът ни да узнаем и съдържанието на втората страна — и монетата се преобръща. Ако крием монетата, правейки се, че няма нито страх, нито насилие, никога не ще узнаем какво е безстрашие и ненасилие. Този, който приема наличието на вътрешния страх и го изследва напълно, скоро ще достигне до място, където ще му се прииска да узнае какво се крие зад страха. Любопитството ще му даде сили да погледне обратната страна на монетата.

Щом монетата се преобърне, той става безстрашен.

Точно така и насилието се трансформира в състрадание. Това са потенциалите на второто тяло. Медитиращият трябва да трансформира дадените му от природата качества. За това не е нужно да пита другите, нужно е само вътрешно търсене, изследване на самия себе си. На всички ни е известно — гневът и страхът са пречки — нима един страхливец може да тръгне да търси истината? Той като просяк ще започне да моли за истината. Той ще пожелае да я получи от другите, само и само да не тръгне към неизвестна територия.

Третото, астралното тяло също има две измерения. Изначално, третото тяло се върти около съмненията и размишленията. При трансформацията съмнението се превръща в шраддха, вяра, а размишлението се превръща във вивека, осъзнатост. Ако съмненията бъдат потиснати, невъзможно е да се достигне шраддха, вяра, доверие, макар че нас упорито ни съветват да потиснем всички съмнения и да повярваме на думите. Потискащият съмнението никога не ще достигне до вярата, защото съмненията, макар и потиснати, все още присъстват. Те изяждат отвътре нашата жизненост. Сляпата вяра се е появила от страх пред скептицизма. Трябва да се разбере качеството на съмнението, необходимо е изцяло да го изживеете. И тогава един ден ще настъпи миг, в който ще започнем да се съмняваме по отношение на самото съмнение — именно в този момент се ражда вярата, истинското доверие.

Невъзможно е да се достигне яснота и проницателност без използване на мисловния процес. Има хора немислещи, има и такива, които ги поощряват. Те казват: „Не мисли! Остави всички мисли.“ Този, който прекратява мисленето си, навлиза в невежеството, доверявайки се на слепия случай. Това в никакъв случай не е яснота. Мощта на проницателността се достига само след преминаване през най-фините процеси на мисленето. Какво е значението на вивека, проницателност, умението да разбираш? В мислите винаги присъства съмнение, нерешителност. Затова тези, които мислят твърде много, никога не могат да вземат решение. Само излизайки от колелото на мислите е възможно да стигнеш до решение. Решението идва в състояние на яснота, проницателност, намираща се отвъд пределите на мислите.

Мислите нямат никаква връзка с решението. Обзетият от мисли човек никога не може да реши нищо. Затова понякога се получава така, че хората, в чийто живот мисленето не игра особена роля, са крайно решителни, докато други много мислещи са крайно нерешителни. Тези, които не мислят, вървят напред и правят това, което са решили, по простата причина, че в тях няма мисловен процес, пораждащ съмнения.

Догматиците и фанатиците са много активни и енергични. В тях не възникват въпроси за съмнението — те въобще не мислят! Ако им се струва, че мир може да се постигне само чрез убийството на хиляди хора, те няма да се успокоят, докато не доведат нещата до край. Те не се спират, за да обмислят действията си, затова в тях няма и следа от нерешителност. Мислещият човек, напротив, ще продължи да мисли, вместо да вземе решение.

Ако затворим вратата си поради страха от мислите, ще останем заедно със слепия случай. Това е много опасно препятствие по пътя на медитиращия. Необходима е внимателност и ясни, твърди мисли, които ни позволяват да вземем решение. Това е смисълът на вивека — яснота, осъзнатост. Вивека означава, че силата на мисълта е достигнала границите си, че ние сме преминали през мисловния процес до такива подробности, че цялото съмнение се е прояснило. Сега остава само чистото решение.

Чакрата, съответстваща на третото астрално тяло се нарича манипура. Нейните качества са съмнението и вярата. Вярата е трансформация на съмнението. Но помнете, вярата не е противопоставяне на съмнението. Вярата е най-чистото и пределно развитие на съмнението. Това е крайният предел на съмнението, където се изгубва дори съмнението — започва да се съмнява в самото себе си и по такъв начин съмнението се самоубива. Само тогава се ражда истинската вяра.

На четвърто ниво е менталното или психическото тяло, на което съответства анахата чакра. Природните качества на този план са въображението и сънят. Нашият ум се занимава само с това — въобразява си, мечтае и спи. Денем и нощем той вижда сънища. Ако въображението се развие в цялата си пълнота, то се превръща в решителност, воля. Развитото до край съновидение се трансформира във видение — психическо видение, прозрение. Ако способността на човека да вижда сънища е развита напълно, достатъчно му е само да затвори очи и започва да вижда нещата. Дори стената не е преграда за него. В началото само му се струва, че е способен да вижда нещата през стените, по-късно действително ги вижда. В началото може да предположи за какво си мислите, но след трансформацията действително вижда важите мисли. Видение означава, че човек може да вижда и слуша, без да използва обикновените органи на възприятията. Ограниченията на времепространството престават да съществуват за човека, развил видението.

В съня си вие правите големи пътешествия. Ако сте в Бомбай, можете да отидете до Калкута. Във видението си също пътувате, но с една разлика — в съня си въобразявате, че сте отишли далеч, докато във видението действително се премествате. Четвъртото психическо тяло действително присъства там. Поради незнанието на пределните възможности на четвъртото тяло съвременното човечество е отхвърлило като безполезна древната концепция за съня. Според представите на древните едно от човешките тела се отделя по време на съня и пътува.

Наричали Сведенборг съновидящ. Той казвал, че раят и адът съществуват само в сънищата. Но веднъж в съня си закрещял: „Помощ! Домът ми гори!“ Дошли хора, но пожар нямало. Събудили Сведенборг и го уверили, че всичко това е сън, нищо не гори. Но той продължавал да настоява, че домът му, намиращ се триста мили, е изгорял. След два или три дни дошло съобщение за това нещастие. Домът бил изгорял изцяло именно по времето, когато в съня си той викал за помощ. Това не е сън, а видение. Разстоянието от триста мили е без значение. Този човек свидетелства за събитие, случващо се на триста мили от мястото, където се намирало физическото му тяло.

В наши дни учените признават огромните възможности на четвъртото тяло. След излизането на човека в открития космос изследванията в тази посока придобиха огромно значение. Факт е, че е невъзможно напълно да се доверим на достъпните за човека прибори и уреди. Ако радиовръзката на космическия кораб излезе от строя, космонавтите завинаги ще загубят връзката си със Земята. Няма да могат да съобщя своето местонахождение и да разкажат какво се случва. Затова съвременните учени се стремят към развиване на телепатията и видението на четвъртото тяло, за да изключат подобен риск. Ако космонавтите могат директно да общуват чрез телепатия, това би било част от развитието на четвъртото тяло. Тогава космическите пътешествия ще станат безопасни. В това направление се работи много усилено.

През тридесетте години на XX век една експедиция се отправила към покоряване на Северния полюс. Тя била снабдена с всичко необходимо за безжична връзка. Била направена още една подготовка, за която доскоро се пазело мълчание. Човек с развито четвърто тяло бил помолен да поддържа връзка с един от изследователите. Най-удивително било това, че при лошо време, когато радиовръзката не действала, телепатът без особени усилия получавал съобщения. При последвалото сравнение на записите в дневника открили, че от осемдесет до деветдесет и пет процента от получените по този начин съобщения били верни, докато радиовръзката не действала в седемдесет и пет процента от случаите. Както в Русия, така и в САЩ се извършва огромна работа по отношение на телепатията и ясновидството. Всичко това са възможности на четвъртото тяло. Сънят е качеството, дадено ни от природата. Видението на истината и реалността е пределната възможност на това качество.

Петата чакра се нарича вишудха, разположена е в гърлото и съответства на петото, духовното тяло. Първите четири тела и съответните им чакри са разделени на две части. Тази дуалност свършва с прехода към петото тяло.

Както вече казах, разделянето на мъжко и женско съществува до четвъртото тяло включително. От близък поглед всяка дуалност се свежда до разлика между мъжкото и женското. В точката, където няма повече разстояние между мъжкото и женското, се прекратява съществуването на дуалността. Петото тяло е недуално. То притежава една-единствена възможност.

Именно затова тук медитиращият не е нужно да полага особени усилия, защото в този случай не е нужно да развива противоположност. Тук просто трябва да влезе. По време на достигането на четвъртото тяло ние развиваме такива способности и сила, че излизането на петото ниво става леко. Каква е разликата между достигналия петото ниво и този, който не го е достигнал? Достигналият петото ниво е напълно освободен от неосъзнатостта. Дори нощем той не спи истински. По-точно, тялото му спи, но някой вътре бодърства. Дали се обръща по време на сън, завива се с одеялото или обратно, отвива се, вътрешният свидетел знае това. Осъзнатостта на такъв човек не отслабва по време на сън — той е пробуден през всичките двадесет и четири часа на денонощието. Състоянието на този, който не е достигнал петото ниво, е напълно противоположно. Той спи в съня си и в часовете на бодърстване едно от нивата му продължава да спи.

Връщайки се вечер след работа, вие се обръщате към дома вляво, а на вратата натискате звънеца. Не си правете илюзии, че извършвате подобни действия осъзнато. Всичко се прави неосъзнато, по силата на навика. И само в отделни моменти, в минути на особена опасност ние действително ставаме бдителни. Когато опасността е толкова голяма, че е невъзможно да си позволим липса на осъзнатост, ние се пробуждаме. Например, ако опрат нож до гърлото ви, мигновено ще скочите в осъзнатостта. С изключение на подобни редки моменти целият ви живот преминава в състояние на сомнамбулизъм.

Нито жената, нито мъжът не виждат истински лицата си. Един мъж се опитва да визуализира лицето на жена си, но опитът не успява. Чертите на лицето започват да се размазват, трудно е да се каже дали това е лицето, което той е гледал през последните тридесет години. Вие никога не виждате, защото за това е нужна вътрешната пробудена личност.

Струва ни се, че в бодро състояние виждаме, но в действителност не е така, защото вътрешно ние спим и виждаме сънища, всичко се случва в състояние на сън. Вие се гневите, а след това казвате: „Дори не знам защо се разгневих, въобще не исках това.“ Казвате: „Прости ми! Не исках да бъда груб, думите просто ми се изплъзнаха от езика“. Използвате ругатни, а след това отричате намерението си да оскърбявате. Престъпникът винаги казва: „Не исках да убия.“ Това е още едно доказателство, че действаме като автомати. Казваме това, което не сме искали, правим това, което не сме възнамерявали.

Вечер се кълнем, че ще се събудим в четири часа сутринта. На сутринта, като чуем будилника, се обръщаме на другата страна, казвайки си, че не е необходимо да ставаме толкова рано. След като се събудим в шест часа, ние сме изпълнени с угризения на съвестта и отново се кълнем да станем следващата сутрин в четири часа. Странно е, че човек сутрин се връща към решението, взето вечерта. В шест часа отменя решението, взето в четири, а до вечерта още няколко пъти ще размисли. Подобни решения идват при нас в състояние на сън. Те са подобни на сънища — разширяват се, след това се пукват, като сапунени мехури. Зад тях няма пробудена личност, бдителна и осъзната.

За постигането на духовно ниво естественото състояние е сънят. Човек е сомнамбул до проникването в петото тяло, чието качество е пробуждането. Следователно, след развиване на четвъртото тяло индивидуумът може да бъде наречен Буда, пробуден. Такъв човек не спи. Сидхарта Гаутама бил наречен Буда след достигането на петото ниво на съзнание. Гаутама Буда означава Пробуденият Гаутама. Гаутама — името на спящия човек — постепенно изчезва и остава само Буда.

Такава разлика възниква след достигането на петото ниво. Дотогава не трябва да се доверяваме на постъпките си, тъй като са извършвани в безсъзнателно състояние. Мъжът се кълне на жена си във вечна любов, но след няколко минути с труд сдържа желанието си да я удуши. Блаженството, което си обещават до края на живота, е краткотрайно. Не трябва да вините този нещастник. Каква е цената на обещанието, дадено насън? Насън аз мога да ви обещая приятелство до гроб. Колко струва подобно обещание? Сутринта ще отрека всичко, защото това е било само сън.

Не се доверявайте на спящия. Нашият свят е свят на спящи хора. Оттук идват и толкова разочарования, толкова кавги и конфликти, такъв хаос. Всичко това е дело на спящото човечество.

Трябва да знаете още един способ за отличаване на пробудения човек от спящия. На спящия му е неизвестно кой е той, затова той постоянно се опитва да показва на другите, че е този или онзи. Това е неговият стремеж през целия му живот. Той се опитва да се утвърди по хиляди начини. Понякога се катери по политическата стълбица и заявява: „Аз съм такъв и такъв“. Понякога строи дом и демонстрира своето благосъстояние, или покорява планински върхове, демонстрирайки сила и ловкост. Той се опитва да се самоутвърди с всички начини. С тези си опит човек неосъзнато иска да си изясни кой е той в действителност. Той не познава себе си.

Докато четвъртото ниво не е преодоляно, този въпрос остава без отговор. Петото тяло се нарича духовно, защото тук получавате отговор на въпроса „Кой съм аз?“ На това ниво веднъж завинаги изчезват напъните на Аз-а. Човек веднага престава да се смята за нещо особено. Ако кажеш на такъв човек: „Ти си такъв и такъв“, той ще се разсмее. Сега от негова страна няма повече твърдения, защото сега той вече знае. Потребността от самоутвърждение изчезва, защото сега знанието за себе си е доказан факт.

Конфликтите и проблемите на индивидуалността прекратяват съществуването си на петото ниво. Но и тук има препятствия. Вие достигате до познание за себе си, това знание ви изпълва с такова блаженство, че можете да прекратите пътуването. Можете да се откажете от понататъшното търсене. Всички предишни препятствия са били болките и страданията. Сега препятствието е блаженството. Петото ниво е толкова блажено, че не ви достига мъжество да продължите търсенето. Затова достигналият петото ниво трябва да запази особена бдителност, за да не се отъждестви с блаженството, което пречи на по-нататъшното му движение. Тук блаженството се разкрива в цялата си пълнота. Позналият себе си човек преживява дълбока трансформация. Но това не е всичко. Трябва да се продължи нататък.

Болките и страданията не могат да бъдат такова голямо препятствие, колкото радостта и блаженството. Трудно е да напуснеш тълпата и суматохата на пазара, но хиляди пъти по-трудно е да оставиш сладкогласната музика на храма. Затова много медитиращи спират на атма-гиян, самореализацията, и не се издигат до Брахма-гиян, преживяването на Брахмана.

В това блаженство трябва да бъдем много бдителни. Тук усилията са насочени към това да не се загубим в блаженството. То ни притегля към себе си, затопля ни, напълно ни разтваря. Не си позволявайте да се разтворите, помнете, че това също е само преживяване. Стойте настрани, останете свидетели. Докато има преживяване, има и препятствие — границата още не е достигната. В крайното състояние преживяванията изчезват. Радостта и печалта стигат края си, същото се случва и с блаженството. Но нашият език не отива по-далеч от тази точка. Затова описваме Бог като сат-чит-ананда — съществувание-съзнание-блаженство. Това не е формата на Висшата същност, но това е пределното, което може да се изрази с думи. Блаженството е най-висшият израз на човека. След петия план няма думи. Но на самото пето ниво на съзнанието може да се каже: „Там има блаженство, пробуденост, самореализация“. Всичко това може да се опише.

Следователно, около останалите на петото ниво не възниква никаква тайна. Техните разговори звучат напълно научно, защото реалността на тайните лежи зад пределите на това ниво. До петия план всичко е разбираемо. Вярвам, че рано или късно науката ще поеме в себе си религията, достигаща до петото тяло, защото науката може да достигне атмана.

Когато търсещият тръгва на път, той търси главно блаженството, а не истината. Измъчен от страданията и безпокойствата, човек се отправя в търсене на блаженството. Затова такъв човек определено спира при достигането на петото ниво, затова и казвам, че трябва да се търси истината, а не блаженството. Тогава няма да се задържите тук задълго.

Тогава възниква въпросът: „Има ананда — това е много хубаво. Познах себе си — това също е хубаво. Но това са само листата и цветовете. Къде са корените? Познавам себе си, блажен съм, но откъде съм възникнал? Къде са корените ми? Откъде съм дошъл? Къде са дълбините на моето съществуване? От кой океан се надига моята вълна?“

Ако се стремите към истината, вие се отправяте отвъд пределите на петото тяло. Следователно, от самото начало трябва да търсите истината, а не блаженството. Иначе пътуването ви ще бъде леко до петото ниво, на което и ще спрете. Ако търсите истината, въпросът за спирането въобще не възниква.

И така, препятствието на петото тяло е неизмеримото блаженство, изпитвано тук — блаженството е още по-голямо поради това, че идваме от свят, в който няма нищо друго, освен болка, страдание, безпокойство, напрежение. Достигайки храма на блаженството, ние се преизпълваме с желание да се завъртим в екстаз, да потънем, да се разтворим в блаженството. Но това не е мястото, в което можем да се загубим. Такова място предстои, но тогава вие няма да загубите себе си, вие просто ще се загубите. Между губя себе си и загубвам се съществува огромна разлика. Казано по друг начин, вие достигате такова място, в което при цялото си желание не можете да запазите себе си. Виждате как се губите, но нищо не можете да направите. И все пак на петото ниво вие можете да загубите себе си. Вашите усилия, вашите стремежи тук все още съществуват — независимо от това, че на това ниво егото е безвъзвратно умряло, аз-съм продължава да присъства. Следователно, нужно е да се изясни разликата между егото и аз-съм.

Егото, усещането за „аз“ умира, но усещането за „съм“ остава. В тази фраза присъстват два елемента на „аз“ — его и съм — асмита, усещането на съществуването, битието. Намирайки се на това ниво, медитиращият може да заяви: „Съществува безкрайно количество души, всяка о тях отделна и различна“. На този план медитиращият преживява присъствието на множество души, защото остава усещането за „съм“, усещането за битието, което е причина за чувството на откъснатост и отделност. Ако умът е обхванат от стремежа към истината, препятствието на блаженството е напълно преодолимо — безкрайното блаженство става измерително и скучно. Един и същ напев бързо омръзва.

Веднъж Бертран Ръсел отбелязал шеговито: „Не ме привлича освобождението, казват, че там няма нищо, освен блаженство. Постоянното блаженство е твърде монотонно — блаженство, блаженство и нищо друго, освен блаженство. Ако няма и един намек за нещастие — нито безпокойство, нито напрежение — колко дълго можеш да понасяш такова блаженство?“

Препятствието на петото тяло е възможността да се загубиш в блаженството. То се преодолява много трудно. Понякога за това са нужни много животи. Първите четири стъпки не представляват особена трудност, но петата стъпка изисква големи усилия. Може да са нужни много животи, за да ти омръзне блаженството, да се умориш от себе си, от атмана.

До петото тяло човек се стреми да се отдели от болката, ненавистта, насилието и желанията. На петото ниво търсенето е насочено към загубване на своята същност. Съществуват две неща: свобода от нещо — тази задача се решава на петото ниво, и свобода от себе си.

Именно тук започва абсолютно нов свят.

На шестото, космическото тяло съответства аджна чакра. Тук няма дуалност. Преживяването на блаженството достига своя пик на напрежение на петото ниво, преживяването на съществуванието, на битието — на шестото. Сега изчезва и асмита. „Аз“ се загубва на петото ниво, „съм“ изчезва щом пресечете петото тяло. Но съществуването, татхата, такавостта, ще продължава да се усеща от вас. Ще остане само това, което е, което съществува. Тук ще имате възприятие, усещане на реалността, битието — възприятие на съзнанието. Но тук съзнанието е свободно от самосъществуване, сега това вече не е моето съзнание. Просто съзнание, не моето съществувание, просто битие.

Някои медитиращи спират след достигането на космическото тяло, защото настъпва състоянието „Аз — Брахма“, когато мен ме няма, има само Брахман Какво още да искаш? Какво още е останало ненамерено? Нищо. Сега е достигнато всичко. Брахман означава тотално. Достигналият това ниво казва: „Брахман е пределната истина. Брахман е космическата реалност. Отвъд пределите му няма нищо“.

Спирането на това ниво е много вероятно, търсещите се задържат тук в продължение на милиони животи, защото изглежда, че напред няма нищо. Достигналият реализацията на Брахман остава в тази точка и не продължава нататък. Крайно трудно е да се преодолее това ниво, защото няма какво да се преодолява. За преход е нужно пространство, място. Ако аз искам да изляза от стаята, нужно е място, където да отида. Но сега стаята е станала толкова огромна, безкрайна и безгранична, че няма къде да се иде повече. Така че къде да ходим да търсим? Няма какво повече да се открива, всичко вече е открито. Затова пътуването може да спре в тази точка за много животи.

Крайното препятствие е Брахман — последната преграда в пределното стремление на търсещия. Сега остава само съществуванието, но не-съществуванието както по-рано остава непонятно и непознато. Съществуванието е познато, но не-битието още предстои да се осъзнае.

Седмото тяло е нирваническото тяло. На него съответства сахасрара чакра. За тази чакра не може да се каже нищо. Можем да говорим до шестото ниво, при това много трудно. Повечето наши изказвания ще се окажат неверни.

До петото тяло търсенето се води с помощта на напълно научни методи — всичко се поддава на обяснение. На шестото ниво почвата започва да се изплъзва под краката — всичко изглежда безсмислено. Могат да се дадат някои намеци, но в крайна сметка сочещият пръст се предава, намеците изчезват, защото изчезва самата същност на отделния човек. Затова Брахман, абсолютната същност, се познава на шестото ниво.

Търсещите Брахман ще медитират върху аджна чакра, в междувеждието. Работещи напълно с тази чакра наричат безкрайното разширение, на което са свидетели, трето око. С помощта на третото око те обхващат космическото, безкрайното.

И все пак в пътуването остава още една крачка — крачка към не-битието, към не-съществуванието. Съществуванието е само половината, има и не-съществувание. Има светлина, но има и тъмнина. Животът е едната част, но има и смърт. Затова е нужно да се познае и не-съществуванието, пустотата, защото пределната истина може да бъде достигната само ако се познаят двете страни — битието и не-битието. Съществуванието е познато в своята пълнота, и не-съществуванието е познато в своята пълнота — само тогава ние познаваме цялото, иначе преживяването, опитът остава недовършен. И шестото тяло е недостатъчно, тъй като на това ниво е невъзможно да се познае не-битието. Затова достигналият реализация на Брахмана отрича не-съществуванието и го нарича илюзия. Той казва, че да бъдеш, е истина, а да не бъдеш, е лъжа. Такова нещо не съществува, затова и не възниква самият въпрос за не-битието.

Нивото на нирвана означава пустота, вакуум, откъдето ние от съществуванието скачаме в не-съществуванието. В космическото тяло нещо остава непознато — това, което го няма, това, което е напълно изтрито. Затова седмото ниво в известен смисъл се явява крайната смърт. Нирвана, както говорих по-рано, означава угасване на пламъка. Това, което е било „аз“ е изтрито, това, което е било „съм“ е изчезнало. Но сега ние отново идваме в съществуванието, ставаме едно с цялото. Сега ние сме Брахман, но и това трябва да бъде оставено. Готовият за последния скок е познал както съществуванието, така и не-съществуванието.

Такива са седемте тела и седемте чакри, в които са както препятствията, така и средствата за тяхното преодоляване. Няма никакви външни бариери, следователно, няма причина за безпокойство за външното. Ако ви е нужно да попитате някого или да разбере нещо — не молете. Разбирането е едно, просенето — съвсем друго. Търсенето трябва постоянно да продължава. Каквото и да чуете или да разберете, нека то стане вашето търсене. Не превръщайте това в сляпа вяра, иначе ще станете просяци.

Задавате ми въпрос, аз ви давам отговор. Ако сте дошли за милостиня, скрийте полученото в сандъка и започнете да го пазите като съкровище. Тогава вие не сте медитиращ, а просяк. Но моят отговор трябва да стане ваш стремеж. Той трябва да ускори вашето търсене, да стимулира и мотивира вашето любопитство. Той трябва да ви води в още по-големи затруднения, да ви прави още по-неспокойни, да породи във вас нов въпрос, нови измерения, за да започнете нов кръг от търсенето си. Тогава вие няма да приемете милостиня от мен, а ще разберете това, което казвам. И ако това ви помогне да разбере самите себе си, тогава това не е просия.

Затова продължавайте да познавате и разбирате, продължавайте търсенето. Вие не сте единствените търсещи по света. Мнозина са търсили, мнозина са достигнали. Опитайте се да узнаете и да разберете какво се е случило с такива хора и какво не се е случило с тях. Но в опита си да разберете това не прекратявайте процеса на разбиране на самите себе си. Не си мислете, че разбирането на другите ще стане ваша реализация. Не се доверявайте сляпо на преживяванията на другите. Подложете всичко на въпроси и съмнения. Превърнете техния опит във въпроси, а не в отговори. Само тогава вашето пътешествие ще продължи. Тогава това ще бъде не измолване на милостиня, а вашите стремежи.

Именно търсенето ви води към пределното. Според проникването навътре в себе си вие ще откриете дуалността на чакрите. Едната страна ни я дава природата, втората откриваме сами. Гневът ни е даден, прошката я откриваме в процеса на трансформация. Сексът е вродено качество, брахмачария трябва да се развие. Сънищата са ни присъщи, над видението трябва да работим.

До четвъртата чакра продължава търсенето на противоположностите, от петата чакра започва търсенето на неразделимото, недуалното. Опитайте се да продължите да търсите различното от дошлото до вас на петото ниво. Когато дойде блаженството, постарайте се да си изясните, какво има зад неговите предели. На шестото ниво достигате Брахмана, но продължавайте да се интересувате: „Какво има зад пределите на Брахмана?“ Тогава един ден ще встъпите във владенията на седмото тяло, където битие и не-битие, светлина и тъмнина, живот и смърт вървят ръка за ръка. Това е достижението на пределното… средства за описване и обобщаване на това ниво просто няма.

Затова всички наши писания завършват на петото тяло, повдигайки се най-много до шестото. Хората с научен подход на ума не говорят за това, което е зад пределите на петото ниво. Оттук започва космическата реалност, безкрайна и безгранична, но мистици като суфиите говорят за нея. Това е много трудно да се направи, защото отново и отново си противоречиш сам. Ако прочетете докрай написаното от такъв човек, ще кажете, че това е дърдорене на побъркан. Той казва ту едно, ту друго. Казва: „Бог е“, и веднага твърди: „Бог няма“. Твърди: „Аз Го видях“ и веднага въздъхва: „Как можеш да Го видиш? Той не е предмет, който може да бъде видян с очи!“ Тези мистици поставят такива въпроси, че е непонятно дали питат другите или самите себе си.

От шестото тяло започва мистицизмът. Знайте, ако в религията няма мистицизъм, значи тя е достигнала до петото тяло. Но и мистицизмът не е крайният стадий. Пределна е пустотата, нищото. Религията, спираща до мистицизма, достига до шестото тяло. Пустотата е пределна, нихилизмът е пределен, защото след пустотата нищо не може да се каже.

Търсенето на адвайта, недуалността, започва на петото ниво. Търсенето на противоположностите завършва на четвъртото. Всички препятствия са вътре в нас, всички те са полезни, защото всяко трансформирано препятствие се превръща в средство за по-нататъшно придвижване.

На пътя лежи камък. Докато не разберете, той си остава препятствие за вас. Само щом разберете, камъкът се превръща в стълба. Докато няма разбиране, вие викате: „На пътя ми има камък! Как да продължа по-нататък?“ Щом дойде разбирането, вие се изкачвате на камъка и продължавате нататък с думите: „Ти се превърна в благословия за мен, защото когато се изкачих върху теб, аз се оказах на по-високо ниво, от което продължавам пътя си. Ти беше средството, а аз те взимах за преграда“ — ще си кажете вие. Пътят е преграден. Какво се е случило? Преодолейте препятствието и узнайте. Точно така се преодолява насилието — изследвайте го и ще достигнете до ненасилието, което вече е друго ниво. Тогава ще благодарите на секса и на гнева, че са станали стъпала за вашето развитие.

Всеки камък по пътя може да стане както препятствие, така и посредник. Всичко зависи само от вашите постъпки и вашите отношения. Едно е определено — не се борете с камъка, иначе ще си разбиете главата в него и камъкът няма да може да ви помогне. Ако се борите с камъка, той ще ви прегради пътя, защото там, където има борба, има и пречки. Ние сме принудени да спрем пред човека или предмета, с когото воюваме, невъзможно е да се борим от разстояние. Затова човекът, който се бори със секса, е толкова въвлечен в него, както и човекът, погълнат от секса. Вторият дори е по-близо до секса, защото получаващият сексуално удоволствие веднъж може да излезе от секса, да го трансцедентира. Но воюващият със секса не може да излезе — той продължава да бяга в кръг.

Борейки се с гнева, вие сами започвате да се гневите. Цялата ви личност се изпълва с гняв, всяка клетка на съществото ви вибрира в такта му. Вие ще излъчвате около себе си гняв. Много пророци и аскети, подобно на Дурвага, били много зли, защото постоянно се борели с гнева. Затова не можели да мислят за нищо друго, освен за проклятия. Личността на такъв човек се превръща в огън. Тези хора воювали с камъните и се оказали в много затруднено положение. Те станали това, срещу което се борели.

В разказите се описват риши, при които от небесата се спускат божествени деви (апсари) и ги развращават. Странно! Това е възможно само в случай, че човек се бори против секса. Самият факт на борбата го изтощава. Тогава сексът е на безопасност в своето място и чака случай, за да излезе. Сега сексът може да се появи отникъде. Вероятността апсарите действително да са се спуснали от небето, е крайно малка — или светите деви са подписали договор да съблазняват аскетите? Ако сексът се потиска с желязна ръка, най-обикновената жена се превръща в божествено създание. Умът проектира сънища и мисли, като напълно им се подчинява. Тогава най-обикновените неща се превръщат в поразително събитие.

Затова търсещият трябва да бъде бдителен към тенденциите за борба. Трябва да положи всички сили да се опита да разбере природата. Чрез даденото от природата се достига недостигнатото. Това е началната точка. Ако избягате още в началото, достигането на целта е невъзможно. Ако в страха си бягате от секса, как можете да стигнете до брахмачария? Сексът е откритие, дадено от природата, чрез което е възможно да се достигне до брахмачария. Ако вашият възглед за нещата е такъв, не е нужно да просите встрани — нужно ви е само разбиране. Всичко съществуващо служи на разбирането. Учете, от когото искате, слушайте всички и накрая ще достигнете до вътрешното разбиране.

Вие ни говорихте за седемте тела. Можете ли да назовете имена на хора — древни или съвременни — достигнали нирваническото, космическото или духовното тяло?

Не се безпокойте за това. То е абсолютно безсмислено. Дори да ви назова техните имена, вие не сте в състояние да го проверите. Избягвайте сравненията колкото е възможно. Отхвърлете подобни възгледи.

Приемат ли физическа форма достигналите до петото и следващите тела?

Да. Достигналите до петото или шестото тяло до момента на смъртта на физическото тяло се раждат в по-високи божествени реалности и живеят на нивото на девите. Такъв човек може да остане на този план колкото желае, но за достигането на нирвана той трябва да се върне в човешка форма. След достигането на петото тяло няма раждане във физическо тяло, но има и други тела. Тези, които наричаме деви, или богове, са само обозначение на такъв тип тела. Такъв тип тела е достъпен само след достигането на петото ниво. След шестото ниво ние придобиваме форма, наричана Ишвара, Висше същество.

Но всичко това са тела. Какъв тип са те е второстепенен въпрос. След достигането до седмото ниво телата не съществуват. След петото тяло стават все по-прозрачни и фини, докато не се достигне състояние без тяло и форма.

В предишната си беседа казахте, че предпочитате шактипат колкото се може повече да се доближи до благодатта. Дали под това се подразбира възможност за постепенен прогрес и развитие в процеса на шактипат! Казано по друг начин, има ли подобие на качествен прогрес в шактипат!

Всичко е възможно. В реалността разликата между шактипат и благодат е огромна. Основно само благодатта е полезна, проявявайки се без посредник в цялата си чистота, защото няма посредник, способен да замърси Божествената енергия. Когато ви гледам, образът е най-чистият. Но ако сложа очила, изображението вече няма да е толкова ясно, тъй като между нас се е появил посредник. Има много видове посредници, както чисти, така и не толкова. Очилата могат да имат тъмни стъкла, или да се различават по размера на диоптъра.

При получаване на благодат чрез посредник е невъзможно да бъдат избегнати нечистотите — това зависи от медиума. Ако можехме да виждаме без очила, това би било най-чистото видение, защото дори очите са посредник и предизвикват изкривяване. Някой има далтонизъм, друг е късоглед или далекоглед. Човек с лошо зрение ще намери още един посредник в правилно подбраните очила, които ще му помогнат да вижда по-добре. Сега посредниците са вече два, но вторият компенсира недостатъците на първия.

По същия начин и слизащата в човека чрез другиго шактипат събира по пътя си нечистоти и изкривявания. Ако изкривяванията имат противоположен ефект на изкривяванията вътре в търсещия, те се компенсират едно друго. Тогава това, което се случва, е близко до благодат. Но при всеки случай това се решава отделно.

Лично аз отдавам предпочитание на непосредствената благодат. Не се безпокойте за посредника. Понякога при нужда проблясъците идват чрез другиго, но търсещият не трябва да се вълнува по този повод. Не молете, защото тогава непременно ще се появи даващият. Тогава колкото по-невеж е медиумът, толкова по-фалшифициран ще бъде полученият ефект. Даващият трябва да не е заинтересован и съсредоточен върху акта на даването, тогава шактипат е чиста. Но и тогава това не е благодат. Потребността от непосредствено получаване на благодат остава. Никой не трябва да стои между вас и Бог — между вас и Божественото не трябва да има никой. Не забравяйте това. Такъв е вашият стремеж и търсене. Много неща се случват по време на пътешествието, но не спирайте никъде — това е всичко, което се изисква от вас. И вие задължително ще почувствате разликата. Различията, както качествени, така и количествени, няма да се забавят.

шактипат може да се случи чрез медиум, достигнал петото ниво, но тя няма да е толкова чиста, колкото шактипат, получен чрез човек, стоящ на шестото ниво, защото в първия медиум все още остава асмита. „Аз“ вече е умрял, но „съм“ е останал. Това „съм“ както по-рано чувства самодоволство. В човека на шесто ниво „съм“ е изчезнал — останал е само Брахман. В този случай шактипат е по-чиста. И все пак някои илюзии остават, защото състоянието на не-битие още не е познато, макар че битието вече е достигнато. Битието е завеса, много фина и лека, но все пак завеса.

шактипат от човек на шестото ниво е по-добре от шактипат от човек на петото ниво — тя е по-чиста и близка до благодат. Но колкото и близка да е, разстоянието си остава разстояние. Колкото по-безценна е една вещ, толкова повече и най-малкото разстояние ни отдалечена от нея. Реалността на благодатта е толкова безценна, че дори най-финото покривало на битието се превръща в бариера, препятствие.

Най-чиста ще бъде шактипат чрез медиум, достигнал седмото тяло — но и това все още не е благодат. Най-чистата форма на шактипат идва чрез седмото тяло. В този случай шактипат достига пределната си форма, защото тук няма никакви покривала: по отношение на медиума — той е едно с пустотата. Но по отношение на вас — тук има бариера. Вие ще продължавате да смятате такъв медиум за човешко същество, вашата пелена ще се превърне в крайното препятствие. Той е едно с пустотата, в него няма нито една бариера, но вие ще го разглеждате като индивидуалност.

Да допуснем, че аз съм достигнал седмото ниво — аз знам, че съм достигнал пустотата, но вие? Вие ще ме мятате за личност, човек. Именно отношението към мен като към индивидуалност ще се превърне в последното покривало. Вие можете да се освободите от подобна концепция само в този случай, ако преживяването дойде чрез безформеното. Иначе казано, тогава вие няма да можете да си изясните откъде и по какъв начин идва преживяването. Понятието за индивидуалностите отпада, когато не можете да откриете източника. Преживяването не трябва да има източник. Гледайки слънчевите лъчи, вие може да смятате слънцето за личност. Но ако лъчите идват от никъде, ако дъждът пада, а на небето няма нито едно облаче, тогава отпада последната завеса, предизвикана от персонификацията.

С продължаването по пътя разстоянието намалява и крайното преживяване на благодат идва, когато между вас няма нищо. Самата мисъл за посредник е достатъчна преграда. Докато сте двама, препятствието е предостатъчно — вие сте тук, а другият е там. Дори ако другият повече не съществува, вие както по-рано оставате, вследствие на което се усеща присъствието на друг. Благодатта, идваща от никъде, без никакъв източник, е най-добрата. Вашата индивидуалност ще изчезне, когато благодатта дойде от пустотата. Присъствието на друг човек служи за запазване на вашата индивидуалност, макар че той работи за вас.

Когато отидете на морския бряг или в гората, вие изпитвате голям покой, защото там не присъства друг и вашият „аз“ остава твърд и силен. Ако в стаята присъстват двама, от тях излизат вълни и анти вълни, макар че те могат дори да не разговарят. Дори в мълчание „аз-ът“ на всеки от тях продължава да работи. Агресията и защитата се разгръщат в тази ситуация в пълна мяра, за това не е необходимо пряко противостояние. Самото присъствие на двамата изпълва стаята с напрежение.

Ако притежавахте пълно знание за излъчването, излизащо от вас, щяхте да видите, че стаята, в която има двама души, е разделена на две половини и всеки един от двамата е център на едната половина. Енергийните вибрации на всеки от тях противостоят една на друга, като вражески армии на бойното поле. Присъствието на другия укрепва вашия „аз“. Когато другият си тръгне, ситуацията в стаята моментално се променя. Вие се отпускате. Напрегнатият до краен предел „аз“ си позволява отдих. Сега той се разширява и диша свободно, защото вече няма друг. Затова целта на уединението е в това да отпуснете своето его, да му позволите да отпусне хватката. Именно по тази причина ви е по-лесно около някое дърво, отколкото в компанията на друг човек.

Затова в страните, където напреженията между хората се задълбочават, нараства тенденцията към отглеждане на домашни животни. Много по-лесно се живее с животно, отколкото с човек, защото животните са лишени от „аз“. Поставете нашийник на кучето и то с радост ще се затича редом с вас. Но независимо от всичките ви старания не можете да поставите нашийник на човек. Жената обвързва мъжа, мъжът — жената, и двамата са щастливи, но тези нашийници са призрачни, те не могат да се видят. И все пак двамата се опитват да махнат нашийника и да се освободят, докато кучето радостно върти опашка. Нито един човек не може да ни достави такава радост, каквато получаваме от общуването с животните, защото другият човек моментално въздейства върху нашето его — оттук започват всички ваши проблеми.

Постепенно човек се опитва да разкъса всички отношения с хората и да установи отношения с предметите, защото с тях се справя много по-добре. Затова количеството вещи нараства с всеки изминат ден. В дома има много повече вещи, отколкото хора. Хората носят със себе си безпорядък и объркване — предметите не пречат с нищо. Столът си стои на същото място, където сме го поставили. Ако седна на него, няма да възникне никакъв проблем. Присъствието на дърветата, реките и планините не ни носи тревоги, с тях се чувстваме спокойни. Причината е само една: „азът“ не стои с всичката си сила пред нас, затова се чувстваме отпуснати. Ако наблизо няма никой друг, няма нужда и от „аз-а“. Но щом се появи и най-малък намек за някой друг, „аз-ът“ веднага се напряга. Той се безпокои за своята безопасност, не му достига информация за това, което може да се случи в следващия момент, затова той трябва да бъде готов за всичко.

До последния момент той остава бдителен. Дори срещайки човек, достигнал до седмото ниво на съзнанието, нашето его остава на стража. Понякога то е изключително внимателно с такъв човек. Ние не се страхуваме много от обикновения човек, защото дори ако ни нарани, няма да проникне много дълбоко. Но човек, достигнал петото тяло и по-нагоре, може да проникне на такава дълбочина и в нас. Затова вашият страх се увеличава, защото само Бог знае, какво може да направи той. Вие се изпълвате с усещане за неизвестност, когато непознати сили ви наблюдават чрез него, затова се наостряте. Виждате около него бездна и ставате бдителни. Започвате да преживявате усещането за бездънна пропаст, обхваща ви страх сами да не паднете в бездната.

Именно по тази причина убиваме такива хора, като Исус, Кришна, Сократ — самото им присъствие предизвиква смут сред нас. Доближаването до тях означава доброволно доближаване до опасността. Когато те умрат, ние започваме да им се кланяме, защото страхът вече е изчезнал. Сега можем да излеем тяхно изображение от бронз и злато, да съберем ръце в молитва и да ги наречем любими Мастери. Но докато те са живи, нашето отношение е съвсем друго. Докато са живи, ние се страхуваме от тях и това е страх пред неизвестното — вие не знаете за какво всъщност става дума. Колкото по-дълбоко навлизате в себе си, толкова повече това прилича на бездна. Точно така човек се бои да погледне в дълбока пропаст, защото от това му се завива свят. Същият страх възниква при погледа в очите на такъв човек — започва да ни се върти главата.

Една красива история за Мойсей.

След като Мойсей видял Господ, той започнал да крие лицето си, защото станало много опасно да го гледаш. Тези, които го поглеждали, изчезвали. Очите му станали бездънна пропаст. Хората се страхували от погледа на Мойсей, затова той криел лицето си. Погледът му като магнит притеглял към бездънната пропаст, скрита вътре. Хората се парализирали от страх, защото не знаели къде може да ги отведе този поглед и какво може да се случи после.

Човек, достигнал седмото и последно ниво, е далеч от вас, но вие се опитвате да се защитите и между вас се запазва преградата. Така че и в този случай шактипат не може да бъде чиста. Тя може да бъде неизкривена, ако престанете да мислите за такъв човек, като за личност — но това е възможно само с изгубването на вашия „аз“. Достигайки състояние, лишено от присъствието на егото, вие ще можете да получите шактипат от всички страни, защото тогава въпросът за получаването й от някого изчезва. шактипат се превръща в благодат.

Колкото по-голяма е тълпата, толкова по-силно и концентрирано е вашето его. Затова от древни времена се практикува бягство от тълпата, за да можеш в самота да се опиташ да отхвърлиш егото. Но човекът е странно създание — намирайки се дълго време под дървото, той започва да разговаря с него и да се обръща към него с „ти“. Оставайки сам с океана, той прави същото. Нашият „аз“ използва всякакви уловки, за да продължи живота си. Той създава друг, където и да отиде, и установява трогателни отношения дори с неодушевени предмети и започва да се отнася с тях като с индивидууми.

Когато човек се доближи до последната степен, той прави Бог друг, за да запази своя „аз“. Затова вярващите поклонници казват: „Нима ние можем да бъдем едно с Бог? Той е Той, а ние сме ние. Ние сме недостойни за прахта в нозете Му, а Той е Бог“. Но под такива изказвания се подразбира само едно — ако искате да станете едно с Него, трябва да изгубите егото си. Така че тези хора държат Господ на разстояние и продължават да рационализират. Те казват: „Как можем да бъдем едно с Него? Той е велик, Той е Абсолют. Ние сме земни червеи, така че за какво единство може да става и дума?“ Вярващите казват „Ти“, за да спасят своя „аз“. Затова бхакта, любящият, никога не се издига над четвъртото ниво. Той не достига дори до петото ниво, остава на четвъртото. Вместо въображение при него идва видение, той открива всички възможности на четвъртото тяло. В живота на вярващия идват множество чудесни преживявания, но все пак бхакта остава на четвъртото ниво.

Атма садхака — този, който търси себе си, хатха-йога, вървящ през аскетизма, достига най-много до петия план. Най-съкровеното желание на такъв садхака е желанието да достигне блаженство, освобождение от страданието. Зад всички тези желания стои „аз-ът“. Той казва: „Аз търся освобождение“ — не освобождение от „аз-а“, а свобода за „аз-а“. Той казва: „Искам да бъда свободен, искам блаженство“. Неговият „аз“ е сгъстен и кристализирал, затова такъв човек може да достигне само до петото ниво, не повече.

Раджа-йога достига до шестото ниво. Такъв човек казва: „Какво ценно има в този «аз»? Аз е нищо, има само Той, не аз. Брахман е всичко“. Раджа-йогата е готов да се раздели с егото, но не и със своето съществуване. Той казва: „Аз ще остана като част от Брахман. Аз съм едно с Него. Аз съм Брахман. Ще пусна себе си, но моето вътрешно същество ще остане разтворено в Него“. Такъв търсещ достига до шестото тяло.

Медитиращ подобно на Буда достига до седмото ниво, защото е готов да отхвърли всичко, дори Брахмана. Той е готов да загуби себе си и да загуби всичко. Той казва: „Нека остане това, което е. От моя страна няма желание да оставя нещо — аз съм готов да изгубя всичко“. Само когато човек е готов да загуби всичко, той достига всичко.

Нирваническото тяло е достижимо, ако сме готови да станем никой. Тогава има готовност да се познае дори смъртта. Мнозина са готови да познаят живота. Затова стремящият се да познае живота спира на шестото ниво. Но стремящият се да познае и смъртта е готов да влезе в седмото тяло.

 

 

Защо медитиращият, достигнал способността на видението на най-фините елементи на четвърто ниво — мнозина са достигнали тези способности — няма знания за Луната, Слънцето, Земята, за законите на тяхното движение и развитие, знания, достъпни на учените?

Във връзка с това трябва да разберете нещо. Първо, много неща са били открити именно от хората на четвъртото ниво. Например, и учените, и хората притежаващи видение, почти еднакво определят възрастта на Земята, при това не може да се твърди, че именно учените са прави. Дори самите учени не настояват за своята непогрешимост.

Второ, още по-малко се различава информацията, получена от тези две категории, относно формите и размерите на Земята. Освен това, не е задължително в своите твърдения да грешат хората на четвърто ниво. Формата на Земята постоянно се променя. Разстоянието между Земята и Слънцето вече не е такова, каквото е било в древни времена, подобна е ситуацията и по отношение на Земята и Луната. Африка не е на това място, където е била преди — някога тя е била свързана с Индия. Настъпили са много промени, много промени продължават. Помнейки за постоянните промени, просто е удивително, че хората от четвъртото ниво много отдавна са открили много от това, което съвсем неотдавна става достъпно на науката.

Трябва да се разбере, че между езика, на който се изразява човек на четвърто ниво, и езика на учените съществува огромна разлика, което поражда трудности в разбирането. На човека на четвърто ниво не е присъщ езикът на математиката. Той владее езика на виденията, образите и символите. Във виденията, както и в сънищата, няма език. Ако внимателно наблюдаваме всичко, ще видим, че ако нощно време в съня си виждаме отражение на случилото се през деня, ние избираме като посредник езика на символите и знаците, тъй като в съня няма език. Амбициозният човек се вижда като птица, летяща в небето. В съня е невъзможно да изкажеш вербално своята амбиция, затова средството за изразяване е подложено на пълно изменение. По същия начин и езикът на виденията се състои не от думи, а от картини и образи.

Интерпретацията на сънищата се е развила след Фройд, Юнг и Адлер. Сега ние можем да разберем значението на сънищата. По същия начин и казаното от човек на четвърто ниво все още чака своята интерпретация. Обяснението на психическите видения се различава от обяснението на сънищата. Тук е нужно да се знае смисълът на видяното във виденията и това, за което говорят хората на четвъртото ниво.

Дарвин, който твърди, че човекът е произлязъл от животните, говори на езика на учените. Но ако разгледаме въпроса чрез теорията за прераждането на индусите, ще видим, че същата история е разказана преди хиляди години, но във формата на символи. Първата инкарнация не е бил човек, а риба. Дарвин също казва, че първата форма на човека е била риба. Когато казваме, че първата инкарнация е била матсия аватар — риба, това е езикът на символите. Това не е научно изразяване: инкарнация и риба! Ние отричаме подобно изразяване. Но когато Дарвин говори, че първият елемент на живота се е появил във формата на риба, след което са последвали други форми, ние се съгласяваме, защото това изглежда напълно разумно. Методът и търсенето на Дарвин са строго научни.

Притежаващите видение са видели, че божественото начало се е родило във вид на риба. Виждащите се изразяват на символен език. Втората инкарнация е била костенурката. Това създание принадлежи както на водата, така и на земята. Напълно очевидно е, че преходът на живота от водата на сушата не може да настъпи внезапно. Нужно е промеждутъчно състояние. Затова каквото и да е било следващото творение, то е трябвало да принадлежи на двете стихии — водата и земята. След това постепенно потомците на костенурката излезли на сушата и така станало разделението на живота.

Прочитайки историята на индуската инкарнация, ще се удивите, че ние знаем много отдавна това, което Дарвин е открил хиляди години по-късно, като при това не сме нарушили хронологията на събитията. Крайната метаморфоза била предшествана от получовек-полуживотно — нарсинх аватара. В края на краищата, животните не са могли с един скок да се превърнат в човек — те също са преминали през промеждутъчни стадии. Не е възможно животно да даде живот на човешко същество. Между животните и човека липсва свързващото звено, което може да бъде нарсинх — получовек-полуживотно.

Ако разберем тези история, ще стане напълно очевидно, че казаното от Дарвин на научен език е било разказано от хората на четвъртото ниво много преди него с езика на Пураните. Но индуистките митове и досега чакат своето обяснение. Причината е в това, че Пураните са попаднали в ръцете на невежи, неграмотни хора, а не в ръцете на учените. Още една трудност се крие в това, че ние сме изгубили ключа за разшифроване на Пураните. Ние нямаме кода за дешифровка и оттам идват трудностите.

Сега учените говорят, че на човека му остава да живее на земята най-много още четири милиона години. Пураните посочват срок от пет милиона години, казвайки, че този свят няма да просъществува повече. Науката се изразява на друг език. Тя твърди, че Слънцето изстива, неговата топлина ще намалее и след четири милиона години то ще изстине. Заедно с това ще изчезне и животът на Земята.

Пураните говорят на друг език. И ако в Пураните се посочва друго време, още не е ясно кой ще се окаже прав. Напълно възможно е това да се случи след пет милиона години — аз вярвам именно в тази цифра, защото учените често грешат в изчисленията си, а виденията — никога. Освен това науката се усъвършенства всеки ден. Днес казва едно, утре — съвършено друго. Нютон казва едно, Айнщайн — друго.

На всеки пет години науката променя своите теории, тъй като намира по-добри решения. Днес не е възможно да се каже дали пределното научно знание ще се различава от видението на четвъртото ниво. И ако данните не съвпадат, не трябва да се правят прибързани изводи. Животът е толкова пълен и мъдър, че само ненаучният ум прибягва да прибързани изводи. Ако прегледаме научните изследвания, направени през последните сто години, ще видим, че откритията със стогодишна давност напомнят Пураните — никой вече не им вярва, защото с времето са били направени множество други открития.

Кодът, разкриващ истината на Пураните, е изгубен. Например, ако се разрази трета световна война, първо ще бъдат унищожени всички образовани, цивилизовани хора. Странно е, че ще останат само необразованите и некултурни хора. Войната няма да засегне някои примитивни племена, живеещи в отдалечени краища на земята. Нито един жител на Бомбай или Ню Йорк няма да остане жив. По време на световна война винаги биват унищожени най-добрите общества, защото атаката се води именно срещу тях. Но аборигените могат и да оцелеят. Един от тях ще разкаже на сина си за самолетите в небето, но не ще може да ги обясни. Той е видял как летят, това е истина, но не може да обясни как са построени и по какъв начин летят, тъй като му липсва кодът. Кодът е притежаван от хората в Бомбай, но те са вече мъртви.

Няколко поколения децата ще вярват на старците, но след това ще започнат да се съмняват и да питат: „Ти видя ли ги?“ И старците ще отговорят: „Така ни разказваха бащите ни, а на тях са го разказали техните бащи — в небето летели самолети. След това започнала голяма война и всичко било унищожено“. Децата няма да се успокоят, ще искат да им покажат самолет или някакви следи. След две хиляди години децата ще кажат: „Това е само въображението на нашите предци. Никой и нищо не е летяло в небето“.

Подобно нещо вече се е случвало. В Индия знанието, получено чрез психиката, е било унищожено по времето на Махабхарата. Сега това е станало само поема. Сега се съмняваме, че Рама е могъл да долети със самолет от Шри Ланка. Съмняваме се, как може да се вярва в съществуването на самолети, ако от това време не са останали дори велосипеди? За това не се говори и в нито една книга. Цялото знание, съществувало преди Махабрахара, е било унищожено по време на войната. Запазило се е само това, което е било запечатано от паметта. Оттук водят своите названия древните отрасли на знанието: смрити — традиционно запомняне и по-късно записване и шрути — традиционно слушане и по-късно записване. Това са събрания на знания, които са били запомнени и преразказани. Тези факти не са проверени и доказани. Един разказва на втори, той на трети, всичко това ние сме събрали и запазили във формата на писания. Но сега не можем да приведем доказателства за тяхната истинност.

Не забравяйте също, че интелигенцията е най-малочислената обществена прослойка. След смъртта на Айнщайн е трудно да намериш човек, способен да обясни неговата теория на относителността. Самият той е казвал, че десет-дванадесет души разбират теорията му. След като те умрат, ще остане само книгата по теория на относителността, но нито един човек, който да разбира самата теория. По същия начин Махабхарата е унищожила всички напреднали хора на своето време. Тогава всичко, което останало, се превърнало в разкази. В наше време, обаче, се правят опити да се провери истинността на древните събития, но самите ние, индийците, не правим нищо в тази посока.

Неотдавна бе открито място, чиято възраст се определя на четири-пет хиляди години, и което, по всяка вероятност, е служило като летище. Други подходящи обяснения за съществуването му няма. Намерени са конструкции, които не могат да бъдат създадени без машини. Камъните, от които са изградени пирамидите, не могат да бъдат повдигнати дори от съвременните кранове. Но тези камъни са били повдигани от хора. От само себе си се натрапва изводът: или древните хора са имали машини, или са ползвали четвъртото тяло.

Можете да направите следния експеримент. Нека един от вас легне на земята. Четирима да застанат около него. Двама да промушат пръсти под коленете на лежащия, всеки от своята страна, а другите да ги поставят под раменете му. Но само по един пръст. В продължение на пет минути правете дълбоко вдишване и издишване, след това задръжте дишането и повдигнете легналия. Опитът ще успее. Камъните от пирамидите са били издигани или чрез гигантски кранове, или чрез психическа сила. Напълно възможно е древните египтяни да са ползвали такива методи. Няма друг способ. Камъните са издигнати. Този факт не може да бъде отречен.

Трябва да се отбележи, че психическата сила има безкрайни измерения. Съвсем не е задължително достигналият четвъртото ниво да притежава знания за Луната и строежа на Вселената. Може да не го интересуват подобни въпроси. Такива хора са се интересували от Други проблеми — по-ценни от тяхна гледна точка — и са търсили в тази посока. Например, те са искали да си изяснят дали духовете съществуват в действителност или не — и са го узнали. Сега и науката признава съществуването на духовете. Достигналите четвъртото ниво са се интересували по какъв начин и къде отиват хората след смъртта.

Хората от четвъртото ниво на съзнанието не се интересуват от материалния свят. Те не се вълнуват от проблемите на изчисляването на диаметъра на Земята. Да мислим, че ги интересуват подобни неща, е като да ги оприличим на деца, които задават въпроса: „Ние не мислим, че ти си мъдър, защото ти не знаеш как е направена тази кукла. Момчето на съседите знае всичко за нея. То е «всезнаещ».“ В известен смисъл те са прави, защото ги интересува вътрешното съдържание на куклата, докато възрастните остават равнодушни към тези проблеми.

Изследванията на хората от четвъртото ниво имат друго измерение. Те искат да познаят друго. Интересува ги следсмъртното пътуване на душите — къде отива човек след смъртта, през какви изпитания преминава, какви са принципите на следсмъртното състояние, как се ражда отново и може ли да се предскаже предварително времето и мястото на новото раждане. Такъв човек не се интересува от пътуване до Луната. Той се стреми да познае просветлението на човечеството, защото за него само това е изпълнено със смисъл. Такъв човек винаги се е вълнувал от проблема как атманът избира най-подходяща майка и колко време му е нужно, за да проникне в зародиша.

Има такова древно свидетелство — Тибетската Книга на Мъртвите. Всички достигнали четвъртото ниво на съзнанието са работели над един-единствен проблем — по какъв начин най-добре да помогнеш на човека след смъртта. Да предположим, че сте умрели — аз ви обичам, но с нищо не мога да ви помогна. Но в Тибет всичко е подготвено за помощта и подкрепата на човека в посмъртното му пътешествие. Науката се нуждае от още време за разкриването на тази тайна, но това време непременно ще настъпи. Междувременно тибетците са открили способи и средства за проверка на истинността на подобни преживявания.

Когато умира тибетският Далай Лама, той предварително съобщава къде ще се роди следващия път и по какви признаци може да бъде разпознат. След смъртта на Ламата започва търсене из цялата страна. Детето, разкрило тайната на оставения символ, се смята за въплъщение на умрелия Далай Лама, защото само нему е известен секретът. Така е бил открит и настоящият Далай Лама. Във всяко село се провъзгласява символичното послание, чийто смисъл може да бъде обяснен само от истинския Далай Лама, тъй като само той е знаел кода. Детето, което даде правилно обяснение, се смята за този, в когото се е вселила душата на предишния духовен владетел на Тибет.

И така, човекът на четвъртото ниво се вълнува от съвършено други проблеми. Вселената е безкрайна, както са безкрайни нейните тайни и секрети. Не мислете, че съвременната наука е открила всичко, което може да бъде открито. Ще се появят хиляди нови отрасли на науката, тъй като съществуват хиляди направления и измерения. И когато се развият новите науки, хората ще нарекат нашето поколение ненаучно, тъй като ние не знаем това, което вече е станало известно на тях. Но ние не трябва да смятаме древните за неграмотни, ненаучни хора, само на това основание, че техните интереси са били съсредоточени в други области.

Резонно е да се попита, защо хората на четвъртото ниво не са открили способи за лечение на множество болести, които днес са известни на науката? Но може да ви порази огромното количество растителни настойки, споменавани в Аюрведа. Как са могли древните без лабораторно оборудване да открият нужните средства за лечение на всички известни им болести? Напълно очевидно е, че те са използвали възможностите на четвъртото тяло.

Широко известна е историята за Вайдя Лакман, който отивал при растенията и ги питал как и против какви болести може да бъдат използвани. За съвременния свят тази история изглежда безсмислена. Нелогично е да се очаква, че цветята могат да говорят. Но е факт и това, че преди половин век се е смятало, че цветето е създание, лишено от живот. Днес науката признава наличието на живот у растенията. Преди тридесет години не можехме да повярваме, че цветята също дишат, а днес това е вече факт. Преди петнадесет години не допускахме мисълта, че растенията могат да чувстват, но днес това е вече доказано. Когато се приближите към едно растение в лошо настроение, неговото психическо състояние се променя. Ако се приближите с любов, състоянието му отново се променя. Затова е напълно възможно след половин век да бъде открито, че растенията могат да говорят — но това ще стане постепенно.

Но Лакман е доказал това преди много години. Наистина, неговият способ да разговаря, е различен от нашия. Единението с растенията е качество на четвъртото тяло. Само тогава можеш да задаваш въпроси на цветята и да получаваш отговори. Лично аз вярвам в истинността на тази история, защото никъде не се споменава за достатъчно голяма и оборудвана лаборатория, където Лакман е можел да провежда опити с милиони видове растения, чието приложение е въвел в употреба. Това просто е невъзможно. При научния подход е нужен целият живот, за да разкриеш тайните на едно растение, докато този човек е разговарял с безкраен брой треви и цветя. Съвременната наука признава ползата на много от тревите, предложени от Лакман, които и до днес се използват. Всички открития на древността са изследвания, правени на четвъртото ниво.

Днес се лекуват хиляди болести, което по същността си е ненаучен подход. Човек на четвърто ниво ще каже: „Въобще няма болести. Защо ги лекувате?“ Сега и науката достига до този извод, алопатията вече използва нови методи на лечение. Някои американски болници работят по нова методика. Да предположим, че десет души страдат от една и съща болест. На пет от тях се дава без тяхно знание инжекция с физиологичен разтвор, а на другите пет се дава традиционното лекарство. Изследванията показват, че пациентите от всяка група реагират на лечението еднакво. Това доказва, че пациентите, на които е инжектиран физиологичен разтвор, не са истински болни, това е било само илюзия за болест. Ако им бяха давали лекарства, това би довело до отравяне на организма, и следователно, до противоположни резултати. Те не се нуждаят от лечение.

Много болести са се развили поради ненужно лечение и сега действително е трудно да бъдат излекувани. Ако нямате истинска болест, а само фантом, съответното лекарство действа по определен начин, макар че вашият организъм няма предразположеност към тази болест. Лекарството се превръща в отрова, от която отново се налага да се лекувате. Илюзорната болест отстъпва мястото си на истинската. Научно е доказано, че деветдесет процента от всички болести имат психосоматичен характер. Преди петдесет години науката отказваше да повярва в този факт, но днес алопатията признава цифрата от петдесет процента. По-късно ще бъдат признати и останалите четиридесет процента, защото такава е реалността.

В наши дни никой не може да определи всичко, известно на човека на четвърто ниво. На никого не е по силата да интерпретира неговото знание. Няма такива, които да могат да преведат тези знания на езика на съвременната наука — това е единствената трудност. Щом това стане, ще изчезнат всички трудности. Но езикът на символите е различен от нашия обичаен език.

Науката казва, че слънчевият лъч, пречупен през призма, се разпада на седем части на спектъра, образувайки по този начин седемте основни цвята. Ведите свидетелстват: „Богът на Слънцето има седем разноцветни коне“. Това е езикът на символите. „Богът на Слънцето има седем разноцветни коне и Той язди върху тях“ — това означава, че слънчевият лъч се разпада на седем основни части. Първото изказване е символ, второто — научно твърдение. Някога ще разберем езика на метафорите, както днес разбираме езика на науката. Това не е толкова трудно да се направи.

Хората с парапсихични способности правят много по-рано предсказания, които науката разбира много по-късно. Но по това време езикът на предсказанията вече се превръща в символи. Само когато науката докаже същите факти, откритието на древните се превежда на съвременен език. Дотогава този език не съществува. Ще се удивите, ако узнаете, че науката е създадена наскоро, докато езикът и математиката са се появили много по-рано. Каква статистика са могли да ползват откривателите на езика и математиката? Какви средства за измерване са използвали? Как са разбрали, че Земята прави един оборот около Слънцето за една година? Именно един оборот на Земята около Слънцето е бил признат за една година. Това е много древно откритие, направено много преди появата на науката. Същото може да се каже за броя дни в годината. Древните не са имали научни приспособления, затова единственият алтернативен отговор е психическото видение.

Неотдавна бе открит много странен факт. Един човек от Арабия разполага с картина на света, чиято възраст се определя на седемстотин години. Картата отговаря на данните от топографски снимки на земното кълбо, които не могат да се направят от повърхността на Земята. Има само две решения — или преди седемстотин години хората са летели със самолети, което е невероятно, или някой се е издигнал във въздуха в четвъртото тяло, а след това е запечатал всичко на картата. Едно е определено — по тези времена самолети не е имало. Но тази карта е направена преди седемстотин години. Какво означава това?

В шок ни въвеждат трудовете на Чарака и Сушрата — древни майстори на науката за тревите — още тогава те подробно са описали строежа на човешкото тяло, знание, до което науката достига след безкраен ред открития. За древните са били възможни два метода на познание. Или хирургията тогава е била толкова напреднала, че не е останало нито едно свидетелство за прилагането на хирургически методи — не е намерен нито един хирургически инструмент, нито един трактат по тази тема. Но затова пък има описания на най-малките области на организма — знание, до което науката достига едва сега, а е отричала съществуването им до преди двадесет и пет години. Но всичко това е било описано от древните лекари. Има още една възможност за познание — човек в състояние на психическо видение може да проникне в тялото и да види всичките му съставки.

Сега на всички е известно, че рентгеновите лъчи проникват в човешкото тяло. Преди столетие беше невъзможно да си представим снимки на всяка част от скелета, но днес това е общопризнат факт. Но очите на човека, достигнал до четвъртото ниво, проникват по-дълбоко от рентгеновите лъчи, като съставят по-пълна картина, отколкото при анатомичното разкриване. Хирургията се е развила на Запад, защото там са погребвали мъртвите. В страните, където ги кремират, това е невъзможно. Още в средните векове анатомичните изследвания са се провеждали тайно. Съществувал цял самостоятелен вид кражби — телата на покойниците били изкопавани от гробовете и продавани на лекари за изучаване и провеждане на изследвания.

Обичаят на кремацията бил предложен от хора, достигнали психическото ниво. Те смятали, че за душата е много трудно да се въплъти отново, ако тялото от предишното въплъщение още присъства. Тогава душата броди около старото тяло. При кремацията душата леко се освобождава от препятствието — ако тя види, че тялото се е превърнало в пепел, напълно възможно е в следващото си въплъщение да осъзнае унищожимостта на това, което е смятала за свое.

В Индия се практикувала кремация, затова тук не е било възможно развитието на хирургията. На Запад крадците изнасяли труповете от гробищата и ги продавали на учените. Понякога това стигало до съд и дори било преследвано от инквизицията, защото кражбата и разчленяването на трупове се смятало за престъпление.

Знанието, получено от учените чрез многобройните открития, се съдържа в книги, чиято възраст се определя на три хилядолетия. Това доказва наличието на друг метод без провеждане на научни експерименти.