Ошо
Кундалини и чакрите (3)

3
Пътят на Кундалини — истинност и свобода

Във вчерашната беседа Вие казахте, че лъжливото преживяване на Кундалини може да бъде мисловно проектирано и че вие смятате такова преживяване за психическо, а не за духовно. Но по-рано Вие твърдяхте, че Кундалини е явление с чисто психическа природа. Следователно, съществуват две състояния Кундалини — психическо и духовно. Обяснете, моля!

За пълното разбиране е необходимо напълно да се разгледа структурата на фините тела.

Човек се състои от седем тела.

Първото, физическото, е добре известно на всички ни. Второто тяло е ефирното (етерното), третото — астралното, четвъртото — менталното или психическото, петото — духовното. Шестото се нарича космическо, след него е седмото и последно — нирваническото тяло, или тялото без форма. По-подробно обяснение на тези тела ще ви помогне докрай да разберете феномена Кундалини.

През първите седем години от живота се формира само първото, физическото тяло. Останалите тела засега са във формата на зародиш. Те притежават потенциал за растеж, но в началото на живота остават в спящо състояние. И така, първите седем години от живота са години на ограничения — няма растеж на интелекта, емоциите или желанията, развива се само физическото тяло. Някои хора никога не порастват повече, така си и остават на този стадий на развитие, който по същността си не е нищо повече от животински. Животните развиват само физическото тяло, останалите им тела остават недокоснати.

В следващите седем години — от седем до четиринадесет се развива второто, ефирното тяло. Това са години на емоционален растеж на индивидуалността. Затова половата зрелост — най-интензивната форма на емоциите — се достига към четиринадесетата година. Някои хора спират на този стадий. Тяхното физическо тяло расте, но те остават свързани първите две тела.

Между четиринадесет и двадесет и една година се формира третото, астралното тяло. Във второто тяло се развиват емоциите, в третото интелектът, способността към размишление. Затова нито един съд в света не привлича към съдебна отговорност деца до седем години — те имат само физическо тяло. Към децата се отнасяме така, както трябва да се отнасяме към животните. Не им възлагаме никакви отговорности. Дори ако детето е извършило престъпление, смята се, че го е направило под влияние на друг — следователно, истинският престъпник е този, който е направлявал детската ръка.

След развитието на второто тяло човек достига зрелост. Но това е сексуална, полова зрелост. Тук работата на природата завършва, природата помага максимално само до този етап. Но на това ниво човек все още не може да се смята за такъв в пълния смисъл на думата. Третото тяло, в което се развиват интелектът и способността за мислене, разсъждение, убеждаване, е резултат на образованието, цивилизацията и културата. Затова право на глас се дава на човек след достигането на двадесет и една годишна възраст. Обаче в някои страни възрастовия ценз е снижен до осемнадесет години, което е напълно естествено, тъй като в процеса на еволюция времевата продължителност, необходима за формирането на всяко тяло, се съкращава.

По целия свят девойките достигат полова зрялост към тринадесет-четиринадесет години. През последните тридесет години тя настъпва все по-рано и по-рано. Днес някои момичета се превръщат в девойки вече на единадесет години. Обаче обикновено за развиването на третото тяло се изискват двадесет и една години, и преобладаващото мнозинство от хората спират своето развитие на този етап до края на живота си.

Това, което наричаме душа, психе, принадлежи на четвъртото тяло, на което са присъщи собствени чудесни преживявания. Човек, чийто интелект е недостатъчно развит, едва ли ще се увлече от точни науки. Математиката има своята прелест и очарование, но само Айнщайн може да навлезе в нея, както музикантът в музиката, художникът в рисуването. За Айнщайн математиката не е работа, а игра, но за да се превърне математиката в наслаждение, интелектът трябва да достигне пика на своето развитие.

С пробуждането на всяко тяло пред нас се откриват безкрайни възможности. Този, чието ефирно тяло не се е развило, който е спрял развитието си след първите седем години живот, не се интересува от нищо друго, освен от храна и пиене. Културата на тази цивилизация, където сред преобладаващия брой от хората ефирното тяло не се е развило, ще бъде ограничена до култура на храненето. Цивилизация, чийто ръст е спрял до второто тяло, ще бъде ориентирана към секса. Тяхната личност, литература, музика, филми и книги, поезия и изкуство, дори домовете и машините им ще бъдат сексуално ориентирани — всички тези неща ще бъдат изпълнени със секс и сексуалност.

В цивилизации, развили напълно третото тяло, отличителна черта ще бъде интелектът и разумността. Когато развитието на третото тяло стане крайно важно за обществото или нацията, настъпват многочислени интелектуални революции. По времето на Буда и Махавира голяма част от населението на Бихар е била именно на това ниво. Затова осем души, равни на Буда и Махавира, се родили в малката провинция Бихар. По това време хиляди хора достигнали нивото на гениалността. Подобно положение настъпило в Гърция по времето на Сократ и Платон, в Китай по времето на Лаодзъ и Конфуций. Но още по-удивително е, че всички тези просветлени дошли на земята в продължение на петстотин години. В продължение на пет века развитието на третото тяло на човечеството достигнало своя пик. Обикновено хората спират до третото тяло. Повечето от тях не се развиват след двадесет и една година.

На четвъртото, менталното тяло са присъщи необикновени преживявания. Хипнозата, телепатията, ясновидството са потенциални възможности на четвъртото тяло. Общуването един с друг без значение на времето и пространството, способността да се четат мислите на другите или да им се внушават собствените мисли. Без каквато и да е чужда помощ можеш да посееш семето на мисълта в нечия глава. Човек с развито четвърто тяло може да пътува, излизайки извън границите на физическата обвивка. Той е способен да създава астрални проекции и да осъзнава себе си отделно от физическото тяло.

Четвъртото тяло притежава огромни възможности, но обикновено ние не го развиваме, защото това е тясно свързано както с огромен риск, така и с възможности за измами и заблуди. С увеличаването на нереалността на ставащото толкова лесно можеш да се измамиш. Сега за човека става все по-трудно да разбере действително ли е излязъл от тялото или не. Такова преживяване може да бъде и измислица или илюзия и реалност, но и в двата случая единственият свидетел е самият човек.

Светът, откриващ се с развиването на четвъртото тяло, е субективен, докато светът на предходните три тела е обективен. Ако в ръката си дължа долар, могат да го видят всички, не само аз. Това е обикновената реалност, в която може да участва, който желае. Но в реалността на мислите ми вие не можете да бъдете мои партньори, както и аз не мога да бъда партньор в реалността на вашите мисли. Оттук започва личният свят с всевъзможните му последствия. Нито едно от нашите външни правила и нито един от външните закони не действа тук. От четвъртото тяло започва илюзорният свят, където е много трудно да се определи границата между илюзия и реалност. Всички измами на предишните тела могат да бъдат разкрити.

Най-голямата опасност е в това, че самоизмамващият се най-често не си дава сметка за това, че преживяванията му са само фантазия. Той може неосъзнато да мами както себе си, така и другите. Ставащото на тези планове е толкова фино, лично и неуловимо, че няма средства за проверка на истинността на преживяванията. Затова търсещия не може да каже действително ли нещо се е случило с него или просто му се е сторило.

Именно във връзка с това винаги сме се опитвали да спасим човечеството от четвъртото тяло, а тези, които са използвали възможностите на това ниво, са били подлагани на гонения и предавани на проклятия. В Европа стотици жени са били признати за вещици и изгорени на кладите, защото са ползвали помощта на четвъртото тяло. В Индия стотици хора, практикуващи тантра, са били убити заради четвъртото тяло. Те са владеели тайни знания, които са изглеждали опасни за обществото. Те знаели какво става в ума. Без труд определяли какво има в дома ви, без да влизат в него. Затова реалността на четвъртото тяло по целия свят е била определяна като „черна магия“, тъй като това е носело със себе си неизвестност и непредсказуемост. И така, ние сме правели всичко по силите си, за да не позволим на телата си да се развият след третото, защото четвъртото тяло винаги е изглеждало опасно.

Опасността и рискът естествено съществуват, но и достиженията са прекрасни. Затова вместо спиране и застой е нужно по-нататъшно развитие и изследване. И тогава ще можем да проверим законността на нашите експерименти. Сега учените вече разполагат със съответни прибори, при това е нараснала способността на човека да разбира ставащото. Така че способи се намират, както и в случая с новите научни открития.

Например, дълго време е било неизвестно дали животните виждат сънища или не. Как можем да се убедим в това, ако те са лишени от способността да разговарят? Хората знаят, че виждат сънища — рядко някой от нас, ставайки сутрин, не разказва за сънищата си. И така, след многочислени опити способът бил открит. Един зоолог много години по опитен път се опитвал да изясни дали животните виждат сънища. Той започнал с това, че показвал филми на маймуни. Щом започвал филмът, маймуната бил подложена на електрошок. На столове с подлакътници, където тя седяла, имало бутон, който маймуната трябвало да натисне, когато почувствала токовия удар. Всеки ден маймуната била поставяна на стола и с първите кадри на филма включвали ток. Тогава маймуната натискала бутона, за да изключи тока.

Така продължило няколко дни. Накрая маймуната веднъж заспала на стола. Когато сънят дошъл, маймуната почувствала безпокойство, защото киното на екрана и киното в съня не се различавали по нищо. Тя веднага натиснала бутона. Отново и отново натискала бутона. Така било доказано, че животните виждат сънища. По такъв начин хората могли да проникнат във вътрешния свят на безсловесните животни. Медитиращите също намерили начин да проверят истинността на преживяванията на четвъртото тяло отвън, и сега с увереност може да се каже дали едно преживяване е истинско или не. Преживяването на Кундалини на четвъртото тяло може да бъде психическо, но това не го прави лъжливо. Има истински, достоверни психически преживявания, а има и лъжливи. Когато казвам, че Кундалини може да бъде само ментално преживяване, това не означава задължително, че е лъжливо. Менталното преживяване също може да бъде както лъжливо, така и истинско.

През нощта виждате сън. Фактът на съновидението е очевиден. Но събуждайки се сутринта, вие можете да разкажете това, което в действителност не сте сънували, като настоявате, че сте видели именно това. Тогава това е лъжа. Друг човек твърди, че никога не вижда сънища. Някои вярват, че не сънуват. Но сънищата все пак се сънуват — хората виждат сънища през цялата нощ, това е доказано научно. Независимо от това, когато се събудят, те настояват, че не са видели нищо. Тяхното твърдение е абсолютно лъжливо, макар те да не осъзнават това. В действителност те просто не помнят. Възможно е и противното — да помните сънища, които никога не сте виждали. Това също е лъжа.

Сънищата не са лъжливи. Те притежават собствена реалност. Но сънищата могат да бъдат реални и нереални. Реалният сън е този, който действително сте видели. Проблемът е в това, че когато се събудите, вие не можете точно да преразкажете съня си. По тази причина някога човек, който можел ясно да разкаже своя сън, се ползвал с уважение. Да се разкаже един сън последователно е много трудно. Последователността на съня, когато го сънувате, е едно нещо, съвсем друго е, когато си го припомняте. Това е като филм. Когато гледате филм, историята се развива от началото към края. По същия начин и драмата на съновидението се развива в една посока, когато спите и в противоположна, когато се събудите. Вие си спомняте първо това, което сте сънували последно, и по такъв начин достигате до началото. Това, което сънувате първо, си спомняте последно. Това е като да четеш книга отзад напред. Обърнатите наопаки думи могат да създадат само хаос. Затова споменът и преразказът на съня са велико изкуство. Обикновено, припомняйки си съня, ние си припомняме нещо, което никога не сме сънували. Пропускаме голяма част от сънуваното, а скоро забравяме и всичко останало.

Сънищата са събития на четвъртото тяло, а четвъртото тяло притежава големи възможности. Сидхите, споменавани в йога, са достижения на четвъртото тяло. Йога настоява медитиращият да не се увлича по сидхите. Тук се крие великата опасност да се отклониш от пътя. Ако навлизате в психическо състояние, то няма духовна стойност.

Затова, когато казвам, че Кундалини е от областта на психиката, имам предвид само това, че това е събитие на четвъртото тяло. Именно затова физиолозите не могат да открият Кундалини в човешкото тяло. Затова е напълно естествено, че те отричат съществуването на Кундалини и чакрите, смятайки ги за игра на въображението. Това са събития на четвъртото тяло. Четвъртото тяло съществува, но е много фино и трудно уловимо. Не можеш да го докоснеш с ръка. И независимо от това между първото и четвъртото тяло има точки на съответствия.

Ако поставим един върху друг седем листа хартия, а след това пробием в тях дупка, дори ако на най-долния лист не остане дупчица, все пак върху него ще остане следа, съответстваща на пробождането на другите листа. Чакрите, Кундалини и т.н. не принадлежат на първото тяло, но то съдържа съответните точки. Затова физиологът е прав, отричайки тяхното съществуване. Чакрите и Кундалини се намират в другите тела, но съответните им точки могат да бъдат открити и в първото.

И така, Кундалини е преживяване на четвъртото тяло и то е психично. Когато казвам, че психическото преживяване може да бъде два вида — истинно и лъжливо, — вие можете да разберете какво имам предвид. То е лъжливо, ако е продукт на вашето въображение, защото въображението също е характеристика на четвъртото тяло. Животните не притежават силата на въображението, затова паметта им за миналото е слаба, а представи за бъдещето въобще нямат. Животните са лишени от безпокойства, защото безпокойството винаги е свързано с бъдещето. Животните виждат многобройни проявления на смъртта, но не могат да си представят, че и самите те могат да умрат. Затова те са лишени от страха от смъртта. Сред хората също има мнозина, които не се безпокоят от страха от смъртта. Такива хора винаги асоциират смъртта с другите, но не и със себе си. Причината се крие в това, че силата на въображението от четвъртото тяло не се е развила напълно, за да могат да погледнат в бъдещето.

Това означава, че въображението също може да бъде както истинно, така и лъжливо. Истинното въображение означава способност да се предвижда бъдещето, т.е. ние можем да визуализираме това, което още не е настъпило. Но въображението, че ще се случи това, което е невъзможно, което не съществува, е лъжливо въображение. Когато въображението се използва в правилна перспектива, то се превръща в наука. В началния си стадий науката винаги изглежда само като въображение.

Хиляди години човек е мечтал да полети. Човекът, който мечтае за това, трябва да има богато въображение. Ако човек не беше мечтал да лети, братята Райт никога нямаше да направят първия аероплан. Те конкретизираха мечтата на човечество за полета. За въплъщаването на тази мечта бе нужно известно време. Правеха се опити и скоро човек се научи да лети.

Хиляди години човек е искал да достигне Луната. Първо това се е случвало във въображението му. Постепенно тази мечта е намерила почва и сега е изпълнена. Това въображение е било истинно, хората са били на правилен път. Такива мечти се намират на пътя на реалността, която с времето се въплъщава в живота. Ученият също си въобразява, както и лудият.

Като казвам, че науката е въображение, и лудостта също е въображение, не си мислете, че това е едно и също нещо. Лудият си въобразява несъществуващи неща, които нямат отношение към физическия свят. Ученият също си въобразява — той си представя неща, имащи непосредствено отношение към реалния свят. И ако в началото не изглежда така, това е напълно възможно в бъдеще.

Сред възможностите на четвъртото тяло винаги съществува възможността да се отклоните от пътя. Тогава пред вас се открива лъжливият свят. Затова е по-добре ако нямате никакви очаквания, преди да влезете в това тяло. Четвъртото тяло е психическо тяло. Например, ако поискам да сляза от първия етаж, ще ми е нужен лифт или стълба. Но ако искам да се спусна в мислите си, не ми е нужна стълба. Мога да седя точно тук, но да се спускам в мислите си. Рискът от въображението или мислите е в това, че няма нужда да правите нищо, само да си въобразявате или да мислите. Всеки, който иска, може да прави това. Освен това, ако някой влезе в тази реалност с предварително изградено мнение или очакване относно нея, тогава той непременно ще получи очакваното, защото тогава умът с радост ще му съдейства. Той ще каже: „Ти искаш да събудиш Кундалини! Добре! Тя се издига… вече се е издигнала“. Тогава ще започнете да си въобразявате издигането на Кундалини и умът ви ще ви поощрява в това усещане. В крайна сметка ще почувствате, че тя напълно се е събудила, а чакрите ви са напълно активирани. Но има начин да се провери достоверността, защото с отварянето на всяка чакра настъпват изменения във вашата личност. Тези изменения не могат да се въобразят или планират предварително, защото тези изменения настъпват в материалния свят.

Например, когато се събужда Кундалини, вие не можете да приемате интоксиканти — това е просто невъзможно. Тъй като менталното тяло е много фино и деликатно, то лесно се поддава на въздействието на алкохола. Затова — това ще ви удиви — приемащата алкохол жена е много по-опасна, отколкото пияният мъж. Причината е в това, че нейното ментално тяло е по-фино и тя реагира така бързо, че събитията излизат извън контрол. Затова жените са се защитили от подобен риск с определени правила на поведение. Това е единствената област, в която жената не иска равенство с мъжа, макар, за нещастие, в последно време всичко да се променя. Когато жената постигне равноправие в тази област, тя ще си нанесе такава вреда, която не е причинявала нито една постъпка от страна на мъжете.

В четвъртото тяло пробуждането на Кундалини е невъзможно да бъде доказано с голословни твърдения за преживяване, защото, както вече казах, вие можете лъжливо да си въобразите пробуждането и преживяването на Кундалини. Затова може да се съди само по физическото състояние — настъпила ли е някаква радикална трансформация във вашата личност. Щом енергията се събуди, във вас непременно ще настъпят промени. Затова винаги казвам, че поведението е външният критерий, а не вътрешната причина. То е критерий за това, което се случва вътре. С всеки опит непременно нещо започва да се случва. Когато енергията се събуди, за медитиращия става невъзможно да приема интоксиканти. Ако продължава да взема наркотици или алкохол, знайте, че цялото му преживяване е въображаемо, защото това е абсолютно невъзможно.

След събуждането на Кундалини тенденцията към насилие изчезва напълно. Медитиращият не само страни от актове на насилие, но в него не възниква дори и желание за подобна постъпка. Стремежът да се върши насилие, да се навреди на другиго, съществува само тогава, когато виталната енергия спи. Но щом тя се пробуди, другият престава да бъде друг, затова вие не можете да поискате да му причините зло. Тогава не ви е нужно да потискате насилието в себе си, защото тогава вие просто не можете да бъдете агресивни. Ако ви се налага да потискате агресивността си, знайте, че Кундалини не се е събудила. Ако след отварянето на очите вие, както и по-рано търсите пътя си с помощта на тоягата, знайте, че очите ви все още не могат да виждат, колкото и да твърдите обратното — вие все още не сте захвърлили тоягата. Дали можете да виждате може да се съди по вашите действия. Вашата тояга и нестабилната ви походка доказват, че очите ви все още не са отворени.

С пробуждането във вашето поведение ще настъпи радикална промяна, всички религиозни обети, като например махаврата — ненасилие, целибат и пълна осъзнатост — ще станат леки и естествени за вас. Тогава вашето преживяване ще е истинно. То е психическо, но независимо от това е истинно. Сега можете да продължите нататък. Можете да се отправите нататък, ако сте на правилния път, но не и обратното. Не можете завинаги да останете в четвъртото тяло, защото не то е целта. Има и други тела, които трябва да преодолеете.

Както вече казах, само някои развиват четвъртото тяло. Затова в съвременния свят съществуват фокусници. Ако четвъртото тяло беше развито у всички, чудесата моментално биха изчезнали от лицето на земята. Ако съществуваше общество от хора, чието развитие е застинало след четиринадесет години, тогава човекът, отишъл малко по-напред в развитието си, този, който може да мисли, щеше да бъде смятан за чудотворец.

Преди хиляди години, когато човек обявявал датата на слънчевото затъмнение, това било смятано за чудо, подвластно само на мъдреците. Днес знаем, че дори една машина може да ни предостави тази информация. Работата е само в изчисленията, не е нужно дори участието на астроном, пророк или много образован човек. Компютърът може да даде информация не само за едно затъмнение, а за хиляди. Той може дори да предскаже деня, в който Слънцето ще изстине — защото и това дори може да бъде изчислено.

Но днес това не ни изглежда чудо, защото човечеството вече е развило третото тяло. Преди хиляди години, ако човек предскажел, че през следващата година в определен ден ще настъпи лунно затъмнение, това било смятано за чудо. Смятали го са свръхчовек. Чудесата, случващи се в наши дни — магически амулети, пепел, падаща от картинните рамки — са обичайни събития на четвъртото тяло. Но тъй като нищо не ни е известно за това, то ни изглежда като чудо.

Това е като да стоите под дърво, а аз да седя на един от клоните му и да разговаряме. Аз виждам автомобил, идващ от далечината и ви казвам, че след час край нас ще премине автомобил. Вие ще кажете: „Ти какво, пророк ли си? Говориш със загадки. Не се виждат никакви автомобили. Не ти вярвам“. Но след час се появява автомобилът и вие падате в краката ми и казвате: „Любими Учителю, приемете моя поклон. Вие сте пророк“. Разликата е само там, че аз съм на по-високо ниво от вас — на дървото, — и затова виждам автомобила преди вас. Не говоря за бъдещето, говоря за настоящето. Но между моето настояще и вашето разликата е един час, защото аз съм на по-високо ниво. За вас това ще стане настояще след час, за мен е настояще сега.

Колкото по-дълбоко потъва човек в своето същество, в толкова по-голямо чудо се превръща за тези, които все още са на повърхността. Тогава всичките му действия ще изглеждат чудо за вас, защото ние не можем да ги оценим, тъй като са ни известни законите на четвъртото тяло. Именно така стават различните чудеса — това е само растежът на четвъртото тяло. Затова ако искаме да приключим с чудесата в този свят, това няма да стане с помощта на проповед. Както сме дали на човека образованието на третото тяло и сме го научили на различни езици и математика, сега сме длъжни да го научим да използва четвъртото тяло. Всеки човек трябва да бъде достатъчно квалифициран, защото само в този случай чудесата ще изчезнат. Иначе някой непременно ще се възползва от незнанието на масите. Четвъртото тяло се развива до двадесет и осем години — още седем години. Но само някои могат да го развият.

Петото тяло, което се нарича духовно, е изпълнено с велико значение. Ако жизненият растеж продължава нататък, то към тридесет и пет години това тяло трябва да бъде напълно развито. Затова душата и т.н. за нас са само тема за разговор. Тези думи за нас нямат никакво съдържание. Когато казваме атман, това е просто дума. Зад нея не стои нищо. Когато казваме стена, това не е само дума — зад нея стои някаква същност. Ние знаем какво означава стена. Но зад думата атман няма никакъв смисъл, защото ние нямаме знание, нямаме преживяване на атмана. Това е нашето пето тяло и само ако Кундалини се пробуди в четвъртото, може да се влезе в петото. Иначе няма да можете да влезете. Ние нищо не знаем за четвъртото тяло, затова петото също остава неизвестно за нас.

Само много ограничен брой хора да достигнали петото тяло. Това са тези, които наричаме спиритуалисти, духовни хора. Тези хора смятат това за край на пътешествието и обявяват: „Да достигнеш атмана означава да достигнеш всичко“. Но пътешествието все още не е свършило. Обаче достигналите петото тяло отричат съществуването на Бог. Те казват: „Брахман не съществува. Няма никакъв параатман“, точно както тези, които са спрели на четвъртото тяло, отричат съществуването на атмана. Или както казват материалистите: „Тялото е всичко. Когато тялото умира, умира всичко“, или както твърдят спиритуалистите: „Няма нищо отвъд пределите на атмана — атманът е всичко. Това е най-висшето битие“. Но това е само петото тяло.

Шестото тяло е космическото тяло. Когато човек еволюира отвъд пределите на своя атман, когато е готов да се раздели с него, той влиза в шестото тяло. Ако човечеството се развива научно, то развитието на шестото тяло завършва към четиридесет и две годишна възраст, а седмото — нирваническото — към четиридесет и девет. Седмото тяло е състояние на безтелесност, невещественост. Това е крайното състояние, в което остава само пустотата, вакуумът — няма дори брахман, космическа реалност, само пустота. Нищо не остава, всичко изчезва.

Затова, когато някой пита Буда за това какво се случва там, той отговаря: „Пламъкът умира“. „И какво се случва тогава?“ — питат го отново. „Когато пламъкът е изгубен, вие вече за нищо не питате, къде е отишъл той? Къде е пламъкът сега? Той е изгубен и това е всичко“. Думата нирвана означава угасване на пламъка. И тогава, както казва Буда, настъпва нирвана.

Състоянието мокша е преживяване на петото тяло. Ограниченията на първите четири тела се трансцедентират и душата става напълно свободна. Освобождението е преживяване на петото тяло. Раят и адът принадлежат на четвъртото тяло. Спрелият тук определено изпитва въздействието им върху себе си. За тези, които са спрели на първото, второто или третото тяло, животът между раждането и смъртта е всичко. За тях след смъртта няма живот. Ако човек премине в четвъртото тяло, след смъртта той преживява ад или рай, където има безбройни възможности за щастие и страдание.

Ако той достигне петото тяло, пред него се отваря вратата за освобождението, а ако достигне шестото, там се среща с възможността за реализация в качеството на Бог (Божествена реализация). Тогава вече въпросът за освобождението не възниква. Човек става едно с това, което е. Твърдението „Аз съм Бог“ — Ахам Брахман — принадлежи на този план. Но остава още една крачка — последният скок — където няма нито ахам, нито Брахман, където ти и аз въобще не съществуват, където просто няма нищо. Там има само пълна и абсолютна пустота, вакуум. Това е нирвана.

Тези седем тела се развиват в продължение на четиридесет и девет години. Затова средата на петдесетгодишния период е известна като времето на революциите. Първите двадесет и пет години съществува една система на живот. През този период се полагат усилия за развиване на първите четири тела. При това се предполага, че човек получава пълно образование. След това се предполага, че хората, останали на двадесет и пет години, полагат усилия за достигане на петото, шестото и седмото тяло. Затова петдесетте години се смятат за критическа възраст. Към това време човек трябва да обърне погледа си към гората, сега е време да се отвърне от обществото, от тълпата.

Седемдесет и пет — още една революционна година. На тази възраст човек трябва да приеме саняс. Да се обърнеш към гората означава да си отидеш от тълпата и човешката суета. Саняс означава, че е дошло време да погледнеш отвъд пределите на своето его, да го трансцендираш. В гората „азът“ задължително ще остане с него, макар че всичко друго е отхвърлено, но на седемдесет и пет е време да отхвърлиш и това „аз“.

Но условието е такова, че човек в качеството си на стопанин трябва да е развил всичките седем тела, за да бъде спонтанен и радостен остатъкът от живота му. Ако това не е направено, това става много трудно, защото с всеки седемгодишен цикъл е свързан определен етап на развитие. Ако физическото тяло-дете не е достигнало пълното си развитие в първите седем години, детето през целия си живот ще остане болно. Най-многото, което можем да направим за него, е да предупреждаваме за развитието на болестта, но то няма да бъде никога здраво, защото основата, базата на здравето, която е трябвало да се оформи в първите седем години, е била прекъсната. Това, което трябва да бъде силно и здраво, е било разтревожено в периода на неговото развитие.

Това е като изграждането на основите на дома — ако основите са лоши, ще бъде трудно — не, невъзможно — да го поправиш, когато покривът е вече готов. Само на стадия на изграждане на основите можеш да го направиш както трябва. Затова само през първите седем години, ако условията се развиват благоприятно, тялото се развива правилно. Ако второто тяло на емоциите се развива неправилно през следващите седем години, резултатът ще бъде многобройни сексуални извращения, които много трудно се лекуват по-късно. Затова периодът на развитието на всяко тяло е много важен.

Във всеки стадий от живота всяко тяло има свой доминиращ период на развитие. Малките отклонения са допустими, това не е толкова важно. Ако сексуалността не се е развила до четиринадесет години, целият живот се превръща в сурово изпитание. Ако интелектът не се е развил до двадесет и една години, шансовете за понататъшното му развитие са малки. Ние сме достигнали до някакво съглашение — грижим се за първото тяло, след това изпращаме детето на училище за развитие на интелекта. Но абсолютно забравяме, че останалите тела имат своето определено време, което ако бъде изгубено, това означава да си навлечеш допълнителни трудности.

Човек изразходва петдесет години за развитие на тялото си, чието формиране трябва да е завършило на двадесет и една години. Напълно очевидно е, че на петдесет той няма да има толкова сили, колкото на двадесет и една, затова му се налага да полага много усилия. Тогава това, което е много по-лесно да бъде завършено в юношеството, се превръща в трудно и продължително занимание.

На пътя си той среща и още една трудност — на двадесет и една стои пред самата врата, но пропуска шанса. Сега, през следващите тридесет, той е ходил на толкова много места, че е изгубил от поглед нужната врата. Блуждаенето му прави невъзможно за него да определи мястото, пред което е бил на двадесет и една година, когато, за да отвори вратата е бил нужен само лек тласък.

Затова децата се нуждаят от добре организирани ситуации до достигането на двадесет и пет години. Всичко трябва да бъде така добре планирано, че да доведе до развитие на четвъртото тяло. След достигането на четвъртото тяло всичко става по-лесно. Тогава вече е поставена здрава основа. Сега остава само да чакаш плодовете. Дървото се формира до четвъртото тяло. Плодовете започват да се появяват в петото и достигат кулминация в седмото. Неголямо отклонение е напълно възможно, но трябва да обърнем голямо внимание на основата.

В това отношение трябва да помним още едно нещо. Разликите между мъжете и жените се запазват до четвъртото тяло. Например, ако индивидът е мъж, неговото физическо тяло е мъжко. Но второто му тяло — ефирното, е женско, защото нито отрицателният, нито положителният полюс не могат да съществуват сами. Мъжкото и женското тела, изразени с електрически термини, са положителни и отрицателни тела.

Физическото тяло на жената е отрицателно. Затова тя не е агресивна в секса. Тя може да понесе насилието на мъжа в това отношение, но самата тя не може да бъде агресивна. Тя не може да направи нищо с мъжа без неговото съгласие. Първото тяло на мъжа е положително, т.е. агресивно. Следователно, той може да извърши насилие над жената, без да я попита за съгласието й. Под отрицателно не разбираме нула или отсъствие. С електрическите термини отрицателно означава възприемчиво, резервоар. В женското тяло енергията е в резерв. Но тя не е активна.

Затова жените не са творци. Те не създават велика поезия, шедьоври на живописта, грандиозни научни открития. Причината е, че за изследването, за творчеството е нужна агресия. Жената може да чака. Затова само тя може да ражда деца.

Физическото тяло на мъжа е положително, но там, където има положително тяло, след него трябва да има и отрицателно, иначе то не би могло да съществува. Двете тела присъстват едновременно. Тогава кръгът се затваря напълно. И така, второто тяло на мъжа е женско, докато второто тяло на жената е мъжко. Затова — и това е интересен факт — по отношение на първото тяло мъжът изглежда и е силен. Но зад тази външна сила се крие слабо женско тяло. Затова мъжът може да проявява силата си само краткотрайно. Затова на дълги дистанции той отстъпва на жената, защото зад крехкото женско тяло се крие силно положително тяло.

Затова силата на съпротивлението, издръжливостта на жените е по-голяма от тази на мъжете. Ако мъжете и жените страдат от една и съща болест, жената се справя по-лесно от мъжа. Жената ражда деца. Ако мъжът можеше да ражда, той би разбрал през какви мъки трябва да премине. Тогава може би не би възникнала необходимостта от семейно планиране — защото мъжът не би понесъл такава силна и продължителна болка. За миг той може да излезе от себе си, може би да скочи, но девет месеца да носи детето и после дълги години търпеливо да го възпитава, не, въобще не си го и помисляйте. Ако бебето плаче цяла нощ, той може да го удуши. Той не може да успокои капризното дете. Той е много силен, но зад външната опаковка се крие слабо, крехко ефирно тяло. Затова той не може дълго да търпи болка или дискомфорт.

Жените боледуват по-рядко от мъжете, а животът им продължава по-дълго. По тази причина между младоженеца и булката трябва да има разлика от пет години, иначе целият свят ще се изпълни с вдовици. Ако младежът е на двадесет години, девойката трябва да бъде на двадесет и пет. Продължителността на живота на мъжа е по-къса с пет години и по този начин разликата ще бъде отстранена, жизнените процеси ще се синхронизират.

На сто момичета се раждат сто и шестнадесет момчета. Разликата в момента на раждането е шестнадесет души, но по-късно съотношението се изравнява. Шестнадесет момчета умират преди достигане на четиринадесет години, момичетата умират по-рядко. Това става поради по-големите съпротивителни способности на жените, които идват от второто, мъжко тяло.

Третото тяло на мъжете, астралното, отново е мъжко, а четвъртото — психическо, е женско. Обратно е положението при жените. Разделянето на мъжко и женско съществува до четвъртото тяло включително. Петото тяло е отвъд границите на половите различия. Щом се достигне петото тяло, не съществува нито мъжко, нито женско — но не и преди това.

Във връзка с това ми идва на ум следното: всеки мъж съдържа в себе си женско тяло, а всяка жена — мъжко. Ако случайно една жена се омъжи за мъж, идентичен на вътрешния й мъж, или ако мъжът се ожени за девойка, идентична на вътрешната му жена, бракът ще се окаже щастлив — обратното е невъзможно.

Затова деветдесет и девет процента от браковете са неуспешни — ние не знаем вътрешното правило на успеха. Докато не сме в състояние да определим правилното съотношение на съответните енергии на телата, бракът е обречен на неуспех, каквито и стъпки да се предприемат в други посоки. Благополучните бракове ще бъдат възможни само ако бъдат достигнати абсолютно точно разработени детайли на съответствията на различните вътрешни тела. Младежи и девойки, достигнали момента на пробуждане на Кундалини, с лекота ще избират партньор в живота си. Когато човек притежава пълно знание за всички вътрешни тела, няма да му е трудно да направи правилния избор. Без съответните знания изборът е твърде труден.

Затова знаещите хора настояват, че през първите двадесет и пет години трябва да се развиват първите четири тела и да се спазва брахмачария, едва след това човек може да създава семейство — и за кого трябва да се ожени? С кого иска да изживее живота си? Какъв мъж търси жената? Тя търси своя вътрешен мъж. Ако случайно изборът е бил правилен, тогава и двамата са удовлетворени. Иначе остава неудовлетворението, пораждащо множество извращения. Тогава мъжът отива при проститутка или търси жена в съседство. Безпокойството му расте ден след ден, а страданията му нарастват с развиването на неговия интелект.

Ако развитието на човека спре на четиринадесет години, той няма да страда от тази агония, защото всички страдания започват с развиването на третото тяло. Ако са развити само първите три тела, човек ще бъде доволен само от секса. Следователно, съществуват два способа — или през първите двадесет и пет години при спазване на брахмачария човек се развива до четвъртото тяло, или се поощряват детските бракове. Детските бракове означават бракове преди развиването на интелекта, за да не спре личността на нивото на секса. Тогава не възникват проблеми, защото това са отношения на нивото на животните. Отношенията в детските бракове са чисто сексуални отношения. В тях няма възможност за любов.

В Америка, например, където третото тяло се е развило напълно, институтът на брака е претърпял крах. Това е неизбежно, защото третото тяло въстава срещу неправилното партньорство. Резултат на това са множеството разводи, защото да се търпят такива бракове е невъзможно.

Правилна е тази форма на обучение, която способства за развиване на първите четири тела. Когато достигнете четвъртото тяло, обучението се смята за завършено. Никакво обучение не може да ви помогне да стигнете до петото тяло. Правилно планираното обучение с лекота ще ви доведе до четвъртото тяло. Оттук започва растежът на петото тяло. Кундалини е възможност на четвъртото тяло. Затова тя е психическо преживяване. Надявам се, че сега всичко ви е ясно.

 

 

Съществува ли възможността за психическа зависимост на медитиращия от посредника на шактипат? Разрушително ли е това за медитиращия или, обратно, е полезно за него?

Това, което свързва, не може да бъде полезно, защото връзките са лоши сами по себе си. Колкото по-дълбока е привързаността, толкова по-зле. Психическата зависимост е нещо отвратително. Ако някой ме окове с вериги, ще пострада само физическото ми тяло, но ако ме обвърже с веригите на любовта, връзката ще проникне по-дълбоко и е много трудно да се разкъса такава привързаност. Ако някой ме обвърже с връзките на шраддха, вярата, това ще проникне още по-дълбоко. Тогава разкъсването им ще бъде равно на светотатство. Всяка зависимост е лоша, но психическата е най-лоша от всички.

Този, който встъпва в ролята на посредник на шактипат, никога не ще поиска вашата зависимост. Ако такова желание има, значи такъв човек не е достоен да бъде наречен посредник. Но е напълно възможно вие да се привържете към него. Можете да паднете в краката му и да се кълнете, че никога няма да го напуснете, тъй като благодарение на него великата благодат е слязла във вас. В този момент е необходима огромна бдителност. Медитиращият трябва да се защити от привързаността. Обаче, ако му е съвършено ясно, че всяка зависимост се превръща в голямо препятствие по пътя на духовното развитие, тогава усещането на благодарност ще бъде не свързваща сила, а освобождаваща. Ако изпитвам към вас чувство на благодарност за нещо, къде е тук мястото на зависимостта? Ако не изразя благодарността си, този факт ще остане вътрешна зависимост — аз дори не съм изказал своята благодарност. Но изразяването на благодарността премахва този проблем.

Благодарността не е робство, не е зависимост. Напротив, тя е израз на абсолютната свобода. Но в нас постоянно присъства тенденцията да попадаме в робство, защото в нас постоянно присъства страхът. Ние никога не сме уверени дали ще можем да издържим сами или не. Оттук и стремежът да се прилепим към някого. Какво да говорим за някого — вървящият през нощта по тъмната улица човек пее гръмко, защото звукът от собствения му глас намалява страха му. Ако това е гласът на друг човек, тогава можеш да се вкопчиш него, но основно той черпи сили от собствения си глас. Човек се страхува, затова се вкопчва в нещо. Затова и удавникът се хваща за сламка, макар че тя не ще го спаси. По-скоро сламката ще потъне заедно с него. От страх умът се старае да се вкопчи в някого, бил той гуру или друг. Постъпвайки така, ние се стремим да се защитим. Страхът е основа на всяка зависимост.

Медитиращият трябва да избягва безопасността. Безопасността е най-опасната паяжина на привързаността за медитиращия. Ако той поиска дори за секунда безопасност, ако почувства нужда да се опре на някого, в чието присъствие нищо не го заплашва, а следователно, той не изгубва пътя, ако той смята, че целия си живот ще прекара под крилото на гуру, значи вече е загубил пътя. За търсещия няма безопасност. Опасността е благослов за търсещия. Колкото по-голяма е безопасността, толкова по-голяма е възможността на търсещия да разшири душата си, да стане силен и безстрашен. Колкото по-голяма е защитата, толкова по-слаб става той. Да приемеш помощ е едно, но да продължиш да зависиш от другиго е съвсем друго.

Дава ви се подкрепа, за да можете да стоите без чужда помощ. Оказват ви я с намерението скоро да не се нуждаете от нея. Забелязали ли сте, че когато бащата учи бебето да ходи, той държи ръката му, а не самото дете? След няколко дни детето се научава да ходи и бащата пуска ръката му. Но в началото, за увереност, детето се държи за ръката на бащата, което означава че не е готово за самостоятелност. Ако бащата държи детето за ръка, знайте, че детето още не умее да ходи и би било крайно опасно да го оставиш само. Бащата иска колкото се може по-скоро да пусне ръката на детето, затова и го учи да ходи. Ако той продължава да държи ръката му от чисто удоволствие, знайте, че той е враг на своето дете.

Много бащи, много гуру постъпват така, правейки голяма грешка. Причината, поради която са давали подкрепа, е претърпяла крах. Вместо да отгледа силен човек, твърдо стоящ на краката си, той е отгледал инвалид, който през целия си живот ще зависи от опори и патерици. Но това доставя удовлетворение и удоволствие на бащата или така наречения гуру — без тяхната подкрепа вие не можете да ходите. По този начин те удовлетворяват собственото си его.

Но такъв гуру не е истински гуру. Затова гуру трябва да отхвърли ръката на медитиращия и твърдо да му нареди да върви самостоятелно. И не е страшно, ако той падне няколко пъти — ще може да стане отново. За да стане, човек трябва да падне, нужни са няколко падания, за да се избавиш от страха от падането.

Умът се опитва да се вкопчи в нечия подкрепа, така започват всички привързаности. Това не трябва да става. Медитиращият не трябва да забравя, че целта на неговото търсене не е безопасността. Той търси истината, а не безопасността. Ако е искрен в своето търсене на истината, трябва да отхвърли всяка идея за защитеност и безопасност. Фалшът предлага защита — при това веднага, затова търсещият безопасност веднага попада под влиянието на лъжата. Търсещият удобство никога не достига висотата на истината, защото пътешествието е дълго. Той си създава причудливи идеи и започва да вярва в това, че е достигнал, докато в действителност си остава на същото място.

Опасен е всеки вид привързаност и най-много привързаността към гуру, защото това е духовна зависимост. Самата фраза „духовна зависимост“ съдържа в себе си противоречие. Духовната свобода е преизпълнена със смисъл, но духовното робство?… Но в този свят всеки вид робство е по-малко заробващ от духовното робство. Това има своите причини. Четвъртото тяло, откъдето се издига духът на свободата, все още остава неразвито. По-голямата част от човечеството се е развила само до третото тяло.

Често се случва така, че върховният съдия или вицепрезидент са подчинени на някой пълен идиот. Гледайки това, другите следват същия ред, мислейки си, че щом такъв известен човек е под шапка… какво тогава да говорим за нас? Те не знаят, че независимо от пълното развитие на третото тяло, независимо от високоразвития интелект, и съдията, и вицепрезидентът остават невежи за възможностите на четвъртото ниво. По отношение на четвъртото тяло той е толкова неук, както и те. А третото тяло на такива хора, в което се развива способността за логично мислене, е напълно изтощено от постоянни дебати и размишления, и затова си почива.

Когато интелектът се умори и отслабне, той се въвлича в не много интелигентни, не умствени неща. Всичко, което се отпуска след екстремално напрежение, се превръща в своята противоположност. Това е опасно, затова вие непременно ще откриете в ашрамите множество високопоставени юристи. Те са изтощени и уморени от собствения си интелект, затова и се стремят да се избавят от него. В такива условия те започват да постъпват ирационално. Затварят очи и започват да вярват в нещо. Смятат, че цялото им обучение, доводи и доказателства доникъде не са ги довели, затова отпускат интелекта. За да разкъсат всякаква връзка с миналото, те моментално се вкопчват в нещо абсолютно противоположно. Тогава цялата тълпа, отдаваща уважение на интелекта на такъв високопоставен човек, започва да му подражава. Такива хора могат да бъдат много умни и интелигентни, но по отношение на четвъртото тяло те са просто нищо. Затова най-малкото развитие на четвъртото тяло на индивида ще бъде достатъчно да постави най-великия от интелектите на колене, защото в него има нещо, което абсолютно отсъства в интелектуалеца.

Такъв вид зависимост възниква, ако четвъртото тяло е неразвито. Тогава умът се стреми да се вкопчи в някого, чието четвърто тяло е развито, но това не ще ви помогне да развиете своето четвърто тяло. Само чрез разбиране такъв човек може да развие четвъртото тяло в себе си. Но за да избегнете проблема с разбирането, вие просто се хващате за неговата личност. И казвате: „Нима е нужно да се разбира? Ние ще се държим за твоите нозе, така че когато ти пресичаш реката на ада, ние също ще можем да я пресечем. Ще се вкопчим в твоята лодка, за да попаднем в рая“.

За развитието на осъзнатостта е нужно страдание. За да настъпи разбиране е нужна трансформация. Разбирането е усилие, садхана. Разбирането се нуждае от стремеж, разбирането е революция. В разбирането настъпва трансформация, всичко се променя. Старото трябва да бъде сменено с ново. Къде е трудността? По-добре да се държиш за някой, който знае. Но факт е, че не може да се достигне истината, ако бъдеш просто последовател. Човек трябва да върви сам. Това е път на абсолютна самота. Затова всяка зависимост е препятствие.

Учете се, разбирайте и приветствайте проблясъците, откъдето и да идват. Но никога не спирайте. Не превръщайте мястото за отдих в постоянно жилище. Не се хващайте за протегната ръка, приемете я като указател за посоката. Но може да срещнете мнозина, които ви казват: „Не ходи нататък. Остани тук — това е другият бряг“. Както казах по-рано, има много страхливи хора, стремящи се да бъдат зависими, има и такива, които искат да ги поробят, за да не изпитват страх сами. Когато човек види хиляди хора, които го следват, той непременно се чувства мъдър — защо ли цялата тази тълпа продължава да го следва? Той си казва: „Аз определено зная нещо, иначе защо ще вярват в мен?“

Ще се удивите, когато узнаете, че нерядко феноменът гуру е породен от комплекс за малоценност, стремяща се да събере тълпа наоколо си. Гуру се занимава с това да увеличава последователите си — хиляда, десет хиляди, двадесет хиляди. Колкото по-голям е броят им, толкова повече той добива увереност в своето знание — иначе защо всички тези хора ще го следват? Такива доводи му помагат да поддържа бойния си дух. Ако се загубят последователите, той губи всичко. Тогава чувства, че всичко е изгубено, че той нищо не знае.

Умът продължава да играе своите игри и е по-добре да ги осъзнавате. В такава игра може да се играе от две страни. Ученикът зависи от гуру, но този, който днес е зависим от някого, утре може да подчини другиго, защото това е верижна реакция. Днешният ученик утре става гуру. Колко ученици му остават? Ако днес той се държи за някого, утре ще открие, че някой на свой ред се държи за него. Робството прилича на телевизионен сериал — сериите се влачат една след друга и вътрешната причина за тази зависимост е неразвитото четвърто тяло. Ако положите усилия за развиването на това тяло, тогава можете да бъдете независими. Тогава няма място за робство.

Но това съвсем не означава, че ще станете безчовечни, че ще разкъсате всички връзки с хората. По-скоро ще се случи обратното — там, където има зависимост, няма взаимоотношения. Между мъжа и жената съществува зависимост. Нима не използваме израза „свещени брачни връзки“? Изпращаме покани с думите: „Моят син или дъщеря се свързва във връзката на любовта…“ Където има зависимост, няма взаимоотношения. А и откъде да се вземат? Може би в далечно бъдеще бащата ще изпраща сватбени покани с думите: „Моята дъщеря става свободна в любовта с еди-кого си.“ Изглежда напълно разумно, че нечия любов прави човека свободен в живота. Тук няма робство. Девойката става свободна в любовта. Любовта трябва да поражда свобода. Ако дори любовта поробва, тогава какво е способно да те освободи?

Където присъства зависимост, там винаги има място за нещастие, за ад. Външно всичко е благополучно, но отвътре е изгнило. Било то зависимостта гуру-ученик, баща-син, мъж-жена или дори двама приятели — където има робство, там не може да има взаимоотношения. Ако има взаимоотношения, зависимостта е невъзможна. Макар външно да изглежда напълно естествено, че взаимоотношенията присъстват там, където има връзка, но по същността си взаимоотношенията са възможни само с този човек, с когото нищо не ни свързва. По тази причина става така, че на непознат разказваме това, което не споделяме дори със собствения си син.

Удивих се, когато разбрах, че жената е по-открита с този, когото е срещнала само преди час, и му е разказала това, за което дори не мечтае да сподели с мъжа си. Факт е, че там, където няма зависимост, взаимоотношенията са по-леки. Затова сме така добри с непознатите и не толкова добри с познатите. С непознатите нищо не ни свързва, следователно, взаимоотношенията са възможни. Там, където има зависимост, взаимоотношенията са невъзможни. Тогава дори когато казвате на някого добро утро, това изглежда като задължение.

Но между ученика и гуру може да има прекрасни взаимоотношения, те могат да бъдат много красиви. Но в зависимостта, в робството няма никаква красота. Взаимоотношенията подразбират това, което освобождава.

Сред дзен-майсторите съществувал прекрасен обичай. Когато ученикът завършвал обучението си, учителят му нареждал да отиде при неговия съперник и да продължи обучението си там. Той казвал: „Ти си получил знание от едната страна, сега го получи от другата“. Тогава медитиращият дълги години странствал от манастир на манастир и учил при съперниците на своя учител. Неговият учител казвал: „Напълно възможно е моят съперник да казва истината. Отиди и чуй всичко, което има да каже. Тогава сам ще решиш. Напълно възможно е, изслушвайки нас двамата, да разбереш по-лесно. Може би истината ще се окаже това, което остава, след като се откажеш от казаното от нас двамата. Затова иди и търси“. Но това се случва само след като духовността достигне пределното си развитие. Тогава нищо не може да те зароби.

Струва ми се, че когато в тази страна се създадат условия и учителите изпращат своите ученици по света, без да ги обвързват, това ще даде великолепни резултати. Кой знае какво ще излезе от това! Човек, който ви праща да слушате другите, не може да бъде лош, неправилен, дори ако се изясни, че всичко, на което ви е учил, е погрешно. Когато такъв човек ви каже: „Иди и търси навсякъде, аз може би съм сбъркал“, дори ако цялото му знание се окаже лъжливо, вие ще му бъдете благодарни. Той не може да сгреши, защото именно той ви е изпратил да търсите.

В наши дни се стараят да обвържат медитиращия към себе си и да го задържат да не си тръгне. Един гуру забранява на учениците си да слушат друг гуру. В писанията се казва: „Никога не ходи в храма на друга вяра. По-добре да бъдеш разкъсан от побеснял слон, отколкото да потърсиш убежище в чужд храм“. Присъства постоянен страх, че ученикът може да чуе нещо. Затова дори ако учението на гуру, който ви поставя в зависимост, е правилно, самият човек е погрешен, и вие никога няма да му бъдете благодарни. Той може само да ви превърне в роби. Той ще сломи вашия дух и ще убие душата ви. Когато разбирате това, не възниква въпрос за зависимост.

 

 

Вие казахте, че ако шактипат е истинна и чиста, не възниква зависимост. Така ли е?

Съвършено вярно. Няма никаква зависимост.

 

 

Възможна ли е психическа експлоатация в името на шактипат! Как тя става възможна и по какъв начин медитиращият може да се защити?

Всичко е възможно. Духовната експлоатация в името на шактипат е напълно възможна. Работата е там, че където има изискване, декларация, обявление, там винаги е налице експлоатация. Ако човек заявява, че дава, значи непременно ще иска нещо в замяна, защото получаването и даването винаги вървят ръка за ръка. Тогава той непременно ще вземе нещо, в някаква форма, било то благосъстояние, поклонение или вяра. Там, където настояват на даването, навярно има получаване. Който заявява за това, че дава, непременно още повече ще вземе в замяна, иначе защо ще крещи за това на всеослушание?

Рибарят поставя червей на кукичката, защото рибата не се храни с кукички. Може би някога рибата ще се научи да гълта направо кукичката, но именно примамката привлича рибата, тя гълта кукичката с намерението да изяде червея. Едва след гълтането тя разбира, че главното е била кукичката, а червеят е бил само примамка. Но в този момент тя вече е хваната.

Затова, когато по пътя си срещнете човек, който твърди, че прави шактипат, обещава ви мъдрост и че ще ви доведе до самадхи, пазете се. Пазете се, защото принадлежащият към задпределната реалност човек никога не рекламира себе си. Ако кажете на такъв човек: „Благодарение на теб преживях благодат“, той ще отвърне: „Как е възможно това? Аз даже не знаех. Може би грешите. Това се е случило по Божията милост“. Вашите благодарности няма да бъдат признати от такъв човек. Той дори не признава, че служи като посредник за шактипат. Той ще настоява, че благодатта е слязла, защото вие сте я заслужили — Божественото състрадание е слязло във вас. Кой е той? Колко струва? Това не е негово дело — така ще ви отговори той.

Исус преминавал през някакво селище. Донесли един болен при него. Исус докоснал човека и той се излекувал от всички болести. Мъжът казал на Исус: „Как мога да ти се отблагодаря? Ти излекува всички мои рани“.

Исус отвърнал: „Не говори така. Въздай благодарност, на когото трябва. Кой съм аз и какво съм направил?“

Човекът възразил: „Но, освен теб не виждам никого“.

Тогава Исус казал: „Няма те нито теб, нито мен. Ти не си способен да видиш Този, Който е — всичко се случва чрез него. Той те изцели“.

Как такъв човек може да експлоатира? За използването на кукичката е нужна примамка. Той не иска да владее нито примамка, нито кукичка. Затова ако някой ви обещава планини от злато, бъдете бдителни. Обещавайки ви това, той само прикрива кукичката с червея. Разпалва у вас очаквания, надежди и желания. Когато вие, обхванати от желания, казвате: „О, любими Учителю, дай ми…!“, той започва да иска. Много скоро ще разберете, че червеят е бил само отгоре, а отвътре има стоманена кукичка.

Затова бъдете бдителни, когато ви обещават чудеса. Това е крайно опасна територия. Избягвайте пътища, на които някой чака да стане ваш гуру. Тук съществува страхът от обърканост. Как търсещият да се защити от това? Той трябва да стои по-далеч от тези, които правят гръмогласни твърдения и по този начин ще се спаси от примките на дявола. Не търсете тези, които ви обещават неимоверни резултати. Иначе искащият може да се окаже в затруднено положение, защото обещаващите също търсят. Те търсят тези, които могат да попаднат в капана им. Такива хора можеш да срещнеш навсякъде. Не искайте никакви духовни достижения, не приемайте никакви духовни твърдения.

Нужно ви е съвсем друго. Трябва да се подготвите отвътре. Когато бъдете готови, преживяването непременно ще дойде. Тогава то може да се случи, чрез който и да е посредник. Посредникът е вторичен, той е като кукичката. Щом придобиете палто, незабавно ще се намери закачалка, на която да го окачите. Тогава и самата закачалка не е толкова важна. Ако няма закачалка, можете да го окачите на вратата. Ако няма врата — ще свърши работа и клонът на някое дърво. Но ние нямаме палто, а закачалката крещи: „Ела тук! Аз съм закачалка!“ Само трябва да отидете и сте се хванали на кукичката. Вие нямате палто, тогава какъв е смисълът да търсите закачалка? Съществува реална опасност самите вие да увиснете на тази закачалка. Трябва да търсите собствената си ценност, собствените си способности. Трябва да се подготвите, за да можете да приемете благодатта, когато тя дойде.

Въобще не трябва да се безпокоите за гуру. Това не е ваш проблем. Именно затова думите на Кришна, насочени към Арджуна, са истинни. Той казва: „Върши си работата и предостави резултатите на Божественото“. Не трябва да се вълнувате от резултатите от своите дела, тъй като това е препятствие. Тогава ще възникнат всевъзможни трудности — безпокойство по повод количеството и качеството на резултатите. Самото вълнение по повод на резултатите ще унищожи цялото действие. Затова главното нещо трябва да бъде действието.

Трябва да ни вълнува нашата собствена ценност и възприемчивост. В момента, в който усилието стане пълно — както когато пъпката достига момента на разцъфването — в този момент се достига всичко. В момента, в който пъпката е готова да се разтвори и да се превърне в цвят, слънцето е винаги готово. Но ние нямаме пъпка, готова да се разтвори. Тогава дори слънцето да сияе на небето, то е безполезно за нас. Затова не търсете слънцето, заемете се с развиването на вътрешната пъпка. Слънцето винаги е тук, то винаги е достижимо.

В този свят нито един съд нито за миг не остава незапълнен. Всеки обем се запълва моментално. В действителност, да бъдете възприемчиви и да бъдете изпълнени не са две събития — това са двете страни на едно преживяване. Ако изкараме въздуха от тази стая, моментално свеж въздух от улицата ще запълни образувания вакуум. Това не са две отделни събития. Такъв е законът и на вътрешния свят. Ние още не сме готови, когато завършекът на нашите усилия започва да слиза в нас. Трудността е в това, че изискванията започват дълго преди нашата готовност. И тогава винаги се появяват лъжливи предложения за лъжливи изисквания.

Някои хора просто ме поразяват. Идва един човек и заявява: „Умът ми е много неспокоен. Искам покой“. След половинчасов разговор се изяснява, че причината за безпокойството му е неговият безработен син. Ако синът получи работа, неговият ум ще се успокои. Човекът е дошъл с искане за покой, но реалното му желание е съвсем друго. То няма никакво отношение към покоя на ума. Той просто иска синът му да си намери работа. Следователно, не е дошъл на верния адрес.

Религиозният бизнесмен ще каже: „Ти искаш работа? Ела тук. Ще ти дам работа и ще ти дам покой на ума. Всички, които идват при мен, получават работа. Идващите тук подобряват своето благосъстояние, делата им тръгват на добре.“

Около такъв „магазинер“ винаги ще срещнете хора, които ще ви кажат: „Моят син получи работа“. Друг ще потвърди: „Жена ми се спаси от смърт“. Трети ще ви каже, че е спечелил съдебно дело и т.н. Тези хора не лъжат. Освен това те не са агенти на този бизнес. Нищо подобно. От хиляда души десет задължително получават работа по нормалното стечение на обстоятелствата. Тези десет ще останат, а останалите деветстотин и деветдесет ще си отидат.

След това десетте постепенно ще започнат да разпространяват слуха за „чудото“ и тълпата ще нарасне. Затова и във всеки такъв „магазин“ винаги има продавачи и рекламни агенти. Тези, които казват, че синът им е получил работа, не лъжат. Не са подкупени и от стопанина на магазина. Този човек също е търсел и така се е случило, че неговият син е бил приет на работа. Тези, чиито синове не са получили работа, отдавна са тръгнали да търсят друг гуру, който може да изпълни желанията им. Тези, чиито желания са се изпълнили, зачестяват в магазина, всеки ден идват на празници. Тълпата се увеличава ден след ден и около така наречения гуру се оформя тълпа. Тогава техните слова се превръщат в неопровержимо алиби за гуру. Ако желанията на толкова много хора са били изпълнени, защо и за вас да не е така? Това е примамка — кукичка, на която човек попада, но отвътре.

Никога не молете, иначе непременно ще се закачите. Подгответе се, а останалото оставете на провидението. Нека благодатта дойде в най-подходящия за нея момент. Ако не идва, значи още не сме готови да я получим.

Работата е там, че вие отново и отново ще изпитвате потребност от шактипат дотогава, докато преживяването още не е настъпило. Вашата потребност да взимате от другите съществува само тогава, когато първият опит е бил напразен. Ако първото преживяване на шактипат е било успешно, проблемът свършва тук. Това напомня ходене от лекар на лекар, тъй като болестта не е излекувана. В този случай е много естествено да сменяш лекаря. Но излекуваният пациент вече не мисли за лекари.

Най-малкото преживяване на проблясък по време на шактипат премахва подобен въпрос. Освен това, щом веднъж проблясъкът е достигнат с нечия помощ, става без значение от кого ще получиш втория. Това е същата енергия, излизаща от същия източник, различен е само посредникът — но това не е причина за различие на самото преживяване. Дали светлината идва от слънцето, от електрическата крушка или от свещта — светлината си остава светлина.

Ако преживяването е настъпило, няма никаква разлика и никаква вреда. Но ние тръгваме на път не в търсене на преживяването. Ако то дойде по време на пътуването — приемете го и продължете нататък, но не го търсете. Щом започне търсене на преживяването, възникват трудности, защото мигновено по пътя ви се появяват ловци, а не този, който може действително да ви даде. Той ще се появи само в този случай, ако вие не търсите, а се подготвяте. Затова да искаш и да молиш, е неверен подход към проблема. Позволете на преживяването да се случи в своето време, позволете на светлината да се появи от различни страни. Всички пътища доказват истинността на първоначалния източник. Той е един и същи, само се проявява от различни страни.

Преди няколко дни някой разказваше, че отишъл при един садху, религиозен човек, и му казал, че истината трябва да бъде еди-чия си. Садху възразил, че това е невъзможно — истината винаги се предава от един на друг, един монах я съобщава на друг и т.н.

Тогава обясних на този човек, че преживяването на Кришна е било негово собствено. Когато садху е казал, че „еди-кой си получава истината от еди-кого си“, той само е искал да каже, че откриващата се истина не принадлежи само на определен човек — преди него тя е била открита на някой друг. Тогава той споделил своето преживяване с друг и с него се случило същото. Важно е да се отбележи, че преживяването се случва не чрез простия преразказ. Разказът за преживяването, е след като самото преживяване се е случило. Затова Кришна казва на Арджуна: „Мъдростта, която ти предавам, е същата, която дойде и при мен. Но моите думи не могат да я създадат в теб. Когато това се случи с теб, ще можеш да разкажеш за него на други“.

Не молете истина от други, защото е невъзможно да я достигнеш чрез другиго. Подгответе се за нея и тя ще започне да идва при вас от всички страни. Веднъж, след като преживяването дойде, вие ще кажете: „Колко сляп съм бил, че не съм видял това, което се излъчва върху мен от всички страни“.

Слепецът може да седи под електрическата крушка или да излезе под ярките слънчеви лъчи, но така и не ще види светлината. Веднъж щом зрението му се възстанови, той ще бъде потресен, виждайки, че винаги е бил обкръжен от светлина. В деня, в който преживяването се случи, вие ще видите, че истината е около вас. Дотогава изразявайте благодарност на всеки, чрез когото проблясъкът на истината става достъпен за вас. Получавайте тези проблясъци навсякъде, само не молете като просяци — истината е недостъпна за просяците. Не молете истината, иначе някой измамник ще ви завърти около пръста си. Тогава започва духовната експлоатация.

Вървете по вашия духовен път, постоянно се подготвяйте и където и да намерите, приемайте, предлагайте благодарността си и продължавайте нататък. Тогава, в момента на пълното достижение, вие не ще можете да кажете, че сте получили истината от този и този. В такъв момент вие ще кажете: „С какво чудо ме дари съществуването. При когото и да ходих, получавах това от него“. Тогава крайната благодарност ще бъде насочена към съществуването, а не към частно лице.

 

 

Този въпрос възникна вследствие на това, че въздействието на шактипат отслабва с времето.

Да, така става. Работата е там, че въздействието чрез някой друг непременно отслабва. Освен това, това е само проблясък, на който не трябва да се основавате. Предстои ви да се пробудите — само тогава въздействието ще бъде постоянно. Всяко влияние е чуждо — то принадлежи на външното. Вдигам един камък и го хвърлям нагоре — той пада в съответствие със силата, която съм вложил. Камъкът не притежава собствена сила, но издигайки се нагоре, той може да си помисли, че всичко това се случва благодарение на собствените му възможности, и че сега никой не може да го спре. Но не му е известно, че полетът е предизвикан от странично въздействие. Не му е известна стоящата зад полета сила. Той ще падне — след десет, двадесет метра, но все пак ще падне. Всяко въздействие, идващо от другиго, е ограничено и непременно отслабва.

Единственото преимущество на външното въздействие е това, че за времето на мимолетния проблясък вие можете да потърсите своя първичен източник. Тогава страничното въздействие е благотворно. Например, запалвам клечка кибрит — колко дълго ще гори тя? В тази ситуация може да се постъпи по два начина: първо, оставате в тъмнината и се доверявате на моя кибрит. Щом клечката изгори докрай, настъпва предишната тъмнина. Второ, докато свети клечката, определяте къде е вратата и тичате. Сега вече не зависите от пламъка на моята клечка. Вие сте излезли — сега вече ви е все едно дали гори клечката или вече е изгаснала. Сега сте достигнали мястото, където слънцето сияе. Сега нещо е станало вечно и постоянно.

Всички подобни преживявания имат само едно предназначение — с външна помощ да се извърши нещо вътрешно. Но не чакайте такова преживяване, защото клечката догаря отново и отново, а вие изпадате в зависимост от нея. Тогава ще зависите от кибрита и ще чакате в тъмнина някой да запали клечката, а докато тя гори, вие ще умирате от страх, че пламъкът след малко ще угасне и отново ще се окажете в тъмнина. Това може да се превърне в омагьосан кръг. Не спирайте при кибрита. Той се запалва, за да намерите пътя и колкото се може по-бързо да избягате от тъмнината.

Това е цялото преимущество, което можете да получите от другиго. Това не може да бъде постоянна цел, и все пак това е достижение, което не трябва да се пренебрегва. Просто е чудо, че можем да получим от другиго толкова много. Ако другият е мъдър и разбиращ, той никога няма да ви помоли да останете. Той ще каже: „Кибритът гори, а сега — бягай, защото скоро пламъкът му ще изгасне“. Но ако посредникът ви предлага да останете, защото именно той, а не някой друг ви е осветил пътя, и вие трябва да приемете от него посвещение и да му дадете обет за вярност, тогава възниква зависимост. Ако той оспорва правата си над вас и ви забранява да ходите при друг или да слушате нечии думи, тогава става много опасно.

Тогава е най-добре такъв човек въобще да не запалва кибритената клечка, защото по този начин ви причинява огромна вреда. В тъмнината можете да намерите пътя, да достигнете светлината. Но в настоящата ситуация ще се окажете в затруднение, вкопчвайки се в кибрита. Къде ще отидете сега? Едно е напълно определено — такъв човек по някакъв начин е откраднал своя кибрит. Той не му принадлежи — иначе би знаел неговото предназначение. Би знаел, че кибритът му служи за това да помогне на човека да излезе от мрака, а не за да го спира и да пречи на развитието му.

Следователно, той ви продава краден кибрит. Такъв човек заявява, че всички, получили проблясък на истината с негова помощ, трябва да останат при него и да му се поклонят — и точка! В началото тъмнината е преграждала пътя, а сега пък — някакъв гуру. Но тъмнината е по-добра, отколкото изискващия гуру, защото тя не протяга ръце към вас, за да ви спре. Препятствието на тъмнината е пасивно, гуру е активен. Той ви хваща за ръката и ви препречва пътя с думите: „Това е нечестно, това е предателство от твоя страна“.

Преди няколко дни една жена ми разказа, че нейният гуру възразявал против това тя да идва и да ме слуша. Гуру казал: „Както мъжът и жената си принадлежат един на друг и на никого другиго, точно така и предателството на ученика е грях“. Той е прав — но неговият кибрит е краден. Да се открадне кибрит е лесно, в писанията има много достъпни места.

 

 

Може ли да гори откраднат кибрит?

Работата е там, че този, който не е виждал светлината, не може да каже, какво именно са запалили, за да му покажат пътя. Само виждайки истинската светлина, той може да съди за това, какво е било това. Той ще узнае не само какво са запалили, но и това, дали в действителност са запалили нещо или просто са го накарали да си въобрази, че кибритът е бил запален.

Щом само видиш светлината, деветдесет и девет процента от гурутата ще се окажат приятели на тъмнината и врагове на светлината. Само тогава ще узнаем каква опасност представляват тези хора — те са агенти на мрака.