Джеймс Елрой
Защото нощта… (11)

11

Лунатика се беше загледал в невероятната женска красота, която украсяваше стените на кабинета му. Снимките на Линда Уилхайт, направени от Томас Гоф, бяха увеличени и поставени в рамки — тази стръв от женски пол, която имаше за задача да примами противника полицай в капан, готов да щракне благодарение на собствените му сексуални желания. Докторът отиде във вътрешния си кабинет и се замисли как беше успял да планира с десетилетие напред буферите, които щяха да попречат на който и да е да разбере, че той и Томас Гоф изобщо се бяха срещали. Беше унищожил досието на Томас Гоф в болницата „Касълфорд“; дори беше успял да открадне досието му от затвора по време на посещението в Атика за един семинар на психиатри, като го беше върнал три седмици по-късно, подправено така, сякаш е бил освободен не под гаранция. Никога не го бяха виждали с Гоф и винаги се беше свързвал с него от телефонни автомати. Единствената възможна връзка можеха да бъдат самотниците, които бяха привлечени от Гоф. Ако преследването на бившия му служител се превърне във вестникарски хит, някой от тях би могъл да попадне пред обектива на някой телевизионен или вестникарски фотограф.

И все пак дори и този път към истината вероятно е затворен, помисли си Хавиланд, докато вземаше сутрешните издания на „Л. А. Таймс“ и „Л. А. Икземинър“. Не се споменаваше нито дума за стрелбата в „Брунос Серендипити“, нито за среднощната атака на апартамента на Гоф. Ако Хопкинс е издигнал стена пред средствата за масова информация, за да води секретно разследване, тогава съучастничеството му в собствения му провал щеше да вземе епични размери.

Лунатика потрепери при мисълта за смелостта на действията си през последните тридесет и шест часа. След като се беше отървал от тялото на Гоф, той беше слязъл пеша към центъра, като си мислеше за вероятното развитие на събитията, което е довело Хопкинс до разпознаването на Гоф поне физически. Един факт изплува като почти сигурен: изчезването и предполагаемата смърт на Алхимика, а не убийствата в магазина за алкохол бяха завели полицая до Гоф. Гоф и Хързог бяха прекарали доста време заедно по баровете и вероятно е имало свидетели, които са дали на Хопкинс описание на Гоф, а то го е насочило към „Брунос Серендипити“. И така, часове по-късно, след като беше наплескал стените в апартамента на Гоф с хомосексуални примамки, той беше оставил албумите, които Гоф беше направил в „Касълфорд“ през седемдесет и първа и беше прибавил по нещо, което щеше да предизвика полицейската нравственост на Хопкинс. Да предизвика яростта му с портрета на Алхимика в ролята на педераст; да предизвика интелекта му със следите от прах за заличаване на отпечатъци, различните почерци по стените и старото издание на „Корабни мечти“ на Гоф.

Най-вълнуващият израз на неговата смелост беше да използва Ричард Олдфийлд вместо Гоф, като го облече в широк пуловер, скриващ мускулатурата му, и кепе на квадратчета, което отговаряше на стила на Томас Гоф, но покриваше горната част на лицето и прическата. Беше го напомпвал с часове, като му беше обещавал жертва, хваната със собствените му ръце в ролята на „последната задача“, а после го беше наблюдавал от една взета под наем кола от другата страна на улицата, докато Олдфийлд влизаше и излизаше от сградата, успявайки напълно да заблуди хазяина на Гоф, а до засадата на Хопкинс оставаха часове.

Хавиланд отключи чекмеджето на бюрото си и измъкна досието от Джуниър Мис Козметикс, като се надяваше, че ако се заеме с новите планове за бъдещето, ще уталожи възбудата, която предизвикваше у него желание да живее в изминалите часове.

Надеждите му се оказаха напразни. Продължи да си спомня приближаването на фаровете и мисълта, че се намира вътре в полицейския кордон; как се беше свил на предната седалка и беше чул полицаите да повтарят многократно регистрационния номер на колата на Гоф, а един от тях прошепна, че нападението се води от Лудия Лойд. Когато след около половин час нападението се разгърна, той видя Хопкинс от другата страна на улицата с пистолет в ръка, доста по-висок от полицаите, които водеше, и изглеждаше точно като баща му. Трябваше да положи невероятни усилия, за да се пребори с желанието да се изправи срещу полицая лице в лице.

Все пак успя да насочи вниманието си отново към досието и зачете бележките за живота на жената, за която беше сигурен, че ще стане следващата му пионка.

Шери Шридър беше на 31, бивша работничка на монтажната линия в Джуниър Мис Козметикс, която скоро е била уволнена за кражба на химикали, използвани в производството на ангелски прах. Това е бил четвъртият й и последен „арест“ за кражба от компанията, след което е била освободена със заплахи за завеждане на дело. Даниъл Мъри, капитанът от ПУЛА, който работеше допълнително като шеф на охраната в Джуниър Мис Козметикс, я беше накарал да подпише признание и й беше казал, че то няма да бъде предадено в полицията, ако подпише декларация, че няма да иска обезщетение за безработни или компенсации за уволнението. И първите й три „ареста“ са били уредени с помощта на Даниъл Мъри. Шери Шридър често е участвала в евтини порнофилми. Мъри се беше докопал до една снимка на сцена от неин филм и я беше заплашил, че ще я изпрати на родителите й, ако не върне химикалите, които е откраднала. Шери се съгласила, тъй като искала да запази работата си за четири долара на час и да спести на родителите си разочарованието, което щяха да изпитат при вида на снимките. Към папката нямаше приложена снимка, но размерите й — 5.7, 120, руса коса и сини очи, бяха достатъчно съблазнителни. Накрая имаше и една последна забележка, че откакто е била изхвърлена от работа, Шери Шридър всеки ден виси в отсрещните барове и пие с предишните си колеги, а в деня на заплатата „прави номера“ в задната част на колата си.

Хавиланд си записа адреса и телефонния номер на Шери Шридър и ги сложи в джоба си. Облекчен от факта, че вече е наясно със следващата си стъпка, той се върна към Лойд Хопкинс и взе едно светкавично решение, което му се стори много разумно: ако полицаят не му се изпречи на пътя през следващите четиридесет и осем часа, той сам ще предизвика сблъсъка.