Сюзън Кайл
След полунощ (16)

Глава шестнадесета

Ники се въздържаше да се обади на Кейн цяла сутрин. Не беше страхлива. Ако Клейтън не се бореше за политическата си кариера, би предложила на анонимния си инквизитор да публикува онези снимки и би понесла последствията. Но нямаше правото да жертва всичко, за което Клейтън беше работил досега.

Основният въпрос, който я занимаваше, беше кой стои зад всичко това. Не вярваше да е Харълсън. Нямаше причини той да проваля изборите на Клейтън. Дори да не одобряваше тактиката му, той просто се опитваше да помогне както може за кариерата на Клейтън и на своята собствена. Би трябвало да е някой от лагера на Хюит, но Дери щеше да й каже, ако знаеше нещо.

С големи усилия си налагаше да не вдига слушалката всеки път, когато телефонът звънеше. Но след обед той зазвъня и не искаше да спре. Включи телефонния секретар. Стана още по-лошо.

— Вдигни телефона, Ники — прозвуча гласът на Кейн, когато пусна записа. — Знам, че си там. Какво, по дяволите, става с теб? Какво си намислила? Да не си си променила решението?

Тя хапеше устни. За да спаси Клейтън, трябваше да излъже. Нямаше друг начин.

Вдигна слушалката и се опита да се овладее.

— Кейн, размислих — каза с глух, чужд глас. — Съжалявам. Наистина не мога да постъпя така с Клейтън.

— Брат ти си има свой собствен живот. Ники, ние ще имаме бебе!

— Ами… ние… все пак може да не съм… — мънкаше тя и стискаше с всичка сила слушалката. — Може да е станала грешка в тестовете.

Последва стъписано мълчание. Чу съвсем ясно затварянето на слушалката отсреща. „Толкова жертви — помисли си тя, — за някаква си победа.“

 

 

Клейтън забеляза колко е бледа Ники, но не можеше да разбере каква е причината. Беше затворена, напрегната.

— Добре ли си? — попита я загрижено.

— Разбира се. Не си ми казвал видя ли Дери. Как е тя? — отвърна Ники.

— Огън и жупел — подсмихна се той. — Но мисля, че може да се върне след изборите. — Замълча и се замисли. — Странно, че не съм забелязал досега колко си приличаме, колко добре я караме заедно.

При тези думи лицето на Ники грейна.

— Да, винаги съм смятала така — призна тя.

— Пълна е с изненади тази наша Дери. — Усмивката му изчезна и той доби угрижен вид. — Иска ми се да имам време да ги разгадая всичките. Но сега трябва да спечеля кампанията и да разреша няколко проблема. — Присви очи и продължи: — Имах време да помисля сериозно за Харълсън. Вие с Дери явно сте категорично против него и въпреки че той беше главната маша при откриването на токсичните отпадъци на Кейн Ломбард, методите му не изглеждат много етични. Не биваше да отминавам това с лека ръка и признавам, че допуснах грешка. Реших да го изпратя отново във Вашингтон.

Тя го погледна с облекчение.

— Радвам се. Постъпваш съвсем правилно.

— Надявам се. Но като шеф на кампанията беше страхотен. Не знам кой ще го замести.

— Аз.

Клейтън вдигна вежди и се подсмихна.

— Би била ненадмината! Но предпочитам да изнасяш речи в женските клубове и да организираш пикници. Ники, ще си пропилееш таланта, ако трябва да се разправяш с цяла група сътрудници по кампанията. Вече се наложи да зарежеш скулптурите заради мен. Това ще бъде прекалено. Аз ще се оправя. Вече имам предвид двама души.

— Почакай само — сви устни тя. — Един ден сама ще ръководя офиса ти.

— Настръхвам при мисълта да те видя на политическата арена — засмя се брат й.

Ники го наблюдаваше как отива към вратата.

— Къде тръгна?

— Да уредя командировката на Харълсън, разбира се — отвърна той.

Щом излезе, Ники се замисли колко ли дълбоко е наранила Кейн. Да можеше да намери някакъв начин да предпази брат си и същевременно да може да се омъжи за Кейн!

 

 

Мисис Ярдли почука на вратата в кабинета на Кейн и надникна вътре.

— Мистър Джъркинс е дошъл — каза тя. — Би искал да говори с вас, ако е удобно.

— Удобно е — отвърна Кейн. — Кажи му да влезе.

Джъркинс бе облечен в костюм отпреди две години и носеше протрити обувки. Кейн го изгледа продължително. Облеклото му едва ли би могло да бъде доказателство, че е вземал подкупи, за да сменя стабилни компании по изхвърляне на отпадъци.

— Да. Джъркинс? Какво мога да направя за теб? — попита го с известно нетърпение.

— Чувам разни слухове — отвърна бавно другият, като мачкаше нервно някакви листи в ръцете си. — Просто бих искал да знам дали смятат да ви вкарат в затвора покрай разкриването на онези отпадъци, сър.

— Боб Уилсън казва, че е малко вероятно — отвърна Кейн и се наведе напред през бюрото си. — Може би ще ни наложат глоба. Но изтичането на тези отпадъци никак не ни е от полза в отношенията ни с държавните и федерални служби по околната среда.

— Да, знам, и това е моя грешка. В изтичането нямаше нищо умишлено, мистър Ломбард — каза нетърпеливо Джъркинс. — Не бих направил нищо незаконно. Никога не бих го допуснал. Имам дъщеря на шест годинки — продължи той със запъване. — Болна е от левкемия. Мога да я дам на лечение в „Сент Джус“, нали разбирате, само срещу малка такса. Но има много лекарства и периодично трябва да я преглежда специалист, а осигуровката ми от старата работа изтече. Тук нямам здравна осигуровка. Беше пропуснато при сключването на договора ни — продължи неуверено той, сякаш се извиняваше. — Но не съм дошъл за това.

Кейн вдигна въпросително вежди. Човекът почти се беше разтреперил.

— Седни, Джъркинс — каза той, като му посочи стола.

Джъркинс изглеждаше странно слаб и беззащитен в огромния кожен фотьойл. Все още продължаваше да мачка листите в ръцете си.

— Надявам се, че няма да се стигне до големи неприятности. Зет ми не е престъпник. Не е, уверявам ви.

— Щом казваш. Е, поне няма да закрият завода — отвърна Кейн.

Успя да запази търпение. Изчакваше.

Джъркинс се поколеба. Вдигна поглед и отвори уста. Искаше да говори. Но не можеше да започне. Изправи се отново — рязко, със зачервено лице.

— Аз… ъ-ъ… сега ще се връщам на работа, сър — каза той. Гласът му беше неуверен, както и усмивката му. — Надявам се всичко да се оправи.

— Аз също.

Когато Джъркинс излезе, Кейн седна на ръба на бюрото и се замисли над странния разговор. Определено тук имаше нещо гнило. Този човек беше замесен по някакъв начин и се страхуваше да каже каквото знае. Вдигна вътрешния телефон:

— Свържи ме с Боб Уилсън.

— Да, сър — отвърна моментално секретарката.

 

 

Харълсън се беше втренчил в Клейтън Сеймур и не можеше да повярва на ушите си.

— Искаш да си замина? — повтори той. — Сериозно ли говориш?

— Боя се, че да. Ще те сменя.

Винаги сърдечният и любезен Харълсън внезапно се преобрази. Седна във фотьойла, стиснал пурата между студените си пръсти, и се пресегна към чекмеджето на бюрото си.

— Не, няма да го направиш. И знаеш ли защо?

— Ти ще ми кажеш — отвърна усмихнат Клейтън с хладна самоувереност.

Беше неподготвен. Абсолютно неподготвен за това, което последва. Харълсън извади една снимка осем на десет от чекмеджето и я подхвърли през бюрото към него.

— Ако искаш да видиш това по първите страници на всички големи вестници в страната, можеш да ме изхвърлиш.

Клейтън зина от учудване. Не беше най-фрапиращото за снимка от подобен род, но ефектът щеше да бъде поразителен. Бяха Кейн Ломбард и… Ники!

— Имам още няколко такива. Сигурен съм, че ще погледнеш нещата от моя ъгъл — каза мило Харълсън. — Няма да ти остана длъжен, разбира се, но всичко зависи от теб. Основната ми цел е да смажа Ломбард. Предполагам не знаеш, че заради него баща ми изгуби мястото си в Сената.

Клейтън беше зашеметен.

— Точно така — продължи Харълсън. — Ломбард откри, че баща ми имал връзка с жената на някакъв друг сенатор, каза на семейството си и те разгласиха на целия свят. Бях ученик последна година, когато това се случи, но никога няма да го забравя. Никога не бих могъл да забравя! Живеехме в едно малко градче в Тексас и техния лигав сензационен вестник раздухваше историята седмица след седмица. Майка ми се самоуби заради това и аз се заклех, че ще накарам Ломбард и семейството му да си платят. Работих упорито за Майлс Тауншенд, за да мога да се добера до висшите среди във Вашингтон. Когато Ломбард откри своя завод, направих умел ход и заех най-изгодната позиция, като започнах да работя за кандидат, чийто район е в Чарлстън, така че би могъл да унищожи Ломбард с малко помощ от моя страна.

— Мислил си за това през цялото време — продума поразен Клейтън. — Сигурно ти е отнело…

— Месеци — съгласи се хладно Харълсън. — Да. Планирах го месеци наред. Не съм пропуснал и най-малката подробност и всичко се ръководеше от една цел — да унищожа Ломбард. Той ще влезе в затвора. Обещавам ти, че ще влезе, защото ти ще го подлагаш на натиск в медиите, докато публиката проявява интерес.

— Мислиш, че ще се включа в тази игра само заради една снимка? — попита Клейтън, прикривайки страха си. — Сестра ми обича Ломбард и чувствата им са взаимни.

Но Харълсън си беше оставил още един коз и сега го пусна в действие.

— Това не е всичко, с което разполагам — тази малка снимка — каза той. — Човекът, който я е направил, е частен детектив. Бях го накарал да следи Сандърс. Той откри, че Майлс Тауншенд никога не е докосвал момиче по време на училище, както и в колежа. А когато тръгнаха слухове за сексуалните му предпочитания, след избирането му за сенатор, той скалъпи този брак със сестра ти, за да спре клюките. Знам защо.

— И какво точно знаеш? — попита Клейтън с надигащ се ужас.

— Най-добре пазената тайна във Вашингтон: че Тауншенд е гей.

Клейтън не можа да отговори. Не смееше да каже дума. Погледна надолу към снимката, разкъсван между страха за репутацията на Ники и спонтанното желание да удуши Харълсън на място.

— Можеш да я вземеш. — Харълсън посочи към снимката. — Негативите са в мен. Сестра ти няма да има никаква възможност да ощастливи това чудовище Ломбард. Той може и да я обича, но никога няма да я има. Поръчах на детектива си да се обади и да я предупреди, че само да се приближи до Ломбард, тези снимки ще излязат по всички вестници. Той ще си плати и ще продължава да си плаща, докато го заровят в земята, където е майка ми.

 

 

Клейтън пое като пиян към офиса си. Беше се оказал пълен глупак. Как можеше да не забележи досега? Харълсън го беше омотал в мрежите си, а сега вземаше на прицел Ники, и дори Майлс. Не знаеше какво да прави. Взираше се в снимката с неприязън. От нея ясно личеше, че Ники обича този човек. Значи знаеше за снимките. Това обясняваше защо изглеждаше толкова напрегната и отчаяна сутринта.

До изборите оставаше по-малко от месец. Харълсън сигурно пазеше още някой коз. Така или иначе щеше да публикува тези снимки. Сигурно щеше да изчака до последната възможна минута. Скандалът би съсипал репутацията на Ники. Щеше да отнеме всички шансове на Клейтън да бъде преизбран.

Знаеше само един начин, по който би могъл да спре Харълсън. Той се качи в колата и потегли към Сийбрук, към къщата на Ломбард.

 

 

Колкото и поразен да беше Кейн Ломбард, че вижда Клейтън Сеймур на прага си, той бързо се овладя. В голямата си ръка държеше чаша уиски с лед. Едната му вежда потрепваше, докато пропускаше ниския Клейтън през вратата.

Къщата на брега беше луксозна, построена точно до кея. „Сигурно струва цяло състояние“ — помисли си Клейтън.

— Това приятелско посещение ли е? — продума провлачено Кейн.

— Благодари се на бога, че нямам склонност към убийства — отговори Клейтън и се огледа. — Сам ли си?

Кейн кимна.

— Какво има?

— Мисля, че е най-добре да погледнеш това. — Той извади снимката от вътрешния джоб на сакото си и я хвърли на масичката за кафе.

Погледът на Кейн потъмня, очите му се присвиха и той изруга грубо и спонтанно.

— Кой? — обърна се накрая към Клейтън, кипящ от жажда за мъст.

— Шефът на предизборната ми кампания — Джон Харълсън — отвърна мрачно Клейтън. — Тази сутрин му казах, че го уволнявам, и той ми даде това. Бих могъл да те убия, задето си постъпил така с Ники!

— Аз се любих с Ники — отвърна тържествено другият. — Моля те, обърни внимание на думата. Не съм я прелъстил, нито съм правил секс с нея, нито нещо друго от обичайните евфемизми. Аз се любих с нея.

Клейтън се поотпусна малко. Не много. Все още беше бесен.

— Точно на брега ли трябваше да бъде?

— Не можех да го направя вкъщи — дойде резкият отговор. Погледът му отново потъмня. — Ники виждала ли е това? — попита внезапно той.

— Не знам. Но са й казали, че има такива снимки. Била е предупредена да не се доближава до теб, иначе ще бъдат публикувани.

Кейн се усмихна с облекчение.

— Значи това било. Слава богу!

— Не си ли говорил с нея?

— Вече цяло денонощие се опитвам. Каза ми, че всичко е било грешка, и аз й повярвах. — Той изправи глава. — Но сега ще се оженя за нея. Ако не си съгласен, ще бъде жестоко от твоя страна — добави, без да мигне. Изражението му беше твърдо и непреклонно.

— Поне си достатъчно благороден да застанеш до нея — отвърна остро Клейтън.

— Да застана до нея?! По дяволите! Аз я обичам. Тя носи моето дете!

Клейтън зяпна насреща му.

— Какво?

— Не ти ли е казвала?

— Не. — Толкова много неща започнаха да излизат наяве. — Предполагам си е помислила, че ще побеснея. И не е била далеч от истината. Но не и сега. Представям си Ники с бебе. — Не можа да се въздържи да не се усмихне. След това вдигна поглед. — Казваш, че я обичаш?

— Обичам я от деня, в който я срещнах — мрачно отвърна Кейн. — Не можах да го преодолея. Макар че се опитвах. — Той отпи от уискито си. После вдигна очи и погледна Клейтън открито. — Ти си адски безскрупулен политик. Организирал си това изхвърляне на отпадъците нарочно и си завел репортерите там.

— Не, не съм — каза искрено Клейтън. — Но вече не се съмнявам, че Харълсън го е направил.

— И на мен ми се върти тази мисъл — продума замислено Кейн, припомняйки си странния разговор с Джъркинс.

— Нямах време да направя достатъчно проучвания, но знам защо Харълсън те преследва и това не е по политически причини.

Когато му разказа с няколко думи за мотивите на Харълсън, забеляза как изражението на Кейн се променя от объркано недоверие до гняв.

Кейн подсвирна.

— Въобще не ми е минавало през ума. И не съм виждал връзката. Това е много стара история. — Веждите му се свиха мрачно. — Но ти защо си дошъл?

— Защото не мога да му позволя да изнудва Ники — отвърна Кейн, без да мигне, — нито мен, с тези снимки. Опитва се да се рови още по-навътре в чаршафите на нашия род и не мога да се боря с него сам.

— Кого още изнудва?

— Бившия ми зет.

— Майлс Тауншенд е гей, нали? — попита тихо Кейн, защото отдавна го беше разбрал.

Клейтън се поколеба, но само за миг. Дали му харесваше или не, Кейн щеше да стане част от семейството.

— Да — отвърна той.

Кейн дълго мълча.

— Той има много широка подкрепа във Вашингтон. Дори политическите му противници го уважават и харесват. Но би било жалко да го изнудват за нещо, което не зависи от него. — Погледна изпитателно Клейтън: — Значи Харълсън знае?

Клейтън кимна.

Кейн погледна отново към снимката, на която бяха той и Ники. Начумери се.

— Това няма да се хареса на Ники, но знам само един начин да се спре такъв изнудвач, без да се убива. — Той вдигна снимката с усмивка на разкаяние. — Мисля, че знаеш какво трябва да се направи.

— Тъкмо за това дойдох. — Клейтън се изправи. — Най-добре да се ожениш за нея колкото може по-скоро.

Кейн отвори чекмеджето и извади някакъв документ.

— Това е брачно свидетелство. Можеш да дойдеш на сватбата, но след това не очакваме да си редовен гост. Особено до изборите… които моят кандидат ще спечели.

— Копеле такова! — ухили се Клейтън.

Лицето на Кейн също се разтегна в широка усмивка.

— Копелетата се надушват.

— И ще позволиш да се публикува? — посочи Клейтън към снимката.

— Можеш ли да измислиш нещо друго?

— Не е ли малко късно да ми се иска мнението?

— В такъв случай колкото по-скоро, толкова по-добре. Веднага ще изпратя факс на баща си. Все още има време да се помести в тазседмичния брой. Не казвай на Ники.

Клейтън го погледна.

— По-добре се ожени за нея.

— Това е решено отдавна. Тя ме обича — добави той с нескрито удоволствие.

— Знае ли за твоите чувства?

— Познай.

Клейтън се запъти към вратата.

— Твоят кандидат ще вземе да спечели като нищо — подхвърли през рамо.

Докато минаваше през двора, чу зад себе си бурен смях.

 

 

Секретарят на Вътрешното министерство Майлс Тауншенд даваше изявления пред репортерите след пресконференцията. Беше подкрепил президента публично по някои спорни въпроси, свързани с околната среда, и се бе обявил в подкрепа на предложението да се изпратят войски на Обединените нации в Босна, беше запазил една истинска изненада за пресата и се наслаждаваше на тази мисъл.

Когато се върна в кабинета си, го очакваше телефонен разговор. Направи знак на секретарката да го свърже.

— Пълна синхронизация, а! — прозвуча резкият смях на Харълсън, когато вдигна слушалката. — Предполагам, че тъкмо влизаш в кабинета.

— Да. — Майлс беше изненадан и това личеше по гласа му.

— Слушай, дал съм няколко снимки на бившата ти съпруга във вестниците.

— Какви снимки?

— Снимки на нея и Кейн Ломбард в… да кажем например, компрометиращи пози. — Той се засмя. — Не очаквам да отговориш нещо — продължи хладно. — Знам какъв си. Ако не искаш да го разгласи цялата преса, най-добре е да направиш каквото ти кажа.

Майлс имаше чувството, че са го простреляли. Взираше се с празен поглед в прозореца. Забеляза една малка точица, която бояджията бе пропуснал да мине с четката. Съсредоточи цялото си внимание върху нея с разтуптяно сърце и мисълта му бавно-бавно започна да се завръща. Най-после се беше случило онова, от което се страхуваше най-много на света. И сега, когато вече бе факт, единственото, което изпита, беше внезапно облекчение. Дали наистина имаше някакво значение, ако хората узнаеха? Беше ново време, с ново поколение. Може би отдавна бе станало публична тайна и никой не се интересуваше. Струваше му се, че отново е готов да повярва във вродената доброта на хората. Може би хората, които го уважаваха, щяха да продължат да го уважават, независимо от сексуалните му предпочитания. И това нямаше да разстрои живота му, ако самият той не позволеше. Беше достатъчно силен, за да се справи с няколко случайни удара под пояса.

Разсмя се. Разсмя се и не можеше да спре.

Харълсън беше шокиран. Стисна слушалката с все сила.

— Ще разкажа на целия божи свят за теб — заплаши го той.

Смехът се засили. После Майлс го прати по дяволите и затвори.

Когато обаче мисълта му се избистри, той си спомни, че онзи бе споменал за някакви компрометиращи снимки на Ники. Наистина, не можеше да позволи да я наранява собственият му изнудвач. Длъжен бе най-малкото да я предупреди.

Накара секретарката си да позвъни на Ники. Но телефонният й номер не беше същият. Беше го сменила. Трябваше да се обади на Клей. Надяваше се, че има достатъчно време да спаси Ники, каквито и дяволски примки да беше й заложил Харълсън.

Остави бавно слушалката. Не. Този път не беше достатъчен един телефонен разговор. Дължеше на Ники повече от една обикновена информация от втора ръка. Размисли за миг и позвъни на секретарката си.

— Резервирай ми място в следващия самолет за Чарлстън — каза той.

— Но, господин секретар, има заседание на комисията…

— Обади се и им обясни, че се налага спешно да отида в моя район. Кажи им — добави той, — че става дума за неотложни семейни причини.

— Да, сър.

Затвори и се пресегна за дипломатическото си куфарче. Ако избърза, можеше да успее да предотврати бедствието, което грозеше Ники… а несъмнено и Клейтън.