Сюзън Кайл
След полунощ (13)

Глава тринадесета

Докато вкарваше ключа в бравата на входната врата на апартамента си, Дери усети, че някой я докосва по рамото. Обърна се рязко, изпусна ключовете и се озова лице в лице с Кортес.

— Можеше да се опиташ да вървиш като нормален човек, така че да те чуват — въздъхна все още уплашена тя.

— Какво? И да си плюя на репутацията!

Каза го толкова непринудено, че Дери се подсмихна.

— Добре поне, че не се разпищя — подразни я Кортес.

— Защо?

— Защото не искам да си показвам документите на някой полицай. Предполага се, че съм в отпуска, не помниш ли?

Той се наведе, вдигна ключовете и й ги подаде.

— Трябва да поговоря с теб.

Дери го покани в малкия си апартамент. На масичката в дневната имаше цветна снимка в рамка, от която се усмихваше Клейтън. Дери я захлупи надолу. „Предател“ — рече си и отиде да направи кафе. Не й беше за пръв път и знаеше, че по-късно отново ще изправи фотографията. Такава си беше.

— Все още си луда по шефа си, доколкото виждам — констатира Кортес с ръце в джобовете.

— Да, като изключим факта, че сега ми е бивш шеф.

— Знам. Сутринта Харълсън ми се обади по телефона да ми каже, че си го напуснала. Не знае защо, но мисля, че аз знам. Точно затова съм тук. — Кортес присви тъмните си очи. — Хубаво е, че не подозира за нашето познанство.

— И аз така мисля.

Той седна и се облегна назад, докато Дери му поднасяше кафето.

— Защо си напусна работата? — попита я.

Дери знаеше, че не го казва от обикновено любопитство. Кортес все още работеше за правителството и бе информиран повече от нея за Харълсън. Разказа му за причините, довели до отчуждаването им, включително и за случая със завода на Кейн Ломбард.

Очите му отново се присвиха.

— Спомена ли на Харълсън защо напускаш.

— Нищо не съм му казвала — увери го тя. — Нито съм казвала нещо на Клейтън и на Ники Сеймур за Харълсън, макар че ми се искаше. Дали върши нещо незаконно, за да помогне на Клейтън в изборите?

— Дери, не бих могъл да ти кажа, дори и да знаех нещо — отвърна внимателно, но твърдо Кортес.

— Съжалявам. Просто се чувствам като плъх, който бяга от потъващия кораб. Ако Харълсън наруши по някакъв начин закона, за това ще бъде обвинен Клейтън. Има и още нещо… — Дери се чудеше, до каква степен може да му се довери.

— Хайде — подкани я той, — между нас няма никакви тайни.

— Има нещо тъмно около личния живот на Ники — каза тихо тя. — Нещо, което Харълсън може да научи и да използва.

— Разбирам.

— Опитай се да спасиш Клейтън, ако можеш — продума Дери още по-тихо.

— Ще направя всичко възможно.

Кортес се втренчи в нея.

— Обядвах в кафене „Калино“.

Погледът й светна.

— Видя ли Фийби?

— Да, видях Фийби — усмихна се той. — Прилича много на теб.

— Мисля, че когато се срещнахме за пръв път, ти казах, че е доведена дъщеря на сестра ми. Баща й беше убит в Близкия Изток преди няколко години. Помниш ли за бомбардировката над моряшките казарми по времето на Рейгън?

— Да. Съжалявам.

— Фийби идва да ме вижда доста често.

— Много е млада — каза Кортес.

— Ще порасне.

— Помогна ми да открия едно сметище за токсични отпадъци.

— И ти съобщи за него.

— Да.

Очите му изведнъж станаха студени, когато си спомни за този случай и за крещящите заглавия по вестниците. Побърза да прогони мрачните си мисли.

— Работя за правителството. Не мога да прикривам престъпления.

Пропусна да добави, че знае, че Ломбард не е виновен.

Дери помълча, след това продължи прекъснатата нишка на разговора.

— Ники не харесва Харълсън. Но Клейтън няма да повярва, че е замесен в нещо. Или поне няма да го признае.

— Какво знаеш за миналото на Тауншенд?

Тя отново се поколеба.

— Дери — поде Кортес, — знам какво значи лоялност. Но ще трябва да ми се довериш.

— Трудно е.

— Знам.

В погледа му нямаше и следа от лукавство или прикритост. Очите му бяха големи и черни, като въглени. Гледаха я, без да трепнат.

— Има нещо около брака му с Ники — каза най-после Дери. — Никога не съм знаела какво точно, защото никой не говореше за това. — Погледна го плахо. — Не му позволявай да причини нещо на Ники.

— Ще направя всичко възможно.

Скулестото му лице се изопна. За миг през главата й премина мисълта, какво ли би означавало, ако този човек й беше враг. Присъствието му я правеше нервна.

Кортес допи кафето си и стана. Стана и тя.

— Няма да си създаваш неприятности, като се замесваш в това, нали? — попита Дери.

Той се подсмихна.

— Казах ти, че съм в извънредна отпуска.

— Разправяй го на друг. Ти не си вземаш отпуски.

— Да, но това е само между нас двамата. Ще направя каквото мога за Ники — добави тихо.

Отвори вратата и се обърна. Тъмният му поглед срещна нейния.

— Няма да споменавам, че съм бил тук.

— Кортес, какво открихте с Фийби на онова сметище?

— Токсични отпадъци, разбира се. Лека нощ.

„Ужасен човек“ — помисли си Дери. После вдигна телефона и позвъни на Фийби.

— Здравей, лельо Дери! Какво става?

— Кортес току-що беше тук. Слушай, какво правихте двамата на онова сметище?

— Ами, той ме събори на меката трева и ми разкъса блузата… — започна иронично Фийби.

— Това е сериозно! — прекъсна я Дери. — И си е чисто делово. Кортес ми е само приятел. Не бива да казваш на никого, че го познавам. Обещай ми.

— Разбира се, щом е нещо важно.

— Той е мъжът, за когото ти бях споменавала — продължи Дери. — Този, с когото не искаше да се срещнеш…

— О! Наистина ли? Добре! — Фийби се поколеба. — Просто изпитах малко ревност, когато разбрах, че е идвал при теб. Извинявай. Направо е глупаво да изпитваш собственически чувства към човек, с когото току-що си се запознал. Сигурно е твърде стар за мен, а и средата ни е толкова различна. Но е направо смайващ.

Дери се подсмихна.

— Може би. А сега — за онова сметище. Спомни си добре, скъпа, какво видяхте?

— Много бидони от масла. С етикети по тях.

— Какви етикети?

Фийби замълча, опитвайки се да си спомни.

— Ами, бяха с емблемата на „Ломбард“ — каза накрая. — Яркооранжеви.

— Благодаря.

— Ъ-ъ… Кортес не ти е споменавал за мен, нали?

Дери отново се ухили.

— Всъщност, спомена ми. Смята те за много привлекателна.

— О! Благодаря ти! Лека нощ, лельо Дери.

Усмивката се долавяше в гласа й.

— Лека нощ, скъпа.