Сюзън Кайл
След полунощ (15)

Глава петнадесета

На Ники й се искаше да затанцува гола на пясъка. Не можеше да повярва, че наистина я моли за това.

— Ти обичаш децата, аз също. Имаме стотици други общи неща. Бебето ще бъде най-важното.

— Всичко става толкова бързо — каза неуверено тя.

— Не и за мен. — Кейн я погледна, силната му ръка погали корема й. — Наистина не направих нищо, за да го предотвратя първия път. Тогава знаех, но паметта внезапно ми изневери. Когато се осъзнах, разбрах кой е брат ти и побеснях. Нямаш представа колко съжалявах тогава.

— Трябваше да бъда искрена с теб.

— И двамата трябваше да бъдем искрени един към друг. Но да не се отклонявам. Четох някъде, че девствените жени забременяват още при първия акт.

Ники го отблъсна закачливо.

— Не смятам да раждам извънбрачно дете в Чарлстън.

— Ще се оженим — отвърна той. — Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Не й се вярваше.

— Брат ми по-скоро би те убил, отколкото да ми позволи да се омъжа за теб.

— Не и когато му кажем, че си бременна — отвърна самоуверено той, а Ники зяпна от учудване. — Добре де, дори сега да не си, съвсем скоро ще бъдеш. Надявам се, че нямаш нищо против краткосрочните годежи. Защото след три дни можем да се оженим. И ще го направим — добави, за да възпре желанието й да спори. — Не знам какво става наоколо и не ми пука, но ти със сигурност ще живееш с мен, докато разберем.

— Трябва да се прибирам у дома.

— Защо?

Усещането на неговото тяло до нейното я караше да се чувства топло и уютно. Отпусна се върху него и въздъхна.

— Не мога да се крия! Не се срамувам от чувствата, които изпитвам към теб.

Той също се беше отпуснал. Ръката му галеше извивките на тила й.

— И какви са тези чувства?

— Много нежни. Страстни и пламенни. Бих могла да измисля още прилагателни, но ми се спи.

— Да правиш любов е изтощително — прошепна той с шеговита нотка в гласа. — Няма ли да дойдеш с мен у дома?

— Бих искала. Наистина бих искала! Но нека го направим както трябва — отвърна тя. — Ако наистина искаш да се ожениш за мен.

Той я изгледа учудено.

— Напълно съм сигурен — каза тържествено. — Бебето ще бъде прекрасен плод на любовта ни, но трябва да призная, че мисля преди всичко за собственото си удоволствие.

— Собственото си какво?

— Собственото си удоволствие — измърмори той. — Обичам да се разтапям и да изгарям като фойерверк. Не почувства ли каква огромна наслада ми достави, или може би е твърде ново за теб?

Ники изглеждаше озадачена и това го накара да се засмее:

— След няколко седмици вече няма да се притесняваш толкова. Всъщност, съществува голяма вероятност самата ти да започнеш да ми поднасяш изненади.

— Не съм толкова сигурна. — Пръстите й галеха гръдта му. Погледът й следеше движението на океана. Всичко беше толкова неочаквано. Чувстваше нещо като емоционален стрес.

Той погали лицето й.

— Липсваше ми, Ники. Денонощно. Малко бях шокиран, когато разбрах коя си, но това не намали копнежа ми по теб. Когато те видях на благотворителния бал… Това беше най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало.

— Наистина ли си ме търсил? — попита тя.

— Да. След бала. Знам, че брат ти би искал да ме види в затвора, а и аз много не го обичам. Не исках да замесвам и теб, да те поставям пред избора между двама ни, но не искам и да те изгубя. Не бих го понесъл, Ники.

— Това доста усложнява нещата, нали?

— Беше прекрасно — промълви той. — Не можеш да си представиш какво значи за мен да те имам, да чувствам, че и ти ме желаеш.

— О, да — отвърна тя.

Потърси устните му и нежно го целуна. Отпусна се до него и усети с тялото си колко я желае.

— Колко си силен! — прошепна възхитена.

Настъпи дълго мълчание.

— Трябва вече да си вървиш — сепна се той.

— Не искам да си отида — каза тя. Сгуши се до него и притвори очи. — Наистина ли искаш да си имаме бебе, Кейн?

— Повече от всичко.

Ники разтвори ръце и го притисна до себе си. Скръбта може би го правеше уязвим, но тя го обичаше. Надяваше се, че той също ще я обича, особено след като си имат бебе. Явно беше, че се отнася към нея с много нежност и страстно я желае.

— Толкова съм щастлива, че е така. — Целуна го дълбоко и продължително. — Кейн, можем да кажем на Клейтън, че съм бременна. Няма да е лъжа. Аз наистина съм бременна.

Той трепна и я погледна в очите. Ръката му отмести тъмния кичур, който падаше пред лицето й. Гласът му дойде малко дрезгав:

— Какво?

— Нося твоето дете — отвърна с усмивка тя, когато видя изражението му.

— Искаш да кажеш… Наистина ли?… Още първия път, през онази първа нощ?

Тя се засмя.

— Да.

Лицето му засия от задоволство, ръката му се плъзна по корема й.

— Предполагам, че е излишно да те питам как се чувстваш — каза Ники.

— Още утре ще купя бейзболна бухалка и ръкавици. Каквото и да е детето, не може да не обича бейзбола като мен. Нали разбираш, гени.

Тя го притегли към себе си, като се смееше, и го целуна с обожание:

— Толкова те обичам!

Кейн я прегърна и затвори очи.

— Ники! Моята Ники! Обожавам те!

Почувства потръпването й и усети, че кожата й е хладна.

— Не бива отново да се простудиш, скъпа — каза тихо. — Това, което направихме, беше безотговорно, но толкова дълго ми липсваше!

— Същото беше за мен, а и не съжалявам. Мисля, че и ти не съжаляваш, дори и да се закълнеш в обратното.

— За нищо не съжалявам! — засмя се той.

Помогна й да се облече и той също се облече. Изправи се неохотно и й подаде ръка да стане. Когато застана срещу него, я огледа с интерес.

— Изглеждаш различно. Сияеш.

— Сигурен си, нали? Че искаш да се оженим и да имаме дете?

— Абсолютно сигурен — отвърна Кейн. Погледът му искреше от любов. — Може дори да се пръсна от щастие всеки момент.

— Моля те, недей. — В очите й се четеше възторг. — Ще ми се обадиш ли утре?

— Що за глупав въпрос? Ела с мен у дома. Ще си лежим голи един до друг до сутринта, дори да не правим нищо друго.

— Бих искала, но трябва да се прибирам. — Ники се сгуши в него. Беше неин. — Вече ми принадлежиш.

— Да, така е. — Той повдигна ръката й към устните си. — Сънувай това, което правихме. И се пази, пази се много. Сега ти си моят живот, Ники!

— Всичко ще бъде наред. — Тя се надигна да го целуне.

— Ще ти се обадя веднага, след като уредя нещата. Изчакай, преди да кажеш на брат си. Бих искал да го чуе от двама ни.

— Аз също. Лека нощ.

Кейн се запъти към брега, където бе оставил малката моторна лодка, с която беше дошъл. Тя гледаше след него и тялото й тръпнеше от вълнение. Животът беше прекрасен. Не би могла да съжалява за това, което се случи. Сега вече беше жена, а не след дълго щеше да бъде и съпруга. Съпругата на Кейн Ломбард. Почти не докосваше земята по целия път обратно до вилата на плажа.

 

 

Обаждането по телефона на следващата сутрин беше толкова неочаквано, че отначало тя просто държеше слушалката и гледаше в стената с невиждащ поглед.

— Какво казахте?

— Казах, че имам няколко много любопитни снимки. Вие и Ломбард снощи на плажа. Гореща сцена… Какво ли ще стане, ако ги предам във вестника?

— Бащата на Кейн Ломбард има вестник — отвърна злъчно тя.

— Не е единственият. Той не се притеснява да каля другиго, но как ли би се почувствал, ако синът му се появи на първа страница на нечий чужд вестник? Как ли би се почувствал вашият брат, ако вие се появите на първа страница? Сестрата на кандидат за Конгреса прави любов с неговия политически противник на плажа. Какво заглавие!

Тя се свлече на пода. Подобна снимка би довършила Клейтън в Чарлстън. От страх не можеше да мисли.

— Какво искате?

Ако телефонът се подслушваше от някой от враговете на Клейтън, с него бе свършено.

— Искам да стоите настрана от Ломбард. Искам също да не му казвате защо.

— Но…

— Ако се доближите до него, снимките отиват направо в пресата. Ще ви наблюдаваме.

Връзката прекъсна. Защо не бе проявила достатъчно съобразителност да запише разговора? Нямаше представа, че някой я е проследил до плажа. Сега, след като вече беше прекалено късно, си даде сметка колко непредпазлива е била.

Сложи ръце на лицето си. Не можеше да е истина. Кейн искаше да се ожени за нея. Какво щеше да си помисли, ако престане да се вижда и да говори с него? Ами ако направи сцена и тези хора са там и заснемат всичко? Сърцето й се сви. Дали щяха да го публикуват във вестниците? Отблъснат любовник обвинява сестрата на кандидат-конгресмен. Публичност, злонамерена публичност! Клейтън ще бъде пометен при гласуването, ако бъдеше замесен в такъв скандал. А тя беше бременна.

Не знаеше какво да прави.

 

 

Дери излезе да отвори при почукването, облечена в златистобял халат, със спусната свободно по раменете коса. Готвеше се да си ляга рано и не очакваше гости. Отвори бързо вратата.

На прага стоеше Клейтън Сеймур. Сърцето й заби лудо.

При вида й той сякаш замръзна на мястото си и се втренчи в нея. Никога досега не беше я виждал такава. Кой знае защо, стори му се много по-примамлива от когато и да било. Устните му се разтегнаха в ленива усмивка:

— Е, здравей. Липсвах ли ти?

— Не особено — отвърна тя. Коленете й трепереха, но тя успяваше да ги овладее, колкото да не се забелязва отстрани.

— Е, добре — въздъхна той. — Може ли да вляза?

Дери отстъпи настрани, за да му направи път, и затвори вратата след него. После се обърна към него:

— Какво искаш, Клей?

Той сви рамене. Мушна ръце дълбоко в джобовете си и каза небрежно:

— Мислех си да отидем на едно кино.

— Не го намирам за много уместно при сегашните обстоятелства — поклати глава тя.

— Направила си чудесни неща за Хюит — подхвана Клейтън от друго място. — Харесват ми идеите ти. Звучат убедително, без да са сензационни.

Дери го гледаше без да мигне.

— Как е Бет?

Въпросът не му допадна. Начумери се.

— Върна се в столицата да работи за някакво лоби. Ако продължавахме да се виждаме, щеше да се стигне до сблъскване на интересите. Скъсахме.

— О. Значи така — продума тя с примирителен тон.

— Бет е страхотна жена и винаги съм я харесвал. Но това не беше някаква голяма любов и скъсването беше нейна идея.

Осъзна със закъснение, че колкото повече говори, толкова повече усложнява нещата и изпъшка.

Дери не каза нищо. По лицето й познаваше, че присъствието му я кара да бъде нащрек. Но забелязваше също така и безпомощното привличане, което изпита към него.

Дери го обичаше. Как не го беше разбрал преди?

— Бях несправедлив към теб — каза той. Сините му очи търсеха погледа й. — Приемах те за някаква даденост отказвах да те изслушвам и най-накрая те изхвърлих от работа. И знаеш ли какво, Дери? — усмихна се горчиво. — Момичето, което наех на твое място, сега ме пита и за най-дребното решение, което трябва да вземе. Липсва й всякаква самоувереност.

— Защо не остави Бет да движи нещата, вместо да става лобист — попита тя. — Тя е много способна.

— Бет не пожела да работи за мен. Беше амбициозна и реши, че аз повече не мога да се вмествам в живота й. — Загледа я внимателно. — Липсвах ли ти?

— Липсваше ми работата с теб, но Сам много настояваше. Той е добър шеф. — Насили се да се усмихне. — И ще ти натрием носа на изборите през ноември.

Той рязко вдигна вежди.

— Няма да ви е лесно. Още не съм бита карта.

„Дръж още Харълсън при себе си и ти гарантирам, че скоро ще бъдеш“ — помисли си тя, но го премълча.

Клейтън продължаваше да я наблюдава с вдигнати вежди.

— Дери, не си ли се замисляла някога какво би станало, ако спиш с мен?

— Един-два пъти — вдигна рамене тя.

Той присви очи и се усмихна.

— Смутена си. Правила ли си го някога?

Мразеше това негово високомерно държание!

— Ако си мислиш, че съм чиста като първия сняг и че съм прекарала целия си живот в очакване да превърнеш в реалност девическите ми мечти, много се лъжеш — каза тихо.

Клейтън бе изненадан и му пролича.

— Била ли си влюбена?

— Едно време. Опитвах се да забравя, че съм се влюбвала. Той беше нежен, когато имах нужда от нежност, и никога не съм съжалявала.

— И нямаше никакви последствия?

— Разбира се, че не.

Погледът му се плъзна надолу по халата и се спря там, където гърдите й го издуваха. Меката й коса се разливаше като златни вълни по раменете й. Не беше класическа красавица, но бе привлекателна. Беше секси, определено. И защо би трябвало да очаква от нея да си седи сама вкъщи, докато той обхожда чуждите спални? Усмихна се на собствените си заблуди по отношение на Дери. Стори му се забавно, че никога досега не се беше замислял за интимния й живот.

— Слушай, Дери. Имам нужда да поговорим. Ти никога не си харесвала Харълсън. Сигурно не би ми казала защо. Но сега трябва да знам.

Тя пристъпи бавно към вратата на гостната.

— Не е нещо, за което да не можеш да се сетиш и сам. — Беше решила да спази обещанието, дадено на Кортес, и да не говори нищо по въпроса.

Той тръгна след нея и седна на канапето срещу фотьойла. Изражението му беше загрижено.

— Онова, което не ми казваш, би могло да ми струва избирането.

Дери се извърна към него.

— Има ли значение за мен, след като работя за най-опасния ти съперник? — попита престорено злъчно.

Клейтън присви устни в лека усмивка.

— Би могла да се върнеш.

— Може да помисля. Но не и преди изборите. Няма да се сближавам с противника.

— Добре — вдигна вежди той. — След изборите.

— Ще видим — засмя се доволно тя.

— Най-после нещо обещаващо. Сигурна си, че не искаш да говориш с мен за Харълсън?

— Иска ми се да можех. — Тя се намръщи и потърси погледа му. Сега лоялността й наистина беше под изпитание. Не би могла да му помогне, без да засегне Сам, но не й се искаше и да страда. — Не му се доверявай много. Това достатъчно ли е?

— На първо време. — Той се запъти към вратата, после спря, върна се и я изгледа преценяващо. — Струва ми се, че достатъчно дълго оставих Харълсън да движи нещата както той си иска. Вече ще го държа по-изкъсо и ще видя дали е толкова лош, колкото го смятате ти и Ники.

— Би трябвало да ми е все едно, защото работя за опозицията — отвърна тя, макар че вътрешно бе доволна, че бившият й шеф най-после започва да се осъзнава.

— Вече забелязах.

Дери сви устни.

— Помниш ли кой пръв ме въведе в политическата си орбита?

— Как бих могъл да забравя? — изпъшка той с усмивка. Погледна я още веднъж — внимателно и продължително. — Знаеш ли, току-що осъзнах защо офисът е толкова празен без теб.

— Защо?

— Ще ти кажа — обеща Клейтън и прекрачи прага. После надникна отново вътре. — След изборите!