Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (91)

90

— Мисля, че разреших доста заплетен проблем, Джим — каза весело Алекс Райт.

За Джим Кърли нямаше съмнение, че неговият шеф е в добро настроение.

„Изглежда страхотно — помисли си той, докато го гледаше в огледалото за обратно виждане, — и което е по-важно, изглежда щастлив.“

Пътуваха към Даунинг Стрийт, за да вземат Сюзън Чандлър за приема в централната библиотека на Пето Авеню. Алекс настоя да тръгнат по-рано, за да не попаднат в задръстване. Вместо това колите по Седмо Авеню бяха малко повече от обикновено.

„Сигурно по закона на Мърфи или нещо от сорта“ — помисли си Джим.

— Какъв проблем разрешихте, господин Алекс?

— Като поканих бащата и мащехата на доктор Чандлър тази вечер, аз ги помолих да се отбият до „Свети Реджис“ и да вземат нейната сестра. Бих се чувствал твърде неловко да се появя като кавалер на две дами.

— О — засмя се Джим, — щяхте да се оправите, господин Алекс.

— Въпросът не е в това дали мога да се оправя. Въпросът е дали го желая? А отговорът е „не“.

„Което означава, че той се спира на Сюзън, не на Дий“ — помисли си Джим. Нямаше никакъв спор, че Дий беше изключително красива дама, разбира се. Беше видял това предната нощ. Но в сестра й Сюзън имаше нещо, което просто грабна Джим от самото начало. „Тя изглежда по-естествена, като човек, когото би могъл да поканиш в дома си, без да се извиняваш, че жилището не е толкова изискано“ — помисли си той.

В шест и пет бяха пред сградата от кафяв камък, където живееше Сюзън.

— Джим, как така винаги успяваш да намериш място за паркиране? — попита Алекс Райт.

— Праведен живот, господин Алекс. Искате ли да ви включа радиото?

— Не, качвам се горе.

— Подранили сте.

— Няма значение. Ще седна в гостната и ще въртя палци.

 

 

— Идвате по-рано — възкликна Сюзън, когато Алекс се обади по интеркома.

— Няма да ви преча, обещавам — отвърна Алекс. — Мразя да чакам в кола. Чувствам се като шофьор на такси.

Сюзън се засмя.

— Добре, качете се. Можете да догледате новините от шест.

„Какъв късмет“ — помисли си тя. Косите й все още бяха увити в хавлиена кърпа. Тоалетът й за вечерта — черно сако тип смокинг с дълга тясна пола — висеше над ваната в банята с цел парата да изглади последните останали гънчици. Засега беше облечена с пухкава бяла хавлия, която я караше да се чувства като Великденски заек.

Когато я видя на вратата, Алекс прихна.

— Изглеждате като десетгодишно момиченце — каза й той.

Сюзън също се засмя.

— Дръжте се прилично и се заемете с новините.

Затвори вратата на спалнята, седна пред тоалетката и извади сешоара.

„Трябва съвсем да съм без късмет, ако не мога да си направя сама прическата — помисли си тя. — Макар че никога не изглежда толкова хубава, колкото на Дий.“

— Мили боже, закъснявам! — измърмори тя, докато включваше сешоара.

Петнайсет минути по-късно Сюзън се погледна в огледалото. Косата й изглеждаше добре, допълнителният грим скриваше пораженията от недостатъчния сън. Всичко изглеждаше наред. И въпреки това тя не се чувстваше комфортно. Беше много притеснена.

Завари Алекс да седи в кабинета и да гледа телевизия, точно както го беше инструктирала. Той я погледна и се усмихна:

— Чудесна сте. Гледах новините и ще ви разкажа подробно какво е станало днес в Ню Йорк, само да се качим в колата.

— Нямам търпение.

 

 

„Тя изглежда страхотно“ — помисли си Джим Кърли, като държеше отворената врата на колата. Докато пътуваха на север към библиотеката, той следеше внимателно движението, но надаваше ухо и към разговора на задната седалка.

— Сюзън, има нещо, което бих желал да изясня — каза Алекс Райт. — Не бях планирал да каня сестра ви на приема тази вечер.

— Моля, не се тревожете за това. Дий е моя сестра и аз я обичам.

— Не се съмнявам. Но подозирам, че не обичате Бинки. Може би направих грешка, като поканих нея и баща ви.

„Олеле!“ — възкликна мислено Джим.

— Не знаех, че и те ще дойдат — каза Сюзън, а в гласа й прозвуча раздразнение.

— Сюзън, моля ви, разберете, че исках само вие да бъдете с мен тази вечер. Поканата на Дий не влизаше в плановете ми и когато стана така, си помислих, че като включа баща ви и Бинки и ги помоля да вземат Дий, по този начин ще изразя определено отношение.

„Добро обяснение — помисли си Джим. — Хайде, Сюзън, не се сърди на човека.“

Алекс чу смеха й.

— Струва ми се, че изпращам неточни сигнали — каза Сюзън. — Не исках да прозвуча така раздразнена. Трябва да ми простите. Имах ужасна седмица.

— В такъв случай ми разкажете за нея.

— Не сега.

„Всичко ще бъде наред“ — помисли си Джим с въздишка на облекчение.

— Сюзън, по принцип не обсъждам този тип отношения, но наистина разбирам какво чувствате към Бинки. Аз също имах втора майка, макар че в моя случай положението беше малко по-различно. Баща ми се ожени повторно, след като майка ми почина. Тя се казваше Джери.

„Той обикновено не говори за нея — помисли си Джим. — Май действително започва да се разкрива пред Сюзън.“

— Какви бяха отношенията ви с Джери? — попита Сюзън.

„Не е за разправяне“ — отвърна мислено Джим.