Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (9)

8

В четири часа Каролин Уелс вървеше надолу по Осемдесет и първа улица към пощата, стиснала под мишница плътен кафяв плик, адресиран до Сюзън Чандлър. Нерешителността и съмнението бяха заменени от съзнание за абсолютна необходимост да се освободи от пръстена и снимката на мъжа, нарекъл се Оуен Адамс. Цялото й желание да се яви на уговорената среща със Сюзън Чандлър изчезна, когато съпругът й Джъстин се обади в един и половина.

— Скъпа, чуй най-идиотското нещо — каза той с шеговит тон. — Барбара, момичето, което работи на рецепцията, пуснала радиото тази сутрин и хванала някаква консултантска програма с открити телефони. Каза, че се наричала „Питайте доктор Сюзън“ или нещо подобно. Обадила се някаква жена, която се нарекла Карен, и гласът й много приличал на твоя. Разправяла за срещата си с някакъв мъж преди две години на борда на туристически кораб. Нещо да си пропуснала да ми кажеш?

Шеговитият тон бързо беше изчезнал.

— Каролин, искам отговор. Има ли нещо, което трябва да зная за това плаване?

Каролин беше усетила как дланите й се изпотяват. Долавяше подозрението в гласа му, онзи звук, който предупреждаваше за надигащ се гняв.

Тя отрече със смях, уверявайки го, че няма време да слуша радио по обяд. Но като се имаше предвид почти маниакалната ревност, която обземаше съпруга й доскоро, тя се притесни, че историята няма да приключи с този разговор. Сега единственото, което искаше, бе да изхвърли завинаги от живота си този пръстен и тази снимка.

Движението беше необичайно натоварено, дори и за това време на деня.

„Между четири и пет е най-безнадеждният час да си хванеш такси“ — помисли си тя, докато оглеждаше евентуалните пътници, които напразно се опитваха да спрат някакви таксита, а те всички сякаш се бяха наговорили да си сложат знак, че в момента не са на работа.

На Парк Авеню, макар че светлината стана зелена, Каролин беше принудена да изчака начело на една нетърпелива тълпа пешеходци, докато колите и закритите камиони завият зад ъгъла.

„А някои твърдят, че пешеходците имат предимство“ — помисли си тя.

Един закрит камион за доставка точно завиваше със скърцащи спирачки. Инстинктивно Каролин се опита да отстъпи назад, встрани от бордюра. Не успя. Някой стоеше точно зад нея и блокираше пътя й. Внезапно усети как нечия ръка дръпна плика, който тя стискаше под мишница и в същото време я блъсна в долната част на гърба.

Каролин се залюля на ръба на бордюра. Полуизвърната, тя успя да зърне познато лице и да прошепне „Не!“, докато залиташе напред. Миг по-късно се озова под колелата на камиона.