Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- You Belong to Me, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Людмила Левкова, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 24гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget(2012 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- Еми(2013 г.)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013 г.)
Издание:
Мери Хигинс Кларк. Нежни убийства
Американска. Първо издание
ИК „Кронос“, София, 1998
Редактор: Красимира Маврова
ISBN: 954-8516-41-1
История
- —Добавяне
84
Имената на улиците, по които беше минала, звучаха в съзнанието й като молитва: Кристофър, Гроув, Бароу, Комърс, Мортън… За разлика от мрежата, която представляваха улиците в северната част на Манхатън, във Вилидж те следваха собствена схема. Накрая Сюзън се отказа, купи си „Поуст“ и се отби в Тута Паста на „Кармин“ за късна вечеря.
Похапваше топъл хляб, потопен в зехтин, и отпиваше от чашата кианти докато преглеждаше вестника. На трета страница видя снимка на Тифани, взета от последния клас в гимназията, придружена от кратка хронология на разследването на убийството й. В най-скоро време се очаква обвинителен акт, казваше се там.
После на шеста страница Сюзън с удивление забеляза снимка на Джъстин Уелс и сведение, че е бил разпитан за обстоятелствата около злополуката с жена му.
„Никога няма да мога да убедя когото и да било, че има връзка между тези два случая, ако не открия магазинчето за сувенири и не говоря с продавача — помисли си тя. — И, дай боже, да му покажа снимката, която трябва да пристигне в понеделник. Не намерих мястото тази вечер, но утре още сутринта се връщам и продължавам да търся.“
Прибра се вкъщи в десет часа и уморено пусна чантата си на масичката в антрето. „И не е ли тъжно? — каза си тя, когато снимката на Тифани отново изникна в съзнанието й. — Изглежда точно така, както си я представях — твърде силна очна линия, но все пак хубава и предизвикателна.“
С неохота отиде до телефонния секретар; лампичката за съобщения мигаше. Алекс Райт беше позвънил в девет: „Обаждам се просто, за да ви чуя. Очаквам с нетърпение утрешната вечер. В случай, че се разминем през деня, ще ви взема в шест и половина“.
„Уведомява ме, че си е вкъщи тази вечер — помисли си Сюзън. — Това е добре.“
Следващото обаждане беше от майка й. „Девет й половина е. Ще те потърся по-късно, скъпа.“
„Най-вероятно е звъняла докато съм била под душа“ — каза си Сюзън и реши да я потърси веднага.
По тона на майка й личеше, че далеч не е щастлива.
— Сюзън, ти знаеше ли, че Дий не само смята да се върне в Ню Йорк, ами вече си е наела апартамент?
— Не — отвърна Сюзън и след кратка пауза добави: — Това не е ли малко неочаквано?
— Да, така е. Тя винаги е била нервна, но трябва да ти кажа, че наистина ми е обидно, че е взела Трофейчето, за да подпишат договора за апартамента.
— Отишла е с Бинки?
— За да получи одобрението на друга жена, както ми обясни. А аз й напомних, че не съм сляпа и че бих искала също да го видя, но Дий каза, че някой друг се интересувал от жилището и тя трябвало да се пренесе бързо.
— Може би вече го е направила — предположи Сюзън. — Мамо, моля те, не позволявай такива неща да те разстройват. Не си струва. Знаеш, че ще се радваш Дий отново да е в Ню Йорк.
— Да, така е — призна майка й и въздъхна. — Но се тревожа за… Е, знаеш какво обсъждахме онази вечер.
„Боже, пак ли?“ — възкликна мислено Сюзън.
— Мамо, ако имаш предвид Алекс Райт, аз съм излизала с него само веднъж. Не бих казала, че отношенията ни са специални.
— Зная, и все пак смятам, че това припряно втурване обратно в Ню Йорк е малко необичайно, дори и за Дий. И още нещо, Сюзън: ако ти трябват пари, не е необходимо да ходиш при баща си. Знаеш колко болка ти е причинил. Аз също имам пари в банката, както знаеш.
— Какво искаш да кажеш?
— Нали си помолила Чарли да преведе за теб някакви пари в Лондон?
— А ти как разбра?
— Не от баща ти, естествено. Дий ми каза.
„Без съмнение го е чула от Бинки — помисли си Сюзън. — Не че има значение, и все пак каква досада!“
— Мамо, нямам нужда от пари. Просто днес трябваше да поръчам нещо за незабавна доставка, а нямах време да уредя прехвърляне на средства по моята сметка, затова помолих татко. Ще му ги върна другата седмица.
— От къде на къде? Той има предостатъчно и освен това изпраща Дий на пътуване. Не бъди толкова горда, Сюзън. Вземи парите, които ти се полагат.
„А само преди минута ми казваше да не взимам пари от него“ — помисли си Сюзън.
— Мамо, току-що влизам и наистина съм доста изморена. Ще ти се обадя утре или в неделя. Някакви планове за уикенда?
— Среща с непознат, Бог да ми е на помощ. Хелън Ивънс ми я уреди. Никога не съм мислила, че на моята възраст ще очаквам с нетърпение нещо подобно.
Сюзън се усмихна, усещайки удоволствието в гласа на майка си.
— Добра новина — каза тя сърдечно. — Забавлявай се.
„Тази вечер няма да има душ — помисли си Сюзън, докато затваряше. — След такъв ден имам нужда от една продължителна гореща вана. Няма фибра от мен, която да не се свива от болка, от тревога или от раздразнение.“
Четиридесет минути по-късно тя отвори прозорците в спалнята. Когато хвърли поглед надолу към улицата, забеляза, че е пуста. Мяркаше се силует на самотен минувач, едва открояващ се в мрака.
„Никога не би успял в маратона — помисли си тя. — Ако ходеше по-бавно, сигурно щеше да върви назад.“