Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (74)

73

Сюзън погледна часовника си. Минаваше десет. Денят беше дълъг — за съжаление не предстоеше дълга нощ. След по-малко от шест часа трябваше да е станала и да се обажда по телефона.

Четири часа призори в Ню Йорк означаваше девет часа сутринта в Лондон. По това време възнамеряваше да се обади на „Снимки на презокеански пътешествия“ и да попита за поръчка на фотографии, направени на „Габриел“ и на „Морска нимфа“ когато сред пасажерите са били Реджайна Клозън и Каролин Уелс.

Макар да беше късно, тя искаше да си вземе душ и може би така да се отърси от умората на деня. Дълго остана обгърната в пара, наслаждавайки се на горещите водни струи, които обливаха тялото й. После се избърса енергично, уви хавлиена кърпа около все още мокрите си коси, сложи си нощница и халат и вече значително разтоварена от напрежението отиде в кухнята да си приготви горещо какао, което възнамеряваше да изпие в леглото. Това с положителност беше последната точка от дневния ред, реши тя категорично, докато нагласяваше будилника за четири часа сутринта.

 

 

Когато часовникът иззвъня, Сюзън изстена с негодувание и направи усилие да се изтръгне от съня. Както обикновено, преди да си легне, тя бе отворила прозореца и бе изключила радиатора, така че стаята, както би казала баба Сузи, си беше жив хладилник.

Седна в леглото, уви плътно завивките около тялото си, пресегна се за телефона, а после сложи до него бележник и писалка. С нарастващо напрежение навъртя дългата поредица от цифри, които щяха да я свържат с фотостудиото в Лондон.

— „Снимки на презокеански пътешествия“, добро утро.

Една секунда Сюзън изчака неизбежните инструкции кой номер да натиснеш, ако желаеш да говориш с живо човешко същество. Вместо това чу:

— С какво мога да ви бъда полезен?

Миг по-късно вече разговаряше с отдела за повторни поръчки.

— Може би наистина съхраняваме тези снимки, госпожо. По принцип фотографиите от околосветски пътувания пазим по-дълго от обикновените.

Но когато разбра колко снимки са направени на „Морска нимфа“ от Мумбай до Атина и на „Габриел“ между Пърт и Хонг Конг, Сюзън беше шокирана.

— Очевидно и двата кораба са били претъпкани — обясни чиновникът. — Ако имате седемстотин души на борда, работата е, че и петстотин от тях да са семейни двойки, пак остават много пасажери, които пътуват поединично, а ние се опитваме да правим по няколко снимки на всеки. Пътниците искат да им се правят снимки, когато се качват на борда, на различните пристанища, с капитана на приемите, на масите им, както и на всички корабни забавления, като например карнавала в бяло и черно. Тъй че, както виждате, има много възможности за фотоспомени.

„Стотици снимки, всяка от които по 12.50 — помисли си Сюзън — това струва цяло състояние.“

— Чакайте малко — каза тя. — Снимката, която искам да поръчам, е от рейса на „Морска нимфа“ и изобразява сама жена с капитана. Можете ли да прегледате само тези негативи и да ми направите копия на всички жени, които са позирали сами с капитана?

— На отрязъка от Мумбай до Атина през октомври преди две години?

— Точно така.

— Бихме искали, естествено, да ни се плати предварително.

„Татко би могъл да ми изпрати телеграфически тези пари от офиса си — помисли си Сюзън. — Аз ще му ги върна по-късно.“

— Снимката ми трябва колкото се може по-бързо. Ако парите бъдат преведени днес, можете ли да изпратите снимките по куриер до довечера?

— Със сигурност не по-рано от утре. Давате си сметка, надявам се, че вероятно става въпрос за близо четиристотин бройки.

— Да, така е.

— Убеден съм, че с удоволствие ще ви предложим намаление. За съжаление трябва да обсъдите този въпрос с господин Мейхю, а той ще се появи чак в късния следобед.

Сюзън прекъсна чиновника.

— Не мога да се притеснявам за това точно сега. Дайте ми нужната информация за банката, в която трябва да бъдат преведени парите. Ще ги получите до три часа ваше време, не по-късно.

— О, в такъв случай много се опасявам, че едва ли ще успеем да приключим до утре. При всички случаи ще имате снимките в понеделник.

Сюзън беше принудена да се примири.

 

 

След телефонния разговор все пак успя да заспи, но не за дълго. В осем часа вече беше облечена и готова да тръгне за работа. За момент се поколебала дали да не изчака до девет и да се опита да се свърже с баща си в офиса му, но се опасяваше, че тази сутрин можеше и да се отбие някъде преди това. Като стискаше палци да попадне на него, а не на Бинки, Сюзън позвъни в дома им в Бедфорд Хилс.

Телефонът вдигна новата икономка. Господин и госпожа Чандлър карали уикенда си в нюйоркския апартамент, каза тя на Сюзън.

— Заминаха снощи.

„За твоя радост, предполагам“ — помисли си Сюзън. Бинки беше известна с това, че не можеше да задържи персонал за поддържане на домакинството.

Обади се в апартамента и изстена вътрешно, когато чу гласа на мащехата си. Тази сутрин гласът й изобщо не звънтеше възторжено.

— За бога, Сюзън, толкова ли е спешно? — попита тя недоволно. — Баща ти е под душа. Ще му кажа да те потърси, щом излезе от банята.

— Моля те, направи го — каза Сюзън лаконично.

След петнайсет минути баща й се обади.

— Сюзън, Бинки много съжалява. Била е толкова сънена, когато е вдигнала телефона, че даже не се е сетила да те попита как си.

„О, моля те — каза си Сюзън. — Татко, толкова ли си глупав, че не разбираш — държала е да ми покаже, че съм я събудила, ако случайно не съм го разбрала.“

— Кажи й, че съм по-добре от всякога. Татко… искам да кажа, Чарлс, имам нужда от една услуга.

— За моето момиче винаги.

— Чудесно. Необходимо ми е да изпратиш незабавно 5300 долара в Лондон. Мога да се обадя в офиса ти и да дам точните координати на секретарката ти, ако предпочиташ, но трябва да стане колкото се може по-бързо. Естествено, аз ще ти върна тези пари. Трябва да прехвърля някои суми от моята инвестиционна сметка, а това ще отнеме няколко дни.

— Не се тревожи. Ще го направя с удоволствие, скъпа. Само че има ли нещо тревожно? Доколкото разбирам, е спешно. Надявам се, че не си болна, нито пък имаш неприятности, нали?

„Много мило — каза си Сюзън. — Звучиш почти като баща.“

— Не, няма такова нещо. Извършвам малко разследване за един мой приятел. Трябва да определим самоличността на един човек от снимки на туристически воаяжи.

— Това ме успокоява. Дай ми данните, лично ще се погрижа. Знаеш ли, Сюзън, ще ми се по-често да търсиш помощта ми. Доставя ми страхотно удоволствие. Не те виждам достатъчно и ми липсваш.

За момент Сюзън усети как я залива вълна от носталгия, но после бързо се съвзе, щом дочу гласа на Бинки. Баща й се засмя доволно.

— По-добре вече да свършваме, скъпа. Бинки иска всичките й прелести да си починат, ще трябва да я оставя да заспи отново.