Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (69)

68

Когато влязоха във фоайето за коктейли на хотел „Свети Реджис“, Алекс Райт нямаше нужда от одобрителните погледи на насядалите по масите наоколо, за да си даде сметка, че Дий Чандлър Хариман е изключително красива жена. Тя носеше черно кадифено сако и панталони. Единствените й бижута бяха огърлица от перли и диамантено перлени обеци. Косата й беше вдигната в привидно небрежна френска прическа, така че нежни кичури и къдрици докосваха порцелановото й лице. Умело положен грим и очна линия подчертаваха искрящо сините й очи.

След като седнаха Алекс усети, че се отпуска. Когато разговаря със Сюзън по-рано този следобед, тя му се стори наистина уморена. Обясни му, че работи върху някакви проекти, които трябва да приключи до вечерта и не е в състояние да се присъедини към тях. След настоятелната му молба да размисли, тя беше добавила:

— Алекс, освен радиопредаването, което правя всяка сутрин, имам и пълен график частна практика всеки следобед и докато предаването е страхотно забавно, консултациите с тези мои пациенти са прякото ми професионално задължение. Заедно с предаването те поглъщат цялото ми време.

После го беше уверила, че няма да се откаже от приема в събота вечерта и че го очаква с нетърпение.

„Поне не й личи да е раздразнена, че се виждам с Дий — помисли си Алекс, докато се оглеждаше из помещението. — А и съм сигурен, че си дава сметка, че не аз съм инициаторът на тази импровизирана среща.“ Докато си налагаше да се съсредоточи върху присъствието на Дий, той си призна колко важен за него беше този момент.

Дий говореше за Калифорния.

— Там наистина много ми харесваше — каза тя, а гласът й звучеше топъл, гърлен и много съблазнителен. — Но нюйоркчанинът си е заклет нюйоркчанин. Между другото, агентът за недвижими имоти, който ми препоръчахте, е страхотен.

— Разгледахте ли някои жилища, които представляват интерес за вас? — попита Алекс.

— Засега само едно. Дават го под наем за една година с възможност за закупуване. Собствениците се местят в Лондон и все още не са сигурни дали ще се установят там окончателно.

— Къде е това?

— Източна седемдесет и осма, точно срещу Пето.

Алекс вдигна вежди.

— Значи ще можете по всяко време да ми поискате назаем чаша захар, например. Аз съм на Седемдесет и осма между Медисън и Парк. — Той се усмихна. — Или вече го знаете?

Дий се засмя, показвайки безупречните си зъби.

— Не се ласкайте — каза му тя. — Попитайте брокера колко места огледахме този следобед. Бихте ли имали нещо против да наминете покрай жилището и да му хвърлите един поглед заедно с мен, когато си тръгваме? С удоволствие бих чула вашето мнение.

Тя го погледна с широко отворени очи.

— Не зная каква е цената — отвърна Алекс сухо. — Но иначе, разбира се.

„Дама, която умее великолепно да убеждава“ — помисли си той час по-късно, след като искрено се беше възхитил на евентуалното жилище и вече развеждаше Дий из собствения си дом.

В гостната тя отдели специално внимание на портретите на майка му и баща му.

— Хмм, май не са се усмихвали много често, нали? — попита тя.

Алекс се замисли над въпроса й.

— Нека да видим… помня, че баща ми се усмихна веднъж, когато бях на десет. А майка ми не беше чак толкова ведър човек.

— Е, доколкото разбирам, били са много милосърдни хора — каза Дий. — И като ги гледам, вече не се питам откъде ви е тази впечатляваща външност.

— Според мен истината е, че с такова ласкателство ще стигнете далече. Става късно. Имате ли някакви планове за вечерта?

— Ако вие имате.

— Не. Просто съжалявам, че Сюзън е твърде заета, за да сподели компанията ни. — След което съзнателно добави: — Но аз ще я видя в събота, а и още много вечери, убеден съм. Нека се погрижа да направя резервация за вечеря. Веднага се връщам.

Дий се усмихна на себе си, извади пудрата си, оправи си грима и освежи червилото си. Не пропусна скрития поглед, който Алекс й хвърли на излизане от стаята.

„Започвам да събуждам любопитството му — помисли си тя. — Определено.“ Огледа се из гостната. „Малко безцветно. Мога да направя страхотни неща с това място“ — каза си тя.