Мери Хигинс Кларк
Нежни убийства (65)

64

Сюзън пристигна в студиото десет минути по-рано. Както обикновено тя надникна в офиса на Джед Гини, готова да преглътне забележката му, че някой ден няма да успее да пристигне за началото на предаването, последвана от: „И да не кажеш, че не съм те предупредил“.

Но днес, когато вдигна поглед към нея, лицето му беше мрачно.

— Започвам да си мисля, че урочасваме слушателите, които ни се обаждат, Сюзън.

— Не те разбирам.

— Не си ли чула? Тифани, сервитьорката от онзи ресторант в Йонкърс, е била намушкана с нож снощи, когато си е тръгвала от работа.

— Била е какво? — Сюзън се почувства така, сякаш някой се беше стоварил отгоре й с цялата си тежест. Тя се вкопчи в ръба на бюрото на Джед, за да се задържи права.

— Спокойно, не се тревожи — успокои я той. — Предаването започва само след няколко минути. Освен това трябва да си подготвена. Много от слушателите вероятно ще ти се обадят заради нея.

„Господи, бедното момиче!“ — помисли си Сюзън, спомняйки си техния телефонен разговор предишната нощ.

— Спомняш ли си как се опитваше да я спреш да не споменава къде работи? — каза Джед. — Очевидно някой е отишъл там да я търси. Опитал се да я сваля. Ядосал се, когато тя го отхвърлила. Онзи тип си го бива. Има досие цял километър.

— Сигурни ли са, че той го е направил? — попита Сюзън сковано.

— Доколкото чувам, ченгетата са го спипали здраво — отвърна Джед. — Макар че той едва ли е признал нещо. Хайде, трябва да отиваме в студиото. Ще ти донеса чаша кафе.

По някакъв начин Сюзън успя да изкара предаването. Както Джед беше предсказал, линиите бяха засипани с обаждания за Тифани. По предложение на Сюзън през време на една от рекламите Джед се обади в италианския ресторант и разговаря със собственика Тони Сепеди.

— Нашият барман Джоуи казал на Тифани да изчака, за да я изпрати до колата й — обясни Сепеди, а гласът му пресекваше от вълнение. — Но той бил зает и тя тръгнала. Когато Джоуи видял, че я няма, хукнал навън, за да провери дали всичко е наред. И тогава видял някакъв човек бързо да се отдалечава в посока към съседната бензиностанция. Докато намерят тялото на Тифани, онзи изчезнал, но Джоуи е сигурен, че е същият, който й досаждал преди това в бара.

„Дали са хванали когото трябва? Това не ми изглежда случаен инцидент — помисли си Сюзън. — Каролин Уелс ми се обади и няколко часа по-късно я блъсна камион. Хилда Джонсън се закле пред целия свят, че е видяла как някой блъска Каролин Уелс и няколко часа по-късно беше убита. Тифани вижда мъж, който купува тюркоазен пръстен с надпис «Ти ми принадлежиш» и се обажда, за да разкаже. Намушкана е с нож и е мъртва. Съвпадение? Не мисля. Но дали онзи мъж, задържан от полицията, е убиецът? И на Хилда Джонсън също? Той ли е блъснал Каролин Уелс?“

В края на предаването Сюзън се обърна към своите слушатели:

— Благодарна съм ви за обажданията. Мисля, че в тези няколко пъти, когато Тифани разговаря с мен, ние всички имахме чувството, че сме я опознали. Сега съм сигурна, че много от вас изпитват същото мъчително съжаление, което ме заля при вестта за нейната смърт. Само ако Тифани бе изчакала тези няколко мига, докато барманът се освободи, за да я отведе до колата й… Има толкова много „само ако“ в нашия живот и вероятно в това също има поука. Ние не знаем дали убиецът на Тифани е отишъл в онзи бар, защото вчера тя ни каза къде работи, но ако е така, това е още една трагедия, която доказва, че никога не бива да разкриваме домашните си адреси или местоработата си, без да си даваме сметка за последствията.

Сюзън усети, че гласът й затрепери.

— Моля всички ви, споменавайте Тифани и нейното семейство в молитвите си. Времето ни изтече. Ще бъда отново с вас утре сутринта.

Веднага след края на предаването тя излезе от студиото и се отправи обратно към офиса си. Трябваше да прегледа папката на пациента си от един часа, но освен това се надяваше да проведе и няколко телефонни разговора.

Изпълнена с угризения, Джанет й разказа за двете обаждания на Алекс Райт.

— Вие ми бяхте казали само да приемам съобщения, докато разговаряхте с доктор Хейстингс, а после изхвърчахте оттук толкова бързо, че забравих да ви кажа да му се обадите. След това той остави още едно съобщение.

— Ясно.

Първото съобщение бе с молба да се обади на Алекс преди началото на предаването. Второто Сюзън прочете веднъж и после още веднъж.

„Скъпа сестричке — помисли си тя, — обичам те, но всичко си има граници. Ти не само че си изпроси поканата за събота вечерта, ами си успяла да си уредиш и среща с него още тази вечер.“

Без да се интересува, че Джанет я гледа, Сюзън скъса двете бележки и ги хвърли в кошчето.

— Доктор Чандлър, моля ви, когато се чуете с господин Райт, предайте му колко съжалявам, че не съм ви казала за първото му обаждане. По гласа му личеше, че ми е много ядосан.

Сюзън си даде сметка, че й стана по-добре, когато разбра за реакцията му, но нямаше никакво намерение да се присъединява към Алекс и Дий тази вечер за по едно питие или за каквото и да било друго.

— Ако се обади отново, ще му кажа — заяви тя, като внимаваше тонът й да прозвучи неангажирано.

Погледна часовника си. Беше дванайсет и половина. Оставаше й още половин час до първия пациент. „Което означава, че мога да отделя десет минути за телефонни разговори“ — каза си тя.

Първият беше до полицията в Йонкърс. От практиката си в окръжната прокуратура в Уестчестър тя познаваше няколко инспектори. Свърза се с един от тях, Пийт Санчес, и му обясни причината за интереса си към убийството на Тифани Смит.

— Пийт, сърцето ми се къса, като си помисля, че тя е мъртва, защото разговаря с мен в ефир!

От Санчес научи, че ченгетата били убедени, че са заловили убиеца и че според тях е само въпрос на часове, заподозреният Шарки Дайън да направи пълни признания.

— Естествено, засега той отрича, Сюзън — каза й Пийт. — Всички така правят. Знаеш го. Чуй, един човек, който отивал в „Пещерата“ точно когато изхвърляли този тип, го чул да мърмори, че щял да се върне и да се погрижи за нея.

— Това все още не означава, че той е убиецът — реагира Сюзън. — Разполагате ли с оръжието?

Пийт Санчес въздъхна.

— Засега не.

После тя му разказа за тюркоазния пръстен, но той не прояви особен интерес.

— Аха. Дай ми номера си. Ще те уведомя, когато Дайън се подпише под пълните си самопризнания. Не се упреквай за станалото. Истинската жертва на тази трагедия е системата за освобождаване под гаранция, която пуска от затвора човек с такова досие. Той е излежал само осем години от двайсет и пет годишна присъда. И познай какво е било престъплението? Убийство!

Все така обзета от съмнения, Сюзън затвори, седна за момент и се замисли. Елементът, свързващ отделните събития, е тюркоазният пръстен. Реджайна Клозън притежаваше такъв и е мъртва. Каролин Уелс притежаваше такъв и всеки момент може да умре. Тифани притежаваше такъв и е мъртва. Памела Хейстингс, интелигентна жена, която твърди, че има ясновидски способности, не желае дори да докосне пръстена на Реджайна и само преди няколко дена е предупредила Каролин Уелс, че нейният собствен може да стане причина за смъртта й.

„Тифани ми каза снощи, че нейният пръстен е погребан под тонове пилешки кости и пица — помисли си Сюзън. — Това звучи като контейнер за боклук.“

Мисълта на Сюзън летеше. Колко често изпразват контейнера на „Пещерата“? Дали от полицията не са го иззели, за да го претърсят за оръжието на убийството?

Тя намери номера на ресторанта и след секунда вече разговаряше с Тони Сепеди.

— Вижте, доктор Чандлър, отговарям на въпроси от полунощ — каза той. — Полицията го прибра едва тази сутрин. Предполагам, че търсят оръжието. Други въпроси? Аз самият съм полумъртъв от умора.

Преди да отвори папката на своя пациент, Сюзън проведе още един телефонен разговор. Разговаря с Пийт Санчес и го помоли да претърсят много внимателно контейнера не само за оръжието, но и за тюркоазен пръстен с надпис „Ти ми принадлежиш“ от вътрешната страна на халката.